Azibiot 500 mg film-coated tablets

Азибиот е показан при възрастни и деца над 45 kg.

Азибиот е показан за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към него микроорганизми като:

• Инфекции на горните и долни отдели на респираторната система (отитис медия, синузит, фаринготонзилит, остър бактериален бронхит и остра екзацербация на хроничен бронхит, пневмония придобита в обществото.

• Инфекции на кожа и меки тъкани (еритема мигранс, еризипел, импетиго и вторични гнойни възпаления).

• Болести, предавани по полов път: уретрит и цервицит, причинени от Chlamydia

trachomatisиNeisseriagonorrhoeae. Той също е показан за лечение на шанкър, причинен от Haemophilusducreyi.

Дозировка

Азибиот се прилага еднократно дневно. Схемите на дозиране, според инфекциите са както следва:

Възрастни и деца над 45kg:

Общата доза е 1,5 g, която трябва да бъде приемана под формата на 500 mg еднократно дневно, три последователни дни. Като алтернатива, същата обща доза може да се прилага 5 дни, като 500 mg се приемат първия ден, последвани от 250 mg дневно от ден 2 до ден 5.

Erythemamigrans: 1 g през първия ден и 500 mg еднократно дневно през следващите четири дни.

За лечение на болестите, предавани по полов път причинени от Chlamydiatrachomatis.Haemophilusducreyiили чувствителнатаNeisseriagonorrhoeae, дозировката е 1 g приет като еднократна перорална доза. За чувствителни Neisseriagonorrhoeae препоръчителната доза е 2 000 mg азитромицин като единична перорална доза заедно с 500 mg цефтриаксон интрамускулно като единична доза съгласно местните клинични насоки за лечение. За пациенти, които са алергични към пеницилин и/или цефалоспорини, предписващите трябва да се консултират с местните указания за лечение.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Азибиот при деца под 45 kg не е установена.

Пациенти е нарушена бъбречна функция:

Не е необходима промяна в дозировката, при пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс > 0,6 ml/s (40 ml/min). Няма данни обаче, свързани с приложението на азитромицин при случаи на пациенти с по-тежки бъбречни увреждания.

Пациенти с чернодробно функционално увреждане:

Не е необходима корекция на дозировката при пациенти, с лека до умерена чернодробна недостатъчност. При пациенти с тежко чернодробно заболяване, Азибиот трябва да се прилага с внимание.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст се използва същата дозировка, както при възрастни пациенти. Тъй като пациентите в старческа възраст могат да бъдат с настоящо проаритмично състояние, особено внимание е препоръчително, поради риск от развитие на сърдечна аритмия и Torsadesdepointes. (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност към азитромицин, еритромицин, други макролиди или кетолидни антибиотици или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Както при еритромицин и другите макролиди, се съобщава за редки сериозни алергични реакции, включително ангионевротичен едем и анафилаксия (рядко с летален изход), дерматологични реакции, включително остра генерализирана екзантематозна пустулоза(AGEP). синдром на Stevens Johnson (SJS), токсична епцдермална некролиза (TEN) (рядко с летален изход) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS). Някои от тези реакции при Азибиот 500 mg водят до рецидивиращи симптоми и изискват по-дълъг период на наблюдение и лечение.

Ако възникне алергична реакция, лекарството трябва да бъде спряно и да се започне подходяща терапия. Лекарите трябва да знаят, че е възможна повторна поява на алергичните симптоми при спиране на симптоматичната терапия.

Тъй като чернодробният път е основен път за елиминиране на азитромицин, употребата на азитромицин трябва да е особено внимателна при пациенти с тежко чернодробно заболяване. При приложението на азитромицин са докладвани случаи на фулминантен хепатит, потенциално водещ до живото-застрашаваща чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.8). Някои от пациентите може да са били с предшестващо чернодробно заболяване или да приемат други хепатотоксични лекарствени продукти.

Докладвани са случаи на нарушена чернодробна функция, хепатит, холестатична жълтеница, чернодробна некроза и чернодробна недостатъчност, някои от които са довели до смърт.

Прекратете приема на азитромицин незабавно, ако се появят признаци и симптоми на хепатит

При поява на признаци и симптоми за чернодробна дисфункция, като бързо развиваща се астения, придружена от жълтеница, тъмна урина, хеморагична диатеза или чернодробна енцефалопатия, незабавно трябва да се направи изследване на показателите на чернодробната функция. При поява на чернодробна дисфункция лечението с азитромицин трябва да бъде веднага преустановено.

