Sogroya 5 mg / 1.5 ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Sogroya 5 mg/1.5 ml
Sogroya е показан за заместване на ендогенния растежен хормон (РХ) при деца на възраст 3 и повече години и юноши с нарушение в растежа поради дефицит на растежен хормон (ДРХ при деца), и при възрастни с дефицит на растежен хормон (ДРХ при възрастни).
Лечението със сомапацитан трябва да бъде започнато и наблюдавано от лекари, които имат подходяща квалификация и опит в областта на диагностиката и лечението на пациенти с дефицит на растежен хормон (например ендокринолози).
Дозировка
Таблица 1: Препоръка за дозиране
| ДРХ при деца | Препоръчителна начална доза |
| Нелекувани преди това педиатрични пациенти ипедиатрични пациенти, преминаващи от други лекарствени продукти, съдържащи РХ | 0,16 mg/kg/седмица |
| ДРХ при възрастни | Препоръчителна начална доза |
| Нелекувани пациентиВъзрастни (≥18 до <60 години)Жени на терапия с перорален естроген (независимо от възрастта)Старческа възраст (60 години или по-възрастни) | 1,5 mg/седмица2 mg/седмица1 mg/седмица |
| Пациенти, преминаващи от ежедневни лекарствени продукти, съдържащи РХ Възрастни (≥18 до <60 години)Жени на терапия с перорален естроген (независимо от възрастта)Старческа възраст (60 години или по-възрастни) | 2 mg/седмица4 mg/седмица1,5 mg/седмица |
ДРХ при деца Титриране на дозата
Дозата на сомапацитан може да се индивидуализира и адаптира въз основа на скоростта на растеж, нежеланите реакции, телесното тегло и серумните концентрации на инсулиноподобен растежен фактор-I (insulin like growth factor-I, IGF-I).
Средните нива на скора на стандартното отклонение (SDS) на IGF-I (определени 4 дни след прилагане) могат да са ориентир за титриране на дозата. Адаптирането на дозата трябва да цели постигане средните нива на SDS на IGF-I да са в нормалния диапазон, т.е. между -2 и +2 (за предпочитане SDS да е близо до 0).
Ако IGF-I (SDS) е > 2, той трябва да се оцени отново след последващо приложение на сомапацитан. Ако стойността остане > 2, се препоръчва намаляване на дозата с
0,04 mg/kg/седмица. При някои пациенти може да се наложи повече от едно намаляване на дозата.
При пациенти, при които дозата е намалена, но те не растат добре, дозата може да бъде повишена постепенно спрямо поносимостта до максимална доза 0,16 mg/kg/седмица. Стъпките на повишаване на дозата не трябва да превишават 0,02 mg/kg на седмица.
Оценка на лечението
Трябва да се обмисля оценка на ефикасността и безопасността на приблизително на 6- до 12-месечни интервали, която може да се направи чрез анализ на ауксологични параметри, биохимични показатели (нива на IGF-I, хормони, глюкоза и липиди) и пубертетен статус. Трябва да се обмислят по-чести оценки през пубертета.
Лечението трябва да се преустанови при пациенти, достигнали окончателен или почти окончателен ръст, т.е. скорост на увеличаване на ръста на годишна база < 2 cm/година и костна възраст > 14 години при момичетата или > 16 години при момчетата, което отговаря на затваряне на епифизните растежни плочки, вижте точка 4.3. След като епифизите за затворени, пациентите трябва да бъдат отново оценени клинично за необходимостта от лечение с растежен хормон.
Когато ДРХ продължава след завършване на растежа, лечението с растежен хормон трябва да продължи до постигане на пълно соматично развитие на възрастните, включително чиста
мускулна маса и натрупване на костни минерали (за насоки за дозиране вж. препоръчителната доза за възрастни (Таблица 1)).
ДРХ при възрастни Титриране на дозата
Дозата на сомапацитан трябва да се адаптира индивидуално за всеки пациент. Препоръчва се да увеличавате дозата постепенно на интервали от 2-4 седмици на стъпки от 0,5 mg до 1,5 mg въз основа на клиничния отговор на пациента и получаването на нежелани реакции до доза 8 mg сомапацитан на седмица.
Нивата на серумния инсулиноподобен растежен фактор-I (insulin like growth factor-I, IGF-I) (определени 3–4 дни след приложение) могат да се използват като ориентир за титриране на дозата. Прицелният скор на стандартното отклонение на IGF-I (SDS) трябва да бъде в горния нормален диапазон, без да надвишава 2 SDS. Нивата на SDS на IGF-I в прицелния диапазон обикновено се постигат в рамките на 8 седмици от титрирането на дозата. Може да е необходимо по-дълго титриране на дозата при някои възрастни пациенти с ДРХ (вж. по-долу и точка 5.1).
Оценка на лечението
При използването на SDS на IGF-I като биомаркер за титриране на дозата, целта е да се достигнат нива на SDS на IGF-I в коригирания спрямо възрастта горен референтен диапазон (SDS на IGF-I горен референтен диапазон: 0 и +2) в рамките на 12 месеца от титрирането. Ако този целеви диапазон не може да се постигне през този период или пациентът не получи желания клиничен отговор, трябва да се обмислят други възможности за лечение.
По време на поддържащото лечение със сомапацитан, трябва да се обмисли оценка на ефикасността и безопасността на приблизително 6- до 12-месечни интервали, която може да се направи чрез анализ на биохимични показатели (нива на IGF-I, глюкоза и липиди), телесен състав и индекс на телесната маса.
ДРХ при педиатрични и възрастни пациенти
Преминаване от други продукти, съдържащи растежен хормон
Пациенти, преминаващи от терапия с растежен хормон веднъж седмично към сомапацитан, се препоръчва да продължат приложение в техния определен за прилагане ден от седмицата.
