Relvar Ellipta 184 µg/22 µg - Inhalation powder, pre-dispensed

Фармакотерапевтична група: Лекарства за обструктивни заболявания на дихателните пътища, адренергични средства в комбинация с кортикостероиди или други лекарства, с изключение на антихолинергични средства ATC код: R03AK10.

Механизъм на действие

Флутиказоновият фуроат и вилантерол са представители на два класа лекарства (синтетичен кортикостероид и селективен, дългодействащ бета2-рецепторен агонист).

Фармакодинамични ефекти

Флутиказонов фуроат

Флутиказоновият фуроат е синтетичен трифлуориран кортикостероид с мощно противовъзпалително действие. Не е известен точният механизъм, чрез който флутиказоновият фуроат повлиява симптомите на астма и ХОББ. Установено е, че кортикостероидите имат широк обхват на въздействия върху много типове клетки (напр. еозинофили, макрофаги, лимфоцити) и медиатори (напр. цитокини и хемокини, участаващи във възпалителния процес).

Вилантерол трифенатат

Вилантерол трифенатат е селективен дългодействащ бета2-адренергичен агонист (ДДБА). Счита се, че фармакологичните ефекти на бета2-адренорецепторните агонисти, включително вилантерол трифенатат, се дължат, най-малкото частично, на стимулиране на интрацелуларната аденилатциклаза, ензим, който катализира превръщането на аденозин трифосфат (АТФ) до цикличен-3’,5’-аденозин монофосфат (цикличен АМФ). Повишените нива на цикличен АМФ предизвикват отпускане на бронхиалната гладка мускулатура и инхибиране на освобождаването на медиатори на свръхчувствителност от бърз тип от клетките, особено от мастоцитите.

Между кортикостероидите и ДДБА настъпват молекулярни взаимодействия, при които ^{стероидите активират бета}2^{-рецепторния ген, повишавайки броя и чувствителността на} рецепторите и ДДБА подготвят глюкокортикоидния рецептор за стероиднозависимо активиране и повишават клетъчната нуклеарна транслокация. Тези синергични взаимодействия водят до увеличена противовъзпалителна активност, което е доказано in vitro и in vivo, при голям брой клетки на възпалението, свързани с патофизиологията на астмата и ХОББ. В мононуклеарни клетки от периферна кръв на участници с ХОББ, е наблюдаван по-голям противовъзпалителен ефект при приложение на комбинацията флутиказонов фуроат/вилантерол, в сравнение с флутиказонов фуроат, прилаган самостоятелно при концентрации, достигнати с клинични дози. Засиленият противовъзпалителен ефект на ДДБА компонента е подобен на този, получен с други ИКС/ДДБА комбинации.

Клинична ефикасност и безопасност

Астма

В три фаза ІІІ рандомизирани, двойнослепи проучвания (HZA106827, HZA106829 и HZA106837) с различна продължителност са били оценени безопасността и ефикасността на флутиказонов фуроат/вилантерол при възрастни и юноши с персистираща астма. Всички участници са използвали ИКС (инхалаторен кортикостероид) със или без ДДБА за най-малко 12 седмици преди визита 1. В проучване HZA106837 всички пациенти са имали най-малко една

екзацербация в годината преди визита 1, която е изисквала лечение с перорални кортикостероиди. В проучване HZA106827 с продължителност 12 седмици е била оценена ефикасността на флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма [n=201] и флутиказонов фуроат 92 микрограма [n=205] в сравнение с плацебо [n=203], всички прилагани веднъж дневно. В проучване HZA106829 с продължителност 24 седмици е била оценена ефикасността на флутиказонов фуроат/вилантерол 184/22 микрограма [n=197] и флутиказонов

фуроат 184 микрограма [n=194], прилагани и в двата случая веднъж дневно в сравнение с флутиказонов пропионат 500 микрограма два пъти дневно [n=195].

В проучвания HZA106827/HZA106829 допълнителните първични крайни точки за ефикасност са били промяната от изходното ниво на преддозовата стойност (пред-бронходилататорно и преддозово) на ФЕО1 при клинична визита в края на периода на лечение при всички участници и тегловен среден сериен ФЕО1 в продължение на 0-24 часа след приложение на дозата, изчислен в подгрупа от участници в края на периода на лечение. Промяната от изходно ниво на процента 24-часови периоди без необходимост от приложение на краткодействащ бета2- агонист, при нужда, по време на лечението е била вторична крайна точка със статистическа.

