Zebinix 400 mg - Tablet

Zebinix е показан като:

• монотерапия при лечение на пристъпи с парциално начало със или без вторична генерализация при възрастни с новодиагностицирана епилепсия;

• допълнителна терапия при възрастни, юноши и деца на възраст над 6 години, с парциални пристъпи със или без вторична генерализация.

Дозировка

Възрастни

Zebinix може да се приема като монотерапия или да се добави към съществуваща антиконвулсивна терапия. Препоръчителната начална доза е 400 mg веднъж дневно, която след една или две седмици трябва да бъде увеличена до 800 mg веднъж дневно. Въз основа на индивидуалното повлияване дозата може да бъде увеличена на 1 200 mg веднъж дневно. При някои пациенти на монотерапия може да има полза от доза 1 600 mg веднъж дневно (вж.

точка 5.1).

Специални популации

Старческа възраст (над 65-годишна възраст)

При популацията в старческа възраст не се налага коригиране на дозата, ако няма нарушение в бъбречната функция. Поради изключително ограничените данни за схема на монотерапия от

1 600 mg в старческа възраст, тази доза не се препоръчва при тази популация.

Бъбречно увреждане

Към лечението на пациенти, възрастни и деца на възраст над 6 години, с бъбречно увреждане трябва да се подхожда с повишено внимание и дозата трябва да се коригира, в съответствие креатининовия клирънс (CL^CR) както следва:

• CLCR >60 ml/min: не се изисква коригиране на дозата.

• CLCR 30-60 ml/min: първоначална доза от 200 mg (или 5 mg/kg при деца на възраст над 6 години) веднъж дневно или 400 mg (или 10 mg/kg при деца на възраст над 6 години) през ден в продължение на 2 седмици, последвана от доза от 400 mg (или 10 mg/kg при деца на възраст над 6 години) веднъж дневно. Въз основа на индивидуалното повлияване обаче, дозата може да бъде повишена.

• CLCR <30 ml/min: употребата при пациенти с тежко бъбречно увреждане не се препоръчва поради недостатъчни данни.

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Фармакокинетиката на есликарбазепинов ацетат при пациенти с тежко чернодробно увреждане не е оценявана (вж. точки 4.4 и 5.2) и затова употребата при такива пациенти не се препоръчва.

Педиатрична популация Деца над 6-годишна възраст

Препоръчителната начална доза е 10 mg/kg/ден, веднъж дневно. Дозата трябва да се увеличи на седмични или двуседмични стъпки от 10 mg/kg/ден до 30 mg/kg/ден въз основа на индивидуалния отговор. Максималната доза е 1 200 mg веднъж дневно (вж. точка 5.1).

Деца с телесно тегло ≥60 kg

На деца с телесно тегло 60 kg или повече трябва да се дава същата доза, както при възрастните.

Безопасността и ефикасността на есликарбазепинов ацетат при деца на възраст 6 и по-малко години все още не е установена. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат дадени.

Начин на приложение

Перорално приложение.

Zebinix може да се приема със или без храна.

При пациенти, които не могат да гълтат таблетките цели, таблетките може да се раздробяват и да се смесват с вода или мека храна, като например ябълково пюре, непосредствено преди употреба и да се приемат перорално.

Преминаване от една лекарствена форма на друга

Въз основа на сравнителни данни за бионаличност на таблетките и суспензията, може да се извършва преминаване на пациентите от едната лекарствена форма на другата.

Свръхчувствителност към активното вещество, към други карбоксамидни производни (напр. карбамазепин, окскарбазепин) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Aтриовентрикуларен (АV) блок втора или трета степен.

Cуицидна идеация

Съобщават се суицидна идеация и поведение при пациенти, лекувани с антиепилептични активни вещества при няколко показания. Метаанализът на рандомизирани, плацебо- контролирани изпитвания на антиепилетични лекарствени продукти също показва леко повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е известен, а наличните данни не изключват възможността от повишен риск при употребата на есликарбазепинов ацетат. Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се обмисли съответно лечение. Пациентите (и

хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят консултация с лекар, в случай, че се появят признаци на суицидна идеация или поведение.