Хипертрофична пилорна стеноза при деца(IHPS)

След употребата на азитромицин при новородени (лечение до 42 дни от живота), се съобщава за хипертрофична пилорна стеноза при деца (IHPS). Родителите и болногледачите, които се грижат за тях трябва да бъдат информирани, за да се свържат с техния лекар, ако се появи повръщане или раздразнителност с храненето.

При пациенти, получаващи ерготаминови деривати, трябва да се има предвид появата на ерготизъм при едновременен прием с някой макролидни антибиотици. Няма данни относно възможното взаимодействие между ергот и азитромицин. Въпреки това, поради теоретичната възможност от ерготизъм, азитромицин не трябва да бъде прилаган с ерготинови деривати.

Както при употребата на всички антибиотици, необходимо е да се наблюдава за суперинфекция с нечувствителни микроорганизми като гъбички.

Clostridiumdifficile-асоциирана диария (CDAD) е докладвана при употребата на почти всички антибактериални агенти, включително азитромицин и може да бъде с обхват от умерена диария до фатален колит. Лечението с антибактериални агенти засяга нормалната флора на колона, водещо до свръхрастеж на С.difficile.

С.difficile продуцира токсини А и В, които допринасят за развитието на CDAD. Хипертоксин продуциращи щамове на С.difficile причиняват повишена заболеваемост и смъртност, тъй като тези инфекции могат да нарушат ангимикробната терапия и да се наложи колектомия. CDAD трябва да бъде предвидена при всички пациенти с признаци на диария след употребата на антибиотици. Необходима е внимателно снемане на анамнеза, тъй като е докладвана поява на CDAD повече от два месеца след приема на антимикробни агенти.

При пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR <10 ml/мин) е наблюдавано 33% повишаване на системната експозиция на азитромицин (вж. точка 5.2).

За псевдомембранозен колит се съобщава при почти всички антибактериални средства и може да варира от лек до живото-застрашаващ. Затова е необходимо да се обмисли тази диагноза при пациенти с диария, получена в резултат от приложение на антибактериални средства.

Удължена сърдечна реполяризация и QT интервал, включително риск от развитие на сърдечна аритмия и torsades de pointes, са наблюдавани при лечението с други макролиди, включиелно азитромицин (вж. точка 4.8). Поради това следните ситуации могат да доведат до повишен риск от вентрикуларна аритмия (включително torsade de pointes), което може доведе до сърдечен арест, поради което азитромицин трябва да бъде прилаган внимателно при пациенти с текущи проаритмични състояния (особено жени и пациенти в старческа възраст), като пациенти (потенциално фатални):

• С вродено или доказано удължаване на QT

• Получаващи едновременно лечение с други активни субстанции, за които е известно, че удължават QT интервала, като антиаритмици от клас IA (хинидин и прокаинамид) и клас III (дофетилид, амидарон и соталол), цизаприд и терфенадин, антипсихотични агенти, като пимозид, антидепресанти като циталопрам; и флуорхинолони като моксифлоксацин и левофлоксацин

• С електролитен дисбаланс, особено в случи на хипокалиемия и хипомагнеземия

• С клинично значима брадикардия, сърдечна аритмия или тежка сьрдечна недостатъчност

• Пациенти в старческа възраст: Възрастните пациенти могат да бъдат по-податливи на свързаните с лекарството ефекти върху QT-интервала,

Изостряне на симптомите на миастения гравис и повторна поява на синдрома миастения са докладвани при пациенти, получаващи терапия с азитромицин (вж. точка 4.8).

Безопасността и ефикасността на предотвратяването или лечението на Mycobacterium Avium Комплекс при деца не са оценявани.

Специална информация за някои от съставките

Филмираните таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глкжозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Таблетката не взаимодейства с храна.

Антиациди: при фармакокинетични изследвания, проучващи ефекта на едновременен прием на антиациди с азитромицин, не е бил наблюдаван ефект върху цялостната бионаличност, въпреки че върховата серумна концентрация е била намалена с приблизително 25%. Пациенти, получаващи и азитромицин и антиациди, не бива да приемат лекарствата си едновременно. Едновременният прием на азитромицин гранули с удължено действие за орална суспензия с единична доза от 20 ml ко-магалдрокс (алуминиев хидроксид и магнезиев хидроксид) не е повлиял степента и обхвата на абсорбция на азитромицин.

Аторвастатин: Едновременният прием на аторвастатин (10 mg дневно) и азитромицин (500 mg дневно) не е повлиял на плазмената концентрация на аторвастатин (базирано на HMG СоА-редуктазно инхибиторен анализ). Въпреки това, са докладвани пост маркетингови случаи на рабдомиолиза при пациенти, получаващи азитромицин и статини.

