Фенофибрат е показан като допълнение към диетата и други нефармакологични методи на лечение (напр. физически упражнения, намаляване на теглото) за:

• лечение на тежка хипертриглицеридемия със или без нисък HDL холестерол.

• смесена хиперлипидемия, в случаите когато употребата на статини е противопоказана или не се понася добре.

• смесена хиперлипидемия при пациенти с висок сърдечно-съдов риск като допълнение към статии, когато триглицеридите и HDL холестерола не се контролират адекватно.

Диетата започната преди терапията трябва да продължи да се спазва. Отговорът на терапията трябва да се наблюдава с определяне на серумните нива на липидите. Ако не се постигне адекватен отговор до няколко месеца, трябва да се обсъди допълнителна или различна терапия.

Възрастни

Препоръчителната доза е една таблетка, съдържаща 160 mg фенофибрат веднъж дневно.

Пациенти, които приемат една капсула от 200 mg, може да преминат на една таблетка фенофибрат 160 mg без допълнително адаптиране на дозата.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (≥ 65-годишна възраст)

Не е необходимо коригиране на дозата. Препоръчва се обичайната доза, с изключение при понижена бъбречна функция с изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) < 60 ml/min/1,73 m² (вижте Бъбречно увреждане).

Бъбречно увреждане

Фенофибрат не трябва да се прилага при наличие на тежка бъбречна недостатъчност, дефинирана като eGFR <30 ml/min/1,73 m².

Ако eGFR е между 30 и 59 ml/min/1,73 m², дозата на фенофибрат не трябва да надвишава 100 mg за стандартен фенофибрат или 67 mg за микронизиран фенофибрат веднъж дневно. Ако по време на проследяването eGFR спада устойчиво до <30 ml/min/1,73 m², приемът на фенофибрат трябва да се прекрати.

Чернодробно увреждане

Фибранор не се препоръчва за употреба при пациенти с чернодробно увреждане поради липса на данни.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на фенофибрат при деца и юноши под 18 години не е установена. Няма налична информация. Затова не се препоръчва употребата на фенофибрат при педиатрични пациенти под 18 години.

Таблетките трябва да се приемат цели по време на хранене.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Чернодробна недостатъчност (включително билиарна цироза и необясними персистиращи нарушения на чернодробната функция).

• Известно заболяване на жлъчния мехур.

• Тежка бъбречна недостатъчност (eGFR <30 ml/min/1,73 m²).

• Хроничен или остър панкреатит с изключение на случаите, при които острия панкреатит е вследствие на тежка хипертриглицеридемия.

• Известни фотоалергични или фототоксични реакции по време на лечение с фибрати или кетопрофен.

В допълнение, Фибранор 160 mg не трябва да се приема от пациенти, алергични към фъстъци, фъстъчно масло или соев лецитин или продукти, които ги съдържат, поради риск от реакции на свръхчувствителност.

Вторични причини за хиперлипидемия

Вторична причина за хиперхолестеролемия, като неконтролиран захарен диабет тип 2, хипотиреоидизъм, нефротичен синдром, диспротеинемия, обструктивна чернодробна болест или алкохолизъм трябва да бъдат лекувани адекватно преди да се обмисли терапия с фенофибрат. Вторична причина за хиперхолестеролемия, свързана с медикаментозно лечение могат да бъдат диуретици, бета-блокери, естрогени, прогестогени, комбинирани перорални контрацепгиви, имуносупресори и протеазни инхибигори. В тези случаи трябва да се установи дали хиперлипидемията е с първичен или вторичен характер (възможно повишаване на

липидните стойности, причинено от тези терапевтични средства).

Чернодробна функция

Както и при другите липидопонижаващи лекарства, при някои пациенти е било докладвано за повишаване на нивата на трансаминазите. В по-голямата част от случаите тези повишения са били преходни, леки и безсимптомни. Препоръчва се нивата на трансаминазите да се мониторират на всеки 3 месеца през първата година от лечението и периодично след това. Трябва да се обърне внимание на пациенти, които развиват повишение на трансаминазите. Лечението трябва да се прекрати, ако AST (SGOT) и ALT (SGPT) се повишат повече от 3 пъти над горната граница на нормата. Когато се появят симптоми на хепатит (напр. жълтеница, пруритус) и диагнозата се потвърди от лабораторните изследвания, лечението с фенофибрат трябва да се преустанови.

