Thalidomide BMS 50 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Thalidomide 50 mg
Tалидомид BMS в комбинация с мелфалан и преднизон е показан като първа линия на лечение на пациенти на възраст ≥ 65 години, с нелекуван мултиплен миелом или неподходящи за химиотерапия с високи дози.
Tалидомид BMS се предписва и отпуска в съответствие с Програмата за предпазване от бременността при лечение с Tалидомид BMS (вж. точка 4.4).
Лечението трябва да се започва и мониторира под контрола на лекари с опит в областта на терапията с имуномодулиращи или химиотерапевтични средства и пълно разбиране на рисковете, свързани с терапията с талидомид, и познаване на изискванията за мониториране (вж. точка 4.4).
Дозировка
Препоръчителната доза талидомид е 200 mg на ден, приети перорално. Трябва да се използват максимум 12 цикъла по 6 седмици (42 дни).
Таблица 1: Начални дози талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон
| Въз- раст(го- дини) | AБН*(/μl) | Брой тромбоцити (/μl) | Талидомидa,б | Мелфаланв,г,д | Преднизоне | |
| ≤ 75 | ≥ 1 500 | И | ≥ 100 000 | 200 mg дневно | 0,25 mg/kg дневно | 2 mg/kgдневно |
| ≤ 75 | < 1 500, но≥ 1 000 | ИЛИ | < 100 000, но≥ 50 000 | 200 mg дневно | 0,125 mg/kg дневно | 2 mg/kgдневно |
| > 75 | ≥ 1 500 | И | ≥ 100 000 | 100 mg дневно | 0,20 mg/kg дневно | 2 mg/kgдневно |
| > 75 | < 1 500, но≥ 1 000 | ИЛИ | < 100 000, но≥ 50 000 | 100 mg дневно | 0,10 mg/kg дневно | 2 mg/kgдневно |
* АБН: Абсолютен брой неутрофили
a Доза талидомид веднъж дневно преди лягане в дните 1 до 42 от всеки 42-дневен цикъл.
b Поради седативния ефект, асоцииран с талидомид, за приложението преди лягане се знае, че общо взето подобрява поносимостта.
в Доза мелфалан веднъж дневно в дните 1 до 4 от всеки 42-дневен цикъл.
г Дозата мелфалан: да се намали с 50 % при умерена (креатининов клирънс: ≥ 30, но < 50 ml/min) или тежка (CrCl:
< 30 ml/min) степен на бъбречна недостатъчност.
б д Максимална дневна доза мелфалан: 24 mg (пациенти ≤ 75-годишна възраст) или 20 mg (пациенти > 75 годишна възраст).
е Доза преднизон веднъж дневно в дни 1 до 4 от всеки 42-дневен цикъл.
Пациентите трябва да бъдат мониторирани за: тромбоемболични събития, периферна невропатия, тежки кожни реакции, брадикардия, синкоп, сънливост, неутропения и тромбоцитопения (вж. точки 4.4 и 4.8). Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на Национален институт за рака (САЩ) - Общи критерии за токсичност (National Cancer Institute Common Toxicity Criteria, NCI CTC).
Ако са изминали по-малко от 12 часа от пропуснатата доза, пациентът може да приеме дозата. Ако са изминали повече от 12 часа след пропуснатата доза в обичайния й час, пациентът не трябва да приема тази доза, а да вземе следващата доза в обичайното време на следващия ден.
Тромбоемболични събития
Поне през първите 5 месеца от лечението трябва да се прилага тромбопрофилактика, особено при пациенти с допълнителни тромботични рискови фактори. Трябва да се препоръчват профилактично антитромботични лекарствени продукти като ниско молекулни хепарини или варфарин. Решението за предприемане на антитромботични профилактични мерки трябва да се взема след внимателна оценка на съществуващите рискови фактори при всеки отделен пациент (вж. точки 4.4, 4.5 и 4.8).
Ако пациентът развие някакви тромбоемболични събития, лечението трябва да бъде прекратено и да се започне стандартна антикоагулантна терапия. След стабилизиране на състоянието на пациента с антикоагулантно лечение и овладяване на възможни усложнения от тромбоемболичното събитие, лечението с талидомид може да бъде възобновено при първоначалната доза, в зависимост от оценката на съотношението полза/риск. Пациентът трябва да продължи антикоагулантната терапия по време на курса на лечение с талидомид.
Неутропения
Общият брой и диференциалната картина на белите кръвни клетки трябва да се следят постоянно в съответствие с методичните указания по онкология, особено при пациенти, които може да са по-предразположени към неутропения. Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на NCI CTC.
Тромбоцитопения
Броят на тромбоцитите трябва да се следи постоянно в съответствие с методичните указания по онкология. Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на NCI CTC.
Периферна невропатия
Промените в дозата, поради периферна невропатия са описани в Таблица 2.
Таблица 2: Препоръчителни промени в дозата при свързана с талидомид невропатия при първа линия лечение на мултиплен миелом
| Тежест на невропатията | Модификация на дозата и схемата |
| 1-ва степен (парестезия, слабост и/или загуба на рефлекси) без загуба на функция | Продължавайте да наблюдавате пациента с клинични прегледи. Обмислете намаляване на дозата, ако симптомите се влошат. Намаляването на дозата обаче не е последвано непременно от подобряване на симптомите. |
| Тежест на невропатията | Модификация на дозата и схемата |
| 2-ра степен (пречи на функцията, но не и на дейностите от ежедневието) | Намалете дозата или прекъснете лечението и продължете да мониторирате пациента с клинични и неврологични прегледи. Прекъснете лечението, ако липсва подобрение или невропатията продължи да се влошава. Ако невропатията отзвучи до 1-ва степен или до още по-добросъстояние, лечението може да се възобнови, ако съотношението полза/риск е благоприятно. |
| 3-та степен (пречи на дейностите от ежедневието) | Прекратете лечението. |
| 4-та степен (инвалидизираща невропатия) | Прекратете лечението. |
Алергични реакции и тежки кожни реакции
При кожни обриви 2-ра и 3-та степен трябва да се обмисли прекъсване или прекратяване на приема на талидомид. Приемът на талидомид трябва да се прекрати при ангиоедем, анафилактична реакция, 4-та степен обрив, ексфолиативен или булозен обрив или ако се подозира синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (ТЕН) или лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) и не трябва да се започва отново след прекратяването на приема поради тези реакции.