Цетиризин: При здрави доброволци, едновременният прием при 5 дневен режим на азитромицин и цетиризин 20 mg няма за резултат фармакокинетично взаимодействие и значителни промени в QT интервала.

Теофилин: Няма доказателства за фармакокинетични взаимодействия между азитромицин и теофилин, когато се предписват едновременно при здрави добровобци. Едновременният прием обаче на макролиди и теофилин се свързва с повишаване на серумната концентрация на теофилина. Затова до получаване на други данни е необходимо внимателно проследяване на пациентите или, ако е възможно се препоръчва мониториране на плазмените нива на теофилина.

Перорални антикоагуланти от кумаринов тип: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията, азитромицин не променя антикоагулантния ефект на варфарина в дози от 15 mg, приемани от здрави доброволци. Докладвани са случаи от повишаване на антикоагулантния ефект след едновременно приемане на азитромицин и орални антикоагуланти от кумаринов тип. Въпреки, че причинна връзка не е доказана, препоръчва се често проследяване на протромбиновото време, когато азитромицин се използва при пациенти, получаващи перорални антикоагуланти от кумаринов тип.

Карбамазепин: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията при здрави доброволци не са открити значителни ефекти върху плазмените нива на карбамазепина или неговите активни метаболити, при пациенти, получаващи едновременно азиромицин.

Метилпреднизолон: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията при здрави доброволци, азитромицин не проявява значителни ефекти върху фармакокинетиката на метилпреднизолона.

Ергоадкалоиди: поради теоретичната вероятност от ерготизъм, азитромицин и ерготаминивоите

производни не трябва да се предписват едновременно (вж. точка 4.4). Фармакокинетични проучвания са провеждани между азитромицин и следните лекарства, за които е известно че притежават значителен цитохорм Р450 медииран метаболизъм.

Циклоспорин: при фармакокинетични проучвания със здрави доброволци, които са приемали по 500 mg/ден перорална доза азитромицин за 3 дни, а след това са получавали единична перорална доза от 10 mg/kg циклоспорин, има за резултат значително повишаване на Сmax и AUC0-5 на циклоспорин. Следователно, едновременното приложение на тези два лекарствени продукта трябва да става внимателно. Ако се налага едновременно приложение, трябва да се контролират плазмените нива на циклоспорина и дозата съответно да се коригира.

Ефавиренц: Едновременният прием на единична доза от 600 mg азитромицин и 400 mg ефиваренц дневно за 7 дни не е довело до клинично значими фармакокинетични взаимодействия.

Флуконазол: Едновременният прием на единична доза от 1200 mg азитромицин не е повлияло фармакокинетиката на единична доза 800 mg флуконазол. Общата експозиция и полуживот на азитромицин не са променени от едновременният прием на флуконазол, но въпреки това е наблюдавано клинично значимо намаляване на Сmax (18%) на азитромицин.

Индинавир: Едновременният прием на единична доза от 1200 mg азитромицин не е имал статистически значим ефект върху фармакокинетиката на индинавир при прием от 800 mg три пъти дневно за 5 дни.

Дигоксин и колхицин: има съобщения, че едновременното приложение на макролидни антибиотици, включително азитромицин, със субстрати на Р-гликопротеин, като дигоксин и колхицин, води до повишаване на серумните нива на субстрата на Р-гликопротеин. Поради това, ако азитромицин и субстрати на Р-гликопротеин, като дигоксин, се прилагат едновременно, трябва да се вземе предвид възможността за повишаване на серумните концентрации на дигоксин. Необходимо е клинично проследяване и евентуално изследване на серумните нива на дигоксин по време и след прекратяване на лечението с азитромицин.

Циметидин: В проучване, целящо да оцени ефектите на единична доза циметидин (предписана два часа преди азитромицин) върху фармакокинетиката на азитромицин, не са установени взаимодействия с азитромицин.

Зидовудин: Единична доза от 1000 mg и многократни дози от 1200 mg или 600 mg на азитромицин е имала слабо влияние върху плазмената фармакокинетика или бъбречната екскреция на зидовудина или на неговия глюкорониден метаболит. Обаче, приемането на азитромицин повишава концентрацията на фосфорил зидовудина, клинично активния метаболит в мононуклеарните клетки на периферната кръв. Клиничната значимост на това откритие не е изяснена, но може да бъде от полза за пациента.

Азитромицин не взаимодейства значително с чернодробната цитохром Р450 система. Не е вероятно да повлиява фармакокинетичните лекарствени взаимодействия, както се наблюдава при еритромицин и други макролиди. Чернодробната цитохром Р450 индукция или инактивация чрез цитохром-метаболитен комплекс не се проявява при азитромицин.

