Irbesan 150 mg film-coated tablets

Ирбесан е показан при лечение на:

• Есенциална хипертония,

• Диабетна нефропатия при пациенти с хипертония и диабет тип 2, като част от антихипертензивния режим (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Обичайната начална и поддържаща доза е 150 mg ирбесартан веднъж дневно по време

на хранене или извън периодите на хранене. Дозировката от 150 mg веднъж дневно обикновено осигурява по-добро поддържане на кръвното налягане в границите на нормата в продължение на 24 часа, отколкото доза от 75 mg. Все пак, особено при пациенти над 75-годишна възраст или при болни на хемодиализа, лечението може да започне с доза от 75 mg.

При пациенти, които не се повлияват достатъчно добре от прием на 150 mg ирбесартан дневно, дозата може да се повиши до 300 mg дневно или към терапията да се добавят и други антихипертензивни средства. По-специално е доказано, че приемът на диуретик от рода на хидрохлоротиазид има адитивен ефект с ирбесартан (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

При лечение на диабетна нефропатия при пациенти с хипертония и диабет тип 2 се започва със 150 mg ирбесартан веднъж дневно и се достига до поддържаща доза от 300 mg веднъж дневно, като предпочитана поддържаща доза за лечение на бъбречното заболяване.

Доказаният терапевтичен ефект на ирбесартан при пациенти с хипертония и диабет тип 2 се дължи на проучвания, в които при необходимост ирбесартан е приеман допълнително към други антихипертензивни агенти за достигане на определено кръвно налягане (вж. точка 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Не се налага адаптиране на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция. При пациенти на хемодиализа лечението може да започне с по-ниска начална доза (75 mg) (вж. точка 4.4).

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Не се налага адаптиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане. Няма клиничен опит при лечение на болни с тежко чернодробно увреждане.

Пациенти в старческа възраст

Въпреки че при болни над 75-годишна възраст трябва да бъде назначена начална доза от 75 mg, обичайно не се налага адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Ирбесартан не се препоръчва за употреба при деца и юноши, тъй като безопасността и ефикасността му не са установени (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).

За перорално приложение.

• Свръхчувствителност към ирбесартан или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Втория и третия триместър на бременността (вж. точка 4.6)

• Едновременната употреба на Ирбесан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1)

Вътресъдова хиповолемия

При пациенти с хиповолемия и/или понижено ниво на натрий в резултат на интензивно лечение с диуретици, диета бедна на готварска сол, диария или повръщане, може да се наблюдава симптоматична хипотония, най-вече след прием на първата доза. Тези състояния трябва да се коригират преди да започне лечението с ирбесартан.

Реновазална хипертония

Съществува повишен риск от настъпване на тежка степен на хипотония и бъбречна недостатъчност при лечение на пациенти с билатерална стеноза на бъбречните артерии или само с един функциониращ бъбрек с лекарствени продукти, действащи върху ренин- ангиотензин-алдостероновата система. Въпреки че, не е доказан при лечение с ирбесартан, подобен ефект може да се очаква в резултат от прилагане на ангиотензин II-рецепторни антагонисти.

Бъбречно увреждане и трансплантация на бъбрек

При употребата на ирбесартан от пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва периодино проследяване на серумната концентрация на калий и серумния креатинин. Няма опит с прилагане на ирбесартан при пациенти с наскоро проведена бъбречна трансплантация.

Хипотония и диабетна нефропатия

Терапевтичният ефект на ирбесартан върху сърдечно-съдовите и бъбречни инциденти се различава в отделните субгрупи при проучване, проведено сред пациенти с бъбречно заболяване в напреднал стадий. Тези инциденти се повлияват по-слабо при жени и при хора от черната раса (вж. точка 5.1).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин И-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Хиперкалиемия

Както и при други лекарствени продукти, активни по отношение на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, при лечение с ирбесартан, може да настъпи хиперкалиемия, най-вече при бъбречна недостатъчност, клинично значима протеинурия, в резултат на диабетна нефропатия и/или сърдечна недостатъчност. При рискови пациенти, провеждащи лечение с ирбесартан се препоръчва редовно проследяване на серумната концентрация на калий (вж. точка 4.5).

