HyQvia 100 mg/ml - Solution for infusion

Заместителна терапия при възрастни, деца и юноши (0 - 18 години) при:

• първични имунодефицитни синдроми (PID) с нарушено производство на антитела (вж. точка 4.4);

• вторични имунодефицити (SID) при пациенти, които боледуват от тежки и рекурентни инфекции, при които проведеното антимикробно лечение е неефективно и имат или доказан недостиг на специфични антитела (PSAF)*, или серумното им ниво на IgG е

  < 4 g/l.

  * PSAF = невъзможност за повишаване поне двукратно на титъра на IgG антителата срещу пневмококов полизахарид и полипептидни антигенни ваксини.

  Имуномодулираща терапия при възрастни, деца и юноши (от 0 до 18 години) при:

• хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП) като поддържаща терапия след стабилизиране с IVIg.

Терапията трябва да бъде започната и наблюдавана под ръководството на лекар с опит в лечението на нарушения на имунната система.

Лекарственият продукт трябва да се прилага подкожно (s.c.). Дозата и схемата на прилагане зависят от показанието.

Може да е необходимо индивидуализиране на дозата при всеки пациент в зависимост от фармакокинетичния (PK) и клиничен отговор. Дозата, базирана на телесното тегло, може да изисква корекции при пациенти с ниско или с наднормено тегло. Следните схеми на прилагане се дават като насока.

Дозировка

Заместителна терапия при синдроми нa PID

Нелекувани с имуноглобулин пациенти

Необходимата доза за постигане на най-ниско ниво IgG от 6 g/l е от порядъка на 0,4 до 0,8 g/kg телесно тегло на месец. Дозовият интервал за поддържане на нивата в стационарно състояние варира от 2 до 4 седмици.

Най-ниските нива на IgG трябва да се измерват и оценят във съответствие с честотата на инфекциите. За да се намали честотата на инфекциите, може да е необходимо увеличение на дозата и да се цели постигане на по-високи стойности на най-ниските нива на IgG (> 6 g/l).

При започване на лечението се препоръчва постепенно удължаване на интервалите на първите инфузии от доза за 1 седмица до доза за 3 или 4 седмици. Кумулативната месечна доза IG 10% трябва да се раздели на дози за 1 седмица, 2 седмици и т.н. в зависимост от планираните интервали на лечение с HyQvia.

Пациенти, които са лекувани преди това с интравенозен имуноглобулин (IVIg)

За пациентите, които преминават на IVIg или които са получили преди това доза IVIg, която може да бъде посочена, лекарственият продукт трябва да се приложи в същата доза и със същата честота както при предходното лечение с IVIg. Ако пациентите преди това са били на режим на дозиране през 3 седмици, то може да се постигне увеличение на интервала

до 4 седмици, като се прилагат същите седмични еквиваленти.

Пациенти, които са лекувани преди това с имуноглобулин подкожно (SCIg)

Началната доза на лекарствения продукт е същата като при лечението с SCIg, но може да бъде коригирана до 3- или 4-седмичен интервал. Първата инфузия трябва да се проведе една седмица след последното лечение с предходния имуноглобулин.

Заместителна терапия при SID

Препоръчаната доза е от 0,2 до 0,4 g/kg на всеки 3 до 4 седмици.

Най-ниските нива на IgG трябва да се измерват и оценяват във връзка с честотата на инфекции. Дозата трябва да се коригира според необходимостта за постигане на оптимална защита срещу инфекции, като повишение може да се налага при пациенти с персистиращи инфекции, намаляване на дозата може да се обмисли, когато пациентите са без инфекция.

Имуномодулираща терапия при ХВДП

Преди започване на лечение седмичната еквивалентна доза трябва да се изчисли чрез разделяне на планираната доза на планирания дозов интервал в седмици. Обичайният дозов интервал на HyQvia е от 3 до 4 седмици. Препоръчителната подкожна доза е от 0,3 до 2,4 g/kg телесно тегло на месец, приложена в 1 или 2 сесии за 1 или 2 дни.