Силденафил: При нормални здрави мъже доброволци, не е имало доказателство за ефекта на азитромицин (500mg дневно за 3 дни) върху AUC и Сmax, на силденафил или неговия главен циркулиращ метаболит.

Терфенадин: Във фармакокинетичните проучвания не са открити доказателства за взаимодействия между азитромицин и терфенадин. Има няколко съобщения при които възможността от подобни взаимодействия не може да бъде напълно изключена. Обаче, няма специални доказателства, които да посочват подобни взаимодействия.

Диданозин (Дидеоксинозин): Едновременното приложение на дневна доза от 1200 mg азитромицин и 400 mg/ден диданозин при 6 ХИВ позитивни човека не показва наличие на стабилни нива на фармакокинетични взаимодействия с диданозин в сравнение с плацебо.

Мидазолам: При здрави доброволци, едновременният прием на азитромицин 500 mg/ден за 3 дни не е предизвикал клинично значими промени във фармакокинетиката и фармакодинамиката на единична доза от 15 mg мидазолам.

Нелфинавир: Едновременният прием на азитромицин (1200 mg) и нелфинавир в постоянна доза (750 mg три пъти на ден) има за резултат повишаване на концентрацията на азитромицин. Не са наблюдавани клинично значими нежелани реакции и не е необходима корекция на дозата.

Рифабутин: Едновременният прием на азитромицин и рифабутин не е повлиял серумната концентрация на нито едно от лекарствата. Наблюдавани са случаи на неутропения при пациенти, приемали едновременно азитромицин и рифабутин. Неутропенията е била сварзана с приложението на рифабутин, но причинна връзка с азитромицин не е била установена (вж. точка 4.8).

Триазолам: При 14 здрави доброволци, едновременният прием на азитромицин 500 mg на Ден 1ви и 250 mg на Ден 2ри с 0.125 mg триазолам на Ден 2ри не е имало значителен ефект върху никоя от фармакокинетичните особености на триазолам, в сравнение с триазолам и плацебо.

Триметоприм/сулфаметоксазол: Едновременният прием на триметоприм/сулфаметоксазол, единична доза (160 mg/800 mg) за 7 дни с азитромицин 1200 mg на Ден 7ми не е имало значителен ефект върху пиковата концентрация, тоталната експозиция или уринарна екскреция на триметоприм и сулфаметоксазол. Серумната концентрация на азитромицин е била близка до тази, наблюдавана при други проучвания.

Няма достатъчно данни от използването на азитромицин при бременни жени. При репродуктивни токсични проучвания при животни азитромицин е показал, че преминава през плацентата, но не са наблюдавани тератогенни ефекти. Безопасността на азитромицин не е била потвърдена по отношение на употребата на активното вещество по време на бременността. Поради това азитромицин може да се използва по време на бременност само ако ползата от това надвишава риска.

Известно е, че при хора азитромицин се екскретира в кърмата. Ограничената налична информация от публикуваната литература показва, че азитромицин присъства в кърмата при най-висока средна дневна доза от 0,1 до 0,7 mg/kg/ден. Не са наблюдавани сериозни нежелани реакции на азитромицин върху кърмачета. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/да се откаже лечението с азитромицин, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

При проучвания за фертилитет проведени при плъхове, са наблюдавани редуцирани нива на бременност след приема на азитромицин. Значението на тези открития при хора не е известно.

Няма доказателства, които да предполагат, че Азибиот може да повлиява способността на пациента за шофиране или работа с машини.

Таблицата по долу показва нежеланите реакции, индентифицирани при клинични опити и постмаркетингови проучвания по системно органна класификация и честота. Нежеланите реакции открити при постмаркетингови проучвания са показани с шрифт „Italic”. Групирането по честота се определя чрез следната класификация:

• Много чести (≥1/10)

• Чести (≥1/100 до <1/10)

• Нечести (≥1/1 000 до <1/100)

• Редки (≥1/10 000 до <1/1 000)

• Много редки (<1/10 000)

• С неизвестна честота (не може да се предвиди от наличните данни)

Нежелани реакции, възможно или вероятно свързани с профилактиката или лечението на Mycobacterium Avium Complex, базирано на клинични опити и пост маркетингови проучвания. Тези нежелани реакции са различни по вид или по честота от тези, докладвани с фармацевтичи форма с незабавно или удължено освобождаване:

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg.

Нежеланите лекарствени реакции, които се наблюдават при по-високи дози от препоръчителните, са подобни на тези, които се наблюдават при стандартни дози.

В случаите на предозиране са показани най-общо симптоматични и поддържащи мерки.