Saphnelo 120 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Saphnelo 120 mg
Saphnelo е показан като допълваща терапия за лечение на възрастни пациенти с умерено тежък до тежък активен автоантитяло-положителен системен лупус еритематодес (СЛЕ), въпреки стандартната терапия.
Лечението трябва да се започне и наблюдава от лекар с опит в лечението на СЛЕ.
Пациентът може да се инжектира самостоятелно или болногледачът да му приложи Saphnelo подкожно, след като медицински специалист прецени, че това е подходящо. Медицинският специалист трябва да предостави подходящо обучение по техниката на подкожното инжектиране в съответствие с „Указанията за употреба“, както и информация относно признаците и симптомите на реакции на свръхчувствителност (вж. точка 4.4).
Дозировка
Препоръчителната доза е 120 mg, прилагана като подкожна инжекция всяка седмица.
Пропусната доза
Ако се пропусне подкожна доза, инструктирайте пациента да приложи Saphnelo веднага щом си спомни. След това пациентът може да започне нов седмичен график от деня, в който е била приложена пропуснатата доза, или да възобнови прилагането в обичайния ден на приложение, при условие че се спазва минимален интервал от 3 дни между инжекциите.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата. Има ограничена информация при пациенти на възраст
≥65 години (n=33); липсват данни при пациенти на възраст над 75 години (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата. Липсва опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминален стадий на бъбречна болест (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Saphnelo при деца и юноши (на възраст <18 години) все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
За подкожно приложение.
Saphnelo се прилага като подкожна инжекция в бедрото или корема, с изключение на участъка от 5 cm около пъпа. Ако инжекцията се поставя от медицински специалист или болногледач, може да се използва и горната част на ръката. Не трябва да се инжектира в области, където кожата е чувствителна, насинена, зачервена или втвърдена. При инжектиране в същата област, пациентите трябва да бъдат посъветвани да използват място за инжектиране, което е на разстояние най-малко 3 cm от мястото на последната инжекция.
Подробни указания за подкожно приложение на Saphnelo в предварително напълнена спринцовка или предварително напълнена писалка са предоставени в „Указанията за употреба“.
Преход между начините на приложение
При преминаване на пациент от интравенозно към подкожно приложение, първата подкожна инжекция трябва да се приложи приблизително 2 седмици след последната доза, приложена интравенозно.
При преминаване на пациент от подкожно приложение към интравенозно приложение, първата интравенозна инфузия трябва да се приложи приблизително 3 до 4 седмици след последната доза, приложена подкожно.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Групи пациенти, изключени от клиничните проучвания
Анифролумаб не е проучван при пациенти в комбинация с други биологични терапии, включително и таргетни терапии срещу В-клетки. Поради това, лечението с анифролумаб не се препоръчва в комбинация с биологични терапии.
Анифролумаб не е проучван при пациенти с тежък активен лупус на централната нервна система или тежък активен лупусен нефрит (вж. точка 5.1).
Свръхчувствителност
Съобщава се за сериозни реакции на свръхчувствителност включително анафилаксия след приложение на анифролумаб (вж. точка 4.8).
В клинични изпитвания с интравенозно и подкожно приложение с продължителност на лечението 52 седмици, сериозни реакции на свръхчувствителност (включително ангиоедем) са съобщени при 0,5% от пациентите, получаващи анифролумаб.
Ако възникне сериозна реакция на свръхчувствителност (напр. анафилаксия), приложението на анифролумаб трябва незабавно да се прекрати и да се започне подходяща терапия.
Инфекции
Анифролумаб повишава риска от респираторни инфекции и херпес зостер; наблюдавани са случаи на дисеминиран херпес зостер (вижте точка 4.8). Пациентите със СЛЕ, които приемат също така имуносупресори, могат да са с повишен риск от инфекции с херпес зостер.
В контролирани клинични изпитвания са настъпили сериозни и понякога летални инфекции (включително пневмония), включително при пациенти, приемащи анифролумаб.
Поради механизма на действие анифролумаб трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с хронична инфекция, анамнеза за рецидивиращи инфекции или известни рискови фактори за инфекция. Лечение с анифролумаб не трябва да се започва при пациенти с каквато и да е клинично значима активна инфекция докато инфекцията не отзвучи или не е проведено адекватно лечение. Пациентите трябва да се инструктират да потърсят медицинска помощ при поява на признаци или симптоми на клинично значима инфекция. Ако пациент развие инфекция или не се повлияе от стандартна терапия, той трябва да бъде внимателно наблюдаван и прецизно да се обмисли прекратяване на терапията с анифролумаб докато инфекцията отзвучи.
Не са провеждани проучвания при пациенти с анамнеза за първичен имунен дефицит.
Плацебо-контролираните клинични изпитвания изключват пациенти с анамнеза за активна туберкулоза (ТБ) или латентна ТБ, при които не може да се потвърди адекватен курс на лечение. Преди започване на анифролумаб при пациенти с нелекувана латентна ТБ, трябва да се обсъди антитуберкулозна (анти-ТБ) терапия. Анифролумаб не трябва да се прилага при пациенти с активна ТБ.
