Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Edarbi 80 mg
Дозировка
Препоръчителната начална доза при възрастни е 40 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде увеличена максимално до 80 mg веднъж дневно при пациенти, чието артериално налягане не може да бъде адекватно контролирано с по-ниска доза.
Почти максимален антихипертензивен ефект се наблюдава след 2 седмици, а максимален ефект се постига на четвъртата седмица от приложението.
Ако артериалното налягане не може адекватно да бъде контролирано само с Edarbi, допълнително понижаване на артериалното налягане може да бъде постигнато, като това
лечение се комбинира с други антихипертензивни лекарствени продукти, включително диуретици (като хлорталидон и хидрохлоротиазид) и блокери на калциевите канали (вж. точка 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Специални популации
Старческа възраст (65 и повече години)
Не е необходимо коригиране на началната доза Edarbi при пациенти в старческа възраст (вж. точка 5.2), въпреки че може да се обмисли приложение на 20 mg като начална доза при много стари пациенти (≥ 75 години), при които може да има риск от хипотония.
Бъбречно увреждане
Необходимо е внимание при пациeнти с хипертония с тежко бъбречно увреждане или с терминална бъбречна недостатъчност, тъй като липсва опит от употребата на Edarbi при тези пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).
Хемодиализата не отстранява азилсартан от системното кръвообръщение.
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Edarbi не е бил проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова неговата употреба не се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).
Тъй като опитът от употребата на Edarbi при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане е ограничен, се препоръчва строго наблюдение и обмисляне на 20 mg като начална доза (вж. точка 5.2).
Намален вътресъдов обем
При пациенти с възможно намаляване на вътресъдовия обем и намаляване на концентрацията на солите в организма (напр. пациенти с повръщане, диария или приемащи високи дози диуретици), лечението с Edarbi трябва да започне под строго медицинско наблюдение и да се обмисли приложение на 20 mg като начална доза (вж. точка 4.4).
Чернокожа популация
Не е необходимо коригиране на дозата при чернокожата популация, въпреки че е наблюдавано по-слабо понижаване на артериалното налягане в сравнение с други популации (вж. точка 5.1). Това като цяло е валидно и за други ангиотензин II рецепторни (AT1) антагонисти и ACE инхибитори. Следователно постепенно повишаване на дозата на Edarbi и комбинирана терапия може по-често да са необходими за контролиране на артериалното налягане при чернокожи пациенти.
Педиатрична популация
Edarbi не е показан за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години. Наличните понастоящем данни при деца или юноши на възраст от 6 до < 18 години са описани в
точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени. Безопасността и ефикасността на Edarbi при деца < 6 години все още не са установени.
Липсват данни.
Начин на приложение
Edarbi е предназначен за перорално приложение и може да се приема със или без храна (вж. точка 5.2).
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)
-
Съпътстващата употреба на Edarbi с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).
Активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система (РААС)
При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на РААС (напр. пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тежко бъбречно увреждане или стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти, оказващи влияние върху тази система, като ACE инхибитори и ангиотензин II рецепторни антагонисти, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност. Възможността от подобни ефекти не може да бъде изключена при Edarbi.
Необходимо е внимание при пациенти с хипертония с тежко бъбречно увреждане, застойна сърдечна недостатъчност или стеноза на бъбречната артерия, тъй като липсва опит от употребата на Edarbi при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).
Прекомерното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемична цереброваскуларна болест може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт.
Двойно блокиране на РААС
Има данни, че съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).
Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Бъбречна трансплантация
За момента няма опит от употребата на Edarbi при пациенти, претърпели наскоро бъбречна трансплантация.
Чернодоробно увреждане
Edarbi не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова употребата му не се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).
Хипотония при пациенти с хиповолемия и/или солеви дефицит
При пациенти с изразена хиповолемия и/или изчерпване на солите (напр. при пациенти с повръщане, диария или приемащи високи дози диуретици) може да настъпи симптоматична хипотония след започване на лечение с Edarbi. Хиповолемията трябва да бъде коригирана преди приложение на Edarbi, или лечението трябва да започне под строг медицински контрол, като може да се обмисли приложение на начална доза от 20 mg.
Първичен хипералдостеронизъм
Пациенти с първичен хипералдостеронизъм като цяло не се повлияват от антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на РААС. Затова употребата на Edarbi не се препоръчва при тези пациенти.
