Tepkinly 48 mg - Solution for injection

Epcoritamab
П2

Други моноклонални антитела и лекарствени конюгати с антитела Моноклонални антитела и лекарствени конюгати с антитела

Показания

Дозировка и начин на приложение

Списък на взаимодействията

Ограничения

Предписване

Лекарствен списък

П2 - ПЛС Приложение 2

Информация за отпускане

OTC

Други информации

Наименование на лекарство

Tepkinly 48 mg - Solution for injection

Лекарствена форма

Solution for injection

Притежател на разрешението за употреба

AbbVie Deutschland GmbH & Co. KG

Последно обновяване на КХП

6.08.2026 г.

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

Сканирайте с камерата на телефона си.

4.9

Над 36k оценки

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

4,9 звезди, над 20 000 оценки

КХП - Tepkinly 48 mg

Показания

Tepkinly като монотерапия е показан за лечение на възрастни пациенти с рецидивиращ или рефрактерен дифузен В-едроклетъчен лимфом (diffuse large B-cell lymphoma, DLBCL) след две или повече линии на системна терапия.

Tepkinly в комбинация с леналидомид и ритуксимаб е показан за лечение на възрастни пациенти с рецидивиращ или рефрактерен фоликуларен лимфом (follicular lymphoma, FL).

Tepkinly като монотерапия е показан за лечение на възрастни пациенти с рецидивиращ или рефрактерен фоликуларен лимфом (follicular lymphoma, FL) след две или повече линии на системна терапия.

Дозировка и начин на приложение

Tepkinly трябва да се прилага само под наблюдението на медицински специалист с опит в използването на противоракова терапия. Преди прилагане на епкоритамаб в Цикъл 1 трябва да има на разположение най-малко 1 доза тоцилизумаб за приложение в случай на синдром на освобождаване на цитокини (cytokine release syndrome, CRS). Трябва да се осигури достъп до допълнителна доза тоцилизумаб в рамките на 8 часа след приложението на предходната доза тоцилизумаб.

Дозировка

Препоръчителна премедикация и схема на прилагане

Tepkinly като монотерапия

Tepkinly трябва да се прилага съгласно следната схема за повишаване на дозата на стъпки, на 28-дневни цикли, посочена в Таблица 1 при пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом и Таблица 2 при пациенти с фоликуларен лимфом.

Таблица 1 Схема на 2-етапно повишаване на дозата Tepkinly на стъпки при пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом

Схема на прилагане	Цикъл на лечение	Дни	Доза епкоритамаб (mg)a
Ежеседмично	Цикъл 1	1	0,16 mg (Първа дозова стъпка)
		8	0,8 mg (Втора дозова стъпка)
		15	48 mg (Първа пълна доза)
		22	48 mg
Ежеседмично	Цикли 2 - 3	1, 8, 15, 22	48 mg
На всеки две седмици	Цикли 4 - 9	1, 15	48 mg
На всеки четири седмици	Цикли 10 +	1	48 mg
a0,16 mg е въвеждащата доза, 0,8 mg е междинната доза и 48 mg е пълната доза.

Таблица 2 Схема на 3-етапно повишаване на дозата Tepkinly на стъпки при пациенти с фоликуларен лимфом

Схема на прилагане	Цикъл на лечение	Дни	Доза епкоритамаб (mg)a
Ежеседмично	Цикъл 1	1	0,16 mg (Първа дозова стъпка)
		8	0,8 mg (Втора дозова стъпка)
		15	3 mg (Трета дозова стъпка)
		22	48 mg (Първа пълна доза)
Ежеседмично	Цикли 2 - 3	1, 8, 15, 22	48 mg
На всеки две седмици	Цикли 4 - 9	1, 15	48 mg
На всеки четири седмици	Цикли 10 +	1	48 mg
a0,16 mg е въвеждащата доза, 0,8 mg е междинната доза, 3 mg е втората междинна доза, а 48 mg е пълната доза.

Tepkinly трябва да се прилага до прогресия на заболяването или до настъпване на неприемлива токсичност.

Tepkinly в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

Tepkinly трябва да се прилага на 28-дневни цикли за общо 12 цикъла или до прогресия на заболяването или до неприемлива токсичност, което от двете настъпи първо.

Таблица 3 Схема на 3-етапно повишаване на дозата Tepkinly на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб при пациенти с фоликуларен лимфом

Схема на прилагане	Цикъл на лечение	Дни	Доза епкоритамаб (mg)
Ежеседмично	Цикъл 1	1	0,16 mg (Първа дозова стъпка)
		8	0,8 mg (Втора дозова стъпка)
		15	3 mg (Трета дозова стъпка)
		22	48 mg (Първа пълна доза)
	Цикли 2 и 3	1, 8, 15 и 22	48 mg
На всеки четири седмици	Цикли 4 до12	1	48 mg

Tepkinly трябва да се прилага в комбинация с леналидомид 20 mg перорално веднъж дневно (от Ден 1 до Ден 21) в Цикли 1-12 и ритуксимаб 375 mg/m2 интравенозно всяка седмица в Цикъл 1 (на Дни 1, 8, 15 и 22) и на всеки 4 седмици в Цикли 2-5 (на Ден 1).

За допълнителна информация вижте Кратките характеристики на продуктите (КХП) леналидомид и ритуксимаб.

Премедикации и профилактика

Подробности относно препоръчителната премедикация за синдром на освобождаване на цитокини (cytokine release syndrome, CRS) са представени в Таблица 4.

Таблица 4 Премедикация преди приложение на епкоритамаб

Цикъл	Пациенти, нуждаещи се от премедикация	Премедикацияа	Приложение
Цикъл 1	Всички пациенти	Дексаметазон (15 mg перорално или интравенозно) или преднизолон (100 mg перорално или интравенозно) или еквивалент	време на Цикъл 1
Цикъл 1	Всички пациенти	(50 mg перорално или интравенозно) или еквивалент(от 650 до 1 000 mg перорално)
От Цикъл 2 нататък	Пациенти, които са развили CRS степен 2 или 3^б при предишна доза	Дексаметазон (15 mg перорално или интравенозно) или преднизолон (100 mg перорално или интравенозно) или еквивалент

Дексаметазон е предпочитаният кортикостероид за профилактика на CRS^в

30-120 минути преди всяко седмично приложение на епкоритамаб
и в продължение на три последователни дни след всяко седмично приложение на епкоритамаб по

Дифенхидрамин
Парацетамол

30-120 минути преди всяко седмично приложение на епкоритамаб

Дексаметазон е предпочитаният

30-120 минути преди следващото приложение на епкоритамаб след CRS степен 2 или ³б

Цикъл	Пациенти,нуждаещи се от премедикация	Премедикацияа	Приложение
		кортикостероид за профилактика на CRS^в	всякаква степен
^aПремедикацията, използвана за средствата в комбинацията, може да послужи като премедикация за епкоритамаб по преценка на лекуващия лекар, при условие че прилаганите дози са поне еквивалентни. бПриложението на епкоритамаб трябва да бъде окончателно преустановено при пациенти, получили събитие на CRS степен 4.вВъз основа на проучване GCT3013-01 за оптимизиране на дозата.