Имунизации
Преди да се започне терапията, трябва да се обмисли завършване на всички необходими имунизации в съответствие с действащите препоръки за имунизация. Едновременната употреба на живи или живи атенюирани ваксини трябва да се избягва при пациенти, лекувани с анифролумаб.
Имунните отговори към неживи ваксини са оценени при малък брой пациенти (вж. точка 4.5).
Злокачествени заболявания
Влиянието на лечението с анифролумаб върху възможното развитие на злокачествени заболявания не е известно. Не са провеждани проучвания при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване; все пак пациенти с плоскоклетъчен или базално-клетъчен рак на кожата и рак на маточната шийка, които са били напълно ексцизирани или адекватно лекувани, отговарят на условията за включване в клиничните изпитвания за СЛЕ.
В клиничните изпитвания с интравенозно и подкожно приложение с продължителност на лечението 52 седмици за злокачествено новообразувание (включително немеланомни кожни ракови заболявания) се съобщава при 0,9% от пациентите, получаващи анифролумаб, в сравнение с 0,6% от пациентите, получаващи плацебо (честота, коригирана спрямо експозицията [EAIR, exposure-adjusted incidence rate]: съответно 0,95 и 0,64 събития на
100 пациентoгодини [PY, patient years]). Злокачествени заболявания, с изключение на немеланомен рак на кожата, са наблюдавани при 0,5% и 0,6% от пациентите, получаващи съответно анифролумаб и плацебо. При пациентите, получаващи анифролумаб, злокачествените заболявания, наблюдавани при повече от един пациент, са рак на гърдата и плоскоклетъчен рак.
Трябва да се има предвид индивидуалното съотношение полза-риск при пациентите с известни рискови фактори за развитие или рецидив на злокачествено заболяване. Трябва да се внимава, когато се обмисля продължаване на терапията при пациенти, които развиват злокачествено заболяване.
Помощно вещество с известно действие
Този лекарствен продукт съдържа 0,4 mg полисорбат 80 (E 433) във всяка предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка, които са еквивалентни на 0,5 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Не се очаква анифролумаб да се метаболизира от чернодробните ензими или да се елиминира през бъбреците.
Образуването на някои CYP450 ензими се потиска от повишените нива на някои цитокини по време на хронично възпаление. Анифролумаб в умерена степен потиска нивата на някои цитокини; влиянието върху активността на CYP450 не е известно. При пациенти, лекувани с други лекарства с тесен терапевтичен индекс, които са субстрати на CYP, при които дозата се коригира индивидуално (напр. варфарин), се препоръчва терапевтичен мониторинг.
Имунен отговор
Неживи ваксини
Имунният отговор към нежива ваксина срещу сезонен грип е оценен при малък брой възрастни пациенти с умерен до тежък СЛЕ в изследователско проучване. Хуморалните отговори - антителата, индуцирани от ваксинацията срещу сезонен грипен вирус, са числено сравними между пациентите, получаващи анифролумаб в допълнение към стандартното лечение, и тези, получаващи само стандартното лечение.
Живи ваксини
Едновременната употреба на анифролумаб с живи и живи атенюирани ваксини не е проучена (вж. точка 4.4).
Бременност
Има ограничени данни (за по-малко от 300 изхода на бременност) от употребата на Saphnelo при бременни жени.
Проучванията при животни са неубедителни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).
Saphnelo не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция, освен ако възможната полза не оправдава потенциалния риск.
Кърмене
Не е известно дали анифролумаб се екскретира в кърмата. Анифролумаб е открит в млякото на женски маймуни циномолгус (вж. точка 5.3).
Не може да се изключи риск за кърмачето.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати лечението със Saphnelo, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват данни относно фертилитета при хора.
Проучвания при животни не показват нежелани ефекти на анифролумаб по отношение на косвените показатели на фертилитета (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщените нежелани лекарствени реакции по време на лечение с анифролумаб са инфекция на горните дихателни пътища (32%), бронхит (9,8%), реакция, свързана с инфузията (9,4%) и херпес зостер (5,4%). Най-честите сериозни нежелани реакции са херпес зостер (0,3%) и бронхит (0,3%).
Таблично представяне на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, съобщени от контролирани клинични изпитвания и постмаркетингови данни, са класифицирани по системо-органен клас на MedDRA (СОК на Медицинския речник за регулаторни дейности), вижте Таблица 1. В рамките на всеки СОК, предпочитаните термини са подредени в низходящ ред на честота и след това в низходящ ред на сериозността. Честотата на поява на нежеланите реакции е определена като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до
< 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до <1 /1 000); много редки (<1 /10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 Нежелани реакции
| СОК по MedDRA | Предпочитани термини по MedDRA | Честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекция на горните дихателни пътища* | Много чести |
| Бронхит* | Чести | |
| Херпес зостер | Чести | |
| Инфекция на дихателните пътища* | Чести | |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност | Чести |
| Анафилактична реакция | Нечести§ | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | Артралгия | С неизвестна честота |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Реакция, свързана с инфузията‡ | Чести |
* Групирани термини: инфекция на горните дихателни пътища (включително инфекция на горните дихателни пътища, назофарингит, фарингит); бронхит (включително бронхит, вирусен бронхит, трахеобронхит); инфекция на дихателните пътища (включително инфекция на дихателните пътища, вирусна инфекция на дихателните пътища, бактериална инфекция на дихателните пътища).
