Veltassa 8.4 g - Powder for oral suspension

Patiromer sorbitex calcium

Предписване

Лекарствен списък

Лекарството не е в списъка.

Информация за отпускане

OTC

Списък на взаимодействията

Добавяне към взаимодействията

Взаимодействия с

Храна

Растения

Добавки

Навици

Ограничения

Бъбречно

Чернодробно

Бременност

Кърмене

Други информации

Наименование на лекарство

Veltassa 8.4 g - Powder for oral suspension

Лекарствена форма

Powder for oral suspension

Притежател на разрешението за употреба

Vifor Fresenius Medical Care Renal Pharma France

Последно обновяване на КХП

11.06.2024 г.

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

Сканирайте с камерата на телефона си.

4.9

Над 36k оценки

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

4,9 звезди, над 20 000 оценки

КХП - Veltassa 8.4 g

Показания

Veltassa е показан за лечение на хиперкалиемия при възрастни и юноши между 12 и 17 години.

Дозировка и начин на приложение

Началото на действието на Veltassa настъпва 4 – 7 часа след приложение. Той не трябва да замества спешното лечение на животозастрашаваща хиперкалиемия (вж. точка 4.4).

Дозировка

Veltassa се прилага веднъж дневно. Препоръчителната начална доза Veltassa варира с възрастта. За постигане на желаната доза могат да се използват няколко сашета.

Дневната доза може да се коригира на интервали по една седмица или повече, в зависимост от серумното ниво на калий и желания таргетен диапазон. Серумният калий трябва да се проследява, когато това е клинично показано (вж. точка 4.4). Продължителността на лечението трябва да бъде индивидуално определена от лекуващия лекар в зависимост от необходимостта от контрол на серумния калий. Ако серумният калий падне под желания диапазон, дозата трябва да се понижи или приложението да се прекрати.

Между приложението на Veltassa и приема на други перорални лекарствени продукти трябва да има интервал 3 часа (вж. точка 4.5).

Възрастни

Препоръчителната начална доза е 8,4 g патиромер веднъж дневно. Дневната доза може да се увеличава или намалява с 8,4 g, според необходимостта, до достигане на желания целеви диапазон, до максимална доза 25,2 g дневно.

Юноши на възраст от 12 до 17 години

Препоръчителната начална доза е 4 g патиромер веднъж дневно. Коригирайте дневната доза патиромер в зависимост от нивото на серумния калий и желания целеви диапазон до максимална доза 25,2 g дневно. Препоръчва се да се премине към сашета с 8,4 g патиромер, ако са необходими дози над 7 g.

Пропусната доза

Ако се пропусне доза, тя трябва се приеме възможно най-скоро в същия ден. Пропуснатата доза не трябва да се приема със следващата доза.

Специални популации Популация в старческа възраст

Не се препоръчват специални указания за дозата и приложението при тази популация.

Пациенти на диализа

Налице са ограничени данни от употребата на патиромер при пациенти на диализа. Не са прилагани специални указания за дозата и приложението при тези пациенти в клиничните изпитвания. Нито един педиатричен пациент на диализа не е лекуван с патиромер.

Пациенти с терминален стадий на бъбречна болест

Патиромер е проучен само при ограничен брой пациенти с изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) < 15 ml/min/1,73 m².

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на патиромер при деца на възраст под 12 години все още не са установени. Данните за юноши на възраст от 12 до 17 години са ограничени до 6-месечна експозиция. Поради това лечението след 6 месеца трябва да се провежда с повишено внимание при юноши на възраст от 12 до 17 години (вж. точка 4.4).

Начин на приложение

Перорално приложение.

Veltassa трябва да се смеси с вода и да се разбърка до получаване на суспензия с еднородна консистенция. Препоръчителните общи обеми за приготвяне на суспензията зависят от дозата:

1 g патиромер: 10 ml
2 g патиромер: 20 ml
3 g патиромер: 30 ml
4 g патиромер: 40 ml
>4 g патиромер: 80 ml

Суспензията трябва да се приготви като се следват стъпките:
Първата половина от препоръчителния обем за необходимата доза трябва да се излее в чаша и да се добави пълната доза патиромер, след което да се разбърка.
Добавя се втората половина от препоръчания обем и суспензията се разбърква отново добре.

