Defitelio 80 mg/ml - Solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Defitelio 80 mg/ml
Defitelio е показан за лечение на тежка чернодробна венооклузивна болест (VOD), известна и като синдром на синусоидална обструкция (SOS), при терапия с трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCT).
Лекарството е показано при възрастни и юноши, деца и кърмачета на възраст над 1 месец.
Defitelio трябва да се предписва и прилага от лекар специалист с опит в диагностицирането и лечението на усложнения при HSCT.
Дозировка
Препоръчителната доза е 6,25 mg/kg телесно тегло на всеки 6 часа (25 mg/kg/ден).
Данните за ефикасност и безопасност при дози над това ниво са ограничени и по тази причина не се препоръчва увеличаване на дозата над 25 mg/kg/ден.
Лечението трябва да се прилага в продължение на минимум 21 дни и до отзвучаване на симптомите и признаците на тежка VOD.
Бъбречно увреждане
Не се изисква корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане или пациенти на интермитентна хемодиализа (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не са извършвани официални проучвания на фармакокинетиката при пациенти с чернодробно увреждане, лекарственият продукт обаче е използван в клинични проучвания при пациенти, които развиват чернодробно увреждане, без корекция на дозата, като не са установени проблеми с безопасността. Поради това не се препоръчва корекция на дозата, но пациентите трябва да се наблюдават внимателно (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Препоръчителната доза за деца на възраст от 1 месец до 18 години е същата като при възрастните, т.е. 6,25 mg/kg телесно тегло на всеки 6 часа.
Безопасността и ефикасността на дефибротид при деца на възраст под 1 месец все още не са установени. Липсват данни. Не се препоръчва употребата на Defitelio при деца на възраст под един месец.
Начин на приложение
Defitelio е за интравенозно приложение. Прилага се чрез интравенозна инфузия в продължение на два часа.
Defitelio трябва винаги да се разрежда преди употреба. Може да се разреди с 5% инфузионен разтвор на глюкоза или с инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) до подходяща концентрация, която позволява инфузия в рамките на 2 часа. Общият инфузионен обем трябва да се определи въз основа на теглото на отделния пациент. Крайната концентрация на Defitelio трябва да бъде в диапазона от 4 mg/ml до 20 mg/ml.
Флаконите са предназначени за еднократна употреба и неизползваният разтвор от единична доза трябва да се изхвърли (вж. точка 6.6)
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Едновременна употреба на тромболитична терапия (напр. t-PA) (вж. точка 4.5).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Не се препоръчва употреба на лекарствени продукти, които увеличават риска от хеморагия, в рамките на 24 часа от прилагане на Defitelio (в рамките на 12 часа в случай на нефракциониран хепарин).
Едновременната терапия със системни антикоагуланти (напр. хепарин, варфарин, директни тромбинови инхибитори и директни инхибитори на фактор Xa) (вж. точка 4.5), освен при
рутинна поддръжка или повторно отваряне на централен венозен катетър, изисква внимателно наблюдение. Когато се използва подобна терапия, трябва да се обмисли спиране на Defitelio.
Лекарствените продукти, които влияят на тромбоцитната агрегация (напр. нестероидни противовъзпалителни средства), трябва да се прилагат внимателно, под строг медицински контрол по време на прилагането на Defitelio.
При пациенти, които имат или развият клинично значим остър кръвоизлив, налагащ преливане на кръв, Defitelio не се препоръчва или трябва да се спре. Препоръчва се временно спиране на Defitelio при пациенти, подложени на оперативни или инвазивни процедури със сериозен риск от масивен кръвоизлив.
Не се препоръчва прилагане на дефибротид при пациенти с хемодинамична нестабилност, определена като невъзможност за поддържане на средно артериално налягане с едно лекарство за понижаване на кръвното налягане.
Приложение на Defitelio като болус може да причини зачервяване или усещане за „обща топлина“.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа 20,4 mg натрий на флакон, които са еквивалентни на 1,02 % от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Потенциални взаимодействия с рекомбинантен t-PA
В модел на тромбоемболия при мишки рекомбинантният t-PA засилва антитромботичния ефект на дефибротид, когато се прилага интравенозно. По тази причина едновременната употреба може да доведе до повишен риск от хеморагия и е противопоказана (вж. точка 4.3).
