Indolen SR 1,5 mg prolonged-release tablets

Есенциална хипертония.

Една таблетка на 24 часа, за предпочитане сутрин, да се приема цяла, без да се сдъвква.

При по-големи дози антихипертензивният ефект на индапамида не се усилва, но се увеличава екскрецията на солта (повишава се салуретичният ефект).

Пациенти с бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.3 и 4.4)

При тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <30 ml/min), лечението с индапамид е противопоказано.

Тиазидните диуретици и техните аналози са напълно ефективни само когато бъбречните функции са нормални или минимално увредени.

Пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.4.)

При пациенти в старческа възраст, нивото на плазмен креатинин трябва да бъде регулирано в съответствие с годините, теглото и пола. Пациенти в старческа възраст могат да бъдат лекувани с индапамид само, ако бъбречните функции са нормални или минимално увредени.

Пациенти с чернодробни проблеми (вж. точка 4.3 и 4.4)

При тежко увредена чернодробна функция, лечението е противопоказано.

Педиатрична популация

Индапамид не се препоръчва при деца и юноши, поради липсата на достатъчно данни за ефикасността и безопасността.

Перорално приложение.

Таблетката трябва да се приема цяла, без да се сдъвква и с достатъчно количество течност (например чаша вода).

• свръхчувствителност към индапамид, други сулфонамиди или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• тежка бъбречна недостатъчност;

• чернодробна енцефалопатия или тежко увредена чернодробна функция;

• хипокалиемия.

Специални предупреждения

При увредена чернодробна функция, тиазидните диуретици могат да причинят чернодробна енцефалопатия, особено в случай на електролитен дисбаланс. В такива случаи, приемането на диуретика трябва да бъде незабавно прекратено.

Фоточувствителност

Докладвани са случаи на реакции на фоточувствителност при употреба на тиазиди и тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). При появата на реакции на фоточувствителност по време на лечението, е препоръчително то да бъде преустановено. Ако е необходимо подновяване на приема на индапамид, се препоръчва откритите части от кожата да се предпазват от слънчева светлина или от изкуствена UVA светлина.

Хороидален излив, остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват в началото остро понижение на зрителна острота или очна болка и обикновено се проявяват в рамките на часове до седмици след започване на лечението. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрение. Първичното лечение включва прекратяване приема на лекарството възможно най-скоро. Може да се наложи и да се обмисли навременно лечение или хирургична интервенция, ако вътреочното налягане остане неконтролирано. Рисковите фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома могат да включват анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилин.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Специални предпазни мерки при употреба

• Водно-електролитен баланс

• Плазмен натрий

Нивото на плазмен натрий трябва да бъде измерено преди започване на лечението, както и на равни интервали след това. Всяко диуретично лечение би могло да доведе до хипонатриемия, понякога с много сериозни последствия. Хипонатриемия с хиповолемия може да доведе до дехидратация и ортостатична хипотония. Едновременната загуба на хлорни йони може да доведе до вторична компенсаторна метаболитна алкалоза: степента и честотата на този ефект са незначителни. Понижението на плазмен натрий първоначално може да е асимптоматично, затова следенето на нивото му е особено важно и трябва да бъде по-често при възрастни пациенти и пациенти, страдащи от цирози (вж. точка 4.8 и 4.9).

• Плазмен калий

Загубата на калий с хипокалиемия е главният риск при тиазидните диуретици и техните аналози. Хипокалиемията може да предизвика мускулни нарушения. Съобщени са случаи на рабдомиолиза, особено в контекста на тежка хипокалиемия. Рискът от настъпване на хипокалиемия (<3,4 mmol/l) трябва да бъде избегнат при някои високорискови групи пациенти, например хора в старческа възраст, недохранени и/или приемащи много лекарства, пациентите с цироза, които имат едем или асцит, пациенти с коронарна болест и сърдечна недостатъчност. В тези случаи хипокалиемията води до увеличаване на сърдечната токсичност на дигиталисовите препарати и риска от аритмии.

Съществува риск и за хора с удължен QT-интервал, независимо дали той е вроден или ятрогенен.

Ето защо, хипокалиемията, както и брадикардията, са предразполагащи фактори за появата на тежки аритмии, в частност потенциално фаталните torsadesdepointes.

