Фармакотерапевтична група: Минерални добавки АТС код: А12ВА30

Mg²⁺ и К⁺ са вътреклетъчни катиони с важно значение. Те играят важна роля за функционирането на редица ензими, свързването на макромолекули със субклетъчни елементи и молекулния механизъм на мускулното съкращение. Контрактилитетът на миокарда зависи от съотношението между извънклетъчните и вътреклетъчните концентрации на К⁺ Са²⁺, Na⁺ и Mg²⁺ Аспартатът, като ендогенна субстанция действа като подходящ трансмитер на Йони: притежава силен афинитет към клетките, нейните соли слабо се дисоциират и поради което йоните преминават в клетките като комплексни съединения. Магнезиево-калиевият аспартат стимулира метаболизма на миокарда. Дефицитът на магнезий и калий допринасят за развитието на хипертония, склеротични коронарни нарушения, аритмия и кардиомиопатия.

Магнезиев баланс и неговият контрол

Общите запаси от Mg²⁺ в организма за средно 24 грама (1 000 mmol) за човек с тегло 70 kg, като >50% се намират в костите, около 35% - в скелетната мускулатура и <1% в кръвта. В извънклетъчната течност свободният Mg²⁺ съставлява 61% от общия Mg²⁺, 6% е комплексно свързан, 33% е свързан с протеини. При възрастни индивиди в нормално състояние, серумните концентрации на магнезий варират между 0,70-1,10 mmol/l

Препоръчителната дневна доза магнезий е 350 mg дневно за мъже и 280 mg дневно за жени. При бременност и кърмене се повишават нуждите от магнезий (355 mg/дневно).

Бъбреците са първичният регулатор на магнезиевия баланс. 3-5% йонизирания магнезий преминал в гломерулен филтрат се излъчва с урината, докато основната част от йонизирания Mg²⁺ се реабсорбира (65% във възходящото рамо на бримката на Хенле, и 25% в проксималните канал чета). Съответно, повишеното количество урина (напр. при лечение със силно ефикасен бримков диуретик) предизвиква увеличаване на количеството на екскретиран йонизиран Mg²⁺. Ако резорбцията на магнезий намалее в тънките черва, последващата хипомагнезиемия провокира понижаване на екскрецията (<0,5 mmol/дневно). В случай на хипермагнезиемия екскретираното количество може да достигне до 2,5 g/дневно.

Калиев баланс и неговият контрол.

Общите запаси от К⁺ в организма са средно 140 g (3 570 mmol) при възрастен човек с тегло 70 kg. При жените понякога количеството е по-малко и намалява постепенно с възрастта. Около 10% от общото количество К⁺ в организма е в свързана форма, а останалите 90% е в обменна форма. Серумните нива на К⁺ са средно 3,6-5,4 mmol/l. Тези нива не са добър показател за общия К⁺ в организма, тъй като по-голямата част от К⁺ (98-99%) се намира в клетките.

Оптималният прием на калий е 3-4 g (75-100 mmol) дневно. Бъбреците са основният път за екскреция на калий, през който дневно се излъчва 90% от калия. Останалите 10% се излъчват през стомашно-чревния път. По този начин, бъбреците отговарят за дългосрочната хомеостаза на калия, както и за серумната концентрация на калий. В краткосрочен план, серумната концентрация на калий се регулира и от обмяната на калий между вътреклетъчния и извънклетъчния сегменти.

Приемът на алкали предизвиква обмяна на калий в клетките. Инсулин и бета-адренергичните катехоламини повишават усвояването на калий като стимулират Na⁺/K⁺ - ATPase на клетъчните мембрани. Алдостеронът е най-големият регулатор на запасите на калий в организма чрез действието си върху екскрецията на калий от бъбреците. Хиперкалиемията стимулира отделянето на алдостерон (в синергия с ангиотензин II), а хипокалиемията го потиска.