Azopt 10 mg/ml - Eye drops, suspension
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Azopt 10 mg/ml
AZOPT e предназначен за намаляване на повишеното вътреочно налягане при:
-
очна хипертензия
-
откритоъгълна глаукома
като монотерапия при възрастни пациенти неповлияващи се от бета-блокери или при такива, при които бета-блокерите са противопоказани, или като съпътстваща терапия към лечението с бета-блокери или аналози на простагландина (вж. също точка 5.1).
Дозировка
В случаите на монотерапия, както и като съпътстваща терапия, дозата е една капка AZOPT в конюнктивния сак на засегнатото око (очи), два пъти дневно. При някои пациенти по-добър ефект от лечението може да има при дозировка от една капка три пъти дневно.
Специални популации
Популация в старческа възраст
При пациенти в старческа възраст не е необходимо коригиране на дозата.
Чернодробно и бъбречно увреждане
AZOPT не e изследван при пациенти с чернодробно увреждане, поради което употребата му при тези пациенти не се препоръчва.
AZOPT не e изследван и при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс
<30 ml/min) или при такива с хиперхлоремична ацидоза. Тъй като бринзоламид и основният му метаболит се отделят главно чрез бъбреците, AZOPT e противопоказан при такива пациенти (вж. също точка 4.3).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на AZOPT при кърмачета, деца и юноши на възраст от 0 до 17 години не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8 и 5.1. AZOPT не се препоръчва за употреба при кърмачета, деца и юноши.
Начин на приложение
За очно приложение.
Препоръчва се притискане на назолакрималния канал или внимателно затваряне на клепача след приложението. Това може да намали системната абсорбция на лекарствените продукти, прилагани в окото и да доведе до намаляване на системните нежелани реакции.
Инструктирайте пациента да разклати добре бутилката преди употреба. След като капачката е свалена, ако защитният пръстен е хлабав, махнете го, преди да използвате продукта.
Трябва да се внимава да не се докосват клепачите, заобикалящата ги област или други повърхности с върха на апликатора-капкомер на бутилката, за да се избегне евентуално замърсяване на върха на апликатора и суспензията. Инструктирайте пациентите да съхраняват бутилката плътно затворена, когато не се използва.
При замяна на използван друг антиглаукомен лекарствен продукт за очно приложение с AZOPT, той трябва да се спре и едва на следващия ден да се започне лечение с AZOPT.
Ако се използва повече от един офталмологичен лекарствен продукт за локално приложение, лекарствата трябва да се прилагат през интервал от поне 5 минути. Очните мази трябва да се прилагат последни.
Ако една доза бъде пропусната, лечението трябва да се продължи със следващата планирана доза. Дозата не трябва да превишава една капка в засегнатото око(очи) три пъти дневно.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Известна свръхчувствителност към сулфонамиди (вж. също точка 4.4).
-
Тежко бъбречно увреждане.
-
Хиперхлоремична ацидоза.
Системни ефекти
AZOPT е сулфонамид, инхибитор на карбоанхидразата, и независимо от това, че се използва за локално приложение се абсорбира системно. Същият тип нежелани лекарствени реакции, характерни за сулфонамиди, могат да се наблюдават при локално приложение, включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN). При предписване пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите, и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции. При поява на сериозни реакции или реакции на свръхчувствителност, AZOPT трябва незабавно да се спре.
Нарушения на киселинно-основния баланс са описани при пероралните инхибитори на карбоанхидразата. Да се използва с повишено внимание при пациенти с бъбречно увреждане, поради възможния риск от метаболитна ацидоза (вж. точка 4.2).
Бринзоламид не е изследван при преждевременно родени деца (преди 36-та гестационна седмица) или такива на възраст под 1 седмица. Пациенти със значителна бъбречна тубуларна
недоразвитост или с аномалии трябва да получават бринзоламид само след внимателно обмисляне на отношението риск-полза, поради възможен риск от метаболитна ацидоза.
Инхибиторите на карбоанхидразата за перорално приложение могат да влошат способността за изпълнение на задачи, изискващи повишено внимание и/или физическа координация. AZOPT се резорбира системно и затова е възможно същите проблеми да се наблюдават и при локалното му приложение.
Съпътстваща терапия
Съществува вероятност за допълнителен ефект на известните системни ефекти, предизвиквани от инхибиторите на карбоанхидразата при пациенти, приемащи перорални инхибитори на карбоанхидразата и AZOPT. Поради липса на проучвания не се препоръчва едновременно приложение на AZOPT и перорален инхибитор на карбоанхидразата (вж. също точка 4.5).
