PecFent 100 µg / spray - Nasal spray, solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - PecFent 100 µg / spray
PecFent е показан за лечение на пробивна болка (ПБ) при възрастни пациенти, които вече са на поддържаща опиоидна терапия за хронична карциномна болка. Пробивната болка е временно обостряне на болка, която възниква на фона на иначе контролирана персистираща болка.
Пациенти, получаващи поддържаща опиоидна терапия, са онези пациенти, които приемат най-малко 60 mg дневно перорално морфин, най-малко 25 микрограма трансдермално приложен фентанил на час, най-малко 30 mg дневно оксикодон, най-малко 8 mg дневно перорален хидроморфон или предизвикваща същата степен на аналгезия доза от друг опиоид в продължение на седмица или по-дълго.
Лечението трябва да се започне и да продължи да се следи от лекар с опит в контролиране на опиоидната терапия при пациенти с карцином. Лекарите трябва да имат предвид потенциалното пристрастяване към фентанил.
Дозировка
PecFent трябва да се титрира до „ефективна” доза, която осигурява адекватна аналгезия и намалява до минимум нежеланите лекарствени реакции, без да предизвиква прекомерни (или непоносими) нежелани реакции, за два последователно третирани епизода на ПБ. Ефикасността на дадена доза трябва да се оцени в продължение на следващите 30 минути.
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно до достигане на ефективна доза.
PectFent е наличен в два продукта с количества на активното вещество в дозова единица:
100 микрограма/впръскване и 400 микрограма/впръскване.
Една доза PecFent може да включва 1 впръскване (доза от 100 микрограма или от
400 микрограма) или 2 впръсквания (доза от 200 микрограма или от 800 микрограма) от същото количество на активното вещество в дозова единица (или 100 микрограма, или 400 микрограма активно вещество в дозова единица).
Пациентите не трябва да използват повече от 4 дози на ден. Пациентите трябва да изчакат най-малко 4 часа след приемане на доза, преди да лекуват друг епизод на ПБ с PecFent.
PecFent може да достави дози от 100, 200, 400 и 800 микрограма, както следва:
| Необходима доза (микрограма) | Количество на активното вещество в дозова единица на продукта (микрограма) | Количество |
| 100 | 100 | Едно впръскване, приложено в еднаноздра |
| 200 | 100 | Едно впръскване, приложено във всяка ноздра |
| 400 | 400 | Едно впръскване, приложено в една ноздра |
| 800 | 400 | Едно впръскване, приложено във всяканоздра |
Начална доза
-
Началната доза PecFent за лекуване на епизоди на ПБ е винаги 100 микрограма (едно впръскване), дори при пациенти, които до момента са лекувани за ПБ с други съдържащи фентанил продукти.
-
Пациентите трябва да изчакат най-малко 4 часа, преди да лекуват друг епизод на ПБ с PecFent.
Метод на титриране
-
На пациентите трябва да се предпише първоначално количество за титриране от една бутилка (2 впръсквания или 8 впръсквания) PecFent от 100 микрограма/спрей.
-
Пациентите, чиято начална доза е 100 микрограма и които се нуждаят от титриране до по-висока доза поради липса на ефект, могат да бъдат инструктирани да прилагат две впръсквания от 100 микрограма (по едно във всяка ноздра) при следващия епизод на ПБ. Ако тази доза не е ефективна, на пациента може да се предпише бутилка PecFent от
400 микрограма/спрей и той да бъде инструктиран да премине на едно впръскване от
400 микрограма при следващия епизод на болка. Ако тази доза не е ефективна, пациентът може да бъде инструктиран да увеличи до две впръсквания от 400 микрограма (по едно във всяка ноздра).
-
От началото на лечението пациентите трябва да се проследяват внимателно и дозата да се титрира, докато се достигне ефективна доза, която да се потвърди при третирането на два последователни епизода на ПБ.
Титриране при пациенти, преминаващи от един фентанил-съдържащ продукт с незабавно освобождаване на друг
Могат да съществуват значителни разлики във фармакокинетичния профил на фентанилови лекарствени продукти с незабавно освобождаване, което води до клинично значими различия в скоростта и степента на абсорбция на фентанил. Следователно, когато пациентите преминават от един фентанил-съдържащ лекарствен продукт с незабавно освобождаване, показан за лечението на пробивна болка, на друг, включително интраназални форми, е от съществено значение отново да бъде титрирана дозата на новия лекарствен продукт, а не да преминават на базата „доза за доза” (микрограм за микрограм).
Поддържаща терапия
След като бъде достигната ефективна доза по време на титрирането, пациентите трябва да продължат да приемат тази доза до максимално 4 дози на ден.
Повторно коригиране на дозата
По принцип поддържащата доза PecFent трябва да се повиши само тогава, когато приеманата в момента доза не може адекватно да лекува няколко последователни епизода на ПБ.
Ако пациентите последователно получават повече от четири епизода на ПБ в продължение на 24 часа, може да се наложи коригиране на дозата на основната опиоидна терапия.
При липса на адекватен контрол на болката трябва да се вземе предвид възможността за хипералгезия, толеранс и прогресия на подлежащото заболяване (вж. точка 4.4).
Ако нежеланите реакции са непоносими или персистират, дозата трябва да се намали или лечението с PecFent да се замести с друг аналгетик.