Клиничният отговор на пациента трябва да бъде основно съображение при коригиране на дозата. Може да се наложи адаптиране на дозата за постигане на желания клиничен отговор. При клинично влошаване дозата може да се повиши до препоръчвания максимум от 2,4 g/kg месечно. Ако пациентът е клинично стабилен, може да се наложи периодично намаляване на дозата, за да се наблюдава дали пациентът все още се нуждае от IG терапия.

Препоръчва се схема на титриране, която позволява постепенно увеличаване на дозата във времето, за да се гарантира поносимостта на пациента до достигане на пълната доза. По време на схемата за титриране трябва да се спазват изчислената доза HyQvia и препоръчителните дозови интервали за първата и втората инфузия. В зависимост от преценката на лекуващия лекар, при пациенти, които понасят добре първите 2 инфузии, следващите инфузии могат да се прилагат чрез постепенно увеличаване на дозите и дозовите интервали, като се има предвид обемът и общото време на инфузия. Може да се обмисли схема за ускорено титриране, ако пациентът понася подкожно приложените инфузионни обеми и първите 2 инфузии. Дози, по- малки или равни на 0,4 g/kg, могат да се прилагат без схема на титриране, при условие че пациентът има приемлива поносимост.

Пациентите, трябва да бъдат на установени дози* IVIg. Преди започване на лечение с лекарствения продукт трябва да се изчисли седмичната еквивалентна доза чрез разделяне на последната доза IVIg на дозовия интервал на IVIg в седмици. Началната доза и честотата на прилагане на дозата са същите като при предходното лечение на пациента с IVIg. Обичайният дозов интервал на HyQvia е 4 седмици. При пациенти с по-малка честота на прилагане на доза IVIg (повече от 4 седмици) може да се премина на дозов интервал 4 седмици, като се поддържа същата месечна еквивалентна доза IgG.

Както е показано в таблицата по-долу, изчислената доза за една седмица (1-ва инфузия) трябва да бъде приложена 2 седмици след последната инфузия на IVIg. Една седмица след първата доза трябва да се приложи следващата седмична еквивалентна доза (2-ра инфузия). Схемата на титриране може да отнеме до 9 седмици (Таблица 1) в зависимост от дозовия интервал и поносимостта.

*(Интраиндивидуални вариации в дозовия интервал до ±7 дни или в количеството на месечната еквивалентна доза до ±20% между инфузиите при пациента се считат за установена доза.)

Таблица 1: Препоръчителна схема на титриране на дозата при преминаване от IVIg към HyQvia

*1-вата инфузия започва 2 седмици след последната доза IVIg

В даден ден на инфузия максималният обем на инфузията не трябва да превишава 1 200 ml за пациенти с тегло ≥ 40 kg или 600 ml за < 40 kg. В случай че се превиши границата на максимална дневна доза или пациентът не може да понесе обема на инфузията, дозата може да се прилага в продължение на няколко дни, разделена на части, с интервал от 48 до 72 часа между отделните части на дозата, за да се постигне абсорбция на инфузионната течност на мястото(та) на инфузията. Дозата може да се прилага на до 3 места на инфузия с максимален обем на инфузия 600 ml на едно място (или колкото е поносимо). Ако се прилага на три места, максимумът е 400 ml на едно място.

Педиатрична популация

Заместителна терапия

Схемата на прилагане при деца и юноши (от 0 до 18 години) е същата като тази при възрастни. Дозировката е според телесното тегло и се коригира спрямо клиничния изход. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2.

Имуномодулираща терапия

Схемата на прилагане при деца и юноши (от 0 до 18 години) е същата като тази при възрастни. Дозировката е според изчислената седмична еквивалентна доза и се коригира спрямо клиничния изход. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2.

