Fuzeon 90 mg/ml - Powder and solvent for solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Fuzeon 90 mg/ml
Fuzeon е показан в комбинация с други антиретровирусни лекарствени продукти за лечение на пациенти, заразени с НІV-1, които са лекувани неуспешно с терапевтични схеми, съдържащи поне един лекарствен продукт от всеки от следните антиретровирусни класове: протеазни инхибитори, ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза и нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, или които имат непоносимост към предишни антиретровирусни терапевтични схеми (вж. точка 5.1).
Когато се решава пациентите, при които антиретровирусното лечение не е било успешно, да преминат към нова схема на лечение, трябва внимателно да се прецени историята на лечението на отделния пациент и естеството на мутациите, свързани с различните лекарствени продукти. Където е възможно, може да бъде подходящо тестване за резистентност (вж. точки 4.4 и 5.1).
Fuzeon трябва да се предписва от лекари, които имат опит в лечение на НІV инфекция. Дозировка
Възрастни и юноши ≥ 16 години: Препоръчителната доза Fuzeon е 90 mg два пъти дневно, инжектирани подкожно в горната част на ръката, предната част на бедрото или корема.
В случай, че пропуснете доза Fuzeon, трябва да дадете указания на пациентите да приемат дозата си възможно най-скоро. Все пак, ако до следващата доза остават по-малко от 6 часа, пропуснатата доза не бива да се приема.
Пациенти в старческа възраст: Липсва опит при пациенти > 65-годишна възраст.
Деца ≥ 6 години и юноши: Опитът при деца е ограничен (вж. точка 5.2). При клиничните изпитвания е използвана схемата на дозиране, показана в Таблица 1 по-долу:
Таблица 1: Дозиране при деца| Тегло (kg) | Доза за 1 инжекция 2 пъти дневно (mg/доза) | Обем на инжекцията(90 mg енфувиртид на ml) |
| 11,0 до 15,5 | 27 | 0,3 ml |
| 15,6 до 20,0 | 36 | 0,4 ml |
| 20,1 до 24,5 | 45 | 0,5 ml |
| 24,6 до 29,0 | 54 | 0,6 ml |
| 29,1 до 33,5 | 63 | 0,7 ml |
| 33,6 до 38,0 | 72 | 0,8 ml |
| 38,1 до 42,5 | 81 | 0,9 ml |
| ≥ 42,6 | 90 | 1,0 ml |
Не се препоръчва употребата на Fuzeon при деца под 6-годишна възраст поради недостатъчни данни по отношение на безопасността и ефикасността (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане: Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, включително при тези на диализа (вж. точки 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане: Няма данни, за да се направят препоръки за дозировката при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2).
Начин на приложение
Fuzeon трябва да се прилага само като подкожна инжекция. За указания относно разтварянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Fuzeon трябва да се приема като част от комбинирана схема на лечение. Моля, направете справка и със съответните кратки характеристики на продукта на другите антиретровирусни лекарствени продукти, които се използват в комбинацията. Както при другите антиретровирусни продукти, енфувиртид трябва да се комбинира оптимално с другите антиретровирусни средства, към които е чувствителен вирусът на пациента (вж. точка 5.1).
Пациентите трябва да са информирани, че Fuzeon не лекува НІV-1 инфекция.
Проучванията при животни са показали, че енфувиртид може да увреди определени имунни функции (вж. точка 5.3). По време на клиничните изпитвания е наблюдавана повишена честота на някои бактериални инфекции, най-вече по-висока честота на пневмония, при пациенти, лекувани с Fuzeon; повишен риск от бактериална пневмония, свързан с употребата на Fuzeon, обаче не е потвърден от последващи епидемиологични данни.
Понякога реакции на свръхчувствителност са били свързвани с лечението с енфувиртид и в редки случаи те са възниквали отново при повторно приложение. Събитията са включвали обрив, фебрилитет, гадене и повръщане, студени тръпки, ригор, понижаване на артериалното налягане и повишени стойности на серумните чернодробни трансаминази в различни комбинации, вероятно първична комплексна имунна реакция, респираторен дистрес и
гломерулонефрит. Пациентите, развиващи признаци/симптоми на системна реакция на свръхчувствителност, трябва да преустановят лечението с енфувиртид и да потърсят незабавно лекарска преценка. Лечението с енфувиртид не трябва да се подновява след системни признаци и симптоми, отговарящи на реакция на свръхчувствителност, която се счита, че е свързана с енфувиртид. Не са идентифицирани рискови фактори, които биха могли да предскажат появата или тежестта на свръхчувствителността към енфувиртид.