Нарушения на нервната система

Есликарбазепинов ацетат се свързва с някои нежелани реакции от страна на централната нервна система, като замайване и сомнолентност, които могат да повишат честотата на случайни наранявания.

Други предупреждения и предпазни мерки

Aко приемът на Zebinix трябва да бъде прекратен, препоръчва се това да се направи постепенно, за да се минимизира възможността от повишаване честота на припадъците.

Кожни реакции

Обрив се развива като нежелана реакция при 1,2% от общата популация на лекуваните със Zebinix при клинични проучвания като допълнителна терапия при пациенти с епилепсия. Съобщени са случаи на уртикария и ангиоедем при пациенти, приемащи Zebinix. Ангиоедем в контекста на свръхчувствителност/анафилактична реакция, свързана с ларингеален оток, може да има летален изход. Ако се развият признаци или симптоми на свръхчувствителност, приложението на есликарбазепинов ацетат трябва да бъде прекратено незабавно и да се започне алтернативно лечение.

Тежки кожни нежелани реакции (Severe cutaneous adverse reactions, SCARS), включително синдром на Stevens-Johnson (Stevens-Johnson syndrome, SJS)/ токсична епидермална некролиза (toxic epidermal necrolysis, TEN) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (drug reaction with eosinophilia and systemic symptoms, DRESS), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход, са съобщени от постмаркетинговия опит при лечение със Zebinix. По време на предписването пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и внимателно да се проследяват за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, подсказващи тези реакции, приемът на Zebinix трябва да бъде незабавно прекратен и да се обмисли алтернативно лечение (според случая). Ако пациентите са развили такива реакции, лечението със Zebinix не трябва никога да се възобновява при тях.

Алел HLA-B*1502 – в индивиди от китайската етническа група Хан, в тайландски и други азиатски популации

Доказано е ,че наличието на HLA-B* 1502 в индивиди от китайската етническа група Хан и в популации от тайландски произход силно се асоциира с риск от развитие на тежки кожни реакции, познати като синдром на Stevens-Johnson (SJS) при лечение с карбамазепин.

Химичната структура на есликарбазепинов ацетат е подобна на тази на карбамазепин и е възможно пациенти, които са положителни за HLA-B*1502, също да бъдат изложени на риск от развитие на SJS след лечение с есликарбазепинов есликарбазепиновацетат. Разпространението на HLA-B*1502 носителсвото е около 10% в китайската етническа група Хан и тайландското население. Когато е възможно, тези индивиди трябва да се подложат на скрининг за този алел преди започване на лечение с карбамазепин или активни вещества със сходна химична структура. Ако пациенти с този етнически произход са положителни за HLA-B*1502 алела, може да се обмисли употребата на есликарбазепинов ацетат, ако се смята, че ползите надвишават рисковете.

Поради широкото разпространение на този алел в други азиатски популации (например, над 15%във Филипините и Малайзия), може да се обмисли генетично тестване за наличие на HLA - B*1502 при рисковите групи от населението.

Алел HLA-A*3101 - популации с европейски произход и японска популация

Има данни, които предполагат, че HLA-A*3101 е свързан с повишен риск от индуцирани от карбамазепин кожни нежелани лекарствени реакции, включително синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN), лекарствен обрив с еозинофилия (DRESS) или не толкова тежки остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP) и макулопапулозен обрив при хора от европейски произход и японското население.

Честотата на алела HLA-A*3101 варира в широки граници между етническите групи. Алелът HLA-A*3101 присъства при 2 до 5% в европейските популации и около 10% в японската популация.

