Quinsair 240 mg - Nebuliser solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Quinsair 240 mg
Quinsair е показан за лечение на хронични белодробни инфекции, дължащи се на Pseudomonas aeruginosa, при възрастни пациенти с кистозна фиброза (за КФ вж. точка 5.1).
Трябва да се вземат под внимание официалните препоръки за правилно прилагане на антибактериални лекарствени продукти.
Дозировка
Препоръчителната доза е 240 mg (една ампула), прилагана чрез инхалация два пъти дневно (вж. Точка 5.2). Дозите трябва да се инхалират възможно най-точно на 12-часов интервал една от друга.
Quinsair се приема, като се редуват 28 дневни цикли на лечение с 28 дневни цикли без лечение. Цикличната терапия може да продължава дотогава, докато, по преценка на лекаря, пациентът получава клинична полза.
Ако бъде пропусната доза, тя трябва да се вземе веднага щом пациентът се сети, при условие че до следващата доза има поне 8-часов интервал. Пациентите не трябва да инхалират съдържанието на повече от една ампула, за да компенсират пропуснатата доза.
Ако след приемане на Quinsair се получи остър симптоматичен бронхоспазъм, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор не по-рано от 15 минути или до 4 часа преди всяка от следващите дози (вж. точкa 4.4 и 4.8).
Пациенти в старческа възраст(≥ 65 години)
Безопасността и ефикасността на Quinsair при пациенти в старческа възраст с КФ все още не са установени.
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозите при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане.
Quinsair не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация (< 18 години)
Безопасността и ефикасността на Quinsair при деца на възраст < 18 години все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 4.8, 5.1, 5.2 и 5.3, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Начин на приложение
Инхалаторно приложение.
След отваряне на ампулата, съдържанието трябва да се употреби веднага (вж. точка 6.6).
За пациенти, които приемат множество инхалаторни терапии, се препоръчва следната последователност на прилагане:
-
Бронходилататори;
-
Дорназа алфа;
-
Техники за прочистване на дихателните пътища;
-
Quinsair;
-
Инхалаторни стероиди.
Quinsair трябва да се използва само с включената в опаковката небулизаторна чашка Zirela (и аерозолна глава Zirela), свързана с контролния апарат eBase или с уреда за контролиране eFlow rapid (вж. точка 6.6). Преди Quinsair да бъде използван за първи път, трябва да се прочетат инструкциите на производителя за употреба на небулизаторната система Zirela.
-
Свръхчувствителност към активното вещество, други хинолони или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;
-
Анамнеза на увреждания на сухожилията, свързани с прилагане на флуорохинолон;
-
Епилепсия;
-
Бременност;
-
Кърмене.
Употребата на левофлоксацин трябва да се избягва при пациенти, при които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при употреба на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с левофлоксацин трябва да се започва само при липса на алтернативни възможности за лечение и след внимателна оценка на съотношението полза/риск (вж. също точка 4.3).
Реакции на свръхчувствителност
Левофлоксацин може да причини сериозни, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (в това число например ангиоедем и анафилактичен шок).
Тежки булозни реакции
При системно приложение на левофлоксацин са съобщавани случаи на тежки булозни кожни реакции, като например синдром на Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза (вж. точка 4.8).
Хепатобилиарни нарушения
При системно приложение на левофлоксацин, предимно при пациенти с тежки подлежащи заболявания, (напр. сепсис, вж. точка 4.8), са съобщавани случаи на чернодробна некроза до чернодробна недостатъчност с фатален изход. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да спрат лечението и да се свържат с лекаря си, ако се развият признаци и симптоми на чернодробно заболяване, като например анорексия, жълтеница, тъмна урина, сърбеж или болезнен корем.
Удължаване на QT-интервала
Необходимо е повишено внимание, когато флуорохинолони, включително левофлоксацин, се прилагат при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT-интервала (вж. точка 4.5, 4.8 и 4.9), като например:
-
Синдром на вроден удължен QT-интервал.
-
Едновременно прилагане на активни вещества, за които е известно, че удължават QT- интервала (напр. клас ІА и ІІІ антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици).
-
Некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия).
-
Сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, брадикардия).
Пациентите в старческа възраст и жените може да бъдат по-чувствителни към лекарства, удължаващи QTc. Поради това е необходимо повишено внимание, когато при тези популации се прилагат флуорохинолони, включително левофлоксацин.
Пациенти, предразположени към гърчове
Хинолоните могат да снижат прага на гърчовете и може да предизвикат гърч (вж. точка 4.8). Левофлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия (вж. точка 4.3) и, както при други хинолони, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, предразположени към гърчове или при пациенти на съпътстващо лечение с активни вещества, които снижават церебралния праг на гърчовете, като например теофилин (вж. точка 4.5).
Психотични реакции:
При пациенти, приемащи хинолони, в това число левофлоксацин, са съобщавани психотични реакции. В много редки случаи такива реакции са прогресирали до суицидни мисли и самозастрашаващо поведение, понякога само след единична доза левофлоксацин (вж.
точка 4.8). Препоръчва се повишено внимание, ако левофлоксацин се прилага при психотични пациенти или при пациенти с анамнеза за психично заболяване.
Периферна невропатия
Съобщава се за случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезии, хипоестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорoхинолони. Пациентите, които приемат левофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират своя лекар, преди да продължат лечението, ако се появят симптоми на невропатия, като болка, усещане за парене, мравучкане, изтръпване или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо заболяване (вж. точка 4.8).
