Cantab Plus 16 mg/12,5 mg tablets

Кантаб Плюс е показан за:

• Лечение на есенциална хипертония при възрастни пациенти, при които не се постига оптимален контрол на артериалното налягане чрез монотерапия с кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид.

Препоръчителната доза на Кантаб Плюс е една таблетка веднъж дневно.

Препоръчва се дозово титриране с отделните компоненти - кандесартан цилексетил и хидрохлоротиазид.

Обичайно антихипертензивния ефект се постига в рамките на 4 седмици след започване на лечението.

Когато е клинично приемливо, може да се вземе предвид директно преминаване от монотерапия към лечение с Кантаб Плюс.

Препоръчва се дозово титриране на кандесартан цилексетил при преминаване от монотерапия с хидрохлоротиазид. Кантаб Плюс може да се прилага на пациенти, чието кръвно налягане не е оптимално контролирано с монотерапия с кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид или с приемането на Кантаб Плюс в по-ниски дози.

Обичайно антихипертензивния ефект се постига в рамките на 4 седмици от започване на лечението.

Специални популации пациенти

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не е необходима корекция на дозата.

Пациенти с вътресъдово обемно изчерпване

При рискови за развитие на хипотония пациенти, каквито са тези с евентуално обемно изчерпване, се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил (при тях може да се има предвид начална доза на кандесартан цилексетил от 4 mg).

Пациенти с бъбречно увреждане

В тази популация се предпочитат бримкови пред тиазидни диуретици. При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил (креатининов клирънс ≥30 ml/min/1,73 m² телесна повърхност (ТП)), преди да се започне лечение с Кантаб Плюс. При тези пациенти препоръчителната начална доза на кандесартан цилексетил е 4 mg.

Кантаб Плюс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане, при които креатининовия клирънс е <30 ml/min/1,73 m² ТП (вж. точка 4.3).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил, преди да се започне лечение с Кантаб Плюс. При тези пациенти препоръчваната начална доза на кандесартан цилексетил е 4 mg.

При пациенти с тежко чернодробно увреждане и/или холестаза Кантаб Плюс е противопоказан (вж. точки 4.3).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Кантаб Плюс при деца на възраст от новородени до 18 години все още не са установени.

Няма налични данни.

Перорално.

Кантаб Плюс може да се приема както на гладно, така и след хранене.

Бионаличността на кандесартан не се повлиява от приема на храна.

Не е установено клинично значимо взаимодействие между хидрохлоротиазид и храната.

• Свръхчувствителност към активните вещества (кандесартан цилексетил и/или хидрохлоротиазид) или към някое от помощните вещества, или към активни вещества, производни на сулфонамидите (хидрохлоротиазид е активно вещество, производно на сулфонамидите).

• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Тежко чернодробно увреждане и/или холестаза.

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min/1,73 m² ТП).

• Рефрактерна хипокалиемия и хиперкалциемия.

• Подагра.

Бъбречно увреждане/бъбречна транспллантаиия

В тази популация се препоръчва използването на бримковите пред тиазидните диуретици. Затова когато Кантаб Плюс се използва при пациенти с нарушена бъбречна функция е необходимо проследяване на нивата на калий в кръвта, на серумния креатинин и пикочната киселина.

Няма опит по отношение приложението на Кантаб Плюс при пациенти след извършена бъбречна трансплантация.

Стеноза на бъбречната артерия

При пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или със стеноза на бъбречна артерия на единствен бъбрек, ангиотензин II рецепторните антагонисти (АТ2 рецепторните антагонисти), могат да повишат нивата на кръвната урея и на креатинина в серума.

Анестезия и оперативни интервенции

При пациенти, които са лекувани с ангиотензин II рецепторните антагонисти, по време на анестезия и оперативни интервенции е възможна хипотония поради блокада на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Много рядко, хипотонията може да е тежка и да изисква интравенозни вливания и/или приложение на вазопресори.

Вътресъдово обемно изчерпване

При пациенти с вътрееъдово обемно и/или натриево изчерпване може да се развие симптоматична артериална хипотония, каквато е описана при приложение на други средства повлияващи ренин- ангиотензин-алдостероновата система. Ето защо, не се препоръчва употребата на Кантаб Плюс, докато това състояние не се овладее.

Анестезия и операции

При пациенти, които са лекувани с ангиотензин II рецепторните антагонисти, по време на анестезия и операция е възможна хипотония поради блокада на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Много рядко, хипотонията може да е тежка и да изисква интравенозни вливания и/или приложение на вазопресори.

Чернодробно увреждане

Тиазидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с нарушена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, защото при тях незначителни промени във водно-електролитния баланс е възможно да провокират настъпването на хепатална кома.