Наличието на HLA-A*3101 алела може да увеличи риска от индуцирани от карбамазепин кожни реакции (предимно не толкова тежки) от 5,0% в общата популация до 26,0% сред тези от европейски произход, докато липсата му може да намали риска от 5,0% до 3,8%.

Няма достатъчно данни, подкрепящи препоръката за HLA-A*3101 скрининг преди започване на лечение с карбамазепин или съединения със сходна химичнахимична структура.

Ако за пациенти с европейски или японски произход е известно, че са положителни за HLA-A*3101 алела, може да се обмисли употребата на карбамазепин или съединения със сходна химичнахимична структура, ако се смята, че ползите надвишават рисковете.

Хипонатриемия

Хипонатриемия се съобщава като нежелана реакция при 1,5% от пациентите, лекувани с Zebinix. В повечето случаи хипонатриемията е асимптоматична, но може и да е придружена от клинични симптоми като влошаване на припадъците, обърканост, понижено ниво на съзнание. Честотата на хипонатриемия се повишава при увеличаване на дозата есликарбазепинов ацетат. При пациенти с предшестващо бъбречно заболяване, което води до хипонатриемия, или при пациенти, лекувани едновременно с лекарствени продукти, които могат да доведат до хипонатриемия (напр. диуретици, дезмопресин, карбамазепин), серумните нива на натрий трябва да бъдат изследвани преди и по време на лечението с есликарбазепинов ацетат. Освен това серумните нива на натрия трябва да бъдат определяни, ако се проявят клинични признаци на хипонатриемия. Освен в тези случаи, нивата на натрий трябва да бъдат определяни при рутинните лабораторни изследвания. Ако се развие клинично значима хипонатриемия, употребата на есликарбазепинов ацетат трябва да бъде прекратена.

PR-интервал

При клинични проучвания с есликарбазепинов ацетат се наблюдава удължаване на PRинтервала. Трябва да се подхожда с повишено внимание при пациенти със заболявания (напр. ниски нива на тироксин, нарушения на сърдечната проводимост) или които приемат едновременно лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с удължаване на PR- интервала.

Бъбречно увреждане

Трябва да се подхожда с повишено внимание при лечението на пациенти с бъбречно увреждане и дозата трябва да бъде коригирана в съответствие с креатининовия клирънс (вж. точка 4.2).

Приложението при пациенти с CLCR <30 ml/min не се препоръчва поради липсата на достатъчно данни.

Чернодробно увреждане

Тъй като клиничните данни при пациентите с леко до умерено чернодробно увреждане са ограничени и няма фармакокинетични и клинични данни при пациентите с тежко чернодробно увреждане, есликарбазепинов ацетат трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане и не се препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Есликарбазепинов ацетат се превръща в голяма степен в есликарбазепинов, който се елиминира предимно чрез глюкурониране. In vitro есликарбазепинов е слаб индуктор на CYP3A4 и UDP- глюкуронил трансферазата. In vivo есликарбазепинов показва индуциращ ефект върху метаболизма на лекарствени продукти, които основно се елиминират по пътя на метаболизма чрез CYP3A4 (напр. симвастатин). Следователно, при едновременно приложение с есликарбазепинов ацетат, може да се наложи увеличаване на дозата на лекарствените продукти, които се метаболизират основно чрез CYP3A4. In vivo есликарбазепинов може да има индуциращ ефект върху метаболизма на лекарствените продукти, които основно се елиминират по пътя на конюгация чрез UDP-глюкоронил трансферази. Когато се започва или прекратява лечение със Zebinix или се променя дозата, може да са необходими 2 до 3 седмици за достигане на новото ниво на ензимна активност. Това забавяне във времето трябва да се взема предвид когато Zebinix се използва точно преди или в комбинация с други лекарства, които изискват корекция на дозата при едновременно приложение с Zebinix. Есликарбазепинов има инхибиращи свойства по отношение на CYP2C19. Следователно при приложение на високи дози есликарбазепинов ацетат едновременно с лекарствени продукти, които се метаболизират предимно от CYP2C19 (напр.фенитоин), могат да възникнат взаимодействия.