Литий

Не се препоръчва комбинацията между ирбесартан и литий (вж. точка 4.5).

Стеноза на аортната и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при прием на други вазодилататори, така и при лечение с ирбесартан, пациентите страдащи от стеноза на аортна или митрална клапа, както и от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия трябва да се лекуват с повишено внимание.

Първичен алдостеронизъм

Пациенти страдащи от първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от антихипертензивни средства действащи посредством инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова употребата на ирбесартан не се препоръчва.

Обши

При пациенти чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от действието на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или съпътстващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречните артерии), лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим или с антагонисти на ангиотензин II рецептори, които действат върху тази система, е било свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или по-рядко бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.5). Както и при всички антихипертензивни средства, значителното понижаване на кръвното налагане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да предизвика инфаркт на миокарда или инсулт.

Известно е, че АСЕ-инхибиторите - ирбесартан и други ангиотензин антагонисти са по-малко ефективни при понижаване кръвното налягане при хора от черната раса сравнено с тези от бялата раса. Това вероятно се дължи на по-ниските плазмени концентрации на ренин при пациенти с хипертония от черната раса (вж. точка 5.1).

Бременност

Лечение с ангиотензин II-рецепторни антагонисти (AIIRAs) не трябва да се започва по време на бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с AIIRAs. Когато се установи бременност, лечението с AIIRAs трябва незабавно да се прекрати и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение.

Лактоза

Ирбесан съдържа лактоза. Пациенти с рядка наследствена галактозна непоносимост, липса на Lapp-лактаза или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Педиатрична популация

Провеждани са проучвания с ирбесартан при деца и юноши между 6 и 16-годишна възраст, но получените данни са незадоволителни (вж. точка 4.8).

Диуретици и други антихипертензивни средства

Приложението на други антихипертензивни средства може да доведе до увеличаване хипотензивния ефект на ирбесартан, но ирбесартан е бил прилаган без проблеми заедно с други антихипертензивни средства, като бета-блокери, калциеви антагонисти с продължително действие и тиазидни диуретици. Преходно лечение с висока доза диуретици може да предизвика настъпване на хиповолемия и да увеличи риска от хипотония при начално лечение с ирбесартан (вж. точка 4.4).

Продукти, съдържащи алискирен или АСЕ-инхибитори

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери и алискирен се свързва с по-високата честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Калиеви добавки и калий-съхраняваиш диуретици

Въз основа на натрупания клиничен опит от употреба на други лекарствени продукти действащи върху ренин-ангиотензиновата система, едновременната употреба на калий- съхраняващи диуретици, хранителни добавки съдържащи калий, заместители на готварската сол съдържащи калий или лекарствени продукти водещи до повишаване на серумния калий (напр. хепарин) не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Литий

Съобщава се, че едновременната употреба на литий и АСЕ-инхибитори води до обратимо повишаване на серумната концентрация на литий и поява на токсични ефекти. Подобни случаи с ирбесартан до сега са били докладвани много рядко. Следователно едновременната им употреба не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако тази комбинация е наложителна се препоръчва внимателно проследяване на серумните концентрации на литий.

Нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства

При едновременната употреба на_антагонисти на ангиотензин II рецептори и нестероидни противовъзпалитени средства (селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилцалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни НСПВС) може да се получи намаляване на антихипертензивния ефект.

Подобно на АСЕ-инхибиторите, едновременната употреба на антагонисти на ангиотензин II рецепторите и НСПВС може да увеличи риска от влошаване на бъбречната функция, включително и остра бъбречна недостатъчност и увеличаване нивото на калий в плазмата, особено при пациенти със съществуваща преди това нарушена бъбречна функция. Комбинацията се прилага с внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите се хидратират според случая и се отделя повишено внимание за наблюдение на бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и след това през определени

Допълнителна информация за взаимодействията на ирбесартан

При клинични проучвания, фармакокинетиката на ирбесартан не се повлиява от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира главно чрез CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкурониране. При едновременното прилагане на ирбесартан и варфарин не са наблюдавани значителни фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия, като варфарин се метаболизира от CYP2C9. Ефектите на индукторите на CYP2C9, какъвто е рифампицин, върху фармакокинетиката на ирбесартан не са проучени. Фармакокинетиката на дигоксин не се променя при едновременното приложение с ирбесартан.

