Firazyr 30 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Firazyr 30 mg
Firazyr е показан за симптоматично лечение на остри пристъпи на наследствен ангиоедем (НАЕ) при възрастни, юноши и деца на възраст 2 години и по-големи с дефицит на C1 естеразния инхибитор.
Firazyr е предназначен за употреба под ръководството на медицински специалист. Дозировка
Възрастни
Препоръчителната доза за възрастни е еднократна подкожна инжекция Firazyr 30 mg.
В повечето случаи за лечение на пристъпа е достатъчна еднократна инжекция Firazyr. В случай на недостатъчно облекчение или рецидив на симптомите, след 6 часа може да бъде приложена втора инжекция Firazyr. Ако втората инжекция доведе до недостатъчно облекчение или се наблюдава последваща проява на симптомите, след още 6 часа може да бъде приложена трета инжекция Firazyr. За период от 24 часа не трябва да се прилагат повече от 3 инжекции Firazyr.
При клиничните изпитвания не са прилагани повече от 8 инжекции Firazyr месечно.
Педиатрична популация
Препоръчителната доза Firazyr на база телесно тегло при деца и юноши (на възраст от 2 до 17 години) е представена в таблица 1 по-долу.
Таблица 1: Схема на дозиране при педиатрични пациенти
| Телесно тегло | Доза (обем за инжектиране) |
| 12 kg до 25 kg | 10 mg (1,0 ml) |
| 26 kg до 40 kg | 15 mg (1,5 ml) |
| 41 kg до 50 kg | 20 mg (2,0 ml) |
| 51 kg до 65 kg | 25 mg (2,5 ml) |
| >65 kg | 30 mg (3,0 ml) |
В клиничното изпитване не е прилагана повече от 1 инжекция Firazyr при пристъп на HAE.
Не може да се препоръча схема на дозиране при деца на възраст под 2 години или с тегло под 12 kg, тъй като безопасността и ефикасността в тази педиатрична група не са установени.
Старческа възраст
Информацията относно пациентите на възраст над 65 години е ограничена.
Доказано е, че в старческа възраст е налице повишена системна експозиция на икатибант. Не е известно какво отношение има това към безопасността на Firazyr (вж точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се изисква коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане
Не се изисква коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане. Начин на приложение
Firazyr е предназначен за подкожно приложение, за предпочитане в коремната област.
Инжекционният разтвор Firazyr трябва да се инжектира бавно, поради обема, който трябва да се приложи.
Всяка спринцовка Firazyr е предназначена само за еднократна употреба.
Направете справка с листовката с информация за пациента относно инструкциите за употреба.
Приложение от обгрижващото лице/от самия пациент
Решението за започване на приложение на Firazyr от обгрижващото лице или от самия пациент трябва да се взема само от лекар с опит в диагностиката и лечението на наследствен ангиоедем (вж. точка 4.4).
Възрастни
Firazyr може да се прилага от самия пациент или от обгрижващото лице, само след обучение за техниката на подкожно инжектиране, проведено от медицински специалист.
Деца и юноши на възраст между 2 и 17 години
Firazyr може да се прилага от обгрижващото лице, само след обучение за техниката на подкожно инжектиране, проведено от медицински специалист.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Ларингеални пристъпи
Пациентите с ларингеални пристъпи трябва да се лекуват в подходящо лечебно заведение след инжекцията, докато лекарят прецени, че е безопасно да бъдат изписани.
Исхемична болест на сърцето
При състояние на исхемия теоретично е възможно да възникне влошаване функцията на сърцето и понижаване на коронарния кръвоток вследствие антагонизъм на брадикинин тип 2 рецепторите. Следователно, трябва да се подхожда с повишено внимание при прилагането на Firazyr при пациенти с остра исхемична болест на сърцето или нестабилна ангина пекторис (вж. точка 5.3).