Начин на приложение

Лекарственият продукт е само за подкожно приложение. Да не се прилага интравенозно.

Всеки флакон с IG 10% е окомплектован със съответното подходящо количество rHuPH20

(вж. точка 6.5). Трябва да се приложи цялото съдържание на флакона с rHuPH20 независимо от това, дали ще се прилага цялото съдържание на флакона с IG 10%.

Двата компонента на лекарствения продукт трябва да бъдат прилагани последователно през една и съща подкожна игла, като се започва с rHuPH20, последвана от IG 10%.

Пример: На пациент е предписан 110 грама (g) HyQvia: за обща доза 110 g/1 100 ml от компонента IG 10% на HyQvia ще са необходими 3 флакона по 30 g и 1 флакон от 20 g. Обемът на rHuPH20 ще бъде (3 × 15 ml + 1 × 10 ml) = 55 ml. Ако дозата е по-голяма от 120 g, HyQvia може да бъде прилаган в продължение на няколко дни на отделни части с интервал от 48 до

72 часа между отделните части на дозата, за да се постигне абсорбция на инфузионната течност на мястото(та) на инфузията.

Изтичане от мястото на инфузията може да се случи по време или след подкожното прилагане на имуноглобулин, включително на HyQvia. Обмислете използването на по-дълги игли (12 mm или 14 mm) и/или повече от едно място на инфузия. Всяка промяна в размера на иглата трябва да става под надзора на лекуващия лекар.

Домашно лечение

В случай, когато подкожна инфузия с HyQvia се използва за домашно лечение, то терапията трябва да се започне и следи от лекар с опит в насочването на пациенти на домашно лечение.

Пациентът или болногледачът трябва да бъде обучен на инфузионни техники, употребата

на инфузионна помпа или електроинфузионна спринцовка, воденето на дневник на лечението, разпознаване на възможните тежки нежелани реакции и мерките, които да бъдат предприети в случай на проявата им.

HyQvia може да се прилага при пълна терапевтична доза на до 3 места на инфузия, най-много на всеки 4 седмици. Коригирайте честотата и броя на местата на инфузия, като имате предвид обема, общото време на инфузия и поносимостта, така че пациентът да приема същата седмична еквивалентна доза. Ако пациентът пропусне доза, приложете пропуснатата доза възможно най-скоро и след това възобновете планираните лечения според случая.

Инфузия с помощта на устройство

Компонентът IG 10% трябва да се влива, като се използва помпа. rHuPH20 може да се инжектира ръчно или да се влива чрез помпа. Може да бъде необходима игла с размер 24 G, за да се влива при скорост 300 ml/h/място на инфузия. Могат да се използват, обаче и игли с по- малък диаметър, ако са приемливи по-бавни скорости на вливане. За флакона с rHuPH20

от 1,25 ml използвайте игла с размер 18 до 22 G, за да изтеглите съдържанието на флакона и да предотвратите избутване на запушалката навътре или откъсване на парче от нея. За изтегляне на съдържанието на всички останали видове флакони може да се използва игла или безиглено изделие.

Място на инфузия

Предлагани места за инфузия на този лекарствен продукт са средната до горната част на корема и бедрата. Ако се използват 2 места, то 2-те места на инфузия трябва да са разположени контралатерално на тялото. Ако се използват три места на инфузия, те трябва да бъдат отдалечени на 10 cm едно от друго. Да се избягват костните изпъкналости или цикатризирали зони. Продуктът не трябва се инфузира във или около инфектирана или остро възпалена зона

поради опасност от разпространение на локализираната инфекция. Да се спазва разстояние поне 5 cm от пъпа.

Скорост на инфузия

Препоръчва се компонентът rHuPH20 да се прилага с постоянна скорост, а скоростта на прилагане на IG 10% не трябва да се увеличава над препоръчаните скорости, особено когато пациентът току-що е започнал лечението с HyQvia.

