Pedea 5 mg/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Pedea 5 mg/ml
Лечение на хемодинамично значим отворен ductus arteriosus при недоносени новородени под
34-ата гестационна седмица.
Лечението с Pedea трябва да се провежда само в неонатологично интензивно отделение под наблюдението на опитен неонатолог.
Дозировка
Курсът на лечението е дефиниран като три интравенозни инжекции Pedea, прилагани на 24- часови интервали. Първата инжекция трябва да се направи след първите 6 часа от живота. Дозата на ибупрофен се адаптира към телесното тегло както следва:
-
1ва инжекция: 10 mg/kg,
-
2ра и 3та инжекции: 5 mg/kg.
Ако след първата или втората доза се появи анурия или манифестна олигурия, следващата доза трябва да се отложи, докато отделената урина достигне нормалните нива.
Ако ductus arteriosus не се затвори 48 часа след последната инжекция или ако отново се отвори, може да се даде втори курс от 3 дози, както по-горе.
Ако състоянието не се промени след втория курс на лечението, може да е необходима хирургична намеса за отворения ductus arteriosus.
Начин на приложение:
Само за интравенозно приложение.
Pedea трябва да се прилага като кратка инфузия в продължение на 15 минути, за предпочитане без да се разрежда. Ако е необходимо инжекционният обем може да се коригира или с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или глюкоза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор. Неизползваната част от разтвора трябва да се изхвърли.
Общият обем на инжектирания разтвор трябва да се съобразява с общия дневен обем на приложените течности.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;
-
Животозастрашаваща инфекция;
-
Активно кървене, особено интракраниално или гастро-интестинално кръвотечение;
-
Тромбоцитопения или нарушения на коагулацията;
-
Значимо увреждане на бъбречната функция;
-
Конгенитално сърдечно заболяване, при което проходимостта на ductus arteriosus е необходима за задоволителен белодробен или системен кръвоток (напр. атрезия на белодробната артерия, тежка тетралогия на Fallot, тежка коарктация на аортата);
-
Известен или подозиран некротизиращ ентероколит;
Преди приложението на Pedea трябва да се извърши адекватен ехокардиографски преглед, за да се открие хемодинамично значим отворен ductus arteriosus и да се изключат белодробна хипертония и зависимо от дуктуса конгенитално сърдечно заболяване.
Тъй като профилактичната употреба през първите 3 дни от живота (започваща до 6 часа след раждането) при недоносени новородени под 28 гестационна седмица е свързана с повишаване на белодробните и бъбречни нежелани реакции, Pedea не трябва да се използва профилактично на каквато и да е гестационна възраст (вж. точки 4.8 и 5.1). По-специално се съобщават тежка хипоксемия с белодробна хипертония при 3 новородени до един час след първата инфузия, които отшумяват до 30 минути след започване на терапия с инхалиране на азотен оксид. Ако по време на инфузията на Pedea или след нея възникне хипоксемия, трябва да се обърне специално внимание на белодробното налягане.
Тъй като за ибупрофен е доказано in vitro, че измества билирубина от мястото му за свързване с албумин, рискът за билирубинова енцефалопатия при недоносени новородени може да е повишен (вж. точка 5.2). Затова ибупрофен не трябва да се използва при новородени с изразена повишена концентрация на билирубин.
Като нестероидно противовъзпалително лекарство (НСПВС) ибупрофен може да маскира обичайните признаци и симптоми на инфекциите. Затова Pedea трябва да се използва с повишено внимание при наличието на инфекция (вж. също точка 4.3).
Pedea трябва да се прилага внимателно, за да се избегне попадането му извън кръвоносната система и възможното в резултат на това дразнене на тъканите.
Тъй като ибупрофен може да инхибира тромбоцитната агрегация, недоносените новородени трябва да се следят за признаци на кървене.
Тъй като ибупрофен може да понижи клирънса на аминогликозидите, се препоръчва строг контрол на серумите им нива по време на едновременното им приложение с ибупрофен.
Препоръчва се внимателно проследяване както на бъбречната, така и на стомашно-чревната функция.