Чернодробно заболяване: Безопасността и ефикасността на енфувиртид не са били проучвани специално при пациенти със значими съпътстващи чернодробни нарушения. Пациенти с хроничен хепатит В и С, лекувани с антиретровирусна терапия, са изложени на повишен риск от тежки и потенциално фатални чернодробни нежелани събития. Някои от пациентите, включени в клиничните изпитвания фаза ІІІ, са били инфектирани едновременно с хепатит В/С. При тях прибавянето на Fuzeon не е увеличило честотата на чернодробни събития. В случай на едновременно антивирусно лечение на хепатит В или С, моля, направете справка и в съответната продуктова информация на тези лекарствени продукти.
Приложението на Fuzeon при индивиди, инфектирани с вирус, различен от НІV-1, може да индуцира анти-енфувиртид антитела, които реагират кръстосано с НІV gp41. Това може да доведе до фалшиво положителен НІV тест при анти-НІV ELISA тест.
Няма опит при пациенти с намалена чернодробна функция. Има ограничени данни при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане и при пациенти, които се поддържат на диализа. Fuzeon трябва да се прилага внимателно при тези популации (вж. точки 4.2 и 5.2).
Синдром на имунно реактивиране: При пациенти, инфектирани с НІV, с тежък имунен дефицит, при започване на комбинирана антиретровирусна терапия (КАРТ) може да се появи възпалителна реакция към асимптомни или остатъчни условни патогени и да предизвика сериозни клинични състояния или влошаване на симптомите. Обикновено такива реакции са наблюдавани през първите няколко седмици или месеци от началото на КАРТ. Подходящи примери са цитомегаловирусен ретинит, генерализирани и/или фокални микобактериални инфекции и пневмония, причинена от Pneumocystis carinii. Всички симптоми на възпаление трябва да се оценяват и, при необходимост, да се започне лечение.
В условията на имунно реактивиране сe съобщава също за развитие на автоимунни нарушения (като болест на Graves и автоимунен хепатит); обаче, времето до настъпването им, което се съобщава е по-променливо и тези събития може да се случат много месеци след започване на лечението.
Остеонекроза:
Въпреки че етиологията се приема за многофакторна (включваща приложение на кортикостероиди, консумация на алкохол, тежка имуносупресия, по-висок индекс на телесна маса), са съобщавани случаи на остеонекроза, особено при пациенти с напреднало HIV заболяване и/или с продължителна експозиция на КАРТ. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят консултация с лекар, ако получат болки в ставите, скованост на ставите или затруднение в движенията.
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Не се очакват клинично значими фармакокинетични взаимодействия между енфувиртид и едновременно прилагани лекарствени продукти, метаболизирани от ензимите CYP450.
Влияние на енфувиртид върху метаболизма на едновременно прилагани лекарствени продукти: В проучване на метаболизма при хора in vivo, в препоръчителната доза от 90 mg два пъти дневно енфувиртид не е инхибирал метаболизма на субстрати на CYP3А4 (дапсон), CYP2D6 (дебризоквин), CYP1А2 (кофеин), CYP2С19 (мефенитоин) и CYP2Е1 (хлорзоксазон).
Влияние на едновременно прилагани лекарствени продукти върху метаболизма на енфувиртид: В отделни проучвания на фармакокинетичните взаимодействия едновременното приложение на ритонавир (мощен инхибитор на CYP3А4) или саквинавир в комбинация, подсилена с ритонавир или рифампицин (мощен индуктор на CYP3А4) не е довело до клинично значими промени на фармакокинетиката на енфувиртид.
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Няма данни, че енфувиртид може да промени способността на пациента да шофира и да използва машини, но трябва да се има предвид профилът на нежеланите събития на енфувиртид (вж. точка 4.8).
а. Резюме на профила на безопасност
Данните за безопасност се отнасят предимно до резултатите от провежданите в продължение на 48 седмици комбинирани клинични изпитвания TORO 1 и TORO 2 (вж. точка 5.1). Резултатите за безопасност са изразени като брой пациенти с нежелана реакция на 100 пациентогодини експозиция (с изключение на реакциите на мястото на инжектиране).
Най-често съобщаваните събития са реакции на мястото на инжектиране, диария и гадене. Добавянето на Fuzeon към основната антиретровирусна терапия обикновено не увеличава честотата или тежестта на повечето нежелани реакции.