Взаимодействия с други антиепилептични лекарствени продукти

Карбамазепин

При проучване при здрави доброволци, едновременното приложение на есликарбазепинов ацетат 800 mg веднъж дневно и карбамазепин 400 mg два пъти дневно води до средно намаление от 32% на експозицията на активния метаболит есликарбазепинов, което най- вероятно се дължи на индукция на глюкуронирането. Не е отбелязана промяна в експозицията на карбамазепин или неговия метаболит карбамазепин-епоксид. На базата на индивидуалния отговор, може да се наложи увеличаване на дозата на есликарбазепинов ацетат, ако се използва едновременно с карбамазепин. Резултати от проучвания при пациенти показват, че едновременното лечение повишава риска от следните нежелани реакции: диплопия, нарушена координация и замаяност. Не може да се изключи рискът от повишаване на честотата на други специфични нежелани реакции, причинени от едновременното приложение на карбамазепин и есликарбазепинов ацетат.

Фенитоин

При проучване при здрави индивиди, едновременното приложение на есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно с фенитоин води до средно намаляване на експозицията на активния метаболит есликарбазепинов от 31-33%, което най-вероятно се дължи на индукция на глюкуронирането, и средно увеличаване на експозицията на фенитоин от 31-35%, което най- вероятно се дължи на инхибиране на CYP2C19. Въз основа на индивидуалното повлияване може да се наложи дозата на есликарбазепинов ацетат да бъде увеличена, а тази на фенитоин – намалена.

Ламотрижин

Глюкуронирането е основният метаболитен път както за есликарбазепинов, така и за ламотрижин, и следователно може да се очаква взаимодействие. Проучване при здрави индивиди с есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно показва слабо средно фармакокинетично взаимодействие (експозицията на ламотрижин намалява с 15%) между есликарбазепинов ацетат и ламотрижин и следователно корекции на дозата не се налагат. Поради интериндивидуална вариабилност обаче, при някои ефектът може да е клинично значим.

Топирамат

При проучване при здрави индивиди, едновременното приложение на есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно с топирамат не показва значима промяна в експозицията на

есликарбазепинов, но експозицията на топирамат намалява с 18%, което най-вероятно се дължи на намалена бионаличност на топирамат. Коригиране на дозата не се изисква.

Валпроат и леветирацетам

Популационен фармакокинетичен анализ на фаза III проучвания при възрастни пациенти с епилепсия показва, че едновременното приложение с валпроат или леветирацетам не оказва влияние върху експозицията на есликарбазепинов, но това не е потвърдено от конвенционални проучвания за взаимодействията.

Окскарбазепин

Едновременната употреба на есликарбазепинов ацетат с окскарбазепин не се препоръчва, защото това може да доведе до свръхекспозиция на активните метаболити.

Други лекарствени продукти

Перорални контрацептиви

Приложението на есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно при жени, използващи комбиниран перорален контрацептив, показва средно намаление на системната експозиция на левоноргестрел и етинилестрадиол със съответно 37% и 42%, което най- вероятно се дължи на индукция на CYP3A4. Затова жените с детероден потенциал трябва да използват подходяща контрацепция по време на лечение със Zebinix и до края на текущия менструален цикъл след прекратяване на лечението (вж. точка 4.6).

Симвастатин

Проучване при здрави доброволци показва средно намаление от 50% на системната експозиция на симвастатин при едновременно приложение с есликарбазепинов ацетат 800 mg веднъж дневно, което най-вероятно се дължи на индукция на CYP3A4. Може да се наложи увеличаване на дозата симвастатин, когато се прилага едновременно с есликарбазепинов ацетат.