Хиперкалиемия
Въз основа на опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват РААС, съпътвстващата употреба на Edarbi с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия (например хепарин), може да доведе до повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти (вж. точка 4.5). При пациенти в старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет и/или при пациенти с други съпътстващи заболявания, рискът от хиперкалиемия, която може да се окаже фатална, се повишава. Поради тази причина следва нивото на калия да се проследява.
Стеноза на аортната и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (HOCM).
Интестинален ангиоедем
За интестинален ангиоедем се съобщава при пациенти, лекувани с ангиотензин II рецепторни антагонисти (вж. точка 4.8). Тези пациенти имат коремна болка, гадене, повръщане и диария. Симптомите отшумяват след преустановяване на ангиотензин II рецепторните антагонисти. Ако се диагностицира интестинален ангиоедем, лечението с азилсартан медоксомил (azilsartan medoxomil) трябва да се преустанови и да се започне подходящо наблюдение до пълното отзвучаване на симптомите.
Бременност
Не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).
Литий
Както и при другите ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинацията на литий и Edarbi не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Edarbi съдържа натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Едновременна употреба не се препоръчва
Литий
Има съобщения за обратимо повишаване на серумните литиеви концентрации и прояви на токсичност при едновременно приложение на литий с ACE инхибитори. Подобен ефект може да има и комбинирането с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Поради липса на опит с едновременно приложение на азилсартан медоксомил и литий, тази комбинация не се препоръчва. Ако комбинацията е наложителна, се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на лития.
Необходимо е внимание при едновременна употреба
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден), и неселективни НСПВС.
Когато ангиотензин II рецепторни антагонисти се прилагат едновременно с НСПВС (например селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни НСПВС), може да се получи отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това, едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Затова се препоръчва адекватна хидратация и проследяване на бъбречната функция при започване на лечението.
Калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий и други вещества, които могат да повишат нивата на калия.
Съпътстващатата употреба с калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (например хепарин) може да доведе до повишаване нивата на калия. При такива случаи е необходимо проследяване на серумния калий (вж. точка 4.4).
Допълнителна информация
Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Не са докладвани клинично значими взаимодействия при проучвания на азилсартан медоксомил или азилсартан, прилаган с амлодипин, антиациди, хлорталидон, дигоксин, флуконазол, глибурид, кетоконазол, метформин и варфарин. След приложение със смес от субстрати сонди на цитохром P450 (CYP) не са наблюдавани клинично значими лекарствени взаимодействия с кофеин (CYP1A2), толбутамид (CYP2C9), декстрометорфан (CYP2D6) или мидазолам (CYP3A4).
Азилсартан медоксомил се хидролизира бързо до активното вещество азилсартан от естеразите в стомашно-чревния тракт и/или по време на абсорбцията на лекарството (вж. точка 5.2). In vitro проучвания показват, че взаимодействия, основаващи се на инхибиране на естеразите, са малко вероятни.
Бременност
Не се препоръчва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4).
Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Няма данни за употребата на азилсартан медоксомил при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим през първия триместър на бременността не са убедителни; все пак, не може да се изключи слабо повишаване на риска. Докато няма контролирани епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти, сходни рискове могат да съществуват и при този клас лекарствени продукти. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита,
че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение.
Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия триместър предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).
Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността и след това.
Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Тъй като няма данни относно употребата на азилсартан медоксомил в периода на кърмене, Edarbi не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.
Фертилитет
Липсват данни за ефекта на азилсартан медоксомил върху фертилитета при хора. Неклиничните проучвания показват, че азилсартан не изглежда да оказва влияние върху фертилитета при мъжки или женски плъхове (вж. точка 5.3).
Азилсартан медоксомил не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Обаче трябва да се има предвид, че понякога може да се появят замайване или умора.
Обобщение на профила на безопасност
Безопасността на Edarbi при дози 20, 40 или 80 mg е оценявана в клинични проучвания при възрастни пациенти, лекувани до 56 седмици. При тези клинични проучвания нежеланите реакции, свързани с лечението с Edarbi, са били най-често леки или умерени, с обща честота, сходна с плацебо. Най-честата нежелана реакция е замайване. Честотата на нежеланите реакции, свързани с това лечение, не е била повлияна от пол, възраст или раса. В едно плацебо контролирано проучване за Edarbi при доза 20 mg са докладвани нежелани реакции с честота, която е сходна с тази при дозите 40 и 80 mg.