б. Табличен списък на нежеланите реакции
Таблица 2 представя събитията, наблюдавани с по-висока честота при пациенти, получаващи схемата на лечение Fuzeon + ООЛ спрямо пациентите на лечение само с ООЛ, с увеличение, коригирано според експозицията, от най-малко 2 пациенти със събитие на 100 пациенто- години. Статистически значимо увеличение е било наблюдавано при пневмония и лимфаденопатия. Повечето от нежеланите реакции са били леки или умерени по интензитет. Нежеланите реакции са изброени според системо-органен клас по MedDRA и категория по честота. Категориите по честота се определят съгласно следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2: Нежелани реакции при лечение с Fuzeon по време на комбинираните клинични изпитвания TORO 1 и TORO 2| Системо-органен класЧестота | Нежелана реакция |
| Инфекции и инфестацииЧести | Синузит, папилом на кожата, грип, пневмония, инфекция на ухото |
| Нарушения на кръвта и лимфната системаЧести | Лимфаденопатия |
| Нарушения на метаболизма и храненетоЧести | Намален апетит, анорексия, хипертриглицеридемия, повишенитриглицериди в кръвта, захарен диабет |
| Психични нарушенияЧести | Тревожност, кошмари, раздразнителност |
| Нарушения на нервната системаМного чести Чести | Периферна невропатияХипоестезия, нарушение на вниманието, тремор |
| Нарушения на очитеЧести | Конюнктивит |
| Нарушения на ухото и лабиринтаЧести | Световъртеж |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушенияЧести | Назална конгестия |
| Стомашно-чревни нарушенияЧести | Панкреатит, гастроезофагеална рефлуксна болест |
| Нарушения на кожата и подкожната тъканЧести | Суха кожа, себорейна екзема, еритема, акне |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъканЧести | Миалгия |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаЧести | Нефролитиаза, хематурия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеМного чести Чести | Намалено теглоГрипоподобно заболяване, астения |
в. Описание на избрани нежелани реакции
Реакции на мястото на инжектиранеРеакциите на мястото на инжектиране (РМИ) са били най-често съобщаваната нежелана реакция и са възникнали при 98% от пациентите (Таблица 3). По-голямата част от РМИ са се появили през първата седмица на приложение на Fuzeon и са били свързани със слаба до умерена болка или дискомфорт на мястото на инжектиране без ограничаване на обичайните дейности. Силата на болката и дискомфорта не са се увеличили в продължение на лечението. Признаците и симптомите обикновено са продължили 7 дни или по-малко. Инфекции на мястото на инжектиране (включващи абсцес и целулит) са възникнали при 1,5% от пациентите.
Таблица 3: Обобщение на отделните признаци/симптоми, характеризиращи локалните реакции на мястото на инжектиране по време на комбинираните клинични изпитвания TORO 1 и TORO 2 (% от пациентите)| n=663 | |||
| Честота на оттеглянепоради РМИ | 4% | ||
| Категория на събитието | Fuzeon + Оптимизирано основно лечениеа | % събития, включващи реакции степен 3 | % събитият, включващи реакции степен 4 |
| Болка/дискомфорт | 96,1% | 11,0%б | 0%б |
| Еритема | 90,8% | 23,8%в | 10,5%в |
| Индурация | 90,2% | 43,5%г | 19,4%г |
| Възли и кисти | 80,4% | 29,1%д | 0,2%д |
| Сърбеж | 65,2% | 3,9%е | NA |
| Екхимози | 51,9% | 8,7%ж | 4,7%ж |
аВсички степени на тежест
бСтепен 3 = силна болка, изискваща приложение на аналгетици (или наркотични аналгетици за ≤ 72 часа) и/или ограничаваща обичайните дейности; Степен 4 = силна болка, изискваща хоспитализация или продължаване на хоспитализацията, водеща до смърт или персистиращо или значително инвалидизиране/нетрудоспособност или животозаплашваща или медицински значима.
вСтепен 3 = ≥ 50 mm, но < 85 mm среден диаметър; Степен 4 = ≥ 85 mm среден диаметър. гСтепен 3 = ≥ 25 mm, но < 50 mm среден диаметър; Степен 4 = ≥ 50 mm среден диаметър. дСтепен 3 = ≥ 3 сm; Степен 4 = ако се дренира.
еСтепен 3 = рефрактерни на локално лечение или изискващи перорално или парентерално лечение; Степен 4 = не е определено.
жСтепен 3 = > 3 сm, но ≤ 5 сm; Степен 4 = > 5 сm.