Панкреас:

При пациенти, които приемат фенофибрат е бил докладван панкреатит (вж. точки 4.3 и 4.8). Това може да се дължи на липса на ефект при пациенти с тежка хипертриглицеридемия, на директния ефект на лекарството или да е вторичен ефект на жлъчните камъни, или образуване на жлъчна утайка със запушване на общия жлъчен проток.

Мускули

След приложение на фибрата и други липидопонижаващи вещества са били съобщени случаи на мускулна токсичност, включително и редки случаи на рабдомиолиза със или без бъбречна недостатъчност. Честотата на това заболяване нараства при хипоалбуминемия и предшестваща бъбречна недостатъчност.

Пациенти с предразполагащи фактори за развитие на миопатия и/или рабдомиолиза, включително възраст над 70 години, лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявания, бъбречно увреждане, хипотареоидизъм и прием на големи количества алкохол, може да са изложени на повишен риск за развитие на рабдомиолиза. При тези пациенти трябва внимателно да бъде преценено съотношението полза/риск от терапията с фенофибрат. Мускулна токсичност може да се предполага при пациенти с дифузна миалгия, миозит, мускулни крампи и слабост и/или изразено повишаване на СРК (нива по-високи от 5 пъти над горната граница на нормата). В такива случаи лечението с фенофибрат трябва да бъде прекратено.

Рискът от мускулна токсичност може да бъде повишен, ако лекарството се прилага заедно с други фибрата или инхибитори на HMG-CoA редуктазата, особено при предшестващо мускулно заболяване. Следователно, фенофибрат заедно с инхибитор на HMG-CoA редуктазата или друг фибрат трябва да се предписва на пациенти с тежка комбинирана дислипидемия и висок сърдечно-съдов риск, без анамнеза за мускулно заболяване при внимателно наблюдение за потенциална мускулна токсичност.

Бъбречна функция

Фибранор е противопоказан при тежка бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.3).

Фибранор трябва да се използва предпазливо при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност. Дозата трябва да се адаптира при пациентите с eGFR от 30 ml до 59 ml/min/1,73 m² (вижте точка 4.2).

При пациенти, приемащи фенофибрат като монотерапия или едновременно със статини, се съобщава обратимо повишаване на серумния креатинин. Повишаванията на серумния креатинин като цяло са били стабилни с времето, без да има данни за продължителни повишавания на серумния креатинин при дългосрочна терапия, и показват тенденция за намаляване до изходни стойности при прекратяване на лечението.

По време на клинични проучвания 10% от пациентите, приемали едновременно фенофибрат и симвастатин, са имали повишение на креатинина спрямо изходните стойности с повече от 30 μmol/l в сравнение с 4,4% при пациентите на монотерапия със статини. 0,3% от пациентите приемащи комбинирана терапия, са имали клинично значимо повишаване на креатинина до стойности > 200 μmol/l.

При повишаване на нивата на креатинин с 50% над горна граница на нормата, лечението трябва да бъде прекратено. Препоръчително е да се проследяват стойностите на креатинина през първите три месеца от началото на лечението и периодично след това.

Помощни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галакгоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Перорални антикоагуланти

Фенофибрат усилва ефекта на пероралните антикоагуланти и може да повиши риска от кървене. При започване на лечението се препоръчва дозата на антикоагуланта да бъде намалена с около една трета и след това постепенно да се адаптира съобразно международното нормализирано съотношение (INR), ако е необходимо.

Циклоспорин

При едновременно приложение на фенофибрат и циклоспорин са били докладвани няколко тежки случаи на обратимо увреждане на бъбречната функция. Бъбречната функция на такива пациенти трябва да бъде внимателно мониторирана, а лечението с фенофибрат трябва да се прекрати в случай на сериозни отклонения в лабораторните показатели.