Росувастатин

Наблюдава се средно намаление от 36 - 39% на системната експозиция при здрави индивиди при едновременно приложение с есликарбазепинов ацетат 1 200 mg веднъж дневно.

Механизмът за това намаление е неизвестен, но може да се дължи на влиянието на действието на транспортера на росувастатин самостоятелно или в комбинация с индукция на неговия метаболизъм. Тъй като връзката между експозицията и действието на лекарството е неясна, се препоръчва мониторинг на отговора към лечението (напр. ниво на холестерола).

Варфарин

Едновременното приложение на есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно с варфарин показва малко (23%), но статистически значимо увеличаване на експозицията на S- варфарин. Няма ефект върху фармакокинетиката на R-варфарин или върху коагулацията.

Поради интериндивидуална вариабилност на взаимодействието обаче, през първите седмици от започване или прекратяване на едновременното лечение с варфарин и есликарбазепинов ацетат трябва да се обърне специално внимание на проследяването на INR.

Дигоксин

Проучване при здрави индивиди не показва ефект на есликарбазепинов ацетат в доза 1 200 mg веднъж дневно върху фармакокинетиката на дигоксин, което предполага, че есликарбазепинов ацетат няма ефект върху транспортера P-гликопротеин.

Инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори)

Въз основа на структурното сходство на есликарбазепинов ацетат с трицикличните антидепресанти, взаимодействие между есликарбазепинов ацетат и МАО-инхибиторите е теоретично възможно.

Бременност

Риск, свързан с епилепсията и антиепилетичните лекарствени продукти като цяло

Доказано е, че при поколението на жени с епилепсия, които прилагат анти епилептично лечение, разпространението на малформации е два до три пъти по-голямо, в сравнение с честотата от приблизително 3% при общата популация. Най-често се съобщават цепка на небцето, сърдечносъдови малформации и дефекти на невралната тръба. На всички жени, които са с детероден потенциал, трябва да се осигури медицинска консултация със специалист относно потенциалния риск за плода, причинен както от гърчовете, така и от антиепилептичното лечение. Трябва да се избягвя внезапно прекратвяване на терапията с антиепилептично лекарство (АЕЛ), тъй като това може да доведе до припадъци, които могат да имат сериозни последици както за майката, така и за детето преди раждането.

За лечение на епилепсия по време на бременност се предпочита монотерапия, винаги когато е възможно, защото терапията с няколко АЕЛ може да е свързана с по-висок риск от вродени малформации, отколкото монотерапията, в зависимост от конкретните АЕЛ.

Наблюдавани са нарушения в развитието на нервната система при деца на мъйки с епилепсия, които прилагат антиепилептично лечение. Липсват данни за eсликарбазепинов ацетат по отношение на този риск.

Жени с детероден потенциал/контрацепция

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с eсликарбазепинов ацетат. Есликарбазепинов ацетат взаимодейства неблагоприятно с пероралните контрацептиви. Следователно по време на и до края на текущия менструален цикъл след лечението трябва да се използва алтернативен, ефективен и безопасен метод за контрацепция. Жените с детероден потенциал трябва да бъдат съветвани относно употребата на други ефективни методи за контацепция. Трябва да се използва поне един ефективен метод за контрацепция (напр. вътрематочна спирала) или два допълващи се метода за контрацепция, включително бариерен метод. Когато се избира метод за контрацепция, при всеки от случаите трябва да се преценят индивидуалните обстоятелства, като пациентът бъде включен в обсъждането.

Риск, свързан с eсликарбазепинов ацетат

Има ограничени данни за употребата на есликарбазепинов ацетат при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. Фертилитет, точка 5.3). Рискът при хората (включително големи вродени малформации, нарушения в развитието на нервната система и други репродуктивни токсични ефекти) не е известен.

Есликарбазепинов ацетат не трябва да се прилага по време на бременност освен ако не се прецени, след внимателно обмисляне на подходящи алтернативнивъзможности за лечение, че ползата превишава риска.