Пациенти, преминаващи от ежедневно приложение на растежен хормон към сомапацитан, прилаган веднъж седмично, трябва да изберат ден, който предпочитат за седмичната доза и да инжектират последната доза от ежедневната терапия в деня преди (или поне 8 часа преди) да инжектират първата доза сомапацитан, който ще прилагат веднъж седмично. Пациентите трябва да следват указанията за дозиране, представени в Таблица 1.
Перорална естрогенна терапия
Пациенти от женски пол на терапия, съдържаща перорален естроген могат да имат намалени нива на IGF-I и могат да се нуждаят от адаптиране на дозата растежен хормон, за да постигнат целта на терапията (вж. точка 4.4).
При ДРХ при деца не са проучвани и не се препоръчват дози над 0,16 mg/kg/седмица.
Пропусната доза
Пациентите, които са пропуснали доза трябва да бъдат съветвани да инжектират сомапацитан веднъж седмично възможно най-скоро, в рамките на 3 дни след пропуснатата доза, а след това да възстановят обичайната си схема на прилагане веднъж седмично. Ако са изминали повече от 3 дни, дозата трябва да се пропусне, а следващата доза трябва да се приложи в деня от редовния график. Ако са пропуснати две или повече дози, дозата трябва да бъде възобновена в деня от редовния график.
Промяна на деня на прилагане на дозата
Денят на седмичната инжекция може да се променя, стига времето между две дози да бъде поне 4 дни. След избирането на нов ден, прилагането на дозата веднъж седмично трябва да продължи.
Гъвкавост във времето на прилагане
В случаи когато инжектирането в планирания ден не е възможно, сомапацитан за приложение веднъж седмично може да бъде инжектиран до 2 дни преди или 3 дни след планирания ден, стига времето между двете дози да бъде поне 4 дни (96 часа). Приложението на следващата доза веднъж седмично може да бъде възобновено в деня от редовния график.
Специални популации
Старческа възраст (60-годишна възраст или по-възрастни)
Като цяло при по-възрастни пациенти може да са необходими по-ниски дози сомапацитан. За допълнителна информация вижте точка 5.2.
Педиатрична популация
Данните за клиничните ефекти на сомапацитан при педиатрични пациенти с ДРХ под
3 годишна възраст са ограничени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но не може да се направи препоръка за дозиране.
Пол
С течение на времето мъжете показват повишена чувствителност към IGF-I. Това означава, че има риск мъжете да бъдат свръхлекувани. Жените, особено тези на перорален естроген, може да имат нужда от по-високи дози и по-дълъг период на титриране в сравнение с мъжете, вижте точки 5.1 и 5.2. При пациенти от женски пол, използващи перорален естроген, трябва да се има предвид промяна на пътя на въвеждане на естрогена (напр. трансдермален, вагинален), вижте точка 4.4.
Бъбречно увреждане
При пациенти с бъбречно увреждане не се налага коригиране на началната доза. Пациентите с бъбречно увреждане може да се нуждаят от по-ниски дози сомапацитан, но тъй като дозата сомапацитан се регулира индивидуално според нуждите на всеки пациент, не е необходимо допълнително коригиране на дозата, вижте точка 5.2.
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробно увреждане не се налага коригиране на началната доза. Пациентите с умерено чернодробно увреждане може да се нуждаят от по-високи дози сомапацитан, но тъй като дозата сомапацитан се адаптира индивидуално според нуждите на всеки пациент, не е необходимо допълнително коригиране на дозата. Няма информация относно употребата на сомапацитан при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане. При лечение на тези пациенти със сомапацитан е необходимо повишено внимание, вижте точка 5.2.
Начин на приложение
Сомапацитан трябва да се прилага веднъж седмично по всяко време на деня.
Сомапацитан трябва да се инжектира подкожно в корема, бедрата, седалището или горната част на ръцете без адаптиране на дозата.
Мястото на инжектиране трябва да се редува всяка седмица, за да се предотврати локална липоатрофия.
Sogroya 5 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Писалката Sogroya 5 mg/1,5 ml (3,3 mg/ml) доставя дози от 0,025 mg (0,0075 ml) до 2 mg (0,6 ml) на стъпки от 0,025 mg.
Sogroya 10 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Писалката Sogroya 10 mg/1,5 ml (6,7 mg/ml) доставя дози от 0,05 mg (0,0075 ml) до 4 mg (0,6 ml) на стъпки от 0,05 mg.
Sogroya 15 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Писалката Sogroya 15 mg/1,5 ml (10 mg/ml) доставя дози от 0,10 mg (0,01 ml) до 8 mg (0,8 ml) на стъпки от 0,10 mg.
За указания относно лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Сомапацитан не трябва да се използва, когато има данни за активност на тумор. Вътречерепните тумори трябва да бъдат неактивни, а антитуморната терапия трябва да бъде завършена, преди да се започне терапия със сомапацитан. Лечението трябва да се прекрати, ако има данни за туморен растеж, вижте точка 4.4.
Сомапацитан не трябва да се използва за стимулиране на надлъжния растеж при деца със затворени епифизи, вижте точка 4.2.
Пациентите с остро критично заболяване, страдащи от усложнения след отворена сърдечносъдова, коремна операция, множествена случайна травма, остра респираторна недостатъчност или подобни състояния, не трябва да бъдат лекувани със сомапацитан (относно пациенти, подложени на заместителна терапия, вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Адренокортикална недостатъчност
Въвеждането на лечение с растежен хормон може да доведе до инхибиране на 11βHSD-1 и намалени серумни концентрации на кортизол. При пациенти, лекувани с растежен хормон, може да бъде разкрит недиагностициран преди това централен (вторичен) хипоадренализъм и може да е необходим глюкокортикоиден заместител. Освен това при пациенти, лекувани с глюкокортикоидни заместители при предварително диагностициран хипоадренализъм, може да се наложи увеличаване на поддържащите или „стрес“ дози след започване на лечение с растежен хормон. Необходимо е да се наблюдават пациенти с известен хипоадренализъм за понижени нива на серумния кортизол и/или за нуждата от повишаване на дозата на глюкокортикоидите, вижте точка 4.5.