Прахът няма да се разтвори. Към сместа може да се добави още вода, както е необходимо, за да се постигне желаната консистенция. При по-големите обеми обаче може да се получи ускорено утаяване на праха.

Сместа трябва да се приеме в рамките на 1 час от приготвянето на суспензията. Ако в чашата остане прах след изпиването, трябва да се добави още вода, суспензията да се разбърка и да се приеме веднага. Това може да се повтори колкото пъти е необходимо, за да се гарантира, че е приложена цялата доза.

Следните течности или меки храни могат да се използват, според личните предпочитания, вместо вода за приготвяне на сместа, като се следват същите стъпки, както е описано по-горе: ябълков сок, сок от червена боровинка, сок от ананас, портокалов сок, гроздов сок, сок от круши, нектар от кайсии, нектар от праскови, кисело мляко, прясно мляко, сгъстител (например: царевично нишесте), ябълково пюре, ванилов и шоколадов пудинг.

Съдържанието на калий в течностите или меките храни, използвани за приготвяне на сместа, трябва да се счита като част от хранителния приемна калий и трябва да се съобрази с препоръките за всеки отделен пациент.

Като цяло трябва да се ограничава консумирането на сок от червена боровинка до умерени количества (например по-малко от 400 ml дневно) поради неговото потенциално взаимодействие с други лекарствени продукти.

Това лекарство може да се приема със или без храна. Не трябва да се затопля (напр.

в микровълнова фурна) или да се добавя към затоплени храни или течности. Не трябва да се приема в суха форма.

Приложение чрез назогастрална (NG) сонда или сонда, поставена чрез перкутанна ендоскопска гастростомия (PEG):

За дози до 8,4 g патиромер суспензията трябва да се приготви, както е описано по-горе в точката относно перорално приложение. За дози над 8,4 g до 16,8 g патиромер трябва да се използва общ обем 160 ml, а за дози над 16,8 g до 25,2 g патиромер –общ обем 240 ml. Тези обеми гарантират, че суспензията лесно ще премине през сондата.

Доказана е съвместимост със сонди, изработени от полиуретан, силикон и поливинилхлорид. Препоръчителният диаметър на сондата е 2,17 mm (6,5 Fr) или по-голям. След приложение сондата трябва да се промие с вода. За инструкции относно изхвърлянето вижте точка 6.6.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Предупреждения

Ниски нива на магнезий

В клинични изпитвания са наблюдавани серумни стойности на магнезий < 1,4 mg/dl (0,58 mmol/l) при 7,1% от възрастните пациенти, лекувани с патиромер, като 0,3% от

пациентите достигат серумно ниво на магнезий < 1,0 mg/dl (0,4 mmol/l). Средното понижение на серумния магнезий е било 0,137 mg/dl (0,0564 mmol/l) или по-малко. В клинично изпитване, включващо педиатрични пациенти, средното намаление на серумния магнезий на 26-та седмица е 0,35 mg/dl (0,1440 mmol/l). По време на педиатричното клинично изпитване нито един пациент не е достигнал ниво на серумен магнезий < 1,4 mg/dl (0,58 mmol/l).

Серумният магнезий трябва да се проследява в продължение на най-малко 1 месец след началото на лечението и според клиничните показания по време на лечението, както и да се

обмисли прием на хранителни добавки с магнезий при пациенти, които развият ниски нива на серумен магнезий (вж. точка 4.8).

Стомашно-чревни нарушения

Пациенти с анамнеза за чревна обструкция или голяма стомашно-чревна операция, тежки стомашно-чревни нарушения или нарушения на гълтането не са били включвани в клиничните изпитвания. Съобщавано е за възникване на стомашно-чревна исхемия, некроза и/или перфорация на червата при други калий-свързващи вещества. Ползите и рисковете от прилагане на патиромер трябва да бъдат внимателно преценени както преди, така и по време на лечението при възрастни и педиатрични пациенти с настоящи тежки стомашно-чревни нарушения или анамнеза за такива.

Спиране на приема на патиромер

При спиране на приема на патиромер серумните нива на калий може да се повишат, което да доведе до рецидивираща хиперкалиемия, особено ако продължава лечение с инхибитор на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС). Пациентите трябва да бъдат инструктирани да не спират терапията, без преди това да се консултират с лекарите си.

Повишаването на серумния калий може да настъпи до 2 дни след последната доза патиромер. Има ограничена информация за нивата на серумния калий при педиатрични пациенти при прекратяване на приема на патиромер.