Липсва клиничен опит с Кантаб Плюс при пациенти с чернодробно увреждане.

Аортна и митрална стеноза (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия)

При пациенти страдащи от хемодинамично значима аортна или митрална стеноза, или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия, се препоръчва използването на Кантаб Плюс, както и на други вазодилататори, да се извършва с повишено внимание.

Първичен хипералдостеронизъм

Като цяло пациентите с първичен хипералдостеронизъм не отговарят на лечението с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Ето защо употребатата на Кантаб Плюс в тази популация не се препоръчва.

Електролитни нарушения

Серумните електролити трябва да се изследват на подходящи интервали. Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да предизвикат развитие на електролитни нарушения - хиперкалциемия, хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия и хипохлоремична алкалоза.

Тиазидните диуретици могат да причинят намаляване на уринната секреция на калций и да предизвикат периодично леко повишаване на концентрацията на калций в серума.

Изразената хиперкалциемия може да е белег на неизявен хиперпаратиреоидизъм. Преди започване на лечение с тиазиди трябва да се изследва функцията на околощитовидните жлези.

Хидрохлоротиазид повишава дозозависимо уринната екскреция на калий, което може да доведе до развитие на хипокалиемия. Счита се, че този ефект е по-слабо изразен при прием на комбинацията - хидрохлоротиазид и кандесартан цилексетил.

При пациенти с чернодробна цироза, при пациенти с по-силно изразена диуреза, при пациенти приемащи кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (АКТХ) и при пациенти с недостатъчен перорален прием на електролити, рискът за развитие на хипокалиемия е по-голям. Тиазидите повишават уринната екскреция на магнезий, което може да доведе до развитие на хипомагнезиемия.

Лечението с кандесартан цилексетил може да предизвика хиперкалиемия, особено при пациенти със сърдечни и/или бъбречни увреждания. Едновременното приложение на Кантаб Плюс с калий- пестящи диуретици, калиеви препарати или заместители на готварската сол, както и с други лекарствени продукти, които биха могли да повишат серумната концентрация на калий (напр. хепарин натрий), може да доведе до повишаване на калия в серума. При нужда серумната концентрация на калий трябва да се контролира.

Метаболитни и ендокринни ефекти

Тиазидните диуретици могат да нарушат глюкозния толеранс. Това трябва да се има предвид при пациенти с диабет, защото може да се наложи корекция на дозата на антидиабетните лекарствени продукти, включително и на инсулина. По време на лечение с тиазидни диуретици може да се манифестира латентен диабет.

Наблюдавана е връзка между приема на тиазидни диуретици и повишаване на концентрацията на холестерол и триглицериди. При дозите, които се съдържат в Кантаб Плюс, са наблюдавани само минимални ефекти.

Тиазидните диуретици предизвикват повишаване на концентрацията на пикочна киселина в серума и при предразположени пациенти могат да провокират развитието на подагра.

При употребата на Кантаб Плюс тези ефекти са минимални.

Фоточувствителност

Има съобщения за реакции на фоточувствителност по време на лечението с тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). Ако се развие реакция на фоточувствителност, се препоръчва да се спре лечението. Ако възобновяването на лечението е крайно необходимо, се препоръчва предпазване на кожните зони, които са изложени на слънчеви лъчи или на изкуствена УВ светлина.

Обши

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят главно от активността на ренин- ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдена недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), има съобщения, че лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система, включително АIIРБ, е свързано с остра хипотонния, азотемия, ологурия или рядко с остра бъбрчна недостатъчност. Както при всички антихипертензивни средства, голямото понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична болест на сърцето или артеросклеротична мозъчно-съдова болест може да доведе до развитие на инфаркт на миокарда или инсулт. Реакции на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид могат да се развият както при пациенти с анамнеза за алергия или бронхиална астма, както и при пациенти без такава анамнеза, но при първите вероятността е по-голяма.

При употреба на тиазидни диуретици има съобщения за екзацербация или отключваме на системен лупус еритематодес.

Антихипертензивният ефект на Кантаб Плюс може да се потенцира от други антихипертензивни средства.

Кантаб Плюс съдържа лактоза монохидрат.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, галактозна непоносимост, Laap лактозен дефицит или глюкозо - галактозна малабсорбция, не трябва да приемат този продукт.

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Освен ако продължаването на лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти не се смята за крайно необходимо, пациентките, които смятат да забременеят, трябва да преминат на лечение с алтернативно антихипертензивно средство, което е с доказана безопасност по време на бременност.

При установяване на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва да спре незабавно и, ако това е необходимо, да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Съединенията, изследвани в клинични фармакокинетични проучвания, включват варфарин, дигоксин, перорални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол /левоноргестрел), глибенкламид и нифедипин. В тези проучвания не са установени клинично значими фармакокинетични взаимодействия.