§ Вижте „Описание на избрани нежелани лекарствени реакции“ по-долу и точка 4.4.
‡ Отнася се само за приложение чрез интравенозна инфузия.
Дългосрочна безопасност
Пациентите, които са завършили Изпитвания 1 и 2 (изпитвания фаза III с интравенозно приложение) до Седмица 52, са подходящи да продължат лечението в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано дългосрочно продължение (LTE, long-term extension) за допълнителни 3 години (вж. точка 5.1). Общият профил на дългосрочна безопасност на интравенозно приложен анифролумаб съответства на данните от 52-седмичните изпитвания.
Описание на избрани нежелани лекарствени реакции
Свръхчувствителност
В контролирани клинични изпитвания с интравенозно и подкожно приложение с продължителност на лечението 52 седмици честотата на реакциите на свръхчувствителност е 2,2% в групата, получаваща анифролумаб, и 0,5% в групата, получаваща плацебо. Реакциите на свръхчувствителност са предимно леки до умерени по интензивност. Един случай на свръхчувствителност в проучването с подкожно приложение води до прекратяване на лечението с анифролумаб.
В клиничните изпитвания с интравенозно приложение с продължителност на лечението 52 седмици всички реакции на свръхчувствителност се съобщават в рамките на първите
6 инфузии. Съобщена е една сериозна нежелана лекарствена реакция на свръхчувствителност по време на първата инфузия на пациент; пациентът е продължил да получава анифролумаб с премедикация за следващите инфузии.
В програмата за разработване при СЛЕ е съобщено за анафилактична реакция при един пациент, която е настъпила след интравенозното приложение на 150 mg анифролумаб, пациентът е лекуван и се е възстановил (вж. точка 4.4).
Реакции, свързана с инфузията
В контролираните клинични изпитвания с интравенозно приложение с продължителност на лечението 52 седмици честотата на реакциите, свързани с инфузията, е 9,4% в групата,
получаваща анифролумаб, и 7,1% в групата, получаваща плацебо. Реакциите, свързани с инфузията, са леки или умерени по интензивност (най-честите симптоми са главоболие, гадене, повръщане, умора и замаяност); никоя не е сериозна и никоя не води до прекратяване на приема на анифролумаб. Реакциите, свързани с инфузията, най-често са съобщени при започването на лечението, при първата и втората инфузия, и по-малко съобщения при следващите инфузии.
Респираторни инфекции
В контролираните клинични изпитвания с интравенозно и подкожно приложение с продължителност на лечението 52 седмици честотата на поява при анифролумаб в сравнение с плацебо са: инфекция на горните дихателни пътища (32% спрямо 21%), бронхит (9,8% спрямо 5,2%) и инфекция на дихателните пътища (2,8% спрямо 1,2%). Инфекциите са предимно несериозни, леки или умерени по интензивност и отзвучават без прекратяване на терапията с анифролумаб (вж. точка 4.4).
Херпес зостер
В контролирани клинични проучвания с интравенозно и подкожно приложение с продължителност на лечението 52 седмици честотата на инфекциите с херпес зостер е 5,4% в групата, получаваща анифролумаб, и 1,2% в групата, получаваща плацебо (вж. точка 4.4).
Средното време до появата при пациенти, получаващи анифролумаб, е 132 дни (диапазон 2-351 дни).
В LTE (интравенозно приложение) честотата намалява с времето.
Инфекциите с херпес зостер са предимно с локализирана кожна проява, леки или умерени по интензивност и отзвучават без прекратяване на терапията с анифролумаб. Съобщени са случаи със засягане на множество дерматоми и случаи на дисеминирано заболяване (включително засягане на централната нервна система) (вж. точка 4.4).
Имуногенност
В изпитвания с интравенозно приложение фаза III са открити антилекарствени антитела, появяващи се в хода на лечението, при 6 от 352 пациенти (1,7%), лекувани с анифролумаб в препоръчителната схема на прилагане по време на 60-седмичния период на проучване.
В LTE (от 2 до 4 години на лечение) са открити антилекарствени антитела, появяващи се в хода на лечението, при допълнително 5 пациенти, лекувани с анифролумаб.
Поради методологични ограничения клиничната значимост на тези находки не е известнa. В изпитвания с подкожно приложение фаза III са открити антилекарствени антитела,
появяващи се в хода на лечението, при 9 от 178 пациенти (5,1%), лекувани с анифролумаб през
52-седмичния период на лечение, не са открити неутрализиращи антитела. Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В клинични изпитвания са прилагани дози до 1 000 mg интравенозно при пациенти със СЛЕ без данни за доза-ограничаваща токсичност.
Няма специфично лечение за предозиране с анифролумаб. Ако възникне предозиране, пациентът трябва да се лекува симптоматично с подходящо мониториране, както е необходимо.