Тежки кожни реакции
Сериозни кожни реакции, някои от които летални, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза се съобщават рядко във връзка с употребата на НСПВС (вж. точка 4.8). Пациентите изглежда са изложени на най-висок риск от тези реакции на ранен етап по време на лечението, като настъпването на реакцията се наблюдава в повечето случаи в рамките на първия месец от лечението. Съобщава се за остра
генерализирана екзантематозна пустулоза (acute generalised exanthematous pustulosis, AGEP) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (drug reaction with eosinophilia and systemic symptoms, DRESS синдром) във връзка с продукти, съдържащи ибупрофен. Ибупрофен трябва да се прекрати при първата поява на признаци и симптоми на тежки кожни реакции като обрив по кожата, лезии на лигавицата или друг признак на свръхчувствителност.
Доказано е, че при недоносени новородени под 27-ата гестационна седмица честотата на затваряне на ductus arteriosus (33 до 50%) е ниска при препоръчваната схема на дозиране (вж. точка 5.1).
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (15 mg) на 2 ml, т.е. практически не съдържа натрий.
Не се препоръчва едновременна употреба на Pedea със следните лекарствени продукти:
-
диуретици: ибупрофен може да отслаби ефекта на диуретиците; диуретиците могат да повишат риска от нефротоксичност на НСПВС при дехидратирани пациенти.
-
антикоагуланти: ибупрофен може да засили ефекта на антикоагулантите и да повиши риска от кървене.
-
кортикостероиди: ибупрофен може да повиши риска от кървене в стомашно-чревния тракт.
-
азотен оксид: тъй като и двата лекарствени продукта инхибират тромбоцитната функция, комбинацията им може на теория да повиши риска от кървене.
-
други НСПВС: съвместната употреба на повече от едно НСПВС трябва да се избягва поради повишения риск от нежелани реакции.
-
аминогликозиди: тъй като ибупрофен може да понижи клирънса на аминогликозидите, тяхното едновременно приложение може да повиши риска от нефротоксичност и ототоксичност (вж. точка 4.4).
Понастоящем са налични данни от приблизително 1 000 недоносени новородени, както от литературата относно ибупрофен, така и от клиничните проучвания с Pedea. Трудно е да се оцени причинно-следствената връзка за нежеланите реакции, съобщавани при недоносени новородени, тъй като те могат да са свързани с последиците върху хемодинамиката на отворения ductus arteriosus, както и с директните ефекти на ибупрофен.
Съобщаваните нежелани реакции са изброени по-долу по системо-органни класове и по честота. Честотите са дефинирани като: много чести (≥ 1/10), чести (≥1/100, <1/10) и нечести (≥1/1 000, <1/100).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Много чести: Тромбоцитопения, неутропения |
| Нарушения на нервната система | Чести: Интравентрикуларен кръвоизлив,перивентрикуларна левкомалация |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Много чести: Бронхопулмонална дисплазия *Чести: Белодробен кръвоизливНечести: Хипоксемия * |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести: Некротизиращ ентероколит, перфорация на червоНечести: Стомашно-чревен кръвоизливС неизвестна честота: Перфорация на стомаха |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Чести: Олигурия, задръжка на течности, хематурияНечести: Остра бъбречна недостатъчност |
| Изследвания | Много чести: Повишение на креатинина в кръвта,понижение на натрия в кръвта |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | С неизвестна честота: Остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP), лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми(DRESS синдром) |
| * вж. по-долу | |
При едно лечебно клинично проучване, включващо 175 недоносени новородени под 35-ата гестационна седмица, честотата на бронхопулмоналната дисплазия на 36ата постконцепционна седмица е била 13/81 (16%) за индометацин спрямо 23/94 (24%) за ибупрофен.
При едно клинично проучване, където Pedea се прилага профилактично през първите 6 часа от живота, се съобщава за тежка хипоксемия с белодробна хипертония при 3 недоносени новородени под 28-ата гестационна седмица. Това настъпва до един час след първата инфузия и отзвучава в рамките на 30 минути след инхалирането на азотен оксид. Има и постмаркетингови съобщения за белодробна хипертония, когато Pedea се прилага като терапия на недоносени новородени.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма съобщения за случаи на предозиране с интравенозен ибупрофен при недоносени новородени.
