Tractocile 37.5 mg/5 ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Tractocile 37.5 mg/5 ml
-
Tractocile е показан за забавяне на предстоящо преждевременно раждане при бременни жени, възрастни, с:редовни маточни контракции с продължителност поне 30 секунди при честота ≥ 4 за 30 минути
-
разширение на маточната шийка от 1 до 3 см (0-3 см за нераждали жени) и скъсяване при
≥ 50%
-
период на бременността от 24 до 33-та пълни седмици
-
нормална сърдечна честота на плода
Дозировка
Лечение с Tractocile трябва да се започва и поддържа от лекар с опит в лечението на преждевременно раждане.
Tractocile се прилага интравенозно в три последователни етапа: начална болус доза (6,75 mg) с Tractocile 6,75 mg/0,9 ml инжекционен разтвор, последван веднага от продължителна инфузия на висока доза (натоварваща инфузия от 300 микрограма/min) Tractocile 37,5 mg/5 ml концентрат за инфузионен разтвор в продължение на 3 часа, последвано от по-ниска доза на Tractocile 37,5 mg/5 ml концентрат за инфузионен разтвор (последваща инфузия на
100 микрограма/min) до 45 часа. Продължителността на лечението не трябва да надвишава 48 часа. Общата доза приложена по време на целия курс на лечение с Tractocile е за предпочитане да не надвишава 330,75 mg атозибан.
Интравенозното лечение, използвайки начална болус инжекция на Tractocile 6,75 mg/0,9 ml инжекционен разтвор (вж. Кратката характеристика на този продукт), трябва да започне колкото е възможно по-скоро след диагнозата преждевременно раждане. След инжектирането като болус инжекция се продължава с интравенозна инфузия. В случай на запазване на маточните контракции по време на лечение с Tractocile трябва да се обсъди алтернативно лечение.
Следната таблица показва пълната дозировка на болус инжекцията последвана от венозната инфузия:
| Етап | Дозов режим | Скорост на инфузия | Доза Атозибан |
| 1 | 0,9 ml болус инжекция интравенозно инжекция в продължение на 1 минута | неприложимо | 6,75 mg |
| 2 | 3 часова натоварваща интравенозна инфузия | 24 ml/час (300 µg/min) | 54 mg |
| 3 | До 45 часа последваща интравенозна инфузия | 8 ml/час (100 µg/min) | До 270 mg |
Повторно лечение
В случай на нужда от повторно лечение с atosiban, то трябва също да започне с/болус инжектиране на Tractocile 6,75 mg/0,9 ml инжекционен разтвор последвано от инфузия на Tractocile 37,5 mg/5 ml концентрат за инфузионен разтвор.
Пациенти с бъбречни или чернодробни нарушения
Липсва опит от лечението с атозибан при пациенти с нарушена функция на черния дроб или бъбреците. При бъбречно нарушение е малко вероятно да се налага коригиране на дозата, тъй като само малка част от атозибан се екскретира чрез урината. При пациенти с нарушена чернодробна функция, атозибан трябва да се прилага с повишено внимание.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Tractocile при бременни жени на възраст под 18 години не са установени.
Липсват данни. Начин на приложение
За указания относно приготвянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Tractocile не трябва да се използва при следните състояния:
-
Срок на бременността под 24 или над 33 пълни седмици
-
Преждевременно пукване на мехура > 30 седмици от бременността
-
Нарушена сърдечна честота на плода
-
Маточен кръвоизлив преди раждането налагащ незабавно раждане
-
Еклампсия и тежка пре-еклампсия налагаща раждане
-
Вътрематочна смърт на плода
-
Съмнение за вътрематочна инфекция
-
Предлежаща плацента
-
Отлепване на плацентата
-
Някакви други състояния на майката или плода при които продължаването на бременността е рисково
-
Свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Когато се използва атозибан при пациенти при които не може да се изключи преждевременното пукване на мехура ползата от забавяне на раждането трябва да се прецени спрямо потенциалния риск от хориоамнионит.
Липсва опит при лечение с атозибан при пациенти с нарушена функция на черния дроб или бъбреците. При бъбречно нарушение е малко вероятно да се налага коригиране на дозата, тъй като само малка част от атозибан се екскретира чрез урината. При пациенти с нарушена чернодробна функция, атозибан трябва да се прилага с повишено внимание.
(вж. точки 4.2. и 5.2).
Има само ограничен клиничен опит в използването на атозибан при многоплодна бременност или групата с гестационна възраст между 24 и 27 седмици, поради малкия брой лекувани пациенти. Затова и ползата от атозибан при тези подгрупи е неустановена.