Първо се влива пълната доза rHuPH20 със скорост от 1 до 2 ml/минута (или от 60 ml/час до 120 ml/час) на инфузионно място или според поносимостта. В рамките на 10 минути след rHuPH20 започнете инфузия на същото място на пълната доза IG 10% през същия комплект с подкожна игла.

Препоръчват се следните скорости на вливане на IG 10% на дадено място на инфузия.

Таблица 2: Препоръчителните скорости на инфузия на IG 10% на дадено място на инфузия

Ако пациентът понася първоначалните инфузии на цялата доза на място и с максималната скорост, може да се обмисли повишаване на скоростта на следващите инфузии по преценка на лекаря и пациента.

За указания относно работата с лекарствения продукт и приготвянето му преди приложение вижте точка 6.6.

HyQvia не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.

Свръхчувствителност към активното вещество (IgG) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност към човешки имуноглобулини, особено при много редки случаи на IgA дефицит, когато пациентът има антитела срещу IgA.

Известна системна свръхчувствителност към rHuPH20.

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Предпазни мерки при употреба

Ако HyQvia случайно бъде приложен в кръвоносен съд, пациентите може да развият шок.

Препоръчителната скорост на инфузия в точка 4.2 трябва да се спазва. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани през целия период на инфузия, особено пациенти, при които се започва това лечение.

Някои нежелани реакции могат да се появят по-често при пациенти, които получават човешки нормален имуноглобулин за първи път или, в редки случаи, когато е сменя продуктът нормален човешки имуноглобулин, или интервалът от предходната инфузия е дълъг.

Потенциалните усложнения често могат да бъдат избегнати чрез:

• първоначално бавно инфузиране на продукта (вж. точка 4.2);

• гарантиране, че пациентите се наблюдават внимателно за симптоми в хода на периода на инфузия. Особено пациенти, „наивни“ за (нелекувани до момента с) човешки нормален имуноглобулин, пациенти, преминали от алтернативен имуноглобулинов продукт, или когато интервалът от предходната инфузия е дълъг, трябва да се наблюдават в хода на първата инфузия и през първия час след нея с цел да се открият потенциални нежелани признаци.

  Всички останали пациенти трябва да бъдат наблюдавани в продължение на най-малко 20 минути след прилагането.

  Когато лечението се провежда в дома, трябва да е на разположение друго отговорно лице за лечение на нежелани реакции или за помощ, ако настъпи тежка нежелана реакция. Пациентите на самостоятелно лечение вкъщи и/или настойникът им трябва да бъдат обучени за откриване на ранните признаци на реакциите на свръхчувствителност.

  В случай на нежелана реакция трябва или да се намали скоростта на прилагане, или инфузията да бъде спряна. Необходимото лечение зависи от същността и тежестта на нежеланата реакция. В случай на шок трябва да се приложи стандартното медицинско лечение за шок.

  Не са наблюдавани хронични изменения на кожата в хода на клиничните изпитвания. На пациентите трябва да се напомня да докладват за всяко хронично възпаление, възли или възпаление, които възникват на мястото на инфузията и е с продължителност повече от няколко дни.

  Свръхчувствителност към IG 10%

  Истински реакции на свръхчувствителност са редки. По-специално те могат да се появят при пациенти с анти-IgA антитела, които трябва да бъдат лекувани с особено повишено внимание. Пациентите с анти-IgA антитела, при които лечението с SCIg продукти остава единствената възможност, трябва да се лекуват с HyQvia само под стриктно медицинско наблюдение.

  Рядко, нормалният човешки имуноглобулин може да предизвика срив на кръвното налягане с анафилактична реакция, дори при пациенти, които са понасяли предходно лечение

  с нормален човешки имуноглобулин.

• Ако пациентът е с висок риск за алергични реакции, лекарственият продукт трябва да се прилага само там, където може да се приложи поддържащо лечение при животозастрашаващи реакции.

