Tuzulby 20 mg - Prolonged-release chewable tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Tuzulby 20 mg
Tuzulby е показан като част от комплексна програма за лечение на разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност, РДВХ (attention-deficit/hyperactivity disorder, ADHD) при деца и юноши на възраст 6-17 години, когато сами по себе си предприетите мерки се окажат недостатъчни.
Лечението трябва да бъде под наблюдението на специалист по детски поведенчески разстройства. Диагнозата трябва да се постави съгласно критериите на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, четвърто издание (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders Fourth Edition, DSM-IV) или насоките в Международната класификация на болестите, десета ревизия (ICD-10) и трябва да се основава на пълната анамнеза и оценка на пациента. Диагнозата не може да се постави единствено въз основа на наличието на един или повече симптоми.
Лечението трябва да започне под наблюдението на специалист по детски и/или юношески поведенчески разстройства.
Дозировка
Tuzulby таблетки за дъвчене с удължено освобождаване, се състоят от компонент с незабавно освобождаване (30 % от дозата, която осигурява бързо начало на действието) и компонент с удължено освобождаване (70 % от дозата, която е предназначена да поддържа терапевтични плазмени нива за продължителен период от време). Този лекарствен продукт е разработен, така че да осигурява терапевтични плазмени нива за период приблизително 8 часа след приложението (вж. също точка 5.2).
Титриране на дозата
Необходимо е внимателно титриране на дозата в началото на лечението с метилфенидат.
Титрирането на дозата трябва да започне с най-ниската възможна доза.
Възможно е да се предлагат лекарствени продукти, съдържащи метилфенидат, с други количество на активното вещество в дозова единица.
При преминаване от лекарствени продукти, съдържащи метилфенидат с незабавно освобождаване към Tuzulby таблетки за дъвчене с удължено освобождаване, прилаган като единична доза, се осигурява сравнима обща експозиция на метилфенидат, като тази при лекарствената форма с незабавно освобождаване, прилагана два пъти дневно.
Препоръчителната доза Tuzulby трябва да бъде равна на общата дневна доза от лекарствената форма с незабавно освобождаване, съдържаща метилфенидат, като не се надвишава общата доза 60 mg. Примери са дадени в таблицата по-долу.
| Доза метилфенидат с незабавно освобождаване | Доза Tuzulby |
| 10 mg метилфенидат два пъти дневно | 20 mg веднъж дневно |
| 15 mg метилфенидат два пъти дневно | 30 mg веднъж дневно |
| 20 mg метилфенидат два пъти дневно | 40 mg веднъж дневно |
| 30 mg метилфенидат два пъти дневно | 60 mg веднъж дневно |
Лечение на хиперкинетични разстройства/ разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност при деца и юноши (от 6 до под 18 години)
За пациенти на 6 до под 18 години препоръчителната начална доза е 20 mg, приемана перорално веднъж дневно сутрин. Дозата може да се титрира възходящо или низходящо всяка седмица на стъпки по 10 mg, 15 mg или 20 mg. Всяка от дозите от 10 mg и 15 mg може да бъде постигната съответно чрез разделяне на половина по делителната черта на таблетките от 20 mg и 30 mg. Дозата трябва да бъде индивидуализирана според нуждите от лечение и отговора на пациента.
Максималната дневна доза метилфенидат е 60 mg за лечение на деца и юноши (на 6 до под 18 години) с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Дългосрочна (повече от 12 месеца) употреба при деца и юноши (на 6 до под 18 години)
Безопасността и ефикасността на дългосрочната употреба на метилфенидат не е систематично оценявана в контролирани изпитвания. Лечението с метилфенидат не трябва и не е необходимо да бъде неограничено. Лечението с метилфенидат обикновено се прекъсва по време на или след пубертета. Лекарят, който избере да използва метилфенидат за продължителни периоди (повече от 12 месеца) при деца и юноши (на 6 до под 18 години) с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва периодично да преоценява дългосрочната полезност на лекарствения продукт за отделния пациент с пробни периоди без лечение, за да оцени функциониране на пациента без фармакотерапия. Препоръчително е метилфенидат да се преустановява поне веднъж годишно, за да се оценява състоянието на детето (за предпочитане по време на училищните ваканции). Подобрението може да се запази, когато лекарственият продукт се преустанови временно или окончателно.
Намаляване и спиране на дозата
Лечението трябва да се прекрати, ако симптомите не се подобрят след подходящо коригиране на дозата за период от един месец. Ако възникне парадоксално влошаване на симптомите или други сериозни нежелани реакции, дозата трябва да се намали или да се преустанови.
Специални популации
Възрастни
Метилфенидат не е показан за употреба при възрастни с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност. Безопасността и ефикасността не са установени в тази възрастова група.
Хора в старческа възраст
Метилфенидат не трябва да се използва при хора в старческа възраст. Безопасността и ефикасността не са установени в тази възрастова група.
Чернодробно увреждане
Метилфенидат не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане. Трябва да се подхожда с повишено внимание при тези пациенти.
Бъбречно увреждане
Метилфенидат не е проучван при пациенти с бъбречно увреждане. Трябва да се подхожда с повишено внимание при тези пациенти.
Педиатрична популация
Метилфенидат не трябва да се използва при деца на възраст под 6 години. Безопасността и ефикасността на метилфенидат при тази възрастова група не е установена.
Начин на приложение
Tuzulby е за перорално приложение.
Tuzulby трябва да се прилага перорално веднъж дневно сутрин със или без храна (вж. точка 5.2).