Потенциални взаимодействия с антитромботични фибринолитични средства
Дефибротид има профибринолитичен ефект (вж. точка 5.1) и това може потенциално да засили действието на антитромботичните/фибринолитични лекарствени продукти.
Понастоящем няма съобщен опит с пациенти, подложени на едновременно лечение с хепарини с ниско молекулно тегло (LMWH), варфарин или едновременно лечение с директни тромбинови инхибитори (напр. дабигатран) и директни инхибитори на фактор Xa (напр. ривароксабан и апиксабан). Поради това не се препоръчва употреба на дефибротид с антитромботични/фибринолитични лекарствени продукти.
Въпреки това, ако по изключение се използват такива, се изисква повишено внимание чрез стриктно проследяване на параметрите на коагулация (вж. точка 4.4).
Потенциални взаимодействия с други лекарствени продукти
Defitelio не инхибира и не индуцира CYP450 (вж. точка 5.2).
Контрацепция при мъже и жени
Пациентите и техните партньори трябва да използват ефективна контрацепция по време на експозиция на Defitelio и една седмица след прекъсването му.
Бременност
Не са провеждани проучвания с употреба на дефибротид при бременни жени. Проучванията за токсичност за ембриофеталното развитие при бременни плъхове и зайци с дози дефибротид, близки до препоръчителните терапевтични дози за хора, разкриват висок процент на хеморагични аборти (вж. точка 5.3).
Defitelio не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако клиничното състояние на жената изисква лечение с Defitelio.
Кърмене
Не е известно дали дефибротид се екскретира в кърмата. Предвид естеството на лекарствения продукт, не се очаква риск за новородените/кърмачетата. Defitelio може да се прилага в периода на кърмене.
Фертилитет
Няма проучвания, които изследват ефектите на дефибротид върху човешкия фертилитет.
Defitelio не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това от пациентите не се очаква да шофират или работят с машини поради естеството на основното заболяване.
Резюме на профила на безопасност
Оценката на безопасността на дефибротид е въз основа на група от сборни данни за безопасност, който включва пациенти, които са получавали 25 mg/kg/ден дефибротид за лечението на VOD от 4 клинични проучвания: основното проучване за лечение Фаза 3 (2005- 01), проучване за лечение с изпитваното ново лекарство (Treatment-IND), проучване за определяне на дозата (99-118) и контролирано, рандомизирано проучване за профилактика (2004-000592-33). В основното проучване Фаза 3 на лечението общата честота на възникване на нежеланите реакции е сходна между групата на лечение с дефибротид и контролната група (историческа). Табличният списък на нежеланите реакции (ADR) включва ADR, наблюдавани група от сборни данни за безопасност [ADR = всяко събитие, съобщено като вероятно свързано в поне два случая] и TEAE, наблюдавани в окончателното завършено проучване Treatment-IND 2006-05 [TEAE = всяко нежелано събитие, което започва или се влошава по тежест след първата доза дефибротид]. В таблицата по-долу за нежеланите реакции е използвана най- високата честота. Данните за безопасност от основното проучване се подкрепят и потвърждават от данните от завършеното проучване Treatment-IND.
Най-честите нежелани реакции, наблюдавани при лечение на чернодробна VOD са хеморагии (включително, но не само, стомашно-чревна хеморагия, белодробна хеморагия и епистаксис) и хипотония.
Освен това, въпреки че в проучванията на дефибротид при VOD не са съобщавани случаи на свръхчувствителност, са докладвани случаи на свръхчувствителност, включително анафилаксия, във връзка с по-рано разрешен за употреба състав на дефибротид. По тази причина свръхчувствителността е включена като ADR.