Обостряне на миастения гравис
Флуорохинолоните, включително левофлоксацин, действат като невромускулни блокери и може да обострят мускулната слабост при пациенти с миастения гравис. При употреба на флуорохинолони при пациенти с миастения гравис има постмаркетингови съобщения за сериозни нежелани лекарствени реакции, включващи смърт и необходимост от поддържане на дишането. Левофлоксацин не се препоръчва при пациенти с анамнеза за миастения гравис.
Тендинит и разкъсване на сухожилие
Тендинит и разкъсване на сухожилие (по-специално ахилесово сухожилие, но без да се ограничава само до него), понякога двустранно, може да се получи още в рамките на 48 часа от започване на лечението с хинолони и флуорохинолони като има съобщения за такива, развили се дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и разкъсване на сухожилие се повишава при по-възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантиран солиден орган и такива, лекувани съпътстващо с кортикостероиди, както и при пациенти, получаващи дневни дози по 1 000 mg левофлоксацин. По тази причина съпътстващата употреба на кортикостероиди трябва да се избягва.
При първия признак на тендинит (напр. болезнено подуване, възпаление) лечението с левофлоксацин трябва да се прекратии и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(те) крайник(ци) трябва да бъде(ат) лекуван(и) по подходящ начин (напр. обездвижване). Не трябва да се използват кортикостероиди, ако се появят признаци на тендинопатия.
При пациенти с КФ на лечение с Quinsair по време на клинични проучвания тендинит е съобщаван като нечеста нежелана реакция (вж. точка 4.8).
Бронхоспазъм
Бронхоспазъмът е усложнение, свързано с инхалаторни терапии, в това число и Quinsair (вж. точка 4.8). Ако след приемане на лечение се получи остър симптоматичен бронхоспазъм, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор преди всяка от следващите дози (вж. точка 4.2).
Хемоптиза
Използването на инхалаторни лекарствени продукти може да предизвика кашличен рефлекс. При пациенти с клинично значима хемоптиза Quinsair трябва да се прилага само ако се счита, че ползите от лечението надвишават рисковете от предизвикване на допълнително кървене.
Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа
Пациентите с латентен или изявен дефект на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна активност може да са предразположени към хемолитични реакции, когато са на лечение с хинолонови лекарствени продукти. Затова ако левофлоксацин се използва при такива пациенти, трябва да се следи за евентуална поява на хемолиза.
Пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К
Поради възможното повишаване на стойностите от изследванията за коагулация (PT/INR) и/или кървене при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин), когато тези лекарства се прилагат едновременно, е необходимо да се проверяват резултатите от изследванията за коагулация (вж. точка 4.5).
Дисгликемия
Съобщавани са нарушения в кръвната захар, включващи както хипогликемия, така и хипергликемия, обикновено при пациенти с диабет, приемащи съпътстващо лечение с перорално хипогликемичен лекарствен продукт (напр. глибенкламид) или с инсулин. При пациенти с диабет се препоръчва щателно наблюдение на кръвната захар (вж. точка 4.8).
Заболявания, свързани с Clostridioides difficile
Диария, особено ако е тежка, продължителна и/или съдържа кръв, по време на или след лечение с левофлоксацин (включително няколко седмици след лечението), може да бъде симптоматична за заболяване, свързано с Clostridioides difficile (Clostridioides difficile-associated disease, CDAD). CDAD може да варира по тежест от леко до животозастрашаващо, като най-тежката форма е псевдомембранозен колит.
Резистентност към левофлоксацин, други антибактериални лекарствени продукти и към микроорганизми, развили се при лечението
Развиването на резистентни към флуорохинолонP. aeruginosa и суперинфекция с други нечувствителни на флуорохинолон микроорганизми са потенциални рискове, свързани с употребата на Quinsair. Ако по време на терапията се получи суперинфекция, трябва да се предприемат съответните мерки.
Зрителни нарушения
Ако се получи увреждане на зрението или възникнат каквито и да е ефекти върху очите, незабавно трябва да се направи консултация с очен специалист (вж. точка 4.7 и 4.8).
Предотвратяване на фоточувствителност
При употребата на левофлоксацин е съобщена фоточувствителност (вж. точка 4.8). Препоръчва се пациентите да не се излагат излишно на силна слънчева светлина или на изкуствени UV лъчи (напр. кварцова лампа, солариум) по време на лечението и 48 часа след прекратяването му, за да се предотврати евентуална фоточувствителност.
Влияние върху лабораторните изследвания
При пациенти, лекувани с левофлоксацин, определянето на опиати в урината може да даде фалшиво положителни резултати. Може да е необходимо положителният резултат за опиати да бъде потвърден с по-специфични методи.
Левофлоксацин може да инхибира растежа на Mycobacterium tuberculosis и поради това може да се получат фалшиво отрицателни резултати при бактериологична диагноза на туберкулоза.
Аневризма и дисекация на аортата и регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи.
Епидемиологичните проучвания показват повишен риск от аневризма и дисекация на аортата, особено при пациенти в старческа възраст, както и от регургитация на аортната и митралната клапа, след употреба на флуорохинолони. Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).
Следователно флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след разглеждане на други терапевтични възможности при пациенти с положителна фамилна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предшестваща аневризма и/или дисекация на аортата или заболяване на сърдечните клапи, или при наличие на други рискови фактори или заболявания, предразполагащи
-
както към към аневризма, така и дисекация на аортата и за регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. нарушения на съединителната тъкан, напр. синдром на Marfan, или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит, или допълнително
-
при аневризма и дисекация на аортата (напр. съдови нарушения, напр. артериит на Takayasu, гигантоклетъчен артериит, или известна атеросклероза или синдром на Sjögren), или допълнително
-
при регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит).
Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхното разкъсване може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.
В случай на внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.
Продължителни, инвалидизиращии и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции
Съобщава се за много редки случаи на продължителни (продължаващи месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни, понякога много системи в организма (мускулно-скелетна, нервна система, психика и сетивни органи) при пациенти, получаващи хинолонии и флуорохинолони, независимо от тяхната възраст и вече съществуващите рискови фактори. Левофлоксацин трябва да се спре незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция като пациентите трябва да се посъветват да се свържат с техния лекар, предписал лекарството, за съвет.
Ефект на други лекарствени продукти върху левофлоксацин
Левофлоксацин се екскретира непроменен главно в урината и метаболизмът е минимален (вж. точка 5.2). По тази причина не се очакват взаимодействия с инхибитори или индуктори на CYP.
Теофилин, фенбуфен или подобни нестероидни противовъзпалителни лекарства
Не са наблюдавани фармакокинетични взаимодействия на левофлоксацин с теофилин в клинично проучване. Може обаче да настъпи изразено понижаване на церебралния праг на гърчовете при едновременно прилагане на хинолони с теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарства или други средства, които снижават прага на гърчовете.
Концентрацията на левофлоксацин е около 13% по-висока в присъствието на фенбуфен, отколкото когато се прилага самостоятелно.
Пробенецид и циметидин
Бъбречният клирънс на левофлоксацин намалява от циметидин (24%) и пробенецид (34%). Това е така, защото и двете лекарства могат да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. При изпитваните дози в проучването обаче е малковероятно статистически значимите кинетични разлики да са от клинична значимост. Трябва да се подходи с повишено внимание при едновременно прилагане на левофлоксацин с лекарства, повлияващи бъбречната тубулна секреция, като пробенецид и циметидин, особено при пациенти с бъбречно увреждане.
Друга съществена информация
Клиничните фармакологични проучвания показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен при едновременно прилагане на левофлоксацин със следните активни вещества: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.
Ефекти на левофлоксацин върху други лекарствени продукти:
Субстрати на CYP1A2
В проучване за фармакокинетични взаимодействия, левофлоксацин не повлиява фармакокинетиката на теофилин (който е тестов субстрат на CYP1A2), което показва, че левофлоксацин не е инхибитор на CYP1A2.
Субстрати на CYP2C9
Едно in vitro проучване показва нисък потенциал за взаимодействие между левофлоксацин и субстрати на CYP2C9.
Взаимодействия, медиирани от ефекти върху транспортери
In vitro проучвания показват ниска степен на инхибиране на ключовите транспортери, свързани с отделянето на лекарството в бъбреците (органичен анион-транспортиращ полипептид-1B1 (OATP1B1), OATP1B3, органичен анион транспортер-1 (OAT1), OAT3 и органичен катион транспортер-2 (OCT2)) при експозиции след инхалиране на 240 mg левофлоксацин два пъти дневно.
Освен това клиничните данни не дават основание да се предполага взаимодействие със субстрати на P-гликопротеин (P-gp) като дигоксин.
Циклоспорин
Полуживотът на циклоспорин се повишава с 33%, когато се прилага едновременно с левофлоксацин.
Антагонисти на витамин K
При пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин) са съобщавани повишени стойности от изследванията за коагулация (PT/INR) и/или кървене, което може да бъде тежко. По тази причина е необходимо да се проверяват резултатите от изследванията за коагулация при пациенти, лекувани с антагонисти на витамин K (вж. точка 4.4).
Активни вещества, за които е известно, че причиняват удължаване на QT-интервала Левофлоксацин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, приемащи активни вещества, за които е известно, че удължават QT-интервала (напр. клас ІА и ІІІ антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици).
Бременност
Има ограничени данни от употребата на левофлоксацин при бременни жени. Проучванията с левофлоксацин при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Въпреки това, поради липсата на данни при хора и поради това, че неклиничните данни предполагат риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Quinsair е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3 и 5.3).
Кърмене
Има недостатъчна информация за екскрецията на левофлоксацин/метаболитите в кърмата. Други флуорохинолони обаче се екскретират в кърмата.
Поради липсата на данни при хора и поради това, че неклиничните данни предполагат риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Quinsair е противопоказан в периода на кърмене (вж. точка 4.3 и 5.3).
Фертилитет
Левофлоксацин не предизвиква увреждане на фертилитета или репродуктивните способности при плъхове (вж. точка 5.3).
Quinsair повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани лекарствени реакции (напр. умора, астения, зрителни смущения, замайване) може да попречат на способността на пациента да се концентрира и да реагира. Пациенти, които имат такива симптоми, трябва да бъдат посъветвани да не шофират и да не работят с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са кашлица/продуктивна кашлица
(54%), дисгеузия (30%) и умора/астения (25%).
Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции, съобщени при Quinsair
Нежеланите реакции, за които има поне приемлива вероятност за причинно-следствена връзка с Quinsair, са представени по системо-органни класове по MedDRA. Нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната честота. Честотата е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести
(≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки
(< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Инфекции и инфестации | Вулвовагинална микотична инфекция | Гъбична инфекция на устната кухина | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия*, Неутропения* | ||
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност* | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Анорексия* |
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Психични нарушения1 | Инсомния* | Тревожност*, Депресия* | |
| Нарушения на нервната система1 | Дисгеузия | Главоболие, Замайване* | Хипосмия*, Сомноленция*, Периферна невропатия |
| Нарушения на очите1 | Зрително нарушение* | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта1 | Тинитус* | Загуба на слух* | |
| Сърдечни нарушения** | Тахикардия* | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица/продуктивна кашлица,Диспнея, Промени в бронхиалните секреции (обем и вискозитет)*, Хемоптиза | Дисфония | Бронхоспазъм***, Бронхиална хиперреактивност, Обструктивно нарушение на дихателните пътища |
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене, Повръщане Коремна болка*, Диария*,Запек* | Позиви за повръщане, Диспепсия*, Флатуленция* | |
| Хепатобилиарни нарушения | Хепатит*, Хипербилирубинемия* | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | Уртикария*, Пруритус* | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан1 | Артралгия, Миалгия* | Тендинит, Костохондрит, Ставна скованост | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Бъбречна недостатъчност* | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение1 | Умора/астения, Намалена поносимост към физическо натоварване | Пирексия |
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Изследвания | Намален форсиран експираторен обем* | Повишена аланин аминотрансфераза, Повишена аспартат аминотрансфераза, Понижени стойности от тест на белодробната функция*, Повишена или понижена кръвна захар*,Увеличен кръвен креатинин*, Аномалии в дихателните звуци* | Аномалии в стойностите от изследване на чернодробната функция, Повишена кръвна алкална фосфатаза*,Удължаване на QT- интервала на кардиограма*, Увеличен брой еозинофили*, Намален брой тромбоцити* |
| 1 Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи няколко, понякога много, системо- органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, невропатии, свързани с парестезии и невралгия, умора, психични симптоми (включително нарушения на съня, тревожност, паник атаки, депресия и суицидна идеация), нарушение на паметта и концентрацията и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието), във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).* Нежелани събития с неопределена връзка с Quinsair, за които обаче се знае, че са свързани със системно приложение на левофлоксацин и/или се предполага, че са свързани с Quinsair и които в клинични проучвания са съобщавани по-често, отколкото при плацебо.** При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).*** За повече подробности вижте параграфа по-долу. | |||
Таблично представяне на други нежелани лекарствени реакции, съобщени след системно прилагане на левофлоксацин
Нежеланите реакции, които са с поне основателна вероятност да са причинно свързани с левофлоксацин са представени по системо-органни класове по MedDRA. В рамките на всяка степен на честота, нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Честотата е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органен клас | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Панцитопения*, Агранулоцитоза*, Хемолитична анемия* | ||
| Нарушения на имунната система | Ангиоедем | Анафилактичен шок, Анафилактоиден шок | |
| Нарушения на ендокринната система | Синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH) | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипогликемия | Хипергликемия, Хипогликемична кома |
| Системо-органен клас | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| Психични нарушения1 | Състояние на обърканост, Нервност | Психотични реакции (напр. халюцинация, параноя),Ажитация, Необичайни сънища, Кошмари | Психотични нарушения със самозастрашаващо поведение, включващи суицидна идеация и опит за самоубийство |
| Нарушения на нервната система1 | Тремор | Конвулсия, Парестезия | Периферна сензорна невропатия,Периферна моторно-сензорна невропатия, Дискинезия, Екстрапирамидно нарушение, Синкоп,Доброкачествена вътречерепна хипертензия |
| Нарушения на очите1 | Преходна загуба на зрение | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта1 | Вертиго | ||
| Сърдечни нарушения** | Палпитация | Камерна тахикардия, Камерна аритмия и torsade de pointes | |
| Съдови нарушения** | Хипертония | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Алергичен пневмонит | ||
| Хепатобилиарни нарушения | Жълтеница и тежко чернодробно увреждане, включително случаи на фатална остра чернодробна недостатъчност | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Хиперхидроза | Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS),Локализиран кожен обрив от лекарства и медикаменти (фиксирана лекарствена ерупция) | Токсична епидермална некролиза,Синдром на Стивънс-Джонсън, Еритема мултиформе,Реакция на фоточувствителност, Левкоцитокластен васкулит, Стоматит |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан1 | Мускулна слабост | Рабдомиолиза, Разкъсване на сухожилие, Руптура на лигамент, Руптура на мускул, Артрит | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение1 | Болка (включително болка в гърба, гръдния кош и крайниците) |
| Системо-органен клас | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| * За повече подробности вижте параграфа по-долу.1 Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи няколко, понякога много, системо- органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, невропатии, свързани с парестезии и невралгия, умора, психични симптоми (включително нарушения на съня, тревожност, паник атаки, депресия и суицидна идеация), нарушение на паметта и концентрацията и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието), във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).**При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4). | |||
Описание на избрани нежелани реакции
Ако след приемане на Quinsair се получи остърасимптоматична бронхоконстрикция, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор преди всяка от следващите дози (вж. точка 4.2 и 4.4).
След системно прилагане на левофлоксацин са съобщени сериозни нежелани хематологични реакции като панцитопения, агранулоцитоза и хемолитична анемия. От наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата им.
Педиатрична популация
В клинични изпитвания51 юноши с КФ (≥ 12 до < 18 години) са получавали Quinsair 240 mg два пъти дневно, а 6 юноши с КФ са получавали Quinsair 120 mg (n = 3) или 240 mg (n = 3) веднъж дневно. Освен това 14 деца с КФ (≥ 6 до < 12 години) и 13 юноши с КФ
(≥ 12 до < 17 години) са получавали Quinsair 180 mg или 240 mg веднъж дневно в продължение на 14 дни. Въз основа на тези ограничени данни не се открива клинично значима разлика в профила на безопасност на Quinsair в тези подгрупи от педиатричната популация в сравнение с този при възрастните.