Нарушение на метаболизма на глюкозата
Лечението с растежен хормон може да намали чувствителността към инсулин, особено при по-високи дози при податливи пациенти, и вследствие на това може да възникне хипергликемия при хора с недостатъчен секреторен капацитет за инсулин. В резултат на това по време на лечението с растежен хормон може да се открият недиагностицирани преди това
нарушен глюкозен толеранс и изявен захарен диабет. Следователно нивата на глюкозата трябва да се проследяват периодично при всички пациенти, лекувани с растежен хормон, особено при тези с рискови фактори за захарен диабет, като затлъстяване или фамилна анамнеза за захарен
диабет. Пациентите с вече съществуващ захарен диабет тип 1 или тип 2 или нарушен глюкозен толеранс трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на терапията с растежен хормон. Дозите антихипергликемични лекарствени продукти може да изискват корекция, когато при тези пациенти се започне терапия с растежен хормон.
Неоплазми
Няма доказателства за повишен риск от нови първични ракови заболявания при пациенти, лекувани с растежен хормон.
При пациенти в пълна ремисия от злокачествени заболявания или които са били лекувани от доброкачествени тумори, терапията с растежен хормон не е свързана с повишена честота на рецидивите.
Пациентите, които са постигнали пълна ремисия на злокачествени заболявания или които са били лекувани от доброкачествени тумори, трябва да бъдат проследявани внимателно за рецидиви след започване на терапия с растежен хормон. Лечението с растежен хормон трябва да бъде прекъснато в случай на развитие или повторна поява на злокачествен или доброкачествен тумор.
При хора, които са преживели рак в детството, лекувани с растежен хормон, се наблюдава общо леко повишение на вторични неоплазми, като най-често това са интракраниални тумори. Доминантният рисков фактор за вторични неоплазми изглежда е предходна експозиция на радиация.
Доброкачествена вътречерепна хипертония
В случай на силно или повтарящо се главоболие, симптоми, свързани със зрението, гадене и/или повръщане се препоръчва фундоскопия за папилоедем. Ако бъде потвърден папилоедем, трябва да се обмисли диагнозата доброкачествена вътречерепна хипертония и, ако е подходящо, лечението с растежен хормон трябва да се прекрати. Към настоящия момент данните са недостатъчни, за да има указания относно вземането на клинични решения при пациенти с преминала вътречерепна хипертония. Ако лечението с растежен хормон се започне отново, необходимо е внимателно проследяване за симптоми на вътречерепна хипертония.
Тиреоидна функция
Растежният хормон увеличава екстратиреоидната конверсия на Т4 в Т3 и може да разкрие начален хипотиреоидизъм. Тъй като хипотиреоидизмът влияе на отговора на терапията с растежен хормон, на пациентите трябва редовно да се прави изследване на тиреоидната функция и да получават заместителна терапия с тиреоиден хормон, когато е показано, вижте точки 4.5 и 4.8.
Употреба с перорален естроген
Пероралният естроген повлиява IGF-I отговора към растежния хормон, включително към сомапацитан. Пациентите от женски пол, приемащи някаква форма на перорален естроген (хормонална терапия или контрацепция) трябва да имат предвид промяна на пътя на въвеждане на естрогена (напр. трансдермални, вагинални хормонални продукти) или да използват друг метод на контрацепция. Ако жена на перорален естроген започва терапия със сомапацитан, може да се наложат по-високи начални дози и по-дълъг период на титриране (вж. точка 4.2).
Ако пациент от женски пол, приемащ сомапацитан, започне перорална естрогенна терапия, може да се наложи дозата сомапацитан да се увеличи, за да се поддържат серумните нива на IGF-I в нормалните за възрастта граници. Обратно, ако пациент от женски пол на сомапацитан прекрати пероралната естрогенна терапия, може да се наложи дозата сомапацитан да бъде намалена, за да се избегне излишно количество сомапацитан и/или нежелани лекарствени реакции, вижте точки 4.2 и 4.5.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Когато сомапацитан се прилага на едно и също място за продължителен период от време, може да се появят локални промени в подкожната тъкан, като липохипертрофия, липоатрофия и придобита липодистрофия. Мястото на инжектиране трябва да се редува, за да се намали рискът, вижте точки 4.2 и 4.8.
Антитела
Не е наблюдавано образуване на антитела към сомапацитан при възрастни пациенти с ДРХ. Няколко педиатрични пациенти с ДРХ са с позитивен резултат от тест за сомапацитан-свързващи антитела. При всички тях тези антитела не са неутрализиращи и не е наблюдавано влияние върху клиничните ефекти. Провеждане на тест за наличие на анти-сомапацитан антитела трябва да се извърши при пациенти, които не отговарят на терапията.
Остри критични заболявания
Ефектът на растежния хормон върху възстановяването е проучен в две плацебо-контролирани изпитвания, включващи 522 критично болни възрастни пациенти, страдащи от усложнения след отворена сърдечносъдова операция, коремна операция, множествена случайна травма или остра респираторна недостатъчност. Смъртността е била по-висока при пациенти, лекувани с 5,3 или 8 mg растежен хормон дневно, в сравнение с пациенти, получаващи плацебо – 42% спрямо 19%. Въз основа на тази информация тези групи пациенти не трябва да бъдат лекувани със сомапацитан. Тъй като няма налична информация за безопасността на заместителната терапия с растежен хормон при пациенти с остро критично заболяване, ползите от продължителното лечение в тази ситуация трябва да се преценяват спрямо потенциалните рискове.
Дефицит на растежния хормон при възрастни е доживотно заболяване и трябва да се лекува съответно, но опитът при пациенти над 60 години и при пациенти с повече от пет години лечение на дефицит на растежния хормон при възрастни все още е ограничен.
Панкреатит
Има няколко съобщения за панкреатит при лечение с други лекарствени продукти, съдържащи растежен хормон. Затова това трябва да се има предвид при пациенти, лекувани със сомапацитан, които получават необяснима коремна болка.