Серумни нива на калий

Серумният калий трябва да се проследява, съгласно стандартната практика, при клинични показания за това, включително след направени промени в лекарствените продукти, които повлияват серумната концентрация на калий (напр. инхибитори на РААС или диуретици),след титриране на дозата патиромер или преустановяване на лечението.

Ограничения на клиничните данни

Тежка хиперкалиемия

Опитът при пациенти със серумни концентрации на калий, по-големи от 6,5 mmol/l, е ограничен. В педиатричната популация опитът е ограничен до пациенти с максимална серумна концентрация на калий 6,2 mmol/l. Veltassa не трябва да се използва като спешно лечение на животозастрашаваща хиперкалиемия поради забавеното си начало на действие (вж. точка 4.2).

Дългосрочна експозиция

Налице са ограничени данни от клинични изпитвания при възрастни с експозиция една година и повече. Клиничните изпитвания при педиатрични пациенти не включват експозиция, по- дълга от 6 месеца. Поради това лечението след 6 месеца трябва да се провежда с повишено внимание при юноши на възраст от 12 до 17 години.

Информация относно сорбитол

Veltassa съдържа сорбитол като част от комплекса йони с противоположен заряд. Съдържанието на сорбитол е приблизително 4 g (10,4 kcal) на 8,4 g патиромер и приблизително 0,5 g (1,2 kcal) на 1 g патиромер. Пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза (HFI) не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Информация относно калций

Veltassa съдържа калций като част от комплекса йони с противоположен заряд. Калцият частично се освобождава, като част от него може да се абсорбира (вж. точка 5.1). Ползите и рисковете от прилагане на този лекарствен продукт трябва да бъдат внимателно преценени при възрастни и педиатрични пациенти с риск от хиперкалциемия. Серумният калций трябва да се

проследява поне 1 месец след започване на лечението и според клиничните показания по време на лечението.

Взаимодействия

Списък на взаимодействията

Добавяне към взаимодействията

Ефект на патиромер върху други лекарствени продукти

Патиромер има потенциала да се свързва с някои едновременно прилагани перорални лекарствени продукти, което може да намали стомашно-чревната им резорбция. Повишена бионаличност на едновременно прилаганите лекарствени продукти не е наблюдавана в проведените проучвания за лекарствени взаимодействия. Тъй като патиромер не се абсорбира или метаболизира от тялото, съществуват ограничени ефекти върху функцията на други лекарствени продукти.

По тази причина, като предпазна мярка и на базата на обобщените по-долу данни, патиромер трябва да се прилага на интервал най-малко 3 часа от приема на други перорални лекарствени продукти.

In vivo проучвания

Съпътстващото приложение на патиромер не е повлияло бионаличността, измерена чрез площта под кривата концентрация-време (AUC), на амлодипин, цинакалцет, клопидогрел, фуроземид, литий, метопролол, триметоприм, верапамил и варфарин. За тези лекарствени продукти не е необходимо разделяне на приема във времето.

Съпътстващото приложение на патиромер е показало намалена бионаличност на ципрофлоксацин, левотироксин и метформин. Въпреки това не е наблюдавано взаимодействие, когато патиромер и тези лекарствени продукти са приемани на интервал 3 часа един от друг.

Проучвания за взаимодействията са проведени само при възрастни.

In vitro проучвания

In vitro проучванията не са показали възможно взаимодействие между патиромер и следните активни вещества: алопуринол, амоксицилин, апиксабан, ацетилсалицилова киселина, аторвастатин, азилсартан, беназеприл, буметанид, канаглифлозин, кандесартан, каптоприл, цефалексин, дапаглифлозин, дигоксин, емпаглифлозин, еналаприл, еплеренон, финеренон, фозиноприл, глипизид, ирбесартан, лизиноприл, лосартан, олмесартан, периндоприл, фенитоин, хинаприл, рамиприл, рибофлавин, ривароксабан, сакубитрил, севеламер, спиронолактон, такролимус, торасемид, трандолаприл и валсартан.

In vitro проучвания показват потенциално взаимодействие на патиромер с бисопролол, карведилол, микофенолат мофетил, небиволол, хинидин и телмисартан.

Бременност

Липсват данни от употребата на патиромер при бременни жени.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на патиромер по време на бременност.