Tuzulby трябва да се дъвче, а не да се поглъща цял или натрошен.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1
-
Глаукома
-
Фехромоцитом
-
По време на лечение с инхибитори на моноаминооксидазата (МАО) или в рамките на минимум 14 дни след спиране на тези лекарствени продукти, поради риск от хипертонична криза (вж. точка 4.5)
-
Хипертиреоидизъм или тиреотоксикоза
-
Диагноза или анамнеза за тежка депресия, анорексия нервоза/анорексични разстройства, суицидни тенденции, психотични симптоми, тежки разстройства на настроението, мания, шизофрения, психопатично/гранично разстройство на личността
-
Диагноза или анамнеза за тежко и епизодично (тип 1) биполярно (афективно) разстройство (което не е добре контролирано)
-
Съществуващи сърдечносъдови заболявания, включително тежка хипертония, сърдечна недостатъчност, артериална оклузивна болест, стенокардия, хемодинамично значимо вродено сърдечно заболяване, кардиомиопатии, инфаркт на миокарда, потенциално животозастрашаващи аритмии и каналопатии (нарушения, причинени от дисфункция на йонните канали) (вж. точка 4.4)
-
Съществуващи мозъчносъдови нарушения, церебрална аневризма, съдови аномалии, включително васкулит или инсулт или известни рискови фактори за мозъчносъдови нарушения
Решението за употреба на лекарствения продукт трябва да се основава на много задълбочена оценка на тежестта и хроничността на симптомите при детето/юношата спрямо възрастта на детето/юношата.
Скрининг преди лечението
Преди предписване е необходимо да се извърши оценка на сърдечносъдовия статус на пациента на изходното ниво, включително кръвно налягане и сърдечна честота. Подробната медицинска анамнеза трябва да документира съпътстващи лекарствени продукти, минали и настоящи коморбидни медицински и психични разстройства или симптоми, фамилна анамнеза за внезапна сърдечна или необяснима смърт, или злокачествена аритмия и точно отбелязване на ръста и теглото преди лечението в диаграма на растежа (вж. точка 4.3).
Дългосрочна употреба (повече от 12 месеца) при деца и юноши
Безопасността и ефикасността на дългосрочната употреба на метилфенидат не е систематично оценена в контролирани проучвания. Лечението с метилфенидат не трябва, и не е необходимо да бъде неограничено. Лечението с метилфенидат обикновено се прекъсва по време на или след пубертета. Пациентите на продължителна терапия (т.е. над 12 месеца) трябва да бъдат подложени на внимателно текущо наблюдение съгласно указанията в точки 4.2 и 4.4 за сърдечносъдов статус, растеж, апетит, развитие de novo или влошаване на съществуващи психични разстройства. Психичните разстройства, за които трябва да се следи, са описани по-долу и включват (но не се ограничават до) двигателни или вокални тикове, агресивно или
враждебно поведение, възбуда, тревожност, депресия, психоза, мания, налудни мисли, раздразнителност, липса на спонтанност, абстиненция и прекомерна упоритост.
Лекарят, който избере да използва метилфенидат за продължителни периоди (над
12 месеца) при деца и юноши с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва периодично да преоценява дългосрочната полза на лекарствения продукт за отделния пациент с пробни периоди без лечение, за да оцени функционирането на пациента без фармакотерапия. Препоръчително е метилфенидат да се преустановява поне веднъж годишно, за да се оценява състоянието на детето/юношата (за предпочитане по време на училищните ваканции). Подобрението може да се запази, когато лекарственият продукт се преустанови временно или окончателно.
Сърдечносъдов статус
При пациенти, за които се обсъжда лечение със стимулиращи лекарствени продукти, трябва да се направи внимателно анамнеза (включително оценка за фамилна анамнеза за внезапна сърдечна или необяснима смърт или злокачествена аритмия) и физикален преглед за оценка на наличието на сърдечно заболяване и те трябва да получат допълнителна оценка от специалист кардиолог, ако първоначалните находки предполагат такава анамнеза или заболяване. Пациенти, които развиват симптоми като сърцебиене, болка в гърдите при усилие, необясним синкоп, диспнея или други симптоми, предполагащи сърдечно заболяване по време на лечение с метилфенидат, трябва да преминат незабавно преглед от специалист кардиолог.
Анализи на данни от клинични изпитвания на метилфенидат при деца и юноши с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност показват, че пациентите, използващи метилфенидат, често могат да получат промени в диастолното и систолно кръвно налягане с над 10 mmHg спрямо контролите. По данни от клиничните изпитвания, краткосрочните и дългосрочните клинични последици от тези сърдечносъдови ефекти при децата и юношите не са известни, но не може да се изключи възможността от клинични усложнения като резултат от наблюдаваните ефектите. Необходимо е повишено внимание при лечение на пациенти, чиито основни заболявания могат да бъдат компрометирани от повишаване на кръвното налягане или сърдечната честота. Вижте точка 4.3 за заболявания, при които лечението с метилфенидат е противопоказано.
Сърдечносъдовият статус трябва да се следи внимателно. Кръвното налягане и пулсът трябва да се записват в центилна диаграма при всяко коригиране на дозата и след това поне веднъж на всеки 6 месеца.
Внезапна смърт и съществуващи структурни аномалии на сърцето или други сериозни сърдечни нарушения
Съобщава се за внезапна смърт във връзка с употребата на стимуланти на централната нервна система (ЦНС) в обичайни дози при деца и юноши, някои от които са имали структурни аномалии на сърцето или други сериозни сърдечни проблеми. Въпреки че някои сериозни сърдечни проблеми сами по себе си могат да носят повишен риск от внезапна смърт, стимулиращи лекарствени продукти не се препоръчват при деца или юноши с известни структурни аномалии на сърцето, кардиомиопатия, сериозни аномалии на сърдечния ритъм или други сериозни сърдечни проблеми, които могат да ги направят по-уязвими към симпатикомиметичните ефекти на стимулиращо лекарство.
Неправилна употреба и сърдечносъдови събития
Неправилната употреба на стимуланти на ЦНС може да бъде свързана с внезапна смърт и други сериозни сърдечносъдови нежелани реакции.
Цереброваскуларни нарушения
Вижте точка 4.3 за мозъчносъдови заболявания, при които лечението с метилфенидат е противопоказано. Пациенти с допълнителни рискови фактори (като анамнеза за сърдечносъдово заболяване, съпътстващи лекарства, които повишават кръвното налягане)
трябва да бъдат оценявани при всяко посещение за неврологични признаци и симптоми след започване на лечение с метилфенидат.