Продължителност и цели на лечението
Преди започване на лечение с PecFent с пациента трябва да се обсъди стратегия за лечението, включително продължителност и цели на лечението, както и схема за преустановяване на лечението в съответствие с ръководствата за лечение на болка. По време на лечението трябва да има чест контакт между лекаря и пациента, за да се оцени необходимостта от продължаване на лечението, да се обмисли преустановяване на лечението и да се коригират дозите, ако е необходимо. При липса на адекватен контрол на болката трябва да се обмисли възможността за хипералгезия, толеранс и прогресия на основното заболяване (вж. точка 4.4). PecFent не трябва да се използва по-дълго от необходимото.
Прекъсване на терапията
PecFent трябва да се спре незабавно, ако пациентът престане да получава епизоди на пробивна болка. Лечението за персистиращата основна болка трябва да се запази според предписанието. Ако се налага прекратяване на всякаква опиоидна терапия, пациентът трябва да се проследи внимателно от лекаря, тъй като се налага постепенно низходящо титриране на опиоида, за да се избегнат евентуални ефекти от внезапното отнемане.
Специални популации
Старческа възраст (над 65 години)
В програмата за клинични изпитвания с PecFent 104 (26,1%) от пациентите са над 60 години, 67 (16,8%) над 65 години и 15 (3,8%) над 75 години. Няма индикация при по-възрастните да има тенденция към титриране до по-ниски дози или към получаване на повече нежелани лекарствени реакции. Въпреки това, предвид значението на бъбречната и чернодробна функция за метаболизма и клирънса на фентанил, трябва допълнително да се внимава при прилагането на PecFent в старческа възраст. Няма налични данни за фармакокинетиката на PecFent при пациенти в старческа възраст.
Чернодробно или бъбречно увреждане
PecFent трябва да се прилага предпазливо при пациенти със средна или тежка степен на чернодробно или бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на PecFent при деца и юноши на възраст под 18 години все още не са установени.
Липсват данни.
Начин на приложение
PecFent е само за назално приложение.
Бутилката трябва да се извади от защитения от деца контейнер непосредствено преди употреба и да се свали предпазното капаче. Бутилката трябва да се зареди преди първата употреба, като се хване изправена и просто се натискат и пускат държачите от двете страни на апликатора, докато в отброяващото прозорче се появи зелена ивица (би трябвало да се появи след четири впръсквания).
Бутилка с 2 впръсквания:
Бутилката с 2 впръсквания не може да се презарежда. След използване на двете дози или ако периодът след зареждането надвишава 5 дни, бутилката и съдържанието трябва да се изхвърлят, както е описано в точка 6.6.
Бутилка с 8 впръсквания:
Ако продуктът не се използва 5 дни, трябва да се презареди, като се пръсне веднъж. Пациентът трябва да бъде посъветван да запише датата на първата употреба в предоставеното пространство върху етикета на защитения от деца контейнер.
За да се приложи PecFent, апликаторът се вкарва малко (около 1 см) в ноздрата и се насочва леко към основата на носа. След това се прави едно впръскване, като се натиснат и освободят държачите от двете страни на апликатора. Ще се чуе прищракване и числото върху брояча ще се увеличи с едно.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани, че може да не почувстват кога точно е приложен спреят и че трябва да разчитат на слухово доловимото прищракване и на увеличеното показание на брояча, за да са сигурни че спреят е приложен.
Капките от спрея PecFent образуват гел в носа. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не издухват носа си непосредствено след прилагането на PecFent.
Предпазното капаче трябва да се постави обратно след всяка употреба и бутилката да се върне в защитения от деца контейнер за безопасно съхранение.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациенти без поддържаща опиоидна терапия, тъй като има повишен риск от респираторна депресия.
Тежка респираторна депресия или тежки обструктивни белодробни заболявания. Лечение на остра болка, която не е пробивна болка.
Пациенти, които са на лечение с лекарствени продукти, съдържащи натриев оксибат.
Поради рисковете, включително от летален изход, свързани със случайна експозиция, неправилна употреба и злоупотреба, пациентите и техните болногледачи, трябва да бъдат посъветвани да съхраняват PecFent на безопасно и сигурно място, което е недостъпно за други лица.
Пациентите и лицата, които се грижат за тях, трябва да бъдат инструктирани, че PecFent съдържа активна субстанция в количество, което може да е фатално за дете.
За да се намали рискът от нежелани лекарствени реакции, свързани с приложението на опиоиди, и да се определи ефективната доза, е задължително пациентите да се наблюдават внимателно от медицински специалисти по време на процеса на титриране.
Важно е дългодействащото опиоидно лечение, използвано за третиране на персистиращата болка на пациента, да бъде стабилизирано, преди да се започне терапия с PecFent.
Хипералгезия
Както и при други опиоиди, в случай на недостатъчен контрол на болката отговор на повишена доза фентанил, трябва да се вземе предвид възможността за индуцирана от опиоиди хипералгезия. Може да бъде показано понижаване на дозата фентанил, прекратяване на лечението с фентанил или коригиране на лечението.
Респираторна депресия
Съществува риск от клинично значима респираторна депресия, свързан с приложението на фентанил. Пациенти с болка, които получават хронична опиоидна терапия, развиват толеранс към респираторна депресия и следователно рискът от респираторна депресия при тези пациенти е намален. Едновременната употреба на потискащи нервната система препарати може да повиши риска от респираторна депресия (вж. точка 4.5).
