PROBITOR 40 mg powder for solution for infusion

Пробитор за интравенозно приложение е показан като алтернатива на пероралното лечение при следните показания:

Възрастни пациенти

• Лечение на дуоденална язва

• Профилактика на рецидиви на дуоденална язва

• Лечение на язва на стомаха

• Профилактика на рецидиви на язва на стомаха

• В комбинация със съответните антибиотици – ерадикация на Helicobacter pylori (H. pylori)

  при пептична язвена болест

• Лечение на дуоденални или стомашни язви, свързани с НСПВС

• Профилактика на дуоденални или стомашни язви, свързани с НСПВС, при пациенти в риск

• Лечение на рефлукс езофагит

• Дългосрочно стабилизиране при пациенти с излекуван рефлукс езофагит

• Лечение на симптоматична гастро-езофагеална рефлуксна болест

• Лечение на синдрома на Zollinger-Ellison

Пробитор за интравенозно приложение 40 mg веднъж дневно се препоръчва при пациенти, при които пероралната употреба на лекарствени продукти е неподходяща. При пациентите със синдром на Zollinger-Ellison препоръчителната начална доза Пробитор за интравенозно приложение е 60 mg дневно. Може да бъде необходимо прилагането на по-високи дози и дозировката трябва да се коригира според индивидуалните нужди. При доза по-голяма от 60 mg дневно, дозата трябва да се раздели и прилага два пъти дневно.

Бъбречни нарушения
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция (вж. точка 5.2).

Чернодробни нарушения
При пациенти с нарушена чернодробна функция може да бъде достатъчна дневна доза от 10-20 mg (вж. точка 5.2).

Старческа възраст (>65 години)
При пациенти в старческа възраст не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация
Има ограничен опит в употребата на Пробитор за интравенозно приложение при деца.

Пробитор се прилага като интравенозна инфузия в продължение на 20-30 минути. След разтваряне разтворът е безцветен, бистър, практически без видими частици.

За указания относно реконституирането на продукта преди приложение, вижте точка 6.6.

Свръхчувствителност към омепразол, субституирани бензимидазоли или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Омепразол, подобно на останалите инхибитори на протонната помпа (ИПП), не трябва да се прилага заедно с нелфинавир (вж. точка 4.5).

При наличие на алармиращи симптоми (напр. значително неумишлено отслабване на тегло, рецидивиращо повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена) и когато се подозира или има наличие на стомашна язва, трябва да се изключи възможността за злокачествено заболяване, тъй като лечението може да маскира симптомите и да забави поставянето на диагнозата.

Не се препоръчва едновременното приложение на атазанавир с инхибитори на протонната помпа (вж. точка 4.5). Ако се прецени, че комбинацията между атазанавир и инхибитори на протонната помпа е наложителна, препоръчва се стриктно клинично мониториране (напр. вирусно натоварване) заедно с повишаване дозата на атазанавир до 400 mg със 100 mg ритонавир, като не трябва да се надвишава дозата от 20 mg омепразол.

Както всички понижаващи киселинността лекарствени продукти, омепразол може да намали резорбцията на витамин B12 (цианокобаламин) поради хипо- или ахлорхидрия. Това трябва да се има предвид при продължително лечение на пациенти с намалени депа или с рискови

фактори за понижена резорбция на витамин B12.

Омепразол е CYP2C19 инхибитор. В началото или в края на лечение с омепразол трябва да се прецени възможността за взаимодействие с лекарствени продукти, които се метаболизират чрез CYP2C19. Взаимодействие е наблюдавано между клопидогрел и омепразол (вж. точка 4.5). Не е установена клиничната значимост на това взаимодействие. Като предпазна мярка

едновременната употреба на омепразол и клопидогрел трябва да се избягва.

Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до слабо повишаване на риска от стомашно-чревни инфекции, като Salmonella, Campylobacter (вж. точка 5.1).

Докладвана е тежка хипомагнезиемия при пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа като омепразол в продължение на най-малко три месеца и в повечето случаи в продължение на година. Възможно е да настъпят сериозни прояви на хипомагнезиемия като умора, тетания, делириум, гърчове, замаяност и вентрикуларна аритмия, които обаче могат да започнат скрито и да бъдат пренебрегнати. При повечето пациенти хипомагнезиемията се подобрява след заместителна терапия с магнезий и прекратяване на приложението на инхибитор на протонната помпа.

При пациенти, за които се очаква да бъдат на продължително лечение или които приемат инхибитори на протонната помпа заедно с дигоксин или лекарствени продукти, които могат да причинят хипомагнезиемия (напр. диуретици), медицинските специалисти трябва да обмислят измерване на нивата на магнезий преди започване на лечението с инхибитор на протонната помпа и периодично по време на лечението.