Популация в старческа възраст
Не се препоръчват специфични корекции на дозата при пациенти в старческа възраст
≤ 75-години. За пациенти > 75-годишна възраст препоръчителната начална доза талидомид е 100 mg на ден. Началната доза мелфалан е намалена за пациенти в старческа възраст
-
75 години, като се имат предвид изходния костно-мозъчен резерв и бъбречната функция. Препоръчителната начална доза мелфалан е от 0,1 до 0,2 mg/kg дневно, в зависимост от костно-мозъчния резерв, заедно с допълнително намаление на дозата с 50 % при умерена (креатининов клирънс: ≥ 30, но < 50 ml/минута) или тежка (CrCl: < 30 ml/минута) степен на бъбречна недостатъчност. Максималната дневна доза мелфалан е 20 mg при пациенти
-
75-годишна възраст (вж. Таблица 1).
Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
Tалидомид BMS не е проучван официално при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция. Няма конкретни препоръки относно дозата при тези популации пациенти. Пациентите с тежко органно увреждане трябва да бъдат внимателно наблюдавани за нежелани реакции.
Педиатрична популация
Няма съответно приложение на Tалидомид BMS в педиатричната популация за показанието мултиплен миелом.
Начин на приложение
Tалидомид BMS трябва да се приема като единична доза преди лягане, за да се намали въздействието на предизвиканата от него сънливост. Капсулите не трябва да се отварят или разтрошават (вж. точка 6.6).
Препоръчва се да се натисне само единият край на капсулата, за да се извади от блистера, като така се намалява рискът от деформирането или счупването й.
-
Свръхчувствителност към талидомид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Бременни жени (вж. точка 4.6).
-
Жени с детероден потенциал, освен ако не са изпълнени всички условия по Програмата за предпазване от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
-
Пациенти от мъжки пол, които не са в състояние да спазват задължителните контрацептивни мерки (вж. точка 4.4).
Тератогенни ефекти
Талидомид е вещество със силна тератогенност при хора, предизвикващо тежки и животозастрашаващи вродени малформации с висока честота. Талидомид не трябва никога да се използва от бременни жени или от жени, които биха могли да забременеят, освен ако не са изпълнени всички условия на Програмата за предпазване от бременност. Всички пациенти от мъжки и женски пол трябва да отговарят на условията, посочени в Програмата за предпазване от бременността.
Критерии за жени без детероден потенциал
Счита се, че дадена пациентка или партньорка на пациент от мъжки пол притежава детероден потенциал, освен ако отговаря на поне един от следните критерии:
-
Възраст ≥ 50 години и в аменорея с естествено начало от ≥ 1 година (аменорея след терапия на рак или по време на кърмене не изключва наличие на детероден потенциал.)
-
Преждевременна овариална недостатъчност, потвърдена от специалист-гинеколог
-
Извършена в миналото двустранна салпингооофоректомия или хистеректомия
-
XY генотип, синдром на Търнър, агенезия на матката.
Консултиране
Талидомид е противопоказан при жени с детероден потенциал, освен ако всички от следните условия се изпълнят:
-
Да разбира тератогенния риск за плода
-
Да разбира нуждата от ефективна контрацепция без прекъсване поне 4 седмици преди началото на лечението, през целия курс на лечението и поне 4 седмици след края на лечението
-
Дори ако дадена жена с детероден потенциал има аменорея, тя трябва да изпълнява всички съвети за прилагане на ефективна контрацепция
-
Да е способна да спазва мерките за ефективна контрацепция
-
Да бъде информирана и да разбира потенциалните последствия от евентуално забременяване, както и нуждата бързо да потърси консултация от своя лекар, ако съществува риск от бременност
-
Да разбира нуждата да започне лечението веднага след като е отпуснат талидомид след отрицателен тест за бременност
-
Да разбира нуждата и да е съгласна да се подлага на тест за бременност на всеки
4 седмици, освен в случаи на потвърдена тубарна стерилизация
-
Да потвърди, че разбира рисковете и необходимите предпазни мерки, свързани с използването на талидомид.
Тъй като талидомид се открива в спермата, като предпазна мярка всеки от приемащите талидомид пациенти от мъжки пол трябва да отговаря на следните условия:
-
Да разбира тератогенния риск, ако имат полов контакт с бременна жена или жена с детероден потенциал
-
Да разбира нуждата от използване на презерватив, ако има полов контакт с бременна жена или жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция (дори мъжът да е вазектомиран), по време на лечението, при прекъсване на приема на дозите и в продължение на поне 7 дни след спиране на лечението.
-
Да разбира, че ако партньорката му от женски пол забременее, докато приема талидомид или 7 дни след спиране на приема на талидомид, той трябва незабавно да информира своя лекуващ лекар, както и че се препоръчва партньорката да бъде насочена към лекар специалист или с опит в тератологията за оценка и съвет.
Предписващият лекар трябва да се увери, че:
-
Пациентът отговаря на условията на Програмата за предпазване от бременността, включително потвърждение, че е разбрала в достатъчна степен
-
Пациентът приема горепосочените условия.
Контрацепция
Жените с детероден потенциал трябва да използват един ефективен контрацептивен метод в продължение на поне 4 седмици преди началото на лечението, по време на лечението и до поне 4 седмици след лечението с талидомид, като правят това дори в случай на прекъсване на приема на дозите, освен ако пациентката не поеме ангажимента за пълно и непрекъснато въздържание от полов живот, потвърждавано ежемесечно. Ако не използва ефективна контрацепция, пациентката трябва да бъде насочена, за предпочитане към съответно обучен медицински специалист, за съвет относно контрацепцията, за да може да започне да я прилага.
Следните методи могат да се разглеждат като примери за ефективна контрацепция:
-
Имплантат
-
Вътрематочно средство (ВМС, спирала), освобождаващо левоноргестрел
-
Медроксипрогестерон ацетат депо
-
Прекъсване на маточните тръби (стерилизация)
-
Полови сношения само с вазектомиран партньор; вазектомията трябва да бъде потвърдена с две отрицателни изследвания на семенната течност
-
Инхибиращи овулацията, съдържащи само прогестерон таблетки (т.е. дезогестрел).