Хронична белодробна болест
При пациенти с хронична обструктивна белодробна болест фентанил може да предизвика по-сериозни нежелани лекарствени реакции. При тези пациенти опиоидите могат да намалят дихателния стимул и да повишат резистентността на дихателните пътища.
Повишено вътречерепно налягане
PecFent трябва да се прилага изключително предпазливо при пациенти, които може да са особено чувствителни към вътречерепните ефекти от задръжката на СО2, като например пациенти с данни за повишено вътречерепно налягане или нарушено съзнание. Опиоидите могат да маскират клиничното протичане при пациенти с травма на главата и трябва да се прилагат само ако има клинично показание за това.
Сърдечно заболяване
Фентанил може да предизвика брадикардия. Затова PecFent трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с брадиаритмии в миналото или при пациенти с вече съществуващи брадиаритмии.
Нарушена чернодробна или бъбречна функция
В допълнение PecFent трябва да се прилага предпазливо при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане. Влиянието на чернодробното и бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на лекарствения продукт не е оценено. Когато обаче се прилага интравенозно, има данни, че клирънсът на фентанила се променя при чернодробно и бъбречно увреждане поради промени в метаболитния клирънс и плазмените протеини. Следователно, трябва да се обърне специално внимание по време на процеса на титриране при пациенти със средна или тежка степен на чернодробно или бъбречно увреждане.
Хиповолемия и хипотония
Специално внимание трябва да се обърне на пациентите с хиповолемия и хипотония.
Толеранс и разстройство, дължащо се на употреба на опиоиди (злоупотреба и зависимост) Толеранс и физическа и/или психическа зависимост може да се развие при многократно приложение на опиоиди като фентанил.
Многократната употреба на PecFent може да доведе до разстройство, дължащо се на употреба на опиоиди (Opioid Use Disorder, OUD). По-висока доза и по-голяма продължителност на опиоидната терапия могат да увеличат риска от развитие на OUD. Злоупотребата със или умишлената неправилна употреба на PecFent може да доведе до предозиране и/или смърт.
Рискът от развитие на OUD е повишен при пациенти с лична или фамилна анамнеза (родители или братя и сестри) за разстройства, дължащи се на употреба на вещества (включително разстройство, дължащо се на употреба на алкохол), при настоящи пушачи или при пациенти с лична анамнеза за други психични разстройства (напр. тежка депресия, тревожност и разстройства на личността).
Преди започване на лечение с PecFent и по време на лечението с пациента трябва се обсъдят целите на лечението и схема за преустановяване (вж. точка 4.2). Преди и по време на лечението пациентът трябва да бъде информиран и за рисковете и признаците на OUD. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако се появят такива признаци.
Пациентите ще се нуждаят от проследяване за признаци на поведение на търсене на лекарството (напр. твърде ранни искания за повторно изпълнение на рецепта). Това включва преглед на съпътстващо лечение с опиоиди и психоактивни лекарства (като бензодиазепини). За пациенти с признаци и симптоми на OUD трябва да се обмисли консултация със специалист по зависимости.
Спортистите трябва да бъдат посъветвани, че лечението с фентанил може да доведе до положителни проби за допинг.
Серотонинов синдром
Препоръчва се повишено внимание, когато PecFent се прилага едновременно с лекарствени продукти, повлияващи серотонинергичните невротрансмитерни системи.
Възможна е поява на потенциално животозастрашаващ серотонинов синдром при едновременна употреба на серотонинергични лекарствени продукти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонин норепинефрин (SNRI), както и с лекарствени продукти, които нарушават метаболизма на серотонина (включително инхибитори на моно-амино-оксидазата [MAO-инхибитори]). Възможно е това да се развие в рамките на препоръчителната доза (вж. точка 4.5).
Серотониновият синдром може да включва промени в психичното състояние (напр. възбуда, халюцинации, кома), нестабилност на автономната система (напр. тахикардия, нестабилно кръвно налягане, хипертермия), невромускулни нарушения (напр. хиперрефлексия, нарушена координация, ригидност) и/или гастроинтестинални симптоми (напр. гадене, повръщане, диария).
При съмнение за серотонинов синдром лечението с PecFent трябва да бъде преустановено. Път на въвеждане
PecFent е предназначен само за назално приложение и не трябва да се въвежда по никакъв друг път. Поради физико-химическите свойства на помощните вещества, включени в лекарствената форма, трябва по-специално да се избягва интравенозно или интраартериално инжектиране.
Назални заболявания
Ако пациентът получава рецидивиращи епизоди на епистаксис или назален дискомфорт, докато приема PecFent, трябва да се мисли за алтернативен начин на приложение на лечението за пробивна болка.
Дихателни нарушения по време на сън
Опиоидите може да причинят дихателни нарушения по време на сън, включително централна сънна апнея (central sleep apnoea, CSA) и хипоксемия по време на сън. Употребата на опиоиди повишава риска от CSA по дозозависим начин. При пациенти с прояви на CSA обмислете понижаване на общата доза опиоиди.
Съпътстваща употреба със седативи
Съпътстващата употреба на PecFent и седативни лекарства като бензодиазепини или сродни на бензодиазепина лекарства може да доведе до седaция, респираторна депресия, кома и смърт.