• Пациентите трябва да бъдат информирани за ранните признаци на анафилаксия/свръхчувствителност (уртикария, сърбеж, генерализирана уртикария, стягане в гърдите, затруднено дишане и хипотония).

• В зависимост от тежестта на асоциираната реакция и медицинската практика премедикацията може да предотврати този вид реакция.

• Ако е известно, че съществува анафилаксия или силна свръхчувствителност към човешки имуноглобулин, то това трябва да бъде отбелязано в медицинското досие на пациента.

Свръхчувствителност към rHuPH20

Всяко съмнение за алергични или анафилактоидни реакции след приложение на rHuPH20 изисква незабавно прекратяване на инфузията и ако е необходимо, прилагане на стандартно лечение.

Имуногенност на rHuPH20

При пациенти, приемали HyQvia в клиничните проучвания, се съобщава за развитие на ненеутрализиращи антитела срещу компонента rHuPH20. Съществува потенциална възможност за кръстосано реагиране на такива антитела с ендогенната хиалуронидаза, за която се знае, че се експресира в тестисите, надсеменника и спермата на възрастните. Не е известно дали тези антитела може да имат клинично значение при хората (вж. точка 4.8).

Тромбоемболия

Употребата на имуноглобулини е свързана с артериални и венозни тромбоемболични събития, включително инфаркт на миокарда, инсулт, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия. Пациентите трябва да са достатъчно добре хидратирани преди прилагането на имуноглобулини. Трябва да се подхожда с повишено внимание при пациенти с предшестващи рискови фактори за тромбоемболични събития (като например, напреднала възраст, хипертония, захарен диабет или анамнеза за съдово заболяване или тромботични епизоди, пациенти с придобити или наследствени тромбофилни нарушения, пациенти с продължителни периоди на обездвижване, пациенти с тежка хиповолемия, пациенти със заболявания, които повишават вискозитета на кръвта). При пациенти с риск от хипервискозитет да се следи за признаци и симптоми на тромбоза и да се измерва вискозитетът на кръвта. Тромбоза може да се прояви и при липса на известни рискови фактори.

Пациентите трябва да бъдат информирани относно първите симптоми при тромбоемболични събития, включително недостиг на въздух, болка и подуване на крайник, фокален неврологичен дефицит и гръдна болка, като трябва да бъдат посъветвани при начало на такива симптоми незабавно да се свържат с лекаря си.

Хемолитична анемия

Продуктите с имуноглобулини съдържат антитела срещу кръвните групи (напр. A, B, D), които да действат като хемолизини. Тези антитела се свързват с епитопите на червените кръвни клетки (RBC) (което може да се установи като положителeн директeн антиглобулинов тест (DAT или тест на Coombs)), и по-рядко може да причинят хемолиза. Реципиентите на имуноглобулинови продукти трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци и симптоми на хемолиза.

Синдром на асептичен менингит (AMS)

Съобщава се за синдром на асептичен менингит, настъпващ във връзка с интравенозно и подкожно лечение с имуноглобулини. Симптомите започват обикновено в рамките на няколко часа до 2 дни след интравенозно лечение с имуноглобулини. Пациентите трябва да бъдат информирани относно първите симптоми, които се състоят в силно главоболие, скованост на шията, сънливост, треска, фотофобия, гадене и повръщане. Преустановяването на лечението с имуноглобулин може да доведе до ремисия на AMS, без последици, в рамките на няколко дни. Изследванията на гръбначно-мозъчната течност често са позитивни с плеоцитоза до няколко

хиляди клетки в mm³, основно от гранулоцитните редове, както и повишени нива на протеина до няколкостотин mg/dl.

AMS може да настъпи по-често в съчетание с интравенозно лечение с IVIg във високи дози (2 g/kg). От постмаркетинговите данни не се наблюдава явна връзка на AMS с по-високите дози. При жените се наблюдава по-висока честота на AMS.