Поради повишения риск от венозна тромбоемболия при пациенти с мултиплен миелом (ММ), комбинираните перорални контрацептиви не се препоръчват (вж. точка 4.5). Ако дадена пациентка в момента използва комбинирани перорални контрацептиви, тя трябва да премине на някой от горепосочените ефективни методи. Рискът от венозна тромбоемболия продължава до 4-6 седмици след спиране на комбинирания перорален контрацептив.
Тестове за бременност
При жените с детероден потенциал трябва да се провеждат тестове за бременност под медицински контрол, както е посочено по-долу, с минимална чувствителност 25 mIU/ml. Това изискване включва и жените с детероден потенциал, които практикуват пълно и непрекъснато въздържание от полов живот.
Преди започване на лечението
Тест за бременност под медицински контрол трябва да бъде извършен по време на консултацията за предписване на талидомид или в рамките на 3 дни преди посещението при предписващия лекар и след като пациентката е използвала ефективна контрацепция за период от поне 4 седмици преди това. Тестът трябва да потвърди, че пациентката не е бременна, когато започва лечението с талидомид.
Проследяване и край на лечението
Тестът за бременност под медицински контрол трябва да бъде повтарян на всеки 4 седмици, включително 4 седмици след края на лечението, освен в случаи на потвърдена тубарна стерилизация. Тези тестове за бременност трябва да бъдат извършвани в деня на посещението за предписване или в рамките на 3 дни преди посещението при предписващия лекар.
Мъже
Тъй като талидомид се открива в спермата, по време на лечението с талидомид, при прекъсване на приема на дозите и за период от поне 7 дни след спиране на лечението, като предпазна мярка всички пациенти от мъжки пол трябва да използват презервативи, ако партньорката им е бременна или е жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция.
Пациентите от мъжки пол не трябва да даряват семенна течност или сперма по време на лечението (включително при прекъсвания на приема на дозите) и за период от поне 7 дни след спиране на приема на талидомид.
Допълнителни предпазни мерки
Пациентите трябва да бъдат инструктирани никога да не преотстъпват този лекарствен продукт на друго лице и да връщат всички неизползвани капсули на своя фармацевт в края на лечението.
Пациентите не трябва да даряват кръв по време на лечението (включително при прекъсвания на приема на дозите) и за период от поне 7 дни след спиране на приема на талидомид.
Медицинските специалисти и болногледачите трябва да използват ръкавици за еднократна употреба, когато работят с блистера или капсулата. Жени, които са бременни или подозират, че може да са бременни, не трябва да работят с блистера или капсулата (вж. точка 6.6).
Обучителни материали, ограничения за предписване и отпускане
За да бъдат подпомогнати пациентите в избягването на фетална експозиция на талидомид, Притежателят на разрешението за употреба трябва да предостави на медицинските специалисти обучителeн материал, подсилващ предупрежденията за тератогенност на талидомид, да предостави съвети относно контрацепцията преди началото на лечението и насоки за необходимостта от провеждане на тестове за бременност. Лекарят, предписващ лекарствения продукт, трябва да информира пациента относно очаквания тератогенен риск и стриктните мерки за предпазване от бременност, както е описано в Програмата за предпазване от бременността, и да осигури на пациента съответната обучителна брошура за пациенти, карта на пациента и/или еквивалентно средство, съгласувани с националния компетентен орган.
Съвместно с всеки национален компетентен орган е въведена програма за контролиран достъп, която включва използването на карта на пациента и/или еквивалентно средство за контрол на предписването и/или отпускането и събиране на информация, свързана с показанието, за да се мониторира употребата извън одобреното показание на територията на страната. В идеалния случай тестовете за бременност, издаването на рецепти и отпускането трябва да стават в един и същи ден. Отпускането на талидомид на жени с детероден потенциал трябва да става до 7 дни от предписването му и след извършен под медицинско наблюдение отрицателен тест за бременност. Предписанието за жени с детероден потенциал може да бъде за максимална продължителност на лечението 4 седмици в съответствие със схемите на прилагане за одобрените показания (вж. точка 4.2), а предписанието за всички други пациенти може да бъде за максимална продължителност 12 седмици.
Аменорея
Употребата на талидомид може да бъде асоциирана с менструални нарушения, включително и аменорея. Трябва да се предположи, че аменореята по време на лечение с талидомид е в резултат на бременност, докато не се потвърди с медицински преглед, че пациентката не е бременна. Не е изяснен конкретния механизъм, по който талидомид може да причини аменорея. Съобщените събития, възникнали при млади (предменопаузални) жени (средна възраст 36 години), получаващи талидомид, за показания несвързани с мултиплен миелом, са настъпили в рамките на 6 месеца след започване на терапията и отзвучават след прекратяването на талидомид. В документирани съобщения на случаи с хормонална оценка, събитието аменорея се асоциира с понижени нива на естрадиола и повишени нива на FSH/LH. Когато са налични, антиовариалните антитела са отрицателни, а нивото на пролактин е в нормални граници.
Сърдечносъдови нарушения
Инфаркт на миокарда
При пациенти, получаващи талидомид, се съобщава за инфаркт на миокарда (ИМ), особено ако имат известни рискови фактори. Пациенти с известни рискови фактори за ИМ, включително предишна тромбоза, трябва да се наблюдават внимателно и да се предприемат действия в опит да се сведат до минимум всички изменяеми рискови фактори (напр. пушене, хипертония и хиперлипидемия).
Венозни и артериални тромбоемболични събития
Пациенти, лекувани с талидомид, имат повишен риск от венозна тромбоемболия (като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) и артериална тромбоемболия (като инфаркт на миокарда и цереброваскуларно събитие) (вж. точка 4.8). Рискът изглежда най-голям през първите 5 месеца от терапията. Препоръките за профилактика на тромбозата и дозиране/антикоагулантна терапия са дадени в точка 4.2.
Анамнеза за тромбоемболични събития или съпътстващо приложение на еритропоетични средства или други средства, като например хормонозаместваща терапия, също могат да увеличат тромбоемболичния риск при тези пациенти. Следователно, тези средства трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с мултиплен миелом, които приемат талидомид с преднизон и мелфалан. Особено концентрацията на хемоглобин над 12 g/dl трябва да води до прекратяване на еритропоетичните средства. Трябва да се предприемат действия в опит да се сведат до минимум всички изменяеми рискови фактори (напр. пушене, хипертония и хиперлипидемия).