Фармакологични свойства - Saphnelo 120 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, Моноклонални антитела, ATC код: L04AG11. Механизъм на действие
Анифролумаб е човешко имуноглобулин G1 капа моноклонално антитяло, което се свързва към субединица 1 на тип I интерфероновия рецептор (IFNAR1) с висока специфичност и афинитет. Това свързване инхибира предаването на сигнала на тип I IFN, като по този начин блокира биологичната активност на тип I IFNs. Анифролумаб също така индуцира интернализацията на IFNAR1, като по този начин намалява нивата на IFNAR1 на клетъчната повърхност, достъпни за сглобяване на рецептора. Блокирането на рецептор-медиираната тип I IFN сигнализация потиска гена, отговорен за експресия на IFN, както и последващите възпалителни и имунологични процеси. Инхибирането на тип I IFN блокира диференциацията на плазматичните клетки и нормализира субпопулациите на периферните T-клетки, възстановявайки баланса между придобития и вродения имунитет, който е нарушен при СЛЕ.
Фармакодинамични ефекти
При възрастни пациенти със СЛЕ приложението на анифролумаб ≥300 mg интравенозно на всеки 4 седмици и 120 mg подкожно веднъж седмично, показва устойчива неутрализация (≥80%) на 21-генна фармакодинамична сигнатура за интерферон тип I в кръвта. Това потискане се наблюдава още на 4-тата седмица след лечението и/или се запазва, или допълнително се потиска през 52-седмичния период на лечение. След спиране на анифролумаб в края на
52-седмичния период на лечение в клиничните изпитвания за СЛЕ, тип I IFN ФД маркер в кръвни проби се връща до изходните нива в рамките на 8 до 12 седмици.
Анифролумаб 150 mg (интравенозно) показва <20% потискане на генната сигнатура в ранните времеви моменти, което достига максимум от <60% до края на периода на лечение.
При пациенти със СЛЕ с положителни анти-dsDNA антитела на изходно ниво, лечението с анифролумаб 300 mg интравенозно на всеки 4 седмици и 120 mg подкожно веднъж седмично води до числено намаляване на анти-dsDNA антитела във времето до 52-та седмица.
При пациенти с ниски нива на комплемента (C3 и C4) се наблюдава повишаване на нивата на комплемента при пациентите, получаващи анифролумаб 300 mg интравенозно до 52-та седмица.
Клинична ефикасност
Интравенозно приложение
Безопасността и ефикасността на анифролумаб са оценени в две многоцентрови, рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани Фаза III проучвания с 52-седмичен период на лечение (Изпитване 1 [TULIP 1] и Изпитване 2 [TULIP 2]). Пациентите са диагностицирани със СЛЕ съгласно критериите за класификация на Американски колеж по ревматология (American College of Rheumatology) (1997).
Всички пациенти са на възраст ≥18 години и са имали умерено тежко до тежко заболяване със скор на индекса за болестна активност 2000 за СЛЕ (SLEDAI-2K, SLE Disease Activity Index 2000) ≥6 точки, ниво на органно засягане въз основа на оценката на BILAG (British Isles Lupus Assessment Group - Британската група за оценка на СЛЕ) и скор ≥1 по PGA (Physician’s Global
Assessment – Обща оценка на лекаря), въпреки получаването на стандартна терапия за СЛЕ, състояща се изходно или от един перорален кортикостероид (КС), или от някаква комбинация на перорални кортикостероиди, антималарийни средства и/или имуносупресори. С изключение на пероралните КС (преднизон или еквивалент), където постепенното намаляване е част на протокола, по време на клиничните изпитвания пациентите продължават да получават тяхната настояща терапия за СЛЕ в установени дози. Пациентите, които са имали тежък активен лупусен нефрит, и пациентите, имали тежък активен лупус на централната нервна система, са изключени. Употребата на други биологични лекарствени средства и циклофосфамид не е разрешена по време на клиничните изпитвания. Пациентите, които получават други биологични терапии, трябва да завършат период на изчистване не по-малко от 5 полуживота преди включване в проучването. И двете проучвания са проведени в Северна Америка, Европа, Южна Америка и Азия. Пациентите са получавали анифролумаб или плацебо, приложени чрез интравенозна инфузия на всеки 4 седмици.
Изпитване 1 (N=457) и Изпитване 2 (N=362) са сходни по дизайн.
В Изпитване 1 първичната крайна точка е отговорът по SLE Responder Index (SRI-4), определен като отговаряне на всеки от следните критерии в Седмица 52 в сравнение с изходното ниво:
-
Намаляване с ≥4 точки на SLEDAI-2K спрямо изходното ниво;
-
Без нови засегнати органни системи, определени като 1 или повече BILAG A или 2 или повече BILAG B пункта в сравнение с изходното ниво;
-
Без влошаване спрямо изходното ниво на активността на лупус, определена като повишение с ≥0,30 точки на 3-точковата PGA визуална аналогова скала (visual analogue scale, VAS);
-
Без употреба на ограничени лекарствени продукти извън праговите количества, позволени по протокол;
-
Без преустановяване на лечението.