Ако приемащи есликарбазепинов ацетат жени забременеят или планират бременност, употребата на Zebinix трябва да бъде внимателно преоценена. Трябва да се прилагат минималните ефективни дози и когато е възможно, трябва да се предпочита монотерапията, поне през първите три месеца от бременността. Пациентките трябва да бъдат консултирани относно възможността за повишен риск от малформации и да им бъде дадена възможност да се подложат на пренатален скрининг.

Проследяване и профилактика

Антиепилептичните лекарствени продукти могат да доведат до дефицит на фолиева киселина – вероятна причина за фетални аномалии. Преди и по време на бременността се препоръчва прием на добавки, съдържащи фолиева киселина. Тъй като ефикасността на такива добавки не е

доказана, специфична пренатална диагностика може да бъде предложена дори и жените да приемат фолиева киселина.

При новороденото дете

При новородените се съобщава се за нарушения на кръвосъсирването, причинени от антиепилептичните лекарствени средства. Като предпазна мярка в последните седмици от бременността и на новороденото трябва да се приложи витамин K1.

Кърмене

Не е известно дали есликарбазепинов ацетат се екскретира в кърмата . Проучванията при животни показват екскреция на есликарбазепинов с млякото. Тъй като не може да бъде изключен риск за кърмачето, кърменето трябва бъде преустановено за периода на лечението с есликарбазепинов ацетат.

Фертилитет

Няма данни за ефектите на есликарбазепинов ацетат върху фертилитета при хора. Проучвания при животни показват увреждане на фертилитета след лечение с есликарбазепинов ацетат (вж. точка 5.3).

Zebinix повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои пациенти могат да изпитат замайване, сомнолентност или нарушения на зрението, особено в началото на лечението. Следователно пациентите трябва да бъдат посъветвани, че техните физически и/или умствени способности, необходими за работа с машини или шофиране, могат да бъдат нарушени и не се препоръчва да ги извършват, докато не бъде установено, че способността им да извършват такива дейности не е засегната.

Обобщение на профила на безопасност

В клинични проучвания (като допълнително лечение и монотерапия) 2 434 пациенти с пристъпи с парциално начало са лекувани с есликарбазепинов ацетат (1 983 възрастни пациенти и 451 педиатрични пациенти) и 51% от тях са получили нежелани реакции.

Нежеланите реакции обикновено са леки до умерени по интензитет и се проявяват предимно през първите седмици от лечението с есликарбазепинов ацетат.

Рисковете, които са идентифицирани за Zebinix, са предимно базирани на класа дозозависими нежелани реакции. Най-честите нежелани реакции, съобщавани в плацебо-контролирани проучвания при допълнително лечение при възрастни пациенти с епилепсия и активно контролирано проучване при монотерапия, сравняващо есликарбазепинов ацетат с карбамазепин с контролирано освобождаване, са замаяност, сънливост, главоболие и гадене. По-голямата част от нежеланите реакции са били докладвани при <3% от пациентите във всяка група.

Тежки кожни нежелани реакции (SCARS), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS)/ токсична епидермална некролиза (TEN) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) са съобщени от постмаркетинговия опит при лечение със Zebinix (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Нежеланите реакции, свързани с есликарбазепинов ацетат, получени от клинични проучвания и постмаркетинговото наблюдение, са дадени в таблицата по-долу.

Следната конвенция е използвана за класификацията на нежеланите реакции: много чести

≥1/10, чести ≥1/100 до <1/10, нечести ≥1/1 000 до <1/100 и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране по честота нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1: Нежелани реакции появили се при лечението, свързани със Zebinix, получени от клинични проучвания и постмаркетинговото наблюдение

Описание на избраните нежелани реакции

Нарушения на очите и нервната система

При пациентите, лекувани едновременно с карбамазепин и есликарбазепинов ацетат при плацебо контролирани проучвания, са наблюдавани следните нежелани реакции: диплопия (11,4% от участниците при едновременно приложение на карбамазепин, 2,4% от участниците без едновременно приложение на карбамазепин), нарушена координация (6,7% при едновременно приложение на карбамазепин, 2,7% без едновременно приложение на карбамазепин) и замаяност (30,0% при едновременно приложение на карбамазепин, 11,5% без едновременно приложение на карбамазепин), вижте точка 4.5.