Приплъзване на епифизата на бедрената кост
При бързорастящи деца и пациенти с ендокринни заболявания, включително ДРХ, може да настъпи по-често приплъзване на горната епифиза на бедрената кост, отколкото в общата популация. Деца с постоянна болка в тазобедрената става/коленете и/или накуцване по време на лечение със сомапацитан трябва да бъдат подложени на клиничен преглед.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Лекарства, метаболизирани чрез цитохром Р450
Данните от проучване за взаимодействия, проведено при възрастни с дефицит на растежен хормон, показват, че приемът на растежен хормон може да увеличи клирънса на съединенията, за които е известно, че се метаболизират чрез изоензимите на цитохром Р450. Клирънсът на
съединения, метаболизирани чрез цитохром Р450 (напр. полови стероиди, кортикостероиди, антиконвулсанти и циклоспорин), може особено да се повиши, водейки до намалени плазмени нива на тези съединения. Клиничната значимост на този факт е неизвестна.
Глюкокортикоиди
Растежният хормон намалява преобразуването на кортизона в кортизол и може да разкрие недиагностициран преди това централен хипоадренализъм или да направи неефективни ниските дози при заместително лечение с глюкокортикоиди, вижте точка 4.4.
Перорални естрогени
При пациенти от женски пол на перорална естрогенна терапия може да се наложи по-висока доза сомапацитан за постигане на целта на лечението, вижте точки 4.2 и 4.4.
Антихипергликемични продукти
Антихипергликемичното лечение, включително инсулин, може да изисква коригиране на дозата в случай на едновременно прилагане на сомапацитан, тъй като той може да намали чувствителността към инсулин, вижте точки 4.4 и 4.8.
Други
Метаболитните ефекти на сомапацитан могат също да бъдат повлияни от съпътстваща терапия с други хормони, напр. тестостерон и тиреоидни хормони, вижте точка 4.4.
Бременност
Липсват данни от употребата на сомапацитан при бременни жени.
Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност, вижте точка 5.3.
Sogroya не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Не е известно дали сомапацитан/метаболитите се екскретират в кърмата.
Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на сомапацитан в млякото, вижте точка 5.3.
Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията със Sogroya, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма клиничен опит от употребата на сомапацитан и потенциалния му ефект върху фертилитета.
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху фертилитета при мъжки и женски плъхове, вижте точка 5.3.
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) са (в низходящ ред [ДРХ при деца, ДРХ при възрастни]) главоболие (12%, 12%), болка в крайниците (9%, неприложимо), хипотиреоидизъм (5%, 2%), реакции на мястото на инжектиране (5%, 1%), периферен оток (3%,
4%), артралгия (2%, 7%), хипергликемия (2%, 1%), умора (2%, 6%) и адренокортикална
недостатъчност (1,5%, 3%).
Табличен списък на нежеланите реакции
НЛР, описани в Таблица 2 са въз основа на данните за безопасност от едно протичащо към момента основно изпитване фаза 3 (52 седмици) при педиатрични пациенти с ДРХ (възраст на изходното ниво: 2,5 до 11 години) и нежелани реакции от лечение със сомапацитан. Честотите на НЛР са изчислени въз основа на честотите в основното изпитване фаза 3.
Нежеланите реакции, описани в Таблица 3 са въз основа на събраните данни за безопасност от три завършени изпитвания фаза 3 при възрастни пациенти с ДРХ (възраст на изходното ниво: 19 до 77 години).
НЛР са изброени по системо-органни класове съгласно MedDRA и категориите по честота се определят като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).
Таблица 2: Нежелани реакции от клинично изпитване фаза 3 при ДРХ при деца
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести |
| Нарушения на ендокринната система | Хипотиреоидизъм*Адренокортикална недостатъчност | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипергликемия | |
| Нарушения на нервнатасистема | Главоболие* | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | АртралгияБолка в крайниците** | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Периферен оток*Реакции на мястото на инжектиране*#Умора |
*По принцип тези нежелани реакции не са сериозни и са леки по степен на тежест и преходни #Реакциите на мястото на инжектиране включват синини на мястото на инжектиране (1,5%), болка на мястото на инжектиране (1,5%), хематом на мястото на инжектиране (1,5%) и подуване на мястото на инжектиране (0,8%).
**Основно лека болка в краката
Таблица 3: Нежелани реакции от три завършени изпитвания фаза 3 при възрастни пациенти с ДРХ
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести |
| Нарушения на ендокринната система | Адренокортикална недостатъчностХипотиреоидизъм | ||
| Нарушения наметаболизма и храненето | Хипергликемия* | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Парестезия | Синдром на карпалния тунел |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив* Уртикария* | Липохипертрофия* Сърбеж* | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | Артралгия МиалгияМускулна скованост* | Скованост на ставите | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Периферен оток УмораАстенияРеакции на мястото на инжектиране* |
*По принцип тези нежелани реакции не са сериозни и са леки или умерени по тежест и преходни
Описание на избрани нежелани реакции
Периферен оток
Често се наблюдава периферен оток (3% при педиатрични пациенти с ДРХ и 4% при възрастни пациенти с ДРХ). Пациентите с дефицит на растежен хормон се характеризират с дефицит на екстрацелуларен обем. Когато се започне лечение с продукти, съдържащи растежен хормон, този дефицит се коригира. Може да възникне задържане на течности с периферен оток.
Симптомите обикновено са преходни, дозозависими и може да изискват преходно намаляване на дозата.
Адренокортикална недостатъчност
Често се наблюдава адренокортикална недостатъчност (1,5% при педиатрични пациенти с ДРХ и 3% при възрастни пациенти с ДРХ), вижте точка 4.4.
Педиатрична популация
Безопасността на сомапацитан е установена при деца и юноши на възраст 3 и повече години с нарушение в растежа поради ДРХ. Профилът на безопасност на сомапацитан при пациенти с ДРХ под 3 годишна възраст не е установен.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Има ограничен клиничен опит с предозиране със сомапацитан.
