Repido Plus 8 mg/12,5 mg tablets

Репидо плюс е показан за:

Лечение на есенциална хипертония при възрастни пациенти, при които не се постига оптимален контрол на кръвното налягане чрез монотерапия с кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Препоръчителната доза Репидо плюс е една таблетка дневно.

Препоръчва се титриране на дозата на отделните компоненти (кандесартан цилексетил и хидрохлоротиазид). Когато това е уместно от клинична гледна точка, може да се има предвид директно преминаване от монотерапия към лечение с Репидо плюс. При преминаване от монотерапия с хидрохлоротиазид, се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил. Репидо плюс може да се прилага при пациенти, при които не се постига оптимален контрол на артериалното налягане чрез монотерапия с кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид или с Репидо плюс в по-ниска доза (вж. точки 4.3,4.4,4.5 и 5.1)

По-голямата част от антихипертензивния ефект обикновено се постига в рамките на 4 седмици след започване на лечението.

Специални популатги

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа не се налага корекция на дозата.

Пациенти с вътресъдово обемно изчерпване

При пациентите с риск за развитие на хипотония, каквито са тези с възможно обемно изчерпване, се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил (при тях може да се има предвид начална доза на кандесартан цилексетил от 4 mg).

Пациенти с бъбречно увреждане

В тази популация се предпочитат бримкови пред тиазидни диуретици. При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил (креатининов клирънс ≥ 30 ml/min/1,73 m² телесна повърхност) преди да се започне лечение с Репидо Плюс (при тези пациенти препоръчителната начална доза на кандесартан цилексетил е 4 mg).

Репидо Плюс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс < 30 ml/min/1,73 m² телесна повърхност) (вж. точка 4.3).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, преди започване на лечение с Репидо Плюс, се препоръчва титриране на дозата на кандесартан цилексетил (при тези пациенти препоръчителна начална доза на кандесартан цилексетил е 4 mg). Репидо Плюс е противопоказан при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и/или холестаза (вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Репидо Плюс при деца на възраст от раждане до 18 години още не са установени. Липсват данни.

Перорално приложение

Репидо Плюс може да се приема какго на гладно, така и след хранене. Бионаличността на кяндесартан цилексетил не се повлиява от храната.

Няма клинично значимо взаимодействие между хндрохлоротиазид и храната.

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, или към активни вещества, производни на сулфонамиднте. Хидрохлоротиазид е активно вещество, производно на сулфонамидите.

Втори и трети триместър на бременността (вижте точка 4.4 и 4.6).

Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min/1,73 m² телесна повърхност).

Тежко чернодробно увреждане и/или холестаза.

Рефрактерна хипокалиемия и хиперкалциемия.

Подагра.

Едновременната употреба на Репидо плюс с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепгорни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторнн блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно монвггориране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречно увреждане/бъбречна трансплантация

В тази популация се предпочитат бримковите пред тиазидните диуретици. Когато Репидо плюс се използва при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодичен контрол на калия, креатинина и пикочната киселина.

Няма опит по отношение на приложението па Репидо плюс при пациенти скоро след бъбречна трансплантация.

Стеноза на бъбречната артерия

Лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително и ангиотензин II рецепторните антагонисти (АIIРА), могат да предизвикат повишаване на уреята в кръвта и на креатинина в серума.

Вътресъдово обемно изчерпване

При пациенти с вътресъдово обемно и/или натриево изчерпване може да се развие симптоматична артериална хипотония, какваго е описана при приложение на други средства, повлияващи ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Ето защо не се препоръчва употребата на Репидо Плюс, докато това състояние не се овладее.

Анестезия и операции

При пациенти, лекувани с АIIРА по време на анестезия и операции може да се развие хипотония в резултат на блокадата на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Много рядко хипотонията може да е толкова тежка, че да наложи интравенозни вливания и/или приложение на вазоцресори.

Чернодробно увреждане

Тиазидите трябва да се използвате повишено внимание при пациенти е нарушена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, понеже незначителни промени във водно- електролитното равновесие може да провокират настъпването на хепатална кома. Липсва клиничен опит с Репидо Плюс при пациенти с чернодробно увреждане.

Аортна и митрата стеноза (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия) Както и при други вазодилататори, при пациенти, страдащи от хемодинамично значима аортна или митрална стеноза, или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия, се препоръчва да се подхожда с повишено внимание.

Първичен хипералдостероиизъм

Като цяло пациентите с първичен хипералдостероиизъм не отговарят на лечението с антихипертензивнн средства, повлияващи ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Ето защо не се препоръчва употребата на Репидо плюс в тази популация.