Пациентите и лекарите се съветват да следят за признаци и симптоми на тромбоемболия. Пациентите трябва да се инструктират да търсят лекарска помощ, ако развият симптоми като задух, болка в гърдите, отоци по ръцете или краката.
Разстройства на щитовидната жлеза
Съобщавани са случаи на хипотиреоидизъм. Преди началото на лечението се препоръчва оптимален контрол на съпътстващите заболявания, влияещи върху функцията на щитовидната жлеза. Препоръчва се проследяване на функцията на щитовидната жлеза на изходно ниво и в хода на лечението.
Периферна невропатия
Периферната невропатия е много честа и потенциално тежка нежелана реакция при лечение с талидомид, която може да причини необратимо увреждане (вж. точка 4.8). В проучване фаза 3, медианата на времето до първото събитие на невропатия е 42,3 седмици.
Ако пациентът развие периферна невропатия, следвайте инструкциите за промяна на дозата и схемата, посочени в точка 4.2.
Препоръчва се внимателното мониториране на пациенти за симптоми на невропатия. Тези симптоми включват парестезия, дизестезия, дискомфорт, нарушена координация или слабост.
Преди началото на терапията с талидомид се препоръчва пациентите да бъдат подлагани на клиничен и неврологичен преглед, а по време на лечението да се провежда редовно рутинен мониторинг. Лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с невропатия трябва да бъдат използвани с повишено внимание при пациенти, приемащи талидомид (вж. точка 4.5).
Талидомид също така може потенциално да влоши съществуваща вече невропатия и затова не трябва да се използва при пациенти с клинични симптоми на периферна невропатия, освен ако клиничните ползи не превишават рисковете.
Синкоп, брадикардия и атриовентрикуларен блок
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за синкоп, брадикардия и атриовентрикуларен блок; като може да се наложи намаляване на дозата или прекъсване на лечението.
Белодробна хипертония
При пациентите, лекувани с талидомид, се съобщават случаи на белодробна хипертония, някои от тях летални. Преди започване и по време на терапията с талидомид пациентите трябва да бъдат оценени за признаци и симптоми на подлежащо сърдечно-белодробно заболяване.
Хематологични нарушения
Неутропения
Честотата на неутропения от 3-та или 4-та степен, съобщавана като нежелана реакция, е по-висока при пациенти с мултиплен миелом, получаващи МПТ (мелфалан, преднизон,
талидомид), отколкото при получаващите МП (мелфалан, преднизон): съответно 42,7 % спрямо 29,5 % (проучване IFM 99-06). За талидомид се съобщават нежелани лекарствени реакции от постмаркетинговия опит като фебрилна неутропения и панцитопения. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата (вж. точка 4.2).
Тромбоцитопения
При пациенти с мултиплен миелом, получаващи МПТ, се съобщава за тромбоцитопения, включително нежелани лекарствени реакции от 3-та или 4-та степен. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата (вж. точка 4.2). Препоръчително е пациентите и лекарите да са бдителни за признаци и симптоми на кървене, вкл. на петехии, епистаксис и стомашно-чревен кръвоизлив, особено в случаите на едновременно прилагане на лекарствен продукт, склонен да причини кръвоизлив (вж. точки 4.5 и 4.8).
Чернодробни нарушения
Съобщават се чернодробни нарушения, главно отклонения във функционалните чернодробни показатели. Не се открива конкретна закономерност между хепатоцелуларните и холестатичните отклонения, като някои случаи са със смесена проява. Мнозинството от реакциите възникват в рамките на първите 2 месеца от терапията и отшумяват спонтанно без лечение след спирането на талидомид. Пациентите трябва да се наблюдават за чернодробната им функция, особено в случай на съществуващо чернодробно нарушение или едновременно прилагане на лекарствен продукт, който може да причини чернодробна дисфункция (вж. точка 4.8).
Алергични реакции и тежки кожни реакции
При употребата на талидомид се съобщава за случаи на алергични реакции, които включват ангиоедем, анафилактична реакция и тежки кожни реакции, включително синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (ТЕН) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS). Пациентите трябва да бъдат информирани от предписващия лекар за признаците и симптомите на тези реакции и да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска консултация, ако развият тези симптоми. При кожни обриви
2-ра и 3-та степен трябва да се обмисли прекъсване или прекратяване на приема на талидомид. Приемът на талидомид трябва да се прекрати при ангиоедем, анафилактична реакция, 4-та степен обрив, ексфолиативен или булозен обрив или ако се подозира SJS, ТЕN или DRESS и не трябва да се започва отново след прекратяването на приема поради тези реакции (вж. точки 4.2 и 4.8).
Сънливост
Много често талидомид предизвиква сънливост. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да избягват ситуации, при които сънливостта може да бъде проблем и да потърсят медицинска консултация преди да приемат други лекарствени продукти, за които е известно, че предизвикват сънливост. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи намаляване на дозата.
Пациентите трябва да бъдат информирани за възможността от нарушаване на психични и/или физически способности, необходими за изпълнение на свързани с риск задачи (вж. точка 4.7).
Тумор-лизис синдром
Пациентите с висок туморен товар преди започване на лечението са с риск за развитие на тумор-лизис синдром. Тези пациенти трябва да се наблюдават внимателно и да се вземат подходящи предпазни мерки.
Инфекции
Пациентите трябва да се наблюдават за тежки инфекции, включително сепсис и септичен шок.
При пациенти, получаващи талидомид, се съобщават случаи на вирусна реактивация, включително сериозни случаи на реактивация на херпес зостер или вируса на хепатит В (HBV).
Някои от случаите на реактивация на херпес зостер водят до дисеминиран херпес зостер, което налага временно спиране на лечението с талидомид и подходящо антивирусно лечение.
Някои от случаите на реактивация на HBV прогресират до остра чернодробна недостатъчност и довеждат до спиране на лечението с талидомид. Преди започване на лечение с талидомид трябва да се установи вирусният статус на хепатит В. За пациенти, чиито резултати са позитивни за HBV инфекция, се препоръчва консултация с лекар с опит в лечението на
хепатит В.
