Sinepar 200 mg/50 mg prolonged-release tablets

• Идиопатична паркинсонова болест;

• Постенцефалитен паркинсонизъм;

• Симптоматичен паркинсонизъм (въглеокисна или манганова интоксикация);

• При пациенти с паркинсонова болест или паркинсонизъм, които приемат витаминни препарати, съдържащи пиридоксин;

• За редуциране на феномена на изключване при пациенти, лекувани преди това с лекарства, съдържащи леводопа/декарбоксилазен инхибитор, или само леводопа, които са имали двигателна нестабилност, характеризираща се с влошаване, свързано с феномена на изчерпване на дозата, дискинезии, свързани с пикова доза, акинезия или подобни прояви на краткотрайни двигателни нарушения.

Дозировка

Дневната дозировка трябва да се определя чрез внимателно покачване или намаляване на дозата. Пациентите трябва да бъдат мониторирани често през периода на адаптиране на дозата, особено с оглед на поява или влошаване на усещането за гадене или на патологичните неволеви движения (дискинезия, дистония или хорея).

Синепар може да се прилага само като цяла таблетка. Таблетките не трябва да се чупят или дъвчат, за да се съхранят свойствата им на удължено освобождаване.

Стандартните антипаркинсонови лекарства, освен леводопа като самостоятелен продукт, могат да продължат да се прилаганит, ако бъде предписан Синепар, макар че може да се наложи тяхната дозировка да бъде съответно адаптирана.

Тъй като карбидопа предотвратява отслабването на ефектите на леводопа, обусловени от пиридоксин, Синепар може да се прилага при пациенти, получаващи допълнително пиридоксин (витамин В6).

Първоначална доза

Пациенти, които до този момент не са получавали терапия с леводопа.

В подходящи случаи терапия с леводопа може да бъде започната със Синепар 200 mg/50 mg. Препоръчваната начална доза е една таблетка, два или три пъти дневно. Първоначалните дози не трябва да надвишават 600 mg дневно за леводопа, както и да не бъдат назначавани през интервали по-кратки от 6 часа.

Пациенти, получаващи в момента конвенционални комбинации леводопа/декарбоксилазен инхибитор.

Дозировката на Синепар трябва да бъде така подбрана, че да осигурява около 10% по-голямо количество леводопа дневно, въпреки че може да се наложи дозата да бъде повишена до толкова, че да осигурява до 30% по-голямо количество леводопа дневно в зависимост от клиничния отговор (вж. точка 4.2). Интервалът между отделните дози трябва да е от порядъка на 4-8 часа през активната част на денонощието (вж. точка 5).

Таблицата по-долу съдържа препоръки за заместване със Синепар на конвенционални комбинации леводопа/декарбоксилазен инхибитор.

*например 2 таблетки преди обяд, 2 таблетки рано след обяд и 1 таблетка по-късно след обяд.

Относно дозовите интервали, непосочени в таблицата, виж точка 4.2. Първоначална доза- Пациенти, получаващи в момента конвенционални комбинации леводопа/декарбоксилазен инхибитор.

Пациенти, които в момента се лекуват само с леводопа

Леводопа трябва да бъде прекъснат поне 8 часа преди началото на терапия със Синепар. При пациенти с лека до умерена степен на заболяването първоначалната препоръчвана доза е 1 таблетка с удължено освобождаване два или три пъти дневно.

Титриране на дозата

След като терапията вече е започната, дозите и дозовите интервали могат да се увеличават или намаляват в зависимост от терапевтичния отговор. При повечето пациенти се постига адекватен терапевтичен ефект с 2-8 таблетки с удължено освобождаване дневно, приложени като отделни дози, разпределени през интервали от 4 до 12 часа през активната част от денонощието. По- високи дози (до 12 таблетки) и по-кратки интервали (по-малко от 4 часа) също са били прилагани, но обикновено не се препоръчват.

В случаите, когато дозите Синепар се прилагат през интервали по-кратки от 4 часа или ако отделните дози не са равни, се препоръчва по-малките дозировки да се назначават в края на деня. При някои пациенти началото на ефекта от първата сутрешна доза може да се забави с около 1 час в сравнение с отговора, настъпващ обичайно в резултат на първата сутрешна доза

Синепар.

Препоръчва се да се спазва интервал от поне 3 дни между дните, в които се извършва адаптиране на дозировката.

Поддържаща доза

Поради това, че болестта на Паркинсон е с прогресиращ характер, препоръчително е да се провежда периодично клинично наблюдение, в процеса на което може да се окаже необходимо да се извърши ново адаптиране на дозовия режим на Синепар.