Кърмене

Не се очакват ефекти при кърмени новородени/кърмачета, тъй като системната експозиция на кърмачката на патиромер е незначителна. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с патиромер, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет

Липсват данни за ефекта на патиромер върху фертилитета при хора. Проучвания при животни не показват ефекти върху репродуктивната функция или фертилитета (вж. точка 5.3).

Шофиране

Патиромер не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Нежелани реакции

Резюме на профила за безопасност

Повечето нежелани реакции (НР) при възрастни пациенти, съобщени от клиничните изпитвания, са били хипомагнезиемия (1,8%) и стомашно-чревни нарушения, като най-често съобщаваните НР са били запек (3,7%), диария (3%), болки в корема (1,4%), гадене (1,3%) и флатуленция (1%). Реакциите от тип стомашно-чревни нарушения са били най-общо леки до умерени по характер, няма данни да са били дозозависими, най-общо са отшумели спонтанно или с лечение и нито една от тях не е била съобщена като сериозна. Хипомагнезиемията е била лека до умерена, като 0,3% от пациентите достигат серумно ниво на магнезий < 1 mg/dl

(0,4 mmol/l) (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции

По-долу са изброени нежеланите реакции, съобщени в клиничните изпитвания, по системо- органен клас (SOC) и честота Честотата се дефинира като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до

<1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко

групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Системо-органен клас по MedDRA	Чести	Нечести	С неизвестна честота
Нарушения на имунната система			Свръхчувствителност^(1,2)
Нарушения на метаболизма и храненето	Хипомагнезиемия
Стомашно-чревни нарушения	Запек⁽³⁾* Диария⁽⁴⁾* Коремна болка⁽⁵⁾ Гадене Флатуленция*	Повръщане

* Нежелани реакции, съобщени и при педиатричните клинични изпитвания

НР, съобщени в постмаркетингови условия
Реакции на свръхчувствителност включват обрив, уртикария, подуване в устната кухина и устните и са леки до умерени по тежест.
Запек е сборен термин, който включва предпочитаните термини запек и твърди изпражнения.
Диария е сборен термин за диария и чести изхождания.
Коремна болка е общ термин, съчетаващ предпочитаните термини коремен дискомфорт, коремна болка, коремна болка в горната част и коремна болка в долната част.

Педиатрична популация

Безопасността на патиромер за лечение на хиперкалиемия е проучена в едно клинично изпитване с 23 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 17 години. Профилът на нежеланите реакции, наблюдавани при педиатрични пациенти, е като цяло в съответствие с профила на безопасност при възрастни. Безопасността на патиромер не е проучвана при пациенти на възраст под 6 години.

Нежелани реакции са съобщени общо за 4 участници; 3 във възрастовата група от 12 до <18 години и 1 във възрастовата група от 6 до <12 години. При 2 от тези участници нежеланите реакции се класифицират по SOC като стомашно-чревни нарушения, т.е. диария, запек, чести изхождания и флатуленция. Останалите нежелани лекарствени реакции са повишен калций в кръвта и хипокалиемия. Всички те са несериозни нежелани реакции, леки до умерени по тежест.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена

в Приложение V.

Предозиране

Тъй като прекомерните дози патиромер могат да доведат до хипокалиемия, трябва да бъдат наблюдавани серумните нива на калий. Патиромер се екскретира след приблизително 24 до 48 часа на базата на средното време за преминаване през стомашно-чревния тракт. Ако се установи, че се налага медицинска интервенция, трябва да се обмислят съответни мерки за възстановяване на серумния калий.

Педиатрична популация

Не са изпитвани дози, надвишаващи 25,2 g патиромер на ден при юноши на възраст от 12 до 17 години и над 12 g при деца на възраст от 6 до по-малко от 12 години. Тъй като прекомерните дози патиромер могат да доведат до хипокалиемия, серумните нива на калий трябва да се проследяват. Ако се установи, че е необходима медицинска намеса, може да се обмислят подходящи мерки за възстановяване на серумния калий.

Фармакологични свойства - Veltassa 8.4 g

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на хиперкалиемия и хиперфосфатемия. АТС код: V03AE09

Механизъм на действие

Патиромер е нерезорбируем катион-обменен полимер, който съдържа комплекс калций- сорбитол като йони с противоположен заряд.