През време на допълнителна терапия на глаукома, AZOPT е изследван главно при едновременно приложение с тимолол. Допълнително е проучен ефектът на понижаване на ВОН от AZOPT, използван като допълнителна терапия към лечението с аналога на простагландина травопрост. Няма дългосрочни данни за употребата на AZOPT като допълнителна терапия към травопрост (вж. също точка 5.1).
AZOPT не е достатъчно изследван за лечение на пациенти с псевдоексфолиативна или пигментна глаукома. Трябва да се подхожда с внимание при лечение на тези пациенти и се препоръчва проследяване на ВОН. AZOPT не е изследван при пациенти с тясноъгълна глаукома и употребата му не е препоръчителна при тези пациенти.
Още не е напълно установена възможната роля на бринзоламид върху функцията на роговичния ендотел при пациенти с вече увредена роговица (особено при пациенти с нисък брой ендотелни клетки). До момента не са изследвани пациенти, носещи контактни лещи и поради това е необходимо особено внимание при употребата на бринзоламид при такива пациенти. Известно е че, инхибиторите на карбоанхидразата могат да окажат влияние върху роговичната хидратация и поради това при пациентите с контактни лещи рискът от увреждане на роговицата е повишен. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациенти с евентуално увреждане на роговицата като пациенти с диабет или дистрофия на роговицата.
За бензалкониевия хлорид, използван като консервант при повечето офталмологични лекарствени продукти е известно, че причинява точковидна и/или токсична язвена кератопатия. Тъй като AZOPT съдържа бензалкониев хлорид, при честа и продължителна употреба на лекарствения продукт е необходимо наблюдение, особено при пациенти с известна сухота в окото или при проблемна роговица.
AZOPT не е изследван при пациенти, носещи контактни лещи. AZOPT съдържа бензалкониев хлорид, който може да причини дразнене на очите и е известно, че може да предизвика промяна в цвета на меките контактни лещи. Трябва да се избягва контакт на продукта с меки контактни лещи. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да отстраняват контактните лещи преди приложението на AZOPT и да изчакат поне 15 минути след прилагането на дозата, преди да ги поставят обратно.
Не е изследван евентуалният ребаунд ефект след прекратяване на лечението с AZOPT; ефектът на намаленото ВОН се очаква да продължи 5-7 дни.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на AZOPT при кърмачета, деца и юноши на възраст от 0 до
17 години не са установени и употребата му не се препоръчва при кърмачета, деца и юноши.
Не са провеждани специфични проучвания за взаимодействията на AZOPТ с други лекарствени продукти. По време на клиничните проучвания, AZOPT е използван едновременно с аналози на простагландина и тимолол за очно приложение и не са установени нежелани взаимодействия. Не е оценена връзката между AZOPT и миотици или адренергични агонисти по време на съпътстваща глаукомна терапия.
AZOPT е инхибитор на карбоанхидразата и независимо от това, че се прилага локално се абсорбира системно. При проучванията, проведени с перорални инхибитори на карбоанхидразата се съобщава за киселинно-алкални изменения. Възможността за такива взаимодействия трябва да се има предвид при пациентите, употребяващи AZOPT.
Изозимите на цитохром Р-450, отговарящи за метаболизма на бринзоламид, включват CYP3A4 (основен), CYP2А6, CYP2C8 и CYP2C9. Предполага се, че инхибиторите на CYP3A4 като кетоконазол, итраконазол, клотримазол, ритонавир и тролеандомицин ще инхибират
метаболизма на бринзоламид чрез CYP3A4. Препоръчва се внимание при комбинирана терапия с инхибитори на CYP3A4. Все пак е малко вероятно бринзоламид да кумулира, тъй като бъбречното елиминиране е основния път. Бринзоламид не е инхбитор на цитохром
Р-450 изозимите.
Бременност
Няма или има ограничени данни за употребата на бринзоламид за очно приложение при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност след системно приложение (вж. също точка 5.3).
AZOPT не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция.
Кърмене
Не е известно дали бринзоламид/метаболитите се екскретират в кърмата след локално очно приложение. Проучванията при животни показват екскреция на минимални количества бринзоламид в млякото след перорално приложение.
Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с AZOPT, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Проучванията при животни с бринзоламид не показват данни за увреждане на фертилитета. Не са провеждани проучвания за оценка на влиянието на локално очно приложение на бринзоламид върху фертилитета при хора.
AZOPT повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини.
