Desybel 5 mg film-coated tablets

Фармакотерапевтична група: Антихистамини - Н1-антагонисти, АТС код: R06AX27

Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти

Деслоратадин е хистаминов антагонист с установено продължително действие.

Той притежава селективна периферна Н1 -рецепторна антагонистична активност без седативно действие. След перорален прием деслоратадин не прониква в централната нервна система, поради което блокира селективно периферните хистаминови Н1-рецептори.

При in vitro изследвания деслоратадин е показал антиалергични свойства. Те се проявяват в инхибиране освобождаването на проинфламаторни цитокини като IL-4, IL-6, IL-8 и IL-13 от човешките мастоцити и базофили и инхибиране на експресията на адхезионната протеин молекула Р-селектин върху ендотелните клетки. Клиничното значение на тези наблюдения все още не е напълно изяснено.

Клинична ефикасност и безопасност

При клинично изпитване с многократно прилагане, при което деслоратадин е прилаган в доза до 20 mg дневно в продължение на 14 дни, не са установени статистически или клинично значими ефекти върху сърдечно-съдовата система. При клинично фармакологично изпитване, при което деслоратадин е прилаган в доза 45 mg дневно (девет пъти по-висока от терапевтичната доза) не е наблюдавано удължаване на QT-интервала.

При клинично изпитване с многократно приложение на съвместен прием с кетоконазол и еритромицин не са установени клинично значими промени в плазмената концентрация на деслоратадин.

Деслоратадин не прониква лесно в централната нервна система.

При контролирани клинични проучвания, при препоръчителната дневна доза - 5 mg в сравнение с плацебо, не е наблюдавана по-висока честота на сънливост.

При клинични проучвания с деслоратадин в еднократна дневна доза 7,5 mg не са установени промени в психомоторното поведение.

При изпитване с еднократна дневна доза от 5 mg деслоратадин при възрастни не са установени промени в стандартните показатели за поведение по време на полет, включително и засилване на субективното усещане за сънливост или за други дейности, свързани с полета.

При клинични фармакологични проучвания на съвместен прием с алкохол не е установено повишаване на свързано с алкохола разстройство в поведението или засилване на сънливостта. Не са установени значими разлики в резултатите от психомоторните тестове между групите приемащи деслоратадин и тези приемащи плацебо - както при прием на алкохол, така и без прием на алкохол.

При пациенти с алергичен ринит деслоратадин е ефикасен по отношение облекчаване на симптомите - като кихане, сърбеж и секреция от носа, сърбеж и зачервяване на очите, сълзене, както и сърбеж на небцето. Деслоратадин ефикасно контролира симптомите в продължение на 24 часа.

Педиатрична популация

Ефикасността на деслоратадин не е демонстрирана категорично в клинични проучвания с пациенти в юношеска възраст от 12 до 17 години.

Освен по утвърдената класификация на алергичен ринит като сезонен и целогодишен, в зависимост от продължителността на проява на симптомите той може да бъде класифициран и като интермитентен алергичен ринит и персистиращ алергичен ринит. Интермитентния алергичен ринит се дефинира като наличие на симптоми в продължение на по-малко от 4 дни седмично или в продължение на по-малко от 4 седмици. Персистиращият алергичен ринит се дефинира като наличие на симптоми в продължение на 4 или повече дни седмично и в продължение на повече от 4 седмици.

Десибел ефективно облекчава симптомите на сезонния алергичен ринит, както се вижда от общия скор от въпросника за качество на живот при риноконюнктивит. Най-голямо подобрение се наблюдава в разделите за практически проблеми и ограничаване на ежедневната дейност от симптомите.