Патиромер повишава екскрецията на калий във фецеса, като се свързва с калия в лумена на стомашно-чревния тракт. Свързването на калия намалява концентрацията на несвързан калий в стомашно-чревния лумен, което води до намаляване на серумните нива на калий.

Фармакодинамични ефекти

При здрави възрастни участници патиромер води до дозозависимо повишаване на фекалната екскреция на калий и съответно намаляване на екскрецията на калий с урината, без да се наблюдава промяна в серумния калий. 25,2 g патиромер, прилаган веднъж дневно

в продължение на 6 дни, води до средно повишение на фекалната екскреция на калий

с 1,283 mg/ден и средно понижение на екскрецията на калий с урината 1,438 mg/ден. Дневната екскреция на калий с урината се повишава спрямо изходното ниво с 53 mg/ден.

В открито изпитване за оценка на времето до начало на действието е наблюдавано статистически значимо намаляване на серумния калий при пациенти с хиперкалиемия 7 часа след първата доза. След спиране на приложението на патиромер нивата на калий остават стабилни в продължение на 24 часа след последната доза, след което се повишават отново по време на 4-дневен период за наблюдение.

Клинична ефикасност и безопасност

Като цяло в клиничните изпитвания фаза 2 и 3 99,5% от пациентите са получавали терапия

с инхибитор на РААС на изходно ниво, 87,0% са имали ХБЗ с eGFR < 60 ml/min/1,73 m², 65,6% са имали захарен диабет и 47,5% са имали сърдечна недостатъчност.

Проучване 1 (OPAL-HK)

Безопасността и ефикасността на патиромер са доказани в единичносляпо рандомизирано изпитване с прекратяване на лечението, в две части, за оценка на това лечение при възрастни пациенти с хиперкалиемия с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), които са на поне един инхибитор на РААС (т.е. инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим [ACE], ангиотензин II рецепторен блокер [ARB] или антагонист на минералкортикоидните рецептори [MRA]) с установени дози.

В част А 243 пациенти са лекувани с патиромер в продължение на 4 седмици. Пациентите със серумен калий от 5,1 mEq/l до < 5,5 mEq/l (mmol/l) на изходно ниво получават начална доза 8,4 g патиромер дневно (разделена на части), а пациентите със серумен калий на изходно ниво от 5,5 mEq/l до < 6,5 mEq/l получават начална доза 16,8 g патиромер дневно (разделена на части). Дозата е титрирана според необходимостта на базата на серумното ниво на калий, измерено първоначално на Ден 3, а след това на седмичните визити до края на 4-седмичния лечебен период, с цел серумният калий да се поддържа в таргетния диапазон (3,8 mEq/l до

< 5,1 mEq/l). Средните дневни дози патиромер са 13 g и 21 g при пациенти със серумен калий съответно 5,1 до < 5,5 mEq/l и 5,5 до < 6,5 mEq/l.

Средната възраст на пациентите е 64 години (54% на възраст 65 и повече години, 17% на възраст 75 и повече години), 58% от пациентите са мъже, а 98% са от европеидната раса. Приблизително 97% от пациентите са с хипертония, 57% имат захарен диабет тип 2, а 42% имат сърдечна недостатъчност.

Средните серумни нива на калий и промяната в серумния калий от изходно ниво на част А до Седмица 4 на част А са показани в Таблица 1. За вторичния резултат от част А 76% (95% ДИ: 70%, 81%) от пациентите са имали серумен калий в таргетния диапазон от 3,8 mEq/l до

< 5,1 mEq/l на Седмица 4 на част А.

Таблица 1: Фаза на лечение с патиромер (част А): Първична крайна точка

	Калий на изходно ниво		Обща популация (n = 237)
	5,1 до < 5,5 mEq/l(n = 90)	5,5 до < 6,5 mEq/l(n = 147)
	Серумен калий (mEq/l)
Изходно ниво, средно (СО)	5,31 (0,57)	5,74 (0,40)	5,58 (0,51)
Промяна на Седмица 4 спрямо изходното ниво, средна стойност ± SE (95% ДИ)	−0,65 ± 0,05(−0,74, −0,55)	−1,23 ± 0,04(−1,31, −1,16)	−1,01 ± 0,03(−1,07, −0,95)
p-стойност			< 0,001

В част Б 107 пациенти със серумен калий от 5,5 mEq/l до < 6,5 mEq/l на изходно ниво и такива, чийто серумен калий е в таргетния диапазон (3,8 mEq/l до < 5,1 mEq/l) на Седмица 4 на част А и все още получават лечение с инхибитор на РААС, са рандомизирани да продължат да приемат патиромер или да приемат плацебо в продължение на 8 седмици за оценка на ефекта на спирането на приема на патиромер върху серумния калий. При пациентите, рандомизирани на патиромер, средната дневна доза е 21 g в началото на част Б и по време на част Б.