Електролитен дисбаланс

Серумните електролити трябва да се изследват периодично, на подходящи интервали. Тиазидите, включително и хидрохлоротиазид, могат да предизвикат развитие на електролитни нарушения (хиперкалциемия, хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия и хипохлоремична алкалоза). Тиазидните диуретици могат да намалят уринната екскреция на калций и да предизвикат периодични леки повишавания на концентрацията на калция в серума. Изразената хиперкалциемия може да е белег на неизявен хиперпаратиреоидизъм. Преди изследване на функцията на околощитовидните жлези приемът на тиазиди трябва да се спре.

Хидрохлоротиазид повишава дозозависимо уринната екскреция на калий, което може да доведе до развитие на хипокалиемия. Изглежда, че този ефект на хидрохлоротиазид е по-слабо изразен при прием в комбинация е кандесартан цилексетил. Рискът за развитие па хипокалиемия може да е повишен при пациент с чернодробна цироза, при пациенти е по-изразена диуреза, при пациенти с недостатъчен перорален прием на електролити и при пациенти на съпътстващо лечение с кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (АСТН).

Лечението с кандесартан цилексетил може да предизвика развитие на хиперкалиемия, особено при пациенти със сърдечно и/или бъбречно увреждане. Едновременното приложение на Репидо Плюс с калий-съхраняващи диуретици, калиеви препарати или заместители на готварската сол, както и с други лекарствени продукти, които биха могли да повишат серумната концентрация па калий (напр. хепарин натрий), може да доведе до повишаване на калия в серума. При нужда серумната концентрация на калий трябва да се контролира. Тиазидите повишават уринната екскреция на магнезий, което може да доведе до развитие на хипомагнезиемия.

Метаболити и ендокринни ефекти

Лечението с тиазидни диуретици може да доведе до нарушаване на глюкозния толеранс. Може наложи корекция на дозата на антидиабетните лекарствени продукти, включително и на инсулина. По време на лечение е тиазидни диуретици може да се манифестира латентен диабет. Наблюдавана е връзка на лечението с тиазид ни диуретици с повишаване на концентрацията на холестерола и триглицеридите. При дозите, които се съдържат в Репидо Плюс, са наблюдавани само минимални ефекти. Тиазидните диуретици предизвикват повишаване на концентрацията на пикочната киселина в серума и при предразположени пациенти може да провокират развитието на подагра

Фоточувствителност

Има съобщения за реакции на фоточувствителност по време на лечение с тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). Ако се развие реакция на фоточувствителност, се препоръчвала се спре лечението. Ако възобновяването на лечението е крайно необходимо, се препоръчва кожните зони, изложени на слънчеви лъчи или на изкуствен UV-А радиация, да се защитават.

Общи

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят главно от активността на ренин- ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), има съобщения, че лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система включително AIIPA, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или, рядко, остра бъбречна недостатъчност. Както при всички антихипертензивни средства, голямото понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична болест на сърцето или атеросклеротична мозъчно-съдова болест може да доведе до развитие на инфаркт на миокарда или инсулт. Реакции на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид могат да се развият както при пациенти с анамнеза за алергия или бронхиална астма, така и при пациенти без такава анамнеза, но при първите вероятността е по-голяма.

При употреба на тиазидни диуретици има съобщения за екзацербация или отключване на системен лупус еритематодес.

Антихипертензивиият ефект на Репидо Плюс може да се потенцира от други антихипертензивни средства.

Бременност

Лечението с АIIРА не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако продължаването на лечението с АIIРА не се смята за крайно необходимо, пациентките, които възнамеряват да забременеят трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с доказана безопасност по време на бременност. При установяване на бременност лечението с АIIРА трябва да се спре незабавно и, ако това е необходимо, да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискярен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Изследваните в клинични фармакокинетични проучвания вещества включват варфарин дигоксин, перорални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол/левоноргестрел), глибенкламид нифедипин. В тези проучвания не са установени клинично значими фармакокинетични взаимодействия.

Може да се очаква калий*губещият ефект на хидрохлоротиазид да се потенцира от други лекарствени продукти, свързани със загуба на калий и хипокалиемия (напр. други калий-губещи диуретици, лаксативи, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G натрий, производни на салициловата киселина, стероиди, АСТН).

Едновременното приложение на Репидо Плюс с калий-съхраняващи диуретици, калиеви препарати или заместители на готварската сол, както и с други лекарствени продукти, които могат да повишат серумната концентрация шкалий (напр. хепарин натрий), може да доведе до повишаване накалий в серума. При нужда серумната концентрация на калий трябва да се контролира (вж. точка 4.4).

