Olfrex 10 mg film-coated tablets

Възрастни

Оланзапин е показан за лечение на шизофрения.

Оланзапин е ефективен за поддържане на клиничното подобрение по време на продължително лечение при пациенти показали начален терапевтичен отговор.

Оланзапин е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди.

Оланзапин е показан за профилактика на рецидиви на маниен епизод при пациенти с биполярни разстройства, при които по време на маниен епизод е бил постигнат клиничен отговор с оланзапин (вж. точка 5.1).

Възрастни

Шизофрения: Препоръчваната начална доза оланзапин е 10 mg дневно.

Манийни епизоди: Началната доза е 15 mg като еднократна дневна доза при моно терапия или 10 mg дневно при комбинирано лечение (вж. точка 5.1.)

Профилактика на рецидив на биполярно разстройство: Препоръчваната начала доза е 10 mg дневно. При пациенти, които са получавали оланзапин за лечение на манийни епизоди за предпазване от повторната им поява се препоръчва продължаване на терапията със същата доза.

При появата на нови епизоди на мания, смесени епизоди или епизоди на депресия, лечението с оланзапин трябва да продължи (с оптимизиране на дозата, ако е необходимо) с допълнително лечение на симптомите на нарушение на настроението, ако е клинично показано.

По време на лечението на шизофрения, манийни епизоди и при профилактика на рецидиви на биполярно разстройство, дневната доза може да бъде коригирана постепенно на базата на индивидуалното клинично състояние в рамките на 5-20 mg дневно. Повишаване на дозата, до нива над препоръчваната начална доза, се препоръчва след съответна клинична преоценка и трябва да става през интервали не по-малки от 24 часа. Оланзапин може да се приема без връзка с храненето, тъй като абсорбцията му не се повлиява от храната.

Преустановяване приема на оланзапин трябва да се извършва чрез постепенно намаляване на дозата.

Педиатрична популация

Поради недостатъчни данни за безопасността и ефикасността, оланзапин не се препоръчва за употреба от деца и юноши под 18-годишна възраст. При краткосрочни проучвания извършени с пациенти в юношеска възраст е докладвано значимо увеличение на телесното тегло, изменения в нивата на липидите и пролактина в сравнение с изпитвания при възрастни пациенти.

Наличните данни са описани в точка 4.8, точка 5.1 и точка 5.2, като препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Пациенти в старческа възраст

Обикновено не се препоръчва по-ниска от обичайната начална доза (5 mg дневно), но такава доза може да се има предвид при пациенти на възраст ≥ 65 години. Наличните данни са описани в точка 4.4.

Бъбречно и/или чернодробно увреждане

При пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане трябва да се има предвид по-ниска начална доза (5 mg дневно). В случаи на умерена чернодробна недостатъчност (цироза, Child- Pugh клас А или В) началната доза трябва да бъде 5 mg и да се увеличава с повишено внимание.

Пол

Началната доза и дозовия режим не е необходимо рутинно да се променят при жени, спрямо мъже.

Пушачи

Началната доза и дозовия диапазон не е необходимо рутинно да се променят при непушачи, спрямо тези при пушачи.

Когато е налице повече от един забавящ метаболизма фактор (женски пол, старческа възраст, непушач) трябва да се има предвид намаляване на началната доза. При тези пациенти повишаването на дозата, когато това е необходимо, трябва да става постепенно и с повишено внимание. Вижте описаните данни в точки 4.5 и 5.2.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,

• Пациенти, при които е известно, че има риск от появата на тесноъгьлна глаукома.

По време на антипсихотично лечение подобрение в клиничното състояние на пациента може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. В този период пациентите трябва да бъдат наблюдавани.

Психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения

Оланзапин не е показан за лечение на психоза, свързана с деменция и/или поведенчески нарушения и не се препоръчва за употреба при тази специфична група пациенти поради увеличаване на смъртността и риска от мозъчно-съдови инциденти. В плацебо контролирани клинични проучвания (с продължителност 6-12 седмици) при пациенти в старческа възраст (средна възраст 78 години) с психоза свързана с деменция и/или поведенчески нарушения е наблюдавано 2-кратно увеличаване на смъртността при пациентите лекувани с оланзапин, в сравнение, с пациентите третирани с плацебо (съответно 3,5% спрямо 1,5%). По-високата смъртност не е свързана с дозата на оланзапин (средна дневна доза 4,4 mg) или с продължителността на лечението. Рисковите фактори, които могат да предразположат тази популация пациенти към увеличена смъртност, включват: възраст (> 65 години), дисфагия, седация, нарушено (недостатъчно) хранене и дехидратация, белодробни заболявания (напр. пневмония с или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини. Въпреки това, честотата на смъртните случаи е била по-висока при пациентите лекувани с оланзапин в сравнение с плацебо-третираните пациенти независимо от тези рискови фактори.

В същите клинични проучвания има съобщения за мозъчно-съдови нежелани събития (МСНС, напр. инсулт, преходен исхемичеи пристъп) включително и с фатален изход.

Наблюдавано е 3-кратно увеличаване на МСНС при пациенти лекувани с оланзапин в сравнение с пациентите третирани с плацебо (съответно 1,3 % спрямо 0,4%). Всички пациенти лекувани с оланзапин или плацебо, при които са наблюдавани мозъчно-съдови нежелани събития, са с предшестващи рискови фактори. Възраст > 75 години и съдово/смесен тип деменция са идентифицирани като рискови фактори за МСНС във връзка с лечението с оланзапин. В тези проучвания не е установена ефикасността на оланзапин.

Болест на Паркинсон

Употребата на оланзапин за лечение на психози при пациенти с болестта на Паркинсон, свързани с приема на допаминов агонист, не се препоръчва. В клинични проучвания много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации (вж. точка 4.8), а оланзапин не е по-ефективен от плацебо при лечение на психотични симптоми. В тези проучвания се изисква пациентите да бъдат първоначално стабилизирани с най-ниската ефективна доза антипаркинсонов лекарствен продукт (допаминов агонист) и да запазят същите антипаркинсонови лекарствени продукти и дозировката им по време на проучването. Оланзапин е започван в дози от 2,5 mg дневно и титриран до максимум 15 mg дневно по преценка на изследователя.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

НМС е потенциално животозастрашаващо състояние свързано с лечението с антипсихотичен лекарствен продукт. Рядко са докладвани и случаи на НМС свързани с приема на оланзапин. Клиничните прояви на НМС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушения в мисловния процес и данни за вегетативна нестабилност (промени в пулса или артериалното налягане, тахикардия, изпотяване и отклонения в сърдечния ритъм). Допълнителните признаци могат да включват повишение на креатин фосфокиназата, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Ако пациент развие признаци и симптоми, показателни за НМС или има неясно температурно състояние без други клинични прояви на НМС, приемът на всички антипсихотични лекарства, включително и на оланзапин, трябва да бъде преустановен.

Хипергликемия и диабет

Рядко е докладвана хипергликемия и/или развитие или влошаване на диабет (понякога свързан с кетоацидоза или кома) включително и случаи с фатален изход (вж. точка 4.8). В някои от случаите е докладвано предшестващо повишаване на теглото, което може да бъде предразполагащ фактор. Пациентите лекувани с антипсихотични средства, включитлено с

Олфрекс, трябва да се наблюдават за симптоми на хипергликемия (полидипсия, полиурия полифагия и слабост).

За пациентите със захарен диабет или тези с рискови фактори за захарен диабет трябва редовно да се извършва мониторинг на нивата на глюкозата и телесното тегло.