Първичната крайна точка в част Б е промяната в серумния калий от изходното ниво на част Б до най-ранната визита, при която серумният калий на пациента за пръв път е извън диапазона от 3,8 до < 5,5 mEq/l, или до Седмица 4 на част Б, ако серумният калий на пациента е останал в диапазона. В част Б серумният калий се повишава значимо при пациентите на плацебо, сравнено с пациентите, които са останали на патиромер (p < 0,001).

При повече пациенти на плацебо (91% [95% ДИ: 83%, 99%]) серумният калий става ≥ 5,1 mEq/l в различни моменти по време на част Б, отколкото при пациентите на патиромер (43% [95% ДИ: 30%, 56%]), p < 0,001. При повече пациенти на плацебо (60% [95% ДИ: 47%, 74%]) серумният калий става ≥ 5,5 mEq/l в различни моменти по време на част Б, отколкото при пациентите на патиромер (15% [95% ДИ: 6%, 24%]), p < 0,001.

Потенциалът на патиромер да позволява съпътстващо лечение с инхибитор на РААС също e оценен в част Б: Петдесет и два процента (52%) от участниците, приемащи плацебо, преустановяват лечението с инхибитор на РААС поради рецидивираща хиперкалиемия

в сравнение с 5% от участниците, лекувани с патиромер.

Проучване 2 (AMETHYST-DN)

Ефектът от лечението с патиромер до 52 седмици е оценен в открито изпитване при

304 пациенти с хиперкалиемия с ХБН и захарен диабет тип 2, които са на инхибитор на РААС с установени дози. Средната възраст на пациентите е 66 години (59,9% на възраст 65 и повече години, 19,7% на възраст 75 и повече години), 63% от пациентите са мъже, като всички са от европеидната раса. Пониженията в серумния калий при лечението с патиромер се запазват при 1-годишно продължително лечение, както е показано на фигура 1, с ниска честота на хипокалиемия (2,3%), като повечето участници достигат (97,7%) и поддържат таргетните нива на серумен калий (общо по време на поддържащия период серумният калий е в таргетния диапазон през приблизително 80% от времето). При пациенти със серумен калий от > 5,0 до 5,5 mEq/l на изходно ниво, които получават начална доза 8,4 g патиромер дневно, средната дневна доза е 14 g; при тези със серумен калий от >5,5 до < 6,0 mEq/l на изходно ниво, които получават начална доза 16,8 g патиромер дневно, средната дневна доза е 20 g по време на цялото изпитване.

Фигура 1: Средна стойност (95% ДИ) на серумния калий във времето

Серумен K⁺ на изходно ниво от > 5,0 до 5,5 mEq/l
Средна стойност (95% ДИ) на серумния калий (mEq/l)				Серумен K⁺ на изходно ниво от > 5,5 до < 6,0 mEq/l
				Визита от изпитването (седмица)										Проследяване (ден)
Брой участници:
Стратум с по-нисък K⁺:	218	199	192	175	168	161	161	163	158	156	151	148	149	145	131	126
Стратум с по-висок K⁺:	83	73	70	65	62	62	62	61	53	53	53	52	49	49	48	47

Проучване 3 (PEARL-HF)

Потенциалът на патиромер да позволява съпътстващо лечение със спиронолактон е проучена в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано изпитване при пациенти със сърдечна недостатъчност, при които е клинично показан MRA. Пациентите започват прием на спиронолактон с доза 25 mg/ден по едно и също време с рандомизираното си лечение (патиромер 12,6 g два пъти дневно или плацебо) и дозата им е възходящо титрирана до

50 mg/ден след Ден 14, ако серумният калий е > 3,5 и > 5,1 mEq/l. При 105-те пациенти, които са рандомизирани и получават лечение по изпитването (патиромер 56, плацебо 49), средната възраст е 68,3 години, 60,6% са мъже, 97,1% са от европеидната раса, а средната eGFR е

81,3 ml/min. Средните стойности на серумния калий на изходно ниво са 4,71 mEq/l за патиромер и 4,68 mEq/l за плацебо.