Резултатите от първичните и ключовите вторични крайни точки при тези проучвания са представени в Таблица 1.

Таблица 1 – Резултати от първични и ключови вторични крайни точки в HZA106827 и HZA106829

*FF/VI = флутиказонов фуроат/вилантерол

HZA106837 е било с различна продължителност на лечението (от минимум 24 седмици до максимум 76 седмици, като по-голямата част от пациентите са били на лечение най-малко 52 седмици). В HZA106837 пациентите са били рандомизирани да приемат веднъж дневно флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма [n=1 009] или флутиказонов фуроат

92 микрограма [n=1 010]. В HZA106837 първичната крайна точка е била времето до първата тежка екзацербация на астмата. Тежка екзацербация на астма е определена като влошаване на астмата, налагащо употребата на системни кортикостероиди в продължение на най-малко 3 дни или хоспитализация, или посещение в отделение за спешна помощ, дължащо се на астма, която е наложила приложение на системни кортикостероиди. Коригираното средно изменение от изходно ниво на преддозовата стойност на ФЕО1 също е било оценено като вторична крайна точка.

В HZA106837 рискът от поява на тежка екзацербация на астма при пациенти, приемали флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма, е бил намален с 20 % в сравнение с

флутиказонов фуроат 92 микрограма самостоятелно (коефициент на риска 0,795; p=0,036 95% CI 0,642; 0,985). Честотата на тежките екзацербации на астма за един пациент за една

година е била 0,19 в групата на флутиказонов фуроат 92 микрограма (приблизително 1 на всеки 5 години) и 0,14 в групата на флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма (приблизително 1 на всеки 7 години). Съотношението между честотата на екзацербации за флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма и флутиказонов фуроат 92 микрограма е било 0,755 (95% CI 0,603; 0,945). Това представлява 25 % намаление на честотата на тежките екзацербации на астма за лица, които са на лечение с флутиказонов фуроат/вилантерол

92/22 микрограма в сравнение с флутиказонов фуроат 92 микрограма (p=0,014). 24-часовият бронходилататорен ефект на флутиказонов фуроат/вилантерол е бил поддържан през целия едногодишен период на лечение без данни за загуба на ефикасност (без тахифилаксия).

Флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма последователно показва 83 ml до 95 ml подобрения в преддозовия ФЕО1 на 12-та, 36-та и 52-ра седмица и в крайната точка, в сравнение с флутиказонов фуроат 92 микрограма (p<0,001 95% CI 52, 126 ml в крайната точка). Четиридесет и четири процента от пациентите в групата на флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма са били добре контролирани (ACQ7 ≤0,75) в края на лечението, в сравнение с 36 % от пациентите в групата на флутиказонов фуроат 92 микрограма (p<0,001

95% CI 1,23; 1,82).

Проучвания спрямо комбинации салметерол/флутиказонов пропионат

При едно 24-седмично проучване (HZA113091) при възрастни пациенти и юноши с неконтролирана персистираща астма, и двете лечения – флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма, прилаган веднъж дневно вечер, и салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма, прилаган два пъти дневно, са показали подобрения от изходно ниво на белодробната функция. Коригираните средни нараствания при лечението от изходна стойност на тегловните средни 0-24 часа стойности на ФЕО1 от 341 ml (флутиказонов фуроат/вилантерол) и 377 ml (салметерол/флутиказонов пропионат) са показали цялостно подобрение на белодробната функция за 24 часа и при двете терапии. Кoригираната средна разлика при лечението от -37 ml между групите не е била статистически значима (p=0,162). За преддозовия ФЕО1 участниците в групата на флутиказонов фуроат/вилантерол са достигнали

средно изменение по метода на най-малките квадрати от изходно ниво от 281 ml, а участниците в групата на салметерол/флутиказонов пропионат са достигнали промяна от 300 ml; (разликата в коригираната средна стойност от -19 ml (95%CI:-0,073; 0,034) не е била статистически значима (p=0,485).