и в продължение на три последователни дни след следващото приложение на епкоритамаб, докато епкоритамаб бъде приложен без последващ CRS от

За допълнителна информация вижте КХП на леналидомид и КХП на ритуксимаб за съответните препоръки за премедикация.

Силно се препоръчва профилактика срещу пневмония, причинена от Pneumocystis jirovecii (PCP) и херпес вирусни инфекции, при лечение с епкоритамаб.

Tepkinly трябва да се прилага при достатъчно хидратирани пациенти.

Силно се препоръчва, всички пациенти да се придържат към следните указания за прием на течности по време на Цикъл 1, само ако не е медицински противопоказано:

прием на 2-3 l течности в продължение на 24 часа преди всяко приложение на епкоритамаб
приемът на антихипертензивни лекарства трябва да се преустанови за 24 часа преди всяко приложение на епкоритамаб
в деня на приложение на епкоритамаб трябва да се приложат 500 ml изотонични течности, интравенозно (i.v.) преди приложението на дозата епкоритамаб; и
прием на 2-3 l течности в продължение на 24 часа след всяко приложение на епкоритамаб.

При пациенти с повишен риск от клиничен синдром на туморен разпад (clinical tumour lysis syndrome, CTLS) се препоръчва да се приложи хидратация и профилактично лечение със средство, понижаващо пикочната киселина.

След приложение на епкоритамаб, пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на CRS и/или синдром на невротоксичност, свързана с имунните ефекторни клетки (immune effector cell-associated neurotoxicity syndrome, ICANS), и да се лекуват според актуалните практически указания. Пациентите трябва да са информирани относно признаците и симптомите, свързани със CRS и ICANS, и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако по което и да е време се проявят признаци или симптоми (вж. точка 4.4).

Промяна на дозата и овладяване на нежеланите реакции

Синдром на освобождаване на цитокини (CRS)

Пациентите, лекувани с епкоритамаб, могат да развият CRS.

Трябва да се направи оценка и да се назначи лечение за други причини за повишена температура, хипоксия и хипотония. При съмнение за CRS, трябва да се следват препоръките в Таблица 5.

Пациентите със CRS трябва да се наблюдават по-често по време на следващото планирано прилагане на епкоритамаб.

Таблица 5 Указания за определяне на степента и овладяване на CRS

Степенa	Препоръчителна терапия	Промяна на дозата на епкоритамабз
Степен 1	Осигурете поддържащо лечение като антипиретици и интравенозна хидратацияМоже да се започне прилагането на дексаметазон^б	Прекъснете временно приложението на епкоритамаб до отшумяване на симптомите на CRS
	При пациенти в напреднала възраст, висок туморен товар, циркулиращи туморни клетки, повишена температура, рефрактерна на антипиретици
	При липса на подобрение след 24 часа, трябва да се обмисли прилагането на тоцилизумаб^г
	За едновременна проява на CRS и ICANS вижте Таблица 6
Степен 2и	Осигурете поддържащо лечение като антипиретици и интравенозна хидратацияТрябва да се обмисли прилагането на дексаметазон^б	Прекъснете временно приложението на епкоритамаб до отшумяване на симптомите на CRS
	Препоръчва се антицитокинова терапия, тоцилизумаб^г
и/или	Ако CRS е рефрактерен на дексаметазон и тоцилизумаб:1 000 mg/ден интравенозно до настъпване на клинично подобрениеЗа едновременна проява на CRS и ICANS, вижте Таблица 6
Степен 3	Осигурете поддържащо лечение като антипиретици и интравенозна хидратация	Прекъснете временно приложението на епкоритамаб до

Повишена температура (температура ≥ 38°C)

Трябва да се обмисли антицитокинова терапия, тоцилизумаб^г

Повишена температура (температура ≥ 38°C)

Хипотония, която не изисква вазопресори

Хипоксия, налагаща прилагането на нископоточна кислородна терапия^д чрез назална канюла или безконтактно подаване на кислород

Трябва да се прилагат алтернативни имуносупресори^ж и метилпреднизолон

Повишена температура (температура ≥ 38°C)

Степенa	Препоръчителна терапия	Промяна на дозата на епкоритамабз
и	Трябва да се приложи дексаметазон^в	отшумяване насимптомите на CRS
и/или	Препоръчва се антицитокинова терапия, тоцилизумаб^гАко CRS е рефрактерен на дексаметазон и тоцилизумаб:1 000 mg/ден интравенозно до настъпване на клинично подобрениеЗа едновременна проява на CRS и ICANS вижте Таблица 6	Преустановете приложението на епкоритамаб в случай на CRS степен 3, който продължава повече от 72 часаПреустановете приложението на епкоритамаб при 2 или повече случаи на CRS степен 3, дори всеки от случаите да е отшумял до степен 2 в рамките на72 часа
Степен 4	Осигурете поддържащо лечение като антипиретици и интравенозна хидратацияТрябва да се приложи дексаметазон^вПрепоръчва се антицитокинова терапия, тоцилизумаб^гАко CRS е рефрактерен на дексаметазон и тоцилизумаб:1 000 mg/ден интравенозно до настъпване на клинично подобрениеЗа едновременна проява на CRS и ICANS вижте Таблица 6	Прекратете окончателно приложението на епкоритамаб
и
≥ 2 вазопресора (с изключение на вазопресин)
и/или
интубиране и механична вентилация)
aCRS е класифициран според критериите за консенсус на ASTCTбДексаметазон трябва да се прилага в доза от 10-20 mg на ден (или еквивалент) вДексаметазон трябва да се прилага в доза от 10-20 mg интравенозно на всеки 6 часа гТоцилизумаб 8 mg/kg интравенозно за 1 час (да не надвишава 800 mg на доза). Повторете тоцилизумаб след поне 8 часа, ако е необходимо. Максимум 2 дози за период от 24 часа. дНископоточна кислородна терапия се определя като кислород, доставен със скорост от≤ 6 l/минутаеВисокопоточна кислородна терапия се определя като кислород, доставен със скорост от ≥6 l/минутажRiegler L et al. (2019)зКогато епкоритамаб се прилага в комбинация за рецидивиращ или рефрактерен FL, обмислете временно прекъсване на приложението на леналидомид до отзвучаване на събитието.