Повторното лечение с Tractocile е възможно, но има само ограничен клиничен опит с многократни повтарящи се лечения до 3 повторни лечения (вж. точка 4.2).
В случай на вътрематочно забавяне на растежа решението да се продължи или отново да се започне приложението на Tractocile зависи от преценката за зрелостта на плода.
Мониториране на маточните контракции и сърдечната честота на плода по време на прилагането на атозибан трябва да се обсъди в случай на постоянни маточни контракции.
Като антагонист на окситоцина атозибан може теоретично да улесни отпускането на матката и кървенето след раждането и затова трябва да се проследява кръвозагубата след раждане.
Недостатъчни маточни контракции след раждането обаче не са наблюдавани по време на клиничните проучвания.
Известно е, че многоплодната бременност и лекарствените продукти с токолитично действие, като калциевите антагонисти и бетамиметиците, се свързват с повишен риск от белодробен оток. Ето защо атозибан трябва да се използва предпазливо в случай на многоплодна бременност и/или едновременно приложение на други лекарствени продукти с токолитично действие (вж. точка 4.8).
Малко вероятно е атозибан да участва в цитохром Р450 медиираните лекарствени взаимодействия, тъй като in vitro проучвания са показали, че атозибан не е субстрат за системата цитохром Р450 и не инхибира лекарство метаболизиращите цитохром Р450 ензими.
Проведени са проучвания за взаимодействие с лабеталол и бетаметазон при здрави доброволки. Не е установено клинично значимо взаимодействие между атозибан и бетаметазон или лабеталол.
Атозибан трябва да се използва само когато е диагностицирано преждевременно раждане между 24 и 33-та пълни седмици на бременността. Ако по време на бременността жената вече кърми друго дете, по време на лечението с Tractocile кърменето трябва да бъде преустановено, тъй като образуването на окситоцин по време на кърменето е възможно да засили контрактилитета на матката и може да попречи на ефекта на токолитичната терапия.
При клиничните проучвания с атозибан не са наблюдавани ефекти върху кърменето. Установено е, че малки количества атозибан преминават от плазмата в кърмата на кърмачки.
Проучвания за ембриотоксичност не показаха токсични ефекти на атозибан.
Не са провеждани проучвания по отношение на фертилитета и ранното развитие на плода (вж. точка 5.3).
Възможни нежелани реакции на атозибан са описани за майката по време на използването на атозибан при клинични проучвания. При клиничните проучвания нежелани лекарствени реакции са се проявили общо при 48% от пациентките, лекувани с атозибан,. В повечето случаи нежеланите лекарствени реакции са били леки. Най-често докладваната нежелана реакция при майката е гадене (14%).
Клиничните проучвания върху новороденото не показват някакви специфични нежелани реакции на атозибан. Случаите с нежелани реакции от страна на новороденото са били от порядъка на нормалната вариация и бяха сравними с тези при групите с плацебо и бета- адреномиметици.
Честотата на нежеланите лекарствени реакции, посочени по-долу, е определена по следната конвенция: Много чести (≥ 1/10), Чести (≥ 1/100 до < 1/10), Не чести ( ≥ 1/1 000 до < 1/100), Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| системо-органни класове по MedDRA | Много чести | Чести | Не чести | Редки |
| Нарушения на имунната система | Алергична реакция | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипергликемия | |||
| Психични нарушения | Безсъние | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие, замаяност | |||
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | |||
| Съдови нарушения | Хипотония, Горещи вълни | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Повръщане | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус, обрив | |||
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | Маточен кръвоизлив, атония на матката | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиране | Пирексия |
Постмаркетингов опит
След пускане на пазара се съобщава за респираторни събития като диспнея и белодробен оток, особено във връзка с едновременното приложение на други лекарствени продукти с токолитично действие като калциеви антагонисти и бетамиметици и/или при жени с многоплодна бременност.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V*.
Фармакологични свойства - Tractocile 37.5 mg/5 ml
Фармакотерапевтична група: Други гинекологични лекарствени продукти. АТС код: G02CX01.
Tractocile съдържа атозибан (INN) – синтетичен пептид ([Mpa1,D-Tyr(Et)2,Thr4,Orn8]-oxytocin), който е конкурентен антагонист на човешкия окситоцин на рецепторно ниво. На плъхове и морски свинчета е установено, че атозибан се свързва с окситоциновите рецептори, намалява честотата на контракциите и тонуса на маточната мускулатура, което води до потискане на маточните контракции. Установено е също, че атозибан се свързва с вазопресиновите рецептори като инхибира ефекта на вазопресина. При експериментални животни атозибан не проявява сърдечно-съдови ефекти.