Табличен списък на нежеланите реакции
Наблюдаваните нежелани реакции са описани по-долу по системо-органен клас и честота. В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени по низходящ ред на сериозност. Честотите се определят като: много чести (≥1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| Чести | Коагулопатия |
| Нарушения на имунната система | |
| Нечести | Свръхчувствителност |
| Анафилактична реакция | |
| Нарушения на нервната система | |
| Чести | Церебрална хеморагия |
| Нечести | Церебрален хематом |
| Нарушения на очите | |
| Нечести | Конюнктивална хеморагия |
| Съдови нарушения | |
| Много чести | Хипотония |
| Чести | Хеморагия |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Чести | Белодробна хеморагия |
| Епистаксис | |
| Нечести | Хемоторакс |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Чести | Стомашно-чревна хеморагия |
| Повръщане | |
| Диария | |
| Гадене | |
| Хематемеза | |
| Хеморагия от устната кухина | |
| Нечести | Мелена |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| Чести | Обрив |
| Пруритус | |
| Петехии | |
| Нечести | Екхимози |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |
| Чести | Хематурия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Чести | Хеморагия на мястото на катетъра |
| Пирексия | |
| Нечести | Хеморагия на мястото на инжектиране |
Педиатрична популация
В проучванията на лечението над 50% от пациентите са деца. При дози над препоръчителната доза от 25 mg/kg/ден има по-висок дял пациенти със събития, свързани с кървене, в групата с висока доза, но тъй като много от събитията са възникнали в периода на проследяване, не може да се определи ясна връзка с лечението с дефибротид. В педиатричното проучване за превенция
при доза 25 mg/kg/ден има повишена честота на всички събития, свързани с кървене, в групата с дефибротид в сравнение с групата на лечение.
Въпреки това няма разлика в честотата на случаите на сериозен кръвоизлив или кръвоизлив с летален изход.
Естеството на честотата и тежестта на нежеланите реакции при деца в друго отношение са същите като при възрастните. Не са показани специални предпазни мерки.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма специфичен антидот при предозиране. Лечението трябва да е симптоматично. Дефибротид не се отстранява чрез диализа (вж. точка 5.2).
Фармакологични свойства - Defitelio 80 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Други антитромботични средства; ATC код: B01AX01. Механизъм на действие
Дефибротид представлява олигонуклеотидна смес с доказано антитромботично, фибринолитично, антиадхезивно и противовъзпалително действие. Механизмът на действие е многофакторен. Преди всичко той действа като намалява прекомерното активиране на ендотелните клетки (ЕК) (ендотелна дисфункция), модулира ендотелната хомеостаза, а така също възстановява тромбо-фибринолитичния баланс. Точният механизъм на действие на дефибротид обаче не е напълно изяснен.
Дефибротид демонстрира антитромботични и фибринолитични ефекти in vitro и in vivo, като: повишава системния инхибитор на пътя на тъканния фактор (TFPI), тъканния плазминогенен активатор (t-PA) и експресията на тромбомодулин (TM); понижава фактора на von Willebrand (vWF) и експресията на инхибитора на плазминогенния активатор -1 (PAI-1) и засилва ензимната активност на плазмина да хидролизира фибриновите съсиреци.
Проучвания in vitro и in vivo показват, че дефибротид инхибира адхезията на левкоцитите и тромбоцитите към ендотела, като: потиска P-селектина и съдово-клетъчната адхезионна молекула-1 (VCAM)-1; възпрепятства трансмиграцията на левкоцитите, медиирана от асоциираната с лимфоцитната функция антиген 1-междуклетъчна адхезионна молекула (LFA 1-ICAM) и увеличава азотния оксид (NO), простагландин I2 (PGI2) и простагландин E2 (PGE2).
In vitro дефибротид демонстрира противовъзпалителни ефекти, които отслабват освобождаването и образуването на реактивни кислородни видове и медиатори на възпалението като интерлевкин 6, тромбоксан A2, левкотриен B4 и тумор-некротизиращ фактор-α (TNF-α).
Дефибротид предпазва ЕК от увреждане и подпомага тъканната хомеостаза, като намалява флударабин-медиираната апоптоза на ЕК и същевременно запазва неговия антилевкемичен ефект, и като инхибира експресията на хепараназа, което е доказано съответно в проучвания in vitro и in vivo.
Клинична ефикасност и безопасност
Лечение на VOD
Ефикасността и безопасността на дефибротид при лечението на тежка VOD са проучени в основно, Фаза 3, проучване с историческа контрола (2005-01). Четиридесет и четири деца и 58 възрастни пациенти с тежка VOD след HSCT са лекувани чрез интравенозна инфузия на Defitelio 25 mg/kg/ден и са сравнени с 32 пациенти от историческата контролна група.
Медианата на продължителност на терапията при лекуваните с Defitelio пациенти е 22 дни.