Хипотония, изискваща вазопресор със или без вазопресин
Хипоксия, налагаща прилагането на високопоточна кислородна терапия^е чрез назална канюла, лицева маска, маска без обратно вдишване или маска Venturi

Трябва да се прилагат алтернативни имуносупресори^ж и метилпреднизолон

Повишена температура (температура ≥ 38°C)

Трябва да се прилагат алтернативни имуносупресори^ж и метилпреднизолон

Хипотония, изискваща

Хипоксия, изискваща вентилация с положително налягане (напр. CPAP, BiPAP,

Синдром на невротоксичност, свързана с имунните ефекторни клетки (ICANS)

Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на ICANS. Трябва да се изключат други причини за неврологични симптоми. При съмнение за ICANS, следвайте препоръките в Таблица 6.

Таблица 6 Указания за определяне на степента и овладяване на ICANS

Степенa	Препоръчителна терапия	Промяна надозата на епкоритамабж
Степен 1аICE скор^б 7-9^аили потиснато ниво на съзнание^а: спонтанно събуждане	Лечение с дексаметазон^вОбмислете употребата на антиконвулсивни лекарствени продукти без седативен ефект (напр. леветирацетам) до отшумяване на ICANS	Прекъснете временно приложението на епкоритамаб до отшумяване насимптомите
	Без съпътстващ CRS:
	ICANS със съпътстващ CRS:
Степен 2аICE скор^б 3-6или потиснато ниво на съзнание^а: събуждане при звуков стимул (глас)	Лечение с дексаметазон^дОбмислете употребата на антиконвулсивни лекарствени продукти без седативен ефект (напр. леветирацетам) до отшумяване на ICANS	Прекъснете временно приложението на епкоритамаб доотшумяване на симптомите
	Без съпътстващ CRS:
	ICANS със съпътстващ CRS:
Степен 3аICE скор^б 0-2или потиснато ниво на съзнание^а: събуждане само от тактилен стимул,	Лечение с дексаметазон^е1 000 mg/ден	Прекратете окончателно приложението на епкоритамаб
или	Обмислете употребата на антиконвулсивнилекарствени продукти без седативен ефект (напр. леветирацетам) до отшумяване на ICANS
гърчове^а, включително:	Без съпътстващ CRS:

Не се препоръчва антицитокинова терапия

Лечение с дексаметазон^в
Трябва да се изберат алтернативни на тоцилизумаб имуносупресори^г, ако е възможно

Не се препоръчва антицитокинова терапия

Лечение с дексаметазон^д
Трябва да се изберат алтернативни на тоцилизумаб имуносупресори^г, ако е възможно

Ако няма отговор, трябва да се започне метилпреднизолон

всеки клиничен гърч, фокален или

Не се препоръчва антицитокинова терапия

Степенa	Препоръчителна терапия	Промяна надозата на епкоритамабж
генерализиран, който	ICANS със съпътстващ CRS:
преминава бързо,
или

на електроенцефалограма
(ЕЕГ), които отшумяват с
интервенция,
или
повишено вътречерепно
налягане: фокален/локален
оток^а при невроизобразяване^б
Степен 4аICE скор^а,^б 0или потиснато ниво на съзнание^а или:	Лечение с дексаметазон^е1 000 mg/денОбмислете употребата на антиконвулсивни лекарствени продукти без седативен ефект (напр. леветирацетам) до отшумяване на ICANSБез съпътстващ CRS:	Прекратете окончателно приложението на епкоритамаб
гърчове^а, включително:или	ICANS със съпътстващ CRS:
двигателни находки^а:повишено вътречерепно налягане/мозъчен оток^а с признаци/симптоми като:или

Лечение с дексаметазон^е
- Ако няма отговор, трябва да се започне метилпреднизолон 1 000 mg/ден
Трябва да се изберат алтернативни на тоцилизумаб имуносупресори^г, ако е възможно

неконвулсивни гърчове

пациентът не реагира, или се нуждае от енергични или повтарящи се тактилни стимули, за да се разбуди, или
ступор, или кома, или

Ако няма отговор, трябва да се започне метилпреднизолон
Не се препоръчва антицитокинова терапия

животозастрашаващ продължителен гърч (>5 минути), или
повтарящи се клинични гърчове или гърчове на електроенцефалограма (ЕЕГ) без връщане към изходното ниво, между тях,

Лечение с дексаметазон^е
- Ако няма отговор, трябва да се започне метилпреднизолон 1 000 mg/ден
Трябва да се изберат алтернативни на тоцилизумаб имуносупресори^г, ако е възможно

дълбока фокална двигателна слабост като хемипареза или параплегия, или
дифузен мозъчен оток при невроизобразяване, или
децеребрална и декортикална поза,
парализа на шести черепномозъчен нерв, или
папилоедем, или

Степенa	Препоръчителна терапия	Промяна надозата на епкоритамабж

aICANS се класифицира според критериите за консенсус на ASTCT ICANS (ASTCT ICANS Consensus Grading). Степента на ICANS се определя от най-тежкото събитие (ICE скор, ниво на съзнание, гърчове, двигателни находки, повишено ICP/мозъчен оток), което не се дължи на друга причинабАко пациентът е контактен и може да се извърши оценка за енцефалопатия, свързана с имунни ефекторни клетки (ICE), оценете: Ориентация (ориентация относно година, месец, град, болница = 4 точки); Назоваване (назовете 3 обекта, напр. посочете към часовник, химикалка, бутон = 3 точки); Следване на команди (напр. „покажи ми 2 пръста“ или „затвори очи и изплези език“ = 1 точка);Писане (способност за писане на стандартно изречение = 1 точка); и Внимание (бройте обратно от 100 по десетици = 1 точка). Ако пациентът е неконтактен и не може да се извърши оценка на ICE(Степен 4 по ICANS) = 0 точки.вДексаметазон трябва да се прилага в доза от 10 mg интравенозно на всеки 12 часа гАлтернативите включват анакинра или силтуксимаб. Riegler L et al. (2019) дДексаметазон 10-20 mg интравенозно на всеки 12 часаеДексаметазон 10-20 mg интравенозно на всеки 6 часажКогато епкоритамаб се прилага в комбинация за рецидивиращ или рефрактерен FL, обмислете временно прекъсване на приложението на леналидомид до отзвучаване на събитието.