Въз основа на опита с ежедневно лечение с растежен хормон, може да се получи краткосрочно предозиране с първоначално ниски нива на глюкоза в кръвта, последвано от високи нива на глюкоза в кръвта. Тези понижени нива на глюкоза са открити биохимично, но без клинични признаци на хипогликемия.
Дългосрочно предозиране може да доведе до признаци и симптоми, които съответстват на известните ефекти на излишък на човешки растежен хормон.
Фармакологични свойства - Sogroya 5 mg/1.5 ml
Фармакотерапевтична група: Хормони на хипофизата и хипоталамуса и аналози, соматотропин и соматотропинови агонисти, ATC код: H01AC07.
Механизъм на действие
Сомапацитан е дългодействащо рекомбинантно производно на човешкия растежен хормон. Състои се от 191 аминокиселини, подобни на ендогенния човешки растежен хормон, с единична субституция в аминокиселинния скелет (L101C), към който е прикрепен
албумин-свързващ фрагмент. Албумин-свързващият фрагмент (страничната верига) се състои от фрагмент от мастна киселина и хидрофилен спейсър, прикрепен към позиция 101 на протеина.
Механизмът на действие на сомапацитан е директно чрез РХ-рецептора и/или индиректно чрез
IGF-I, който се образува в тъкани в цялото тяло, но предимно в черния дроб.
Когато дефицитът на растежен хормон се лекува със сомапацитан, се постига нормализиране на телесния състав (т.е. намалена маса на телесните мазнини, повишена мускулна маса) и метаболитното действие.
Сомапацитан стимулира скелетния растеж при педиатрични пациенти с ДРХ като резултат от ефекти върху растежните плочки (епифизи) на костите, вижте точка 5.3.
Фармакодинамични ефекти
IGF-I
IGF-I е общоприет биомаркер за ефикасност при ДРХ.
След прилагането на сомапацитан се индуцира дозозависим IGF-I отговор.
Стационарно състояние при IGF-I отговорите се постига след 1-2-седмични дози. Нивата на IGF-I варират през седмицата. IGF-I отговорът е максимален след 2 до 4 дни.
В сравнение с ежедневното лечение с РХ, IGF-I профилът на сомапацитан е различен, вижте Фигура 1.
При педиатрични пациенти с ДРХ сомапацитан предизвиква IGF-I отговор с линейна зависимост от дозата, със средна промяна 0,02 mg/kg, което води до промяна в скора на стандартното отклонение (SDS) на IGF-I 0,32.
сомапацитан
соматропин
Дни в стационарно състояние
Фигура 1: Базиращи се на модели IGF-I профили при стационарно състояние на сомапацитан и соматотропин (въз основа на данни от ДРХ при възрастни)
Клинична ефикасност и безопасност
ДРХ при деца
REAL 4 (фаза 3)
Ефикасността и безопасността на сомапацитан за приложение веднъж седмично е оценена в 52-седмично рандомизирано, многоцентрово, открито, активно-контролирано, изпитване с паралелни групи фаза 3 (REAL 4) при 200 нелекувани педиатрични пациенти с ДРХ. Пациентите са рандомизирани на 0,16 mg/kg/седмица сомапацитан веднъж седмично (N=132) или 0,034 mg/kg/ден соматотропин веднъж дневно (N=68).
На изходно ниво 200-те пациенти са на средна възраст 6,4 години (диапазон: 2,5 до 11 години). 74,5% от пациентите са от мъжки пол.
Скоростта на растеж на годишна база през седмица 52 е сходна за сомапацитан и соматотропин (Таблица 4).
Таблица 4: Резултати за растежа през седмица 52 при педиатрични пациенти с ДРХ
| Сомапацитан веднъж седмично(N=132) | Соматотропин веднъж дневно(N=68) | Изчислена разлика в леченията (95% CI) (сомапацитан минуссоматотропин) | |
| Скорост на растеж на годишна база (cm/година) | 11,2 | 11,7 | -0,5 [-1,1; 0,2] |
В съответствие с това промените през седмица 52 в сравнение с изходното ниво по отношение на SDS на ръста и SDS на IGF-I също са сходни за сомапацитан и соматотропин (Таблица 5).
Таблица 5: SDS на ръста и SDS на IGF-I при педиатрични пациенти с ДРХ – 52 седмици лечение
| Сомапацитан веднъж седмично(N=132) | Соматотропин веднъж дневно(N=68) | Изчислена разлика в леченията (95% CI) (сомапацитан минуссоматотропин) | |
| SDS на ръста, изходно нивоa | -2,99 | -3,47 | |
| SDS на ръста, промяна от изходното ниво | 1,25 | 1,30 | -0,05 [-0,18; 0,08] |
| SDS на IGF-I, изходно нивоa | -2,03 | -2,33 | |
| SDS на IGF-I, седмица52a | 0,28 | 0,10 | |
| Ниво на SDS на IGF-I,промяна от изходното ниво | 2,36 | 2,33 | 0,03 [-0,30; 0,36] |
a Средно наблюдавано
По-голямата част от педиатричните пациенти (96,9%) в изпитването са постигнали средно ниво на SDS на IGF-I в нормалния диапазон (-2 до +2) след 52 седмици лечение със сомапацитан веднъж седмично (Таблица 6). Малък брой пациенти са имали среден SDS на IGF-I над +2 (2,3%) и нито един пациент не е имал среден SDS на IGF-I над +3.