По-често измерване на нивото на плазмен калий е наложително при всеки един от гореописаните случаи. Първото такова измерване трябва да бъде направено една седмица след започване на лечението. Установяването на хипокалиемия изисква корекции. Хипокалиемия, установена заедно с ниска серумна концентрация на магнезий, може да не се повлияе от лечението, освен ако серумният магнезий не бъде коригиран.

• Плазмен магнезий

Доказано е, че тиазидите и техните аналози, включително индапамид, повишават екскрецията на магнезий с урината, което може да доведе до хипомагнезиемия (вж. точки 4.5 и 4.8).

• Плазмен калций

Тиазидните диуретици и техните аналози могат да намалят отделянето на калций с урината и да причинят леко и преходно повишаване на нивото на плазмен калций. Откритата хиперкалциемия може да се дължи на предхождащ недиагностициран хиперпаратироидизъм. Лечението трябва да бъде преустановено преди изследването на паратиреоидната функция.

• Глюкоза в кръвта

Следенето на нивото на глюкозата в кръвта е необходимо при пациенти, страдащи от диабет, особено при наличието на хипокалиемия.

• Пикочна киселина

При хиперурикемични пациенти, предразположението към пристъпи на подагра може да се увеличи.

• Бъбречна функция и диуретици

Тиазидните диуретици и техните аналози са напълно ефективни само когато бъбречната функция е нормална или минимално нарушена (плазмен креатинин под 25 mg/l, т.е. 220 μmol/l при възрастни). При пациентите в старческа възраст, нивото на плазмен креатинин трябва да бъде регулирано в съответствие с годините, теглото и пола им.

Вторичната хиповолемия в резултат от загубата на вода и натрий, причинени от диуретика в началото на лечението, намалява гломерулната филтрация. Това може да доведе до повишаване на кръвната урея и плазмения креатинин. Тази преходна функционална бъбречна недостатъчност е без последствия при пациенти с нормална бъбречна функция, но може да влоши съществуваща бъбречна недостатъчност.

• Спортисти

На спортистите следва да се обърне внимание, че лекарството съдържа активна съставка, която може да даде позитивна реакция при тест за допинг.

Непрепоръчителни комбинации

Литий

Повишено ниво на плазмен литий с признаци на предозиране, както при безсолна диета (намалено отделяне на литий с урината). В случай, че употребата на диуретици е наложителна, е необходимо внимателно следене на нивото на литий и съответна промяна на дозата.

Комбинации, които изискват предпазни мерки при употреба

Лекарства, причиняващиtorsadesdepointes

• клас Ia антиаритмични лекарства (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид);

• клас III антиаритмични лекарства (амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид, бретилиум);

• някои антипсихотици: фенотиазини (хлорпромазин, циамемазин, левомепромазин, тиоридазин, трифлуоперазин), бензамиди (амисулприд, сулпирид, султоприд, тиаприд), бутирофенони (дроперидол, халоперидол);

• други антипсихотици (напр. пимозид);

• други вещества: бепридил, цизаприд, дифеманил, еритромицин IV, халофантрин, мизоластин, пентамидин, спарфлоксацин, моксифлоксацин, винкамин IV, метадон, астемизол, терфенадин.

Повишен риск от вентрикуларни аритмии, особено torsadesdepointes(хипокалиемията е рисков фактор). Да се следи за хипокалиемия и при необходимост да се регулира преди започване на лечение с тази комбинация. Може да са необходими клинични изследвания, електрокардиограми и определяне на плазмените електролити.

Да се използват вещества, които нямат недостатъка да предизвикват torsadesdepointes при наличието на хипокалиемия.

Нестероидни противовъзпалителни средства (системно приложение), включително селективни СОХ-2 инхибитори, високи дози салицилова киселина (≥3gдневно) Възможно намаляване на антихипертензивния ефект на индапамида. Риск от тежка бъбречна недостатъчност при дехидратирани пациенти (намалена гломерулна филтрация). Да се хидратира пациента и да се наблюдава бъбречната функция в началото на лечението.

Ихибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-ихибитори)

Риск от внезапна хипотония и/или тежка бъбречна недостатъчност при започване на лечението с АСЕ-инхибитори, при наличието на съществуваща загуба на натрий (особено при пациенти със стеноза на бъбречната артерия).

При хипертония, когато предишно лечение с диуретици може да е причинило загуба на натрий, е необходимо:

• да се преустанови приемането на диуретика 3 дни преди започване на лечението с АСЕ- инхибитора и ако е необходимо, да се започне отново приемането на хипокалиемичен диуретик или

• да се започне с ниски начални дози АСЕ- инхибитор, които постепенно се увеличават.

При конгестивна сърдечна недостатъчност, лечението трябва да се започне с много ниска доза АСЕ-инхибитор, по възможност след съответно намаляване на дозата на съпътстващия хипокалиемичен диуретик.

Във всички случаи трябва да се следи бъбречната функция (нивото на плазмен креатинин) през първите няколко седмици от употребата на АСЕ-инхибитор.

Други съединения, предизвикващи хипокалиемия: амфотерицин В (IV), глюко- и минералкортикоиди (системни), тетракозактид, стимулиращи лаксативи:

Увеличен риск от хипокалиемия (адитивен ефект). Да се следи нивото на плазмен калий и да се коригира, ако е необходимо. Трябва да се има предвид при съпътстващо лечение с дигиталите. Да се употребяват нестимулиращи лаксативи.

Баклофен

Повишава антихипертензивния ефект. Да се хидратира пациентът и да се следи бъбречната функция при започване на лечението.

Дигиталисови препарати

Хипокалиемията и/или хипомагнезиемията предразполагат към токсичните ефекти на дигиталиса. Да се следи нивото на плазмен калий, магнезий и електрокардиограмите и при необходимост да се промени лечението.

Алопуринол

Едновременното лечение с индапамид може да увеличи случаите на реакции на свръхчувствителност към алопуринол.

Комбинации, които трябва да се вземат под внимание

Калий-съхраняващи диуретици (амилорид, спиронолактон, триамтерен)

Въпреки че такива комбинации биха могли да са от полза при някои пациенти, има риск от хипокалиемия или хиперкалиемия, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност или диабет. Нивото на плазмен калий и електрокардиограмите трябва да се следят и ако е необходимо, лечението да се преразгледа.

Метформин

Увеличен риск от лактацидоза, причинена от метформина, поради потенциална функционална бъбречна недостатъчност, свързана с приемането на диуретици, особено бримкови диуретици. Да не се използва метформин, когато нивото на плазмен креатинин надвишава 15 mg/1 (135

μmol/l) при мъже и 12 mg/1 (110 μmol/1) при жени.

Йод-контрастни вещества

В случай на дехидратация, причинена от диуретици, съществува увеличен риск от тежка бъбречна недостатъчност, особено при прием на високи дози йод-контрастни вещества. Необходима е рехидратация преди приемане на йодирани вещества.

Имипрамин-подобни антидепресанти (трициклични), невролептици

Антихипертензивният ефект н рискът от ортостатична хипотензия се увеличават (адитивен ефект).

Калций (калциеви соли)

Рискът от хиперкалциемия се увеличава поради намалено отделяне на калций в урината.

Циклоспорин, такролимус

Риск от повишен плазмен креатинин без промени в нивото на циркулиращ циклоспорин, дори когато няма спад във водните/натриевите нива.

Кортикостероиди, тетракозактид (системен прием)

Понижаване на антихипертензивния ефект (задържане на вода/натрий поради употребата на кортикостероиди).

Има ограничени данни (за изхода, при по-малко от 300 случая на бременност) за употребата на индапамид при бременни жени. Продължителната експозиция на тиазиди през третия

триместьр от бременността може да намали обема на плазмата в майчиния организъм, както и утероплацентарното кръвообращение, което може да причини и фетоплацентарна исхемия и забавяне в растежа.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на индапамид по време на бременност.

Има недостатъчна информация за екскрецията на индапамид/метаболитите в кърмата. Индапамид е тясно свързан с тиазидните диуретици, които по време на кърменето се асоциират с намаляване или дори с преустановяване на кърменето. Могат да се появят свръхчувствителност към сулфонамид производните и хипокалиемия.

Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.