Наблюдавани са обаче два случая на артралгия при деца в клинични проучвания с Quinsair и липсват данни за дългосрочна безопасност, особено по отношение на наблюдаваните при животни ефекти върху хрущялите (вж. точка 4.2 и 5.3).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В случай на предозиране трябва да се приложи симптоматично лечение. Пациентът трябва да бъде под наблюдение и трябва да се поддържа подходяща хидратация. Трябва да се направи EКГ мониториране поради възможността за удължаване на QT-интервала. Хемодиализа, включително перитонеална диализа и непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (НАПД) не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.
Фармакологични свойства - Quinsair 240 mg
Фармакотерапевтична група: антибактериални средства за системно приложение, флуорохинолони, ATC код: J01MA12.
Механизъм на действие
Механизмът на действие на левофлоксацин и други флуорохинолонови антимикробни средства включва инхибиране на бактериалните ензими ДНК гираза и топоизомераза IV.
Връзка фармакокинетика/ фармакодинамика
Параметрите, свързани с антибактериалните ефекти на левофлоксацин, са съотношенията Cmax/MIC and AUC/MIC (Cmax = максимална концентрация в участъка на инфекцията, AUC = площ под кривата и MIC = минимална инхибираща концентрация).
Механизми на резистентност
Резистентност към левофлоксацин се придобива чрез постъпателен процес на мутации в таргетните участъци на ДНК гираза и топоизомераза IV. Понижена чувствителност към левофлоксацин може да се получи също от плазмиди, кодиращи протеини, които защитават тези мишени от инхибиране. Други механизми на резистентност като намалена бактериална пропускливост (честа приP. aeruginosa) и механизми за ефлукс, могат също да повлияят на чувствителността спрямо левофлоксацин.
Наблюдава се кръстосана резистентност между левофлоксацин и други флуорохинолони. Гранични стойности
Установените гранични стойности на чувствителност при системно (перорално или интравенозно) приложение на левофлоксацин не са приложими за приемане чрез инхалация.
Клинична ефикасност
Клиничната ефикасност е демонстрирана в две плацебо-контролирани проучвания и едно проучване с активен референтен лекарствен продукт при 448 пациенти, рандомизирани да получават Quinsair 240 mg два пъти дневно.
Проведени бяха две рандомизирани, двойнослепи, едноциклови, плацебо-контролирани клинични изпитвания (Проучвания 204 и 207) при пациенти с КФ, с хронична инфекция с P. aeruginosa. Включени бяха възрастни и юноши (≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), с прогнозирана процентна стойност на FEV1 между 25% и 85%. Всички пациенти също така вече са получили минимум 3 курса инхалаторна антипсевдомонасна антимикробна терапия през 12-те месеца (Проучване 204) или 18-те месеца (Проучване 207) преди включване в съответното проучване, но не и през 28-те дни непосредствено преди включване в проучването. Освен на проучваното лекарство, пациентите остават и на стандартно лечение за хронична белодробна инфекция. Общо 259 са рандомизирани за Quinsair 240 mg два пъти на ден в продължение на 28 дни(≥ 18 години, n = 226; ≥ 12 до < 18 години, n = 33), а 147 са рандомизирани за плацебо(≥ 18 години, n = 127; ≥ 12 до < 18 години, n = 20). Тези две
плацебо-контролирани проучвания показват, че 28-дневно лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно води до значително подобрение в относителната промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 спрямо изходното ниво,в сравнение с плацебо (вж. Таблица 1).
Таблица 1: Относителна промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 от изходно ниво до ден 28 в плацебо-контролирани проучвания за ефикасност и безопасност на Quinsair при пациенти с КФ
| Прогнозирана процентна стойност на FEV1 | Потвърждаващи проучвания | |||
| Проучване 207 (ITT) | Проучване 204 (ITT) а | |||
| Плацебо | Quinsair 240 mg два пъти дневно | Плацебо | Quinsair 240 mg два пъти дневно | |
| N = 110 | N = 220 | N = 37 | N = 39 | |
| ≥ 12 до < 18 години, n (%) | 16 (14,5) | 30 (13,6) | 4 (10,8) | 3 (7,7) |
| ≥ 18 години, n (%) | 94 (85,5) | 190 (86,4) | 33 (89,2) | 36 (92,3) |
| Средна изходна стойност(SD) | 56,32 (15,906) | 56,53 (15,748) | 52,4 (13,42) | 48,8 (15,15) |
| Относителна промяна от изходното ниво доден 28Средна LS стойност (SE) | 1,24 (1,041) | 3,66 (0,866) | 1,24 (2,828) | 6,11 (2,929) |
| Разлика в лечението ден 28 [95% CI] б | 2,42 [0,53, 4,31]; P = 0,012 в | 9,57 [3,39, 15,75]; P = 0,0026 в | ||
| CI = доверителен интервал; FEV1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; ITT = intent to treat (всички рандомизирани пациенти); P = p-стойност (статистически значима стойност); SD = стандартно отклонение; SE = стандартна грешка; ANCOVA = анализ на ковариациите.аANCOVA по лечение, регион, възраст (16 до 18 години, > 18 години), и базова прогнозирана процентна стойност на FEV1 като квартили.(Забележка: В Проучване 204 още 38 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 120 mg веднъж дневно (≥ 18 години, n = 35; ≥ 16 до < 18 години, n = 3) и още 37 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 240 mg веднъж дневно (≥ 18 години, n = 34; ≥ 16 до < 18 години, n = 3).) б Разлика в средната LS за Quinsair минус плацебо.в Проверка с алфа от 0,05. | ||||
Проучване 209 (основна фаза) е рандомизирано, открито, паралелно-групово, активно контролирано, неинфериорно проучване, сравняващо Quinsair с тобрамицин разтвор за инхалация (ТРИ) в продължение на 3 цикъла на лечение. Всеки цикъл на лечение включва по 28 дни на лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно или ТРИ 300 mg два пъти дневно, последван от 28 дни без инхалаторни антибиотици. Включени бяха възрастни и юноши
(≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), с прогнозирана процентна стойност на FEV1 между 25% и 85%. Всички пациенти също така вече са получили най-малко 3 курса ТРИ през 12-те месеца преди включване в проучването, но не и през 28-те дни непосредствено преди включване в проучването. Освен проучваното лекарство, пациентите остават на стандартно лечение за хронична белодробна инфекция. Общо 189 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 240 mg два пъти дневно (≥ 18 години, n = 170; ≥ 12 до < 18 години, n = 19) и 93 са били рандомизирани за ТРИ (≥ 18 години, n = 84; ≥ 12 до < 18 години, n = 9). Резултатите, получени за първичните и ключовите вторични крайни точки са дадени в Таблица 2.