Употребата на ангиотензин II рецептори не се препоръчва през първия триместър на бремеността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин II рецептори е противопоказна през втория и третия триместър на бремеността (вж. точка 4.3. и 4.4).

Няма убедителни епидемиологични доказатества касаеши риска от тератогенност, вследствие на прилагане на АСЕ-инхибитори през първия триместър, но това не изключва вероятност за слабо увеличаване на риска. Докато няма контролирани епидемиологични данни относно риска при употребата на ангиотензин II рецепторите, подобен риск може да съществува и за този клас лекарства. Освен ако не е наложителна продължителна терапия с ангиотензин II рецептори, пациентките планиращи да забременеят трябва да преминат на терапия с други анти- хипертонични лекарства с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Когато бременността бъде диагностицирана, лечението с ангиотензин II рецептори трябва да се прекрати веднага и ако е необходимо да се започне подходяща алтернативна терапия.

Известно е, че подлагането на терапия с ангиотензин II рецептори по време на втория и третия триместър предизвиква човешка фетотоксичност (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, изоставане на осифицирането на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия. (вж. точка 5.3).

Ако се наложи подлагане на терапия с ангиотензин II рецептори по време на втория триместър от бременността, се препоръчва ултразвуково следене на бъбречната функция и черепа на плода.

Новородени, чиито майки са били подложени на терапия с ангиотензин II рецептори, трябва да бъдат стриктно наблюдавани за появата на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Тъй като не е налична информация относно употребата на Ирбесан по време на кърмене, Ирбесан не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни терапии с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Не е известно, дали ирбесартан и неговите метаболити преминава в кърмата при хора.

Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при плъхове, показват екскреция на ирбесартан или неговите метаболити в млякото (за подробности вж. точка 5.3) .

Ирбесартан няма ефект върху фертилитета на третирани плъхове и тяхното потомство, до дозови нива, причиняващи първите симптоми на токсичност при родителите (вж. точка 5.3).

Ефектът на ирбесартан върху способността за шофиране и работа с машини не е проучен, но въз основа на фармакодинамичните му свойства не се очаква повлияване на тези с способности. Шофиращите и работещите с машини трябва да имат предвид, че е възможна поява на световъртеж или отпадналост по време на лечението.

При плацебо-контролирани клинични проучвания с пациенти с хипертония, общата честота на нежелани събития не се е различавала в групите с ирбесартан (56,2%) и плацебо (56,5%). Отпадане от проучването, поради появи на клинични или лабораторни нежелани събития е било по-често при групите, третирани с плацебо (4,5%), отколкото при групи, лекувани с ирбесартан (3,3%). Честотата на нежеланите лекарствени реакции не зависи от дозата (в препоръчваната дозировка), пола, възрастта, расата или продължителността на лечението.

При пациенти с диабет, хипертония, микроалбуминурия и нормална бъбречна функция са били докладвани ортостатична замаяност и ортостатична хипертония при 0,5% от пациентите (т.е. нечести). Тези случаи се срещат повече при пациенти лекувани с ирбесартан в сравнение с плацебо групата.

В текста по-долу са описани нежелани лекарствени реакции, които са докладвани при проведените плацебо-контролирани проучвания, при които 1,965 пациенти с хипертония са получавали ирбесартан.

Термините отбелязани със звездичка (*) се отнасят за нежелани реакции, които са допълнително докладвани при 2% от пациентите с диабет, страдащи от хипертония, хронична бъбречна недостатъчност и клинично значима протеинурия, лекувани с ирбесартан в сравнение с плацебо групата.

Нежеланите лекарствени реакции са описани по-долу съгласно класификацията MedDRA по системо-органни класове.

