Този лекарствен продукт е предназначен само за диагностични цели.

Flortaucipir (¹⁸F) е радиофармацевтик, показан за позитронно емисионно томографско (ПЕТ) изобразяване на мозъка за оценка на разпределението в неокортекса на агрегирани тау неврофибриларни възли (neurofibrillary tangles, NFTs) при възрастни пациенти с когнитивни нарушения, които са оценявани за болестта на Алцхаймер. Flortaucipir (¹⁸F) трябва да се използва, като допълнение към клинични и други диагностични оценки.

За ограниченията при употреба вижте точки 4.4 и 5.1.

ПЕТ-сканиране с флортауципир (¹⁸F) трябва да се прилага само от лекари с опит в клиничното лечение на невродегенеративни нарушения.

Изображенията, получени с помощта на Tauvid трябва да се интерпретират само от лекари, обучени да интерпретират ПET изображения с флортауципир (¹⁸F) (вж.точка 4.4).

Дозировка

Препоръчителната единична интравенозна доза е 370 MBq флортауципир (¹⁸F) при обем на една доза ≤ 10 ml за възрастен с тегло 70 kg.

Специални популации

Старческа възраст

Не се препоръчва адаптиране на дозата в зависимост от възрастта.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Флортауципир (¹⁸F) не е проучван при пациенти с настоящо клинично значимо бъбречно или чернодробно заболяване. Възможно е повишаване на експозицията на радиация при пациенти с бъбречно или чернодробно заболяване, поради което е необходимо внимателно преценяване на активността, която ще се прилага (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на флортауципир (¹⁸F) в педиатричната популация при показанието ПЕТ- изобразяване на мозъка за оценка на разпределението в неокортекса на агрегирани тау NFTs за оценка на наличието на болест на Алцхаймер.

Начин на приложение

Само упълномощен персонал, квалифициран чрез обучение и притежаващ опит трябва да получава, съхранява, разрежда и прилага флортауципир (¹⁸F) . Флортауципир (¹⁸F) трябва да се използва само в специализирани заведения за нуклеарна медицина.

Флортауципир (¹⁸F) е за интравенозно приложение.

Флортауципир (¹⁸F) се предлага като многодозов флакон.

Дозата се прилага чрез интравенозна болус инжекция, последвана от промивка с приблизително до 10 ml натриев хлорид инжекционен разтвор 9 mg/ml (0,9 %), за да се осигури доставка на цялата доза.

За указания относно разреждането на радиофармацевтика преди приложение вижте точка 12. За подготовка на пациента вижте точка 4.4.

Получаване на изображение

20-минутно PET изображение трябва да се получи, като се започне приблизително 80 минути след интравенозно инжектиране на флортауципир (¹⁸F). Пациентите трябва да са в легнало положение по гръб с глава, позиционирана така, че мозъкът, включително малкият мозък, да е центриран в областта на изображението на ПЕТ-скенера. За ограничаване на движението на главата може да се използва лента или други гъвкави ограничители за глава. Реконструкцията трябва да включва корекция на затихването. За анатомична локализация се препоръчва направено по същото време компютърнo-томографско (КT) или магнитно-резонансно (MР) изображение на пациента за получаване на комбинирано ПET-КT или ПET-MР изображение.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Индивидуална преценка полза/риск

За всеки пациент експозицията на радиация трябва да бъде оправдана от очакваната полза. Във всички случаи приложената активност трябва да бъде възможно най-ниската, достатъчна за получаването на необходимата диагностична информация.

Ограничения за употреба

Положителният резултат при сканиране с флортауципир (¹⁸F) не може да установи или отхвърли сам по себе си диагнозата болест на Алцхаймер и трябва да се използва и тълкува само съвместно с клинични и други диагностични оценки (вж. точка 4.1). Наблюдаваната променлива специфичност (вж. точка 5.1) предполага, че са възможни фалшиво положителни резултати. Отрицателният резултат при сканиране с флортауципир не изключва диагнозата болест на Алцхаймер или наличието на по-ранна патология, свързана с NFTs, например ниво B2.

Ефективността на Flortaucipir (¹⁸F) за откриване на тау патология е оценена при терминално болни пациенти, повечето от които имат болест на Алцхаймер с деменция с патология, свързана с NFTs на ниво B3 (вж. точка 5.1). Ефективността на Flortaucipir (¹⁸F) за откриване на тау патология може да е по-ниска при пациенти в по-ранни стадии на патологичния спектър.