Таблично представяне на нежеланите реакции
Нежеланите реакции въз основа на сборни данни (дози от 40 и 80 mg) са изброени по-долу по системо-органен клас и предпочитани термини. Те са подредени по честота, като е използвана следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до
< 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Нежелани лекарствени реакции от клинични изпитвания и постмаркетингов опит | ||
| Системо-органен клас | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на нервната система | Чести | Замайване |
| Съдови нарушения | Нечести | Хипотония |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести Нечести | Диария Гадене |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нечести Редки | Обрив, сърбеж Aнгиоедем |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | C неизвестна честота Нечести | АртралгияMускулни спазми |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нечести | Умора Периферен едем |
| Изследвания | Чести Нечести | Повишена креатин фосфокиназа в кръвта Повишен креатинин в кръвта Повишена пикочна киселинав кръвта / Хиперурикемия |
Описание на определени нежелани реакции
Когато Edarbi е прилаган едновременно с хлорталидон, честотата на повишен креатинин в кръвта и хипотония е била увеличена от „нечести” на „чести”.
Когато Edarbi е прилаган едновременно с амлодипин, честотата на периферен едем е била увеличена от „нечести” на „чести”, но е била по ниска от тази при самостоятелно приложение на амлодипин.
Съобщени са случаи на интестинален ангиоедем след употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти (вж. точка 4.4).
Изследвания
Серумен креатинин
Честотата на повишаване на серумния креатинин след терапия с Edarbi е близка до плацебо в рандомизираните плацебо-контролирани проучвания с монотерапия. Едновременното приложение на Edarbi с диуретици като хлорталидон, е довело до по-голяма честота на повишаване на креатинина, което е в съответствие с наблюденията при други ангиотензин II рецепторни антагонисти и ACE инхибитори. Повишаването на серумния креатинин по време на едновременно приложение на Edarbi с диуретици, се свързва с по-значимо понижаване на артериалното налягане в сравнение с монотерапия. При много от случаите повишаването на креатинина е било транзиторно или без прогресия, докато пациентите са продължавали терапията. След прекратяване на терапията при повечето от пациентите с повишен креатинин, който не е спаднал по време на терапията, промените са били обратими, като нивата на креатинина при повечето от тях са се възстановили или са се приближили до изходните стойности.
Пикочна киселина
Слабо повишаване на средните стойности на пикочната киселина в серума е наблюдавано при Edarbi (10,8 µmol/l) в сравнение с плацебо (4,3 µmol/l).
Хемоглобин и хематокрит
Слаби понижения на хемоглобина и хематокрита (средни понижения от приблизително 3 g/l и 1 обемен процент съответно), са наблюдавани при плацебо контролирани проучвания с монотерапия. Този ефект е наблюдаван също и при други инхибитори на РААС.
Педиатрична популация
Проведено е клинично проучване за безопасност и ефикасност на Edarbi при деца и юноши на възраст от 6 до < 18 години (вж. точка 5.1). Общият профил на безопасност на Edarbi при педиатричната популация е в съответствие с известния профил на безопасност при възрастни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
От фармакологична гледна точка, основните прояви на предозиране се очаква да бъдат симптоматична хипотония и замайване. По време на контролирани клинични проучвания при здрави възрастни доброволци, еднократни дневни дози до 320 mg азилсартан медоксомил са били прилагани за 7 дни и са понесени добре.
Поведение при предозиране
Ако настъпи симптоматична хипотония, трябва да бъде приложено поддържащо лечение и да бъдат проследявани жизнените показатели.
Азилсартан не се отстранява с диализа.
Фармакологични свойства - Edarbi 80 mg
Фармакотерапевтична група: Средства, действащи на ренин-ангиотензиновата система, ангиотензин II антагонисти, самостоятелно, ATC код: C09CA09.
Механизъм на действие
Азилсартан медоксомил е перорално активно предлекарство, което бързо се превръща в активното вещество азилсартан, който селективно противодейства на ефекта на ангиотензин II посредством блокиране на свързването му с AT1 рецептора в множество тъкани (вж. точка 5.2). Ангиотензин II е основният пресорен агент на РАС, чиито ефекти включват вазоконстрикция, стимулация на производството и секрецията на алдостерон, сърдечна стимулация и реабсорбция на натрий в бъбрека.