Удар
Въпреки че няма доказателства, които да подкрепят благоприятния ефект от блокирането на В2 рецепторите непосредствено след удар, има теоретичната възможност икатибант да може да отслаби невропротективните ефекти на брадикинин в положителната късна фаза. Следователно трябва да се подхожда с повишено внимание, когато икатибант се прилага на пациенти в седмиците след прекаран удар.
Прилагане от обгрижващото лице/ самия пациент
За пациенти, които никога преди това не са получавали Firazyr, първото лечение трябва да се приложи в здравно заведение или под ръководството на лекар.
В случай на недостатъчно облекчение или нова поява на симптоми, след прилагане на лечението от самия пациент или прилагане от обгрижващото лице, се препоръчва пациентът или обгрижващото лице да потърсят съвет от лекар. При възрастни последващите дози, които може да са необходими за същия пристъп, трябва да се приложат в здравно заведение (вж. точка 4.2). Липсват данни за прилагане на последващи дози за същия пристъп при юноши или деца.
Пациентите с ларингеални пристъпи трябва винаги да търсят съвет от лекар и да бъдат наблюдавани в здравно заведение, дори след поставяне на инжекцията у дома.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 милиграма) натрий в една спринцовка, т.е. практически не съдържа натрий.
Педиатрична популация
Има ограничен опит при лечението на повече от един пристъп на HAE с Firazyr при педиатричната популация.
Не се очакват фармакокинетични лекарствени взаимодействия свързани със CYP450 (вж. точка 5.2).
Едновременното прилагане на Firazyr с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) не е изпитвано. ACE инхибиторите са противопоказани при пациенти с НАЕ поради възможно повишаване нивата на брадикинин.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само върху възрастни.
Бременност
Данни от употребата на икатибант при бременни жени липсват или са ограничени.
Експерименталните проучвания при животни показват ефекти върху имплантирането в матката и раждането (вж. точка 5.3), но потенциалният риск при хора не е известен.
Firazyr трябва да се използва по време на бременност, само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода (напр. за лечение на потенциално животозастрашаващи ларингеални пристъпи).
Кърмене
Икатибант се отделя в млякото на лактиращи плъхове в концентрации, сходни с тези в кръвта на майката. Не са установени ефекти върху постнаталното развитие на малките плъхове.
Не е известно дали икатибант се екскретира в кърмата, но се препоръчва кърмачките, които желаят да им бъде прилаган Firazyr, да не кърмят в продължение на 12 часа след лечението.
Фертилитет
Както при плъхове, така и при кучета многократното прилагане на икатибант оказва влияние върху репродуктивните органи. Икатибант няма ефект върху фертилитета на мъжки мишки и плъхове. (вж. точка 5.3). При проучване за 3 дози на всеки 3 дни за общо 9 дози върху 39 здрави възрастни мъже и жени, лекувани с 30 mg на всеки 6 часа, липсват клинично значими промени от изходната стойност на базалната и стимулираната от GnRH концентрация на репродуктивните хормони при жени и мъже. Няма значими ефекти на икатибант върху концентрацията на прогестерона в лутеалната фаза и лутеалната функция или върху продължителността на менструалния цикъл при жените. Няма значими ефекти на икатибант върху броя на сперматозоидите в спермата, подвижността и морфологията им при мъжете.
Малко вероятно е схемата на прилагане, използвана при това проучване, да се поддържа в клинични условия.
Firazyr повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. След употребата на Firazyr се съобщава за умора, летаргия, уморяемост, сомноленция и замайване. Тези симптоми могат да се проявят в резултат на пристъп на НАЕ. На пациентите трябва да се препоръча да не шофират и да не работят с машини, ако се чувстват уморени или замаяни.
Резюме на профила на безопасност
При клинични проучвания, използвани за регистрация, общо 999 пристъпа на НАЕ са лекувани с 30 mg Firazyr подкожно от медицински специалист. Firazyr 30 mg SC е прилаган от медицински специалист на 129 здрави доброволци и на 236 пациенти с HAE.