Поради тези рискове съпътстващото лечение с тези седативни лекарства трябва да се предписва на пациенти, за които няма алтернативни възможности за лечение. Ако бъде взето решение за предписване на PecFent заедно със седативни лекарства, трябва да се използва най-ниската ефективна доза и продължителността на лечението трябва да бъде възможно най-кратка.
Пациентите трябва да бъдат проследявани внимателно за признаци и симптоми на респираторна депресия и седация.
Ето защо категорично се препоръчва пациентите и обгрижващите лица да бъдат информирани да внимават за тези симптоми (вж. точка 4.5).
Помощни вещества в PecFent
PecFent съдържа пропил парахидроксибензоат (E216). Пропил парахидроксибензоат може да причини алергични реакции (възможно е да са от забавен тип) и много рядко бронхоспазъм (ако лекарственият продукт се прилага неправилно).
Съпътстващата употреба на лекарствени продукти, съдържащи натриев оксибат и фентанил, е противопоказана (вж. точка 4.3). Лечението с натриев оксибат трябва да се прекрати преди започване на лечение с PecFent.
Фентанил се метаболизира главно чрез човешката цитохром P450 3A4 изоензимна система (CYP3A4), затова могат да се появят потенциални взаимодействия, когато PecFent се прилага едновременно с лекарствени продукти, повлияващи активността на CYP3A4. Едновременното прилагане с лекарствени продукти, които индуцират активността на 3A4, може да намали ефикасността на PecFent. Едновременното прилагане на PecFent със силни инхибитори на CYP3A4 (напр. ритонавир, кетоконазол, итраконазол, тролеандомицин, кларитромицин и нелфинавир) или умерени инхибитори на CYP3A4 (напр. ампренавир, апрепитант, дилтиазем, еритромицин, флуконазол, фозампренавир, сок от грейпфрут и верапамил) може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на фентанил, което може да предизвика сериозни нежелани лекарствени реакции, включително фатална респираторна депресия. Пациентите, които получават едновременно PecFent и умерени или силни инхибитори на CYP3A4, трябва да се наблюдават внимателно за продължителен период от време. Повишаването на дозата трябва да се извършва предпазливо.
Депресанти на ЦНС
Едновременното прилагане на други вещества, потискащи централната нервна система, включително други опиоиди, антитусивни средства или заместителни терапии, H1 антихистамини, барбитурати, анксиолитици (т.е. бензодиазепини), антипсихотици, клонидин, седативни вещества или хипнотици, общи анастетици, фенотиазини, транквилизатори, миорелаксанти, габапентиноиди (габапентин и прегабалин), седиращи антихистамини и алкохол може да засили потискащите ефекти върху ЦНС, да повиши риска от седация, респираторна депресия, хипотония, кома и смърт поради адитивен ефект на потискане на ЦНС. Трябва да се използва най-ниската ефективна доза седативни лекарства и продължителността на съпътстващата употреба трябва да бъде ограничена (вж. точка 4.4).
Серотонинергични лекарствени продукти
Едновременното приложение на фентанил със серотонинергичен лекарствен продукт като селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина (SSRI) или инхибитор на обратното захващане на серотонин норепинефрин (SNRI) или инхибитор на моно-амино-оксидазата (MAO-инхибитор) може да повиши риска за развитие на серотонинов синдром – едно потенциално животозастрашаващо състояние.
PecFent не се препоръчва за употреба при пациенти, които са получавали моноаминооксидазни (MAO) инхибитори в рамките на предходните 14 дни, защото има съобщения за силно и непредвидимо потенцииране на опиоидни аналгетици от МАО инхибитори.
Едновременната употреба на частични опиоидни агонисти/антагонисти (напр. бупренорфрин, налбуфин, пентазоцин) не се препоръчва. Те имат голям афинитет към опиоидни рецептори с относително ниска вътрешна активност и следователно частично антагонизират аналгетичния ефект на фентанил и могат да предизвикат симптоми на отнемане при зависими от опиоиди пациенти.
Доказано е, че едновременната употреба на назално прилаган оксиметазолин намалява абсорбцията на PecFent (вж. точка 5.2). Следователно, не се препоръчва едновременната употребя на назално прилагани вазоконстрикторни деконгестанти по време на титриране, защото може да доведе до титриране на доза, която е по-висока от необходимата за пациента. Освен това поддържащото лечение с PecFent може да е по-малко ефективно при пациенти с ринит, когато се прилага едновременно с назални вазоконстрикторни деконгестанти. В такъв случай пациентите трябва да бъдат посъветвани да спрат своя деконгестант.
Едновременното използване на PecFent и други лекарствени продукти (различни от оксиметазолин), които се прилагат през носа, не е оценено в клиничните изпитвания. Други назално прилагани лекарства трябва да се избягват в рамките на 15 минути след прилагането на PecFent.
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на фентанил при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. PecFent не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост.
След дългосрочно лечение фентанил може да причини синдром на отнемане у новороденото. Препоръчва се да не се прилага фентанил по време на раждането (включително и при секцио), защото фентанил преминава през плацентата и може да предизвика респираторна депресия при фетуса. Ако се прилага PecFent, трябва да има на разположение антидот за детето.
Кърмене
Фентанилът преминава в кърмата и може да предизвика седиране и респираторна депресия у кърмачета. Фентанилът не трябва да се прилага при кърмачки и кърменето трябва да се възстанови най-малко 5 дни след последното приложение на фентанил.
Фертилитет
Няма клинични данни за ефектите на фентанил върху фертилитета.