Мозъчен васкулит се явява много рядка идиосинкратична реакция на експозицията на метилфенидат. Има малко данни, които предполагат, че пациентите с по-висок риск могат да бъдат идентифицирани и първоначалната поява на симптоми може да бъде първата индикация за основен клиничен проблем. Ранна диагноза, основана на висок индекс на подозрение, може да позволи незабавното спиране на метилфенидат и ранно лечение. Затова тази диагноза трябва да се има предвид при всеки пациент, който развива нови неврологични симптоми, които отговарят на церебрална исхемия, по време на терапия с метилфенидат. Тези симптоми могат да включват силно главоболие, изтръпване, слабост, парализа и нарушение на координацията, зрението, говора, езика или паметта.
Психични разстройства
Коморбидността на психичните разстройства при разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност е често срещана и трябва да се вземе предвид при предписване на стимуланти. В случай на възникване на психични симптоми или обостряне на съществуващи психични разстройства, метилфенидат не трябва да се прилага, освен ако ползите не превишават рисковете за пациента.
Развитието de novo или влошаването на психичните разстройства трябва да се проследява при всяко коригиране на дозата, след това поне веднъж на всеки 6 месеца и при всяко посещение; преустановяване на лечението може да е подходящо.
Обостряне на съществуващи психотични или манийни симптоми
При психотични пациенти приложението на метилфенидат може да обостри симптомите на поведенчески разстройства и мисловни разстройства.
Поява на нови психотични или манийни симптоми
Възникнали в хода на лечението психотични симптоми (визуални/тактилни/слухови халюцинации и налудни мисли) или мания при деца и юноши без анамнеза за психотично заболяване, или мания, могат да бъдат причинени от метилфенидат в обичайни дози (вж.
точка 4.8). Ако се появят манийни или психотични симптоми, трябва да се обмисли възможната причинно-следствена роля на метилфенидат и може да е подходящо прекратяване на лечението.
Агресивно или враждебно поведение
Появата или влошаването на агресия или враждебност може да бъде причинено от лечение със стимуланти. Пациентите, лекувани с метилфенидат, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява или влошаване на агресивно поведение или враждебност при започване на лечението, при всяко коригиране на дозата и след това поне веднъж на всеки 6 месеца и при всяко посещение. Лекарите трябва да оценят необходимостта от коригиране на схемата на лечение при пациенти, изпитващи поведенчески промени, като имат предвид, че може да е подходящо възходящо или низходящо титриране.
Склонност към самоубийство
Пациентите с поява на суицидни мисли или поведение по време на лечението на разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност трябва да бъдат незабавно прегледани от техния лекар. Трябва да се има предвид обострянето на основното психично заболяване и възможната причинно-следствена роля на лечението с метилфенидат. Може да е необходимо лечение на подлежащото психично заболяване и трябва да се обмисли евентуално прекратяване на лечението с метилфенидат.
Тикове
Метилфенидат се свързва с появата или обострянето на двигателни и вербални тикове.
Съобщава се също за влошаване на синдрома на Tourette. Трябва да се направи оценка на фамилната анамнеза, като клиничната оценка за тикове или синдром на Tourette при деца трябва да предхожда употребата на метилфенидат. Пациентите трябва редовно да се проследяват за поява или влошаване на тиковете по време на лечението с метилфенидат. Трябва да се извършва наблюдение при всяко коригиране на дозата и след това поне веднъж на всеки 6 месеца или при всяко посещение.
Тревожност, възбуда или напрежение
Метилфенидат се свързва с влошаване на съществуваща тревожност, възбуда или напрежение. Клиничната оценка за тревожност, възбуда или напрежение трябва да предшества употребата на метилфенидат и пациентите трябва редовно да се наблюдават за поява или влошаване на тези симптоми по време на лечението, при всяко коригиране на дозата и след това поне веднъж на всеки 6 месеца или при всяко посещение.
Биполярно разстройство
Трябва да се обърне особено внимание при употребата на метилфенидат за лечение на разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност при пациенти с коморбидно биполярно разстройство (включително нелекувано биполярно разстройство тип 1 или други форми на биполярно разстройство) поради опасения за възможно възникване на смесени/манийни епизод при такива пациенти. Преди започване на лечение с метилфенидат, пациентите с коморбидни депресивни симптоми трябва да бъдат адекватно изследвани, за да се определи дали са изложени на риск от биполярно разстройство; такъв скрининг трябва да включва подробна психична анамнеза, включително фамилна анамнеза за самоубийство, биполярно разстройство и депресия. Внимателното непрекъснато наблюдение е от съществено значение при тези пациенти (вж. по-горе „Психични разстройства“ и точка 4.2). Пациентите трябва да се наблюдават за симптоми при всяко коригиране на дозата, след това поне веднъж на всеки 6 месеца и при всяко посещение.
Растеж
Съобщава се за умерено забавяне в наддаването на тегло и забавяне на растежа при продължителна употреба на метилфенидат при деца (вж. точка 4.8).
Ефектите на метилфенидат върху окончателния ръст и окончателното тегло понастоящем не са известни и се проучват.
Растежът трябва да се наблюдава по време на лечението с метилфенидат: ръстът, теглото и апетитът трябва да се отбелязват най-малко на 6 месеца с поддържане на диаграма на растежа. Може да се наложи лечението да бъде прекъснато при пациенти, които не растат или не наддават на ръст или тегло, според очакванията.
Гърчове
Метилфенидат трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с епилепсия. Метилфенидат може да понижи конвулсивния праг при пациенти с анамнеза за гърчове, при пациенти с предшестващи ЕЕГ аномалии при липса на гърчове и рядко при пациенти без анамнеза за гърчове и без ЕЕГ аномалии. Ако честотата на гърчовете се увеличи или се появят нови, метилфенидат трябва да се преустанови.
Злоупотреба, неправилна употреба и неспазване на лечението
Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани по отношение на риска от неспазване на лечението, неправилна употреба и злоупотреба с метилфенидат.
Метилфенидат трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известна наркотична или алкохолна зависимост поради възможност за злоупотреба, неправилна употреба или неспазване на лечението.
Хроничната злоупотреба с метилфенидат може да доведе до изразена толерантност и психическа зависимост с различна степен на необичайно поведение. Могат да възникнат явни психотични епизоди, особено в отговор на парентерална злоупотреба.