Почти всички лица, които при клиничните изпитвания са лекувани с икатибант подкожно, развиват реакции на мястото на инжектиране (характеризиращи се с раздразнение на кожата, оток, болка, сърбеж, еритема, усещане за парене). Като цяло тези реакции са леки до умерени по тежест, преходни и отзвучават без допълнителни интервенции.
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
Честотата на нежеланите лекарствени реакции, включени в Таблица 2, е определена съгласно следната конвенция:
много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000).
Всички нежелани реакции от постмаркетинговия опит са посочени в курсив.
Таблица 2: Нежелани лекарствени реакции, съобщени при употребата на икатибант
| Системо-органен клас (честота на категорията) | Предпочитан термин |
| Нарушения на нервната система (Чести, ≥ 1/100 до < 1/10) | Замаяност Главоболие |
| Стомашно-чревни нарушения(Чести, ≥ 1/100 до < 1/10) | Гадене |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| (Чести, ≥ 1/100 до < 1/10) | Обрив |
| Еритема | |
| Сърбеж | |
| (С неизвестна честота) | Уртикария |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение(Много чести, ≥ 1/10) (Чести, ≥ 1/100 до < 1/10) | Реакции на мястото на инжектиране* Пирексия |
| Изследвания(Чести, ≥ 1/100 до < 1/10) | Повишени трансаминази |
| * Синини на мястото на инжектиране, хематом на мястото на инжектиране, парене в мястото на инжектиране, еритема на мястото на инжектиране, хипоестезия на мястото на инжектиране, раздразнение на мястото на инжектиране, изтръпване на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, усещане за натиск на мястото на инжектиране,сърбеж на мястото на инжектиране, подуване на мястото на инжектиране, уртикария на мястото на инжектиране и затопляне на мястото на инжектиране. | |
Педиатрична популация
Общо 32 педиатрични пациенти (8 деца на възраст от 2 до 11 години и 24 юноши на възраст от 12 до 17 години) с HAE са подложени на лечение с икатибант по време на клинични проучвания. Трийсет и един пациенти получават единична доза икатибант и 1 пациент (юноша) получава икатибант за два пристъпа на НАЕ (общо две дози). Firazyr се прилага чрез подкожно инжектиране при доза 0,4 mg/kg на база телесно тегло до максимална доза 30 mg.
При повечето педиатрични пациенти, лекувани с подкожен икатибант, се проявяват реакции на мястото на инжектиране, като еритема, подуване, усещане за парене, болезненост на кожата и сърбеж/пруритус. Установено е, че тези реакции са леки до умерени по тежест и съответстват на реакциите, които се съобщават при възрастни. Двама педиатрични пациенти развиват реакции на мястото на инжектиране, които са оценени като тежки и които отшумяват напълно в рамките на 6 часа. Тези реакции са еритема, подуване и усещане за парене и затопляне.
По време на клиничните проучвания не са наблюдавани клинично значими промени в репродуктивните хормони.
Описание на избрани нежелани лекарствени реакции
Имуногенност
При повторно лечение на възрастни по време на контролираните фаза III изпитвания в редки случаи са наблюдавани преходни положителни резултати за наличие на анти-икатибант антитела. Ефикасността се поддържа при всички пациенти. Един пациент, лекуван с Firazyr, е бил положителен за наличие на анти-икатибант антитела преди и след лечението с Firazyr. Този пациент е проследен в продължение на 5 месеца и следващите проби са отрицателни за анти-икатибант антитела. Не са съобщавани реакции на свръхчувствителност или анафилактични реакции с Firazyr.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Firazyr 30 mg
Фармакотерапевтична група: Други хематологични средства, лекарства, използвани за лечение на наследствен ангиоедем; ATC код B06AC02.