Промени е липидите

При пациенти лекувани с оланзапин в плацебо контролирани клинични изпитвания

(вж. точка 4.8) се наблюдават нежелани промени в липидите. Промените в липидите трябва да се лекуват както е клинично уместно, особено при пациенти с дислипидемия и при пациенти с рискови фактори за развитие на нарушения в липидите. При пациентите лекувани с антипсихотични средства (включително с Олфрекс) трябва да се мониторират редовно нивата на липидите.

Антихолинергична активност

Въпреки че, при invitro проучванията оланзапин показва антихолинергична активност, опита по време на клиничните проучвания показва ниска честота на подобни случаи. Тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващи заболявалия е ограничен, препоръчва се той да бъде предписван с повишено внимание на пациенти с хипертрофия на простатата или паралитичен илеус и подобни състояния.

Чернодробна функция

Често е наблюдавано преходно безсимптомно повишаване на чернодробните трансаминази, аланин трансфераза (ALT) и аспартат трансфераза (AST) - особено в началото на лечението. При пациенти с повишени ALT и/или AST, при пациенти с признаци и симптоми на чернодробно увреждане, както и при тези с преходни нарушения на чернодробната функция или такива, които са били лекувани с потенциално хепатотоксични лекарствени продукти се изисква повишено внимание.

В случай на повишаване на ALT и/или AST по време на лечението е необходимо проследяване и евентуално обмисляне на намаляване на дозата.

Лечението с оланзапин трябва да бъде преустановено в случаите, когато е диагностициран хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или смесено чернодробно увреждане).

Неутропения

Необходимо е внимание при пациентите, които по някаква причина са с нисък брой левкоцити и/или неугрофили, при пациентите за които е известно, че приемат продукти водещи до неутропения, при пациентите с анамнеза за подтискане на костния мозък/костно-мозъчна токсичност, при пациентите с подтискане на костния мозък поради съпътстващо заболяване, лъче-лечение или химиотерапия, както и при пациентите с хипереозинофилия или миелопролиферативни заболявания. Неутропения се наблюдава често при едновременно приложение на оланзапин с валпроат (вж. точка 4.8).

Прекъсване на лечението

Остри симптоми като потене, безсъние, тремор, тревожност, гадене или повръщане са докладвани много рядко (<0,01 %) при рязко спиране на оланзапин.

QТ интервал

В клинични проучвания са наблюдавани нечести (0,1% до 1%) клинично значими удължавания на QTc-интервала (QT корекция Fridericia[QTcF] ≥500 милисекунди [msec] по всяко време след изходното ЕКГ при пациенти с изходно QTcF< 500 msec) при пациенти, лекувани с оланзапин, които нямат сигнификантни различия в свързаните кардиологични събития в сравнение с плацебо. Както и при другите антипсихотични лекарствени продукти е необходимо оланзапин да се предписва с повишено внимание заедно с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTс-интервала, особено при пациенти в старческа възраст, при пациенти със синдром на вроден удължен QT интервал, застойна сърдечна недостатъчност, хипертрофия на сърцето, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболизъм

Много рядко (< 0,01%) се съобщава за връзка във времето между лечение с оланзапин и

венозен тромбоемболизъм. Не е установена причинно-следствена връзка между появата на венозния тромбоемболизъм и лечението с оланзапин. Въпреки това, при пациентите с шизофрения често са налице придобити рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, което налага да бъдат идентифицирани всички възможни рискови фактори за ВТЕ, напр. обездвижване на пациентите, и да бъдат предприети профилактични мерки.

Общо действие върху ЦНС

Като се имат предвид основните ефекти на оланзапин върху ЦНС, необходимо е повишено внимание при комбинирането на Олфрекс с други лекарства действащи на ЦНС и алкохол. Тъй като оланзапин invitro се проявява като антагонист на допамина, възможно е той да антагонизира ефектите на преките и непреките допаминови агонисти.

Припадъци

Оланзапин трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за гърчове или които са изложени на фактори, които могат да намалят гърчовия праг. Рядко са докладвани случаи на гърчове при такива пациенти, които са лекувани с оланзапин. Повечето от тези случаи са били с анамнеза за гърчове или рискови фактори за тяхната поява.