Освен това е отбелязан малък брой реакции на свръхчувствителност, отдавани на енфувиртид, като в някои случаи те са се появявали отново при повторно приложение (вж. точка 4.4).
Други нежелани реакцииПри пациенти, заразени с НІV, с тежък имунен дефицит при започване на комбинираната антиретровирусна терапия (КАРТ) може да възникне възпалителна реакция до асимптомни или остатъчни опортюнистични инфекции. Съобщава се също за развитие на автоимунни нарушения (като болест на Graves и автоимунен хепатит); обаче, времето до настъпването им, което се съобщава е по-променливо и тези събития може да се случат много месеци след започване на лечението (вж. точка 4.4).
Съобщавани са случаи на остеонекроза, особено при пациенти с общоприети рискови фактори, напреднало HIV заболяване или продължителна експозиция на КАРТ. Честотата им не е известна (вж. точка 4.4).
Като пептид, енфувиртид може да доведе до развитие на кожна амилоидоза на мястото на инжектиране.
Лабораторни отклоненияПовечето от пациентите по време на клиничното изпитване не са имали промени в степента на токсичност при лабораторните показатели, с изключение на изброените в Таблица 4. На седмица 48 се е появила еозинофилия [по-голяма от горната граница на нормата от > 0,7 х 109/l] с по-голяма честота при пациентите от групата, получаваща Fuzeon (12,4 пациенти със събитие на 100 пациенто-години), в сравнение със схемата на лечение само с ООЛ (5,6 пациенти със събитие на 100 пациенто-години). Когато се използва по-висок праг за еозинофилия (>1,4 x 109/l) честотата на еозинофилията, коригирана според експозицията на пациентите, е еднаква и в двете групи (1,8 пациенти със събитие на 100 пациенто-години).
Таблица 4: Лабораторни отклонения от степен 3 и 4, коригирани според експозицията, при пациенти на схеми на лечение с Fuzeon + ООЛ и само с ООЛ, съобщени при повече от 2 пациенти със събитие на 100 пациенто-години| Лабораторни показатели Степен | Схема на лечение с Fuzeon + ООЛ на 100 пациенто-години | Схема на лечение само с ООЛна 100 пациенто-години |
| n(обща експозиция пациенто-години) | 663(557,0) | 334(162,1) |
| ALAT | ||
| Ст. 3 (> 5-10 х ULN) | 4.8 | 4,3 |
| Ст. 4 (> 10 х ULN) | 1,4 | 1,2 |
| Хемоглобин | ||
| Ст. 3 (6,5-7,9 g/dL) | 2,0 | 1,9 |
| Ст. 4 (< 6,5 g/dL) | 0,7 | 1,2 |
| Креатин фосфокиназа | ||
| Ст. 3 (> 5-10 х ULN) | 8,3 | 8,0 |
| Ст. 4 (> 10 х ULN) | 3,1 | 8,6 |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма съобщения за случаи на предозиране. Най-високата доза, приложена на 12 пациенти по време на клинично изпитване, е била 180 mg като еднократна доза подкожно. Тези пациенти не са получили такива нежелани реакции, които да не са били наблюдавани при препоръчителната доза. По време на едно клинично изпитване в рамките на Програмата за ранен достъп на един пациент е приложена веднъж еднократна доза от 180 mg Fuzeon. Той не е получил нежелана реакция в резултат на това.
Няма специфичен антидот при предозиране на енфувиртид. Лечението при предозирането трябва да се състои от общи поддържащи мерки.
Фармакологични свойства - Fuzeon 90 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Други антивирусни средства, АТС код: J05AX07
Механизъм на действие: Енфувиртид е член на терапевтичния клас, наречен инхибитори на сливането. Той е инхибитор на структурните преустройства на НІV-1 gp41 и действа като се свързва специфично с този вирусен протеин екстрацелуларно, като по този начин блокира сливането между вирусната клетъчна мембрана и таргетната клетъчна мембрана, предотвратявайки навлизането на вирусната РНК в таргетната клетка.
Антивирусна активност in vitro: Чувствителността към енфувиртид на 612 НІV рекомбинанти, съдържащи env гени от проби на НІV РНК, взети в началото от пациенти, участващи в клинични изпитвания фаза ІІІ, е дала средно геометрична ЕС50 от 0,259 µg/ml (средно геометрично + 2SD = 1,96 µg/ml) при рекомбинантен фенотипен входен тест за HIV. Енфувиртид също инхибира медиираното от обвивката на HIV-1 сливане клетка-клетка.