Възрастта на пациента, наличието на рискови фактори за разстройство, свързано с употребата на вещества (като коморбидно опозиционно предизвикателно разстройство или разстройство на поведението и биполярно разстройство), предишна или настояща злоупотреба с вещества трябва да се вземат предвид при вземането на решение за курс на лечение на разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност. Необходимо е повишено внимание при емоционално нестабилни пациенти, като тези с анамнеза за наркотична или алкохолна зависимост, тъй като такива пациенти могат да увеличат дозата по собствена инициатива.
За някои високорискови пациенти, които злоупотребяват с вещества, метилфенидат или други стимуланти може да не са подходящи и трябва да се обмисли лечение без стимуланти.
Абстиненция
Необходимо е внимателно наблюдение по време на абстиненция, тъй като това може да демаскира депресия, както и хронична свръхактивност. При някои пациенти може да е необходимо дългосрочно проследяване.
Необходимо е внимателно наблюдение по време на периода на абстиненция при спиране на приема на лекарствата, с които се злоупотребява, тъй като може да настъпи тежка депресия.
Избор на лекарствената форма на метилфенидат
Изборът на лекарствената форма на продукта, съдържащ метилфенидат, ще трябва да бъде направен от лекуващия специалист на индивидуална основа и зависи от очакваната продължителност на ефекта.
Тестване за наркотици
Този продукт съдържа метилфенидат, който може да е причина за фалшиво положителен резултат от лабораторен тест за амфетамини, особено при скрининг тест с имуноанализ.
Бъбречна или чернодробна недостатъчност
Липсва опит с употребата на метилфенидат при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност.
Хематологични ефекти
Дългосрочната безопасност на лечението с метилфенидат не е напълно известна. В случай на левкопения, тромбоцитопения, анемия или други промени, включително такива, които са показателни за сериозни бъбречни или чернодробни нарушения, трябва да се обмисли прекратяване на лечението.
Приапизъм
Съобщава се за продължителни и болезнени ерекции, свързани с продукти, съдържащи метилфенидат, главно във връзка с промяна в схемата на лечение с метилфенидат. Пациенти, които развиват необичайно продължителни или чести и болезнени ерекции, трябва незабавно да потърсят медицинска помощ.
Повишено вътреочно налягане и глаукома
Има съобщения за повишено вътреочно налягане (ВОН) и глаукома (включително откритоъгълна глаукома и закритоъгълна глаукома), свързани с лечение с метилфенидат (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да се посъветват да се свържат с лекаря си при поява на симптоми, предполагащи повишено ВОН и глаукома. Трябва да се направи консултация с офталмолог и да се обмисли преустановяване на приема на метилфенидат, ако ВОН се повиши (вж. точка 4.3). Препоръчва се офталмологично наблюдение на пациенти с анамнеза за повишено ВОН.
Помощни вещества с известно действие
Аспартам (Е 951)
Tuzulby 20 mg таблетки за дъвчене с удължено освобождаване съдържат 6,1 mg аспартам
(E 951) във всяка таблетка.
Tuzulby 30 mg таблетки за дъвчене с удължено освобождаване съдържат 9,15 mg
аспартам (E 951) във всяка таблетка.
Tuzulby 40 mg таблетки за дъвчене с удължено освобождаване съдържат 12,2 mg
аспартам (E 951) във всяка таблетка.
Аспартамът е източник на фенилаланин. Може да Ви навреди, ако имате фенилкетонурия, рядко генетично заболяване, при което се натрупва фенилаланин, тъй като организмът не може да го отделя правилно.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на всяка таблетка за дъвчене с удължено освобождаване, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Фармакокинетично взаимодействие
Не е известно как метилфенидат може да повлияе на плазмените концентрации на едновременно прилагани лекарствени продукти. Поради това се препоръчва повишено внимание при комбинирането на метилфенидат с други лекарствени продукти, особено тези с тесен терапевтичен прозорец.
Метилфенидат не се метаболизира от цитохром Р450 до клинично значима степен. Не се очаква индукторите или инхибиторите на цитохром Р450 да имат значимо влияние върху фармакокинетиката на метилфенидат. От друга страна, d- и l-енантиомерите на метилфенидат не инхибират съществено цитохром P450 1A2, 2C8, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 или 3A.
Все пак има съобщения, които показват, че метилфенидат може да инхибира метаболизма на кумариновите антикоагуланти, антиконвулсантите (напр. фенобарбитал, фенитоин, примодон) и някои антидепресанти (трициклични антидепресанти и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин). При започване и спиране на лечението с метилфенидат може да е необходимо да се коригира дозата на тези лекарствени продукти, които вече се приемат и да се установят плазмените концентрации на лекарствата (или за кумарин, времето на коагулация).
Фармакодинамични взаимодействия
Антихипертензивни лекарствени продукти
Метилфенидат може да намали ефективността на лекарствените продукти, използвани за лечение на хипертония.
Употреба с лекарствени продукти, които повишават кръвното налягане
Препоръчва се повишено внимание при пациенти, лекувани с метилфенидат, които заедно с него приемат други лекарствени продукти, които също могат да повишат кръвното налягане (вж. също точките за сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания в точка 4.4).
Поради възможна хипертонична криза, метилфенидат е противопоказан при пациенти, лекувани (в момента или през предходните две седмици) с МАО инхибитори (вж. точка 4.3).
Употреба с алкохол
Алкохолът може да влоши нежеланите реакции върху ЦНС на психоактивните лекарствени продукти, включително метилфенидат. Поради това е препоръчително пациентите да се въздържат от прием на алкохол по време на лечението.
Употреба с халогенирани анестетици
Съществува риск от внезапно повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота по време на операцията. Ако е планирана операция, лечението с метилфенидат не трябва да се използва в деня на операцията.
Употреба с централно действащи α2-агонисти (напр. клонидин)
Сериозни нежелани реакции, включително внезапна смърт, са съобщавани при съпътстваща употреба с клонидин. Безопасността на употребата на метилфенидат в комбинация с клонидин или други централно действащи алфа-2 агонисти не е систематично оценявана.