Значимо по-висок дял пациенти в лекуваната с Defitelio група постига пълно повлияване, определено като общ билирубин по-нискък от 2 mg/dL и овладяване на MOF (полиорганна недостатъчност). Пълното повлияване в ден +100 е 23,5% (24/102) с Defitelio в сравнение с 9,4% (3/32) в историческата контролна група (p=0,013). В допълнение процентът на преживяемост в ден +100 бележи подобрение в лекуваната с Defitelio група, с преживяемост при 38,2% (39/102) от пациентите в сравнение с 25,0% (8/32) от пациентите в историческата контролна група (p=0,034).
Данните за ефикасност от това основно проучване са подкрепени и потвърдени с данни от проучване за определяне на дозата (рамо с 25 mg/kg) и отвореното проучване Treatment-IND, съгласно представеното в Таблица 1.
Таблица 1: Резултати от проучването за лечение: Пълно повлияване и процент на преживяемост при тежка VOD на ден +100
| Отделни проучвания | ||||
| Определяне на дозата (рамо с25 mg/kg/ден) | Открито Treatment-IND (25 mg/kg/ден) | Изпитване с историческа контрола(25 mg/kg/ден) | ||
| Група, лекувана с дефибротид | Историческа контрола | |||
| Пълно повлияване до ден +100 | 43% (32/75) | 39,3% (201/512) | 23,5% (24/102) | 9,4% (3/32) |
| p= 0,0131 | ||||
| Преживяемост до ден+100 | 43,9%* | 49,5% | 38,2%* | 25,0%* |
| p= 0,0341 | ||||
*= оценки по Kaplan Meier за анализа на времето до събитие до ден+100
Данните за крайните резултати, събрани от 611 пациенти, лекувани с Defitelio на база приложение с милосърдна цел при нетежка и тежка VOD след трансплантация, съвпадат с контролираните клинични проучвания, с честота на пълно повлияване 24% (51/212) и преживяемост 37% (78/212) в подгрупата пациенти с тежка VOD.
През 2010 г. Coppell et al съобщават данни от голям мета-анализ на 235 пациенти с тежка VOD, които показват основен процент смъртност поради тежка VOD 84,3%, както и че този процент смъртност остава постоянен в рамките на няколко десетилетия.
Данните, получени от независим регистър в САЩ, показват благоприятен ефект на Defitelio в рутинната клинична практика. В междинния анализ на текущия регистър са събрани данни от 96 пациенти с тежка VOD.
Общата смъртност на ден+100 при пациенти с тежка VOD, които не са лекувани с дефибротид, е 69% и 61% при пациенти, приемали дефибротид. Тези данни са от открит регистър и пациентите не са рандомизирани.
В Таблица 2 е показана допълнителна информация
Таблица 2: Данни от регистъра в САЩ
| Пациенти, които не салекувани с дефибротид | Пациенти, лекувани сдефибротид | |
| 55 | 41 | |
| Живи в ден +100 | 17 (31%) | 16 (39%) |
| Излекуване на VOD до ден +100 | 16 (29%) | 21 (51%) |
Профилактика
Проведено е контролирано, рандомизирано проучване за профилактика (Проучване 2004- 000592-33) при педиатрични пациенти, подложени на HSCT. Пациентите (n=356) са рандомизирани да получават на 25 mg/kg/ден от началото на подготовката или са рандомизирани да не получават профилактично лечение.
Доказано е 40% намаление на общата честота на VOD в рамото за профилактика с Defitelio (от 19,9% в контролното рамо до 12,2% в рамото с Defitelio). Прилагането на животоспасяващо лечение с Defitelio при всички пациенти, които развиват VOD, означава, че проучването не е планирано да оценява свързани с преживяемостта ползи и в проучването не са наблюдавани такива.
При вторичните анализи на подгрупата пациенти, подложени на алогенни трансплантации, профилактиката с Defitelio се свързва и с по-ниска честота и по-малко случаи с тежест степен от 2 до 4 на остра реакция на присадката срещу приемателя (aGvHD) до ден+100.
Проведено е отделно проучване за профилактика (Проучване 15-007), в което е използвана същата доза Defitelio 25 mg/kg/ден чрез интравенозна инфузия при педиатрични (n=198) и възрастни пациенти (n=174) след HSCT. Най-честите основни заболявания на пациентите са остра лимфобластна левкемия (n=100) 26,9%, остра миелогенна левкемия (n=96) 25,8% или невробластом (n=57) 15,3%. Пациентите са рандомизирани на Defitelio плюс най-добрата поддържаща грижа (BSC) или само BSC.