Инхибиторите на протонната помпа, особено когато са прилагани във високи дози и за продължителни периоди (>1 година) могат да да увеличат умерено риска от фрактура на

бедрената кост, китката и гръбначния стълб, главно при пациенти в старческа възраст или при наличие на други известни рискови фактори. Обсервационни проучвания предполагат, че инхибиторите на протонната помпа могат да увеличат общия риск от фрактури с 10-40%. Част от това увеличение може да се дължи на други рискови фактори. Пациенти с риск от остеопороза трябва да получават грижи в съответствие с актуалните клинични ръководства и да приемат достатъчно витамин D и калций.

Субакутен кожен лупус еритематодес (SCLE)

Инхибиторите на протонната помпа са свързани с много редки случаи на SCLE. Ако се появят лезии, особено в участъци от кожата, изложени на слънчеви лъчи, и ако те са съпроводени с

болки в ставите, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и медицинският специалист следва да обмисли спиране на приема на Пробитор. SCLE. настъпил след предходно лечение с инхибитор на протонната помпа, може да увеличи риска от SCLE при употреба на други инхибитори на протонната помпа.

Влиянив върху лабораторни тестове

Повишените нива на Хромогранин А (CgA) могат да повлияят резултата от изследвания за невроендокринни тумори. За да се избегне подобно влияние, лечението с Пробитор трябва да

се спре временно най-малко за 5 дни преди определянето на CgA (вж. точка 5.1). Ако нивата на CgA и гастрина не са се възстановили в референтните си граници след началното определяне, измерването трябва да бъде повторено 14 дни след спиране на лечението с инхибитор на протонната помпа.

Както при всички продължителни терапии, особено при период на лечение над 1 година, необходимо е редовно наблюдение на пациентите.

Този лекарствен продукт по същество не съдържа натрий. Общото количество натрий (Na⁺) в приготвения разтвор е по-малко от 1 mmol (23 mg) за доза от 40 mg.

Ефекти на омепразол върху фармакокинетиката на други активни вещества

Активни вещества с pH-зависима резорбция

Намалена стомашна киселинност по време на лечението с омепразол може да доведе до повишаване или понижаване резорбцията на активни вещества, чиято резорбция зависи от стомашното рН.

Нелфинавир, атазанавир

Плазмените нива на нелфинавир и атазанавир се понижават при едновременно приложение с омепразол.

Едновременното приложение на омепразол и нелфинавир е противопоказано (вж. точка 4.3).

Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) намалява средната

експозиция на нелфинавир с около 40% и средната експозиция на фармакологично активния метаболит М8 – с около 75-90%. Освен това, взаимодействието може да ангажира и инхибирането на CYP2C19.

Не се препоръчва едновременното приложение на омепразол и атазанавир (вж. точка 4.4). Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) и атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до 75% понижение в експозицията на атазанавир. Повишаването на дозата атазанавир до 400 mg не компенсира влиянието на

омепразол върху експозицията на атазанавир. Едновременното приложение на омепразол (20 mg веднъж дневно) с атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до понижение от около 30% на експозицията на атазанавир в сравнение с атазанавир 300 mg / ритонавир 100 mg веднъж дневно.

Дигоксин

Едновременното приложение на омепразол (20 mg дневно) и дигоксин при здрави индивиди повишава бионаличността на дигоксин с 10%. Съобщавани са редки случаи на токсичност на дигоксин. Въпреки това е необходимо повишено внимание при прилагането на високи дози омепразол при пациенти в старческа възраст. В такива случаи е необходимо по-интензивно терапевтичното лекарствено мониториране.

Клопидогрел

Резултатите от проучвания при здрави доброволци са показали фармакокинетично

(РК)/фармакодинамично (PD) взаимодействие между клопидогрел (300 mg насищаща доза/75 mg дневна поддържаща доза) и омепразол (80 mg дневно през устата), което е довело до

намалена експозиция спрямо активния метаболит на клопидогрел средно с 46% и до понижено максимално инхибиране на (АДФ индуцирана) агрегация на тромбоцитите средно с 16%.

Както от обсервационни, така и от клинични проучвания не са съобщавани достатъчно данни за клиничното значение на PK/PD взаимодействията на омепразол по отношение на значими

сърдечно-съдови събития. Като предпазна мярка, едновременното приложение на клопидогрел и омепразол трябва да се избягва (виж т.4.4).

Други активни вещества

Резорбцията на позаконазол, ерлотиниб, кетоконазол и итраконазол е значително понижена, вследствие на което може да се намали клиничната ефикасност. При позаконазол и ерлотиниб трябва да се избягва едновременно приложение.

Активни вещества, които се метаболизират от CYP2C19

Омепразол инхибира в умерена степен CYP2C19 - основният ензим, който го метаболизира.

Поради това метаболизирането на приемани с него активни вещества, които също се

метаболизират от CYP2C19, може да се потисне и системната експозиция на тези вещества да се увеличи. Примери за такива лекарствени продукти са R-варфарин и други антагонисти на витамин К, цилостазол, диазепам и фенитоин.