Временно замъглено зрение или други зрителни промени могат да повлияят способността за шофиране или работа с машини (вж. също точка 4.8). Ако при поставянето на лекарствения продукт се появи краткотрайно замъгляване на зрението, пациентът трябва да изчака зрението му да се проясни преди да шофира или да работи с машини.
Инхибиторите на карбоанхидразата за перорално приложение могат да влошат способността за изпълнение на задачи, изискващи повишено внимание и/или физическа координация (вж. също точка 4.4 и точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
При клиничните изпитвания, включващи 2 732 пациенти, лекувани с AZOPT като монотерапия или като съпътстваща терапия към тимолол малеат 5 mg/ml, най-често докладваните нежелани лекарствени реакции, свързвани с лечението са: дисгеузия (6,0%) (горчив или необичаен вкус, вж. описанието по-долу) и временно замъгляване на зрението (5,4%) при приложение, продължаващо от няколко секунди до няколко минути (вж. също точка 4.7).
Таблично обобщение на нежеланите реакции
Следните нежелани лекарствени реакции са докладвани за бринзоламид 10 mg/ml капки за очи, суспензия и са групирани съгласно следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до
<1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Нежеланите реакции са получени от клинични изпитвания и постмаркетингови спонтанни съобщения.
| Системо-органна класификация | Предпочитан термин от MedDRA (v.15.1) |
| Инфекции и инфестации | Нечести: назофарингит, фарингит, синузитС неизвестна честота: ринит |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Нечести: намаляване на броя на червените кръвни клетки, увеличаване на хлоридите в кръвта |
| Нарушения на имунната система | С неизвестна честота: свръхчувствителност |
| Нарушения на метаболизма и храненето | С неизвестна честота: намален апетит |
| Психични нарушения | Нечести: апатия, депресия, депресивно настроение, намаляване на либидото, кошмари, нервностРедки: безсъние |
| Нарушения на нервната система | Нечести: двигателна дисфункция, амнезия, замаяност, парестезия, главоболиеРедки: сънливост, увреждане на паметтаС неизвестна честота: тремор, хипоестезия, агеузия |
| Нарушения на очите | Чести: замъглено зрение, дразнене в окото, болка в окото, усещане за чуждо тяло в очите, очна хиперемия Нечести: ерозия на роговицата, кератит, точковиден кератит, кератопатия, отлагания по окото, петна по роговицата, дефект на роговичния епител, нарушение на роговичния епител, блефарит, очен пруритус, конюнктивит, подуване на окото, мейбомианит, положителен Тиндал, фотофобия, сухота в окото, алергичен конюнктивит, птеригиум, пигментация на склерата, астенопия, очен дискомфорт, абнормно усещане в окото, сух кератоконюнктивит, киста на субконюнктивата, хиперемия на конюнктивата, пруритус на клепача, очна секреция, образуване на крусти по клепачния ръб, увеличено слъзоотделянеРедки: оток на роговицата, диплопия, намалена зрителна острота, фотопсия, очна хипоестезия, периорбитален оток, повишаване на вътреочното налягане, увеличаване на екскавацията на зрителния нервС неизвестна честота: нарушение на роговицата, зрително смущение, очна алергия, мадароза, нарушениена клепача, зачервявяне на клепача |
| Нарушения на ухото и лабиринта | Редки: тинитусС неизвестна честота: вертиго |
| Сърдечни нарушения | Нечести: кардиореспираторен дистрес, брадикардия, палпитацииРедки: ангина пекторис, неправилна сърдечна честотаС неизвестна честота: аритмия, тахикардия, хипертензия, повишено кръвно налягане, понижено кръвно налягане, ускорена сърдечна честота |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Нечести: диспнея, епистаксис, орофарингеална болка, фаринго-ларингеална болка, дразнене на гърлото, синдром на горните дихателни пътища с кашлица, ринорея, киханеРедки: бронхиална хиперреактивност, конгестия на горните дихателни пътища, синусова конгестия, назална конгестия, кашлица, назална сухотаС неизвестна честота: астма |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести: дисгеузияНечести: езофагит, диария, гадене, повръщане, диспепсия, горна абдоминална болка, абдоминален дискомфорт, стомашен дискомфорт, флатуленция, чести движения на червата, стомашно-чревно нарушение,орална хипоестезия, орална парестезия, сухота в устата |
| Хепатобилиарни нарушения | С неизвестна честота: отклонения в чернодробните функционални тестове |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нечести: обрив, макулопапуларен обрив, напрегнатост на кожатаРедки: уртикария, алопеция, генерализиран пруритус С неизвестна честота: синдром на Stevens-Johnson (SJS)/токсична епидермална некролиза (TEN) (вж.точка 4.4), дерматит, еритема |
| Нарушения намускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Нечести: болка в гърба, мускулни спазми, миалгия С неизвестна честота: артралгия, болка в крайниците |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Нечести: болка в бъбрецитеС неизвестна честота: полакурия |
| Нарушения навъзпроизводителната система и гърдата | Нечести: еректилна дисфункция |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нечести: болка, дискомфорт в областта на гръдния кош, умора, абнормно усещанеРедки: болка в гръдния кош, усещане за паника, астения, раздразнителностС неизвестна честота: периферен оток, неразположение |
| Наранявания, отравяния иусложнения, възникнали в резултат на интервенции | Нечести: чуждо тяло в окото |
Описание на избрани нежелани реакции
Дисгеузия (горчив и необичаен вкус в устата непосредствено след приложение) е най-често докладваната, по време на клиничните проучвания, системна нежелана реакция, свързвана с употребата на AZOPT. Тази реакция вероятно се причинява от преминаването на капките за очи през назолакрималния канал в назофарингса. Назолакрималното запушване или лекото затваряне на клепача след приложение може да намали разпространението на тази реакция (вж. също точка 4.2).