Тардивна дискинезия

В сравнителни проучвания с продължителност на лечението до една година оланзапин е свързан със статистически значимо по-ниска честота на лечение на случаите с поява на дискинезия. Рискът от поява на тардивна дискинезия нараства с продължителността на експозицията, поради което в случай на поява на признаци или симптоми на тардивна дискинезия при пациенти лекувани с оланзапин е необходимо да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на лечението. Симптомите на тардивна дискинезия могат да се влошат временно или дори да се проявят след прекъсване на лечението.

Ортостатична хипотония

При извършване на клинични проучвания с оланзапин при пациенти в старческа възраст не често е наблюдавана ортостатична хипотония. При лечение с оланзапин на пациенти над 65 годишна възраст, както и при останалите антипсихотични средства, се препоръчва периодично проследяване на артериалното налягане.

Внезапна сърдечна смърт

В пост маркетингови съобщения при пациенти лекувани с оланзапин е съобщавано за случай на внезапна сърдечна смърт. В ретроспективно обсервационно кохортно проучване риска от предполагаема внезапна сърдечна смърт при пациенти лекувани с оланзапин е приблизително два пъти по-висок от риска при пациентите, които не употребяват антипсихотици.

В проучването рискът от оланзапин е съпоставим с риска от атипичните антипсихотици, които са включени в сборен анализ.

Употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст

Оланзапин не е показан за лечение на деца и юноши. Проучвания при пациенти на възраст между 12 и 18 години показват различни нежелани реакции, включително напълняване, промени в метаболитните параметри и увеличаване на пролактиновите нива. Не се проучвани дългосрочните последствия от тези нежелани събития и те остават непознати (вж. точки 4.8 и 5.1).

Лактоза

Олфрекс съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с наследствена обремененост за глактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия, повлияващи оланзапин

Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1А2, веществата които могат специфично да индуцират или инхибират този изо-ензим могат да повлияят фармакокинетиката на оланзапин.

Индукция наCYP1A2

Метаболизмът на оланзапин може да бъде индуциран от тютюнопушене и карбамазепин, което може да доведе до понижаване на концентрацията на оланзапин. Наблюдавано е само леко до умерено повишаване клирънса на оланзапин. Клиничното значение по всяка вероятност е ограничено, но се препоръчва клинично проследяване и обмисляне възможността за повишаване на дозата оланзапин (вж. точка 4.2).

Инхибиране наCYP1A2

Флувоксамин (специфичен CYP1A2 инхибитор) е показал значително инхибиране на метаболизма на оланзапин. Средното увеличаване на Сmax на оланзапин след флувоксамин е било 54% при жени непушачи и 77% при мъже пушачи. Средното увеличаване на площта под кривата на оланзапин е съответно 52% и 108%. При пациенти, които приемат флувоксамин или друг инхибитор на CYP1A2 като ципрофлоксацин трябва да се обмисли по-ниска начална доза. Намаляване на дозата на оланзапин трябва да се има предвид, в случай на започнато лечение с инхибитор на CYP1А2.

Намаляване на бионаличността

Активният въглен намалява бионаличността на пероралния оланзапин с 50% до 60% и трябва да се приема най-малко 2 часа преди или след оланзапин.

Няма данни, че флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), единични дози антиацид (алуминий, магнезий) или циметидин повлияват значително фармакокинетиката на оланзапин.

Влияние на оланзапин върху други лекарствени продукти

Оланзапин може да антагонизира ефектите на преките и непреки допаминови агонисти.

Оланзапин не инхибира основните CYP450 изо-ензими invitro (напр. 1А2,2D6,2С9, 2С19, ЗА4).

Липсата на взаимодействие се потвърждава в invivo проучвания, където не е наблюдавано инхибиране на метаболизма от следните активни вещества: трициклични антидепресанти (повлияващи предимно групата CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1А2) или диазепам (CYP3A4 и 2С19).