Опиоидните аналгетици могат да повлияят на умствената и/или физическата способност, необходима за шофиране или работа с машини.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират или да не работят с машини, ако почувстват сомнолентност, замайване или смущения в зрението или други нежелани реакции, които могат да нарушат тяхната способност за шофиране или работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Типичните нежелани лекарствени реакции при опиоидите трябва да се очакват при PecFent. Често тези реакции ще престанат или ще намалеят по интензивност с продължителната употреба на лекарствения продукт, докато дозата на пациента се титрира до най-подходящата. Най-сериозните нежелани лекарствени реакции обаче са респираторна депресия (което може да доведе до апнея или респираторен арест), циркулаторна депресия, хипотония и шок, и всички пациенти трябва да се наблюдават за тях.
Клиничните проучвания с PecFent целят да се оцени безопасността и ефикасността при лечението на ПБ и всички пациенти са също и на основно опиоидно лечение като морфин с удължено освобождаване или трансдермално приложен фентанил. Ето защо е невъзможно с категоричност да се разграничат реакциите само при PecFent.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните нежелани лекарствени реакции са съобщени по време на клинични проучвания и постмаркетингов опит с PecFent и/или други фентанил-съдържащи съставки, (честотите са дефинирани като много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1000); много редки(<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)).
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Инфекции и инфестации | Пневмония Назофарингит Фарингит Ринит | ||
| Нарушения наимунната система | Свръхчувствителност | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Анорексия ДехидратацияХипергликемия Намален апетит |
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Психични нарушения | Дезориентация | ДелирАбнормни сънища ХалюцинацияСъстояние на обърканост ДепресияПараноя Синдром на хиперактивност сдефицит на внимание Тревожност Еуфорично настроение ДисфорияНервностЕмоционална лабилност | Безсъние Лекарствена зависимост (пристрастяване) Лекарствена злоупотреба |
| Нарушения на нервната система | Дисгеузия Замаяност Сомнолентност Главоболие | Загуба на съзнание Потиснато ниво на съзнаниеГърч Агеузия АносмияНарушения на паметта ПаросмияГоворни нарушения СедиранеЛетаргия ТреморНарушение на съня | |
| Нарушения на очите | Замъглено зрение | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго | ||
| Сърдечни нарушения | Цианоза | ||
| Съдови нарушения | Хипотония Горещи вълни | Зачервяване | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Епистаксис Ринорея Назален дискомфорт (като „парене в носа“) | Запушване на горните дихателни пътища Фариголарингеална болка Болка в носаНарушения на назалната лигавицаКашлица Диспнея КиханеКонгестия на горните дихателни пътища Назална конгестия Интраназална хипоестезия Дразнене в гърлотоНазофарингеален секрет Назална сухота | Респираторна депресия |
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Стомашно-чревни нарушения | Повръщане Гадене Констипация | Интестинална перфорация ПеритонитОрална хипоестезия Орална парестезия ДиарияГадене Абдоминална болка Нарушение на езикаЯзви в устната кухина ДиспепсияСтомашно неразположение Сухота в устата ИлеусПодуване на корема МетеоризъмНарушено изпразване на стомаха | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус | Хиперхидроза Уртикария Обрив | |
| Нарушения на мускулно-скелетнатасистема и съединителната тъкан | Артралгия Мускулни тикове | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Задържане на урина АнурияДизурия ПротеинурияЗатруднения при уриниране | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Гръдна болка от несърдечен произход АстенияСтудени тръпки Оток на лицето Периферен отокНарушения в походката ПирексияУмора Неразположение Жажда | Синдром на отнемане* Синдром на отнемане при новороден,лекарствен толеранс | |
| Наранявания, отравяния и усложнения,възникнали в резултат на интервенции | ПаданеУмишлена неправилна употреба на лекарството |
* Симптоми на отнемане на опиоида като гадене, повръщане, диария, тревожност, студени тръпки, тремор и изпотяване се наблюдават при трансмукозен фентанил.
Описание на подбрани нежелани реакции
Толеранс
При многократната употреба може да се развие толеранс.
Лекарствена зависимост
Многократната употреба на PecFent може да доведе до лекарствена зависимост дори и в терапевтични дози. Рискът от лекарствена зависимост може да варира в зависимост от индивидуалните рискови фактори на пациента, дозата и продължителността на опиоидната терапия (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми и признаци
Симптомите на предозиране с фентанил по назален път се очаква да са подобни по характер на тези при интравенознотo прилагане на фентанил и други опиоиди и са продължение на неговото фармакологично действие, като най-сериозните и значими ефекти са променено психично състояние, изпадане в безсъзнание, кома, кардиореспираторен арест, респираторна депресия, респираторен дистрес и дихателна недостатъчност, които са довели до смърт.
При предозиране на фентанил се наблюдават случаи на дишане тип Cheyne Stokes, по-специално при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатъчност.
При предозиране на фентанил е наблюдавана и токсична левкоенцефалопатия. Овладяване
Непосредственото овладяване на предозирането с опиоид включва осигуряване на проходим
дихателен път, физикално и вербално стимулиране на пациента, оценяване на степента на съзнание, както и нивото на дихателна и циркулаторна дейност, и асистирана вентилация (подпомагане на дишането), ако се налага.