Може да се очаква калий-губещият ефект на хидрохлоротиазид да се потенцира от други лекарствени продукти, свързани със загуба на калий и хипокалиемия (напр. други калий-губещи диуретици, лаксативи, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G натрий, производни на салициловата киселина, стероиди, АКТХ).

Едновременното приложение на Кантаб Плюс с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на готварската сол, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (напр. хепарин натрий), може да повиши стойностите на серумния калий. При необходимост трябва се предприеме мониториране на серумния калий (вж. точка 4.4).

Индуцираните от диуретици хипокалиемия и хипомагнезиемия предразполагат към развитие на потенциални кардиотоксични ефекти на дигиталисовите гликозиди и антиаритмичните препарати. Препоръчва се периодичен контрол на серумния калий, когато Кантаб Плюс се прилага с такива лекарствени продукти, както и със следните лекарствени продукти, които могат да предизвикат „torsadesdepointes

• Антиаритмични препарати от клас Iа - хинидин, хидрохинидин, дизопирамид;

• Антиаритмични препарати от клас III - амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид;

• Някои антипсихотици - тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, халоперидол дроперидол;

• Други - бепридил, цизаприд, дифеманил, халофантрин, кетансерин, мизоластин пентамидин, спарфлоксацин, терфенадин, винкамин, еритромицин.

При едновременното приемане на литиеви препарати с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и хидрохлоротиазид има съобщения за обратимо повишаване на серумната концентрация на литий, както и прояви на токсичност. Има съобщения за подобен ефект и при прием с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Поради това, приложението на кандесартан и хидрохлоротиазид с литий не се препоръчва. Ако приложението на тази комбинация се окаже необходимо, се препоръчва внимателен контрол на серумната концентрация на лития.

При едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) (т.е. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (>3 g/дневно) и неселктивни НСПВС) може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект.

Както и при АСЕ инхибиторите, едновременното приложение на АIIРБ и НСПВС представлява риск за влошаване на бъбречната функция, развитие на бъбречна недостатъчност, както и за повишаване нивата на серумния калий, особено при пациенти с предварително нарушена бъбречна функция.Тази комбинация трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и по време на терапията трябва да се извършва проследяване на бъбречната функция, както и периодично след това.

Диуретичният, натрийуретичният и антихипертензивният ефект на хидрохлоротиазид се подтискат от НСПВС.

Резорбцията на хидрохлоротиазид се подтиска от колестипол или колестирамин.

Хидрохлоротиазид може да потенцира ефекта на недеполяризиращите миорелаксанти (напр. тубокурарин).

Тиазидните диуретици могат да повишат серумната концентрация на калий поради понижаването на екскрецията му. Ако е необходимо да се предпише хранителна добавка, съдържаща калций, или витамин D, трябва да се следи серумната концентрация на калций и дозата да се коригира според нея.

Възможно е тиазидите да потенцират хипергликемизиращия ефект на бета-блокерите и на диазоксид.

Възможно е тиазидните диуретици да повишат риска за развитие на нежелани реакции при прием на амантадин.

Възможно е анихолинергичните средства (напр. атропин, бипериден) да повишат бионаличността на тиазидните диуретици чрез подтискане на стомашно-чревния мотилитет и забавяне на стомашното изпразване.

Възможно е тиазидните диуретици да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарствени продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират миелосупресивния им ефект.

При едновременен прием с алкохол, барбитурати или анестетици може да се утежни

ортостатичната хипотония.

Лечението с тиазиден диуретик може да влоши глюкозния толеранс. Може да е необходима корекция на дозата на антидиабетните лекарствени продукти, включително и на инсулина.

Метформин трябва да се прилага с повишено внимание поради риска от развитие на лактоацидоза, индуцирана от евентуална бъбречна недостатъчност, свързана с прием на хидрохлоротиазид.

Хидрохлоротиазид може да предизвика отслабване на отговора към действието на пресорните амини (напр. адреналин), но не до степен на липса на пресорен ефект.

Хидрохлоротиазид може да повиши риска за развитие на остра бъбречна недостатъчност, особено при

приложение на йодни контрастни вещества във високи дози.

Едновременното лечение с циклоспорин повишава риска от развитие на хиперурикемия и усложнения от типа на подагра.

Едновременното лечение с баклофен, амифостин, трициклични антидепресанти или невролептици може да доведе до потенциране на антихипертензивния ефект и индуциране на хипотония.