Таблица 6: Средни стойности на SDS на IGF-I след 52 седмици на лечение на педиатрични пациенти с ДРХ със сомапацитан веднъж седмично
| Категория по SDS на IGF-I | Седмица 52 средно (N=132) |
| <-2 | 0,8% |
| -2 to 0 | 21,2% |
| 0 to +2 | 75,8% |
| +2 to +3 | 2,3% |
| >+3 | 0 |
REAL 3 (фаза 2)
Общо 59 нелекувани преди това с РХ педиатрични пациенти с дефицит на РХ са завършили 26-седмичен основен период и 26-седмично продължение в изпитване с паралелни групи с
4 рамена със сомапацитан веднъж седмично при дозови нива от 0,04, 0,08 и 0,16 mg/kg/седмица и рамо, контролирано с активно вещество, 0,034 mg/kg/ден дневно соматотропин. Пациентите продължават в 104-седмично открито продължение на изпитването за безопасност в паралелни рамена със сомапацитан 0,16 mg/kg/седмица и ежедневен соматотропин 0,034 mg/kg/ден. След това всички пациенти са прехвърлени на сомапацитан веднъж седмично 0,16 mg/kg/седмица в 208-седмично дългосрочно продължение на изпитването за безопасност.
Лечението със сомапцитан веднъж седмично води до продължителни ползи от лечението най-малко до седмица 208. SDS на ръста е -1,06 (промяна спрямо изходното ниво: 2,85) при
38 пациенти.
Резултатът за ръста, получен през седмица 208 при пациенти, преминаващи от 0,034 mg/kg/ден соматотропин дневно към 0,16 mg/kg/седмица сомапацитан веднъж седмично през седмица 156, показва, че ползите от лечението при ежедневно лечение с РХ се запазват след преминаване към сомапацитан веднъж седмично.
Средният SDS на IGF-I остава в границите на нормата за всички групи.
ДРХ при възрастни
При 34-седмично плацебо-контролирано (двойносляпо) и активно-контролирано (отворено) изпитване, 301 нелекувани възрастни пациенти с ДРХ са рандомизирани (2:1:2) и 300 са с експозиция на сомапацитан веднъж седмично или на плацебо, или на ежедневен соматотропин за 34-седмичен период на лечение (основна фаза на изпитването). Популацията на пациентите е била на средна възраст от 45,1 години (диапазон 23-77 години; 41 пациенти са били на 65 или повече години), 51,7% са жени, а 69,7% са с поява на ДРХ в зряла възраст.
Общо 272 възрастни пациенти с ДРХ, които са завършили 34-седмичната основна фаза, продължават през 53-седмичния период на отворено продължение. Пациентите на плацебо са преминали към сомапацитан, а пациентите на соматотропин са били повторно рандомизирани (1:1) на сомапацитан или соматотропин.
Наблюдаваните клинични ефекти за основните крайни точки в основната фаза на лечение (таблица 7) и лечение във фазата на продължение (таблица 8) са представени по-долу.
Таблица 7: Резултати на 34-та седмица
| Промяна от изходно ниво на 34-та седмицаа | сомапацитан | соматотропин | плацебо | Разлика сомапацитан-плацебо[95% CI]р-стойност | Разлика сомапацитан-соматотропин[95% CI] |
| Брой пациенти (N) | 120 | 119 | 61 | ||
| Мазнини в областта на корема % (първична крайнаточка) | -1,06 | -2,23 | 0,47 | -1,53[-2,68; -0,38]0,0090б | 1,17[0,23; 2,11] |
| Висцерална мастна тъкан (cm2) | -10 | -9 | 3 | -14[-21; -7] | -1[-7; 4] |
| Апендикуларна скелетна мускулна маса (g) | 558 | 462 | -121 | 679[340; 1 019] | 96[-182; 374] |
| Чиста мускулна маса (g) | 1 394 | 1 345 | 250 | 1 144[459; 1 829] | 49[-513; 610] |
| Ниво на SDS на IGF-I | 2,40 | 2,37 | -0,01 | 2,40[2,09; 2,72] | 0,02[-0,23; 0,28] |
а Параметрите на телесния състав се базират на сканиране с двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA).
б Първичният анализ е сравнение на промените от изходното ниво за сомапацитан и плацебо в процента на мазнините в областта на корема . Промените в % на мазнините в областта на корема от изходните стойности до измерванията през седмица 34 са анализирани чрез модел на ковариационен анализ, с лечение, тип на настъпване на ДРХ, пол, регион, ЗД и пол по региони по взаимодействие със ЗД, като фактори, а изходната стойност като ковариата, включващ техника на множествена импутация, при която липсващите стойности от седмица 34 са получени въз основа на данни от плацебо групата.
Post hoc подгрупов анализ на промените от изходното ниво на процента мазнини в областта на корема (%) в сравнение с плацебо през седмица 34 показва изчислена разлика в леченията (сомапацитан-плацебо) -2,49% [-4,19; -0,79] при мъже, -0,80% [-2,99; 1,39] при жени, които не са на перорален естроген, -1,44% [-3,97; 1,09] при жени на перорален естроген.
Таблица 8: Резултати на 87-ма седмица
| Промяна от изходно ниво на 87-ма седмицаа | сомапацита н/ сомапацита н | соматотропи н/ соматотропи н | плацебо/ сомапацита н | соматотропи н/ сомапацитан | Разлика сомапацитан/ сомапацитан спрямо соматотропин/соматотроп ин[95% CI] |
| Брой пациенти (N) | 114 | 52 | 54 | 51 | |
| Мазнини в | 1,15 | ||||
| областта на | -1,52 | -2,67 | -2,28 | -1,35 | [-0,10; 2,40] |
| корема % | |||||
| Висцерална | -0,22 | ||||
| мастна тъкан | -6,64 | -6,85 | -10,21 | -8,77 | [-10; 10] |
| (cm2) | |||||
| Апендикулар | 97,02 | ||||
| на скелетна мускулна | 546,11 | 449,09 | 411,05 | 575,80 | [-362; 556] |
| маса (g) | |||||
| Чиста | 433,32 | ||||
| мускулна | 1 739,05 | 1 305,73 | 1 660,56 | 1 707,82 | [-404; 1 271] |
| маса (g) |
а Параметрите на телесния състав се базират на DXA сканиране.