триада на Cushing

Таблица 7 Препоръчителни промени на дозата при други нежелани реакции

Нежелана реакция1	Тежест1	Действие
Инфекции (вж. точка 4.4)	Степен от 1 до 4	преустановяване на приложението на епкоритамаб
Неутропения или фебрилна неутропения (вж. точка 4.8)	Абсолютният брой на неутрофилите e под 0,5 x 10⁹/l	0,5 x 10⁹/l или по-висок
Тромбоцитопения (вж. точка 4.8)	Броят на тромбоцитите е по-нисък от 50 x 10⁹/l	по-висок
Други нежелани реакции (вж. точка 4.8)	Степен 3 или по-висока	ниво
1Въз основа на общите терминологични критерии за нежелани събития на Националния онкологичен институт на САЩ (National Cancer Institute Common Terminology Criteria for Adverse Events, NCICTCAE), версия 5.0.

Прекъснете временно приложението на епкоритамаб при пациенти с активна инфекция, докато инфекцията отзвучи
За Степен 4 обмислете окончателно

Прекъснете временно приложението на епкоритамаб, докато абсолютният брой на неутрофилите достигне

Прекъснете временно приложението на епкоритамаб, докато броят на тромбоцитите достигне 0,5 x 10⁹/l или

Прекъснете временно приложението на епкоритамаб, докато токсичността отшуми до Степен 1 или до изходно

В случай на фебрилна неутропения и рецидивираща неутропения степен ≥ 3, трябва да се обмисли приложение на гранулоцит-колониостимулиращ фактор (granulocyte colony stimulating factor, G-CSF). Вижте КХП на леналидомид за конкретни указания за промяна на дозата в случай

на неутропения. Вижте КХП на ритуксимаб за препоръки относно определянето на нивата на имуноглобулини.

Пропусната или отложена доза

Дифузен В-едроклетъчен лимфом

Необходимо е да се проведе повторно цикъл с въвеждащата доза (идентичен с Цикъл 1 със стандартна профилактика на CRS):

ако са изминали повече от 8 дни между въвеждащата (0,16 mg) и междинната доза (0,8 mg) или
ако са изминали повече от 14 дни между междинната (0,8 mg) и първата пълна доза (48 mg) или
ако са изминали повече от 6 седмици между пълни дози (48 mg)

След повторното провеждане на цикъла с въвеждащата доза, пациентът трябва да възобнови лечението с Ден 1 от следващия планиран цикъл на лечение (следващ цикъла, по време на който дозата е била отложена).

Фоликуларен лимфом

ако са изминали повече от 8 дни между въвеждащата (0,16 mg) и междинната доза (0,8 mg) или
ако са изминали повече от 8 дни между междинната доза (0,8 mg) и втората междинна доза (3 mg) или
ако са изминали повече от 14 дни между втората междинна (3 mg) и първата пълна доза (48 mg) или
ако са изминали повече от 6 седмици между които и да са две пълни дози (48 mg)

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се счита за необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на бъбречно увреждане. Епкоритамаб не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане до терминален стадии на бъбречна болест.

Не могат да се направят препоръки за дозата при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане до терминален стадии на бъбречна болест (вж. точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Не се счита за необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане. Епкоритамаб не е проучван при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (определено като общ билирубин > 3 пъти горната граница на нормата (ULN), независимо от стойността на AST) и данните са ограничени при пациенти с умерена степен на чернодробно увреждане (определено като общ билирубин > 1,5 до 3 пъти ULN, независимо от стойността на AST). Нe могат да се направят препоръки за дозата при пациенти с умерена до тежка степен на чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти на възраст ≥ 65 години (вж. точки 5.1 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Tepkinly при деца на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Tepkinly е предназначен за подкожно приложение. Той трябва да се прилага само чрез подкожна инжекция, за предпочитане в долната част на корема или бедрото. Препоръчва се промяна на мястото на инжектиране от ляво на дясно или обратно, особено по време на седмичната схема на прилагане (т.е. Цикли 1-3).

За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение, вижте точка 6.6.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Предупреждения

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Синдром на освобождаване на цитокини (CRS)

При пациенти, получаващи епкоритамаб, е настъпил CRS, който може да бъде животозастрашаващ или летален. Най-честите признаци и симптоми на CRS включват пирексия, хипотония и хипоксия. Други признаци и симптоми на CRS при повече от двама пациенти включват втрисане, тахикардия, главоболие и диспнея.

Повечето случаи на CRS настъпват по време на Цикъл 1 и се свързват с първата пълна доза епкоритамаб. Трябва да се прилага профилактика с кортикостероиди, за да се намали рискът от CRS (вж. точка 4.2).

Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на CRS след приложение на епкоритамаб.

При първите признаци или симптоми на CRS, трябва да се назначи поддържащо лечение с тоцилизумаб и/или кортикостероиди, според необходимостта (вж. точка 4.2, Таблица 5). Пациентите трябва да са информирани относно признаците и симптомите, свързани със CRS, и да се инструктират да се свържат с лекуващия медицински специалист и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако по което и да е време се проявят признаци или симптоми. Лечението на CRS може да наложи или временно отлагане, или преустановяване на приложението на епкоритамаб въз основа на тежестта на CRS (вж. точка 4.2).

Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (ХЛХ)

Съобщава се за хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (ХЛХ), включително летални случаи, при пациенти, получаващи епкоритамаб. ХЛХ е животозастрашаващ синдром, който се характеризира с повишена температура, кожен обрив, лимфаденопатия, хепато- и/или спленомегалия и цитопении. ХЛХ трябва да се има предвид, когато е налична нетипична или продължителна изява на CRS. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци и симптоми на ХЛХ. При съмнение за ХЛХ, лечението с епкоритамаб трябва да се прекъсне

временно за диагностично доуточняване и да се започне лечение за ХЛХ. Ако ХЛХ се потвърди, приложението на Tepkinly трябва да се преустанови.