Пациенти, които преди това са били инфектирани, трябва да се наблюдават внимателно за признаци и симптоми на вирусна реактивация, включително активна HBV инфекция, по време на терапията.
Прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ)
Съобщени са случаи на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, включително с летален изход, при употребата на талидомид. За ПМЛ се съобщава няколко месеца до няколко години след започване на лечението с талидомид. Съобщените случаи са обикновено при пациенти, които приемат съпътстващо дексаметазон, или са били на предшестваща друга имуносупресивна химиотерапия. Лекарите трябва да проследяват пациентите редовно и да имат предвид ПМЛ при диференциалната диагноза при пациенти с новооткрити или влошаващи се неврологични симптоми, когнитивни или поведенчески признаци или симптоми. Също така пациентите трябва да бъдат посъветвани да информират партньора си или лицата, които се грижат за тях, за лечението, тъй като те могат да забележат симптоми, които пациентът не забелязва.
Оценката за ПМЛ трябва да се основава на неврологичен преглед, магнитно резонансно образно изследване на мозъка и анализ на гръбначно-мозъчната течност за ДНК на JC вируса (JCV) чрез полимеразна верижна реакция (PCR) или мозъчна биопсия с тестване за JCV. Отрицателният резултат от PCR за JCV не изключва ПМЛ. Възможно е да се наложи допълнително проследяване и оценка, ако не може да бъде поставена алтернативна диагноза.
Ако има съмнения за ПМЛ, по-нататъшното прилагане трябва да се спре, докато не се изключи ПМЛ. Ако се потвърди ПМЛ, талидомид трябва да се преустанови окончателно.
Остра миелоидна левкемия (AML) и миелодиспластични синдроми (MDS)
Статистически значимо увеличение на AML и MDS е наблюдавано в едно клинично проучване при пациенти с нелекуван преди това мултиплен миелом (ММ), получаващи комбинация от мелфалан, преднизон и талидомид (МПТ). Рискът се увеличава с течение на времето и е около 2 % след две години и около 4 % след три години. При новодиагностицирани пациенти с ММ, получаващи леналидомид, се наблюдава и увеличена честота на втори първични злокачествени заболявания (ВПЗЗ). Сред инвазивните ВПЗЗ се наблюдават случаи на MDS/AML при пациенти, получаващи леналидомид в комбинация с мелфалан, или непосредствено след висока доза мелфалан и автоложна трансплантация на стволови клетки.
Ползата, постигана с талидомид, и рискът от AML и MDS трябва да се отчетат, преди да се започне лечение с талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон. Лекарите трябва внимателно да преценят пациентите преди и по време на лечението, като използват стандартен скрининг за рак, и да назначат лечение в съответствие с разрешеното показание.
Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
Проучвания, проведени при здрави индивиди и пациенти с мултиплен миелом, предполагат, че талидомид не се повлиява в значителна степен от бъбречната или чернодробната функция (вж. точка 5.2). Това обаче не е официално проучвано при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция; ето защо пациентите с тежко бъбречно или чернодробно увреждане трябва да бъдат внимателно наблюдавани за всякакви нежелани събития.
Талидомид се метаболизира от цитохром P450 изоензимите в ниска степен и по тази причина е малко вероятно да възникнат клинично значими взаимодействия с лекарствени продукти, които са инхибитори и/или индуктори на тази ензимна система. Неензимната хидролиза на талидомид, която е основният механизъм на клирънс, предполага нисък потенциал за междулекарствени взаимодействия с талидомид.
Засилване на седативния ефект на други лекарствени продукти
Талидомид притежава седативни свойства и затова може да засили седирането, предизвикано от анксиолитици, хипнотици, антипсихотици, антихистамини (H1 блокери), опиеви производни, барбитурати и алкохол. Талидомид трябва да се прилага с повишено внимание в комбинация с лекарствени продукти, предизвикващи сънливост.
Брадикарден ефект
Тъй като талидомид притежава потенциал да предизвиква брадикардия, лекарствени продукти, притежаващи същите фармакодинамични ефекти, като напр. активни вещества, за които е известно, че причиняват torsade de pointes, бета-блокери или антихолинестеразни средства, трябва да се прилагат с повишено внимание.
Лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват периферна невропатия
Лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с периферна невропатия (напр. винкристин и бортезомиб), трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, приемащи талидомид.
Хормонални контрацептиви
Талидомид не взаимодейства с хормоналните контрацептиви. Фармакокинетичните профили на норетиндрон и етинил естрадиол са проучени при 10 здрави жени след прилагане на еднократна доза, съдържаща 1,0 mg норетиндрон ацетат и 0,75 mg етинил естрадиол. Резултатите до достигане на стационарно състояние при и без едновременно прилагане на 200 mg/ден талидомид са сходни. Комбинирани хормонални контрацептиви обаче не се препоръчват, поради повишения риск от венозна тромбоемболична болест.
Варфарин
При многократно приложение, дози от 200 mg талидомид веднъж на ден за 4 дни нямат ефект върху международното нормализирано съотношение (INR) при здрави доброволци. Поради повишения риск от тромбоза при онкологични пациенти обаче, както и в резултат на потенциално ускорения метаболизъм на варфарин в присъствие на кортикостероиди, се препоръчва внимателно мониториране на стойностите на INR по време на лечение с комбинацията талидомид-преднизон, както и през първите седмици след неговия край.
Дигоксин
Талидомид не взаимодейства с дигоксин. Приложението на многократни дози от 200 mg талидомид при 18 здрави доброволци от мъжки пол няма забележим ефект върху фармакокинетиката на единична доза дигоксин. В допълнение, приложението на единична доза от 0,5 mg дигоксин няма забележим ефект върху фармакокинетиката на талидомид. Не е известно дали ефектът ще бъде различен при пациенти с мултиплен миелом.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при мъже и жени
Жените с детероден потенциал трябва да използват един ефективен контрацептивен метод в продължение на поне 4 седмици преди началото на лечението, по време на лечението, включително при прекъсвания на приема на дозите, и до поне 4 седмици след лечението с талидомид (вж. точка 4.4). Ако при жена на лечение с талидомид се установи бременност, лечението трябва да бъде прекратено незабавно и пациентката трябва да бъде насочена към лекар, специализиран или с опит в тератологията за оценка и съвет.