Комбинирани изследвания на енфувиртид с репрезентативни представители на различни антиретровирусни класове са показали адитивна до синергична антивирусна активност и отсъствие на антагонизъм. Не е установена връзка между чувствителността на НІV-1 към енфувиртид in vitro и инхибирането на репликацията на НІV-1 при хора.
Антиретровирусна лекарствена резистентност: Непълното потискане на вируса може да доведе до развитие на лекарствена резистентност към един или повече компоненти на схемата на лечение.
Резистентност in vitro към енфувиртид: НІV-1 изолати с намалена чувствителност към енфувиртид, които притежават субституции на аминокиселините (аа) 36-38 на gp41 ектодомейн, са били селектирани in vitro. Тези субституции са корелирали с различни нива на намаление на чувствителността към енфувиртид в НІV мутанти.
Резистентност in vivo към енфувиртид: В клиничните изпитвания фаза ІІІ НІV рекомбинанти, съдържащи env гени от НІV РНК проби, взети до 24-та седмица от 187 пациенти, са показали > 4 пъти намалена чувствителност към енфувиртид в сравнение със съответните проби от преди лечението. От тях 185 (98,9 %) env гени са били носители на специфични субституции в областта на аа 36-45 на gp41. Субституциите, наблюдавани в низходяща честота, са били в аа позиции 38, 43, 36, 40, 42 и 45. Специфични единични субституции в gp41 са довели до разнообразно намаление на рекомбинантната вирусна чувствителност към енфувиртид в спрямо изходното ниво. Средното геометрично на промените е варирало от 15,2 пъти за V38М до 41,6 пъти за V38А. Не са намерени достатъчно примери за мултиплена субституция, за да се определи последователен модел на субституции или ефекта им върху вирусната чувствителност към енфувиртид. Не е установена връзката на тези субституции с ефективността на енфувиртид in vivo. Намалението на вирусната чувствителност корелира със степента на резистентността към основната терапия преди лечението (вж. Таблица 6).
Кръстосана резистентност: Поради новата си вирусна цел, енфувиртид е еднакво активен in vitro срещу дивите типове лабораторни и клинични изолати и тези с резистентност към 1, 2 или 3 други класа антиретровирусни средства (нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза и протеазни инхибитори). Обратно, не може да се очаква, че мутации в аа 36-45 на gp41, които предизвикват резистентност към енфувиртид, ще предизвикат кръстосана резистентност към други класове антиретровирусни средства.
Клинични фармакодинамични данни
Изпитвания при пациенти, лекувани с антиретровирусни средства: Клиничната активност на Fuzeon (в комбинация с други антиретровирусни средства) върху плазмените нива на НІV РНК и броя на CD4 е била изследвана в две рандомизирани, мултицентрови, контролирани клинични изпитвания (TORO 1 и TORO 2) на Fuzeon с продължителност 48 седмици.
Популацията “намерение за лечение” е обхващала 995 пациенти. Демографските показатели на пациентите са включвали НІV-1 РНК медиана на изходното ниво от 5,2 log10 копия/ml и 5,1 log10 копия/ml и медиана на броя на CD4 клетки на изходно ниво 88 клетки/mm3 и 97 клетки/mm3 съответно при лекуваните с Fuzeon + ООЛ и само с ООЛ. Пациентите са имали предшестваща експозиция при медиана от 12 антиретровирусни средства за медиана от 7 години. Всички пациенти са получили оптимизирано основно лечение (ООЛ), състоящо се от 3 до 5 антиретровирусни средства, подбрани въз основа на миналото лечение на пациента, както и на измервания на генотипната и фенотипна вирусна резистентност на изходно ниво.
Делът на пациентите, постигнали вирусно натоварване от < 400 копия/ml на 48-ма седмица е бил 30,4 % при пациентите със схема на лечение Fuzeon + ООЛ в сравнение с 12 % при пациентите, получавали само схема с ООЛ. Средното повишение на броя на CD4 клетките е било по-голямо при пациентите с терапевтична схема Fuzeon + ООЛ, отколкото при пациентите само с ООЛ (вж. Таблица 5).