Механизъм на действие
НАЕ (автозомно доминантно заболяване) се причинява от липсата или нарушената функция на C1 естеразния инхибитор. Пристъпите на НАЕ са придружени от повишено освобождаване на брадикинин, който се явява най-важният медиатор при развитието на клиничните симптоми.
НАЕ се проявява като периодични пристъпи на подкожен и/или субмукозен едем, които обхващат горните дихателни пътища, кожата и стомашно-чревния тракт. Пристъпите обичайно продължават между 2 и 5 дни.
Икатибант е селективен конкурентен антагонист на брадикинин тип 2 (В2) рецепторите. Той е синтетичен декапептид със структура, сходна с тази на брадикинин, но с 5 непротеиногенни аминокиселини. При НАЕ повишените концентрации на брадикинин са най-важният медиатор при развитието на клиничните симптоми.
Фармакодинамични ефекти
При млади здрави лица икатибант, прилаган в дози от 0,8 mg/kg в продължение на 4 часа; 1,5 mg/kg/ден или 0,15 mg/kg/ден в продължение на 3 дни, предотвратява развитието на брадикинин-индуцирана хипотония, вазодилатация и рефлексна тахикардия. Доказано е, че икатибант се явява конкурентен антагонист дори когато натоварващата доза брадикинин се увеличи 4 пъти.
Клинична ефикасност и безопасност
Данните относно ефикасността са получени от първоначално, открито проучване фаза ІІ и от три контролирани проучвания фаза ІІІ.
Клинични проучвания фаза III (FAST-1 и FAST-2) са рандомизирани, двойно-слепи, контролирани изпитвания и имат идентичен дизайн с изключение на сравнителния продукт (едно с перорално приложение на транексамова киселина като сравнителен продукт и едно плацебо контролирано). Общо 130 пациенти са рандомизирани да получават или доза от 30 mg икатибант (63 пациенти), или сравнителен продукт (транексамова киселина – 38 и плацебо – 29 пациенти). Последващи пристъпи на НАЕ се лекуват при открито разширено проучване. На пациентите със симптоми на ларингеален ангиоедем се прилага открито лечение с икатибант. При изпитванията фаза ІІІ първичната крайна точка за ефикасност е времето до поява на облекчаване на симптомите, определено посредством визуална аналогова скала (ВАС).
Резултатите за ефикасност за тези проучвания са показани в таблица 3.
FAST-3 е рандомизирано, плацебо-контролирано, паралелно-групово проучване на
98 възрастни пациенти с медиана на възрастта от 36 години. Пациентите са рандомизирани да получават или икатибант 30 mg или плацебо чрез подкожна инжекция. Част от пациентите в това проучване са имали остри НАЕ пристъпи, докато получават андрогени, антифибринолитични средства или Cl инхибитори. Първичната крайна точка е времето до поява на облекчаване на симптомите, оценено чрез използване на 3-степенна комбинирана визуална аналогова скала (ВАС), състояща се от оценки на подуване на кожата, болка по кожата и абдоминална болка. В таблица 4 са представени резултатите за ефикасност за FAST-3.
При тези проучвания пациентите на икатибант, имат по-малка медиана на времето до облекчаване на симптомите (съответно 2,0, 2,5 и 2,0 часа) спрямо тези на транексамова киселина (12,0 часа) и плацебо (4,6 и 19,8 часа). Терапевтичният ефект на икатибант е потвърден чрез вторични крайни точки за ефикасност.
При интегриран анализ на тези контролирани проучвания фаза III, времето до поява на облекчаване на симптомите и времето до поява на облекчаване на основните симптоми са сходни, независимо от възрастовата група, пол, раса, тегло или от това дали пациентът използва или не андрогени или антифибринолитични средства.