Интерференция със серологични тестове

След инфузия на имуноглобулини преходното повишаване на различните пасивно прехвърлени антитела в кръвта на пациента могат да доведат до фалшиво положителни резултати на серологични тестове.

Пасивното предаване на антитела срещу повърхностните антигени на еритроцитите (напр. A, B, D) може да интерферира с някои серологични тестове за антитела срещу червените кръвни клетки, например директния антиглобулинов тест (DAT или директен тест на Coombs).

Инфузията на имуноглобулинови продукти може да доведе до фалшиво положителни отчитания при анализ, който зависи от откриването на β-D-глюкани за диагноза на гъбични инфекции. Това би могло да персистира в седмиците след инфузията на продукта.

Предаване на заразни агенти

Човешкият нормален имуноглобулин и човешкият серумен албумин (стабилизатор на rHuPH20) са произведени от човешка плазма. Стандартните мерки за предотвратяване на инфекции в резултат от употребата на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, включват селекция на донорите, скрининг на индивидуалните дарени количества и на сборните плазмени пулове за специфични маркери на инфекция, както и прилагането на ефективни производствени етапи за инактивиране/отстраняване на вируси. Въпреки това при прилагане на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв и плазма, не може изцяло да се изключи вероятността от предаване на инфекциозни агенти. Това се отнася и за неизвестни или новопоявили се вируси и други патогени.

Предприеманите мерки се смятат за ефикасни спрямо вирусите със суперкапсид, като човешки имунодефицитен вирус (HIV), хепатит В вирус (HBV) и хепатит С вирус (HCV), както и за вирусите без суперкапсид - хепатит А (HAV) и парвовируси B19.

Клиничните доказателства са успокояващи относно отсъствието на предаване на хепатит

А или парвовирус В19 с имуноглобулините и също се приема, че съдържанието на антитела допринася съществено за вирусната безопасност.

Съдържание на натрий

Компонентът IG 10% е по същество без натрий. rHuPH20 съдържа следното количество (mg) натрий на флакон:

1,25 ml съдържа 5,0 mg натрий.

2,5 ml съдържа 10,1 mg натрий.

5 ml съдържа 20,2 mg натрий.

10 ml съдържа 40,3 mg натрий.

15 ml съдържа 60,5 mg натрий.

Това е еквивалентно на 0,25 до 3% от препоръчания от СЗО максимален дневен прием на 2 g натрий за възрастен.

Педиатрична популация

Посочените предупреждения и предпазни мерки важат както за възрастни, така и за деца.

Живи, атенюирани вирусни ваксини

Приложението на имуноглобулин може да намали за най-малко 6 седмици до 3 месеца ефективността на живи, атенюирани вирусни ваксини, като например морбили, рубеола, заушка и варицела. След приложението на този лекарствен продукт трябва да мине интервал

от 3 месеца преди имунизиране с живи, атенюирани вирусни ваксини. В случая с морбили, този ефект може да продължи до 1 година. По тази причина при пациентите, на които ще се поставя ваксина за морбили, трябва да се провери статуса на антителата.

Педиатрична популация

Посочените взаимодействия важат както за възрастни, така и за деца.

Бременност

Безопасността на този лекарствен продукт за употреба по време на бременност при човека не е установена в контролирани клинични проучвания и затова трябва да се прилага само с повишено внимание при бременни и кърмачки.

Девет жени, лекувани с HyQvia, са включени в проспективен, неконтролиран, многоцентров постмаркетингов регистър на бременностите (проучване 161301). От 8-те бременности, изходът от които е известен, има 8 живородени с нормални за APGAR скорове. Няма посочени усложнения в процеса на раждане. Няма съобщения за нежелани реакции, свързани с този лекарствен продукт. Четири (4) майки са тествани за анти-rHuPH20 свързващи или неутрализиращи антитела, като не са открити антитела.