Не е установено взаимодействие на оланзапин с литий или бипериден, при едновременното им приложение.

Терапевтичното мониториране на плазмените нива на валпроат не показва необходимост от корекция на дозата на валпроат, след включването на оланзапин.

Общо действие върху ПНС

Трябва да се проявява повишено внимание при пациенти, които консумират алкохол или приемат лекарствени продукти потискащи действието на централната нервна система.

Не се препоръчва едновременното приложение на оланзапин с антипаркинсонови лекарствени продукти при пациенти с болестта на Паркинсон и деменция (вж. точка 4.4).

QТс интервал

Оланзапин трябва да се прилага внимателно едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че увеличават QTc-интервала. (вж. точка 4.4).

Няма добре контролирани проучвания върху бременни жени.

Поради ограниченият опит при хора, оланзапин трябва да се прилага по време на бременност, само ако потенциалната полза превишава потенциалния риск за плода, като препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Много рядко са докладвани спонтанни съобщения за тремор, хипертония, летаргия и сънливост при деца родени от майки, които са приемали оланзапин през третия триместър на бременността.

В проучване при здрави, кърмещи жени е установено, че оланзапин се екскретира с майчиното мляко. Средната експозиция за кърмачето (mg/kg), при стационарни състояния е определена като 1,8 % от дозата приета от майката (mg/kg). Пациентките трябва да бъдат съветвани да не кърмят децата си, ако приемат оланзапин.

Не са провеждани проучвания по отношение на ефектите на оланзапин върху способността за шофиране и работа с машини.

Олфрекс може да доведе до появата на сънливост или замаяност.

Пациентите трябва да бъдат предупредени за това в случай на работа с машини и управление на моторни превозни средства.

Възрастни

Най-често ( наблюдавани при > 1% от пациентите) докладваните нежелани лекарствени реакции, свързани с приложението на оланзапин в клинични изпитвания са сънливост, наддаване на тегло, еозинофилия, увеличени нива на пролактин, холестерол, глюкоза и триглицериди (вж. точка 4.4), глюкозурия, увеличен апетит, световъртеж, акатизия, паркинсонизъм (вж точка 4.4), дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти, преходни безсимптомни увеличения на чернодробните трансаминази (вж. точка 4.4), обрив, астения, умора.

В представената таблица са изброени нежелани лекарствени реакции и лабораторни изследвания по данни от спонтанни съобщения и клинични проучвания. Честотата на нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Термините за честота са дефинирани както следва: Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 и <1/10), не чести (≥1/1000 и < 1/100), редки (≥1/10000 и < 1/1000), много редки (< 1/10 000%), с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни от спонтанни съобщения).

¹Клинично сигнификантно повишаване на теглото е наблюдавано през всички изходни категории на Индекса на телесна маса (ИТМ). След краткосрочно лечение (медиана на продължителност 47 дни) повишаване на теглото ≥ 7% спрямо изходното телесно тегло е много често (22,2 %), ≥15% е често (4,2 %), а ≥ 25 % е не често (0,8 %). При пациенти с дългосрочна експозиция (поне 48 седмици) е много често наддаване ≥ 7 %, ≥ 15 % и ≥ 25% от изходното им телесно тегло (съответно, 64,4 %, 31,7 % и 12,3 %).

²Средни повишения в стойностите на липидите на гладно (общ холестерол, LDL холестерол и триглицериди) са по-високи при пациенти без данни за нарушение на изходната регулация на липидите.

³Наблюдава се при нормални изходни нива на гладно (< 5,17 mmol/I), които нарастват до най-висока стойност (≥6,2mmol/1).Промени от референтите граници в изходните нива на общия холестерол на гладно (≥5,17 - < 6,2 mmol) до най-висока стойност (≥ 6,2 mmol) са много чести.

