Tizanidine - Teva 2 mg tablets

Лечение на еластични прояви свързани с множествена склероза или с увреждане или заболяване на гръбначния мозък.

За перорално приложение

Ефектът на тизанидин върху еластичните прояви е максимален в рамките на 2-3 часа след прием и има относително кратка продължителност на действие. Затова времето и честотата на дозиране трябва да се определят индивидуално, като тизанидин трябва да се дава в отделни дози до 3-4 пъти дневно в зависимост от нуждите на пациента. Тъй като са налице значителни вариации в отговора на лечението между отделните пациенти, е необходимо внимателно титриране на дозата.

Трябва да се вземат мерки да не се надхвърля дозата, водеща до желания терапевтичен

ефект.

Обичайно е да се започне с доза от 2 mg и да се повишава постепенно с по 2 mg на интервали не по-кратки от половин седмица. Обикновено оптимален терапевтичен отговор се постига с дневна доза между 12 и 24 mg, прилагана 3 или 4 пъти дневно на равни интервали от време. Еднократната доза не трябва да надхвърля 12 mg. Общата дневна доза не трябва да надхвърля 36 mg.

Нежеланите реакции (вж. т. 4.8) може да възникнат и при терапевтични дози, но те може да бъдат минимизирани чрез постепенно титриране на дозата, така че при голяма част от пациентите те не са лимитиращ фактор.

Прекъсване на терапията

Ако е необходимо прекратяване на лечението, особено при пациенти получавали високи дози за продължителен период от време, дозата трябва да бъде намалявана постепенно (вж. т. 4.4).

Пациенти в старческа възраст

Опитът при пациенти в старческа възраст е ограничен и употребата на тизанидин при тях не се препоръчва, освен ако очакваните ползи не надхвърлят потенциалният риск.

Фармакокинетичните данни показват, че бъбречният клирънс при пациенти в старческа възраст може да бъде намален до три пъти.

Педиатрична популация

Опитът с тизанидин при пациенти под 18-годишна възраст е ограничен. Тизанидин не се препоръчва за употреба в тази възрастова група.

Бъбречна недостатъчност

При пациенти с бъбречна недостатъчност (клирънс на креатинина <25 ml/min), лечението трябва да започне с еднократна дневна доза от 2 mg, с бавно повишаване до достигане на ефективна доза. Повишаването на дозата трябва да бъде с не повече от 2 mg, съобразено с индивидуалната поносимост и ефикасност. Препоръчва се да се повишава бавно еднократната дневна доза преди да се пристъпи към повишаване честотата на приложение. Бъбречната функция трябва да бъде мониторирана както се препоръчва при такива пациенти, (вж. т. 4.4).

Чернодробно увреждане

Тизанидин е противопоказан при пациенти със значително увредена чернодробна функция (вж.т.4.3 и 4.4).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

Употребата на тизанидин при пациенти със силно нарушена на чернодробната функция е противопоказано, тъй като тизанидин се метаболизира главно в черния дроб.

Едновременната употреба на тизанидин с мощни инхибитори на CYP1А2 като флувоксамин или ципрофлоксацин е противопоказана, (вж. т. 4.4 и 4.5).

Инхибитори на цитохром Р450(CYP)

Не се препоръчва едновременното приложение на тизанидин с инхибитори на CYP1A2 (вж. т.4.3 и 4.5).

Хипотония

По време на лечението с тизанидин може да се появи хипотония (вж. т. 4.8), а също и като резултат от взаимодействия с инхибитори на CYP1А2 и/ или антихипертензивни средства. Наблюдавани са тежки прояви на хипотония като загуба на съзнание и циркулаторен колапс.

Синдром на отнемане

След внезапно прекратяване на лечението с тизанидин когато е прилаган продължително време и/или във високи дози, и/или едновременно с антихипертензивни средства са наблюдавани ребаунд хипертония и тахикардия. В изключителни случаи ребаунд хипертонията може да доведе до цереброваскуларни инциденти. Затова тизанидин не трябва да се спира внезапно, а с постепенно намаляване на дозата (вж. т. 4.2,4.5 и 4.8).

Употреба при бъбречно увреждане

Пациенти с бъбречни увреждания може да се нуждаят от по-ниски дози и затова приложението на тизанидин при такива пациенти изисква повишено внимание (вж. т. 4.2).

Сърдечносъдови, чернодробни или бъбречни заболявания

Пациенти със сърдечно-съдови заболявания, заболявания на коронарните артерии или бъбречни, или чернодробни заболявания се нуждаят от повишено внимание. По време на лечението с тизанидин се препоръчва провеждане на редовни лабораторни изследвания и ЕКГ.

Нарушена чернодробна функция

Във връзка с приложението на тизанидин има съобщения за нарушена чернодробна функция. Затова преди започване на лечение с тизанидин при всички пациенти се препоръчва провеждане на чернодробни тестове, за да се установи изходното състояние и да се изключи съществуващо чернодробно заболяване или значително нарушена чернодробна функция. След това чернодробната функция следва да се контролира ежемесечно през първите четири месеца от началото на лечението при всички пациенти, и особено при тези, които развиват симптоми съмнителни за чернодробно увреждане: необяснимо гадене, загуба на апетит, лесна уморяемост. Лечението с тизанидин трябва да бъде прекратено, ако серумните нива на SGPT (серумната глутамат-пируват трансаминаза) и/или SGOT (серумна глутамат-оксалацетат трансаминаза) са постоянно повишени повече от трикратно над горната граница на нормата. Приложението на тизанидин следва да бъде прекратено и при пациенти със симптоми за хепатит или при поява на жълтеница.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза, безводна. Пациенти с редки наследствени заболявания, свързани с непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Инхибитори наCYP

Едновременно приложение на лекарства, за които е известно, че инхибират активността на CYP1А2 може да доведе до повишаване на плазмените нива на тизанидин (вж.точка 5.2).