Допълнително включване към терапията на други антипаркинсонови лекарства

Антихолинергични средства, допаминови агонисти и амантадин могат да се прилагат заедно със Синепар. Когато тези лекарства се включват допълнително към вече установена терапевтична схема за Синепар, може да се наложи ново адаптиране на дозировката.

Прекъсване на терапията

Ако се налага да се направи рязко намаляване на дозата или прекъсване на лечението, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, особено ако получават невролептици (виж точка 4.4).

Когато се налага обща анестезия, терапията със Синепар може да бъде продължена дотогава, докогато пациентът е в състояние да приема лекарства перорално. Ако терапията бъде временно прекъсната, обичайната дозировка трябва да бъде приложена възможно най-скоро, след като пациентът отново е в състояние да приема лекарства перорално.

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата на Синепар 200 mg/50 mg таблетки с удължено освобождаване при деца под 18 години поради недостатъчни данни за безопасност и ефикасност.

Неселективните инхибитори на моноаминооксидазата (МАО) са противопоказни за едновременна употреба със Синепар. Тези инхибитори трябва да бъдат спрени най-малко две седмици преди началото на терапията. Синепар може да се приема едновременно с препоръчвана от производителя доза на МАО инхибитор със селективност за МАО тип В (например селегилин хидрохлорид - selegilinehydrochloride).(виж точка 4.5)

Синепар е противопоказан при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества на таблетките, изброени в точка 6.1, както и при пациенти с тесноъгьлна глаукома.

Тъй като леводопа може да активира малигнен меланом, Синепар не трябва да се прилага при пациенти, при които се установяват подозрителни за такъв процес диагностично неизяснени кожни лезии или пациенти с анамнеза за меланом.

Ако пациентите получават монотерапия с леводопа, то тя трябва да бъде прекъсната поне 8 часа, преди да се започне терапия със Синепар (и поне 12 часа, ако е била назначена леводопа таблетка със забавено освобождаване).

При пациенти, лекувани преди това само с леводопа, могат да настъпят дискинезии, поради факта, че карбидопа позволява по-голямо количество леводопа да достигне до мозъка и следователно, да се образува повече допамин. Появата на дискинезии може да наложи редуциране на дозировката.

Както и при лечение с леводопа, Синепар може да предизвика неволеви движения и психични нарушения. Смята се, че тези реакции се дължат на повишеното количество допамин в мозъка, в резултат от лечението с леводопа. Това може да наложи намаляване на дозата. Всички пациенти трябва да бъдат наблюдавани за развитие на депресия със съпътстващи суицидни тенденции. При пациенти с настоящи или прекарани в миналото психози, лечението трябва да се прилага внимателно.

Синепар трябва да се прилага много внимателно при пациенти с тежки форми на сърдечносъдови или белодробни заболявания, бронхиална астма, бъбречно, чернодробно или ендокринно заболяване или с анамнеза за пептична язвена болест (хеморагии) или конвулсии.

Особено внимание трябва да се обърне в случаите, когато Синепар се предписва на пациенти с анамнеза за наскоро прекаран миокарден инфаркт и остатъчна предсърдна, нодална или камерна аритмия. При подобни пациенти, сърдечната функция трябва да се мониторира, особено през периода на първоначално приложение на назначената дозировка и нейното титриране.

Пациенти с хронична широкоъгълна глаукома могат да бъдат лекувани със Синепар внимателно при положение, че вътреочното налягане е добре контролирано и стойностите му се мониторират стриктно по време на терапията

В случаите, когато терапията с антипаркинсонови лекарства се прекъсва внезапно, може да се наблюдава развитие на комплекс симптоми, наподобяващи невролептичен малигнен синдром, който включва мускулна ригидност, повишена температура, психични нарушения и увеличени нива на серумна креатинин фосфокиназа. Поради това, пациентите трябва да бъдат редовномониторирани, когато се извършва рязко намаляване на дозировката на комбинации леводопа/карбидопа или при прекъсване на терапия с такива продукти, особено ако пациентът приема невролептици.

Прилагането на леводопа е било свързано със сънливост и внезапни епизоди на заспиване. Много рядко е било докладвано за внезапно заспиване по време на ежедневните дейности, понякога несъзнателно и без предупредителни признаци. Пациентите трябва да са информирани за това и съветвани да внимават при работа с машини или шофиране. Пациентите, които са имали сънливост или/и епизоди на внезапно заспиване, трябва да се въздържат от шофиране или работа с машини. Освен това може да се помисли за намаляване на дозата или прекратяване на терапията.