В Изпитване 2 първичната крайна точка е отговорът по British Isles Lupus Assessment Group въз основа на Composite Lupus Assessment (BICLA) в Седмица 52, определен като подобрение на всички органни домейни с умерена или тежка активност на изходно ниво:
-
Намаляване на всички изходни скорове BILAG A до B/C/D и изходни скорове BILAG B до C/D, без влошаване на BILAG в други органни системи, определено като нов BILAG A скор ≥1 или нови BILAG B скорове ≥2;
-
Без влошаване спрямо изходното ниво на SLEDAI-2K, където влошаването е определено като повишаване спрямо изходното ниво с >0 точки;
-
Без влошаване спрямо изходното ниво на активността на лупус, където влошаването е определено като повишаване с ≥0,30 точки на 3-точковата PGA VAS;
-
Без употреба на ограничени лекарствени продукти извън праговите количества, позволени по протокол;
-
Без преустановяване на лечението.
Вторичните крайни точки за ефикасност в двете проучвания включват поддържане на намалението на ПКС и годишната честота на пристъпите. В двете проучвания се оценява ефикасността на анифролумаб 300 mg спрямо плацебо.
Демографските данни на пациентите като цяло са сходни в двете изпитвания; средната възраст е 41,3 и 42,1 години (диапазон 18-69), 4,4% и 1,7% са на възраст ≥65 години, 92% и 93% са
жени, 71% и 60% са от бялата раса, 14% и 12% са тъмнокожи/афроамериканци и 5% и 17% са азиатци, съответно в Изпитвания 1 и 2. И в двете изпитвания, 72% от пациентите са имали висока болестна активност (скор ≥10 по SLEDAI-2K). В Изпитванията 1 и 2 съответно, 48% и 49% са имали тежко заболяване (BILAG A) най-малко в 1 органна система, а 46% и 47% от пациентите са имали умерено тежко заболяване (BILAG B) най-малко в 2 органни системи.
Най-често засегнатите органни системи (BILAG A или B изходно) са лигавиците и кожата (Изпитване 1: 87%, Изпитване 2: 85%) и мускулно-скелетната система (Изпитване 1: 89%,
Изпитване 2: 88%).
В Изпитвания 1 и 2, 90% от пациентите (и в двете изпитвания) са серопозитивни за
анти-нуклеарни антитела (ANA, anti-nuclear antibodies), а 45% и 44% - за анти-двойноверижна ДНК антитела (anti-dsDNA, anti-double-stranded DNA); 34% и 40% от пациентите имат ниско ниво на C3, а 21% и 26% имат ниско ниво на C4.
Изходната съпътстваща стандартна терапия включва перорални кортикостероиди (Изпитване 1: 83%, Изпитване 2: 81%), антималарийни средства (Изпитване 1: 73%, Изпитване 2: 70%) и
имуносупресори (Изпитване 1: 47%, Изпитване 2: 48%; включително азатиоприн, метотрексат, микофенолат и мизорибин). За пациентите, приемащи перорални КС (преднизон или еквивалент) изходно, средната дневна доза е 12,3 mg в Изпитване 1 и 10,7 mg в Изпитване 2. По време на седмици 8-40 пациенти с изходна доза на пероралните КС ≥ 10 mg/дневно трябва постепенно да намалят тяхната доза на перорален КС до ≤7,5 mg/дневно, освен ако няма влошаване на болестната активност.
За отговора BICLA и SRI-4 пациентите, които са се оттеглили от лечението преди Седмица 52, се считат за неотговорили. В Изпитване 1 и 2 съответно 35 (19%) и 27 (15%) пациенти,
получаващи анифролумаб, и 38 (21%) и 52 (29%) пациенти, получаващи плацебо, са се оттеглили от лечението преди Седмица 52. Резултатите са представени в Таблица 2.