Наличните данни предполагат, че флортауципир (¹⁸F) не е информативен при пациенти с отрицателни резултати за амилоид при сканиране, поради което при тези пациенти не се препоръчва употребата на флортауципир (¹⁸F).

Ефикасността на флортауципир (¹⁸F) за прогнозиране или проследяване на прогресията на заболяването или ефектите от лечението не е установена (вж. точка 5.1).

Флортауципир (¹⁸F) се свързва с неврофибриларните възли, присъщи за болестта на Алцхаймер. Безопасността и ефективността на флортауципир (¹⁸F) за оценка на разпределението на тау в

резултат на хронична травматична енцефалопатия (ХTE), при видове деменция, различна от болест на Алцхаймер, или при невродегенеративни заболявания не са установени.

Подготовка на пациента

Пациентът трябва да бъде добре хидратиран преди началото на изследването и да бъде подканван да уринира възможно най-често през първите часове след изследването, за да се намали радиацията.

След процедурата

Близкият контакт с кърмачета и бременни жени трябва да бъде ограничен през първите 4 часа след инжектирането.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Флортауципир ( ¹⁸F) се екскретира през хепатобилиарната система и бъбреците. Необходимо е внимателно преценяване на съотношението полза/риск при тези пациенти, тъй като е възможна повишена експозиция на радиация (вж. точка 4.2).

Интерпретация на изображенията с флортауципир (¹⁸F).

Изображенията, получени с Tauvid трябва да се интерпретират само от лекари, обучени да интерпретират ПET изображения с флортауципир (¹⁸F).

Целта на интерпретацията е да се идентифицират и локализират зони на активност на флортауципир (¹⁸F) в неокортекса, които са по-големи от фоновата активност (фоновата активност се дефинира като до 1,65 пъти по-висока от измерената средна за малкия мозък). За оптимално показване се избира цветова скала с бърз преход между два отделни цвята и скалата се регулира така, че преходът да се извършва при праг от 1,65 пъти. Изследва се постериолатералната темпорална (posterolateral temporal, PLT), окципиталната, париеталната и фронталната зони двустранно. Неокортикалната активност в двете хемисфери допринася за интерпретацията на изображението. Може да се види активност в бялото вещество, субкортикалните зони или зоните, извън мозъка (напр. менингите, костите), но това не допринася за интерпретацията на изображението. За да се подпомогне идентифицирането на PLT зоната, трябва да се обмисли необходимостта от допълнително разделяне на темпоралния лоб на четири квадранта, както е указано по-долу. Също може да се види и активност в предния и медиален темпорален лоб, но не е установено, че тези изменения са специфични за болестта на Алцхаймер, и те не се интерпретират като модел на активност на флортауципир (¹⁸F), типичен за болестта на Алцхаймер.

Показване и ориентация на изображението

Показването на изображенията трябва да е в напречната, сагитална и коронална равнини. Преориентиране на изображенията е необходимо, за да се премахне наклона на главата в трансверзалната и короналната равнини. Използва се сагитален срез точно от средната линия, за да се подравни долния фронтален и долния окципитален полюс в хоризонтална равнина.

Избор и регулиране на цветовата скала

За да създадете визуален праг за позитивност:

• Очертайте зоните около малкия мозък, представляващи интерес, в напречната равнина.

• Изберете равнината, която да премине през малкия мозък при максимална площ на напречното сечение в малкия мозък.

• Запишете средната активност или броя на зоните в малкия мозък (mean cerebellar counts, MCC). Зоната на интерес трябва да бъде очертана при сканирането в сивата скала и да е в напречната равнина, както се вижда в примера на фигура 1.

  Фигура 1: Пример за зона на интерес малък мозък

• Изберете цветова скала за показване на изображение, което има бърз преход между два различни цвята в общия диапазон от 25 % до 60 % от максималния интензитет.

• Задайте прагова стойност на контраста (upper contrast value, UCV) на цветовата скала. Използвайте следната формула, за да зададете визуалния праг от 1,65 × MCC, за да съответства на бързия преход в цветовата скала:

  UCV = (MCC × 1,65) x (100 % / % ниво на цветен преход)

  Подготовка за интерпретация на изображението

• Преди да интерпретирате изображението, прегледайте цялото изображение на мозъка, за да определите лобарната анатомия. Интерпретирайте изображенията, като първо оцените темпоралните дялове, последвани от окципиталния, париеталния и фронталния дял двустранно.