⁴Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 5,56 mmol/1), които нарастват до най- висока стойност (≥ 7 mmol/1). Промени в глюкозата на гладно спрямо граничните изходни стойности (≥ 5,56 - < 7 mmol/1) до най-висока стойност (≥ 7 mmol/1) са много чести.

⁵Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 1,69 mmol/1), които нарастват до най- висока стойност (≥ 2,26 mmol/1). Промени от референтните граници в изходните нива на триглицеридите на гладно (≥1,69 mmol/1 - < 2,26 mmol/1) до най-висока стойност (≥ 2,26 mmol/1) са много чести.

⁶В клинични проучвания честотата на паркинсонизъм и дистония при пациенти, лекувани с оланзапин, е по-висока, но не и статистически значимо различна от плацебо. Лекуваните с оланзапин пациенти имат по-ниска честота на паркинсонизъм, акатизия и дистония в сравнение с титрирани дози халоперидол. При липсата на подробна информация относно преходната анамнеза на индивидуални остри и тардивни екстрапирамидни двигателни нарушемия понастоящем не може да се направи заключение, че оланзапин причинява в по-малка степен тардивна дискинезия и/или други екстра пирамидни симптоми.

⁷Остри симптоми като потене, инсомния, тремор, тревожност, гадене и повръщане са докладвани при внезапно спиране на оланзапин.

⁸В клинични проучвания до 12 седмици плазмените концентрации на пролактин превишават горната граница на нормалния диапазон при приблизително 30 % от лекуваните с оланзапин пациенти, които имат нормална изходна стойност на пролактин. При повечето от тези пациенти повишенията на стойностите обикновено са умерени и остават под двукратната стойност на горната граница на нормалния диапазон. При пациенти с шизофрения средните промени в нивото на пролактин намаляват при продължително лечение, докато при пациенти с други диагнози са наблюдавани незначителни увеличения. Средните промени са умерени. В повечето случаи при пациентите, лекувани с оланзапин, потенциално свързаните с гърдата и менструалния цикъл клинични прояви (напр. аменорея, уголемяване на гърдите, галакторея при жените и гинекомастия/уголемяване на гърдите при мъжете) са нечести. Потенциално свързаните със сексуалната функция нежелани реакции (напр. еректилна дисфункция при мъже и намалено либидо при двата пола) са наблюдавани често.

Дългосрочна експозиция (поне 48 седмици)

При пациентите, които имат нежелани, клинично сигнификантни промени в наддаването на тегло в хода на времето се повишават глюкозата, общият/LDL/HCL холестерол или триглицеридите. При възрастни пациети, които завършват 9-12-месечно лечение, честотата на нарастване на средните стойности на кръвната захар намалява след приблизително 6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични проучвания при пациенти в старческа възраст с деменция лечението с оланзапин се свързва с по-висока честота на смърт и мозъчно съдови нежелани реакции в сравнение с плацебо (вж. точка 4.4). Много чести нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин при тази група пациенти, са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температура, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и инконтиненция на урина.

При клинични проучвания с пациенти с лекарствено индуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болестта на Паркинсон, много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на Паркинсоновата симптоматика и халюцинации.

При едно клинично проучване с пациенти с биполярна мания комбинираното лечение с валпроат и олапзапин води до честота на неутропенията 4,1%; потенциален съдействащ фактор може да са високи плазмени нива на валпроат. Олапзапин приложен с литий или валпроат води до повишена честота (≥10%) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и повишаване на теглото. Нарушение в говора също е докладвано често. При лечение с олапзапин в комбинация с литий или дивалпроекс се наблюдава повишение с ≥ 7% от изходното телесно тегло при 17,4% от пациентите по време на острото лечение (до 6 седмици). Продължителното лечение с оланзапин (до 12 месеца) за профилактика на рецидив при пациенти с биполярно разстройство е свързано с повишение с ≥7% от изходното телесно тегло при 39,9% от пациентите.