Таблица 2 Резултати за ефикасността при възрастни със СЛЕ в Изпитване 1 и Изпитване 2
| Изпитване 1 | Изпитване 2 | |||
| Анифролумаб 300 mg | Плацебо | Анифролумаб 300 mg | Плацебо | |
| Отговор по BICLA на Седмица 52* | ||||
| Процент на отговор, % (n/N) | 47,1 (85/180) | 30,2 | 47,8 (86/180) | 31,5 |
| (55/184) | (57/182) | |||
| Разлика % (95% ДИ) | 17,0 (7,2; 26,8) | 16,3 (6,3; 26,3) | ||
| Компоненти на отговора по BICLA:Подобрение на BILAG, n (%) † | 85 (47,2) | 58 (31,5) | 88 (48,9) | 59 (32,4) |
| Няма влошаване на SLEDAI-2K, n (%) †Няма влошаване на PGA, n (%) † | 121 (67,2)117 (65,0) | 104 (56,5)105 (57,1) | 122 (67,8)122 (67,8) | 94 (51,6)95 (52,2) |
| Без прекратяване на лечението, n (%)Без употреба на ограничени лекарствени продукти извън допустимия за протокола праг,n (%) | 145 (80,6)140 (77,8) | 146 (79,3)128 (69,6) | 153 (85,0)144 (80,0) | 130 (71,4)123 (67,6) |
| Отговор по SRI-4 на Седмица 52* | ||||
| Процент на отговор, % (n/N) † | 49,0 (88/180) | 43,0 | 55,5 (100/180) | 37,3 |
| (79/184) | (68/182) | |||
| Разлика % (95% ДИ) | 6,0 (-4,2; 16,2) | 18,2 (8,1; 28,3) | ||
| Устойчиво намаление на пероралните КС ‡ | ||||
| Процент на отговор, % (n/N) † | 49,7 (51/103) | 33,1 | 51,5 (45/87) | 30,2 |
| (34/102) | (25/83) | |||
| Разлика % (95% ДИ) | 16,6 (3,4; 29,8) | 21,2 (6,8; 35,7) | ||
| Честота на пристъпите | ||||
| Оценка на годишната честота | 0,57 | 0,68 | 0,43 | 0,64 |
| на пристъпите, | (0,43; 0,76) | (0,52; 0,90) | (0,31; 0,59) | (0,47; 0,86) |
| Изпитване 1 | Изпитване 2 | |||
| Анифролумаб 300 mg | Плацебо | Анифролумаб 300 mg | Плацебо | |
| (95% ДИ) | ||||
| Оценка на съотношението на честотата (95% ДИ) | 0,83 (0,61; 1,15) | 0,67 (0,48; 0,94) | ||
BICLA: British Isles Lupus Assessment Group-based Composite Lupus Assessment – комбинирана оценка на лупуса на Британската група за оценка на СЛЕ; BILAG: British Isles Lupus Assessment Group - Британската група за оценка на СЛЕ, PGA: Physician’s Global Assessment - Обща оценка на лекаря; SLEDAI-2K: Systemic Lupus Erythematosus Disease Activity Index 2000 - индекс за болестна активност 2000 за системен лупус еритематодес; SRI-4: SLE Responder Index - индекс за отговор при СЛЕ.
Всички пациенти са получили стандартна терапия.
* BICLA и SRI(4) се основават на съставната оценка, където прекратяването на лечението или ограничената употреба на лекарствени продукти са част от критериите за отговор.
† Пациенти, които прекратяват лечението или използват ограничени лекарствени продукти извън допустимия за протокола праг, се считат за не-респондери.
‡ Подгрупа пациенти с перорални КС ≥10 mg/дневно изходно. Респондери се определят като пациенти с намаление на дозата на пероралните КС до ≤7,5 mg/дневно на Седмица 40, задържащо се до Седмица 52.
Дългосрочно продължение: Пациентите, които са завършили Изпитвания 1 и 2 (основни изпитвания) до Седмица 52, са подходящи да продължат лечението в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано 3-годишно LTE. Пациентите, които са получавали анифролумаб 150 mg или 300 mg в Изпитвания 1 и 2, в LTE са получавали анифролумаб 300 mg. Пациентите, които са получавали плацебо в Изпитвания 1 и 2, в LTE повторно са рандомизирани 1:1 да получават или анифролумаб 300 mg, или плацебо, в резултат на което приблизителното съотношение анифролумаб 300 mg:плацебо в LTE е 4:1.
Дългосрочната ефикасност е оценена при пациенти, получавали анифролумаб 300 mg или плацебо в основното изпитване и продължават да получават същото лечение в LTE (анифролумаб N=257; плацебо N=112). От тях 69% от пациентите, получавали анифролумаб (177/257), и 46% от пациентите, получавали плацебо (52/112), са завършили общо 4 години на лечение. На Седмица 208 средният скор по SLEDAI-2K (стандартна грешка [SE, standard error]) е 3,4 (0,25) и 4,0 (0,46) при пациенти, получавали съответно анифролумаб (n=140) и плацебо (n=44).
Подкожно приложение
Безопасността и ефикасността на анифролумаб, приложен подкожно, са оценени в многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване фаза III с
52-седмичен период на лечение. Всички пациенти са на възраст ≥ 18 години, диагностицирани със СЛЕ съгласно критериите за класификация на Американски колеж по ревматология (American College of Rheumatology) (ревизирани през 1997 г.), и имат умерено тежка до тежка форма на заболяването със SLEDAI2K-2K скор ≥6 точки, ниво на органно засягане според оценката по BILAG и PGA скор ≥1, въпреки получаването на стандартна терапия за СЛЕ, състояща се или от един, или от каквато и да е комбинация от перорални КС на изходно ниво, антималарийни средства и/или имуносупресори. Пациентите продължават да получават съществуващото си лечение за СЛЕ с установени дози по време на проучването, с изключение на перорални КС (преднизон или еквивалент), където постепенното намаляване на дозата е част от протокола. Пациенти с тежък активен лупусен нефрит или с тежък активен лупус на централната нервна система са изключени. Пациентите са рандомизирани (1:1) да получават 120 mg анифролумаб или плацебо чрез подкожна инжекция веднъж седмично.