Инхибитори наHMG-CoAредуктазата и други фибрати

Рискът от тежка мускулна токсичност се повишава, ако фибрат се използва едновременно с HMG-CoA редуктазни инхибитори или други фибрати. Тази комбинирана терапия трябва да се прилага предпазливо, а пациентите подлежат на внимателно монигориране за прояви на мускулна токсичност (вж. точка 4.4).

Глитазони

За някои случаи на обратима парадоксална редукция на HDL-С се съобщава по време на съпътстващо приложение на фенофибрат и глитазони. Поради това се препоръчва проследяване на HDL-холестерола, ако някое от тези лекарства се прибави към другото, както и спиране на терапията с един от двата продукта, ако HDL-холестерола е твърде нисък.

Ензими от системата цитохром Р450

In vitro проучвания с човешки чернодробни микрозоми показват, че фенофибрат и фенофибриновата киселина не са инхибитори на цитохром (CYP) Р450 изоформите CYP3A4, CYP2D6, CYP2E1 или CYP1A2. Те са слаби инхибитори на CYP2C19 и CYP2A6, и слаби до умерени инхибитори на CYP2C9 в терапевтични концентрации.

Пациенти на комбинирана терапия с фенофибрат и CYP2C19, CYP2A6 и особено CYP2C9 метаболизиращи се лекарства, които са с тесен терапевтичен индекс трябва да се наблюдават внимателно и, ако е необходимо, да се коригира дозата.

Няма адекватни данни за употребата на фенофибрат при бременни жени. Проучванията на животни не са показали тератогенни ефекти. В дози в диапазона за токсичност при майката били установени ембриотоксични ефекти (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Затова фенофибрат трябва да се използва по време на бременност само след

внимателна преценка на съотношението полза/риск.

Не е известно дали фенофибрат и/или негови метаболити се отделят в майчиното мляко. Риск за кърмачето не може да бъде изключен. Затова фенофибрат не трябва да се използва по време на кърмене.

Наблюдавани са обратими ефекти върху фертилитета при животни (вж. точка 5.3). Няма клинични данни за фертилитета при употребата на фенофибрат.

Фенофибрат не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Най-често докладваните нежелани реакции по време на лечение с фенофибрат са храносмилателни, стомашни или чревни нарушения. Следните нежелани реакции са наблюдавани по време на плацебо-контролирани клинични проучвания (n=2 344) и постмаркетинговия период^a с посочената по-долу честота:

*В рандомизирано плацебо контролирано проучване FIELD, проведено при 9 795 пациенти с диабет тип 2, е било наблюдавано статистически значимо повишаване на случаите на панкреатит при пациенти на лечение с фенофибрат, спрямо пациентите на лечение с плацебо (0,8% спрямо 0,5%; р = 0,031). В същото проучване е било докладвано за статистически значимо повишаване на честотата на белодробна емболия (0,7% в групата пациенти на лечение с плацебо, спрямо 1,1% в групата пациенти на лечение с фенофибрат; р = 0,022) и статистически незначимо повишаване на честотата на дълбоката венозна тромбоза (пациенти на лечение с плацебо: 1,0% [48/4 900 пациенти], спрямо пациенти на лечение с фенофибрат 1,4% [67/4 895 пациенти]; р = 0,074).

** При клиничното изпитване FIELD, средното повишаване на нивото на хомоцистеин в кръвта при лекувани с фенофибрат пациенти е 6.5 μmol/1, което е обратимо при спиране на лечението с фенофибрат. Повишеният риск от венозни тромботични събития може да е свързан с повишените нива на хомоцистеин. Клиничното му значение не е изяснено.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Има съобщени само единични случаи на предозиране с фенофибрат. В болшинството от случаите не се съобщава за симптоми на предозиране. Не е известен специфичен антидот. Ако има съмнение за предозиране, трябва да се приложат подходящо симптоматично лечение и поддържащи мерки. Фенофибрат не се отстранява чрез хемодиализа.