• За да оцените темпоралните дялове, разделете ги на четири квадранта, като поставите хоризонталния визирен кръст непосредствено зад ядрата на мозъчния ствол и след това превъртете надолу, за да поставите вертикалния визирен кръст през най-широката част на темпоралния полюс, като по този начин получите антеролатерален темпорален (anterolateral temporal, ALT), преден мезиален темпорален (anterior mesial temporal, AMT), постеролатерален темпорален (posterolateral temporal, PLT) и заден мезиален темпорален (posterior mesial temporal, PMT) квадранти. Като пример, вижте фигура 2 (двете половини на изображението показват едно и също сканиране в две различни цветови скали).

Потенциални грешки при интерпретацията на изображението

Грешки при интерпретацията на изображението могат да възникнат при изобразяване с флорауципир (¹⁸F). Интерпретирайте ПET изображенията с флортауципир (¹⁸F) въз основа на модела и плътността на радиоактивния сигнал в сивото вещество на неокортекса (не в бялото

вещество или в зоните извън мозъка). Само поемането на трейсър в зоните на сивото вещество в неокортекса трябва да допринесе за интерпретацията на сканирането.

Може да се наблюдава неприцелно свързване в хороидния плексус, стриатума и ядрата на мозъчния ствол. Малки огнища, които са поели трейсър и не са съседни, може да доведат до фалшиво положителна интерпретация. Сканирания, които имат изолирани или малки огнища, които не са съседни, във всяка зона, трябва да се тълкуват с повишено внимание. Някои сканирания може да са трудни за интерпретиране поради шум в изображението или изкуствено предизвикана промяна при движение. За случаите, когато има несигурност относно местоположението на неокортикалното поемане, трябва да се използва съвместно регистрирано анатомично изображение за подобряване на локализацията на поемането или за корекция на затихването.

Положителни модели на активност на флортауципир (¹⁸F), които подкрепят диагнозата болест на Алцхаймер

Сканиране при повишена неокортикална активност в постеролатералната темпорална (PLT), окципиталната или париеталната/прекунеалната зона(и), със или без активност във фронталната зона(и), показва наличието на тау NFTs ниво B3 (скор за тау патология; точка 5.1). ПET сканиране с флортауципир (¹⁸F), което показва наличието на NFTs ниво B3 е в подкрепа на диагнозата болест на Алцхаймер, заедно с клинични и други диагностични оценки.

Неокортикалната активност в двете полукълба може да допринесе за установяване на модела.

Положителните модели на активност на флортауципир (¹⁸F) при болестта на Алцхаймер попадат в една от двете категории:

• Модел на флортауципир (¹⁸F) при умерена степен на болестта на Алцхаймер (фигура 3, редове 1 и 2): повишена неокортикална активност в PLT или окципиталната зона(и).

• Модел на флортауципир (¹⁸F) при напреднала болест на Алцхаймер (фигура 3, редове 3, 4 и 5): повишена неокортикална активност в париеталната/прекунеалната област(и) или повишена активност във фронталната(ите) зона(и), придружена от повишаване на PLT , париетална или окципитална зона(и).

Фигура 3. Примери за диагностично сканиране при болест на Алцхаймер

Отрицателен модел на флортауципир (¹⁸F).

Сканирания без повишена неокортикална активност или с повишена неокортикална активност, изолирана към мезиалната темпорална, антеролатерална темпорална и/или фронтална области, представляват отрицателни модели на активност на флортауципир (¹⁸F) (фигура 4).

Фигура 4. Примери за отрицателен резултат при сканиране

Помощни вещества с известно действие

Натрий

Tauvid 800 MBq/ml инжекционен разтвор съдържа до 32 mg натрий на доза, които са еквивалентни на по-малко от 2 % от препоръчителния максимален дневен хранителен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.

Tauvid 1 900 MBq/ml инжекционен разтвор съдържа до 34 mg натрий на доза, които са еквивалентни на по-малко от 2 % от препоръчителния максимален дневен хранителен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.

