Riluzole Zentiva 50 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Riluzole 50 mg
Riluzole Zentiva е показан за удължаване живота или времето до механична вентилация на пациенти с амиотрофична латерална склероза (АЛС).
Клиничните изпитвания показват, че Riluzole Zentiva удължава преживяемостта при пациенти с АЛС (вж. точка 5.1). Преживяемостта беше дефинирана като живи пациенти, не интубирани за механична вентилация и без трахеотомия.
Няма доказателства Riluzole Zentiva да проявява терапевтичен ефект върху двигателната функция, белодробната функция, фасцикулациите, мускулната сила и моторната симптоматика. Не беше доказана ефективност на Riluzole Zentiva в късните стадии на АЛС.
Безопасността и ефикасността на Riluzole Zentiva е изследвана само при АЛС. Ето защо, Riluzole Zentiva не трябва да се прилага при никоя друга форма на болест на моторния неврон.
Лечението с Riluzole Zentiva трябва да се започне само от специалист лекар с опит в овладяването на болести на моторния неврон.
Дозировка
Препоръчителната дневна доза при възрастни или хора в старческа възраст е 100 mg (50 mg на всеки 12 часа).
Не може да се очаква значимо увеличение на положителния ефект от по-високи дневни дози. Специални популации
Бъбречно увреждане
Riluzole Zentiva не се препоръчва за приложение при пациенти с увредена бъбречна функция, тъй като не са провеждани изследвания при многократно приложение при тази популация (вж. точка 4.4).
Старческа възраст
Въз основа на фармакокинетичните данни, няма специални указания за употребата на Riluzole Zentiva при тази популация.
Чернодробно увреждане
Педиатрична популация
Riluzole Zentiva не се препоръчва за употреба при педиатричната популация, поради липса на данни за безопасността и ефикасността на рилузол при невродегенеративни заболявания при деца или юноши.
Начин на приложение
Перорално приложение
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Чернодробно заболяване или ниво на трансаминазите над 3 пъти горната граница на нормата преди лечението.
Бременни или кърмещи пациентки.
Чернодробно увреждане
Рилузол трябва да се предписва с внимание при пациенти с анамнеза за патологична чернодробна функция, или при пациенти с леко завишени нива на серумни трансаминази (АЛАТ/СГПТ, AСАТ/СГОТ до 3 пъти горна граница на нормата (ГГН)), билирубин и/или гама- глутамил трансфераза (ГГT). Повишението преди лечението на няколко функционални чернодробни изследвания (особено увеличен билирубин) трябва да изключи употребата на рилузол (вж. точка 4.8).
Поради опасността от хепатит, трябва да се изследват серумните трансаминази, включително АЛАТ, преди и по време на лечението с рилузол. АЛАТ трябва да се изследва всеки месец през първите 3 месеца от лечението, на всеки 3 месеца през остатъка от първата година, и периодично след това. Нивата на АЛАТ трябва да се изследват по-често при пациенти, които са развили повишение на стойностите на АЛАТ.
Рилузол трябва да се прекрати, ако нивата на АЛАТ се повишат до 5 пъти ГГН. Няма опит с понижаване на дозата или повторно включване на терапията при пациенти с които са развили повишение на АЛАТ до 5 ГГН. В този случай не може да се препоръча повторно прилагане на рилузол при тези пациенти.
Неутропения
Пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават на своите лекари за всякакъв вид фебрилни състояния. Съобщението за фебрилно заболяване трябва да подскаже на лекаря да провери броя на белите кръвни клетки и да прекрати рилузол в случай на неутропения (вж. точка 4.8).
Интерстициална белодробна болест
Съобщавани са случаи на интерстициална белодробна болест, някои от които сериозни, при пациенти, лекувани с рилузол, (вж. точка 4.8). Ако се развият респираторни симптоми, като суха кашлица и/ или диспнея, е необходима гръдна рентгенография, и в случай на находка, показваща интерстициална белодробна болест (напр. двустранни дифузни белодробни засенчвания), приемът на рилузол трябва да бъде прекратен незабавно. В по-голяма част от съобщаваните случаи симптомите отшумяват след спиране на лекарствения продукт и симптоматично лечение.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани проучвания при многократно приложение при пациенти с увредена бъбречна функция (вж. точка 4.2).
Не са провеждани клинични проучвания за оценка на взаимодействията на рилузол с други лекарствени продукти.
In vitro изследванията върху човешки чернодробни микрозомални препарати сочат, че CYP1А2 е основният изоензим, участващ в първоначалния окислителен метаболизъм на рилузол.