Първичната крайна точка – преживяемост без VOD до ден +30 след HSCT, не е постигната; няма разлика, когато Defitelio плюс BSC се сравнява със BSC самостоятелно. Оценките по Kaplan-Meier (95% CI) за преживяемост без VOD до ден +30 след HSCT са 66,8% за профилактика с Defitelio плюс BSC (57,8%, 74,4%) и 72,5% (62,3%, 80,4%) при BSC самостоятелно. p-стойността от стратифицирания логаритмичен тест, който сравнява преживяемостта без VOD във времето между двете рамена на лечение, е 0,8504. До
ден +30 след HSCT има 10/190 или 5,7% смъртни случая при Defitelio плюс BSC и 5/182 или 2,9% смъртни случая при BSC самостоятелно.
Подобeн дял участници на Defitelio плюс BSC спрямо тези, получаващи само BSC, имат TEAE (съответно 99,4% спрямо 100%) и сериозни TEAE (съответно 40,9% спрямо 35,1%).
Педиатрична популация
В клиничните проучвания, извършени във връзка с лечението на VOD, над 55% (780 пациенти) са на възраст под 18 години. Информация за безопасността и ефикасността при деца е налична от три клинични проучвания за лечение на VOD: основното проучване Фаза 3 на лечението (2005-01), проучването Treatment-IND (2006-05) и проучването за установяване на дозата (99- 118). Безопасността при педиатрични пациенти е изследвана освен това в две допълнителни
проучвания за профилактика (Проучване 2004-000592-33 и 15-007), описани в раздел
„Профилактика“ по-горе.
Безопасността и ефикасността при деца на възраст под 1 месец все още не са установени. Електрофизиология на сърцето
Въз основа на резултатите от QTc проучване, проведено при здрави доброволци, приемащи терапевтични и супратерапевтични дози, може да се направи заключение, че Defitelio няма значим или клинично значим потенциал за удължаване на QTc при дози до 2,4 пъти по-високи от терапевтично показаните. Може да се счита, че Defitelio не показва проаритмична токсичност, свързана с QT промени.
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба при „извънредни обстоятелства“. Това означава, че поради рядкото разпространение на болестта и по етични причини, предотвратяващи провеждането на плацебо-контролирано проучване, до момента не е било възможно да се получи пълна информация за този продукт.
Всяка година Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за продукта и тази КХП съответно ще се актуализира.
Абсорбция и разпределение
Фармакокинетичните параметри при 52 здрави доброволци след единична доза Defitelio 6,25 mg/kg, приложена чрез 2-часова инфузия, са следните:
Таблица 3: Фармакокинетични параметри на Defitelio след интравенозна инфузия на 6,25 mg/kg при здрави доброволци
| Параметър | Фармакокинетични параметри на DefitelioСредно ± SD |
| Cmax (µg/ml) | 17,3 ± 3,83 |
| tmax (h)# | 2,00 (1,00-2,00) |
| AUCt (µg/ml*h) | 26,9 ± 8,53 |
| AUC (µg/ml*h) | 48,1 ± 6,49 |
| Vd (ml) | 9934 ± 3807 |
| CL (L/h) | 10,4 ± 1,77 |
| Kel (1/h) | 1,25 ± 0,66 |
| t1/2 (h) | 0,71 ± 0,35 |
# медиана (мин.-макс.)
Максималните плазмени концентрации се достигат в края на инфузионния период и след това спадат с бърз клирънс, като повечето проби са неоткриваеми 3,5 часа след начало на инфузията. Фармакокинетичен анализ на симулационен модел показва, че плазмените концентрации на Defitelio не кумулират при многократно прилагане и при дози 4-кратно по-високи от терапевтичната.
Обемът на разпределение е около 10 L. Проучванията in vitro демонстрират, че 93% от Defitelio се свързва с плазмените протеини.
Елиминиране
След приложение на терапевтичната доза (6,25 mg/kg) на здрави участници средно 9,48% от общата приложена доза се екскретира в урината като непроменен дефибротид след 24 часа, като основната част се екскретира през първия интервал на взимане на проба от час 0 до час 4 (приблизително 98%).