Употреба с допаминергични лекарствени продукти
Препоръчва се повишено внимание при приложение на метилфенидат с допаминергични лекарствени продукти, включително антипсихотици. Тъй като основното действие на метилфенидат се състои в повишаване на извънклетъчните нива на допамин, метилфенидат може да бъде свързан с фармакодинамични взаимодействия, когато се прилага едновременно с директни и индиректни допаминови агонисти (включително DOPA и трициклични антидепресанти) или с допаминови антагонисти, включително антипсихотици.
Бременност
Данните от кохортно проучване на общо приблизително 3 400 бременности, с експозиция през първия триместър, не предполагат като цяло повишен риск от поява на вродени дефекти. Има леко увеличение на случаите на сърдечни малформации (сборен коригиран относителен риск, 1,3; 95 % CI, 1,0–1,6), съответстващо на допълнително 3 новородени, родени с вродени сърдечни малформации, на всеки 1 000 жени, които са получавали метилфенидат през първия триместър на бременността, в сравнение с бременности без експозиция. Случаи на неонатална кардиореспираторна токсичност, по-специално фетална тахикардия и респираторен дистрес, са докладвани в спонтанни съобщения.
Проучвания при животните показват репродуктивна токсичност при токсични за майката дози (вж. точка 5.3).
Метилфенидат не трябва да се използва по време на бременност, освен ако не е взето клинично решение, че отлагането на лечението може да представлява по-голям риск за бременността.
Кърмене
Метилфенидат е открит в кърмата на жени, лекувани с метилфенидат.
Има едно съобщение за случай при кърмаче, при което е имало неуточнено намаление на теглото по време на периода на експозиция, но се е възстановило и е наддало на тегло, след като майката е прекратила лечението с метилфенидат.
Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/да не се приложи лечение с метилфенидат, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват данни при хора за ефекта на метилфенидат върху фертилитета. Метилфенидат не уврежда фертилитета при мъжки или женски мишки.
При проучвания при животни не са наблюдавани клинично значими ефекти върху фертилитета.
Метилфенидат има умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Той може да причини замаяност, сънливост и зрителни нарушения, включително затруднения с акомодацията, диплопия и замъглено зрение. Пациентите трябва да бъдат предупредени за тези нежелани реакции и съветвани, че ако бъдат засегнати, трябва да избягват потенциално опасни дейности като шофиране или работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Като цяло, най-честите нежелани реакции, свързани с лечението с метилфенидат, са намален апетит, безсъние, нервност, главоболие, гадене и сухота в устата, съобщени с честота
„много чести„.
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблицата 1 по-долу показва всички нежелани реакции, съобщени по време на клинични изпитвания и постмаркетинговия опит с метилфенидат, както и тези нежелани реакции, които са съобщавани с други лекарствени форми на метилфенидатов хидрохлорид. Ако честотите на нежеланите реакции, съобщени за метилфенидат и другите лекарствени форми, съдържащи метилфенидатов хидрохлорид са различни, използвана е най-високата честота от базите данни за безопасност.
Нежеланите реакции са изброени според системо-органните класове и категории по честота на MedDRA, както следва: много чести (≥ 1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки ( < 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Нежеланите реакции са
представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност в рамките на всяко групиране по честота.
Таблица 1. Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Категория почестота |
| Инфекции и инфестации | Назофарингит | Чести |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Левкопения, тромбоцитопения и анемия, тромбоцитопенична пурпура | Много редки |
| Панцитопения | С неизвестна честота | |
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност като ангионевротичен оток, анафилактични реакции, подуване на ушите, булозни състояния, ексфолиативни състояния, уртикария, сърбеж*,обриви и ерупции* | Нечести |
| Нарушения на метаболизма и храненето* | Намален апетит** | Много чести |
| Анорексия, умерено намаленотегло, забавено наддаване на височина* | Чести | |
| Психични разстройства* | Безсъние, нервност | Много чести |
| Необичайно поведение, агресия*, емоционална лабилност, възбудата*, анорексия, тревожност*, депресия*, раздразнителност, безпокойство** нарушение на съня**, намалено либидо**,паник атака, стрес, бруксизъм | Чести | |
| Свръхбдителност, слухови, зрителни и тактилни халюцинации*, променено настроение, колебания в настроението, гняв, мисли за самоубийство*, сълзливост, психични разстройства*, тикове*, влошаване на съществуващи тикове или синдром на Tourette*, напрежение, емоционална бедност (липса на емоционални реакции и връзки, както инеспособност за съчувствие) | Нечести | |
| Мания*, дезориентация, нарушение на либидото | Редки | |
| Обсесивно-компулсивно разстройство (включително трихотиломания идерматиломания) | Редки | |
| Опит за самоубийство, самоубийство*, преходнодепресивно настроение*, нарушено мислене, апатия, | Много редки | |
| Налудни мисли*, смущения в мисленето*, състояние на обърканост, зависимост,логорея***** | С неизвестна честота | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Много чести |
| Тремор**, сънливост, замаяност, дискинезия, психомоторна хиперактивност | Чести |
| Седация, акатизия, намален апетит | Нечести | |
| Конвулсии, хореоатетозни движения, обратим исхемичен неврологичен дефицит, злокачествен невролептиченсиндром (NMS)*** | Много редки | |
| Цереброваскуларни нарушения*(включително васкулит, мозъчни кръвоизливи, мозъчносъдови инциденти, церебрален артериит, церебрална оклузия), Grand mal припадъци*,мигрена, дисфемия | С неизвестна честота | |
| Зрителни нарушения | Диплопия, замъглено зрение | Нечести |
| Сухота в окото****** | Нечести | |
| Трудности в зрителната акомодация, мидриаза,зрителни нарушения | Редки | |
| Повишено вътреочно налягане | С неизвестна честота | |
| Глаукома | С неизвестна честота | |
| Сърдечни нарушения | Тахикардия, сърцебиене,аритмия | Чести |
| Болка в гърдите | Нечести | |
| Ангина пекторис | Редки | |
| Сърдечен арест, миокарден инфаркт | Много редки | |