Наблюдавани и симулирани нива на SDS на IGF-I в клиничното проучване
В основната фаза от клиничното проучване стойности на SDS на IGF-I 0 и по-високи като цяло са постигнати при 53% от лекуваните със сомапацитан пациенти в проучването на ДРХ при възрастни след период на титриране на дозата от 8 седмици. Този дял, обаче, е по-нисък в конкретни подгрупи, като жени на перорален естроген (32%) и пациенти с поява на ДРХ в детска възраст (39%) (Таблица 9). Post hoc симулационен анализ показва, че дяловете на възрастни пациенти с ДРХ, които постигат нива на SDS на IGF-I над 0 се очаква да са по-високи, ако се позволи титриране на дозата на сомапацитан повече от 8 седмици. В този симулационен анализ се приема, че титрирането на дозата на сомапацитан се понася добре от всички пациенти до достигане на целевия диапазон на SDS на IGF-I или на доза сомапацитан
8 mg на седмица.
Таблица 9 Дял на възрастни пациенти с ДРХ, лекувани със сомапацитан с нива на SDS на IGF-I над 0
| Подгрупи | Мъже | Жени, които не са на перорален естроген | Жени на перорален естроген | Възрастни с поява на ДРХ в детска възраст | Възрастни с поява на ДРХ взряла възраст | Всички |
| Наблюдаваниa | 71% | 46% | 32% | 39% | 60% | 53% |
| Post hocсимулации | 100% | 96% | 70% | 84% | 92% | 90% |
a Изпитването е планирано да се титрира към ниво на SDS на IGF-I над -0,5
Поддържаща доза
Поддържащата доза варира при различните хора и между мъже и жени. Средната поддържаща доза сомапацитан, наблюдавана в клинични изпитвания фаза 3, е 2,4 mg/седмица.
ДРХ при педиатрични и при възрастни пациенти Клинична безопасност
Профилът на безопасност на сомапацитан е подобен на добре известния профил на безопасност на соматотропин. Не са идентифицирани нови проблеми, свързани с безопасността, вижте точка 4.8.
Имуногенност
Антилекарствени антитела (АDА) се откриват нечесто при педиатрични пациенти (16/132). При никой от тях тези антитела не са неутрализиращи. Не е наблюдавано влияние на АDА върху фармакокинетиката, ефикасността или безопасността. При възрастни пациенти не са открити антилекарствени антитела.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със Sogroya във всички подгрупи на педиатричната популация при дефицит на растежен хормон (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Сомапацитан има фармакокинетични свойства, съвместими с прилагане веднъж седмично. Обратимото свързване към ендогенния албумин забавя елиминирането на сомапацитан и по този начин удължава in vivo полуживота и продължителността на действие.
Фармакокинетиката на сомапацитан след подкожно приложение е изследвана при нива на дозата от 0,02 до 0,16 mg/kg/седмица в педиатричната популация (2,5 до 14 години), при нива на дозата от 0,01 до 0,32 mg/kg при здрави възрастни и в дози до 0,12 mg/kg при възрастни пациенти с ДРХ.
Като цяло сомапацитан показва нелинейна фармакокинетика в проучвания дозов диапазон. Въпреки това в клинично значимия диапазон на дозата на сомапацитан при възрастни с ДРХ фармакокинетиката на сомапацитан е приблизително линейна.
При педиатрични пациенти с ДРХ доза сомапацитан 0,16 mg/kg/седмица отговаря на средна концентрация 80,2 ng/ml, а при възрастни с ДРХ дози сомапацитан в клинично значимия диапазон отговарят на средни концентрации от 0,1-36,2 ng/ml.
Абсорбция
При възрастни и педиатрични пациенти с ДРХ средната стойност на tmax варира от 4 до
25,5 часа при дози от 0,02 mg/kg/седмица до 0,16 mg/kg/седмица. Стационарно състояние се достига след приложение 1-2 пъти седмично. Абсолютната бионаличност на сомапацитан при хора не е изследвана.
Разпределение
Сомапацитан се свързва в голяма степен (> 99%) с плазмените протеини и се очаква да бъде разпределен като албумин. Въз основа на популационни фармакокинетични анализи изчисленият обем на разпределение (V/F) е 1,7 l при педиатрични пациенти с ДРХ и 14,6 l при възрастни пациенти с ДРХ.
Елиминиране
След единична доза и при многократно прилагане на дози по 0,16 mg/kg/седмица терминалният полуживот е приблизително 34 часа при педиатрични пациенти с ДРХ.
Терминалният полуживот е изчислен с геометрични средни стойности, вариращи приблизително от 2 до 3 дни в стационарно състояние при педиатрични и възрастни пациенти с ДРХ (дози: 0,02 до 0,12 mg/kg).
Сомапацитан ще присъства в кръвообращението за около 2 седмици след последната доза. Наблюдавано е малко кумулиране или липса на кумулиране (среден индекс на кумулиране: 1-2) на сомапацитан след многократно дозиране.
Биотрансформация
Сомапацитан се метаболизира екстензивно чрез протеолитично разграждане и разцепване на линкерната последователност между пептида и свързващата част на албумина.
Сомапацитан се метаболизира екстензивно преди екскрецията и не се открива непроменен сомапацитан нито в урината, което е основният начин на екскреция (81%), нито във фекалиите, където са открити 13% от свързаните със сомапацитан вещества, което показва пълна биотрансформация преди екскрецията.
Специални популации
Педиатрични пациенти с ДРХ
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ полът, расата и телесното тегло нямат клинично значим ефект върху фармакокинетиката след дозиране, базирано на телесното тегло.
Възрастни пациенти с ДРХ Възраст
Пациенти на възраст над 60 години са с по-висока експозиция (29%) от по-младите пациенти при една и съща доза сомапацитан. По-ниска начална доза за пациенти над 60 години е описана в точка 4.2.
Пол
Пациентите от женски пол, и в частност приемащите перорален естроген, имат по-ниска експозиция (53% по-ниска за жени на перорален естроген и 30% по-ниска за жени, които не приемат перорален естроген) в сравнение с мъжете при една и съща доза сомапацитан. По-висока начална доза за жени на перорален естроген е описана в точка 4.2.