При хора атозибан в препоръчаната дозировка потиска маточните контракции преждевременно раждане и предизвиква неподвижност на матката. Маточната релаксация след атозибан настъпва бързо, маточните контракции се намаляват значително в течение на 10 минути до постигане на устойчива неподвижност на матката ( ≤ 4 контракции/час) за 12 часа.
Клиничните проучвания във фаза ІІІ (CAP-001 проучвания) включват данни от 742 жени, които са с диагноза преждевременно раждане на 23-33-та седмица от бременността и са рандомизирани да получават атозибан (съгласно указанията) или β-адренергичен агонист (тестувана доза).
Първична крайна точка за оценка: първичният резултат от ефикасността е съотношението на жените запазили бременността си и не изискващи алтернативна токолиза в течение на 7 дни от започване на лечението. Данните показват, че 59,6% (n = 201) и 47,7% (n = 163) от лекуваните с атозибан и β-адренергичен агонист жени (р = 0,0004) респективно не са родили и не са изисквали алтернативна токолиза в течение на 7 дни от започване на лечението. Повечето от недостатъците на лечението при CAP-001 бяха свързани с лошата поносимост. Недостатъците от лечението причинени от недостатъчната ефикасност са значително (р = 0,003) по-чести при атозибан (n = 48; 14,2%), отколкото при третираните с β-агониста жени (n = 20; 5,8%).
При CAP-001 проучванията възможността за запазване на бременността и не изискването на алтернативни токолитици в течение на 7 дни от започване на лечението е еднакво за лекуваните с атозибан и β-миметици жени в периода 24-28 гестационни седмици. Тази находка обаче се основава върху много малък брой наблюдавани случаи (n = 129 пациенти).
Вторични крайни точки за оценка: вторичните показатели за ефикасност включват съотношението на жените запазили бременността си в продължение на 48 часа от започване на лечението. Няма разлика по отношение на този показател между групите с атозибан и β- миметик.
Средната (SD) гестационна възраст при раждане е еднаква и за двете групи: 35,6 (3,9) и 35,3 (4,2) седмици съответно за групите с атозибан и β-миметик (р = 0,37). Достъпът до интензивни грижи за новороденото (NICU) е еднакъв и за двете групи на лечение (приблизително 30%) както и за продължителността на престоя и изкуствено дишане. Средното (SD) тегло при раждането е 2,491 (813) g при групата с атозибан и 2,461 (831) g при групата с β-агонист (р = 0,58).
Последиците за плода и майката очевидно не се различават между групите с атозибан и β- агонист, но клиничните проучвания не са достатъчно убедителни за да изключат възможна разлика.
От 361 жени лекувани с атозибан при проучванията във фаза ІІІ 73 получават поне едно повторно лечение, 8 получават поне 2 повторни лечения и 2 получават 3 повторни лечения (вж. точка 4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употреба).
Тъй като при контролирани рандомизирани проучвания на жени с по-малко от 24 пълни гестационни седмици не е установена безопасността и ефикасността на атозибан, не се препоръчва лечението на тази група пациенти с атозибан (вж. точка 4.3).
При контролирани с плацебо проучвания съотношението на показателя смъртност при плод/новородено е 5/295 (1,7%) при групата с плацебо и 15/288 (5,2%) при групата с атозибан, от които два случая са наблюдавани на 5- и 8-месечна възраст. При 11 от 15-те случая на смъртност в групата с атозибан са наблюдавани при бременност от 20 до 24 гестационни седмици, макар че при тази подгрупа пациентите не са разпределени еднакво (19 жени на атозибан и 4 на плацебо). При жени с гестационна възраст над 24 седмици не е наблюдавана разлика в честотата на смъртността (1,7% за групата с плацебо и 1,5% при групата с атозибан).
При здрави небременни жени получаващи инфузия с атозибан (10 до 300 микрограма/min над
12 часа) стационарните плазмени концентрации се повишават пропорционално на дозата.
Установено е, че клирънсът, обемът на разпределение и плазменият полуживот не зависят от дозата.
При жени с преждевременно раждане получаващи атозибан чрез инфузия (300 микрограма/min в продължение на 6 до 12 часа) стационарни плазмени концентрации се достигат в течение на
1 час от започване на инфузията (средно 442 ± 73 ng/ml или от 298 до 533 ng/ml).