Предварително определен междинен анализ е проведен, когато 220 рандомизирани пациенти са завършили 52-рата седмица или са се оттеглили от изпитването. От тях 89% са жени, 78% са от бялата раса, 7% са азиатци и 4% са чернокожи/афроамериканци. Медианата на възрастта е
43 години (диапазон: 19-70). На изходното ниво 67% имат висока активност на заболяването (SLEDAI-2K скор ≥10), 45% имат тежко заболяване (BILAG A) в поне 1 органна система и 50%
имат умерено тежко заболяване (BILAG B) в поне 2 органни системи. Най-често засегнатите органни системи (BILAG A или B на изходното ниво) са мускулно-скелетната (95%) и лигавиците и кожата (92%); 2% кардиореспираторната и 2% засягане на бъбречната система. На изходно ниво 95% са серопозитивни за ANA антитела, а 40% за анти-dsDNA антитела; 33% от пациентите имат ниски нива на C3, а 24% – ниски нива на C4. Основното стандартно лечение на СЛЕ включва перорални КС (82%; средна дневна доза (преднизон или еквивалент) 9,8 mg, имуносупресори (56%) и антималарийни средства (80%). По време на седмици 8–40 пациенти с изходна доза на пероралните КС ≥10 mg/дневно трябва постепенно да намалят тяхната доза на перорален КС до ≤7,5 mg/ден, освен ако няма влошаване на болестната активност.
Рандомизацията е стратифицирана според SLEDAI-2K скора на изходно ниво (<10 спрямо
≥10 точки), дозата перорални КС на ден 1 (<10 mg/ден спрямо ≥10 mg/ден преднизон или еквивалент) и резултатите от теста за генната сигнатура на интерферона (висок срещу нисък).
Първичните анализи оценяват намаляването на общата активност на заболяването, измерена чрез отговора по BICLA на 52-рата седмица. При междинния анализ анифролумаб 120 mg, приложен подкожно, показа статистически и клинично значимо намаление на общата активност на заболяването в сравнение с плацебо.
Таблица 3 Честота на отговор по BICLA на седмица 52
| Анифролумаб 120 mg | Плацебо | |
| Честота на отговор по BICLA | ||
| Процент респондери, % (n/N)* | 59,4 (65/109) | 43,9 (49/111) |
| Разлика, % (95% ДИ) | 15,5 (2,3; 28,6) | |
| Компоненти на отговора по BICLAǂ | ||
| Подобрение на BILAG, n (%) | 65 (59,5) | 49 (44,1) |
| Липса на влошаване на SLEDAI-2K, n (%)Липса на влошаване на PGA, n (%) | 81 (74,3)81 (74,4) | 80 (71,6)82 (73,7) |
BICLA: British Isles Lupus Assessment Group-based Composite Lupus Assessment – комбинирана оценка на лупуса въз основа на Група на Британските острови за оценка на лупус; BILAG: British Isles Lupus Assessment Group - Група на Британските острови за оценка на лупус, PGA: Глобална оценка на лекаря; SLEDAI-2K: Systemic Lupus Erythematosus Disease Activity Index 2000 – индекс на болестната активност при системен лупус еритематодес 2000;
Всички пациенти са получили стандартна терапия.
* Пациентите, които са преустановили лечението или са използвали ограничени лекарствени продукти, надхвърлящи допустимите прагове по протокол, или са починали, се считат за неотговорили на лечението.
ǂ Липсващите данни приписани чрез множествено импутиране.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с анифролумаб в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на системен лупус еритематодес (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Фармакокинетичните (ФК) свойства на анифролумаб са проучени при възрастни пациенти със СЛЕ след интравенозни дози в диапазона от 100 до 1 000 mg, прилагани веднъж на всеки
4 седмици, и подкожни седмични дози 120 mg, както и при здрави доброволци след еднократна интравенозна или подкожна доза.
Анифролумаб проявява нелинейни ФК свойства в диапазона на доза от 100 mg до 1 000 mg. ФК експозиция намалява по-бързо при дози по-ниски от 300 mg на всеки 4 седмици (препоръчителната интравенозна доза).
Абсорбция
Въз основа на популационен ФК анализ след подкожно приложение изчислената бионаличност на анифролумаб е приблизително 75%. Стационарно състояние на експозицията е достигнато след приблизително 16 седмици подкожно приложение.
Разпределение
Въз основа на популационен ФК анализ изчисленият централен и периферен обем на разпределение на анифролумаб е съответно 3,48 l и 1,72 l за пациент с телесно тегло 68 kg.
Биотрансформация
Анифролумаб е белтък, поради което не са провеждани специални проучвания за метаболизма.
Анифролумаб се елиминира чрез прицелен IFNAR-медииран път на елиминиране и ретикулоендотелната система, където се очаква анифролумаб да се разгради до малки пептиди и отделни аминокиселини от протеолитичните ензими, които са широко разпространени в организма.
Елиминиране
Поради насищане на IFNAR1-медиирания клирънс при по-високите дози, увеличението на експозицията е по-голямо отколкото пропорционалното на дозата.
От популационното фармакокинетично моделиране изчисленият типичен системен клирънс (CL) е 0,146 l/ден. След дългосрочни наблюдения е установено, че клирънсът на анифролумаб е стабилен в годините от 2 до 4 на лечението.