Таблица 2: Резултатите за първичните и ключовите вторични крайни точки в активно контролираното проучване за ефикасност и безопасност на Quinsair при пациенти с КФ
| Параметър | Основно проучване – Проучване 209 (основна фаза; ITT) | ||
| ТРИ300 mg два пъти дневноN = 93 | Quinsair240 mg два пъти дневноN = 189 | Терапевтична разликаа | |
| ≥ 12 до < 18 години, n (%) | 9 (9,7) | 19 (10,1) | |
| ≥ 18 години, n (%) | 84 (90,3) | 170 (89,9) | |
| Прогнозирана процентна стойност на FEV1Средна стойност на изходно ниво (SD) | 53,20 (15,700) | 54,78 (17,022) | |
| Първична крайна точка: | |||
| Относителна промяна във FEV1 от базовото ниво до ден 28 от цикъл 1 | N = 930,38 (1,262) б | N = 1892,24 (1,019) б | Средна LS стойност [95% CI]:1,86 [-0,66, 4,39] в |
| Вторични крайни точки: | |||
| Относителна промяна във FEV1 от базовото ниво до ден 28 от цикъл 2 | N = 84-0,62 (1,352) б | N = 1702,35 (1,025) б | Средна LS стойност [95% CI]:2,96 [-0,03, 5,95] |
| Относителна промяна във FEV1 от базовото ниво до ден 28 от цикъл 3 | N = 83-0,09 (1,385) б | N = 1661,98 (1,049) б | Средна LS стойност [95% CI]:2,07 [-0,01, 5,15] |
| Въпросник за кистозна фиброза в раздела за дишане– преработен (CFQ-R)Промяна от базовото ниво до ден 28 от цикъл 1 | N = 91-1,31 (1,576) б | N = 1861,88 (1,278) б | Средна LS стойност [95% CI]:3,19 [0,05, 6,32] P = 0,046 д |
| Медиана на времето прилагане на антипсевдомонасни антимикробни средства | N = 93110 дни | N = 189141 дни | Съотношение на риска[95% CI] г:0,73 [0,53, 1,01] P = 0,040 д |
| Медиана на времето белодробно обостряне | N = 9390,5 дни | N = 189131 дни | Съотношение на риска[95% CI] г:0,78 [0,57, 1,07] P = 0,154 д |
| CI =доверителен интервал; FEV1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; ITT = популация с намерение за лечение (всички рандомизирани пациенти); P = p-стойност (статистически значима стойност); SD = стандартно отклонение; SE = стандартна грешка; ТРИ = тобрамицин разтвор за инхалация.* Забележка: Един юноша, който е бил рандомизиран за Quinsair 240 mg два пъти дневно, не е приемал проучваното лекарство.а Терапевтична разлика за Quinsair минус ТРИ или съотношение на риска за Quinsair/ТРИ.б Средна LS стойност (SE).в Не по-малка ефикасносте проверена чрез предварително специфицирана, фиксирана граница на неинфериорност от 4% в ден 28 от цикъл 1.г Изчисленията са направени с помощта на регресионен анализ на пропорционалните рискове по модела на Кокс.д P-стойността е определена чрез log-rank тест. | |||
Пациентите, завършили Проучване 209 (основна фаза) са могли да продължат във фаза на продължение по избор за още 3 цикъла (т.е. 28 дни на лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно, последвани от 28 дни без лечение). Общо 88 пациенти са получили най-малко 1 доза Quinsair в Проучване 209 (Фаза на продължение), 32 от тях са получавали ТРИ, а 56 от тях са получавали Quinsair в основната фаза. По време на фазата на продължение промяната в средната LS за прогнозираната процентна стойност на FEV1 варира от 4,83% до 1,46% между
3-те допълнителни цикъла на лечение. За подгрупата от пациенти, които са получавали ТРИ по време на основната фаза и са преминали на Quinsair във фазата на продължение, подобрението в прогнозираната процентна стойност на FEV1 е било по-значително при Quinsair, отколкото при ТРИ (средната LS промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 при ТРИ е варирала от 0,97% до 3,60% между цикли 1 до 3 и от 4,00% до 6,91% между цикли 4 до 6 при Quinsair). За подгрупата от пациенти, които са получавали Quinsair както през основната фаза, така и през фазата на продължение (т.е. цикли 1 до 6), средната LS промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 е варирала от 3,6% до 4,6%, с изключение на цикъл 6, когато е била близка до базовата стойност (-0,15%). Дялът на пациентите, които са получавали Quinsair както през основното Проучване 209, така и през фазата на продължение (с най-висока минимална инхибиторна концентрация на левофлоксацин в участъка на инфекцията с P. aeruginosa изолат, превишаваща 1 µg/ml) е бил подобен в края на лечението през цикли 1 и 3 в основната фаза (76,6% до 83,3%) и в края на лечението през цикли 4 до 6 във фазата на продължение (77,8% до 87,5%).