Индуцираните от диуретици хипокалиемия и хипомагнезиемия предразполагат към развитие на потенциални кардиотоксични ефекти на дигиталисовите гликозиди и антиаритмичните препарати. Препоръчва се периодичен контрол на серумния калий, когато Репидо Плюс се прилага с такива лекарствени продукти, както и със следните лекарствени продукти, които могат да предизвикат torsades de pointes:

• Антиаритмични препарати от клас 1а (напр. хннидин, хидрохинидии. дизопирамид).

• Антиаритмични препарати от клас III (напр. амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид).

• Някои антипсихотици (напр. тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, халоперидол, дроперцдол).

• Други (напр. бепридил. цизапрцд, дифемапил, еритромицин i.v., халофантрин, кетансерин, мизоластин, пентамцдин, спарфлоксацин, терфенадин, винкамин i.v.).

Има съобщения за обратимо повишаване на серумната концентрация на литий, както и прояви па токсичност, при едновременно приложение на литиеви препарати с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и хидрохлоротиазид. Има съобщения за подобен ефект и при прием с АПРА. Приложението на кандесартан и хидрохлоротиазид с литиеви препарати не се препоръчва. Ако приложението на тази комбинация се окаже необходимо, се препоръчва внимателен контрол па серумната концентрация на лития.

При приложение на АПРА едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) (т.е. селективни СОХ-2 иихибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/дяевно) и неселективни НСПВС) може да се наблюдава отслабване на ангихипертензивния ефект.

Както и при АСЕ иихибиторите, едновременното приложение на АПРА и НСПВС може да доведе до повишаване на риска за влошаване на бъбречната функция, включително и за развитие на бъбречна недостатъчност, както и за повишаване на серумния калий, особено при пациенти с предварително нарушена бъбречна функция.

Тази комбинация трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани, и трябва да се има предвид контролирането бъбречната функция след започване на съпътстваща терапия, както и периодично след това. Диуретичният, натрийуретичният и антихипертензивният ефекти на хидрохлоротиазид се подтискат от НСПВС.

Резорбцията на хидрохлоротиазид се подтиска от колестипол или колестирамин.

Хидрохлоротиазид може да потенцира ефекта на недеполяризиращите миорелаксанги (напр. тубокурарин)

Тиазидните диуретици могат да повишат серумната концентрация на калций поради понижаването на екскрецията му. Ако е необходимо да се предпише хранителна добавка, съдържаща калций, или витамин D, трябва да се след и серумната концентрация на калций и дозата да се коригира според нея.

Възможно е тиазидите да потенцират хиперпшкемичния ефект на бета-блокерите и на диазоксид.

Възможно е антнхолинергичните средства (напр. атропин, бипериден) да повишат бионаличността на тиазидните диуретици чрез подтискане на стомашно-чревния мотилитет и забавяне на стомашното изпразване.

Възможно е тиазидните диуретици да повишат риска за развитие на нежелани реакции при прием на амантадин.

Възможно е тиазидните диуретици да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарствени продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират миелосуперсивния им ефект.

При едновременен прием с алкохол, барбитурати иля анестетиця може да се утежни ортостатичната хшютония.

Лечението с тиазиден диуретик може да влоши глюкозния толеранс. Може да е необходима корекция на дозата на антидиабетните лекарствени продукти, включително и на инсулина. Метформин трябва да се прилага е повишено внимание поради риска от развитие на лактоацидоза, индуцирана от евентуална бъбречна недостатъчност, свързана с приема на хидрохлоротиазид.

Хидрохлоротиазид може да предизвика отслабване на отговора към действието на пресорните амини (напр. адреналин), но не и да доведе на липса па пресорен ефект.

Хидрохлоротиазид може да повиши риска за развитие на остра бъбречна недостатъчност, особено при приложение на йодни контрастни вещества във високи дози.

Едновременното лечение с циклоспорин може да повиши риска от развитие на хиперурекемия и усложнения от типа на подагра.

Едновременното лечение с баклофен, амифостин, трициклични антидепресанти или невролептици може да доведе до потенциране на антихипергензивния ефект и индуциране на хипотоиия.