Блокирането на AT1 рецептора инхибира негативната обратна връзка на ангиотензин II върху рениновата секреция, но получилата се в следствие на това повишена ренинова активност в плазмата и повишените нива на циркулиращ ангиотензин II не превишават антихипертензивния ефект на азилсартан.
Есенциална хипертония
Общо 5 941 възрастни пациенти са били оценени в седем двойнослепи контролирани проучвания (3 672 от които са приемали Edarbi, 801 са приемали плацебо, а 1 468 са приемали друг активен сравнителен продукт). Като цяло 51% от пациентите са били мъже, като 26% са били на възраст 65 години или по-стари (5% ≥ 75 години); 67% са бели и 19% — чернокожи.
Edarbi е сравняван с плацебо и с референтни лекарствени продукти две 6-седмични рандомизирани двойнослепи проучвания. Пониженията на артериалното налягане в сравнение с плацебо, на базата на измерено 24-часово средно артериално налягане при амбулаторно проследяване на артериалното налягане (ABPM) и измервания на артериалното налягане в
клиника в края на дозовия интервал, са показани в таблицата по-долу и за двете проучвания. Освен това, Edarbi в доза 80 mg е довел до значително по-голямо понижение на SBP в сравнение с най-високите одобрени дози на олмесартан медоксомил и валсартан.
| Плацебо | Edarbi 20 mg | Edarbi 40 mg# | Edarbi 80 mg# | OLM-M40 mg# | Valsartan 320 mg# | |
| Първична крайна точка:24-часово средно SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица (mm Hg) | ||||||
| Проучване 1 | ||||||
| Промяна от ИС | -1,4 | -12,2 * | -13,5 * | -14,6 *† | -12,6 | - |
| Проучване 2 | ||||||
| Промяна от ИС | -0,3 | - | -13,4 * | -14,5 *† | -12,0 | -10,2 |
| Ключова вторична крайна точка:Клинично SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица (mm Hg) (LOCF) | ||||||
| Проучване 1 | ||||||
| Промяна от ИС | -2,1 | -14,3 * | -14,5 * | -17,6 * | -14,9 | - |
| Проучване 2 | ||||||
| Промяна от ИС | -1,8 | - | -16,4 *† | -16,7 *† | -13,2 | -11,3 |
OLM-M = олмесартан медоксомил, LS = най-малките квадрати, LOCF = последно наблюдение пренесено напред
* Значима разлика спрямо плацебо при стойност 0,05 в рамките на стъпаловидния анализ
† Значима разлика спрямо сравнителен(ни) продукт(и) при стойност 0,05 в рамките на стъпаловидния анализ
# Максимална доза постигната в проучване 2. Дозите са титрирани на втора седмица от 20 до 40 mg и от 40 до 80 mg за Edarbi, и от 20 до 40 mg и 160 до 320 mg, съответно за олмесартан медоксомил и валсартан
В тези две проучвания, клинично значимите и най-чести нежелани събития са включвали замайване, главоболие и дислипидемия. За Edarbi, олмесартан медоксомил и валсартан съответно, замайване е наблюдавано с честота от 3,0%, 3,3% и 1,8%, главоболие с 4,8%, 5,5% и
7,6% и дислипидемия с 3,5%, 2,4% и 1,1%.
При контролирани с активен сравнителен продукт проучвания с валсартан или с рамиприл, ефектът на понижаване на артериалното налягане на Edarbi е бил постоянен при продължително лечение. При Edarbi е наблюдавана по ниска честота на кашлица (1,2%) в сравнение с рамиприл (8,2%).
Антихипертензивният ефект на азилсартан медоксомил се проявява през първите 2 седмици от лечението, като пълен ефект се достига до 4 седмици. Ефектът на понижаване на артериалното налягане на азилсартан медоксомил се поддържа и през 24 часовия интервал между дозите.
Коригираното спрямо плацебо съотношение най-ниски към максимални концентрации за SBP и DBP е приблизително 80% или по-високо.
Не е наблюдавана “rebound” хипертония при рязко спиране на Edarbi след 6-месечна терапия.
Като цяло не са наблюдавани различия в безопасността и ефективността между пациенти в старческа възраст и по-млади пациенти, но не може да бъде изключена по-голяма чувствителност към понижаващия артериалното налягане ефект при някои пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.2). Както и при други ангиотензин II рецепторни антагонисти и ACE инхибитори, антихипертензивният ефект е бил по-слаб при чернокожи пациенти (обикновено популация с нисък ренин).