При контролираните изпитвания фаза III отговорът при повтарящите се пристъпи също е постоянен. Общо 237 пациенти са лекувани с 1 386 дози от 30 mg икатибант за 1 278 пристъпа на остра НАЕ. При първите 15, лекувани с Firazyr пристъпа (1 114 дози за 1 030 пристъпа), медианните времена до началото на облекчаване на симптомите при пристъпите са сходни (2,0 до 2,5 часа). От тези пристъпи, 92,4% са лекувани с еднократна доза Firazyr.
Таблица 3. Резултати за ефикасност за FAST-1 и FAST-2
| Контролирано клинично проучване на FIRAZYR срещу транексамова киселина или плацебо: Резултати за ефикасност | |||||
| FAST-2 | FAST-1 | ||||
| икатибант | Транексамова киселина | икатибант | Плацебо | ||
| Брой на лицата вintend-to-treatпопулацията | 36 | 38 | Брой на лицата вintend-to-treatпопулацията | 27 | 29 |
| Изходна стойност по VAS (mm) | 63,7 | 61,5 | Изходна стойност по VAS (mm) | 69,3 | 67,7 |
| Промяна отизходно ниво до 4-тия час | -41,6 | -14,6 | Промяна отизходно ниво до 4-тия час | -44,8 | -23,5 |
| Разлика междулеченията (95% CI, p-стойност) | -27,8 (-39,4, -16,2) p < 0,001 | Разлика междулеченията (95% CI, p-стойност) | -23,3 (-37,1, -9,4) p = 0,002 | ||
| Промяна отизходно ниво до 12-тия час | -54,0 | -30,3 | Промяна отизходно ниво до 12-тия час | -54,2 | -42,4 |
| Разлика между леченията (95% CI,p-стойност) | -24,1 (-33,6, -14,6) p < 0,001 | Разлика между леченията (95% CI,p-стойност) | -15,2 (-28,6, -1,7) p = 0,028 | ||
| Медиана на | Медиана на | ||||
| времето до поява | времето до поява | ||||
| на облекчаване на | на облекчаване на | ||||
| симптомите | симптомите | ||||
| (часове) | (часове) | ||||
| Всички пристъпи (N = 74) | 2,0 | 12,0 | Всички пристъпи (N = 56) | 2,5 | 4,6 |
| Степен на | Степен на | ||||
| повлияване (%, CI) | повлияване (%,CI) | ||||
| на 4-тия час след | на 4-тия час след | ||||
| започване на | започване на | ||||
| лечението | лечението | ||||
| Всички пристъпи | 80,0 | 30,6 | Всички пристъпи | 66,7 | 46,4 |
| (N = 74) | (63,1, 91,6) | (16,3, 48,1) | (N = 56) | (46,0, 83,5) | (27,5, 66,1) |
| Медиана на времето до поява на облекчаване на симптомите:всички симптоми (часове) | Медиана на времето до поява на облекчаване на симптомите:всички симптоми (часове) | ||||
| Коремна болка | 1,6 | 3,5 | Коремна болка | 2,0 | 3,3 |
| Подуване на кожата | 2,6 | 18,1 | Подуване на кожата | 3,1 | 10,2 |
| Контролирано клинично проучване на FIRAZYR срещу транексамова киселина или плацебо: Резултати за ефикасност | |||||
| FAST-2 | FAST-1 | ||||
| икатибант | Транексамова киселина | икатибант | Плацебо | ||
| Кожна болка | 1,5 | 12,0 | Кожна болка | 1,6 | 9,0 |
| Медиана на времето до почти пълно облекчаванена симптомите (часове) | Медиана на времето до почти пълно облекчаванена симптомите (часове) | ||||
| Всички пристъпи (N = 74) | 10,0 | 51,0 | Всички пристъпи (N = 56) | 8,5 | 19,4 |
| Медиана на времето до регресия насимптомите, по пациент (часове) | Медиана на времето до регресия насимптомите, по пациент (часове) | ||||
| Всички пристъпи (N = 74) | 0,8 | 7,9 | Всички пристъпи (N = 56) | 0,8 | 16,9 |
| Медиана на времето до общо подобрение на пациентите, полекар (часове) | Медиана на времето до общо подобрение на пациентите, полекар (часове) | ||||