Тъй като талидомид се открива в спермата, по време на лечението с талидомид, при прекъсване на приема на дозите и за период от поне 7 дни след спиране на лечението, като предпазна мярка всички пациенти от мъжки пол трябва да използват презервативи, ако партньорката им е бременна или е жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция. Това е приложимо дори мъжът да е вазектомиран.
Ако се установи бременност при партньорка на пациент от мъжки пол, който е на лечение с талидомид, партньорката трябва да бъде насочена към лекар, специализиран или с опит в тератологията за оценка и съвет.
Бременност
Талидомид е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, освен ако са изпълнени условията на Програмата за предпазване от бременността (вж. точка 4.3).
Талидомид е вещество със силна тератогенност при хора и предизвиква тежки и животозастрашаващи вродени малформации с висока честота (около 30 %) като: ектромелия (амелия, фокомелия, хемимелия) на горните и/или долните крайници, микротия с аномалия на външния слухов проход (завършва сляпо или липсва), лезии на средното и вътрешното ухо (по-редки), очни лезии (анофталм, микрофталм), вродени сърдечни малформации, бъбречни аномалии. Описани са също и други по-редки аномалии.
Кърмене
Нe е известно дали талидомид се екскретира в човешката кърма. При проучвания върху животни е установено отделяне на талидомид в кърмата. Затова кърменето трябва да cе преустанови по време на лечение с талидомид.
Фертилитет
В проучване при зайци не се установява ефект върху фертилитета на мъжките и женските, въпреки че се наблюдава тестикуларна дегенерация при мъжките животни.
Tалидомид BMS според препоръчителната дозировка повлиява в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини.
Талидомид може да причини умора (много често), замаяност (много често), сънливост (много често) и замъглено зрение (често) (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да се съветват да не шофират и да не работят с машини или да не изпълняват рискови задачи, докато са на лечение с талидомид, ако се чувстват уморени, замаяни, сънливи или имат замъглено зрение.
Резюме на профила на безопасност
Може да се очаква повечето пациенти, които приемат талидомид, да получат нежелани реакции.
Най-често наблюдаваните нежелани реакции, свързани с използването на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон, са: неутропения, левкопения, запек, сънливост, парестезия, периферна невропатия, анемия, лимфопения, тромбоцитопения, замаяност, дизестезия, тремор и периферен едем.
В допълнение към горепосочените нежелани реакции в други клинични проучвания талидомид в комбинация с дексаметазон е предизвиквал много честата нежелана реакция - умора; чести нежелани реакции - транзиторно исхемично събитие, синкоп, вертиго, хипотония, промени в настроението, тревожност, замъглено зрение, гадене и диспепсия; и нечести нежелани реакции – цереброваскуларен инцидент, перфорация на дивертикул, перитонит, ортостатична хипотония и бронхит.
Клинично най-значимите нежелани реакции, свързани с използването на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон или дексаметазон, включват: дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия, периферна невропатия, тежки кожни реакции, включително синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, синкоп, брадикардия и замаяност (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.5).
Таблица на нежеланите лекарствени реакции
В Таблица 3 се съдържат само нежеланите реакции, за които е установена основателна причинно-следствена зависимост от лечението с лекарствения продукт според наблюдаваното в основното проучване и от постмаркетинговия опит. Представените честоти се базират на наблюденията по време на едно основно сравнително клинично проучване, в което се изследва ефектът на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон при нелекувани по-рано пациенти с мултиплен миелом.
Честотите се дефинират като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (+ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от
наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране, в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред, по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 3: Нежелани лекарствени реакции (НЛР), съобщени от основното клинично проучване на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон и от постмаркетинговата употреба
| Системо-органни класове | Честота | Нежелани реакции |
| Инфекции и инфестации | Чести | Пневмония |
| С неизвестна честота | Тежки инфекции (напр. фатален сепсис, включително септичен шок)†, Вирусни инфекции, включително херпес зостер и хепатит B вирусна реактивация†, | |
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти иполипи) | Чести | Остра миелоидна левкемия*,^ |
| Нечести | Миелодиспластичен синдром*,^ | |
| С неизвестна честота | Синдром на туморен лизис† | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Много чести | Неутропения, левкопения, анемия, лимфопения, тромбоцитопения |
| Чести | Фебрилна неутропения†, панцитопения† | |
| Нарушения на имунната система | С неизвестна честота | Алергични реакции (свръхчувствителност, ангиоедем, анафилактична реакция, уртикария)† |
| Нарушения на ендокринната система | С неизвестна честота | Хипотиреоидизъм† |
| Психични нарушения | Чести | Объркване, депресия |
| Нарушения на нервната система | Много чести | Периферна невропатия*,тремор, замаяност, парестезии, дизестезия, сънливост |
| Чести | Конвулсии†, нарушена координация | |
| С неизвестна честота | Синдром на задна обратима енцефалопатия (PRES)*,†, влошаване на симптомите на болесттана Parkinson† | |
| Нарушения на ухото и лабиринта | Чести | Нарушен слух или глухота |
| Сърдечни нарушения | Чести | Сърдечна недостатъчност, брадикардия |
| Нечести | Миокарден инфаркт†, атриална фибрилация†, атриовентрикуларен блок | |
| Съдови нарушения | Чести | Дълбока венозна тромбоза* |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести | Белодробна емболия*, интерстициална белодробна болест, бронхопневмопатия, диспнея |
| С неизвестна честота | Белодробна хипертония† | |
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести | Запек |
| Чести | Повръщане, сухота в устата | |
| Нечести | Чревна обструкция† | |
| С неизвестна честота | Стомашно-чревна перфорация†, панкреатит†, кръвоизлив от стомашно-чревния тракт† | |
| Хепатобилиарни нарушения | С неизвестна честота | Чернодробни нарушения† |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Токсични кожни ерупции, обрив, суха кожа |
| С неизвестна честота | Синдром на Stevens-Johnson*,†, токсична епидермална некролиза*,†, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми*,†, левкоцитокластичен васкулит† | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Чести | Бъбречна недостатъчност† |
| Системо-органни класове | Честота | Нежелани реакции |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | С неизвестна честота | Полова дисфункция†, менструални нарушения, включително аменорея† |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много чести | Периферен едем |
| Чести | Пирексия, астения, неразположение |
* вижте точка 4.8 Описание на избрани нежелани реакции
† установени от постмаркетингови данни
^ Остра миелоидна левкемия и Миелодиспластичен синдром се съобщават от едно клинично проучване при пациенти с нелекувана до тогава MM, които са получавали комбинация от мелфалан, преднизон и талидомид (MPT)
Описание на избрани нежелани реакции
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нежеланите реакции в областта на хематологичните нарушения са представени в сравнение със сравнителното рамо, тъй като сравнителният продукт има значим ефект върху тези нарушения (Таблица 4).