AZOPT е сулфонамид, инхибитор на карбоанхидразата със системна абсорбция. Стомашно-чревните, свързаните с нервната система, хематологичните, бъбречните и метаболитните ефекти се свързват обикновено с инхибиторите на карбоанхидразата за
системно приложение. При локалните инхибитори на карбоанхидразата могат да се наблюдават същите нежелани реакции, които се свързват с пероралните инхибитори на карбоанхидразата.
Не са наблюдавани неочаквани нежелани лекарствени реакции с AZOPT, когато е използван като допълнителна терапия към лечението с травопрост. Нежеланите лекарствени реакции при допълнителната терапия са наблюдавани и при всяко от активните вещества самостоятелно.
Педиатрична популация
При малки краткосрочни клинични изпитвания, приблизително при 12,5% от педиатричните пациенти са наблюдавани нежелани реакции, повечето от които са локални, несериозни очни реакции, като хиперемия на конюнктивата, дразнене в окото, очна секреция и увеличено слъзоотделяне (вж. също точка 5.1).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма съобщения за случаи на предозиране.
Лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Могат да се появят електролитен дисбаланс, развитие на ацидозни състояния и са възможни ефекти върху нервната система. Необходимо е да се следят серумните електролитни нива (особено калиевите) и нивото на рН в кръвта.
Фармакологични свойства - Azopt 10 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Антиглаукомни препарати и миотици, инхибитори на карбоанхидразата, ATC код: S01EC04
Механизъм на действие
Карбоанхидразата (СА) е ензим, който може да бъде открит в много от тъканите на тялото, включително и в окото. Той катализира обратимата реакция, включваща хидратиране на въглеродния двуокис и последващо дехидратиране на карбоновата киселина.
Инхибирането на карбоанхидразата в цилиарните телца на окото, намалява секрецията на вътреочна течност, навярно чрез забавяне образуването на бикарбонатни йони с последваща редукция в натриевите и флуиден транспорт. Като резултат се наблюдава редукция на вътреочното налягане (ВОН), което е основен рисков фактор в патогенезата на увреждането на зрителния нерв и развитието на дефекти в зрителното поле. Бринзоламид, който е инхибитор на карбоанхидраза ІІ (CA-II), е преобладаващият изо-ензим в окото, с in vitro IC50 от 3,2 nM и Ki от 0,13 nM спрямо СА-ІІ.
Клинична ефикасност и безопасност
Проучен е ефектът на понижаване на ВОН от AZOPT като адювантна терапия към лечението с аналога на простагландина травопрост. След 4-седмичен курс с травопрост, пациенти с
ВОН ≥19 mmHg са рандомизирани да получават допълнително лечение с бринзоламид или тимолол. Наблюдавано е допълнително понижаване на средно дневното ВОН от 3,2 до
3,4 mmHg за групата на бринзоламида и 3,2 до 4,2 mmHg за групата на тимолола. В групите на бринзоламид/травопрост като цяло има по-висока честота на не-сериозните очни нежелани лекарствени реакции, свързани основно с признаци на локално дразнене. Случаите са леки и като цяло не се отразяват върху общата честотата на прекратяване на проучванията (вж. също точка 4.8).