Синдром на невротоксичност, свързана с имунните ефекторни клетки (ICANS)

ICANS, включващ събития с летален край, са настъпили при пациенти, получаващи епкоритамаб. ICANS може да се прояви като афазия, променено ниво на съзнанието, увреждане на когнитивните умения, двигателна слабост, гърчове и мозъчен оток.

По-голямата част от случаите на ICANS са настъпили в рамките на Цикъл 1 от лечението с епкоритамаб, но някои са настъпили и на по-късен етап.

Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на ICANS след приложение на епкоритамаб.

При първите признаци или симптоми на ICANS трябва да се назначи лечение с кортикостероиди и неседиращи антиконвулсивни лекарствени продукти според необходимостта (вж. точка 4.2, Таблица 6). Пациентите трябва да са информирани относно признаците и симптомите на ICANS и че началото на събитията може да се забави. Пациентите трябва да се инструктират да се свържат с лекуващия медицинския специалист и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако по което и да е време се проявят признаци или симптоми. Приложението на епкоритамаб трябва да се отложи или да се преустанови, съобразно препоръките (вж. точка 4.2).

Сериозни инфекции

Лечението с епкоритамаб може да доведе до повишен риск от инфекции. При клинични проучвания са наблюдавани сериозни или летални инфекции при пациенти, лекувани с епкоритамаб (вж. точка 4.8).

Приложението на епкоритамаб трябва да се избягва при пациенти с клинично значими активни системни инфекции.

Преди и по време на лечението с епкоритамаб, според необходимостта, трябва да се приложат профилактично антимикробни средства (вж. точка 4.2). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на инфекция преди и след прилагане на епкоритамаб и да се лекуват по подходящ начин. В случай на фебрилна неутропения, пациентите трябва да бъдат оценени за инфекция и лекувани с антибиотици, течности и друго поддържащо лечение, съгласно местните стандарти.

При пациенти, на които се прилага епкоритамаб, се съобщава и за хипогамаглобулинемия (вж. точка 4.8). Нивата на имуноглобулини (Ig) трябва да се наблюдават преди и по време на лечението. Пациентите трябва да се лекуват в съответствие с местните инстуционални указания, включително да се спазват мерките за предпазване от инфекции и антимикробната профилактика.

Случаи на прогресираща многоогнищна левкоенцефалопатия (progressive multifocal leukoencephalopathy, PML), включващи случаи с летален край, се съобщават при пациенти, лекувани с епкоритамаб, които преди това са лекувани и с други имуносупресивни лекарства. Ако по време на лечението с епкоритамаб се появят неврологични симптоми, предполагащи PML, лечението с епкоритамаб трябва да се прекрати и да се започнат подходящи диагностични мерки.

Синдром на туморен разпад (Tumour Lysis Syndrome, TLS)

TLS се съобщава при пациенти, получаващи епкоритамаб (вж. точка 4.8). При пациенти с повишен риск от TLS се препоръчва да се назначи хидратация и профилактично лечение със средство, понижаващо пикочната киселина. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци или симптоми на TLS, особено пациенти с висок туморен товар или бързо пролифериращи

тумори и пациенти с увредена бъбречна функция. Биохимичните показатели на пациентите трябва да се проследяват и отклоненията трябва своевременно да се овладяват.

Активизиране на тумора

Има съобщения за активизиране на тумора при пациенти, лекувани с епкоритамаб (вж.

точка 4.8). Изявите могат да включват локална болка или подуване. В съответствие с механизма на действие на епкоритамаб, активизирането на тумора вероятно се дължи на притока на

Т-клетки в местата на тумора, след прилагане на епкоритамаб.

Не са установени конкретни рискови фактори за активизиране на тумора, но при пациенти с много големи тумори, разположени в непосредствена близост до дихателните пътища и/или жизненоважен орган, съществува повишен риск от компрометиране и заболеваемост, дължащи се на ефект на туморната маса, при активизирането на тумора. Пациентите, лекувани с епкоритамаб, трябва да се наблюдават и оценяват за активизиране на тумора на критични анатомични места.

CD20-негативно заболяване

Има ограничени данни за пациенти с CD20-негативен DLBCL и пациенти с CD20-негативен FL, лекувани с епкоритамаб, и е възможно ползата за пациентите с CD20-негативен DLBCL и пациентите с CD20-негативен FL да е по-малка в сравнение с пациенти съответно с

CD20-позитивен DLBCL и пациенти с CD20-позитивен FL. Трябва да се имат предвид потенциалните рискове и ползи, свързани с лечението на пациенти с CD20-негативен DLBCL и FL с епкоритамаб.

Карта на пациента

Лекарят трябва да информира пациента за риска от CRS и ICANS и относно всички признаци и симптоми, свързани с CRS и ICANS. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да потърсят незабавно медицинска помощ, ако получат признаци и симптоми на CRS и/или ICANS. Пациентите трябва да получат карта на пациента и да бъдат инструктирани да носят картата по всяко време. Тази карта описва симптомите на CRS и ICANS, при чиято евентуална проява пациентът трябва да потърси незабавно медицинска помощ.

Имунизация

По време на лечение с епкоритамаб не трябва да се прилагат живи и/или живи атенюирани ваксини. Не са провеждани проучвания при пациенти, получили живи ваксини.

Помощни вещества с известно действие

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на флакон, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Този лекарствен продукт съдържа 28,8 mg сорбитол на флакон, които са еквивалентни на 27,33 mg/ml.

Този лекарствен продукт съдържа 0,42 mg полисорбат 80 на флакон, еквивалентно на 0,4 mg/ml. Полисорбат 80 може да предизвика алергични реакции.

Взаимодействия

Списък на взаимодействията

Добавяне към взаимодействията

Не са провеждани проучвания за взаимодействията с други лекарствени продукти.

Преходното повишаване на определени провъзпалителни цитокини от епкоритамаб може да потисне активността на ензима CYP450. При започване на терапия с епкоритамаб при пациенти,

лекувани със субстрати на CYP450 с малка терапевтична ширина, трябва да се обмисли проследяване на състоянието на пациента.