Първичната точка за ефикасност, промяна в серумния калий от изходно ниво до края на 28- дневния лечебен период, е значимо по-ниска (p < 0,001) в групата на патиромер (средна стойност на LS [SEM]: −0,21 [0,07] mEq/l) в сравнение с групата на плацебо (средна стойност на LS [SEM]: +0,23 [0,07] mEq/l). Също така в групата на патиромер има по-малко пациенти със стойности на серумен калий > 5,5 mEq/l (7,3% в сравнение с 24,5%; p = 0,027) и повече пациенти на спиронолактон 50 mg/ден (90,9% в сравнение със 73,5%, p = 0,022).

Проучване 4 (AMBER)

Потенциалът на патиромер да позволява съпътстващо лечение със спиронолактон при пациенти с резистентна хипертония и ХБН е проучена допълнително в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано изпитване с продължителност от 12 седмици. Нормокалемични пациенти започнали прием на спиронолактон в доза 25 mg на ден заедно с лечението, към което били рандомизирани (патиромер 8,4 g на ден или плацебо). Патиромер/плацебо е титриран ежеседмично (до 25,2 g на ден) за поддържане на стойностите на серумен калий ≥ 4,0 mEq/l и

≤ 5,1 mEq/l. В седмица 3 или по-късно дозата спиронолактон е увеличена до 50 mg на ден за участници със систолично кръвно налягане ≥ 120 mmHg и серумен калий ≤ 5,1 mEq/l.

При 295 рандомизирани пациенти, получаващи лечение по проучването (патиромер 147; плацебо – 148), средната възраст е 68,1 години, от тях 51,9% са мъже, 98,3% са от европеидната раса, а средната eGFR е 35,73 ml/min/1,73 m². При рандомизацията средните стойности на серумния калий на изходно ниво са 4,74 mEq/l за патиромер и 4,69 mEq/l за плацебо.

Първичната точка за ефикасност, процентът участници, оставащи на спиронолактон в Седмица 12, е значително по-висок (p < 0,0001) в групата на патиромер (85,7%) спрямо групата на плацебо (66,2%). Значително повече пациенти приемат спиронолактон 50 mg/ден (69,4% спрямо 51,4%).

Като цяло, пациентите в групата на патиромер остават на спиронолактон 7,1 дни повече (95% CI 2,2–12,0; p = 0,0045) спрямо групата на плацебо и приемат значително по-високи кумулативни дози спиронолактон (2942,3 (SE 80,1) mg спрямо 2580,7 (SE 95,8) mg, p = 0,0021).

Също така пациентите в групата на патиромер със стойности на серумния калий ≥ 5,5 mEq/l са значително по-малко (35,4% спрямо 64,2%, p < 0,001).

В Седмица 12, средното систолично кръвно налягане се е понижило с 11,0 mmHg (СО 15,34)

в групата на спиронолактон + плацебо и с 11,3 mmHg (СО 14,11) в групата на спиронолактон + патиромер. Тези понижения от изходното ниво са статистически значими във всяка група на лечение (p < 0,0001), но не са статистически значими между групите.

Ефект на храната

В открито проучване 114 пациенти с хиперкалиемия са рандомизирани да приемат патиромер веднъж дневно с храна или без храна. Серумният калий в края на лечението, промяната спрямо изходно ниво в серумния калий и средната доза патиромер са подобни в отделните групи.

Педиатрична популация

В отворено проучване с многократно приложение са оценени ефикасността, безопасността и поносимостта на патиромер под формата на перорална суспензия при деца и юноши на възраст от 6 до <18 години с ХБН, които не са на диализа и са без хиперкалиемия. Изключени са пациентите с диагноза за тежко стомашно-чревно заболяване или хирургична операция.

Проучването включва 2 фази на лечение; първа, начална 14-дневна фаза за определяне на дозата, последвана от фаза на дългосрочно (ДЛ) лечение с продължителност до 24 седмици и обща продължителност до 26 седмици на лечение. Проучването се състои от две възрастови групи: възраст от 12 до <18 години и от 6 до <12 години, като началните дози патиромер във всяка възрастова група са избрани въз основа на медианите на теглото. Патиромер е прилаган веднъж дневно като е използван прах за перорална суспензия.