За лечението на предозиране (случайно поемане) при пациент, който не е приемал опиоиди, може да се подсигури интравенозен достъп и да се приложи налоксон или други опиоидни антагонисти според клиничното показание. Продължителността на респираторната депресия след предозиране може да е по-голяма отколкото ефектите от действието на опиоидния антагонист (напр. полуживотът на налоксон варира от 30 до 81 минути) и може да се наложи повторно прилагане. За повече информация относно такава употреба вижте Кратката характеристика на продукта за конкретния опиоиден антагонист.
За лечението на предозиране при пациенти, поддържани с опиоид, може да се подсигури интравенозен достъп. Разумното приложение на налоксон или друг опиоиден антагонист може да е оправдано в някои случаи, но е свързано с риск от ускоряване на развитието на остър синдром на отнемане.
Трябва да се отбележи, че макар и след втората доза PecFent, приложена един или два часа след първоначалната, да се наблюдава статистически значимо повишение на нивата на Cmax, то това повишение не се счита за достатъчно голямо, за да предполага евентуално възникване на клинично значимо кумулиране или свръхекспозиция, което предоставя широки граници на безопасност за препоръчителния интервал на дозиране от четири часа.
В случай на тежка или персистираща хипотония трябва да се провери за хиповолемия, като състоянието трябва да се лекува с подходяща парентерална инфузионна терапия.
При фентанил и други опиоиди се съобщава за мускулна ригидност, която пречи на дишането. В тази ситуация може да се наложи ендотрахеална интубация, асистирана или контролирана вентилация и прилагане на опиоидни антагонисти, както и мускулни релаксанти.
Фармакологични свойства - PecFent 100 µg / spray
Фармакотерапевтична група: Аналгетици; опиоиди; фенилпиперидинови производни;
ATC код: N02AB03.
Механизъм на действие
Фентанилът е опиоиден аналгетик, който взаимодейства предимно с опиоидния µ-рецептор. Неговите главни терапевтични действия са аналгезия и седиране. Вторичните фармакологични ефекти са респираторна депресия, брадикардия, хипотермия, констипация, миоза, физическа зависимост и еуфория.
Опиоидите могат да повлияят осите хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза или хипоталамус-хипофиза-гонади. Някои наблюдавани промени включват повишение на серумния пролактин и понижения на плазмения кортизол и тестостерон. В резултат от тези хормонални изменения могат да се проявят клинични признаци и симптоми.
Фармакодинамични ефекти
Проведено е двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване, при което
114 пациенти, получаващи средно от 1 до 4 епизода на пробивна болка (ПБ) дневно, докато приемат поддържаща опиоидна терапия, се включват в начална открита фаза на титриране, за да се определи ефективна доза PecFent (Проучване CP043). Пациентите, започващи двойно-сляпата фаза, са лекувани за максимум 10 епизода на ПБ с PecFent (7 епизода) или с плацебо (3 епизода) в произволен порядък.
От пациентите, започнали фазата на титриране, само при 7 (6,1%) е невъзможно дозата да бъде титрирана до ефективна доза поради липсата на ефикасност, а 6 (5,3%) отпадат поради нежелани събития.
Първичната крайна точка е сравнението между сумарната разлика в интензитета на болката на 30 минути след приложение (SPID30), която е 6,57 при лекуваните с PecFent епизоди, в сравнение с 4,45 при плацебо (p<0,0001). SPID за лекуваните с PecFent епизоди също е значително различна в сравнение с плацебо на 10, 15, 45 и 60 минути след приложение.
Средният скор за интензитет на болката (73 пациенти) за всички лекувани с PecFent епизоди (459 епизода) в сравнение с лекуваните с плацебо (200 епизода) е значително по-нисък на 5, 10, 15, 30, 45 и 60 минути след приложението (вж. Фиг. 1).
PecFent
Плацебо
Бележка: Скорове за интензитет на болката (средно на средните стойности на участниците) след приложение на PecFent и плацебо
-
Значима разлика се открива при алфа‹= 0,05 ниво между PecFent и плацебо в тази времева точка
Значима разлика се открива при алфа‹= 0,01 ниво между PecFent и плацебо в тази времева точка
Време (минути)
Фигура 1: Средни (± SE) скорове за интензитет на болката на всяка времева точка (mITT популация)
PecFent PecFent PecFent PecFentПревъзхождащата ефикасност на PecFent в сравнение с плацебо се подкрепя от данни от вторичните крайни точки, включително и броя епизоди на ПБ с клинично значимо облекчаване на болката, дефинирано като намаляване на скора за интензитет на болката с най-малко 2 (Фигура 2).
Фигура 2: Клинично значимо облекчаване на болката – PecFent спрямо плацебо: % епизоди при пациентите с ≥2 точки намаление на интензитета на болката
В едно двойно-сляпо, рандомизирано, контролирано с компаратор проучване (Проучване 044) с подобен дизайн като Проучване 043, осъществено при пациенти с толеранс към опиоид, които имат пробивна карциномна болка и са на стабилни дози редовно приемани опиоиди, PecFent показва превъзходство пред морфин сулфат с незабавно освобождаване (МСНО).
Превъзходството се демонстрира чрез първичната крайна цел, Разлика в интензитета на болката, в рамките на 15 минути, което е 3,02 при пациенти, лекувани с PecFent, в сравнение с 2,69 при пациенти, лекувани с МСНО (p=0,0396).