Хроничната идиопатична уртикария е била проучена като клиничен модел на уртикариални състояния, тъй като независимо от етиологията, подлежащите патофизиологични механизми са сходни и защото включването на хронично болни пациенти в проспективни проучвания е по-лесно. Тъй като причинният фактор за всички уртикариални заболявания е освобождаването на хистамин, се очаква деслоратадин да е ефективен по отношение на облекчаване на симптомите и на други свързани с уртикария състояния, освен хроничната идиопатична уртикария, както се препоръчва в клиничните ръководства.

При две плацебо-контролирани 6-седмични изпитвания при пациенти с хронична идиопатична уртикария деслоратадин е бил ефикасен в облекчаването на сърбежа и намаляване на размера и броя на уртиките още в края на първия дозов интервал.

При всяко едно от изпитванията ефектът се е поддържал през целия 24-часов дозов интервал. Както и при други проучвания на антихистамини за хронична идиопатична уртикария, малък брой от пациентите идентифицирани като неотговарящи на антихистамини са били изключвани. Облекчаване на сърбежа с над 50% е наблюдавано при 55% от пациентите лекувани с деслоратадин, в сравнение с 19% от пациентите получили плацебо. Лечението с Деслоратадин е намалило значително нарушението на ритъма на сън и бодърстване, измерено по четириточкова скала, използвана за оценка на тези промени.

Абсорбиия

Плазмени концентрации на деслоратадин могат да бъдат установени 30 минути след приема му. Деслоратадин има добра абсорбция, като максимална плазмена концентрация се постига приблизително след 3 часа.

Полуживотът на терминалната фаза е приблизително 27 часа. Степента на кумулиране на деслоратадин е в зависимост от неговия плазмен полуживот (27 часа) и еднократния дневен прием. Бионаличността на деслоратадин е пропорционална на дозата в диапазона от 5 mg до 20 mg.

При фармакокинетично изпитване, при което демографския профил на пациентите е бил сравним с този на общата популация пациенти със сезонен алергичен ринит, при 4% от пациентите е постигната по-висока концентрация на деслоратадин. Този процент може да варира в зависимост от етническия произход на пациентите.

Максималната концентрация на деслоратадин при тези пациенти е била около 3 пъти по-висока (приблизително на седмия час), при полуживот на терминалната фаза приблизително 89 часа. Профилът на безопасност на тези пациенти не се е различавал от този на общата популация.

Разпределение

Деслоратадин се свързва в умерена степен (83-87%) с плазмените протеини.

Няма данни за клинично значимо кумулиране на деслоратадин при еднократен дневен прием (от 5 mg до 20 mg) в продължение на 14 дни.

Биотрасформаиия

Ензимът отговорен за метаболизирането на деслоратадин все още не е идентифициран и следователно някои лекарствени взаимодействия с други лекарствени продукти не могат да бъдат изключени.

При извършените проучвания е установено, че деслоратадин не инхибира CYP3A4 (in vivo) и CYP2D6 (in vitro) и не е субстрат или инхибитор на Р-гликопротеина.

Елиминиране

При изпитване с единична доза от 7,5 mg деслоратадин не е установена зависимост на разпределението на деслоратадин от вида на храната (богата на мазнини висококалорична закуска). При друго изпитване, приема на сок от грейпфрут не е оказал влияние върху разпределението на деслоратадин.

Пациенти с бъбречно увреждане

Фармакокинетиката на деслоратадин е сравнена при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) с тази при здрави хора в проучване с многократно прилагане. В проучването с единична доза, експлоатацията на деслоратадин е била приблизително 2 и 2,5 пъти по-висока при участници с лека степен до умерена и тежка степен на ХБН, сравнена с тази при здрави участници. В проучването с многократно прилагане, стационарно състояние е достигнато след 11 -ия ден и експозицията на деслоратадин е около 1,5 пъти по-висока при участници с лека до умерена степен на ХБН, и около 2,5 пъти по-висока при участници с тежка степен на ХБН, в сравнение със здравите участници. И при двете проучвания не са установени клинично значими промени в експозицията (AUC и Сmax) на деслоратадин и 3-хидроксидеслоратадин.