PR-интервал

Употребата на есликарбазепинов ацетат е свързана с удължаване на PR-интервала. Могат да се проявят нежелани реакции, свързани с удължаването на PR-интервала (напр. АV блок, синкоп, брадикардия).

Свързани с класа нежелани реакции

По време на плацебо-контролирани проучвания по програмата за лечение на епилепсия с есликарбазепинов ацетат не се появяват редки нежелани реакции, като например подтискане на костния мозък, анафилактични реакции, системен еритематозен лупус или сериозни сърдечни аритмии. Такива обаче се съобщават при лечение с окскарбазепин. Следователно, тяхната поява след лечението със eсликарбазепин ацетат не може да бъде изключена.

Има съобщения за понижена минерална плътност на костите, остеопения, остеопороза и фрактури при пациенти на дългосрочна терапия със структурно свързаните антиепилептични лекарства карбамазепин и окскарбазепин. Механизмът, по който се засяга костният метаболизъм, не е установен.

Педиатрична популация

В плацебо контролирани проучвания, включващи пациенти на възраст от 2 до 18 години с пристъпи с парциално начало (238 пациенти, лекувани с есликарбазепинов ацетат, и 189 с плацебо) 35,7% от пациентите, лекувани с есликарбазепинов ацетат, и 19% от пациентите, лекувани с плацебо, са получили нежелани реакции. Най-честите нежелани реакции в групата, лекувана с есликарбазепинов ацетат, са диплопия (5,0%), сънливост (8,0%) и повръщане (4,6%).

Профилът на нежеланите реакции на есликарбазепинов ацетат е като цяло сходен във възрастовите групи. Във възрастовата група от 6 до 11 години най-честите нежелани реакции, наблюдавани при повече от двама пациенти, лекувани с есликарбазепинов ацетат, са диплопия (9,5%), сънливост (7,4%), замайване (6,3%), конвулсии (6,3%) и гадене (3,2%); във възрастовата

група от 12 до 18 години са сънливост (7,4%), повръщане (4,2%), диплопия (3,2%) и умора (3,2%). Безопасността на Zebinix при деца на възраст 6 години и по-малко все още не е установена.

Профилът на безопасност на есликарбазепинов ацетат е като цяло сходен между възрастни и педиатрични пациенти, с изключение на възбуда (честа, 1,3%) и коремна болка (честа, 2,1%), които са по-често срещани при децата, отколкото при възрастните. Замаяност, сънливост, световъртеж, астения, нарушения в походката, тремор, атаксия, нарушение в равновесието, замъглено зрение, диария; обрив и хипонатриемия са по-често срещани при децата, отколкото

при възрастните. Алергичен дерматит (нечеста, 0,8%) се съобщава само в педиатричната популация.

Данните за дългосрочна безопасност при педиатричната популация, получени от открити продължения на проучването фаза ІІІ са в съответствие с познатия вече профил на безопасност на продукта, без нови значими находки.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптомите, наблюдавани след предозиране на eсликарбазепин ацетат, се свързват предимно със симптоми от страна на централната нервна система (напр. всички видове гърчове, епилептичен статус) и сърдечни нарушения (напр. сърдечна аритмия). Не е известен специфичен антидот. Ако се налага, трябва да се приложи симптоматично и поддържащо лечение. Метаболитите на есликарбазепинов ацетат могат да бъдат ефективно очистени посредством хемодиализа, ако се налага (вж. точка 5.2).