| Суправентрикуларна тахикардия, брадикардия,камерни екстрасистоли, екстрасистоли | С неизвестна честота | |
| Съдови нарушения | Хипертония, перифернастуденина** | Чести |
| Церебрален артериит и/илиоклузия, синдром на Raynaud | Много редки | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Епистаксис | с неизвестна честота |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене**, сухота в устата** | Много чести |
| Коремна болка, диария, стомашен дискомфорт, повръщане, диспепсия*,зъбобол* | Чести | |
| Запек | Нечести | |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишаване на чернодробнитеензими | Нечести |
| Нарушена чернодробнафункция, включително чернодробна кома | Много редки | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Хиперхидроза**, алопеция,сърбеж, обрив, уртикария | Чести |
| Ангионевротичен оток,булозни състояния, ексфолиране | Нечести | |
| Макулозен обрив, еритема | Редки |
| Еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит, фиксиран лекарствен обрив | Много редки | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | Чести |
| Миалгия, мускулнипотрепвания, мускулно стягане | Нечести | |
| Мускулни спазми | Много редки | |
| Тризмус | С неизвестна честота | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Хематурия | Нечести |
| Инконтиненция | С неизвестна честота | |
| Нарушения на репродуктивната система и гърдите | Гинекомастия | Редки |
| Еректилна дисфункция, приапизъм, засилена и продължителна ерекция | С неизвестна честота | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия, забавяне на растежа при продължителна употреба при деца и юноши*, чувство нанервност, умора**, жажда | Чести |
| Болка в гръдния кош | Нечести | |
| Внезапна сърдечна смърт* | Много редки | |
| Гръден дискомфорт,хиперпирексия | С неизвестна честота | |
| Изследвания | Промени в кръвното налягане и сърдечната честота(обикновено повишение)*, намаление на теглото* | Чести |
| Сърдечен шум*, повишени чернодробни ензими | Нечести | |
| Повишена алкална фосфатаза в кръвта, повишен билирубин в кръвта, намален брой на тромбоцитите, отклонение вброя на белите кръвни клетки | Много редки |
* Вижте точка 4.4 „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба“
** Нежелани реакции от клинични изпитвания при възрастни пациенти, които се съобщават с по-висока честота, отколкото при деца и юноши.
*** Съобщенията са малко документирани и в повечето случаи пациентите са получавали и други лекарствени продукти, така че ролята на метилфенидат е неясна
**** Те обикновено се появяват в началото на лечението и могат да бъдат облекчени чрез съпътстващ прием на храна.
***** Описани са случаи на злоупотреба и зависимост, по-често при лекарствените форми с незабавно освобождаване.
****** Честота, получена от клинични изпитвания при възрастни, а не от данни от изпитвания при деца и юноши; може да е от значение и при деца и юноши
Описание на избрани нежелани реакции
Съобщавани са и много редки случаи на внезапна смърт във връзка с употребата на стимуланти на ЦНС в обичайни дози при деца, като някои от тях са имали структурни аномалии на сърцето или други сериозни сърдечни проблеми. Сърдечносъдовият статус трябва да бъде внимателно оценяван и наблюдаван (вж. точка 4.4.).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават
всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При лечение на пациенти с предозиране трябва да се вземат предвид забавеното освобождаване на метилфенидат от лекарствени форми с удължено действие.
Признаци и симптоми
Острото предозиране, главно поради свръхстимулация на централната и симпатиковата нервна система, може да доведе до повръщане, възбуда, треперене, хиперрефлексия, мускулни потрепвания, конвулсии (може да бъдат последвани от кома), еуфория, обърканост, халюцинации, делириум, изпотяване, зачервяване, главоболие, хиперпирексия, тахикардия, палпитации, сърдечни аритмии, хипертония, мидриаза, сухота на лигавиците и рабдомиолиза.
Лечение
Няма специфичен антидот при предозиране с метилфенидат. Лечението се състои от подходящи поддържащи мерки.
Пациентът трябва да бъде защитен срещу самонараняване и срещу външни стимули, които биха влошили вече наличната свръхстимулация. Ако признаците и симптомите не са твърде тежки и пациентът е в съзнание, стомашното съдържание може да се евакуира чрез предизвикване на повръщане или стомашен лаваж. Преди извършване на стомашен лаваж, овладейте възбудата и гърчовете, ако има такива, и защитите дихателните пътища. Други мерки за стомашно-чревна детоксикация включват прилагане на активен въглен и очистително. При наличие на тежка интоксикация трябва да се приложи внимателно титрирана доза бензодиазепин преди извършване на стомашен лаваж.
Трябва да се осигурят интензивни грижи за поддържане на адекватно кръвообращение и респираторен обмен; може да са необходими процедури за външно охлаждане за намаляване на хиперпирексията.
Ефикасността на перитонеалната диализа или екстракорпоралната хемодиализа при предозиране на метилфенидат не е установена.
Фармакологични свойства - Tuzulby 20 mg
Фармакотерапевтична група: психоаналептици, психостимуланти, средства за лечение на РДВХ и ноотропни средства, ATC код: N06BA04
Механизъм на действие
Метилфенидат е стимулант на ЦНС (психостимулант) с по-изразени ефекти върху централната, отколкото върху двигателната активност. Метилфенидат съществува под формата на четири стереоизомера, като треоформата е фармакодинамично активната конфигурация. D-изомерът е фармакологично по-активен от L-изомера.
Механизмът на действие при хората не е напълно изяснен; въпреки това се смята, че ефектът се дължи на инхибиране на обратното поемане на допамин в стриатума, без да се предизвиква освобождаване на допамин. По-специално, метилфенидат се свързва с транспортерите на допамин (DAT) и транспортерите на норепинефрин (NET), които обикновено са отговорни за обратното поемане на тези невротрансмитери от синаптичната
цепка. Той блокира тези транспортери, което води до повишаване нивата на допамин (DA) и норепинефрин (NE) в синаптичната цепка и увеличаване на извънклетъчния DA в стриатума, нуклеус акумбенс и префронталния кортекс. Както двата подтипа на допаминовите рецептори 1 (D1) и 2 (D2), така и μ-опиоидният рецептор са важни за поощрителните и терапевтични ефекти на MPH. Независимо от това, механизмът, по който метилфенидат предизвиква когнитивни и поведенчески ефекти, не е ясно установен.