Таблица 4: Сравнение на хематологичните нарушения при комбинациите мелфалан, преднизон (МП) и мелфалан, преднизон, талидомид (МПТ) в проучване IFM 99-06 (вж. Точка 5.1)
| n (% от пациентите) | ||
| MП (n=193) | MПT (n=124) | |
| Степени 3 и 4* | ||
| Неутропения | 57 (29,5) | 53 (42,7) |
| Левкопения | 32 (16,6) | 32 (25,8) |
| Анемия | 28 (14,5) | 17 (13,7) |
| Лимфопения | 14 (7,3) | 15 (12,1) |
| Тромбоцитопения | 19 (9,8) | 14 (11,3) |
* Критерии на СЗО
Допълнителни нежелани реакции от постмаркетинговия опит с талидомид, които не са наблюдавани при основното проучване, са фебрилна неутропения и панцитопения.
Тератогенност
Рискът от интерутеринна смърт или тежки вродени малформации, главно фокомелия, е изключително висок. Талидомид не трябва да се използва в нито един момент от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
Венозни и артериални тромбоемболични събития
Има съобщения за повишен риск от венозна тромбоемболия (като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) и артериална тромбоемболия (като инфаркт на миокарда и цереброваскуларно събитие) при пациенти, лекувани с талидомид (вж. точка 4.4).
Периферна невропатия
Периферната невропатия е много честа, потенциално тежка нежелана реакция при лечението с талидомид, която може да причини необратимо увреждане (вж. точка 4.4). По принцип, периферната невропатия се появява след хронична употреба в продължение на месеци.
Съществуват, обаче и съобщения след относително краткотрайна употреба. Случаите на невропатия, водещи до прекратяване на лечението, намаляване на дозата или прекъсване на лечението се увеличават в зависимост от кумулативните дози и продължителността на терапията. Симптомите могат да се появят известно време след спиране на лечението с талидомид и могат да отзвучат бавно или въобще да не отзвучат.
Синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES) / Синдром на обратима постериорна левкоенцефалопатия (RPLS)
Съобщават се случаи на PRES/RPLS. Признаците и симптомите включват нарушение на зрението, главоболие, гърчове и променен психичен статус, със или без свързана хипертония. Диагнозата на PRES/RPLS изисква потвърждение чрез образно изследване на мозъка.
Мнозинството от съобщените случаи са имали потвърдени рискови фактори за PRES/RPLS, включително хипертония, бъбречно увреждане и едновременна употреба на високи дози кортикостероиди и/или химиотерапия.
Остра миелоидна левкемия (AML) и миелодиспластични синдроми (MDS)
AML и MDS се съобщават от едно клинично проучване при пациенти с преди това нелекуван мултиплен миелом, получаващи комбинация от мелфалан, преднизон и талидомид (вж.
точка 4.4).
Алергични реакции и тежки кожни реакции
При използването на терапия с талидомид се съобщава за случаи на алергични реакции, които включват ангиоедем, анафилактична реакция и тежки кожни реакции, включващи синдром на Stevens-Johnson, ТЕN и DRESS. Ако се подозира ангиоедем, анафилактична реакция, синдром на Stevens-Johnson, ТЕN или DRESS, употребата на талидомид не трябва да започва повторно (вж. точки 4.2 и 4.4).
Популация в старческа възраст
Профилът на нежелани реакции, съобщени при пациенти > 75-годишна възраст, лекувани с талидомид 100 mg веднъж дневно, е подобен на профила на нежеланите реакции, наблюдаван при пациенти ≤ 75-годишна възраст, лекувани с талидомид 200 mg веднъж дневно (вж.
Таблица 3). Но пациентите на възраст > 75 години са с потенциален риск от по-висока честота на сериозни нежелани реакции.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В литературата има съобщения за 18 случая на предозиране, отнасящи се за дози до 14,4 грама. В тринадесет от тези случаи пациентите са приемали само талидомид; количеството е в диапазона от 350 mg до 4000 mg. Тези пациенти или не са проявили симптоми, или са проявили симптоми на сънливост, раздразнителност, „болест” и/или главоболие. При едно дете на
2-годишна възраст, което е приело 700 mg, е установен аномален плантарен отговор в допълнение към сънливост и раздразнителност. Няма съобщения за случаи на смърт и всички пациенти с предозиране са се възстановили без последствия. Не съществува специален антидот при предозиране на талидомид. В случай на предозиране трябва да бъдат мониторирани показателите на жизнените функции на пациента и трябва да бъде приложено подходящо подпомагащо лечение за поддържане на кръвното налягане и дихателния статус.
Фармакологични свойства - Thalidomide 50 mg
Фармакотерапевтична група: имуносупресори, други имуносупресори, ATC код: L04AX02.
Талидомид има хирален център и клинично се използва под формата на рацемат на (+)-(R)- и (-)-(S)-талидомид. Спектърът на действие на талидомид не е напълно определен.
Механизъм на действие
Талидомид показва имуномодулаторно, противовъзпалително и потенциално антинеопластично действие. Данните от in vitro проучвания и клинични изпитвания подсказват, че имуномодулаторните, противовъзпалителните и антинеопластичните ефекти на талидомид могат да са свързани с потискане на синтезирането на свръхколичества от туморния некротичен фактор-алфа (TNF-α), демодулация на избрани адхезионни молекули върху клетъчната повърхност, участващи в миграцията на левкоцитите и с антиангиогенна активност. Талидомид също така е хипнотично седативно средство с централно действие, което не е барбитурово производно. Няма антибактериални ефекти.