Цилостазол

Омепразол, прилаган при здрави доброволци в кръстосано изпитване в доза 40 mg, повишава Cmax и AUC на цилостазол съответно с 18% и 26%, а на един от активните му метаболити –

съответно с 29% и 69%.

Фенитоин

По време на първите две седмици след започване на лечение с омепразол се препоръчва контрол на плазмената концентрация на фенитоин и, ако се прави корекция на дозата на

фенитоин, след края на лечението с омепразол плазмената концентрация на фенитоин трябва да се проследи отново и дозата му да се коригира.

Неизвестен механизъм

Саквинавир

Едновременното приложение на омепразол и саквинавир/ритонавир води до повишаване на плазмената концентрация на саквинавир с до приблизително 70%, като при инфектирани с HIV пациенти това е свързано с добра поносимост.

Такролимус

Има съобщения, че едновременният прием с омепразол повишава серумните нива на такролимус. Необходим е по-интензивно мониториране на нивата на такролимус, като трябва да се следи и бъбречната функция (креатининов клирънс), а при нужда дозата на таркролимус трябва да се коригира.

Метотрексат

При едновременна употреба с инхибитори на протонната помпа, има съобщения, че нивата на метотрексат се увеличават при някои пациенти. При прием на високи дози метотрексат се препоръчва да се обмисли временно преустановяване на приема на омепразол.

Влияние на други активни вещества върху фармакокинетиката на омепразол

Инхибитори на CYP2C19 и/или CYP3A4

Понеже омепразол се метаболизира от CYP2C19 и CYP3A4, активни вещества, за които е известно, че инхибират CYP2C19 или CYP3A4 (като кларитромицин и вориконазол) могат да

предизвикат повишаване на серумните нива на омепразол чрез потискане на метаболизирането му. Едновременният прием с вориконазол увеличава експозицията към омепразол повече от два пъти. Понеже високите дози омепразол се понасят добре, като цяло не се налага корекция на

дозата му. Все пак при пациенти с тежко чернодробно увреждане, както и ако се налага продължително лечение, трябва да се има предвид корекция на дозата.

Индуктори на CYP2C19 и/или CYP3A4

Активните вещества, за които е известно, че са индуктори на CYP2C19 или CYP3A4 или и на двата ензима (като рифампицин и жълт кантарион), могат да предизвикат понижаване на

серумните нива на омепразол чрез ускоряване на метаболизирането му.

Бременност

Резултатите от три проспективни епидемиологични изпитвания (над 1 000 случая на

експозиция) показват, че омепразол няма нежелани събития върху бременността или здравето на фетуса/новороденото дете. Омепразол може да се използва по време на бременност.

Кърмене

Омепразол се излъчва в кърмата, но при приложението му в терапевтични дози не се очаква да окаже влияние върху детето.

Фертилитет

Проучвания при животни с рацемични смеси на омепразол не показват ефект върху фертилитета.

Не се очаква Пробитор да повлияе способността за шофиране или работа с машини. Могат да се развият нежелани реакции като замайване и нарушения на зрението (вж. точка 4.8). В такъв случай, пациентите не трябва да шофират или да работят с машини.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани събития (1-10% от пациентите) са главоболие, болка в корема, констипация, диария, флатуленция и гадене/повръщане.

Табличен вид на нежелани реакции

Изброените по-долу нежелани реакции са установени или има подозрения за развитието им в клиничните изпитвания на омепразол и в постмаркетинговия период. За нито една не е

установено да е дозозависима. Изброените по-долу нежелани реакции са класифицирани

според честотата и системо-органния клас (СОК). Категориите по честота се дефинират като: Много чести (≥1/10), Чести (≥1/100 до <1/10), Нечести (≥1/1000 до <1/100), Редки (≥1/10 000 до

<1/1 000), Много редки (<1/10 000), С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Има изолирани съобщения за необратимо нарушаване на зрението при пациенти в критично състояние, на които е инжектиран омепразол, особено във високи дози, но не е установена причинно-следствена връзка.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната

агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Наличната информация, касаеща ефектите от предозиране с омепразол при хора, е ограничена. В литературата са описани дози до 560 mg, като има и единични съобщения за еднократни перорални дози до 2 400 mg омепразол (120 пъти по-високи от препоръчителната клинична

доза). Има съобщения за гадене, повръщане, замайване, болки в корема, диария и главоболие. Също така, в отделни случаи са описани апатия, депресия и объркване.

Описаните симптоми са преходни и няма съобщения за сериозни последствия. С повишаване на дозата скоростта на елиминация остава непроменена (кинетика от първи порядък). Ако се налага лечение, то трябва да е симптоматично.

В клинични изпитвания са прилагани интравенозни дози до 270 mg в един ден и до 650 mg за тридневен период, без да се развият дозозависими нежелани реакции.