Демонстрирано е, че продуктите с имуноглобулин преминават през плацентата, особено през третия триместър. Клиничният опит с имуноглобулините предполага, че не се очакват вредни ефекти върху протичането на бременността, фетуса или новороденото.

Проучванията за токсичност за развитието и репродуктивна токсичност са проведени с rHuPH20 при мишки и зайци. Няма нежелани реакции по отношение на бременността и феталното развитие, свързани с антителата срещу rHuPH20. При тези проучвания майчините антитела срещу rHuPH20 се прехвърлят на потомството in utero. Понастоящем не са известни ефектите на антителата срещу компонента rHuPH20 на този лекарствен продукт върху човешкия ембрион или феталното развитие при човека (вж. точка 5.3).

Кърмене

Имуноглобулините се екскретират в кърмата и могат да спомогнат за предпазване на новороденото от патогени, които навлизат през лигавиците. Едно от новородените в регистъра на бременностите (проучване 161301) е кърмено. За всички нежелани реакции е съобщено, че не са свързани с предходно или настоящо лечение с HyQvia.

Фертилитет

Понастоящем няма налични клинични данни за безопасността на този лекарствен продукт за фертилитета.

Клиничният опит с имуноглобулини предполага да не се очакват вредни въздействия на 10% IG върху фертилитета

Проучвания при животни с дози за улеснено приложение на IG 10% (вж. точка 5.3)

не показват преки или непреки вредни ефекти на rHuPH20, свързани с репродуктивния потенциал.

Способността за шофиране и работа с машини може да бъде нарушена от някои нежелани реакции, напр. замайване (вж. точка 4.8), свързани с този лекарствен продукт. Пациентите, които получат нежелани реакции по време на лечението, трябва да изчакат те да отзвучат преди да шофират или работят с машини.

Кратко описание на профила за безопасност

IG 10%

Понякога могат да се появят нежелани лекарствени реакции, като например, втрисане, главоболие, замайване, повишена температура, повръщане, алергични реакции, гадене, артралгия, ниско кръвно налягане и умерена болка в долната част на гърба.

Рядко човешките нормални имуноглобулини могат да причинят внезапно спадане на кръвното налягане и в отделни случаи, анафилактичен шок, дори когато пациентът не е показал свръхчувствителност при предходно приложение.

Локални реакции на мястото на инфузия: често може да се проявят подуване, болка, зачервяване, втвърдяване, локално парене, сърбеж, синини и обрив.

Наблюдавани са случаи на преходен асептичен менингит, преходни хемолитични реакции, увеличение на нивото на серумния креатинин и/или остра бъбречна недостатъчност при лечение с човешки нормален имуноглобулин, вижте точка 4.4.

Рядко са наблюдавани тромбоемболични реакции, като например, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, белодробна емболия и дълбока венозна тромбоза при IVIg и SCIg продукти.

За безопасност по отношение на трансмисивни агенти вижте точка 4.4

rHuPH20

Най-честите нежелани реакции, съобщени по време на пост-маркетинговата употреба на rHuPH20 в подобен състав, която се прилага подкожно за дисперсия и абсорбция на подкожно приложени течности или лекарствени продукти, са леки локални реакции на мястото на инфузия, като зачервяване и болка. За оток най-често се съобщава във връзка с подкожно приложение на голям обем течност.

Антитела срещу rHuPH20

Общо 13 от 83 лица, участвали в основното клинично проучване за PID, развиват антитела, способни да се свързват с rHuPH20 поне веднъж по време на клиничното проучване. Тези антитела не са способни да неутрализират rHuPH20. Не може да бъде доказана връзка между нежеланите реакции и наличието на анти-rHuPH20 антитела във времето. Не се наблюдава увеличение на честотата или тежестта на нежеланите лекарствени реакции при пациенти, които развиват антитела срещу rHuPH20.