Метаболизъм
Дефибротид не инхибира и не индуцира CYP450. Специални популации
Бъбречно увреждане
Шестима пациенти с изчислена скорост на гломерулна филтрация <30 ml/min/1,73m2 (изчислена чрез използване на уравнението за модификация на диетата при бъбречни заболявания), на които понастоящем не се прилага диализа, са сравнени с 6 здрави доброволци със сходни демографски данни на изходното ниво. Defitelio 6,25 mg/kg е прилаган на участниците интравенозно в продължение на 2 часа, на всеки 6 часа. В сравнение със здравите контроли при участниците с бъбречно увреждане е демонстрирано повишение съответно 1,6 и 1,4 пъти на AUC и Cmax и около два пъти по-дълъг полуживот в сравнение със здравите доброволци.
Количеството дефибротид, екскретирано в урината за период от 24 часа, е около 5% от общата доза, приложена на участниците с бъбречно увреждане, спрямо около 12% от общата доза, приложена на здрави участници.
Почти цялата бъбречна екскреция протича в рамките на първите 4 часа. Не е установено кумулиране на дефибротид в хода на приложението на 4 дози. Разликата в експозицията не се счита за клинично значима и следователно не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
В подпроучване е показано, че хемодиализата не отстранява дефибротид (вж. точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Не са провеждани официални фармакокинетични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане. Defitelio е използван в клинични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане без корекция на дозата, като не са установени значими проблеми с безопасността (вж. точка 4.2).
Фармацевтични данни - Defitelio 80 mg/ml
Натриев цитрат дихидрат
Хлороводородна киселина (за корекция на pH) Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворени флакони
3 години
Стабилност в периода на употреба след първото отваряне и/или разреждане
От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва незабавно след разреждане. Въпреки това е доказана химична и физична стабилност при употреба за 72 часа при температура 15-25 °C в диапазон на концентрацията от 4 mg/ml до 20 mg/ml в инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или в 5% инфузионен разтвор на глюкоза.
Ако не се използва незабавно, потребителят носи отговорност за периода на използване и условията за съхранение преди употреба, които обикновено не трябва да надвишат 24 часа при 2-8 °C.
Да се съхранява под 25 °C. Да не се замразява.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
2,5 ml флакон (прозрачно стъкло тип I), затворен със запушалка (бутилова гума) и обкатка (алуминий).
Опаковка по 10 флакона.
Defitelio е само за еднократна употреба.
Концентрираният инфузионен разтвор трябва да се разреди чрез прилагане на асептична техника.
Defitelio трябва да се разреди с инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или 5% инфузионен разтвор на глюкоза (вж. точка 6.3 за диапазона на концентрация и стабилността на разредения разтвор) до подходяща концентрация, която позволява 2 часа време за инфузия (вж. точка 4.2).
Подготовка на Defitelio (да се използва асептична техника):
-
Броят флакони, които ще бъдат разредени, трябва да се определи въз основа на теглото на отделния пациент (вж. точка 4.2).
-
Преди разреждане всеки флакон трябва да се провери за частици. Ако има частици и/или течността във флакона не е бистра, флаконът не трябва да се използва.
-
Общият инфузионен обем трябва да се определи въз основа на теглото на отделния пациент. Крайната концентрация на Defitelio трябва да е в диапазона 4 mg/ml – 20 mg/ml (вж. точка 6.3).
-
Обем инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или 5% инфузионен разтвор на глюкоза, равен на общия обем разтвор Defitelio, който ще бъде добавен, трябва да се изтегли от инфузионния сак и да се изхвърли.
-
Трябва да се изтегли необходимият обем от флаконите Defitelio и да се обедини.
-
Полученият обем Defitelio трябва да се добави към инфузионния разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или 5% инфузионен разтвор на глюкоза.
-
Инфузионният разтвор трябва да се смеси внимателно.
-
Преди употреба разтворът трябва да се провери визуално за видими частици. Трябва да се използват само бистри разтвори без видими частици. В зависимост от вида и количеството на разредителя, разреденият разтвор може да е безцветен до бледожълт. Препоръчва се разреденият разтвор Defitelio да се въвежда чрез инфузионна система, снабдена с 0,2 μm вграден филтър.
-
След приключване на инфузията интравенозният катетър трябва да се промие с инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или 5% инфузионен разтвор на глюкоза.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.