Проведено е 24-седмично рандомизирано двойносляпо проучване с паралелни групи (201378) за демонстриране на неинфериорност (с използване на граница от -100 ml за преддозовата стойност на ФЕО1) на флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма веднъж дневно спрямо салметерол/FP 50/250 микрограма два пъти дневно при възрастни и юноши, чиято астма е добре контролирана след 4-седмично незаслепено лечение със салметерол/FP 50/250 микрограма два пъти дневно (N = 1504). Участниците, рандомизирани на FF/VI веднъж дневно, поддържат функцията на белите дробове, сравнима с тези, рандомизирани на салметерол/FP два пъти дневно [разлика в преддозовата стойност на ФЕО1 от +19 ml (95% CI: -11; 49)].

Не са правени сравнителни проучвания срещу салметерол/флутиказонов пропионат или срещу други комбинации ИКС/ДДБА, за да се сравнят по подходящ начин ефектите върху екзацербациите на астма.

Монотерапия с флутиказонов фуроат

Едно 24-седмично рандомизирано, двойносляпо плацебо контролирано проуване (FFA112059) оценява безопасността и ефикасността на флутиказонов фуроат 92 микрограма веднъж дневно [n=114] и флутиказонов пропионат 250 микрограма два пъти дневно [n=114] спрямо плацебо [n=115] при възрастни и юноши с персистираща астма. Всички участници е трябвало да бъдат на стабилна доза ИКС за най-малко 4 седмици преди визита 1 (скринираща визита) и

използването на бета2-адренергични агонисти (ДДБА) не е било позволено в рамките на 4 седмици от визита 1. Първичната крайна точка за ефикасност е промяна от изходното ниво на преддозовия (пред-бронходилататорно и преддозово) ФЕО1 при клинична визита в края на периода на лечение. Промяната от изходното ниво на процента на 24-часови периоди без необходимост от приложение на краткодействащ бета2-агонист, при нужда, по време на

24-седмичния период на лечение е вторична крайна точка със статистическа сила. В точка от времето на 24-та седмица флутиказоновият фуроат и флутиказоновият пропионат увеличават преддозовата стойност на ФЕО1 съответно с 146 ml (95% CI 36; 257 ml, p=0,009) и 145 ml (95% CI 33; 257 ml, p=0,011) в сравнение с плацебо. Флутиказоновият фуроат и флутиказоновият пропионат увеличават процента на 24-часови периоди без необходимост от

приложение на краткодействащ бета2-агонист, при нужда, съответно с 14,8% (95% CI 6,9; 22,7,

p<0,001) и 17,9% (95% CI 10,0; 25,7, p<0,001) спрямо плацебо.

Провокационно проучване с използване на алерген

Бронхопротективният ефект на флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма по отношение на ранния и късния астматичен отговор към инхалаторен алерген е оценен в плацебо-контролирано, с повтарящи се дози, четворно кръстосано проучване (HZA113126) при пациенти с лека астма. Пациентите са рандомизирани да получават флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма, FF 92 микрограма, вилантерол 22 микрограма или плацебо веднъж дневно за 21 дни последвано от провокация с използване на алерген 1 час след крайната доза. Алергенът е бил от акари от домашен прах, котешки епидермални клетки, или полен от бреза, като изборът се е основавал на индивидуалните скриниращи тестове. Серийни измервания на ФЕО1 са сравнени със стойностите преди провокацията с алергена, получени след инхалиране на физиологичен разтвор (изходно). Като цяло, най-големите ефекти върху ранния астматичен отговор са наблюдавани с флутиказонов фуроат/вилантерол

92/22 микрограма, сравнени с флутиказонов фуроат 92 микрограма или вилантерол

22 микрограма самостоятелно. Както флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма, така и флутиказонов фуроат 92 микрограма на практика премахват късния астматичен отговор в сравнение с вилантерол самостоятелно. Флутиказонов фуроат/вилантерол 92/22 микрограма осигурява значително по-голяма защита срещу алерген-индуцираната бронхиална хиперреактивност в сравнение с монотерапиите с флутиказонов фуроат и вилантерол както е оценено на 22-ия ден с помощта на провокация с метахолин.