| Всички пристъпи (N = 74) | 1,5 | 6,9 | Всички пристъпи (N = 56) | 1,0 | 5,7 |
Таблица 4. Резултати за ефикасност за FAST-3
| Резултати за ефикасност: FAST-3; Контролирана фаза -- ITT популация | ||||
| Крайна точка | Статистика | Firazyr | Плацебо | p-стойност |
| (n = 43) | (n = 45) | |||
| Първична крайна точка | ||||
| Време до поява на облекчаване на симптомите—Комбинирана ВAС (часове) | Медиана | 2,0 | 19,8 | < 0,001 |
| Други крайни точки | ||||
| Време до поява на облекчаване на основните симптоми (часове) | Медиана | 1,5 | 18,5 | < 0,001 |
| Промяна в комбинирания скор на ВAС 2 часа след лечението | Средна | -19,74 | -7,49 | < 0,001 |
| Резултати за ефикасност: FAST-3; Контролирана фаза -- ITT популация | ||||
| Крайна точка | Статистика | Firazyr | Плацебо | p-стойност |
| (n = 43) | (n = 45) | |||
| Промяна в комбинирания скор на симптомите, оценени от пациента на 2-ия час | Средна | -0,53 | -0,22 | < 0,001 |
| Промяна в комбинирания скор на симптомите, оценени от изследователя на 2-ия час | Средна | -0,44 | -0,19 | < 0,001 |
| Време до почти пълно облекчаване на симптомите (часове) | Медиана | 8,0 | 36,0 | 0,012 |
| Време до първоначално подобрение на симптомите, оценено от пациента (часове) | Медиана | 0,8 | 3,5 | < 0,001 |
| Време до първоначално визуално подобрение на симптомите, оценено от изследователя (часове) | Медиана | 0,8 | 3,4 | < 0,001 |
При тези контролирани клинични изпитвания фаза III са лекувани общо 66 пациенти с пристъпи на НАЕ със засягане на ларинкса. Резултатите са сходни с тези при пациентите с неларингеални пристъпи на НАЕ по отношение на времето до поява на облекчаване на симптомите.
Педиатрична популация
Отворено, нерандомизирано, проучване с едно рамо (HGT-FIR-086) е проведено с общо
32 пациенти. Всички пациенти са получили поне една доза икатибант (0,4 mg/kg телесно тегло до максимална доза 30 mg) и по-голямата част от пациентите са проследявани за минимум
6 месеца. Единадесет пациенти са с предпубертетен статус, а 21 пациенти са в пубертет или след пубертет.
Популацията за оценка на ефикасността се състои от 22 пациенти, които са лекувани с икатибант (11 преди пубертет и 11 в пубертет/след пубертет) за пристъп на HAE.
Първичната крайна точка за ефикасност е времето до поява на облекчаване на симптомите (TOSR), измеренa посредством комбинирана скала за оценка на симптомите, съобщени от изследователя. Времето до облекчаване на симптомите се дефинира като продължителността от време (в часове) до поява на подобрение на симптомите в размер от 20%.
Като цяло медианата на време до поява на облекчаване на симптомите е 1,0 час (95% доверителен интервал, 1,0-1,1 часа). 1 и 2 часа след лечението, приблизително при 50% и съответно при 90% от пациентите започва облекчаване на симптомите.
Като цяло медианата на време до наличие на минимални симптоми (най-ранното време след лечението, когато всички симптоми са или леки, или липсват) е 1,1 часа (95% доверителен интервал, 1,0-2,0 часа).
Фармакокинетиката на икатибант е характеризирана чрез проучвания, при които са използвани както интравенозно, така и подкожно приложение при здрави доброволци и пациенти.