Синепар не се препоръчва за лечение на лекарствено-индуцирани екстрапирамидни реакции.

При провеждане на по-продължителна терапия е препоръчително да се извършва периодичен контрол и оценка на чернодробната, хемопоетичната, кардиоваскуларната и реналната функция.

Педиатрична популация

Употребата на Синепар при кърмачета и деца под 18 години няма напълно изяснена ефективност и безопасност, поради което не се препоръчва употребата му в тази възрастова група.

Меланома: Епидемиологични изпитвания показват, че пациенти с болестта на Паркинсон са с по-висок риск (от 2 до приблизително 6 пъти) за развитие на меланома в сравнение с общата популация. Не е известно дали наблюдаваният повишен риск се дължи на болестта на Паркинсон или на други фактори, като лекарствата за лечение на паркинсонова

Поради гореспоменатата причина, пациентите и болногледачите се съветват да следят често и редовно за наличието на меланома, когато се използва Синепар за всяка една индикация. Най-добре да се извършват периодични кожни прегледи от подходящ квалифициран специалист (напр. дерматолог).

Нарушения в контрола на импулсите

Пациентите трябва да бъдат редовно мониторирани за развитие на нарушения в контрола на импулсите. Пациентите и болногледачите им трябва да са наясно, че поведенческите симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологично влечение към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, непреодолима склонност към харчене или пазаруване, преяждане и прекомерна склонност към преяждане може да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти и/или други допаминергични терапии, съдържащи леводопа, включително Синепар.

Ако се развият подобни симптоми, се препоръчва преразглеждане на лечението.

Лабораторни тестове

Докладваните промени в резултатите от някои лабораторни тестове включват стойностите на креатинин, пикочна киселина, алкална фосфатаза, АСАТ , АЛАТ , лактат дехидрогеназа, билирубин, урея в кръвта и положителен тест на Coombs.

Съобщава се също и за понижаване на хемоглобина, хематокрита, повишаване на серумната глюкоза, левкоцитоза, бактериурия и хематурия.

За определяне на кетонурия (с тест лента) - може да се причини фалшиво положителен тест за кетонни тела в урината. Тази реакция не се променя, ако пробата се затопли. Фалшиво отрицателни тестове могат да се получат, ако се използва глюкозо-оксидазен метод при тестване за глюкозурия.

Синдром на нарушена допаминова регулация (Dopamine Dysregulation Syndrome, DDS) е разстройство, свързано със зависимост, което води до прекомерно използване на продукта, наблюдавано при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Преди започване на лечение пациентите и полагащите грижи за тях трябва да бъдат предупредени за потенциалния риск от развитие на DDS (вж. също точка 4.8).

Особено внимание се изисква в случаите, когато едновременно със Синепар се назначават и прилагат някои от следните лекарствени продукти:

Антихипертензивни средства

При пациенти, приемащи едновременно леводопа/декарбоксилазен инхибитор и антихипертензивни лекарствени продукти, може да се наблюдава развитие на симптоматична ортостатична хипотония. Следователно, когато се започва терапия с Синепар, може да се наложи корекция на дозата на съпътстващия антихипертензивен лекарствен продукт.

Антидепресанти

Рядко има съобщени случаи на хипертония и дискинезия, настъпващи в резултат на едновременно приложение на трициклични антидепресанти с продукти, съдържащи карбидопа/леводопа.

За пациенти, получаващи моноаминооксидазни инхибитори вж. точка 4.3.

Антихолинергици

Антихолинергичните средства могат да повлияят абсорбцията и по този начин реакцията на пациента.

Желязо

Проучвания показват намаляване на бионаличността на карбидопа и/или леводопа, когато се приемат с железен сулфат или железен глюконат.

Други лекарствени продукти

Допамин D2-рецепторните антагонисти (фенотиазин, бутирофенони, рисперидон) и изониазид могат да понижат терапевтичните ефекти на леводопа. Съобщава се и за промяна на положителните ефекти на леводопа при паркинсонова болест от фенитоин и папаверин.

Пациентите, приемащи едновременно тези лекарствени продукти със Синепар, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за евентуална загуба на терапевтичен отговор.

Не се препоръчва употребата на Синепар със средства, които изчерпват допамина (напр. резерпин и тетрабеназин) или други лекарства, познати като изчерпващи запасите моноамини.

Едновременната употреба на селегилин и карбидопа/леводопа може да бъде свързана с тежка ортостатична хипотония, която не се наблюдава при самостоятелно приложение на карбидопа/леводопа (вж. точка 4.3).