Проучване на бронхопротективните ефекти и ефектите върху хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (HPA) ос

Бронхопротективните ефекти и ефектите върху HPA-оста на FF спрямо FP или будезонид (BUD) са оценени в плацебо-контролирано, кръстосано проучване (203162) с ескалация на дозата при многократно приложение при 54 възрастни с анамнеза за астма, характеризираща се с хиперреактивност на дихателните пътища и ФЕО1≥65% от предвиденото. Пациентите са рандомизирани на един или два периода на лечение, състоящи се от пет 7-дневни фази на ескалация на дозата на FF (25, 100, 200, 400, 800 микрограма/ден), FP (50, 200, 500, 1 000,

2 000 микрограма/ден), BUD (100, 400, 800, 1 600, 3 200 микрограма/ден) или плацебо. След всяка фаза на ескалация на дозата са оценени бронхопротекцията чрез хиперреактивност на дихателните пътища към провокация с аденозин-5'-монофосфат (АМФ) (провокираща концентрация, предизвикваща ≥20% понижаване на ФЕО1 [AMФ PC20]) и 24-часовия тегловен среден серумен кортизол.

В рамките на одобрените терапевтични дозови интервали за астма, стойностите на AMФ PC20 (mg/ml) и на потискане на кортизола (%) са съответно: 81 до 116 mg/ml и 7 до 14% за FF (100 до 200 микрограма/ден), 20 до 76 mg/ml и 7 до 50% за FP (200 до 2 000 микрограма/ден), и 24 до

54 mg/ml и 13 до 44% за BUD (400 до 1 600 микрограма/ден).

Педиатрична популация

Астма

Ефикасността и безопасността на комбинацията флутиказонов фуроат (FF)/вилантерол (VI), прилагана веднъж дневно, в сравнение с FF, прилаган веднъж дневно, за лечение на астма при педиатрични пациенти на възраст 5 – 11 години е оценена в рандомизирано двойносляпо многоцентрово клинично изпитване с продължителност 24 седмици и 1-седмичен период на проследяване след това (HZA107116), включващо 673 пациенти на инхалаторни кортикостероиди с неовладяна астма.

Преди включването им в изпитването всички участници са на стабилна терапия за астма [инхалатор с краткодействащ бета-агонист или с краткодействащ антагонист на мускариновите рецептори, плюс инхалаторно прилаган кортикостероид (ИКС)] от поне 4 седмици преди Визита 1. Пациентите са със симптоми (т.е. заболяването им е останало неовладяно) по време на текущото им лечение за астма преди включването им в изпитването.

В изпитването участниците са лекувани с флутиказонов фуроат/вилантерол 46/22 микрограма (337 пациенти) или флутиказонов фуроат 46 микрограма (336 пациенти). Двама пациенти – по един във всяко рамо, не са оценими за ефикасност.

Първичната крайна точка е промяна спрямо изходното ниво на усреднената за седмиците 1 до 12 в периода на лечение в изпитването стойност на преддозовия (т.е. при най-ниска стойност на концентрацията) сутрешен върхов експираторен дебит (peak expiratory flow – PEF), отчитан ежедневно в електронен дневник на пациента (разлика между комбинацията FF/VI и FF).

Промяната спрямо изходното ниво на процента на 24-часовите периоди без необходимост от спасително лекарство през седмици 1 до 12 в периода на лечение в изпитването е вторична крайна точка с достатъчна статистическа мощност за популацията на възраст 5 – 11 години. Не са установени разлики в ефикасността между FF/VI 46/22 микрограма и FF 46 микрограма (Таблица 2). При това проучване не са установени нови съображения, свързани с безопасността. След приключване на проучването HZA107116 са установени съмнения относно начина на провеждането му в два от участващите в него центрове, които засягат общо 4 рандомизирани пациенти (FF/VI 46/22 микрограма n = 1; FF 46 микрограма n = 3). Извършен е допълнителен post-hoc анализ, в който тези 4 пациенти не са включени.

Резултатите от този анализ (Таблица 2) са в съответствие с тези от предварително определения анализ.