Бременност

Жени с детероден потенциал/контрацепция при жени

Жените с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани да използват ефективна контрацепция по време на лечението с епкоритамаб и най-малко 4 месеца след последната доза. При жени с репродуктивен потенциал трябва да се отхвърли бременност, преди започване на лечение с епкоритамаб.

Бременност

Когато се прилага при бременни жени въз основа на механизма си на действие, епкоритамаб може да причини увреждане на фетуса, включително В-клетъчна лимфоцитопения и промени в нормалния имунен отговор. Липсват данни за употребата на епкоритамаб при бременни жени. Не са провеждани проучвания с епкоритамаб, свързани с репродукцията при животни. IgG1 антителата, като епкоритамаб, могат да преминат през плацентарната бариера, което води до експозиция на фетуса. Бременните жени трябва да бъдат информирани за потенциалния риск за фетуса.

Епкоритамаб не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.

Кърмене

Не е известно дали епкоритамаб се екскретира в кърмата или какъв е ефектът му върху лактацията. Тъй като е известно, че IgGs присъстват в кърмата, неонаталната експозиция на епкоритамаб може да настъпи чрез лактационен трансфер. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с епкоритамаб и най-малко 4 месеца след последната доза.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания с епкоритамаб, свързани с фертилитета (вж. точка 5.3). Ефектът на епкоритамаб върху мъжкия и женския фертилитет не е известен.

Шофиране

Епкоритамаб повлиява значително способността за шофиране и работа с машини. Поради потенциала за развитие на ICANS, пациентите, които получават епкоритамаб, са изложени на риск от промяна на нивото на съзнание (вж. точка 4.4). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат внимателни по време на шофиране, колоездене или работа с тежки или потенциално опасни машини (или да избягват тези дейности, ако имат симптоми).

Нежелани реакции

Резюме на профила на безопасност

Монотерапия с епкоритамаб

Безопасността на епкоритамаб е оценена в нерандомизирано проучване GCT3013-01 с едно рамо при 382 пациенти с рецидивиращ или рефрактерен В-едроклетъчен лимфом (N=167), фоликуларен лимфом (N=129) и фоликуларен лимфом (схема на 3-етапно повишаване на дозата N=86) след две или повече линии на системна терапия и включва всички пациенти, които са достигнали дозата 48 mg и са получили поне една доза епкоритамаб.

Следните нежелани реакции са съобщавани при епкоритамаб по време на клинични проучвания и след пускането му на пазара.

Медианата на продължителността на експозиция на епкоритамаб е 4,9 месеца (диапазон: от <1 до 30 месеца).

Най-честите нежелани реакции (≥ 20%) са CRS, реакции на мястото на инжектиране, умора, вирусна инфекция, неутропения, мускулно-скелетна болка, пирексия и диария.

Сериозни нежелани реакции са наблюдавани при 50% от пациентите. Най-честата сериозна нежелана реакция (≥ 10%) е синдром на освобождаване на цитокини (34%). Четиринадесет пациенти (3,7%) са получили летална нежелана реакция (пневмония при 9 пациенти (2,4%), вирусна инфекция при 4 пациенти (1,0%) и ICANS при 1 пациент (0,3%)).

Нежелани реакции, довели до преустановяване на лечението, са настъпили при 6,8% от пациентите. Прекратяване на лечението с епкоритамаб, поради пневмония, настъпва при

14 пациенти (3,7%), вирусна инфекция при 8 пациенти (2,1%), умора при 2 пациенти (0,5%) и CRS, ICANS или диария при 1 пациент за всяка реакция (0,3%).

Отлагане на доза поради нежелани реакции се наблюдава при 42% от пациентите. Нежеланите реакции, водещи до отлагане на доза (≥ 3%), са вирусни инфекции (17%), CRS (11%), неутропения (5,2%), пневмония (4,7%), инфекция на горните дихателни пътища (4,2%) и пирексия (3,7%).

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

Безопасността на епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб е оценена в M20-638 – открито, рандомизирано, многоцентрово проучване, което включва пациенти с рецидивиращ или рефрактерен фоликуларен лимфом (FL) след една предшестваща линия на терапия. Пациентите получават епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб (N=243) или само леналидомид и ритуксимаб (N=238).

С изключение на CRS и ICANS, резултатите за безопасност, представени по-долу и в Таблица 9, представляват общата популация за безопасност при 243 пациенти, получавали епкоритамаб при схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки или препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Данните, представени за CRS и ICANS, отразяват 133 пациенти, получили епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб.

Препоръчителна схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки

В проучване M20-638 CRS от всяка степен е възникнал при 26% (35/133) от пациентите, лекувани с епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб.

Сериозни нежелани реакции, дължащи се на CRS, са възникнали при 12% от пациентите, получавали епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Отлагане на дозата (прекъсване) на епкоритамаб поради CRS е настъпило при 11% от пациентите. ICANS е настъпил при 0,8% от пациентите, като е съобщено едно събитие Степен 1.

Обща популация за безопасност

При 243 пациенти, получавали епкоритамаб при схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки или препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб, най-честите (≥ 20%) нежелани реакции са били неутропения, обрив, инфекции на горните дихателни пътища, умора, диария, реакции на мястото на инжектиране, анемия, запек, тромбоцитопения, CRS, хипогамаглобулинемия, COVID-19, пирексия и пневмония.

Сериозни нежелани реакции са възникнали при 44% от пациентите, получавали епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Сериозните нежелани реакции при ≥ 5% от пациентите включват CRS, пневмония, COVID-19 и фебрилна неутропения.

Окончателно прекратяване на епкоритамаб поради нежелана реакция е настъпило при 6,6% от пациентите, получавали епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Нежеланите реакции, които са довели до окончателно прекратяване на епкоритамаб при повече от 1 пациент, включват пневмония, COVID-19, инфекции на горните дихателни пътища и неутропения.

Отлагане на дозата епкоритамаб поради нежелана реакция е настъпило при 70% от пациентите, получавали епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Нежеланите реакции, довели до отлагане на дозата на епкоритамаб при ≥ 5% от пациентите, включват неутропения, инфекции на горните дихателни пътища, COVID-19, пневмония, обрив и тромбоцитопения.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции, възникнали при епкоритамаб, са изброени в Таблица 8.

Нежеланите реакции, възникнали при епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб, са изброени в Таблица 9.