Таблица 5: Резултати от рандомизирано лечение на 48-ма седмица (обобщени клинични изпитвания TORO 1 и TORO 2, ІТТ)| Резултати | Fuzeon + ООЛ 90 mg 2 пъти дневно(N=661) | ООЛ(N=334) | Разлика в лечението | 95 % доверителен интервал | Стойност на р |
| НІV-1 РНК | |||||
| Log на промяната от | - 1,48 | -0,63 | LSM | -1,073, | < .0001 |
| изходното ниво | -0,85 | - 0,628 | |||
| (log10 копия/ml)* | |||||
| Брой клетки CD4+ | |||||
| Промяна от | + 91 | + 45 | LSM | 25,1, 67,8 | < .0001 |
| изходното ниво | 46,4 | ||||
| (клетки/mm3)# | |||||
| HIV РНК ≥ 1 log под | 57 | Odds Ratio | |||
| изходното ниво** | 247 (37,4 %) | (17,1 %) | 3,02 | 2,16, 4,20 | < .0001 |
| HIV РНК < 400 | 40 | Odds Ratio | |||
| копия/ml** | 201 (30,4 %) | (12,0 %) | 3,45 | 2,36, 5,06 | < .0001 |
| HIV РНК < 50 | 26 | Odds Ratio | |||
| копия/ml** | 121 (18,3 %) | (7,8 %) | 2,77 | 1,76, 4,37 | < .0001 |
| Участието е прекратено поради нежелани реакции/ интеркурентно заболяване/лаборато рия† | 9 % | 11 % | |||
| Участието е прекратено поради реакции на мястотона инжектиране† | 4 % | N/A | |||
| Участието е прекратено поради други причини †ø§ | 13 % | 25 % |
* Въз основа на резултати от обобщените данни от TORO 1 и TORO 2 при ІТТ популация, на 48-ма седмица вирусно натоварване при индивиди, които са се загубили при проследяването, преустановили са лечението или са имали вирусологичен неуспех при последното наблюдение (LOCF).
# Последната стойност пренесена напред.
** М-Н тест: Преустановяване на лечението или вирусологичният неуспех се считат за неуспех.
† Процент, основан на популацията от изпитванията за безопасност при пациенти с Fuzeon + ООЛ (N = 663) и само с ООЛ (N = 334). Знаменател за пациентите, които не са променили лечението: N = 112.
ø По преценка на изследователя.
§ Включва преустановяване на лечението поради загуба за проследяване, отказ от лечение и други причини.
Лечението с Fuzeon + ООЛ е било свързано с по-голям процент пациенти, достигащи
< 400 копия/ml (или < 50 копия/ml), във всички подгрупи въз основа на изходните нива на CD4, изходните нива на НІV-1 РНК, брой на предшестващи антиретровирусни средства (АРВС) или брой на активни АРВС в схемата на лечение с ООЛ. При лица с изходни нива на CD4 > 100 клетки/mm3, изходни нива на НІV-1 РНК < 5,0 log10 копия/ml и с ≤ 10 предшестващи АРВС и/или други активни АРВС в схемата на лечение с ООЛ вероятността да достигнат НІV-1 РНК
< 400 копия/ml (или < 50 копия/ml) при лечение с двете схеми e била по-голяма (вж. Таблица 6).
Таблица 6: Процент пациенти, достигащи < 400 копия/ml и < 50 копия/ml, на 48-ма седмица по подгрупи (обобщени клинични изпитвания TORO 1 и TORO 2, ІТТ)| Подгрупи | НІV-1 РНК < 400 копия/ml | НІV-1 РНК < 50 копия/ml | ||
| Fuzeon + ООЛ 90 mg 2 пъти дневно(N=661) | ООЛ(N=334) | Fuzeon + ООЛ 90 mg 2 пъти дневно(N=661) | ООЛ(N=334) | |
| BL HIV-1 РНК < 5.0 | 118/269 | 26/144 | 77/269 | 18/144 |
| log 1 копия/ml10 | (43,9 %) | (18,1 %) | (28,6 %) | 12,5 %) |
| BL HIV-1 РНК ≥ 5.0 | 83/392 | 14/190 | 44/392 | 8/190 |
| log 1 копия/ml10 | (21,2 %) | (7,4 %) | (11,2 %) | (4,2 %) |
| Общо предшестващи | 100/215 | 29/120 | 64/215 | 19/120 |
| АРВС ≤ 101 | (46,5 %) | (24,2 %) | (29,8 %) | (15,8 %) |
| Общо предшестващи | 101/446 | 11/214 | 57/446 | 7/214 |
| АРВС > 101 | (22,6 %) | (5,1 %) | (12,8 %) | (3,3 %) |
| 0 активни АРВС в | 9/112 | 0/53 | 4/112 | 0/53 |
| основното лечение1,2 | (8,0 %) | (0 %) | (3,5 %) | (0 %) |
| 1 активно АРВС в | 56/194 | 7/95 | 34/194 | 3/95 |
| основното лечение1,2 | (28,9 %) | (7,4 %) | (17,5 %) | (3,2 %) |
| ≥ 2 активни АРВС в | 130/344 | 32/183 | 77/334 | 22/183 |
| основното лечение1,2 | (37,8 %) | (17,5 %) | (22,4 %) | (12,0 %) |
1 Преустановяване на лечението или вирусологичният неуспех се считат за неуспех.