Честотите са дефинирани съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на имунната система:

С неизвестна честота: реакции на свръхчувствителност като ангиоедема, обрив, сърбеж

Нарушения на метаболизма и хранененто:

С неизвестна честота: хиперкалиемия

Нарушения на нервната система:

Чести: замаяност, ортостатична замаяност*

С неизвестна честота: световъртеж, главоболие

Нарушения на ухото и лабиринта:

С неизвестна честота: шум в ушите

Сърдечни нарушения:

Нечести: тахикардия

Съдови нарушения:

Чести: ортостатична хипотония*

Нечести: зачервявалия

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:

Нечести: кашлица

Стомашно-чревни нарушения:

Чести: гадене/повръщане

Нечести: диария, диспепсия/киселини

С неизвестна честота: нарушение във вкуса

Хепатобилиарни нарушения:

Нечести: жълтеница

С неизвестна честота: хепатит, нарушена чернодробна функция

Нарушения на кожа и подкожна тъкан:

С неизвестна честота: левкоцитокластичен васкулит

Нарушения на мускулно-скелетна система и съединителната тъкан:

Честа: мускулно-скелетни болки*

С неизвестна честота: артралгия и миалгия (в някои случаи, свързани с повишени плазмени нива на креатан киназа), мускулни спазми

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

С неизвестна честота: нарушена бъбречна функция, включително изолирани случаи на бъбречна недостатъчност при пациенти с риск (вж. точка 4.4)

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата:

Нечести: сексуална дисфункция

Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение:

Чести: умора

Нечести: болка в гърдите

Изследвания:

Много чести: Хиперкалиемия* се наблюдава по-често при пациента с диабет и

лекувани с ирбесартан, отколкото при плацебо групата. При пациенти с хипертония и диабет с микроалбуминурия и нормална бъбречна функция, хиперкалиемия (≥ 5.5 mEq/L) се наблюдава при 29.4% от пациентите в ирбесартан (300 mg) групата и при 22% от пациентите в палцебо групата. При пациенти с хипертония, диабет, хронична бъбречна недостатъчност и клинично значима протеинурия, хиперкалиемия (≥ 5.5 mEq/L) се среща при 46.3% (т.е. много често) от пациентите лекувани с ирбесартан и при 26.3% от пациентите в плацебо групата.

Честа: Значителни повишения в нивата на креатининовата плазма са често

наблюдавани при пациенти лекувани с ирбесартан. Тези повишени стойности не се свързват със случаи на доказани клинични мускулно- скелетни нарушения.

Наблюдава се понижаване нивото на хемоглобина* при 1,7% от пациентите с хипертония и диабетна нефропатия лекувани с ирбесартан.

Педиатрична популация

При разндомизирано проучване с 318 деца и юноши с високо кръвно налягане на възраст между 6 и 16 години са наблюдавани следните странични реакции, появили се по време на 3- седмична фаза от двойно сляпо проучване: главоболие (7.9%), хипотония (2.2%), замаяност (1.9%), кашлица (0.9%). По време на 26-седмичния отворен период на това проучване най-често срещаните лабораторни абнормални стойности са тези на креатина (6,5%) и креатан киназата при 2% от децата.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. Нежеланите реакции може да бъдат съобщени директно на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ):

БЪЛГАРИЯ, София 1303, ул. Дамян Груев 8

Тел. +359 2 8903555

ел. поща: bda@bda.bg

уебсайт: www.bda.bg

Опитът c възрастни, които приемали дози до 900 mg дневно в продължение на 8 седмици не е показал токсични ефекти на ирбесартан. Най-вероятните прояви на предозиране се очаква да бъдат хипотония и тахикардия; при предозиране може да се появи и брадикардия. Няма специфична информация за лечение на предозиране с ирбесартан. Пациентът трябва да се наблюдава и да се провежда лечение с поддържащи и симптоматични мерки. Препоръчва се предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. При лечението на случаите на предозиране може да бъде целесъобразно използването на активен въглен. Ирбесартан не може да се отстрани чрез хемодиализа.