Епидемиологичните данни, касаещи риска от тератогенен ефект след прием на АСЕ инхибитор през първия триместър от бременността не са еднозначни, но все пак не може да се изключи леко повишаване на риска. Макар да няма контролирани епидемиологични данни, касаещи риска при прием на АIIРА, при този клас лекарства може да съществува подобен риск. Освен ако продължаването на лечението с АIIРА не се смята за крайно необходимо, при пациентите, които възнамеряват да забременеят, трябва да се премине към лечение с алтернативно антихипертензивно средство, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност лечението с АIIРА трябва да се спре незабавно и, ако е уместно, да предприеме алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на АIIРА през втория и третия триместър на бременността има фетотоксичен ефект (намалена бъбречната функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хеперкалиемия) (вж.точки 4.3 и 4.4).

При експозиция на АIIРА след началото на втория триместър на бременността, се препоръчва ехографска оценка на бъбречната функция и състоянието на черепните челюсти.

Кърмачета, чиито майки са приемали АIIРА, трябва да са под непосредствено наблюдение за развитие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Клиничният опит касаещ риска от прием на хидрохлоротиазид по време на бременност е ограничен, особено през първия триместър. Проучванията при животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, може да се очаква, че приема му през втория и третия триместър на бременността е вероятно да компроментира фето-плацетарната перфузия и да се отрази върху плода и новороденото като иктер. Възможни са нарушения на водно-електролитния баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага, при отоци по време на бременност и гестационна хипертония, поради риск от понижаване на плазмения обем и плацетарна хипоперфузия, без благоприятен ефект върху хода на болестта.

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при есенциална хипертрофия при бременни жени, освен в случаите, когато не може да се приложи друго лечение.

Ангиотензин II Рецепторни антагонисти (АТ2рецепторни антагонисти):

Понеже липсва информация, касаеща употребата на Кантаб Плюс по време на кърмене, приложението на Кантаб Плюс не се препоръчва, като за предпочитане лечение с алтернативни лекарствени средства, които имат установен профил на безопасност при кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.

Хидрохлоротиазид:

При хора хидрохлоротиазид се екскретира в кърмата в малко количество.Тиазидите във високи дози, предизвикващи интензивна диуреза, могат да инхибират образуването на кърма. Използването на Кантаб Плюс по време на кърмене не се препоръчва.

Не са правени проучвания на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране и работа с машини трябва да се имат предвид редките случаи на замайване или отпадналост по време на лечението с Кантаб Плюс.

В контролираните клинични проучвания на кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид нежеланите реакции са леки и преходни. Случаите на отпадане поради нежелани реакции със сходна честота в групите на кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид (2,3-3,3%) и плацебо (2,7-4,3%).

В клиничните проучвания на кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид нежеланите реакция са сведени до такива, за които има по-ранни съобщения при кандесартан цилексетил и/или хидрохлоротиазид.

В дадената таблица по-долу са представени нежеланите реакции от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит. В сборен анализ на данните от клиничните проучвания при пациенти с артериална хипертония нежеланите реакции към кандесартан цилексетил са дефинирани според честотата на възникване при прием на кандесартан цилексетил, надвишаваща с поне 1% честотата при прием на плацебо.

Използваните в таблиците в точка 4.8 честоти са както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В дадената таблица по-долу са представени нежеланите реакции при монотерапия с хидрохлоротиазид, обикновено в доза от 25 mg или по-висока.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция директно на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ):

ул.,Дамян Груев“ № 8

София 1303

тел.: +359 2 8903417

ел. Поща: bda@bda.bg

уебсайт: www.bda.bg

Въз основа на фармакологични съображения, изглежда вероятно основните прояви на предозиране на кандесартан цилексетил да бъдат симптоматична хипотония или замайване. В отделните съобщения за предозиране (до 672 mg кандесартан цилексетил) възстановяването на пациентите протича без усложнения.

Основните симптоми на предозиране на хидрохлоротиазид са остра загуба на течности и електролити. Могат да се наблюдават и симптоми като замайване, хипотония, жажда, тахикардия, камерни аритмии, седация/нарушено съзнание и мускулни крампи.

Липсва конкретна информация относно предозирането на Кантаб Плюс. Все пак, в случай на предозиране се предлагат дадените по-долу мерки.

При тези прояви трябва да се обмисли индуцирането на повръщане или стомашна примивк. Ако се развие изявена хипотония, трябва да се започне симптоматично лечение и да се наблюдават жизнените показатели. Пациентът следва да се постави по гръб, с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, плазмения обем трябва да се повиши чрез вливане на изотоничен разтвор на натриев хлорид. Трябва да се изследват серумните електролити и алкално-киселинното състояние и, при нужда, да се коригират. Ако изброените мерки не са достатъчни, може да се прилагат и симпатикомиметици.

Кандесартан не се отстранява чрез хемодиализа. Не е известно до каква степен хидрохлоротиазид се отстранява чрез хемодиализа.