Деца и юноши

Олапзапин не е показан за лечение при деца и юноши под 18 години.

Макар да не са провеждани клинични проучвания за сравняване, данните от проучванията при юноши са сравнени с тези от проучванията при възрастни.

Таблицата по-долу обобщава нежеланите реакции съобщавани с по-голяма честота при пациенти в юношеска възраст (между 13 и 17 години), отколкото при възрастни пациенти или нежелани реакции, които са установени само при краткосрочни клинични проучвания с пациенти в юношеска възраст. Клинично сигнификантно повишение на теглото (> 7%) изглежда се наблюдава по-често в популацията на юношите в сравнение с възрастни със сравнима експозиция. Степента на наддаване на тегло и делът на пациентите юноши, които имат клинично значимо наддаване на тегло са по-големи при продължителна експозиция (поне 24 седмици) отколкото при краткосрочна експозиция.

При всяко групиране (в зависимост от честотата) нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Термините за честота са дефинирани както следва:

много чести (≥ 10%), чести (≥1% и < 10%).

⁹След краткосрочно лечение (медиана на продължителност 22 дни) повишаване на теглото

≥ 7% от изходното телесно тегло (kg) е много често (40,6 %), ≥ 15% от изходното телесно тегло е често (7,1 %), а ≥ 25 % е често (2,5 %). При дългосрочна експозиция (поне 24 седмици) 89,4 % наддават ≥ 7 %, 55,3 % наддават ≥ 15 %, а 29,1 % наддават ≥25% от изходното си телесно тегло.

¹⁰Наблюдават се за нормални изходни нива на гладно (< 1,016 mmol/1), които нарастват до най- висока стойност (≥ 1,467 mmol/1), и промени от референтните граници в изходните нива на триглицеридите на гладно (≥ 1,016 mmol/1 - < 1,467 mmol/1) до най-висока стойност (≥ 1,467 mmol/1).

¹¹Промени в изходните нива на общия холестерол на гладно спрямо нормалните (< 4,39 mmol/1) до най-висока стойност (≥5,17 mmol/1) са наблюдавани често. Промени от референтните граници в изходните нива на общия холестерол на гладно (≥4,39 - < 5,17 mmol/1) до най-висока стойност (≥5,17 mmol/1) са много чести.

¹²Повишени плазмени нива на пролактин са докладвани при 47,4% от пациентите в юношеска възраст.

Чести симптоми при предозиране (честота >10%) включват тахикардия, възбуда/агресивност, дизартрия, различни екстрапирамидни симптоми и нарушение на съзнанието, вариращо от седиране до кома.

Други медицински значими последици на предозирането са делир, конвулсии, кома, възможен невролептичен малигнен синдром, потискане на дишането, аспирация, хипергония или хипотония, ритъмни нарушения на сърцето (< 2% от случаите на предозиране), кардиопулмонарен арест. Фатални последици са докладвани при остро предозиране с доза от порядъка на 450 mg, но също е докладвано преживяване след остро предозиране (приблизително 2 g оланзапин перорално).

Терапевтични мерки

За оланзапин няма специфичен антидот. Не се препоръчва предизвикване на повръщане. Могат да бъдат показани стандартните мерки за лечение на предозиране (т.е. стомашна промивка, приемане на активен въглен). Едновременното прилагане на активен въглен е показало намаляване на пероралната бионаличност на оланзапин с 50 до 60%.

Трябва да се започне симптоматично лечение и проследяване на жизнените функции в съответствие с клиничното състояние, включително и лечение на хипотонията и циркулаторния колапс и поддръжка на дихателната функция. Да не се използват адреналин, допамин или други симпатикомиметични средства с бета-агонистична активност, тъй като бета-стимулацията може да влоши хипотонията. Мониторирането на сърдечно-съдовата система е необходимо за улавяне на възможни аритмии. Внимателното медицинско наблюдение и мониторинг трябва да продължат до възстановяването на пациента.