В клиничните проучвания, описаните по-горе, за прилагане на Quinsair е използвана небулизаторната система Zirela. In vitro проучвания с използване на небулизаторната система Zirela с Quinsair показват следните характеристики на доставяне на лекарството: медиана на аеродинамичния диаметър на масата (размер на разпръскваните капки): 3,56 микрометра (1,51 геометрично стандартно отклонение); скорост на доставяне на лекарството:
24,86 mg/минута (4,05 стандартно отклонение, SD) и общо количество на доставеното лекарство: 236,1 mg (7,1 SD).
Педиатрична популация
В проучвания 204, 207 и 209 относителната промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1от базовото ниво до края на лечението в цикъл 1 е била сходна по размер при 51 юноши с КФ (≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), получаващи Quinsair 240 mg два пъти дневно, в сравнение с тази при възрастните. Ефикасността не е била оценена при 14 от децата с КФ (≥ 6 до < 12 години) и 13 от юношите с КФ (≥ 12 до < 17 години), които са участвали в Проучване 206.
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Quinsair във всички подгрупи на педиатричната популация при пациенти с кистозна фиброза (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Максималната плазмена концентрация (Cmax) на левофлоксацин след инхалаторно приложение е постигната приблизително 0,5 – 1 час след приемане на дозата.
Многократното прилагане на Quinsair 240 mg два пъти дневно чрез инхалиране води до системна експозиция на левофлоксацин, която е приблизително 50% по-ниска от наблюдаваната след системно прилагане на сравняваните дози (вж. Таблица 3). В наблюдаваните системни експозиции обаче има вариабилност, което означава, че серумните нива на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair понякога може да попадат в границите на нивата, наблюдавани след системно прилагане на сравняваните дози.
Таблица 3: Сравнение на средните стойности (SD) на фармакокинетичните параметри при многократно прилагане на левофлоксацин след инхалаторно приложение на Quinsair на пациенти с КФ и след перорално и интравенозно прилажение на левофлоксацин на здрави доброволци
| Фармакокинетичен параметър | Quinsair | Левофлоксацин системно | |
| 240 mg инхалацияBID | 500 mg пероралноQD* | 500 mg IVQD* | |
| Cmax (μg/ml) | 2,4 (1,0) | 5,7 (1,4) | 6,4 (0,8) |
| AUC(0-24) (µg•h/ml) | 20,9 (12,5) | 47,5 (6,7) | 54,6 (11,1) |
| i.v. = интравенозно; QD = quaque die (веднъж дневно); BID = bis in die (два пъти дневно)* Прогнозирана стойност от популация за ФК анализ при пациенти с КФ** Здрави мъже на възраст 18-53 години | |||
Наблюдавани са високи концентрации на левофлоксацин в храчка след прилагане на доза Quinsair 240 mg два пъти дневно при пациенти с КФ. Средните концентрации в храчка след прилагане на доза са били приблизително 500-1 900 µg/ml и са били приблизително
400-1 700 пъти по-високи от наблюдаваните концентрации в серум. Разпределение
Приблизително 30 до 40% от левофлоксацина се свързва със серумен протеин. Средният привиден обем на разпределение на левофлоксацин в серум е приблизително 250 l след инхалация на Quinsair 240 mg два пъти дневно.
Биотрансформация
Левофлоксацин се метаболизира в много малка степен като метаболитите са
дезметил-левофлоксацин и левофлоксацин N-оксид. Тези метаболити представляват < 5% от дозата след системно приложение и се екскретират в урината. Левофлоксацин е стереохимично стабилен и не претърпява хирална инверсия.
Елиминиране
Левофлоксацин се абсорбира системно след инхалиране на Quinsair и се елиминира по подобен начин както левофлоксацин след системно приложение. След перорално и интравенозно приложение левофлоксацин се елиминира относително бавно от плазмата (t½: 6 до 8 часа).
Полуживотът на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair е приблизително 5 до 7 часа. Елиминирането става главно чрез бъбреците (> 85% от дозата след перорално и интравенозно приложение). Средният привиден общ телесен клирънс на левофлоксацин след системно приложение на единична доза от 500 mg е 175 +/- 29,2 ml/мин. Привидният клирънс (CL/F) на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair 240 mg два пъти дневно е 31,8 +/- 22,4 l/час.
Линейност
След системно приложение левофлоксацин има линейна фармакокинетика в диапазон от
50 до 1 000 mg.
Пациенти с бъбречно увреждане
Ефектите на бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на левофлоксацин след инхалаторно приложение все още не са проучени. Не е правено обаче коригиране на дозите в клинични проучвания на Quinsair, в които е допускано включване на пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс ≥ 20 ml/мин., по формулата на Кокрофт и Голт, при възрастни пациенти и ≥ 20 ml/мин./1,73 m2, по формулата на Шварц, при пациенти на възраст < 18 години). Проучванията със системно приложение на левофлоксацин показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин се повлиява от бъбречно увреждане. С
понижаване на бъбречната функция (изчислен креатининов клирънс < 50 ml/мин.) се понижават бъбречното елиминиране и клирънсът, а полуживотът на елиминиране се увеличава.