2Въз основа на GSS бал.
Фармакокинетичните свойства на енфувиртид са оценявани при възрастни, инфектирани с НІV- 1, и при пациенти в детска възраст.
Абсорбция: Абсолютната бионаличност след подкожно приложение на енфувиртид 90 mg в корема е била 84,3 ± 15,5 %. Средната (±SD) Cmax е била 4,59 ± 1,5 µg/ml, AUC е била 55,8 ± 12,1 µg*hr/ml. Абсорбцията при подкожно приложение на енфувиртид е пропорционална на приложената доза в границите от 45 до 180 mg. Подкожната абсорбция на доза от 90 mg е сравнима, когато се инжектира в корема, бедрото или ръката. В четири отделни проучвания (N = 9 до 12) средната минимална плазмена концентрация в стационарно състояние е варирала от 2,6 до 3,4 µg/ml.
Разпределение: Обемът на разпределение в стационарно състояние при интравенозно приложение на доза от 90 mg енфувиртид е бил 5,5 ± 1,1 1. Енфувиртид се свързва с плазмените протеини в 92 % при инфектирана с НІV плазма в границите на плазмени концентрации от 2 до 10 µg/ml. Той се свързва предимно с албумина и в по-ниска степен с α-1 кисел гликопротеин. В проучвания in vitro енфувиртид не е бил изместен от други лекарствени продукти от местата на свързване, както и енфувиртид не е измествал други лекарствени продукти от техните места на свързване. Съобщава се, че при пациенти с НІV нивата на енфувиртид в гръбначно-мозъчната течност са незначителни.
Биотрансформация: Очаква се, че като пептид енфувиртид ще се катаболизира до своите съставни аминокиселини, с последващо рециклиране на аминокиселините в организма. Изследвания на човешки микрозоми in vitro и проучвания in vivo показват, че енфувиртид не инхибира ензимите CYP450. При проучвания in vitro на човешки микрозоми и хепатоцити в резултат на хидролизата на амидната група на С-крайната аминокиселина фенилаланин се е получил деамидиран метаболит и образуването на този метаболит не зависи от НАДФ. Този
метаболит се открива в човешката плазма след приложение на енфувиртид, като AUC варира от
2,4 до 15 % от AUC на енфувиртид.
Елиминиране: Клирънсът на енфувиртид след интравенозно приложение на 90 mg е бил 1,4 ± 0,28 l/h, а елиминационният полуживот е бил 3,2 ± 0,42 h. След подкожно приложение на доза от 90 mg енфувиртид полуживотът на енфувиртид е 3,8 ± 0,6 h. Проучвания на баланса на масата за определяне на пътищата на елиминиране на енфувиртид не са извършвани при хора.
Чернодробно увреждане: Фармакокинетиката на енфувиртид не е проучвана при пациенти с чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане: Анализът на данните от плазмената концентрация на пациентите в клиничните изпитвания е показал, че клирънсът на енфувиртид не се повлиява в клинично значима степен при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. В едно изпитване при бъбречно увреждане AUC на енфувиртид е била увеличена средно с 43-62% при пациенти с тежко или в краен стадий на бъбречно заболяване в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. Хемодиализата не променя значително клирънса на енфувиртид. Под 13% от дозата се елиминира по време на хемодиализа. Не се налага коригиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция.
Пациенти в старческа възраст: Фармакокинетиката на енфувиртид не е основно проучвана при пациенти в старческа възраст над 65-годишна възраст.
Пол и тегло: Анализът на данните от плазмената концентрация на пациенти от клиничните изпитвания показва, че клирънсът на енфувиртид е с 20 % по-нисък при жени отколкото при мъже, независимо от теглото, и се увеличава с увеличаването на телесното тегло, независимо от пола (20 % по-висок при пациент с телесно тегло 100 kg и 20 % по-нисък при 40 kg, съотнесено към референтен пациент с тегло 70 kg). Тези промени обаче не са клинично значими и не се изисква коригиране на дозата.