Клинична ефикасност и безопасност
Резултатите от IFM 99-06 - Фаза 3 рандомизирано, открито, с паралелни групи, многоцентрово проучване демонстрират предимство по отношение на преживяемостта, когато талидомид се използва в комбинация с мелфалан и преднизон за 12 цикъла по 6 седмици за лечение на пациенти с новодиагностициран мултиплен миелом. В това проучване възрастовият диапазон на пациентите е 65-75 години, като 41 % (183/447) от пациентите са на възраст 70 години или по-възрастни. Медианата на дозата талидомид е 217 mg и > 40 % от пациентите преминават
9 цикъла. Мелфалан и преднизон са прилагани в дози съответно 0,25 mg/kg/ден и 2 mg/kg/ден в дните от 1 до 4 на всеки 6-седмичен цикъл.
Освен анализа по протокол, е извършена актуализация на проучването IFM 99-06, като са представени данните от още 15 месеца проследяване. Медианата на общата преживяемост (OS) е съответно от 51,6 ± 4,5 и 33,2 ± 3,2 месеца в групите на МПТ и МП (97,5 % CI 0,42 до 0,84).
Тази 18-месечна разлика е статистически значима с коефициент на риск по отношение на намаляване на риска от смърт в групата с МПТ от 0,56, 97,5 % доверителен интервал 0,42-0,84 и p-стойност < 0,001 (вж. Фигура 1).
Фигура 1: Обща преживяемост според лечението
Лечение O/N+ Медиана на време на 1 0.8 Съотношение 0.6 0.4| преживяемост ± se(месеци) | |||
| MP | 128/196 | 33,2 ± 3,2 | |
| MP-T | 62/125 | 51,6 ± 4,5 | |
0 0 12 24 36 48 60 72 84
Време след рандомизацията (месец)Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с талидомид във всички подгрупи на педиатричната популация при мултиплен миелом (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Талидомид се абсорбира бавно след перорален прием. Максималните плазмени концентрации се достигат 1-5 часа след приема. Едновременното приемане с храна забавя резорбцията, но не променя общата степен на резорбция.
Разпределение
Свързването на (+)-(R) и (-)-(S) енантиомерите с плазмените протеини е определено съответно като 55 % и 65 %. Талидомид присъства в спермата на пациентите от мъжки пол при нива, подобни на плазмените концентрации (вж. точка 4.4). Разпределението на талидомид не се повлиява в значима степен от променливите възраст, пол, бъбречна функция и биохимия на кръвта.
Биотрансформация
Талидомид се метаболизира почти изцяло чрез неензимна хидролиза. Непромененият талидомид в плазмата представлява 80 % от продуктите от обмяната в кръвообращението. Непромененият талидомид е незначителен компонент (< 3 % от дозата) в урината. Освен талидомид, в плазмата и в голяма степен в урината присъстват и хидролизни продукти
N-(o-карбоксибензоил) глутаримид и фталоил изоглутамин, образувани чрез неензимни процеси. Оксидативният метаболизъм не допринася значимо за общия метаболизъм на талидомид. Съществува минимален, катализиран от цитохром P450 системата, чернодробен метаболизъм на талидомид. Съществуват in vitro данни, които показват, че преднизон може да предизвика ензимна индукция, която би могла да намали системната експозиция на едновременно използвани лекарствени продукти. Релевантността на тези находки in vivo е неизвестна.
Елиминиране
Средният плазмен елиминационен полуживот на талидомид след еднократни перорални дози в диапазона между 50 mg и 400 mg е 5,5 до 7,3 часа. След еднократна перорална доза от 400 mg радиобелязан талидомид общото средно възстановяване е 93,6 % от приложената доза до ден 8. Голяма част от радиоaктивната доза се екскретира в рамките на 48 часа след прилагането на дозата. Основният път на екскретиране е чрез урината (< 90 %), докато екскретирането чрез фецеса е незначително.
Съществува линейна зависимост между телесното тегло и изчисления клирънс на талидомид: при пациенти с мултиплен миелом с телесно тегло от 47 до 133 kg клирънсът на талидомид варира между приблизително 6-12 L/h, което представлява увеличение на клирънса на талидомид от 0,621 L/h на 10 kg увеличение на телесното тегло.
Линейност/нелинейност
Общата системна експозиция (AUC) е пропорционална на дозата при условия на единична доза. Не се наблюдава времева зависимост на фармакокинетиката.
Чернодробно и бъбречно увреждане
Степента на метаболизъм на талидомид чрез чернодробната цитохром Р450 система е минимална и интактен талидомид не се екскретира чрез бъбреците. Измерванията на бъбречната функция (CrCl) и на чернодробната функция (кръвна биохимия) показват минимален ефект на бъбречната и чернодробната функция върху фармакокинетиката на талидомид. Поради това не се очаква метаболизмът на талидомид да се повлияе от нарушение
на чернодробната или бъбречната функция. Данните от пациенти с бъбречно заболяване в краен стадий не предполагат никакво въздействие на бъбречната функция върху фармакокинетиката на талидомид.
Фармацевтични данни - Thalidomide 50 mg
Капсулно съдържимо Нишесте, прежелатинизирано Магнезиев стеарат
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E171)
Печатно мастило Шеллак
Черен железен оксид (E172) Пропиленгликол
PVC/PCTFE/алуминиев блистер, съдържащ 14 капсули.
Видове опаковки: 28 капсули (два блистера) фиксирани в картонена карта тип „портфейл”.
Капсулите не трябва да се отварят или смачкват. Ако талидомид прах влезе в контакт с кожата, тя трябва да се измие незабавно и обилно със сапун и вода. Ако талидомид влезе в контакт с лигавици, те трябва да се промият обилно с вода.
Медицинските специалисти и болногледачите трябва да използват ръкавици за еднократна употреба, когато работят с блистера или капсулата. След това ръкавиците трябва да се свалят внимателно, за да се предотврати експозиция на кожата, да се поставят в полиетиленова торбичка с "цип" и да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания. После ръцете трябва да се измият добре със сапун и вода. Жени, които са бременни или подозират, че може да са бременни, не трябва да работят с блистера или капсулата (вж. точка 4.4).
Всички неизползвани капсули трябва да бъдат върнати на фармацевта в края на лечението.