Едновременното приложение на Edarbi 40 и 80 mg с калциев антагонист (амлодипин) или тиазиден диуретик (хлорталидон) води до допълнително понижение на артериалното налягане в сравнение със самостоятелното приложение на другия антихипертензивен продукт. Зависещи от дозата нежелани реакции, включително замаяност, хипотония и повишаване на серумния креатинин, са по-чести при едновременно приложение с диуретик, в сравнение със самостоятелно приложение на Edarbi, докато хипокалиемията е по-рядка в сравнение със самостоятелно приложение на диуретик.
Благоприятни ефекти на Edarbi върху смъртността, сърдечно-съдовата заболеваемост и увреждането на прицелни органи засега не са установени.
Ефект върху сърдечната реполяризация
Проведено е подробно QT/QTc проучване, за да се оцени потенциалът на азилсартан медоксомил да удължава QT/QTc интервала при здрави индивиди. Не е установено удължаване на QT/QTc при доза от 320 mg азилсартан медоксомил.
Допълнителна информация
Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.
ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.
Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или
сърдечно-съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.
Педиатрична популация
Антихипертензивните ефекти на азилсартан медоксомил са оценени във рандомизирано, двойносляпо проучване фаза 3 при деца или юноши на възраст от 6 до < 18 години с първична или вторична хипертония. Това проучване включва 6-седмична, двойносляпа, рандомизирана фаза на лечение (DB фаза), последвана от 2-седмична, двойносляпа, рандомизирана,
плацебо-контролирана фаза на спиране (WD фаза). В DB фазата пациентите са рандомизирани (1:1:1:1) в следните групи: азилсартан медоксомил 10 mg, 20 mg и 40 mg/80 mg (на база телесно
тегло на пациента) или лосартан. Всички пациенти започват лечение с 10 mg в продължение на 2 седмици; впоследствие пациентите или продължават с 10 mg, или са са с увеличена доза до 20, 40 или 80 mg. В WD фазата пациентите са рандомизирани (1:1), за да продължат да приемат предварително назначеното им активно вещество или са прехвърлени на плацебо. Това проучване включва също 44-седмично открито продължение (OL фаза), в което всички пациенти получават азилсартан медоксомил или азилсартан медоксомил и други антихипертензивни лекарства, както е необходимо, с алгоритъм на прилагане – титриране до таргетно кръвно налягане, като се започва от 10 mg азилсартан медоксомил.
През 6-седмичната DB фаза 162 пациенти са били с експозиция на азилсартан медоксомил. През 2-седмичната WD фаза 77 пациенти са били с експозиция на азилсартан медоксомил и 103 пациента са били с експозиция на плацебо. През 44-седмичната OL фаза 156 пациента са били с експозиция само на азилсартан медоксомил, а 41 пациенти са били с експозиция на азилсартан медоксомил и други антихипертензивни средства.
През 2-седмичния период на спиране е имало загуба на контрол на кръвното налягане при пациенти, рандомизирани на плацебо, докато пациентите, които са остали на лечение с азилсартан медоксомил, са имали стабилен контрол на кръвното налягане. Разликата в средната промяна на диастолното кръвно налягане в седнало положение от седмица 6 до седмица 8 при пациентите, лекувани с азилсартан медоксомил, спрямо плацебо, е била -5,42 mmHg
(95% CI, -7,29 до -3,55 mmHg; p < 0,001). Процентът на пациентите, които са постигнали таргетно кръвно налягане (дефинирано като < 90-ти персентил за възраст, пол и ръст) през седмица 8 (седмица 2 от периода на спиране), е значително по-висок при лечение с азилсартан медоксомил в сравнение с плацебо. Пациентите, лекувани с азилсартан медоксомил (всички дози сборно), са имали статистически значимо по-голяма промяна на средното DBP в седнало положение от изходното ниво до 6-та седмица в сравнение с пациентите, лекувани с лосартан. Ефектът на азилсартан медоксомил остава постоянен с течение на времето по време на откритата фаза.
След перорално приложение, азилсартан медоксомил бързо се хидролизира до активното вещество азилсартан в гастроинтестиналния тракт и/или по време на абсорбция. Въз основа на in vitro проучвания е установено, че карбоксиметиленбутенолидазата участва в хидролизата в тънкото черво и черния дроб. Освен това, плазмените естерази участват в хидролизата на азилсартан медоксомил до азилсартан.