Въпреки че не са проведени специфични клинични проучвания за взаимодействията с други едновременно прилагани лекарства, пациентите са могли да приемат трициклични антидепресанти, бензодиазепини, бета-блокери, тиазиди, АСЕ инхибитори, калциеви антагонисти, дигиталисови препарати, Н2-антагонисти, салицилати и други противовъзпалителни лекарства. Синепар е използван и с други антипаркинсонови лекарства.

Тъй като леводопа се конкурира с някои аминокиселини, абсорбцията на леводопа може да бъде нарушена при някои пациенти, които са на високо протеинова диета.

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Няма налични данни относно потенциалните ефекти на лечението с карбидопа/леводопа върху мъжкия и женския фертилитет (вж. точка 5.3).

Въпреки че ефектите на Синепар върху протичането на бременността при жената не са адекватни и добре контролирани, известно е, че причиняват висцерални и скелетни малформации (както леводопа, така и комбинацията от леводопа/карбидопа). Следователно употребата на Синепар при жени в репродуктивна възраст изисква сравняване на очакваните положителни ефекти от лечението с възможните рискове при настъпване на бременност.

Не е известно дали карбидопа се екскретира в майчиното мляко. Докладвана е екскреция на леводопа в кърмата в проучване на една кърмачка с паркинсонова болест, но тъй като редица лекарства се отделят в млякото и поради риска за настъпване на сериозни нежелани лекарствени реакции при кърмачетата, трябва да се вземе съответното решение за прекъсване на кърменето или за прекратяване на лечението със Синепар, след като се прецени степента на важност на лекарствения продукт за здравето на майката.

Индивидуалният отговор спрямо лекарството може да варира. Някои нежелани лекарствени реакции могат да засегнат способността на някои пациенти да шофират или да управляват машини (вж. точка 4.8).

Пациенти, лекувани със Синепар, които се оплакват от сънливост и/или внезапни епизоди на заспиване, трябва да бъдат информирани да избягват да шофират, или да се занимават с дейности, при които намаленото внимание може да изложи тях, или други хора на риск от сериозно нараняване, или смърт (напр. при работа с машини), докато подобни повтарящи се епизоди и сънливостта бъдат овладени (вж. точка 4.4).

Синепар 200 mg/50 mg таблетки с удължено освобождаване повлияват в умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

В рамките на контролирани клинични проучвания е установено, че при пациенти с умерено до тежко изразена двигателна нестабилност Синепар не предизвиква нежелани лекарствени реакции, които са уникални по характер за формата с удължено освобождаване.

Най-често наблюдаваните нежелани лекарствени реакции са дискинезия (форма на патологични неволеви движения). В сравнение е лекарствени продукти, съдържащи леводопа/карбидопа, при лекарствените продукти, съдържащи леводопа/карбидопа с усължено освобождаване дискинезиите настъпват с по-голяма честота, което се дължи на заместване на т.нар. феномен на "изключване" („off time”), който се редуцира от лекарствените продукти, съдържащи леводопа/карбидопа с усължено освобождаване, от т.нар. феномен на „включване" (,,on”time), който понякога се придружава от дискинезии.

Нежеланите реакции се класифицират като много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до <1/1000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

*Нежелани реакции, съобщавани за леводопа или леводопа/карбидопа, които могат да бъдат потенциални нежелани реакции при Синепар.

Описание на избрани нежелани реакции

Синдром на нарушена допаминова регулация (DDS) е разстройство, свързано със зависимост, наблюдавано при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Засегнатите пациенти показват компулсивен модел на злоупотреба с допаминергични лекарства в дози, над подходящите за овладяване на моторните симптоми, които в някои случаи може да доведат до тежка дискинезия (вж. също точка 4.4).

Педиатрична популация

Няма данни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Контакти:

Изпълнителна агенция по лекарствата.

България

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Мерките за овладяване на остро предозиране със Синепар са принципно същите, както и при остро предозиране с леводопа, обаче пиридоксин не е ефективен за неутрализиране на действията му.

Пациентите трябва да са под наблюдение и да се проследяват електрокардиографски за развитието на аритмии, при необходимост трябва да се включи подходяща противоаритмична терапия. Възможността пациентът да е приел и други лекарствени средства също трябва да се има предвид. Засега не е натрупан достатъчно опит за приложението на диализна терапия, поради което нейната стойност за овладяване състоянието на предозиране все още не може да се прецени.

Педиатрична популация

Няма данни.