Етанол

Този лекарствен продукт съдържа 790 mg алкохол (етанол) във всяка доза от 10 ml, което е еквивалентно на 11,3 mg/kg (приложени на възрастен с тегло 70 kg). Количеството в 10 ml от този лекарствен продукт е еквивалентно на по-малко от 20 ml бира или 8 ml вино. Малкото количество алкохол в този лекарствен продукт няма да има някакви забележими ефекти.

За предпазни мерки по отношение на опасността за околната среда вижте точка 6.6.

Не са провеждани in vivo проучвания за взаимодействията.

In vitro проучвания предполагат, че клинично значими промени във фармакокинетиката на флортауципир (¹⁸F) поради взаимодействия с цитохромните ензими или P-гликопротеиновия транспортер, са малко вероятни. По подобен начин не се очаква флортауципир (¹⁸F) да повлияе фармакокинетиката на други лекарствени продукти.

Жени с детероден потенциал

Когато е планирано приложение на радиофармацевтик на жена с детероден потенциал, важно е да се установи, дали жената е бременна или не. Всяка жена с пропусната менструация трябва да се приема за бременна, докато не се докаже противното. Ако има съмнение за потенциална бременност (ако жената има пропусната менструация, ако менструалният цикъл е нередовен и т.н.), на пациентката трябва да се предложат алтернативни техники без използването на йонизираща радиация (ако има такива).

Препоръчва се жените с репродуктивен потенциал, освен ако не използват ефективен метод за контрол на раждаемостта, да се въздържат от полов контакт за 24 часа (> 10 полуживота на радиоактивното разпадане за изотопа ¹⁸F) след прилагане на флортауципир (¹⁸F).

Бременност

Липсват данни за употребата на флортауципир (¹⁸F) при бременни жени. Не са провеждани проучвания при животни за изследване на ефектите на флортауципир (¹⁸F) върху репродукцията.

Радионуклидните процедури, извършвани при бременни жени, включват също радиационна доза за фетуса. Всеки радиофармацевтик, включително флортауципир (¹⁸F), има потенциал да причини увреждане на фетуса. Употребата на флортауципир (¹⁸F) не се препоръчва при бременни жени. Затова по време на бременност трябва да се провеждат само крайно необходими изследвания, когато вероятната полза далеч надхвърля риска, на който са изложени майката и фетуса.

Кърмене

Не е известно дали флортауципир (¹⁸F) се екскретира в кърмата. Преди да се прилагат радиофармацевтици на майка, която кърми, трябва да се обмисли възможността за отлагане на приложението на радионуклида, докато майката спре да кърми, и доколко е направен най- подходящият избор на радиофармацевтик, като се има предвид отделянето на радиоактивен материал в кърмата. Ако се прецени, че приложението е необходимо, кърменето трябва да се прекъсне за 24 часа и изцедената кърма да се изхвърля.

Близкият контакт с кърмачета, малки деца, деца и бременни жени трябва да бъде ограничен през първите 4 часа след инжектирането.

Фертилитет

Не е известно дали флортауципир (¹⁸F) има някакъв ефект върху фертилитета.

Tauvid не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Резюме на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции за флортауципир (¹⁸F) са главоболие (0,9 %), болка на мястото на инжектиране (0,6 %) и повишено кръвно налягане (0,5 %).

Табличен списък на нежеланите реакции

Профилът на безопасност на флортауципир (¹⁸F) се базира на неговото приложение на 4 652 участници, получили една или повече инжекции в клинични изпитвания. Нежеланите реакции са изброени по-долу по СОК (системо-органен клас) и по честота, като се започва от най- честите реакции, дефинирани по следните категории по честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < /100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

Таблица 1. Нежелани реакции, наблюдавани при флортауципир (¹⁸F)

a Включва хипертония, повишено систолно кръвно налягане и спешни хипертонични състояния

Експозицията на йонизираща радиация е свързана с индуциране на рак и потенциал за развитие на наследствени дефекти. Тъй като ефективната доза е 9,6 mSv, когато се прилага максималната препоръчителна активност 370 MBq, вероятността от поява на тези нежелани реакции се очаква да е малка.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Поради малкото количество флортауципир (¹⁸ F) във всеки флакон, не се очаква предозирането да доведе до фармакологични ефекти. В случаи на приложение на свръхдоза радиоактивност, абсорбираната доза от пациента трябва да се намали, когато е възможно, посредством

повишаване на елиминирането на радионуклида от организма чрез предизвикване на често уриниране и дефекация. Може да е полезно да се оцени ефективната доза, която е приложена.