Предозиране обаче е описано при новородени и деца, на които е прилаган перорален ибупрофен: наблюдавани са потискане на ЦНС, гърчове, стомашно-чревни нарушения, брадикардия, хипотония, апнея, нарушена бъбречна функция, хематурия.
Съобщава се, че значителното предозиране (повече от 1 000 mg/kg) предизвиква кома, метаболитна ацидоза и преходна бъбречна недостатъчност. Всички пациенти се възстановяват при конвенционално лечение. Публикуван е само един документиран смъртен случай: след свръхдоза от 469 mg/kg едно 16-месечно дете развива епизод на апнея с гърчове и фатална аспирационна пневмония.
Лечението на предозирането с ибупрофен е предимно поддържащо.
Продължителната употреба на по-високи от препоръчителните дози или предозиране може да доведе до бъбречна тубулна ацидоза и хипокалиемия.
Фармакологични свойства - Pedea 5 mg/ml
Фармакотерапевтична група: други сърдечни лекарства, ATC код: C01 EB16
Ибупрофен е НСПВС, което притежава противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен ефект. Ибупрофен е рацематна смес от S(+) и R(-) енантиомери. In vivo и in vitro проучванията показват, че клиничното действие се дължи на S(+) изомера. Ибупрофен е неселективен инхибитор на циклооксигеназата, водещ до понижен синтез на простагландини.
Тъй като простагландините участват в персистирането на ductus arteriosus след раждането, се счита, че този ефект е основният механизъм на действие на ибупрофен при това показание.
При едно проучване на Pedea за определяне на зависимостта доза-отговор при 40 недоносени новородени честотата на затваряне на ductus arteriosus, свързана с дозовата схема 10-5-5 mg/kg, е 75% (6/8) при новородени на 27-29-ата гестационна седмица и 33% (2/6) при новородени на 24-26-ата гестационна седмица.
Профилактичната употреба на Pedea през първите 3 дни от живота (започвайки до 6 часа след раждането) при недоносени новородени под 28-ата гестационна седмица се свързва с повишена честота на бъбречна недостатъчност и белодробни нежелани реакции, включващи хипоксия, белодробна хипертония, белодробен кръвоизлив, в сравнение с лечебната му употреба.
Обратно, с профилактичната употреба на Pedea се свързват по-ниска честота при новородени на интравентрикуларни кръвоизливи степен III-IV и хирургично лигиране.
Разпределение
Въпреки че се наблюдава голяма вариабилност в групата на недоносените, пиковите плазмени концентрации се измерват около 35-40 mg/l след начална натоварваща доза от 10 mg/kg, както и след последната поддържаща доза независимо от гестационната и постнаталната възраст.
Остатъчните концентрации са около 10-15 mg/l 24 часа след последната доза от 5 mg/kg. Плазмените концентрации на S-енантиомера са много по-високи от тези на R-енантиомера, което отразява бързо хирално превръщане на R- в S-форма в пропорция, сходна с тази при възрастни (около 60%).
Привидният обем на разпределение е средно 200 ml/kg (62 до 350 според различните проучвания). Централният обем на разпределение може да зависи от състоянието на дуктуса и се понижава със затварянето на дуктуса.
In vitro проучванията предполагат, че подобно на други НСПВС ибупрофен се свързва в голяма степен с плазмения албумин, въпреки че това изглежда е в значително по-малка степен (95 %) в сравнение с плазмата при възрастни (99 %). Ибупрофен се конкурира с билирубина за свързването с албумина в серума на новороденото и в резултат на това свободната фракция на билирубина може да се повиши при високи концентрации на ибупрофен.
Елиминиране
Скоростта на елиминиране е значително по-ниска отколкото при по-големи деца и възрастни с елиминационен полуживот, изчислен приблизително на 30 часа (16–43). Клирънсът и на двата енантиомера се повишава с гестационната възраст, поне в границите от 24 до 28 седмица.
Връзка фармакокинета-фармакодинамика
При недоносени новородени ибупрофен значимо понижава плазмените концентрации на простагландините и техните метаболити, особено на PGE2 и 6-кето-PGF-1-алфа. Ниски нива се
поддържат до 72 часа при новородени, които са получили 3 дози от ибупрофен, докато последващи повторни повишения се наблюдават на 72-ия час след само 1 доза ибупрофен.