Индапамид не трябва да се използва по време на кърмене.

Проучванията за репродуктивна токсичност не показват ефект върху фертилитета при мъжки и женски плъхове (вж. точка 5.3). Не се очакват ефекти върху фертилитета при хора.

Индапамид не променя бдителността, но в отделни случаи, по-специално при започване на лечението или когато се прибави друг антихипертензивен лекарствен продукт, може да се очакват реакции, свързани с намаляване на кръвното налягане. В резултат на това, способността за управление на превозни средства или за опериране с машини може да бъде нарушена.

Обобщен профил на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции са хипокалиемия, реакции на свръхчувствителност, главно дерматологични, при лица, предразположени към алергични и астматични реакции и макулопапуларни обриви.

Тиазидните диуретици и техните аналози, включително индапамид, могат да предизвикат следните нежелани лекарствени реакции, определяни според честотата на тяхната поява като: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на кръвта и лимфната система

Много редки: тромбоцитопения, левкопения, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: хипокалиемия (вж. точка 4.4) Нечести: хипонатриемия (вж. точка 4.4) Редки: хипохлориемия; хипомагнезиемия Много редки: хиперкалциемия

Нарушения на нервната система

Редки: световъртеж, умора, главоболие, парестезия С неизвестна честота: синкоп

Нарушения на очите

С неизвестна честота: късогледство, замъглено виждане, нарушение закритоъгьлна глаукома, хороидален излив

Сърдечни нарушения

Много редки: аритмия

С неизвестна честота:Torsadedepointes (потенциално фатални) (вж. точки 4.4 и 4.5)

Съдови нарушения

Много редки: хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Нечестни: повръщане

Редки: гадене, запек, сухота в устата

Много редки: панкреатит

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Много редки: бъбречна недостатъчност

Хепатобилиарни нарушения

Много редки: нарушения на чернодробната функция

С неизвестна честота: възможна чернодробна енцефалопатия в случай на чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.3 и 4.4); хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: макулопапуларни обриви; реакции на свръхчувствителност, предимно дерматологични, при пациенти, предразположени към алергични и астматични реакции

Нечести: пурпура

Много редки: ангиоедем, уртикария, токсична епидермична некролиза, синдром на Стивънс-Джонсън

С неизвестна честота: възможно влошаване на предварително съществуващ остър дисеминиран лупус еритематозус; реакции на фоточувствителност (вж. точка 4.4)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

С неизвестна честота: мускулни спазми, мускулна слабост, миалгия, рабдомиолиза

Нарушения на репродуктивната система и гърдата

Нечести: еректилна дисфункция

Изследвания

С неизвестна честота: ЕКГ удължен QT интервал (вж. точка 4.4 и 4.5); повишени нива на кръвна захар; повишени нива на пикочна киселина в кръвта; повишени нива на чернодробните ензими

Описание на избраните нежелани реакции

По време на проучванията фаза II и III, сравняващи индапамид l,5mg с 2,5mg, анализите на плазмения калий са показали дозозависим ефект от индапамид:

• индапамид l,5mg: плазмен калий <3,4 mmol/l е наблюдаван при 10% от пациентите и <3,2 mmol/l при 4% от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 седмично лечение, средното понижение на плазмения калий е било 0,23 mmol/1.

• индапамид 2,5mg: плазмен калий <3,4 mmol/1 е наблюдаван при 25% от пациентите и <3,2 mmol/1 при 10% от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 седмично лечение, средното понижение на плазмения калий е било 0,41 mmol/l.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,,Дамян Груев"

№ 8,1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Установено е, че индапамид в дози до 40 mg, тоест 27 пъти повече от терапевтичната доза, не е токсичен. Основният признак на остро отравяне е под формата на смущения във водно- електролитния баланс (хипонатриемия, хипокалиемия). Клинично е възможна поява на гадене, повръщане, хипотензия, крампи, световъртеж, замаяност, сънливост, обърканост, полиурия или олигурия, понякога до степен на анурия (поради хиповолемия).

Първоначалните мерки включват бързото елиминиране на приетото вещество(а) чрез стомашни промивки и/или приемането на активен въглен, последвано от възстановяване на водно- електролитния баланс до нормални стойности в специализирано заведение.