Фармакокинетичният профил на икатибант при пациентите с НАЕ е сходен с този при здравите доброволци.
Абсорбция
След подкожно приложение абсолютната бионаличност на икатибант е 97%. Времето до достигане на максимална концентрация е приблизително 30 минути.
Разпределение
Обемът на разпределение на икатибант (Vss) е около 20-25 L. Свързването с плазмените протеини е 44%.
Биотрансформация
Икатибант се метаболизира екстензивно от протеолитичните ензими до неактивни метаболити, които се отделят предимно с урината.
Проучвания in vitro потвърждават, че икатибант не се разгражда по оксидативни метаболитни пътища, не е инхибитор на главните изоензими на цитохром P450 (CYP) (CYP 1A2, 2A6, 2B6, 2C8, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4) и не е индуктор на CYP 1A2 и 3A4.
Елиминиране
Икатибант се елиминира главно чрез метаболизъм като по-малко от 10% от дозата се елиминира с урината под формата на непроменено лекарствено вещество. Клирънсът е около 15-20 l/h и не зависи от дозата. Терминалният плазмен полуживот е около 1-2 часа.
Специални популации
Старческа възраст
Данните предполагат свързано с възрастта намаляване на клирънса, което води до около 50-60% по-висока експозиция при хора в старческа възраст (75-80 години) в сравнение с пациенти на възраст 40 години.
Пол
Данните предполагат, че няма разлика в клирънса при жени и мъже, след корекция според телесното тегло.
Чернодробно и бъбречно увреждане
Ограничените данни дават основания да се предположи, че експозицията на икатибант не се влияе от чернодробно и бъбречно увреждане.
Раса
Информацията за индивидуалния ефект на расата е ограничена. Наличните данни за експозицията сочат, че няма разлика в клирънса между участници от раса, различна от бялата (n = 40) и участници от бялата раса (n = 132).
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на икатибант се характеризира при педиатрични пациенти с HAE в проучването HGT-FIR-086 (вж. точка 5.1). След еднократно подкожно приложение (0,4 mg/kg до максимум 30 mg), времето до достигане на максимална концентрация е приблизително
30 минути, а терминалният полуживот е около 2 часа. Не са наблюдавани разлики в експозицията на икатибант сред пациентите с HAE със и без пристъп. Популационното фармакокинетично моделиране, използващо както данни за възрастни, така и за деца, показва, че клирънсът на икатибант е свързан с телесното тегло, като по-ниски стойности на клирънса се отбелязват при по-ниско телесно тегло в педиатричната популация с HAE. Въз основа на моделирането за дозиране на база телесно тегло, прогнозираната експозиция на икатибант в педиатричната популация с HAE (вж. точка 4.2) е по-ниска от наблюдаваната експозиция в проучвания, проведени при възрастни пациенти с HAE.
Фармацевтични данни - Firazyr 30 mg
Натриев хлорид
Ледена оцетна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на рН) Вода за инжекции
3 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) от 3 ml с бутало-запушалка (бромобутил, обвит с флуорокарбон полимер). В опаковката е включена подкожна игла (25 G; 16 mm).
Опаковка с една предварително напълнена спринцовка с една игла или групова опаковка, съдържаща три предварително напълнени спринцовки с три игли.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
азтворът трябва да е бистър и безцветен, без видими частици. Употреба при педиатрична популация
Подходящата доза, която трябва да се приложи, се основава на телесното тегло (вж. точка 4.2).
Когато необходимата доза е по-малка от 30 mg (3 ml), за да се изтегли и приложи подходящата доза са необходими:
-
Адаптер (проксимален и/или дистален женски конектор/съединител тип luer lock)
-
3 ml (препоръчително) градуирана спринцовка
Предварително напълнената спринцовка с икатибант и всички други компоненти са само за еднократна употреба.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Всички игли и спринцовки трябва да се изхвърлят в контейнер за остри предмети.