Ангиогензин II Рецепторни Антагонисти (АIIРА)

Епидемиологичните данни относно риска за тератогенни ефекти след експозиция на АСЕ иихибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; малко увеличаване на риска обаче не може да бъде изключено. Макар да липсват контролирани епидемиологични данни относно риска при АIIРА, възможно е да съществува сход ен риск и при този клас лекарства Освен ако продължаването на лечението с АIIРА не се смята за крайно необходимо, пациентките, които възнамеряват да забременеят, трябва дапреминат на алтернативноантихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При установяване на бременност лечението с АIIРА трябва да се спре незабавно и, ако това е необходимо, да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че при хора експозицията на АIIРА през втория и третия триместър на бременността предизвиква фетотоксичност (влошена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на оснфикацията на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия)(вж. точка 5.3).

При експозиция на АIIРА през втория и третия триместър на бременността се препоръчва ехографска оценка на бъбречната функция и черепните кости.

Новородени, чиито майки са приемали АIIРА, трябва да се следят стриктно за развитие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид:

Опитът с прием на хидрохлоротиазид по време на бременност е ограничен, особено през първия триместър. Проучванията при животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид може да се очаква, че при приемът му през втория и третия триместър на бременността ще компрометира фетоплацентарната перфузия и може да окаже ефекти върху плода и новороденото като икгер, нарушения на водно-електролитния баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при отоци по време на бременност, гестационна хипертония или прееклампсия поради риска от понижен плазмен обем и плацентарна хипоперфузия, без благоприятен ефект върху хода на болестта.

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при есенциална хипертония при бременни жени освен в редки случаи, когато не може да се приложи никакво друго лечение.

Ангиотензин II Рецепторни антагонисти (АIIРА):

Тъй като няма налична информация за употребата па Репидо Плюс но време на кърмене, Репидо Плюс не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лекарствени средства с по-добре установен профил на безопасност при кърмене, особено при кърмене на новородено недоносено дете.

Хидрохлоротиазид

При хора хидрохлоротиазид се екскретира в кърмата в малко количество. Тиазидите във високи дози, предизвикващи интензивна диуреза, могат да инхибират образуването на кърма. Използването па Репидо Плюс по време на кърмене не се препоръчва. Ако Репидо плюс се използва по време на кърмене, трябва да се прилагат възможно най-ниски дози.

Не са правени проучвания на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране и работа с машини трябва да се имат предвид редките случаи на замайване или отпадналост по време на лечението с Репндо Плюс.

В контролираните клинични проучвания на кандесарган цилексетил/хидрохлоротиазид нежеланите реакции са леки и преходни. Случаите на отпадане поради нежелани реакции са със сходна честота в трупите на кандесарган цилексетил/хидрохлоротиазид (2,3-3,3%) и плацебо (2,7- 43%).

В клиничните проучвания на кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид нежеланите реакции са ограничени до такива, за които има по-ранни съобщения при кандесарган цилексетил и/или хидрохлоротиазид.

В дадената по-долу таблица са представени нежеланите реакции при прием на кандесарган цилексетил в клинични проучвания и от постмаркетинговия опит. В сборен анализ на данните от клиничните проучвания при пациенти с артериална хипертония нежеланите реакции към кандесарган цилексетил са дефинирани според честота на възникване при прием на кандесарган цилексетил, надвишаваща с поне 1% честотата при прием на плацебо.

Честотите в таблиците в точка 4.8 са: много чести (≥1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни).

В дадената по-долу таблица са представени нежеланите реакции при монотерапия с хидрохлоротиазид обикновено с доза 25 mg или по-висока.

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез: Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+3592 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Въз основа на фармакологични съображения, изглежда вероятно основните прояви на предозирането на кандесартан цилексетил да са симптоматична хипотония и замайване. В отделните съобщения за предозиране (до 672 mg кандесартан цилексегил) възстановяването на пациентите протича без усложнения.

Основната проява на предозирането на хидрохлоротиазид е острата загуба на течности и електролити. Могат да се наблюдават и симптоми като замайване, хипотония, жажда, тахикардия, камерни аритмии, седация/нарушено съзнание и мускулни крампи.

Липсва конкретна информация относно предозирането на Репидо Плюс. Все пак, в случай на предозиране се предлагат дадените по-долу мерки.

При показания трябва да се обмисли индуцирането на повръщане или стомашна промивка. Ако се развие изявена хипотония, трябва да се започне симптоматично лечение и да се наблюдават жизнените показатели. Пациентът следва да се постави по гръб, с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, плазменият обем трябва да се повиши чрез вливане на изотоничен разтвор на натриев хлорид. Трябва да се изследват серумните електролити и алкално-киселинното състояние и при нужда, да се коригират.

Ако изброените мерки не са достатъчни, може да се прилага и симпатикомиметици.

Кандесартан не се отстранява чрез хемодиализа. Не е известно до каква степен хидрохлоротиазид се отстранява чрез хемодиализа.