Таблица 2: Резултати за първичната и вторичната крайна точка с достатъчна статистическа мощност (допълнителен post-hoc анализ)

*Пациентите са получавали FF/VI 46/22 микрограма веднъж дневно или FF 46 микрограма веднъж дневно

LS (least squares) = най-малките квадрати, SE = стандартна грешка, CI = доверителен интервал, n = брой участници, включени в анализа (Цялата ITT популация е: 337 за FF/VI и 336 за FF)

Абсорбция

Стойностите на абсолютната бионаличност на флутиказонов фуроат и вилантерол, когато са приложени чрез инхалация като флутиказонов фуроат/вилантерол, обикновено са съответно 15,2% и 27,3%. Пероралната бионаличност на флутиказонов фуроат и вилантерол е ниска, обикновено стойностите са съответно 1,26 % и < 2 %. Имайки предвид ниската перорална бионаличност, системната експозиция на флутиказонов фуроат и вилантерол след инхалаторно приложение, се дължи главно на абсорбция на инхалираната част от дозата, доставена в белите дробове.

Разпределение

След интравенозно приложение флутиказоновият фуроат и вилантерол се разпределят значително със средни обеми на разпределение в стационарно състояние съответно 661 l и 165 l.

Флутиказоновият фуроат и вилантерол се свързват в ниска степен с червените кръвни клетки. In vitro свързването на флутиказоновия фуроат и вилантерол с плазмени протеини в човешка плазма е високо, обикновено стойностите са съответно > 99,6 % и 93,9 %. Не е наблюдавано понижаване на степента на свързване на плазмените протеини in vitro при лица с бъбречно или чернодробно увреждане.

Флутиказоновият фуроат и вилантерол са субстрати за P-гликопротеин (P-gp), но се счита, че е малко вероятно едновременното приложение на флутиказонов фуроат/вилантерол с инхибитори на P-gp да промени системната експозиция на флутиказонов фуроат и вилантерол, тъй като и двете молекули се абсорбират добре.

Биотрансформация

Въз основа на in vitro данни главните пътища за метаболизъм на флутиказоновия фуроат и вилантерол при хора се медиират основно чрез CYP3A4.

Основният път на метаболизъм на флутиказоновия фуроат е чрез хидролиза на S-флуорометил карботиоатната група до метаболити със значително понижена кортикостероидна активност. Основният път на метаболизъм на вилантерол е чрез O-деалкилиране до редица метаболити със ^{значително понижена} β1^{- и} β2^{-агонистична активност.}

Елиминиране

След перорално приложение флутиказоновият фуроат се елиминира при хора главно чрез метаболизъм, като метаболитите се екскретират почти изцяло с фекалиите, < 1% от възстановената радиоактивна доза се елиминира с урината.

При проучване с радиоактивно маркиране при хора, направено чрез перорален път на въвеждане, е установено, че след перорално приложение вилантерол се елиминира главно чрез метаболизъм, последван от екскреция на метаболитите в урината и фекалиите съответно приблизително 70 % и 30 % от радиоактивната доза. Привидният плазмен елиминационен полуживот на вилантерол след еднократно инхалаторно приложение на флутиказонов фуроат/вилантерол обикновено е 2,5 часа. Ефективният полуживот за акумулиране на вилантерол, определен от инхалаторно приложение на многократни дози от 25 микрограма вилантерол, е 16,0 часа при лица с астма и 21,3 часа при лица с ХОББ.

Педиатрична популация

При юноши (12 години и повече) няма препоръчвани промени на дозата.

Фармакокинетиката, безопасността и ефикасността на флутиказонов фуроат/вилантерол са проучени при деца на възраст от 5 до 11 години, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени (вж. точка 4.2). Фармакокинетиката, безопасността и ефикасността на флутиказонов фуроат/вилантерол при деца на възраст под 5 години не са установени.

Специални групи популации

Старческа възраст

Ефектите на възрастта върху фармакокинетиката на флутиказонов фуроат и вилантерол са установени в проучвания фаза III за ХОББ и астма. Няма данни възрастта (в диапазона 12 до 84 години) да повлиява фармакокинетиката на флутиказонов фуроат и вилантерол при хора с астма.

Няма препоръчвани промени на дозата за пациенти в старческа възраст с астма или с ХОББ.