Въз основа на популационния ФК анализ, серумните концентрации са под откриваемите при повечето пациенти (95%), приблизително 16 седмици след приема на последната доза анифролумаб, когато анифролумаб е бил прилаган в продължение на една година.
Специални популации
Няма клинично значима разлика в системния клирънс на базата на възрастта, расата, етническата принадлежност, региона, пола, интерфероновия (IFN) статус или телесното тегло, което да изисква коригиране на дозата.
Старческа възраст
Въз основа на популационния ФК анализ, възрастта (диапазон 18 до 70 години) не повлиява клирънса на анифролумаб; комплектът данни за популационна ФК включва 33 (3%) пациенти на възраст ≥65 години.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани специфични клинични проучвания за изследване на ефекта на бъбречното увреждане върху анифролумаб. Въз основа на популационния ФК анализ, клирънсът на анифролумаб е сравним при пациенти със СЛЕ с леко (60-89 ml/min/1,73 m2) и умерено намаление на стойностите на изчислената скорост на гломерулна филтрация (eGFR, estimated glomerular filtration rate) (30-59 ml/min/1,73 m2) и пациентите с нормална бъбречна функция (≥90 ml/min/1,73 m2). Пациентите със СЛЕ със сериозно намаление на стойностите на eGFR или терминален стадий на бъбречна болест (<30 ml/min/1,73 m2) са изключени от клиничните изпитвания; анифролумаб няма бъбречен клирънс.
Пациентите със съотношение протеин/креатинин в урината (UPCR, urine protein/creatinine ratio)
>2 mg/mg са изключени от клиничните изпитвания. Въз основа на популационния ФК анализ, повишеното съотношение на UPCR не повлиява значимо клирънса на анифролумаб.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специфични клинични проучвания за изследване на ефекта на чернодробното увреждане върху анифролумаб.
Като едно IgG1 моноклонално антитяло, анифролумаб се елиминира основно чрез катаболизъм и не се очаква да се подложи на метаболизъм от чернодробните ензими, тъй като е малко вероятно такива промени в чернодробната функция да имат някакъв ефект върху елиминирането на анифролумаб. Въз основа на популационния ФК анализ, изходните биомаркери на чернодробната функция (АЛТ и АСТ ≤2,0 × ГГН [горна граница на нормата] и общ билирубин) нямат клинично значим ефект върху клирънса на анифролумаб.
Взаимодействия
Въз основа на популационния ФК анализ, съпътстващата употреба на перорални кортикостероиди, антималарийни средства, имуносупресори (включително азатиоприн, метотрексат, микофенолат и мизорибин), НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), ACE-инхибитори, инхибитори на HMG-CoA
(3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А) редуктазата не повлияват значимо ФК на анифролумаб.
Фармацевтични данни - Saphnelo 120 mg
Хистидин
Хистидинов хидрохлорид монохидрат Лизинов хидрохлорид
Трехалоза дихидрат Полисорбат 80 (E 433) Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
4 години.
При необходимост, Saphnelo предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка може да се съхранява при стайна температура (20 °C – 25 °C) за максимално 7 дни, предпазена от светлина. След като Saphnelo предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка е достигнала стайна температура, да не се връща обратно в хладилник. Да се изхвърли, ако не бъде използвана в рамките на 7 дни при съхранение на стайна температура.
Да се съхранява в хладилник (2 ºC – 8 ºC).
Да се съхранява в оригинална опаковка, за да се предпази от светлина. Да не се замразява, разклаща или излага на топлина.
Предварително напълнена спринцовка
0,8 ml разтвор в спринцовка от стъкло тип I с игла 27 G, 12,7 mm от неръждаема стомана с неподвижен предпазител на иглата и бромобутилова глава на буталото. Предварително напълнената спринцовка е снабдена с предпазител на иглата, стъбло на буталото и място за захващане.
Опаковка с 1 предварително напълнена спринцовка. Предварително напълнена писалка
0,8 ml разтвор в спринцовка от стъкло тип I с игла 27 G, 12,7 mm от неръждаема стомана, покрита с неподвижен предпазител на иглата и бромобутилова глава на буталото.
Предварително напълнената писалка се състои от спринцовката и ръчно механично (с пружина) устройство за инжектиране.
Опаковка:
-
1 предварително напълнена писалка
-
4 предварително напълнени писалки
-
Групова опаковка, съдържаща 12 (3 опаковки по 4) предварително напълнени писалки Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Този лекарствен продукт е само за еднократна употреба.
-
Извадете Saphnelo предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка от хладилника и оставете инжекционният разтвор да достигне стайна температура за 60 минути.
-
Преди приложение проверете визуално инжекционния разтвор за наличие на частици и промяна в цвета. Изхвърлете предварително напълнената спринцовка или предварително напълнената писалка, ако разтворът е мътен, с променен цвят или се наблюдават видими частици.
-
Подробни указания за подготовката и прилагането на Saphnelo с помощта на предварително напълнена спринцовка или предварително напълнена писалка са дадени в
„Указанията за употреба“.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
M32.8: Други форми на дисеминиран lupus erythematodes