Раса
Няма разлика в експозицията на сомапацитан и IGF-I отговора между пациентите с японски произход и тези от бялата раса. Въпреки по-високата експозиция при азиатци, които не са с японски произход, в сравнение с бялата раса при една и съща доза сомапацитан, пациентите от бялата раса, японците и азиатците, които не са от Япония, се нуждаят от еднакви дози, за да достигнат сходни нива на IGF-I. Следователно няма препоръка за коригиране на дозата въз основа на расата.
Етническа принадлежност
Етническата принадлежност (от испански или латиноамерикански произход 4,5% (15 пациенти, получавали сомапацитан)) не е изследвана поради малката извадка в програмата за клинично разработване.
Телесно тегло
Въпреки по-високата експозиция при лица с ниско телесно тегло в сравнение с лица с високо телесно тегло при същата доза сомапацитан, пациентите се нуждаят от еднакви дози, за да достигнат сходни нива на IGF-I при телесно тегло от 35 kg до 150 kg. Следователно няма препоръка за коригиране на дозата въз основа на телесното тегло.
Бъбречно увреждане
Доза 0,08 mg/kg сомапацитан в стационарно състояние води до по-висока експозиция при индивиди с бъбречно увреждане, най-силно изразена при индивиди с тежка степен на бъбречно увреждане и при индивиди, нуждаещи се от хемодиализа, където AUC 0-168h съотношенията към нормална бъбречна функция са съответно 1,75 и 1,63. Като цяло има тенденция експозицията на сомапацитан да се увеличава с намаляване на GFR.
По-високи нива на IGF-I AUC0-168h са наблюдавани при пациенти с умерено тежка и тежка степен на бъбречно увреждане и лица, изискващи хемодиализа, при съотношение към нормалната бъбречна функция съответно 1,35, 1,40 и 1,24.
Поради умереното увеличение, наблюдавано при IGF-I, в комбинация с ниските препоръчителни начални дози и индивидуалното титриране на дозата сомапацитан, няма препоръка за коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Доза 0,08 mg/kg сомапацитан в стационарно състояние води до по-висока експозиция при лица с умерена степен на чернодробно увреждане със съотношение към нормалната чернодробна функция 4,69 за AUC0-168h и 3,52 за Cmax.
По-ниски стимулирани със сомапацитан IGF-I нива са наблюдавани при лица с лека и умерена степен на чернодробно увреждане в сравнение с лица с нормална чернодробна функция (съотношението към нормалната чернодробна функция е 0,85 за лека степен на чернодробно увреждане и 0,75 за умерена степен на чернодробно увреждане).
Поради умереното намаление, наблюдавано при IGF-I в комбинация с индивидуалното титриране на дозата сомапацитан, няма препоръка за коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане.
Фармацевтични данни - Sogroya 5 mg/1.5 ml
Хистидин Манитол Полоксамер 188 Фенол
Вода за инжекции
Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на рН).
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
2 години
След първоначално отваряне
6 седмици. Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява. Да се съхранява далеч от охлаждащия елемент.
Съхранявайте Sogroya в картонената опаковка с поставена капачка на писалката, за да се предпази от светлина.
Преди и след първоначално отваряне
Ако не е възможно съхранение в хладилник (например при пътуване), Sogroya може да се съхранява временно на температура до 30°C за не повече от 72 часа (3 дни). Върнете Sogroya отново в хладилника след съхранение на такава температура. Ако е била съхранявана извън хладилник и после е върната в хладилник, общото сумарно време извън хладилник не трябва да превишава 3 дни, внимателно следете за това. Писалката Sogroya трябва да се изхвърли, ако е била съхранявана при температура до 30°C за повече от 72 часа (3 дни) или за всякакъв период от време над 30°C.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C). Да не се замразява. Да се съхранява далеч от охлаждащия елемент.
Съхранявайте Sogroya в картонената опаковка с поставена капачка на писалката, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Предварително напълнената писалка се състои от стъклен патрон (безцветно стъкло тип I), съдържащ 1,5 ml разтвор, с бутало, изработено от хлоробутилов каучук и запушалка от бромобутил/изопренов каучук, запечатан с алуминиева капачка. Патронът е поместен в многодозова писалка за еднократна употреба, изработена от полипропилен, полиацетал, поликарбонат и акрилонитрил бутадиен стирен, и в допълнение има две метални пружини. Патронът е трайно запечатан във всяка предварително напълнена писалка.
Sogroya 5 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Цветово кодирана предварително напълнена писалка с бутон за прилагане, оцветен в синьо-зелено.
Sogroya 10 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Цветово кодирана предварително напълнена писалка с бутон за прилагане, оцветен в жълто.
Sogroya 15 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Цветово кодирана предварително напълнена писалка с бутон за прилагане, оцветен в рубиненочервено.
Видове опаковки: 1 предварително напълнена писалка или групова опаковка от 5 (5 опаковки по 1) предварително напълнени писалки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Писалката е предназначена за употреба само от един човек.
Sogroya не трябва да се използва, ако разтворът не изглежда бистър до леко опалесцентен, безцветен до бледожълт и без видими частици.
Sogroya не трябва да се използва, ако е бил замразяван.
Патронът не трябва да се вади от предварително напълнената писалка и да се пълни отново.
Преди употреба трябва задължително да бъде поставена игла. Иглите не трябва да се използват повторно. Инжекционната игла трябва да се отстранява след всяко инжектиране и писалката да се съхранява без прикрепена игла. Това може да предотврати запушване на иглите, замърсяване, инфекция, изтичане на разтвор и прилагане на неточна доза.
В случай на запушени игли пациентите трябва да следват указанията, описани в указанията за употреба, придружаващи листовката.
Иглите не са включени в опаковката. Предварително напълнената писалка Sogroya е предназначена за употреба с игли за еднократна употреба с дължина между 4 mm и 8 mm, между 30G и 32G.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.