Следователно не е необходимо коригиране на дозите Quinsair при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Quinsair обаче не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 20 ml/мин., вж. точка 4.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Не са провеждани фармакокинетични проучвания с Quinsair при пациенти с чернодробно увреждане. Поради ограничената степен на метаболизиране на левофлоксацин в черния дроб, не се очаква фармакокинетиката на левофлоксацин да се повлияе от чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Quinsair при деца на възраст < 18 години все още не са установени (вж. точка 4.2).
Фармакокинетиката на левофлоксацин след инхалация на Quinsair 240 mg два пъти дневно е изследвана при педиатрични пациенти с КФ на възраст 12 и повече години и с телесно тегло ≥ 30 kg. ФК модел на популацията, базиран на неголям брой проби, определи, че серумните концентрации на левофлоксацин при педиатричните пациенти са сравними с тези на възрастните пациенти след 28 дни лечение. В Проучване 207 са наблюдавани по-високи концентрации при възрастни в сравнение с педиатрични пациенти. Подобни серумни концентрации при възрастни и педиатрични пациенти са наблюдавани и в Проучване 209.
Освен това в Проучване 206 са оценени фармакокинетичните данни от определените въз основа на телесното тегло дози левофлоксацин, прилаган инхалаторно веднъж дневно в продължение на 14 при педиатрични пациенти с КФ (≥ 6 до < 12 години, n = 14 и ≥ 12 до < 17 години, n = 13). Пациенти с телесно тегло между 22 и 30 kg са получавали 180 mg левофлоксацин/ден, а пациенти с телесно тегло > 30 kg са получавали 240 mg левофлоксацин/ден.Схемата на дозиране, определена въз основа на телесното тегло,води до сходна ФК експозиция в серум и слюнкавъв възрастовия диапазон (7 до 16 години) и телесно тегло (22 до 61 kg, наблюдавана в проучването. ФК експозициите в серум са подобни при сравнение между деца, които са били на основаваща се на телесното тегло схема,и възрастни, които са били на Quinsair 240 mg веднъж дневно. ФК експозицията в слюнка при деца на възраст между 7 и 16 годиние приблизително една трета от експозицията при възрастни.
Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)
Фармакокинетиката на инхалаторно прилаган левофлоксацин не е проучена при пациенти в старческа възраст.След системно приложение няма значителни разлики във фармакокинетиката на левофлоксацин при млади пациенти и пациенти в старческа възраст, освен тези, свързани с разлики в креатининовия клирънс.
Пол
Резултатите от фармакокинетичния анализ на популациите не показват разлики по пол при системна експозиция на левофлоксацин след прилагане на Quinsair.
Раса
Ефектите на расовата принадлежност върху фармакокинетиката на инхалаторно прилаган левофлоксацин все още не са проучени. Ефектът на расовата принадлежност върху фармакокинетиката на левофлоксацин е изследван чрез ковариационен анализ с данни от
72 участници: 48 представители на бялата раса и 24 представители на други раси. Привидният общ телесен клирънс и привидният обем на разпределение не се повлияват от расата на участниците.
Фармацевтични данни - Quinsair 240 mg
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.
3 ml, ампула от полиетилен с ниска плътност.
Quinsair се доставя в опаковка за 28 дни (съдържаща вътрешна картонена кутия с 56 (14 сашета по 4) ампули или опаковка за 4 дни (съдържаща 8 (2 сашета от 4) ампули). Външната картонена кутия съдържа също небулизаторна чашка Zirela,опакована в самостоятелна картонена кутия и снабдена с инструкции на производителя за употреба.
Не всички опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Само за еднократна употреба. След отваряне на ампулата, съдържанието трябва да се употреби веднага. Неизползванотоколичество от продукта трябва да се изхвърли.
Quinsair се прилага чрез инхалация за период от 5 минути, като се използва специфична за Quinsair небулизаторна чашка Zirela с аерозолна глава Zirela, свързана с контролния апарат eBase или с уреда за контролиране eFlow rapid (вж. точка 4.2). Quinsair не трябва да се използва с друг вид чашка или аерозолна глава.
По-долу са дадени основните инструкции за употреба. По-подробни инструкции има в листовката и в инструкциите на производителя за употреба на изделието.
Изстискайте цялото съдържание на една ампула в резервоара за лекарство на небулизаторната чашка Zirela. Затворете резервоара за лекарство, като напаснете щифтчетата на капачката за лекарство върху жлебовете на резервоара. Натиснете надолу и завъртете докрай капачката в посока на часовниковата стрелка. Накарайте пациента да седне и да се отпусне, като държи тялото изправено. Като държите чашката хоризонтално, натиснете за няколко секунди копчето за включване/изключване (on/off) на контролния апарат. Апаратът ще издаде един звуков сигнал и индикаторната лампа за статуса ще светне в зелено. Няколко секунди по-късно аерозолната камера на небулизаторната чашка Zirela ще започне да се изпълва с аерозолна мъгла. Като държите чашката хоризонтално, поставете мундщука в устата на пациента и се уверете, че устните на пациента са плътно около него. Помолете пациента да вдишва и издишва през мундщука, докато терапията завърши. Когато терапията приключи, апаратът ще издаде два звукови сигнала. Изключете апарата и разглобете небулизаторната чашка Zirela за почистване и дезинфекция.
Не поставяйте други лекарствени продукти в небулизаторната чашка Zirela.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.