Общо 16 от 132 пациенти, които са получили rHuPH20, са развили анти-rHuPH20 свързващи антитела поне веднъж в проучванията при ХВДП, които включват 289 пациентогодини проследяване. Двама участници са развили неутрализиращи анти-rHuPH20 антитела. Не са установени проблеми с ефикасността и безопасността при позитивност за свързващи или неутрализиращи антитела.

Табличен списък на нежеланите реакции

Безопасността на HyQviaе е оценена при 228 пациенти, които са получили общо 7 287 инфузии в 6 клинични проучвания. Включва 4 клинични проучваня (160602, 160603, 160902 и 161101) при 124 пациенти с първичен имунодефицит (PID), които са получили 3 202 инфузии, и

2 клинични проучвания (161403 Epoch 1 и 161505) при 104 пациенти с ХВДП, които са

получили 4 085 инфузии HyQvia.

Представената по-долу таблица отговаря на Системо-органната класификация на MedDRA (27.1) (ниво СОК и предпочитан термин).

Честотите са оценени с помощта на следните услови: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до

< 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяко групиране по честота нежеланите ефекти са представени в низходяща степен по важност.

Таблица 3: Честота на нежеланите лекарствени реакции (НЛР) на инфузия, съобщени при пациенти, лекувани с HyQvia в клиничните проучвания (160602, 160603, 160902, 161101, 161403 Epoch 1 и 161505) и при постмаркетинговото наблюдение, честота на съобщаване на пациент или на инфузия.

• Локални реакции (общо)

* Нежелани събития от постмаркетинговото наблюдение. Описание на избрани нежеланите реакции

Повечето чести локални реакции, наблюдавани по време на основните клинични проучвания, включват болка в мястото на инфузия, еритем на мястото на инфузия и оток на мястото на инфузия. Повечето от локалните реакции са били леки до умерени и самоограничаващи се.

В проучванията при PID 2 случая на локални нежелани реакции са били тежки (болка в мястото на инфузия и подуване на мястото на инфузия), а в проучванията при ХВДП 4 случая са били тежки (екстравазация на мястото на инфузия, възпаление на мястото на инфузия, сърбеж на мястото на инфузия и реакция на мястото на инфузия). В проучванията при PID са наблюдавани 2 случая на преходен генитален оток, като единият е преценен като тежък, получен в резултат на дифузия на лекарствения продукт от мястото на инфузия в корема. При проучванията при ХВДП е наблюдаван един лек случай на генитален оток (подуване на пениса). Не са наблюдавани кожни промени, които да не са отзвучали по време на клиничното проучване.

Педиатрична популация

PID

В основното клинично проучване 160603 2 от 24 педиатрични пациенти с общи нива на анти- rHuPH20 антитела 1:160 или по-високи. Нито един пациент няма неутрализиращи антитела.

При проспективно, многоцентрово проучване фаза 4 в Европа е направена оценка на

42 педиатрични участници (възраст 2 до < 18 години), които са получили преди това лечение с имуноглобулини (проучване 161504). Не са установени нови опасения, свързани с безопасността. Нито един участник не е позитивен (титър ≥ 160) за свързване на анти-rHuPH20 антитела. Установено, че HyQvia е безопасен и има добра поносимост при педиатричните участници (възраст 2 до < 18 години) с PID.

Резултатите от клиничните проучвания показват сходни профили на безопасност при възрастни и педиатричната популация, включително естеството, честотата, сериозността и обратимостта на нежеланите реакции.

ХВДП

HyQvia не е оценяван в клинични проучвания при деца или юноши (от 0 до 18 години) с ХВДП. Пациенти в старческа възраст

Първичен имунодефицит

Постмаркетинговите проучвания за безопасност (EU 161302, US 161406) включват съответно 15 и 77 пациенти в старческа възраст. Като цяло не са наблюдавани значими разлики по отношение на безопасността между участниците с PID на възраст над 65 години и тези между 18 и 65 години.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Не са известни последиците от предозиране.