Абсорбция
Абсолютната перорална бионаличност на азилсартан медоксомил, изчислена въз основа на плазмените нива на азилсартан, е приблизително 60%. След перорално приложение на азилсартан медоксомил, максимални плазмени концентрации (Cmax) на азилсартан се достигат за 1,5 до 3 часа. Храната не повлиява бионаличността на азилсартан (вж. точка 4.2).
Разпределение
Обемът на разпределение на азилсартан е приблизително 16 литра. Азилсартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (> 99%), главно със серумния албумин. Свързването с протеините е постоянно при плазмени концентрации на азилсартан, доста над диапазона, който се достига при препоръчваните дози.
Биотрансформация
Азилсартан се метаболизира до два основни метаболита. Главният метаболит в плазмата се образува чрез O-деалкилиране и се нарича метаболит M-II, а второстепенният метаболит се образува чрез декарбоксилиране и се нарича метаболит M-I. Системните експозиции на главния и второстепенния метаболит при хора са съответно приблизително 50% и по малко от 1% от тази на азилсартан. M-I и M-II не допринасят за фармакологичната активност на азилсартан медоксомил. Главният ензим, отговорен за метаболизма на азилсартан е CYP2C9.
Елиминиране
След перорална доза от 14C-маркиран азилсартан медоксомил, приблизително 55% от радиоактивността се открива във фекалиите и приблизително 42% в урината, като 15% от дозата се екскретира в урината като азилсартан. Елиминационният полуживот на азилсартан е приблизително 11 часа и бъбречният клирънс е приблизително 2,3 ml/min. Стационарни нива на азилсартан се достигат за 5 дни и не настъпва кумулиране в плазмата при многократно приложение веднъж дневно.
Линейност/нелинейност
Установена е пропорционалност на дозата за азилсартан при експозиция в дозовия диапазон на азилсартан медоксомил от 20 mg до 320 mg след еднократно или многократно приложение.
Характеристики при специални групи пациенти
Педиатрична популация
Популационната фармакокинетика на азилсартан след перорални дози азилсартан медоксомил е оценена при деца с хипертония на възраст от 6 до < 18 години в проучване с единична доза, както и в проучване с многократни дози от 10 mg до максимум 80 mg за 6 седмици. Като цяло се наблюдава пропорционално на дозата увеличение на максималната концентрация (Cmax,ss) и експозицията (AUCss) на азилсартан. Експозицията на азилсартан е зависима от телесното тегло, като цяло се наблюдава по-висока експозиция при педиатрични пациенти с тегло ≤ 50 kg в сравнение с тези с тегло > 50 kg. Експозицията на азилсартан е подобна при деца и възрастни, когато се прилага алометрично мащабиране.
Популация в старческа възраст
Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително между млади пациенти (възрастов диапазон 18-45 години) и пациенти в старческа възраст (възрастов диапазон 65-85 години.
Бъбречно увреждане
При пациенти с леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, общата експозиция (AUC) на азилсартан е увеличена +30%, +25% и +95%. Не е наблюдавано повишаване на експозицията (+5%) при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, които са на диализа. Въпреки това няма клиничен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.2). Хемодиализата не елиминира азилсартан от системното кръвообращение.
Чернодробно увреждане
Приложението на Edarbi до 5 дни при пациенти с леко (Child-Pugh A) или умерено (Child-Pugh B) чернодробно увреждане води до леко увеличаване на експозицията на
азилсартан (AUC увеличена с 1,3 до 1,6 пъти, вж. точка 4.2). Edarbi не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Пол
Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително при мъже и жени. Не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от пола.
Раса
Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително между популациите на чернокожите и белите. Не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от расата.
Фармацевтични данни - Edarbi 80 mg
Манитол (E 421)
Фумарова киселина (E 297) Натриев хидроксид Хидроксипропилцелулоза (E 463) Кроскармелоза натрий Микрокристална целулоза (E 460) Магнезиев стеарат (E 572)
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага. Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.
Алуминиеви блистери
Видове опаковки: 14, 28, 56 или 98 таблетки. или
Алуминиеви блистери с включен сушител
Видове опаковки: 14, 28, 30 56, 90 или 98 таблетки.
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.