Едновременната употреба на тизанидин с флувоксамин или ципрофлоксацин инхибитори на CYP1А2 при хора е противопоказана (вж. т.4.3), което води до 33-кратно, респ. 10-кратно повишаване на AUC на тизанидин. Това води до клинично значима и пролонгирана хипотония придружена от сомнолентност, замаяност и потиснати психомоторни реакции (вж. т. 4.4). Едновременното приложение на тизанидин с други инхибитори на CYP1А2, като някои антиаритмици (амиодарон, мексилетин, пропафенон), циметидин, някои флуорохинолони (еноксацин, пефлоксацин, норфлоксацин), рофекоксиб, перорални контрацептиви и тиклопидин не се препоръчва, (вж. т. 4.4)

Когато тизанидин се предписва с вещества, за които е известно, че удължават QT-интервала е необходимо повишено внимание. Желателно е ЕКГ-мониториране.

Антихипертензивни средства

Тъй като тизанидин може да индуцира хипотония, възможно е той да потенцира ефектите на други антихипертензивни средства, включително и диуретици. Затова при пациенти, които приемат лекарства, понижаващи артериалното налягане е необходимо повишено внимание. Същото е валидно и при комбинацията на тизанидин с бета-адренорецепторни блокери или дигоксин, тъй като комбинацията може да потенцира развитието на хипотония или брадикардия. При някои пациенти след рязко прекратяване на лечението с тизанидин, когато е бил комбиниран с антихипертензивни средства е наблюдавана ребаунд-хипертония и тахикардия. В някои тежки случаи ребаунд-хипертонията може да доведе до мозъчносъдови инциденти (вж. т. 4.4 и 4.8).

Фармакокинетичните данни след еднократно или многократно приложение на тизанидин подсказват, че при жени, които приемат едновременно и перорални контрацептиви, клирънсът на тизанидин се редуцира с приблизително 50%. Въпреки че не са провеждани специфични фармакокинетични проучвания за изучаване на възможните взаимодействия между тизанидин и пероралните контрацептиви, възможността за клиничен отговор и/или нежелани реакции, възникващи при по-ниски дози тизанидин трябва да се имат предвид когато се предписва тизанидин на пациентки, които приемат перорални контрацептиви. От проведени клинични проучвания няма съобщения за клинично значими взаимодействия.

Алкохол или централно-действащи агенти може да усилят седативното действие на тизанидин.

Експерименталните проучвания при животни не са показали тератогенни ефекти. Тъй като няма контролирани проучвания при бременни жени, тизанидин не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост.

Въпреки че тизанидин се излъчва в много малки количества в млякото на животни, той не трябва да се приема от жени, които кърмят.

Тизанидин повлиява в лека до умерена степен способността за шофиране и работа с машини: пациентите, които са получили сънливост или замаяност трябва да се посъветват да не извършват дейности, изискващи повишена степен на внимание.

Нежеланите реакции са класифицирани по-долу по системо-органни класове и според следната конвенция:

Много чести (≥1/10)

Чести (≥1/100 до <1/10)

Нечести (≥1/1 000 до ≤1/100)

Редки (≥1/10 000 до ≤1/1 000)

Много редки, включително изолирани съобщения (<1/10 000)

С неизвестна честота (оценка на честотата не може не може да бъде направена от наличните данни)

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: реакции на свръхчувствителност

Психични нарушения

Редки: халюцинации *

С неизвестна честота: тревожни разстройства

Нарушения на нервната система

Чести: сънливост**, умора**, замаяност* *

Редки: нарушения на съня, безсъние

С неизвестна честота: главоболие, атаксия, дизартрия

Нарушения на окото

С неизвестна честота: нарушения на акомодацията

Сърдечни нарушения

Чести: брадикардия, тахикардия (вж. т. 4.4 и 4.5)

С неизвестна честота: има съобщения за удължаване на QT-интервала от постмаркетинговите наблюдения (вж. т. 4.9)

Съдови нарушения

Чести: понижение на кръвното налягане**, ребаунд хипертония (вж. т. 4.4 и

4.5)

Стомашно-чревни нарушения

Чести: сухота в устата**, гадене**, стомашно-чревни смущения**

С неизвестна честота: абдоминална болка, повръщане

Хепатобилиарни нарушения

Редки: повишени стойности на чернодробните серумни трансаминази

Много редки: хепатит, чернодробна недостатъчност

Нарушения на кожата и подкожните тъкани

Редки: алергични реакции (сърбежи и обриви)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Редки: мускулна слабост

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

С неизвестна честота: липса на апетит

*Халюцинациите са самоограничаващи се без доказателства за психоза и възникват винаги

при пациенти, които приемат успоредно потенциално халюциногенни вещества, напр. антидепресанти.

**С бавно покачваща се титрация на дозата на тизанидин тези ефекти обикновено не са тежки и не изискват прекратяване на лечението.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул., Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Клиничният опит е ограничен. В един случай възрастен пациент е приел 400 mg тизанидин; възстановяването му е било без особени събития. На пациента са били приложени манитол и фуроземид.

Гадене, повръщане, хипотония, брадикардия, удължаване на QT-интервала, замаяност, миоза, респираторен дистрес синдром, кома, безпокойство, сомнолентност.

Показани са общоукрепващи мерки, като трябва да се направи опит за отстраняване на нерезорбираната субстанция от стомашно-чревния тракт посредством стомашен лаваж или с многократно прилагане на високи дози активен въглен. Пациентът трябва да бъде адекватно хидратиран. Последващото лечение е симптоматично.