Като цяло 23 участници (14 участници на възраст от 12 до <18 години и 9 участници на възраст от 6 до <12 години) са завършили фазата за определяне на дозата, а 21 участници (12 участници на възраст от 12 до <18 години и 9 участници на възраст от 6 до <12 години) са завършили фазата на лечение с LT. Нито един участник не е прекъснал проучването поради съображения за безопасност.

Първичната крайна точка за ефикасност на това проучване е промяната спрямо изходното ниво на нивата на серумния калий на 14-ия ден. И при двете възрастови групи се наблюдава понижение на нивата на калий към 14-ия ден: средната стойност (SD) на промяната на калий спрямо изходното ниво е -0,50 (0,542) mEq/l при 12 до <18 години и -0,14 (0,553) mEq/l при 6 до

<12 години) и се запазва през цялото време на проучването по време на лечението (Фигура 2).

Вторичните крайни точки за ефикасност са делът на участниците със серумен калий в целевия диапазон (3,8 до 5,0 mEq/l) на 14-ия ден (фаза на определяне на дозата) и по време на всяко посещение до 6-ия месец (фаза на лечение LT). В групата от 12 до <18 години 50,0% и 81,8% от

участниците са постигнали нива на серумния калий в целевия диапазон съответно на 14-ия ден и на 26-ата седмица. Дозата 4,2 g патиромер на ден изглежда е подходяща начална доза за тази група. Във възрастовата група от 6 до <12 години, само 12,5% и 22,2% от пациентите, са постигнали серумни нива на калий в целевия диапазон съответно на 14-ия ден и 26-ата седмица.

Фигура 2. Средни (±95% CI) нива на серумен калий (популация за безопасност, N=23)

ИН^a Д7 Д14 С3 С5 С7

СX

СXIV

Визита

СXVIII

СXXII СXXVI ВП1 ВП2^b

Serum Potassium (mEq/L)

Серумен калий (mEq/L)

BLᵃ D7 D14 W3 W5 W7 W10 W14 W18 W22 W26 FU1 FU2ᵇ

Visit

Cohort 1 (Ages 12 to <18): Starting Dose 4.2 g/day

Cohort 2 (Ages 6 to <12): Starting Dose 2 g/day

Кохорта 1 (от 12 до < 18 годишна възраст): Начална доза 4.2 g/ден

Кохорта 2 (от 6 до < 12 годишна възраст): Начална доза 2 g/ден

Бележки: а Стойността на изходното ниво е последната налична стойност от централна лаборатория, получена преди датата и часа на първата доза патиромер.

б Визита за проследяване 2 е незадължително посещение на място и може да бъде телефонно обаждане.

Данните за серумен калий на или след датата на започване на диализата са изключени.

ИН = изходно ниво; CI = доверителен интервал; D = Ден; ВП = Визита за проследяване; С =

Седмица.

Във възрастовата група от 12 до <18 години, на 14-ия ден и в края на лечението, медианата на предписана доза патиромер е 4,2 и 8,4 g/ден, а средната промяна спрямо изходното ниво на серумния калий е съответно -0,50 и -1,08 mEq/l. Във възрастовата група от 6 до <12 години, на 14-ия ден и в края на лечението, медианата на предписана доза патиромер е 6,0 и 8,0 g/ден, а средната промяна спрямо изходното ниво на серумния калий е съответно -0,14 и -0,50 mEq/l. При участници на възраст от 12 до 17 години, резултатите по отношение на зависимостта доза- отговор качествено показват, че по-високата доза патиромер е свързана с по-голямо намаление на серумния калий в интервала на лечение. Въпреки това, във възрастовата група от 6 до <12 години резултатите от проучването за определяне на дозата не са достатъчни, за да се направи заключение. Следователно е необходима допълнителна оценка на патиромер при лица на възраст от 6 до <12 години, за да се установи съотношението полза/риск.

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Veltassa при деца на възраст под 6 години при лечението на хиперкалиемия (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Фармакокинетични свойства

Патиромер действа чрез свързване на калия в стомашно-чревния тракт, следователно серумната концентрация не е от значение за неговата ефикасност. Поради неговата неразтворимост и нерезорбируемост при този лекарствен продукт не е възможно провеждането на редица класически фармакокинетични проучвания.

Патиромер се екскретира приблизително 24 до 48 часа след приема на базата на средното време на преминаване през стомашно-чревния тракт.