Бъбречно увреждане

Клинично фармакологично проучване с флутиказонов фуроат/вилантерол е показало, че тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) не води до значително по-висока експозиция на флутиказонов фуроат и вилантерол или до по-изразени кортикостероидни или бета2-агонистични системни ефекти в сравнение със здрави индивиди.

При пациенти с бъбречно увреждане не се налага коригиране на дозата. Ефектите при хемодиализа не са проучвани.

Чернодробно увреждане

След многократно приложение на флутиказонов фуроат/вилантерол за 7 дни е наблюдавано повишаване на системната експозиция на флутиказонов фуроат (до три пъти, измерено чрез AUC(0–24)) при лица с чернодробно увреждане (Child-Pugh A, B или C) в сравнение със здрави индивиди. Повишаването на системната експозиция на флутиказонов фуроат при лица с умерено тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh B; 184/22 микрограма флутиказонов фуроат/вилантерол) е свързано средно с 34 % понижаване на серумния кортизол в сравнение със здрави индивиди. Системната експозиция на флутиказонов фуроат при нормализирана доза е сходна при лица с умерено тежко и тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh B или C).

След многократно приложение на флутиказонов фуроат/вилантерол за 7 дни не е наблюдавано значително повишаване на системната експозиция на вилантерол (Cmax и AUC) при лица с леко, умерено тежко и тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh A, B или C).

Не са наблюдавани въздействия с клинично приложение на комбинацията флутиказонов фуроат/вилантерол върху бета-адренергичните системни ефекти (сърдечен ритъм или серумен калий) при лица с леко до умерено тежко чернодробно увреждане (вилантерол, 22 микрограма) или с тежко чернодробно увреждане (вилантерол, 12,5 микрограма) в сравнение със здрави индивиди.

Други специални групи популации

Приблизителните стойности на AUC(0-24) за флутиказонов фуроат при лица с астма от Източна Азия, Япония и Югоизточна Азия (12-13 % от участниците), са били обичайно 33 % до 53 % по-високи в сравнение с други расови групи. Няма данни, обаче, по-високата системна експозиция при тази популация да е свързана с по-голям ефект върху 24-часовата екскреция на

кортизол в урината. В сравнение с лица от други расови групи, обичайно Cmax на вилантерол, предвидена за лица с азиатски произход е с 220 до 287 % по-висока, а AUC(0-24) е сравнима. Няма данни, обаче, по-високата Cmax на вилантерол да води до клинично значими ефекти върху сърдечния ритъм.

Пол, тегло и индекс на телесната маса (ИТМ)

Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ на данните от фаза III проучване при 1213 участници с астма (712 жени), няма данни полът, теглото и ИТМ (индекс на телесната маса) да оказват влияние върху фармакокинетиката на флутиказоновия фуроат.

Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ при 856 участници с астма (500 жени), няма данни полът, теглото и ИТМ да оказват влияние върху фармакокинетиката на вилантерол.

Не се налага коригиране на дозата въз основа на пол, тегло и ИТМ.

Лактоза монохидрат Магнезиев стеарат

Неприложимо.

2 години

Срок на годност в периода на използване след отваряне на гнездото: 6 седмици.

Да не се съхранява над 25°С. Ако се съхранява в хладилник, инхалаторът трябва да се остави на стайна температура най-малко за един час преди употреба.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.

Датата, след която инхалаторът не трябва да се използва, трябва да се напише на предвиденото за това място върху етикета. Датата трябва да се напише веднага след изваждане на инхалатора от гнездото.

Инхалаторът Ellipta се състои от светлосиво тяло, жълт капак на мундщука и брояч на дозите, опакован е в гнездо от ламинирано фолио, съдържащо саше със сушител силикагел. Гнездото е запечатано с отделящо се фолио.

Инхалаторът е многокомпонентно устройство, съставено от полипропилен, полиетилен с висока плътност, полиоксиметилен, полибутилен терефталат, акрилонитрил-бутадиен-стирен, поликарбонат и неръждаема стомана.

Инхалаторът съдържа две блистерни ленти от ламинирано алуминиево фолио, които осигуряват общо 14 или 30 дози (количество за 14 или за 30 дни).

Опаковки с инхалатори от 14 или 30 дози. Групова опаковка от Инхалатори с 3 х 30 дози. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.