Централният стимулиращ ефект се изразява, наред с друго, в повишаване на способността за концентрация, готовността за обмисляне и вземане на решения, психофизическата активност, както и в потискане на умората и физическата умора. Индиректният симпатикомиметичен ефект на метилфенидат при хора може също да доведе до повишаване на кръвното налягане, ускоряване на пулса и намаляване на тонуса на бронхиалните мускули. Тези ефекти обикновено не са силно изразени. Метилфенидат може да намали апетита и във високи дози да доведе до повишаване на телесната температура.
Поведенческите стереотипи също могат да бъдат предизвикани при високи дози или след продължителна употреба.
Популационно фармакокинетично/фармакодинамично(PK/PD) моделиране и симулация
Разработени са популационни PK модели за лекарствените форми на метилфенидат с удължено и незабавно освобождаване. Показано е сходство по отношение на PD резултат при лечението с удължено освобождаване.
Моделирането и симулацията оценяват влиянието на разликите във формата на фармакокинетичния профил между лекарствените форми с удължено и незабавно освобождаване върху ефикасността, представена като скор по SKAMP в таргетната популация от деца с разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност. Резултатите от анализа подкрепят заявената клинична не по-малка ефикасност в рамките на 12 часа след дозата за предложените лекарствени форми с удължено освобождаване в сравнение с лекарствените форми с незабавно освобождаване.
Клинични проучвания за ефикасност и безопасност
Ефикасността на метилфенидатов хидрохлорид е оценена в многоцентрово, оптимизирано за дозата, двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване, проведено при 90 педиатрични участници в лабораторна класна стая. Допустимите участници са от мъжки или женски пол на възраст от 6 до 12 години, с диагноза комбиниран разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност или такъв с дефицит на вниманието и необходимост от фармакологично лечение за тяхното състояние. Диагнозата е направена с помощта на Графика за афективни разстройства и шизофрения (Schedule for Affective Disorders and Schizophrenia, K-SADS), на Глобалното клиничното впечатление за тежест (Clinical Global Impression of Severity, CGI-S; скор ≥3) и на Скалата за оценка на дефицита на вниманието и хиперактивността (Attention Deficit Hyperactivity Disorder Rating Scale, ADHD-RS; ≥ 90-ти персентил по подскалата за хиперактивност-импулсивност, подскалата за невнимание или общ резултат). Проучването започва с 6-седмичен отворен период на оптимизиране на дозата с начална доза метилфенидатов хидрохлорид 20 mg. Пациентите са инструктирани да дъвчат всяка таблетка веднъж дневно сутрин. Дозата може да се титрира всяка седмица на стъпки по 10 до 20 mg до достигане на оптималната доза или до максимална доза 60 mg на ден. След това осемдесет и шест (86) от 90-те включени участници влизат в 1-седмичен рандомизиран, двойносляп, паралелно групов период на лечение с индивидуално оптимизираната доза метилфенидатов хидрохлорид или плацебо. В края на периода на двойносляпото лечение, оценителите в лабораторните класни стаи и учителите са оценили вниманието и поведението на участниците през целия ден, използвайки скалата за оценка на Swanson, Kotkin, Agler, M-Flynn и Pelham (SKAMP). Комбинираният скор по SKAMP, измерен на 0,75, 2, 4, 8, 10, 12 и 13 часа след дозата по време на деня в лабораторната класна стая в края на двойнослепия период на лечение, е използван за оценка на първичните и на ключовите вторични параметри за ефикасност. Първичната крайна точка за ефикасност е средната стойност на ефектите от лечението през всички времеви точки, както е посочено по-горе, по време на деня в класната
стая. Ключовите вторични параметри за ефикасност са началото и продължителността на клиничния ефект.
Оценени са общо 85 участници на средна (стандартно отклонение, SD) възраст от 9,6 (1,69) години, както от мъжки, така и от женски пол, такива които са или не са от испански/латиноамерикански произход, 27,1% имат тип разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност с дефицит на вниманието и 72,9% са с комбиниран тип разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност, всички от които имат ADHD-RS при ≥90-ия персентил на изходно ниво. Като цяло, 39 (43,3%) участници са приемали преди това лекарства. Най-често приеманите преди това лекарства са симпатикомиметици с централно действие (37,8%). Метилфенидатов хидрохлорид има статистически значимо превъзходство спрямо плацебо по отношение на първичната крайна точка. Метилфенидатов хидрохлорид също показва подобрение спрямо плацебо на 0,75, 2, 4 и 8 часа след прилагането. Установено е, че началото на ефекта на метилфенидатов хидрохлорид е 2 часа след дозата и ефикасността се поддържа до 8-часовата времева точка. Скоровете по подскалата на SKAMP са паралелни на комбинирания скор по SKAMP. Основните резултати за първичните и ключовите вторични променливи за ефикасност, получени от проучването, са представени в таблицата по-долу (Таблица 2).
Таблица 2. Резултати за първичните и ключовите вторични променливи за ефикасността
| Крайни точки за ефикасност | Плацебо | Метилфенидатов хидрохлорид | Разлика в лечението |
| Първична крайна точка: Комбинирани скорове по SKAMP след доза при посещение 9Средно за всички времеви точки след дозатаnLSсредна стойност (SE) | 4319,1 (1,39) | 4212,1 (1,41) | -7,0 (1,99), p < 0,001 |
| Ключови вторични крайни точки: | |||
| Комбинирани скорове по SKAMP след | |||
| доза при посещение 9 | 18,3 (1,60) | 10,2 (1,62) | -8,2 (2,28), p < 0,001 |
| 0.75 часа след дозата | 20,3 (1,60) | 7,5 (1,62) | -12,8 (2,28), p < 0,001 |
| 2 часа след дозата | 19,9 (1,60) | 7,6 (1,62) | -12,3 (2,28), p < 0,001 |
| 4 часа след дозата | 19,4 (1,60) | 11,6 (1,62) | -7,8 (2,28), p < 0,001 |
| 8 часа след дозата | 17,7 (1,60) | 14,3 (1,62) | -3,4 (2,28), p = 0,133 |
| 10 часа след дозата | 19,4 (1,60) | 16,5 (1,62) | -2,9 (2,28), p = 0,206 |
| 12 часа след дозата | 18,5 (1,60) | 16,9 (1,62) | -1,6 (2,28), p = 0,496 |
| 13 часа след дозата | |||
| Скорове по PERMP след доза при | |||
| посещение 9 | 43 | 42 | |
| Средно за всички времеви точки след | 103,5 (7,20) | 128,0 (7,30) | 24,5 (10,25), p = 0,017 |
| дозата | |||
| n | |||
| LS | |||
| средна стойност (SE) |
LS: най-малки квадрати; PERMP: постоянна мярка за ефективност на продукта (Permanent Product Measure of Performance); SE: стандартна грешка; SKAMP: скала за оценка по Swanson, Kotin, Agler, M-Flynn и Pelham.