В едно дългосрочно, с открит етикет проучване за безопасност (Проучване 045) 355 пациенти започват 16-седмичната фаза на лечение, при която с PecFent са лекувани 42 227 епизода на пробивна карциномна болка (ПБ). Сто от тези пациента продължават лечението до 26 месеца във фазата с открит етикет. От всичките 355 пациенти, лекувани в откритата фаза, при 90% не се налага повишаване на дозата.
В рандомизираното, плацебо-контролирано проучване (CP043) в 9,4% от 459 епизода на ПБ, лекувани с PecFent, при 73 пациенти се изисква употребата на допълнителен (спасителен) лекарствен продукт в рамките на 60 минути след дозирането. При по-продължителното, открито проучване (CP045) това са 6,0% от 42 227 епизода при 355 пациенти, лекувани с PecFent, в продължение на максимум 159 дни лечение.
Общо въведение
Фентанилът е силно липофилен и може да се абсорбира много бързо през носната лигавица и по-бавно по стомашно-чревен път. Подложен е на метаболизиране при първо преминаване през черния дроб и интестиналния тракт и метаболитите не допринасят за терапевтичните ефекти на фентанила.
При PecFent се използва системата за назално доставяне на лекарството PecSys за модулиране на доставянето и абсорбцията на фентанил. Системата PecSys позволява продуктът да се впръска в предната част на носната кухина като фина мъгла от капчици, които се превръщат в гел при контакт с калциевите йони в носната лигавица. Фентанилът дифундира от гела и се абсорбира през носната лигавица; тази гел-модулирана абсорбция на фентанил ограничава пика в плазмената концентрация (Cmax), като същевременно позволява ранното достигане на този пик (Tmax).
Абсорбция
В едно фармакокинетично проучване, в което се сравнява PecFent (100, 200, 400 и
800 микрограма) с перорален трансмукозен фентанил цитрат (ПТФЦ, 200 микрограма), е показано, че фентанил се абсорбира бързо след еднократно интраназално приложение на PecFent, със средно Tmax, вариращо от 15 до 21 минути (Tmax за ПТФЦ е средно 90 минути). Вариабилността във фармакокинетиката на фентанил е значителна след лечение както с PecFent, така и с ПТФЦ. Относителната бионаличност на фентанил от лечението с PecFent, сравнена с 200 микрограма ПТФЦ, е 120%.
Главните фармакокинетични параметри са дадени в следната таблица.
Фармакокинетични параметри при възрастни индивиди, които получават PecFent и ПТФЦ
| Фармакокинетични параметри(средно (%CV)) | PecFent | ПТФЦ | |||
| 100микрограма | 200микрограма | 400микрограма | 800микрограма | 200микрограма | |
| Tmax (часове)* | 0,33 (0,08-1,50) | 0,25 (0,17-1,60) | 0,35 (0,25-0,75) | 0,34 (0,17-3,00) | 1,50 (0,50-8,00) |
| Cmax (pg/ml) | 351,5 (51,3) | 780,8 (48,4) | 1552,1 (26,2) | 2844,0 (56,0) | 317,4 (29,9) |
| AUC (pg.час/ml) | 2460,5 (17,9) | 4359,9 (29,8) | 7513,4 (26,7) | 17272 (48,9) | 3735,0 (32,8) |
| t1/2 (час) | 21,9 (13,6) | 24,9 (51,3) | 15,0 (24,7) | 24,9 (92,5) | 18,6 (31,4) |
*Данни за Tmax, представени като медиана (граници).
Кривите за всяко дозово ниво са подобни по форма, като повишаването на нивата на дозите води до повишаване на плазмените нива на фентанил. Дозова пропорционалност е показана за Cmax и за площта под кривата (AUC) в дозовия диапазон от 100 микрограма до 800 микрограма (вж. Фиг. 3). Ако се премине на PecFent от друг фентанилов продукт за ПБ, е необходимо независимо титриране на дозата при PecFent, защото бионаличността между различните продукти се различава значително.
Фигура 3: Средни плазмени концентрации на фентанил след еднократни дози PecFent и ПТФЦ при здрави доброволци
-
PecFent доза от 100 µg
-
PecFent доза от 200 µg
-
PecFent доза от 400 µg
-
PecFent доза от 800 µg
-
ПТФЦ доза от 200 µg
4500
4000
Фентанил в плазмата (pg/ml)
3500
PecFent 100 µg dose
PecFent 200 µg dose
3000
PecFent 400 µg dose
2500
PecFent 800 µg dose
2000
OTFC 200 µg dose
1500
1000
500
0
0 0,5 1 1,5 2 2,5 3 3,5 4
Време (часове)
Проведено е едно фармакокинетично проучване за оценка на абсорбцията и поносимостта на еднократна доза PecFent при пациенти с предизвикан от полени сезонен алергичен ринит, в което се сравняват непредизвиканото, остро предизвиканото (ринитно) и остро предизвиканото и впоследствие третирано с оксиметазолин състояния.
Няма клинично значим ефект на острия ринит върху Cmax, Tmax или общата експозиция на фентанил при сравнение на непредизвиканите и остро предизвиканите състояния. След лечение на острия ринит с оксиметазолин се наблюдава намаляване на Cmax и на експозицията и повишаване на Tmax, които са статистически, а вероятно и клинично, значими.