Инхибиторите на CYP1A2 (напр. кофеин, диклофенак, диазепам, ницерголин, кломипрамин, имипрамин, флувоксамин, фенацетин, теофилин, амитриптилин и хинолони) могат потенциално да забавят скоростта на елиминиране на рилузол, докато индукторите на CYP1A2 (напр. цигарен дим, храните пушени на въглища, рифампицин и омепразол) биха могли да увеличат скоростта на елиминиране на рилузол.
Бременност
Riluzole Zentiva е противопоказан по време на бременност (вж. точки 4.3 и 5.3). Липсва клиничен опит с рилузол при бременни жени.
Кърмене
Riluzole Zentiva е противопоказан при кърмещи жени (вж. точки 4.3 и 5.3). Не е известно дали рилузол се екскретира в кърмата.
Фертилитет
Проучвания по отношение на фертилитета при плъхове показват леко нарушение на репродуктивните способности и фертилитета при дози 15 mg/kg/ден (които са по-високи от терапевтичната доза), вероятно поради седация и летаргия.
Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността от замайване и световъртеж, и да бъдат съветвани да не шофират и работят с машини, ако се появят подобни симптоми.
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
По време на фаза ІІІ клинични проучвания, проведени при АЛС, най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са астения, гадене и отклонения във функционалните чернодробни показатели.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, класифицирани в зависимост от честотата, са изброени по-долу, като се използва следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия | Тежка неутропения (вж. точка 4.4) | ||
| Нарушения на имунната система | Анафилактоидна реакция, ангиоедем | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие, замайване, орална парестезия,сънливост | |||
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Интерстициална белодробна болест (вж. точка 4.4) | |||
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене | Диария, коремна болка, повръщане | Панкреатит | |
| Нарушения на кожата и подкожнататъкан | Обрив | |||
| Хепатобилиарни нарушения | Отклонения във функционалните чернодробнипоказатели | Хепатит |
| Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Астения | Болка |
Описание на избрани нежелани реакции
Хепатобилиарни нарушения
Повишения на аланин аминотрансферазата обикновено са наблюдавани в рамките на 3 месеца след началото на терапията с рилузол; те обичайно са преходни и се връщат до под 2 пъти ГГН след 2 до 6 месеца в хода на лечението. Тези повишения биха могли да бъдат свързани с жълтеница. При пациенти (n=20) от клинични изпитвания с повишения на AЛT до над 5 пъти ГГН, лечението е преустановено и нивата са се върнали до под 2 пъти ГГН след 2 дo 4 месеца в повечето случаи (вж. точка 4.4).
Данни от изпитване показват, че пациентите от азиатски произход може да са по-податливи на отклонения във функционалните чернодробни показатели − 3,2% (194/5995) от пациентите от азиатски произход и 1,8% (100/5641) от пациентите от бялата раса.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Riluzole 50 mg
Фармакотерапевтична група: други лекарства за нервната система, ATC код: NO7XX02 Механизъм на действие
Въпреки че патогенезата на АЛС не е напълно изяснена, се предполага, че глутаматът (първичният възбуден невротрансмитер в централната нервна система) играе роля за клетъчната смърт при заболяването.
Приема се, че рилузол действа чрез блокиране на глутаматните процеси. Начинът на действие е неясен.
Клинична ефикасност и безопасност
В едно проучване, 155 пациенти са рандомизирани на 100 mg/ден рилузол (50 mg два пъти дневно) или плацебо, и са проследени в продължение на 12 до 21 месеца. Преживяемостта,
както е дефининирана във втория параграф на точка 4.1, е значително удължена при пациентите, получаващи рилузол, в сравнение с пациентите, получаващи плацебо. Медианното време на преживяемост е 17,7 месеца спрямо 14,9 месеца съответно за рилузол и плацебо.
При проучване с варираща доза, 959 пациенти с АЛС са рандомизирани в една от четири терапевтични групи: рилузол 50, 100, 200 mg/ден, или плацебо и са проследени в продължение на 18 месеца. При пациентите, лекувани със 100 mg/ден рилузол, преживяемостта е значително по-висока, в сравнение с пациентите, получаващи плацебо. Ефектът на рилузол 50 mg/ден не е статистически значим в сравнение с плацебо и ефектът на рилузол 200 mg/ден е по същество сравним с този на 100 mg/ден. Медианното време на преживяемост е приблизително
16,5 месеца спрямо 13,5 месеца съответно при рилузол 100 mg/ден и плацебо.
В паралелно групово проучване, предназначено да оцени ефикасността и безопасността на рилузол при пациенти в късните стадии на заболяването, времето на преживяемост и двигателната функция при рилузол не са били значително по-различни от тези при плацебо. В това проучване, мнозинството от пациентите са имали витален капацитет под 60%.
В двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване, предназначено да оцени ефикасността и безопасността на рилузол сред японски пациенти, 204 пациенти са били рандомизирани на 100 mg/ден рилузол (50 mg два пъти дневно) или плацебо и са проследени в продължение на
18 месеца. В това проучване, ефикасността е оценена по способността за самостоятелно ходене, загуба на функцията на горните крайници, трахеостомия, нужда от изкуствена вентилация, хранене със стомашна сонда или смърт. Преживяемостта без трахеостомия при пациентите, лекувани с рилузол, не се различава значително от тази при плацебо. Способността на това проучване да открие разликите между терапевтичните групи обаче, е слаба. Мета-анализите включващи това проучване и описаните по-горе показват по-слабо впечатляващи резултати по отношение преживяемостта с рилузол, в сравнение с тази при плацебо, въпреки че разликите остават статистически значими.
Фармакокинетиката на рилузол е оценена при здрави доброволци от мъжки пол след еднократен прием на 25 до 300 mg и след многократен перорален прием на 25 до 100 mg два пъти дневно. Плазмените нива се повишават линейно с покачване на дозата и фармакокинетичният профил е доза-независим. При многократен прием (10-дневен курс с по 50 mg рилузол два пъти дневно), непромененият рилузол кумулира в плазмата приблизително 2 пъти и стационарно състояние се достига за по-малко от 5 дни.
Абсорбция
Рилузол се абсорбира бързо след перорален прием, като максималните плазмени концентрации се постигат в рамките на 60 до 90 минути (Cmax = 173 ± 72 (sd) ng/ml). Около 90% от дозата се абсорбира и абсолютната бионаличност е 60 ± 18%.
Скоростта и степента на абсорбция се понижават, когато рилузол се приема с храни с високо мастно съдържание (понижение в Cmax от 44%, понижение на AUC от 17%).
Разпределение
Рилузол се разпределя в голяма степен из целия организъм и преминава хематоенцефалната бариера. Обемът на разпределение на рилузол е около 245 ± 69 l (3,4 l/kg). Рилузол е свързан в около 97% с протеините и се свързва главно със серумния албумин и липопротеините.
Биотрансформация
Непромененият рилузол е основният компонент в плазмата и се метаболизира основно от цитохром Р450 и последващо глюкурониране. Проучванията in vitro, използващи препарати от човешки черен дроб показват, че цитохром Р450 1А2 е главният изоензим, участващ в метаболизма на рилузол. Метаболитите, открити в урината са три фенолови производни, едно уреидо-производно и непроменен рилузол.
Основният метаболитен път за рилузол е начално окисление от цитохром Р450 1А2 до
N-хидрокси-рилузол (RPR112512), главния активен метаболит на рилузол. Този метаболит бързо се глюкуронира до О- и N-глюкурониди.
Елиминиране
Елиминационният полуживот варира между 9 до 15 часа. Рилузол се елиминира главно в урината. Общата уринарна екскреция представлява около 90% от дозата. Глюкуронидите представляват над 85% от метаболитите в урината. Само 2% от дозата на рилузол се открива в урината непроменен.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Няма значителна разлика във фармакокинетичните параметри между пациенти с умерена или тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс между 10 и 50 ml/min) и здрави доброволци след еднократна перорална доза от 50 mg рилузол.
Старческа възраст
Фармакокинетичните параметри на рилузол след многократно прилагане (4,5 дни терапия с 50 mg рилузол два пъти дневно) не се нарушават при хора в старческа възраст (> 70 години).
Чернодробно увреждане
AUC на рилузол след единична перорална доза от 50 mg се увеличава с около 1,7 пъти при пациенти с лека хронична чернодробна недостатъчност и с около 3 пъти при пациенти с умерена хронична чернодробна недостатъчност.
Раса
Клинично изпитване, проведено с цел оценка на фармакокинетиката на рилузол и неговия метаболит N-хидроксирилузол при многократно перорално прилагане два пъти дневно за 8 дни при 16 здрави възрастни японци от мъжки пол и 16 здрави възрастни мъже от бялата раса показва в групата на японските пациенти по-ниска експозиция на рилузол (C max 0,85 [90% CI 0,68-1,08] и AUC inf. 0,88 [90% CI 0,69-1,13] и подобна експозиция към неговия метаболит.
Клиничната значимост на тези резултати не е известна.
Фармацевтични данни - Riluzole 50 mg
Ядро
Двуосновен калциев фосфат, безводен Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен Магнезиев стеарат
Кроскармелоза натрий Покритие
Хипромелоза Макрогол 6000
Титанов диоксид (Е 171)
Таблетките са опаковани в непрозрачни pvc/алуминиеви блистери. Всяка опаковка съдържа 28, 56, 98, 112 или 168 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.