След завършване на инфузията плазмената концентрация бързо намалява с начален (tα) и терминален (tβ) плазмен полуживот съответно 0,1 ± 0,01 и 1,7 ± 0.3 часа. Средната стойност на клирънса е 41.8 ± 8,2 l/h. Средната стойност на обема на разпределение е 18,3 ± 6,8 l.
Свързването на атозибан с плазмените протеини при бременни жени е 46 до 48%. Не е известно дали свободната фракция в компартментите на майката и плода се различава съществено.
Атозибан не нарушава целостта на еритроцитите.
Атозибан преминава през плацентарната бариера. След инфузия на 300 микрограма/min при здрави бременни жени в срок на раждане съотношението на концентрацията на атозибан в плода и майката е 0,12.
Два метаболита са идентифицирани в плазмата и урината на хора. Съотношението на основния метаболит М1 (des-(Orn, Gly-NH2) - [Mpa, D-Tyr (Et), Thr] - oxytocin) към концентрациите на атозибан в плазмата е 1.4 и 2.8 съответно на 2-я час и в края на инфузията. Не е известно дали М1 се натрупва в тъканите. Атозибан е открит в малки количества в урината. Неговата концентрация в урината е около 50 пъти по-ниска, отколкото тази на М1. Количеството на
елиминирания с фекалиите атозибан не е известно. Основният метаболит М1 е приблизително десет пъти по-слаб в сравнение с атозибан по отношение на инхибирането на предизвиканите с окситоцин маточни контракции in vitro. Метаболитът М1 се екскретира в кърмата (вж. точка 4.6).
Липсва опит при лечение с атозибан при пациенти с нарушена функция на черния дроб или бъбреците. При бъбречно нарушение е малко вероятно да се налага коригиране на дозата, тъй като само малка част от атозибан се екскретира чрез урината. При пациенти с нарушена чернодробна функция, атозибан трябва да се прилага с повишено внимание. (вж. точки 4.2. и 4.4).
Не е известно дали атозибан инхибира изоформите на цитохром Р450 в черния дроб при хора (вж. точка 4.5).
Фармацевтични данни - Tractocile 37.5 mg/5 ml
Поради липсата на проучвания за несъвместимост този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти посочени в точка 6.6.
4 години.
След отваряне на флакона разреждането трябва да се направи незабавно.
Разреденият разтвор за венозно приложение трябва да се използва до 24 часа след неговото приготвяне.
Да се съхранява в хладилник (2 – 8°С).
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка
6.3.
Един флакон концентрат за инфузионен разтвор съдържа 5 ml разтвор, отговарящ на 37,5 mg
атозибан.
Безцветни стъклени флакони, прозрачни боросиликатни (тип І) запечатани със сива силиконова бромо-бутил гумена запушалка, тип І и отключваща капачка от полипропилен и алуминий.
Преди прилагане флаконите трябва да се огледат за наличието на частици и потъмняване. Приготвяне на разтвора за интравенозна инфузия:
За интравенозна инфузия след струйно въведената доза, Tractocile 37.5 mg/5 ml концентрат за инфузионен разтвор трябва да се разреди в един от следните разтвори:
-
9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор на натриев хлорид
-
Разтвор на Рингер лактат
-
5% w/v разтвор на глюкоза
Изтеглете 10 ml разтвор от 100 ml сак за инфузия и го изхвърлете. Заместете го с 10 ml Tractocile 37.5 mg/5 ml концентрат за инфузионен разтвор от два 5 ml флакони за да се получи концентрация от 75 mg атозибан в 100 ml.
Приготвеният продукт е бистър, безцветен разтвор без частици.
Натоварващата инфузия се прилага чрез инфузиране на 24 ml/час (т.е. 18 mg/час) от приготвения по-горе разтвор в продължение на над 3 часа под съответния медицински контрол в акушеро-гинекологично болнично заведение. След 3 часа скоростта на инфузията се намалява до 8 ml/час.
Пригответе нов 100 ml сак по същия описан начин за да може инфузията да продължи.
Ако се използва инфузионен сак с различен обем трябва да се направи съответното изчисление за приготвяне.
За постигане на точно дозиране се препоръчва използването на контролиращо инфузията приспособление, за да се приспособи скоростта на оттока в капки за минута. Интравенозен перфузор може да осигури подходяща скорост на инфузия в рамките на препоръчаните дозови нива на Tractocile.
Ако други лекарствени продукти трябва да се прилагат интравенозно по същото време трябва да се постави венозна канюла или да се използва друго място за интравенозно въвеждане. Това позволява продължителен независим контрол на скоростта на инфузията.