Клинично изпитване с AZOPT е проведено при 32-ма педиатрични пациенти, на възраст под
6 години с диагностицирана глаукома или очна хипертензия. Някои от пациентите не са били подлагани на терапия за понижаване на ВОН, докато други са били на друго лечение с лекарствени продукти, понижаващи ВОН. От тези, които са били на предишно лечение с лекарствени продукти, понижаващи ВОН не е изисквано да преустановят тяхното лечение за понижаване на ВОН до иницииране на монотерапията с AZOPT. Сред пациентите, които не са били подлагани на лечение за понижаване на ВОН (10 пациенти), ефикасността от AZOPT е сходна с тази, наблюдавана преди това при възрастни, със средни стойности на понижаване на ВОН от изходното ниво, до 5 mmHg. Сред пациентите, които са използвали лекарствени продукти за локално приложение, понижаващи ВОН (22 пациенти), средното ВОН леко се покачва от изходното ниво за групата на AZOPT.
След локално очно приложение, бринзоламид се абсорбира в системното кръвообръщение. Поради афинитета си към СА-ІІ, бринзоламид се разпределя екстензивно в червените кръвни клетки и показва продължителен полуживот в кръвта (приблизително 24 седмици). При хората се образува метаболита N-дезетилбринзоламид, който също се свързва с СА и се натрупва в червените кръвни клетки. Този метаболит се свързва основно в СА-І в присъствието на бринзоламид. В плазмата концентрациите на бринзоламид и N-дезетилбринзоламид са ниски и обикновено под границата на количественото определяне (<7,5 ng/ml).
Свързването към плазмените протеини не е екстензивно (около 60%). Бринзоламид се елиминира основно чрез бъбречната екскреция (приблизително 60%). Около 20% от дозата е
измерена в урината като метаболит. Бринзоламид и N-дезетилбринзоламид са основните компоненти в урината, заедно със следи от метаболитите N-дезметоксипропил и O-дезметил.
При фармакокинетично проучване с перорално приложение, здрави доброволци са приемали капсули, съдържащи 1 mg бринзоламид, два пъти дневно в продължение на 32 седмици. За оценка на системното инхибиране на СА е измервана активността на СА в червените кръвни клетки.
Насищане на СА-ІІ с бринзоламид в червените кръвни клетки е постигнато за 4 седмици (концентрацията на червени кръвни клетки е приблизително 20 µМ). N-дезетилбринзоламид, натрупан в червените кръвни клетки при стационарно състояние в рамките на 20–28 седмици, достига концентрации 6–30 µМ. Инхибирането на тоталната карбоанхидразна активност в червените кръвни клетки в стационарно състояние e приблизително 70-75%.
Пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс от 30-60 ml/min), са приемали по 1 mg бринзоламид два пъти дневно перорално, в продължение на 54 седмици.
Концентрацията на бринзоламид в червените кръвни клетки, през 4та седмица от лечението, е от около 20 до 40 µM. В стационарно състояние, концентрациите на бринзоламид и неговите метаболити в червените кръвни клетки, съответно са от 22,0 до 46,1 и от 17,1 до 88,6 µM.
Концентрацията на N-дезетилбринзоламид в червените кръвни клетки нараства, а общата активност на СА в червените кръвни клетки намалява с намаляването на креатининовия клирънс, но концентрацията на бринзоламид и активността на СА-ІІ остават непроменени. При пациентите с най-висока степен на бъбречни увреждания, инхибирането на сумарната активност на СА е по-голямо, независимо че e по-малко от 90% при стационарно състояние.
При едно проучване при локално очно приложение, в стационарно състояние, намерените концентрации на бринзоламид в червените кръвни клетки са подобни на тези при изследванията при перорално приложение, но нивата на N-дезетилбринзоламид са по-ниски. Активността на карбоанхидразата е около 40-70% от нивата преди приложение.
Фармацевтични данни - Azopt 10 mg/ml
Бензалкониев хлорид Манитол (E421) Карбомер 974P Тилоксапол Динатриев едетат Натриев хлорид
Хлороводородна киселина/натриев хидроксид (за корекция на pH) Пречистена вода
Непрозрачни пластмасови бутилки от полиетилен-ниска плътност от 5 и 10 ml, с капачки на винт от полипропилен.
Налични са следните видове опаковки: картонена кутия съдържаща 1 х 5 ml, 3 х 5 ml и 1 х 10 ml
бутилки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
Лекарствен списък
ДДД
H40.1: Първична глаукома с отворен ъгъл,
H40.2: Първична глаукома със затворен ъгъл,
H40.5: Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото,
H40.6: Вторична глаукома, предизвикана от лекарствени средства