И двата скора за Глобално клинично впечатление–тежест (Clinical Global Impressions-Severity, CGI-S) и Глобално клинично впечатление-подобрение (Clinical Global Impressions-Improvement, CGI-I) са се подобрили по време на отворения период на оптимизиране на дозата. В края на отворената фаза, всички участници се считат, че или доста са се подобрили, или много са се подобрили по отношение на CGI-I. Наблюдавани са също така подобрения по скалата за оценка на ADHD (RS) по време на отворения период на оптимизиране на дозата и повечето участници се считат за отговорили по ADHD-RS. Всички изчерпателни
психопатологични скали за оценка (Comprehensive Psychopathological Rating Scales, CPRS) показват намаление на скора между изходното ниво и посещение 8.
Абсорбция
Активното вещество метилфенидатов хидрохлорид се абсорбира бързо и почти напълно от таблетките с незабавно освобождаване. Благодарение на екстензивния метаболизъм при първо преминаване, абсолютната бионаличност е 22±8% за d-енантиомера и 5±3% за l-енантиомера. Пикови плазмени концентрации (Cmax), които са приблизително 11 ng/ml, се достигат средно 1-2 часа след прилагане на 0,30 mg/kg. Площта под кривата плазмена концентрация/време (AUC) и Cmax са пропорционални на дозата.
След единична перорална доза от 40 mg метилфенидатов хидрохлорид на гладно, метилфенидат достига максимална плазмена концентрация (Cmax) при медиана на времето 5 часа след приема на дозата. Cmax и експозицията (площ под кривата плазмена концентрация/време, AUC) на метилфенидат са съответно приблизително 12 ng/ml и
112 ng×h/ml.
След единична перорална доза 40 mg, приета след храна, метилфенидатов хидрохлорид показва съответно стойности на Cmax и AUC приблизително 15 ng/ml и 133 ng×h/ml. Както AUC, така и Cmax също са пропорционални на дозата в дозовия диапазон 20–40 mg след единична доза таблетки за дъвчене с удължено освобождаване при здрави участници, приети след храна.
Съществува значителна интер- и интраиндивидуална вариабилност в плазмената концентрация.
Ефект на храната
Храната с високо съдържание на мазнини няма ефект върху времето за достигане на пикова концентрация и повишава Cmax и системната експозиция (AUC0-∞) на метилфенидат с около 20% и 4%, съответно, след приложение на единична доза 40 mg метилфенидатов хидрохлорид.
Разпределение
В кръвта метилфенидат и неговите метаболити се разпределят между плазмата (57%) и еритроцитите (43%). Свързването на метилфенидат и неговите метаболити с плазмените протеини е ниско 10–33 %. Обемът на разпределение е 2,65±1,11 l/kg за d-метилфенидат и 1,80±0,91 l/kg за l- метилфенидат.
Биотрансформация
Метилфенидат се метаболизира бързо и почти напълно от карбоксилестеразата CES1A1.
Основно се разгражда до риталинова киселина. Пиковите плазмени нива на риталинова киселина се достигат приблизително 2 часа след прилагане на лекарствена формата с незабавно освобождаване и са 30 до 50 пъти по-високи от тези на метилфенидат. Полуживотът на риталинова киселина е приблизително два пъти по-дълъг от този на метилфенидат, а системният клирънс е 0,17 l/h/kg. Това позволява кумулиране при пациенти с бъбречна недостатъчност. Тъй като риталиновата киселина има малка или няма никаква фармакодинамична активност, това играе второстепенна терапевтична роля. Установими са само малки количества хидроксилирани метаболити (напр. хидроксиметилфенидат и хидроксириталинова киселина).
Терапевтичната активност изглежда е ограничена главно до метилфенидат.
Елиминиране
Плазмените концентрации на метилфенидат намаляват еднофазно след перорално приложение на метилфенидатов хидрохлорид. Средният плазмен елиминационен полуживот в терминална фаза на метилфенидат е около 5 часа при здрави доброволци след еднократно приложение на доза 40 mg. Само малко количество (< 1%) непроменен метилфенидат се отделя в урината. По-голямата част от дозата се екскретира в урината като риталинова киселина (60–86 %), вероятно независимо от pH.
Изглежда, че няма разлики във фармакокинетиката на метилфенидат при деца с хиперкинетични разстройства на поведението/ разстройство на дефицит на вниманието и хиперактивност и здрави възрастни участници. Данните за елиминиране при пациенти с нормална бъбречна функция предполагат, че бъбречното елиминиране на неметаболизиран метилфенидат почти не се повлиява от нарушена бъбречна функция. Бъбречната екскреция на главния метаболит, риталинова киселина, може да бъде намалена.
Фармацевтични данни - Tuzulby 20 mg
Натриев полистиренсулфонат Повидон (E 1201)
Триацетин (Е 1518) Поливинил ацетат Натриев лаурилсулфат Манитол (E 421) Ксантанова гума (E 415) Кросповидон (E 1202)
Микрокристална целулоза (Е 460) Гума гуар (E 412)
Аспартам (Е 951) Лимонена киселина Аромат на череша Талк (E 553b)
Силициев диоксид, колоиден хидратиран Магнезиев стеарат
Поли(винилов алкохол) Макрогол
Полисорбат 80 (E 433)
Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия на съхранение. Съхранявайте бутилката плътно затворена, за да се предпази от влага.
Вид опаковка: 28 или 30 таблетки за дъвчене с удължено освобождаване, в бутилка от HDPE, 60 ml, с включен контейнер, съдържащ 2 g сушител, със защитна от деца капачка (PP).
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.