Раса: Анализът на данните от плазмената концентрация на пациенти от клиничните изпитвания показва, че клирънсът на енфувиртид не е различен при афроамериканците в сравнение с представители на индоевропейската раса. Други фармакокинетични проучвания не показват разлика между азиатци и представители на индоевропейската раса след коригиране на експозицията според телесното тегло.
Педиатрична популация: Фармакокинетиката на енфувиртид е била проучена при 37 педиатрични пациенти. Доза от 2 mg/kg два пъти дневно (максимум 90 mg два пъти дневно) е довела до плазмени концентрации на енфувиртид, подобни на получените при възрастни пациенти, получаващи доза от 90 mg два пъти дневно. При 25 педиатрични пациенти на възраст от 5 до 16 години и получаващи доза от 2 mg/kg два пъти дневно в горната част на ръката, предната част на бедрото или корема, средната стационарна AUC е била 54,3 ± 23,5 µg*h/ml, Cmax е била 6,14 ± 2,48 µg/ml, а минималната концентрация е била 2,93 ± 1,55 µg/ml.
Фармацевтични данни - Fuzeon 90 mg/ml
Прах
Натриев карбонат Манитол
Натриев хидроксид Хлороводородна киселина
Разтворител
Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.
Прах
5 години Разтворител
5 години
Срок на годност след разтваряне
След разтваряне: Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Химичната и физична стабилност при употреба са доказани в продължение на 48 часа при 5°C, когато продуктът е защитен от светлина.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, продължителността и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и те обикновено не трябва да превишават 24 часа при 2°C до 8°C, освен ако приготвянето не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Прах
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина. За условията на съхранение след разтваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Разтворител
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
Прах
Флакон: флакон от 3 ml от безцветно стъкло тип І Затваряне: запушалка за лиофилизат, гума (без латекс) Запечатване: алуминиева обкатка с отчупваща се капачка
Разтворител
Флакон: флакон от 2 ml от безцветно стъкло тип І Затваряне: гумена запушалка (без латекс)
Запечатване: алуминиева обкатка с отчупваща се капачка. Размери на опаковката
60 флакона прах за инжекционен разтвор 60 флакона разтворител
60 спринцовки от 3 ml
60 спринцовки от 1 ml
180 тампона със спирт
разтваряне
Неизползваният лекарствен продукт трябва да се изхвърли в съответствие с местните изисквания.
Преди първата употреба, пациентите трябва да бъдат инструктирани от медицински специалист как да използват и да прилагат Fuzeon.
Fuzeon трябва единствено да се разтвори в 1,1 ml вода за инжекции. Пациентите трябва да бъдат инструктират да добавят водата за инжекции и след това леко да потупат флакона с върха на пръста си, докато прахът започне да се разтваря. Никога не трябва да разклащат флакона или да го обръщат обратно, за да се смеси – това ще предизвика прекомерно образуване на пяна. След като прахът започне да се разтваря, те може да оставят флакона настрана, за да се разтвори напълно. Разтварянето на праха до разтвор може да отнеме до 45 минути. След като добави водата за инжекции, пациентът може внимателно да търкаля флакона между дланите си до пълното му разтваряне, като това може да намали времето за разтваряне на праха. Преди да се изтегли разтворът, за да се приложи, пациентът трябва да провери визуално флакона, за да се увери, че съдържанието е напълно разтворено и че разтворът е бистър, без мехурчета или частици. При наличие на частици флаконът не трябва да се използва, а трябва да се изхвърли или да се върне в аптеката.
Флаконите с разтворител съдържат 2 ml вода за инжекции, от които трябва да се изтегли 1,1 ml за разтварянето на праха. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да изхвърлят останалото във флакона количество разтворител.
Fuzeon не съдържа консерванти. След като се приготви, разтворът трябва да се инжектира веднага. Ако приготвеният разтвор не може да се инжектира незабавно, той трябва да се съхранява в хладилник до употребата му и да се използва до 24 часа. Охладеният приготвен разтвор трябва да се остави на стайна температура преди инжектирането му.
1 ml от приготвения разтвор трябва да се инжектира подкожно в горната част на ръката, корема или предната част на бедрото. Инжектирането трябва да се направи на място, различно от предишното, където в момента няма реакция на мястото на инжектиране. Флаконът е предназначен само за еднократна употреба; неизползваното количество трябва да се изхвърли.