Разпределение
Фентанил е силно липофилен и се разпределя добре извън съдовата система, с голям привиден обем на разпределение. Данните от животни показват, че след абсорбция фентанил бързо се разпределя в мозъка, сърцето, белите дробове, бъбреците и слезката, последвано от бавно преразпределение в мускулите и мастната тъкан.
Свързването на фентанил с плазмените протеини е 80 – 85%. Главният свързващ протеин е алфа-1-кисел гликопротеин, но и албуминът, и липопротеините също допринасят в известна степен. Свободната фракция на фентанил се повишава с ацидозата.
Биотрансформация
Метаболитните пътища след назално приложение на PecFent не са проучени в клинични проучвания. Фентанилът се метаболизира в черния дроб до норфентанил от изоформа на цитохром CYP3A4. Норфентанил не е фармакологично активен при проучвания с животни. Повече от 90% се елиминира чрез биотрансформация до N-деалкилирани и хидроксилирани неактивни метаболити.
Елиминиране
Отстраняването на фентанил след интраназално приложение на PecFent не е проучено в проучване за баланс на масите. По-малко от 7% от приложена доза фентанил се отделят непроменени в урината и само около 1% се отделя непроменен с фецеса. Метаболитите се отделят главно с урината, докато екскрецията с фецеса е от по-малко значение.
Общият плазмен клирънс на фентанил след интравенозно приложение е приблизително 42 l/час.
Линейност/нелинейност
Дозовата пропорционалност е доказана за Cmax и AUC за дозов диапазон от 100 микрограма до 800 микрограма.
Не е проучен ефектът на бъбречно или чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на PecFent.
Фармацевтични данни - PecFent 100 µg / spray
Пектин (E440) Манитол (E421) Фенилетилов алкохол
Пропил парахидроксибензоат (E216) Захароза
Хлороводородна киселина (0,36%) или натриев хидроксид (за корекция на pH) Пречистена вода
Бутилка с 2 впръсквания: 18 месеца
След зареждане: да се използва в рамките на 5 дни.
Бутилка с 8 впръсквания: 3 години След първата употреба: 60 дни
Да не се съхранява над 25°C. Да не се замразява.
Съхранявайте бутилката в защитения от деца контейнер, за да се предпази от светлина.
Съхранявайте бутилката в защитения от деца контейнер през цялото време, дори когато е празна.
Бутилка (прозрачно стъкло тип I) с прикрепена мерителна помпа, съчетана с издаващ звук брояч на дозите, и предпазно капаче (плътна бяла капачка за бутилката с 2 впръсквания и полупрозрачна капачка за бутилката с 8 впръсквания). Във всеки случай продуктът е опакован в. Опакована в отварящ се като мидена черупка защитен от деца контейнер.
Бутилките съдържат:
0,95 ml, което осигурява 2 пълни впръсквания или
1,55 ml, което осигурява 8 пълни впръсквания.
Бутилките в защитените от деца контейнери се доставят в картонени кутии, съдържащи За бутилка с 2 впръсквания: 1 бутилка.
За бутилка с 8 впръсквания: 1, 4 или 12 бутилки.
Не всички форми или видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Частично използваните бутилки PecFent могат да съдържат достатъчно лекарство, за да бъдат опасни или животозастрашаващи за децата. Дори в бутилката да е останало малко или да няма никакво лекарство, PecFent трябва да се изхвърли по подходящ начин, в съответствие със следните стъпки:
-
Пациентите и лицата, полагащи грижи за тях, трябва да бъдат инструктирани да изхвърлят по подходящ начин всички неизползвани, частично и напълно използвани бутилки PecFent. Пациентът трябва да бъде инструктиран как да извърши правилно това.
-
Ако в бутилката има останали ненужни лечебни впръсквания, пациентът трябва да бъде инструктиран да ги изпръска, както следва:
Бутилка с 2 впръсквания:
-
Пациентът трябва да насочи спрея далеч от себе си (или от други хора) и да изпръска оставащия спрей, докато в отброяващото прозорче се появи цифрата “2” в червено и от бутилката не могат да се получат повече пълни лечебни впръсквания.
-
След като броячът достигне “2”, пациентът трябва да продължи да натиска надолу държачите (ще има известно увеличено съпротивление) общо четири пъти, за да изкара всичкото останало лекарство от бутилката.
-
След като 2-те лечебни впръсквания са извършени, пациентът няма да чува прищракване и броячът няма да показва повече от “2”; направените след това впръсквания няма да бъдат пълни и не трябва да се използват за лечение.
Бутилка с 8 впръсквания:
-
Пациентът трябва да насочи спрея далече от себе си (и от други хора) и да изпръска оставащия спрей, докато в отброяващото прозорче се появи цифрата "8" в червено и от бутилката не могат да се получат повече пълни впръсквания.
-
След като броячът достигне “8”, пациентът трябва да продължи да натиска надолу държачите (ще има известно увеличено съпротивление) общо четири пъти, за да изкара всичкото останало лекарство от бутилката.
-
След като 8-те лечебни впръсквания са направени, пациентът няма да чува прищракване и броячът няма да отброи повече от “8”; направените след това впръсквания няма да бъдат пълни и не трябва да се използват за лечение.
Когато PecFent повече не е необходим, пациентите и членовете на семействата им трябва да бъдат посъветвани систематично да изхвърлят всички останали бутилки от предписаното лекарство колкото се може по-бързо, като ги поставят в защитения от деца контейнер и ги изхвърлят в съответствие с местните изисквания, или ги върнат в аптеката.