Нежеланите реакции от клинични проучвания за епкоритамаб (Таблица 8 и Таблица 9) са изброени по системо-органни класове по MedDRA и се основават на следните категории по честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000).

Във всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Таблица 8 Нежелани реакции, съобщени при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен LBCL или FL, лекувани с епкоритамаб

Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция	Всички степени	Степен 3-4
Инфекции и инфестации
Вирусна инфекция^а	Много чести	Чести
Пневмония^б	Много чести	Чести
Инфекция на горнитедихателни пътища^в	Много чести	Чести
Гъбична инфекция^г	Чести
Сепсис^д	Чести	Чести
Целулит	Чести	Чести
Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)
Активизиране на тумора	Чести
Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропения^е	Много чести	Много чести
Анемия^ж	Много чести	Чести
Тромбоцитопения^з	Много чести	Чести
Лимфопения^и	Много чести	Чести
Фебрилна неутропения	Чести	Чести
Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза^й	Нечести	Редки
Нарушения на имунната система
Синдром на освобождаване на	Много чести	Чести

Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция	Всички степени	Степен 3-4
цитокини^й
Хипогамаглобулинемия	Много чести	Нечести
Нарушения на метаболизма и храненето
Намален апетит	Много чести	Нечести
Хипокалиемия	Чести	Чести
Хипофосфатемия	Чести	Чести
Хипомагнезиемия	Чести	Нечести
Синдром на туморен разпад^к	Чести	Нечести
Нарушения на нервната система
Главоболие	Много чести	Нечести
Синдром на невротоксичност,свързана с имунните ефекторни клетки^й	Чести	Нечести
Сърдечни нарушения
Сърдечни аритмии^л	Чести	Нечести
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Плеврален излив	Чести	Чести
Стомашно-чревни нарушения
Диария	Много чести	Нечести
Болка в корема^м	Много чести	Чести
Гадене	Много чести	Нечести
Повръщане	Чести	Нечести
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Обрив^н	Много чести
Сърбеж	Чести
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Мускулно-скелетна болка^о	Много чести	Чести
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Реакции на мястото на инжектиране^п	Много чести
Умора^р	Много чести	Чести
Пирексия^с	Много чести	Чести
Оток^т	Много чести	Чести
Изследвания
Повишени стойности нааланин аминотрансфераза	Чести	Чести
Повишени стойности на аспартат аминотрансфераза	Чести	Чести
Повишени стойности накреатинин в кръвта	Чести
Понижени стойности на натрий в кръвта^у	Чести	Нечести
Повишени стойности алкалнафосфатаза	Чести
Нежеланите реакции са оценени с помощта на NCI CTCAE версия 5.0aВирусна инфекция включва COVID-19, цитомегаловирусен хориоретинит, цитомегаловирусен колит, цитомегаловирусна инфекция, реактивиране на цитомегаловирусна инфекция, вирусен гастроентерит, херпес симплекс, реактивиране на херпес симплекс, херпес вирусна инфекция, херпес зостер, орален херпес, остър пост-COVID-19 синдром и варицела зостер вирусна инфекциябПневмония включва пневмония вследствие на COVID-19 и пневмония

вИнфекция на горните дихателни пътища включва ларингит, фарингит, инфекция с респираторен синцитиален вирус, ринит, риновирусна инфекция и инфекция на горните дихателни пътища гГъбична инфекция включва инфекция с кандида, кандидоза на хранопровода, кандидоза на устната кухина и орофарингеална кандидоза

дСепсис включва бактериемия, сепсис и септичен шок

еНеутропения включва неутропения и намален брой на неутрофилите

жАнемия включва анемия и понижен серумен феритин

зТромбоцитопения включва намален брой на тромбоцитите и тромбоцитопения

иЛимфопения включва намален брой лимфоцити и лимфопения

йСъбития, класифицирани въз основа на консенсусните критерии на Американското дружество за трансплантация и клетъчна терапия (American Society for Transplantation and Cellular Therapy, ASTCT)

кКлиничният синдром на туморен разпад е класифициран въз основа на критериите на Cairo-

Bishop

лСърдечни аритмии включват брадикардия, синусова брадикардия, синусова тахикардия, суправентрикуларна тахикардия и тахикардия

мБолка в корема включва дискомфорт в корема, болка в корема, болка в долната част на корема, болка в горната част на корема и чувствителност на корема

нОбрив включва обрив, еритематозен обрив, макулозен обрив, макулопапулозен обрив, папулозен обрив, пруритичен обрив, пустулозен обрив и везикуларен обрив

оМускулно-скелетна болка включва болка в гърба, болка в костите, болка в хълбока, мускулно-скелетна болка в гърдите, мускулно-скелетна болка, миалгия, болка във врата, несърдечна болка в гърдите, болка, болка в крайниците и болка в гръбнака

пРеакции на мястото на инжектиране включват синини на мястото на инжектиране, еритема на мястото на инжектиране, хипертрофия на мястото на инжектиране, възпаление на мястото на инжектиране, образувание на мястото на инжектиране, възел на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, пруритус на мястото на инжектиране, обрив на мястото на инжектиране, реакция на мястото на инжектиране, подуване на мястото на инжектиране и уртикария на мястото на инжектиране

рУмора включва астения, умора и летаргия

сПирексия включва повишена телесна температура и пирексия

тОток включва оток на лицето, генерализиран оток, оток, периферен оток, перифернo подуване, подуване и подуване на лицето

уПонижени стойности на натрий в кръвта включват понижени стойности на натрий в кръвта и хипонатриемия

Таблица 9 Нежелани реакции, съобщени при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен FL, лекувани с епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция	Всички степени	Степен 3-4
Инфекции и инфестации
Инфекция на горните дихателни пътища^а	Много чести	Чести
COVID-19^б	Много чести	Чести^#
Пневмония^в	Много чести	Много чести
Цитомегаловирусна инфекция^г	Чести	Чести^#
Херпес-вирусна инфекция^д	Чести	Нечести^#
Гъбична инфекция^е	Чести	Нечести
Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропения^ж	Много чести	Много чести
Анемия^з	Много чести	Чести^#
Тромбоцитопения^и	Много чести	Чести
Лимфопения^й	Много чести	Много чести
Фебрилна неутропения	Чести	Чести

Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция	Всички степени	Степен 3-4
Нарушения на имунната система
Синдром на освобождаване на цитокини^‡	Много чести
Хипогамаглобулинемия^к	Много чести	Нечести
Психични нарушения
Безсъние	Много чести
Нарушения на нервната система
Нарушения на нервната система^л	Много чести
Главоболие	Много чести
Синдром на невротоксичност,свързана с имунните ефекторни клетки^‡	Нечести
Стомашно-чревни нарушения
Диария	Много чести	Чести^#
Запек	Много чести	Нечести^#
Гадене	Много чести
Мукозит^м	Чести
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Обрив^н	Много чести	Много чести^#
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Умора^о	Много чести	Чести^#
Реакции на мястото на инжектиране^п	Много чести
Пирексия	Много чести	Нечести^#
Изследвания
Понижен калий в кръвта^р	Много чести	Чести^#
Повишена аланин аминотрансфераза	Много чести	Чести^#
Повишена аспартат аминотрансфераза	Много чести	Чести^#
§Степента на нежеланите реакции е определена по CTCAE версия 5.0.‡Степента на CRS и ICANS е определена по консенсусните критерии на ASTCT (Lee et al., 2019).#Настъпили са само нежелани реакции степен 3.аИнфекции на горните дихателни пътища включват остър синузит, ларингит, назофарингит, фарингит, инфекция с респираторно-синцитиален вирус, ринит, риновирусна инфекция, синузит, инфекция на горните дихателни пътища.бCOVID-19 включва COVID-19, пневмония, причинена от COVID-19, коронавирусна инфекция, коронавирусна пневмония.^вПневмония включва атипична пневмония, бронхопулмонална аспергилоза, инфекциозно обостряне на бронхиектазии, пневмония, причинена от Pneumocystis jirovecii, пневмония, пневмония, причинена от ацинобактер, бактериална пневмония, цитомегаловирусна пневмония, гъбична пневмония, хемофилусна пневмония, грипна пневмония, пневмония, причинена от легионела, микоплазмена пневмония, парагрипна вирусна пневмония, пневмококова пневмония, пневмония, причинена от Pseudomonas, респираторно-синцитиална вирусна пневмония, вирусна пневмония.гЦитомегаловирусна инфекция включва цитомегаловирусен хориоретинит, цитомегаловирусен колит, цитомегаловирусна инфекция, реактивация на цитомегаловирусна инфекция, цитомегаловирусна виремия.дХерпес-вирусна инфекция включва вроден херпес симплекс, херпес симплекс, реактивация на херпес симплекс, херпес-вирусна инфекция, херпес зостер, орален херпес, варицела зостер вирусна инфекцияеГъбична инфекция включва инфекция с кандида, кандидоза на устната кухина, кандидоза на кожата, вулвовагинална кандидозажНеутропения включва неутропения, намален брой на неутрофилите.

Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция	Всички степени	Степен 3-4
зАнемия включва анемия и понижен серумен феритин.иТромбоцитопения включва намален брой на тромбоцитите, тромбоцитопения. йЛимфопения включва намален брой на лимфоцитите, лимфопения. кХипогамаглобулинемия включва понижени нива на имуноглобулин G в кръвта, хипогамаглобулинемия, хипоглобулинемия, понижени нива на имуногл обулини.лНеврологични промени включват нарушено равновесие, замъглено съзнание, когнитивни нарушения, състояние на обърканост, нарушения на вниманието, дисфония, есенциален тремор, хипоакузия, увреждане на паметта, тремор, световъртеж.мМукозит включва афтозна язва, улцерация на устата, инфекция на лигавицата, възпаление на лигавицата, орофарингеална болка, стоматит.нОбрив включва обрив на мястото на приложение, мехури, обрив на мястото на катетъра, дерматит, еритема, обрив, еритематозен обрив, макулозен обрив, макулопапулозен обрив, папулозен обрив, пруритичен обрив, пустулозен обрив, ексфолиация на кожата, кожна реакция, токсичен кожен обрив, уртикария.оУмора включва астения, умора, летаргия, неразположение.пРеакции на мястото на инжектиране включват целулит на мястото на инжектиране, еритем на мястото на инжектиране, възпаление на мястото на инжектиране, възел на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, сърбеж на мястото на инжектиране, реакция на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране.рПонижени стойности на калий в кръвта включват хипокалиемия.

Описание на избрани нежелани реакции

Синдром на освобождаване на цитокини

Монотерапия с епкоритамаб

Схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки (В-едроклетъчен лимфом и фоликуларен лимфом)

В проучване GCT3013-01, CRS от всяка степен се наблюдава при 58% (171/296) от пациентите с В-едроклетъчен лимфом и фоликуларен лимфом, лекувани с епкоритамаб при схемата на

2-етапно повишаване на дозата на стъпки. Честотата на Степен 1 е 35%, Степен 2 е 21% и Степен 3 се наблюдава при 2,4% от пациентите. Рецидивиращ CRS се наблюдава при 21% от пациентите. CRS от всяка степен се наблюдава при 9,8% от пациентите след въвеждащата доза (Цикъл 1, Ден 1), 13% след междинната доза (Цикъл 1, Ден 8), 51% след първата пълна доза

(Цикъл 1, Ден 15), 6,5% след втората пълна доза (Цикъл 1, Ден 22) и 3,7% след третата пълна доза (Цикъл 2, Ден 1) или последващи дози. Медианата на времето до поява на CRS от последната приложена доза епкоритамаб е 2 дни (диапазон: от 1 до 12 дни). Медианата на времето до поява след първата пълна доза е 19,3 часа (диапазон: от <0,1 до 7 дни). CRS отшумява при 99% от пациентите, а медианата на продължителността на събитията на CRS е 2 дни (диапазон: от 1 до 54 дни).

При 171 пациенти, развили CRS, най-честите признаци и симптоми на CRS включват пирексия 99%, хипотония 32% и хипоксия 16%. Други признаци и симптоми на CRS при ≥3% от пациентите включват втрисане (11%), тахикардия (включително синусова тахикардия (11%)), главоболие (8,2%), гадене (4,7%) и повръщане (4,1%). Преходно повишени стойности на чернодробни ензими (ALT или AST > 3xULN) са съпътствали CRS при 4,1% от пациентите със CRS. Вижте точки 4.2 и 4.4 за насоки за проследяване и лечение.

Схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки (фоликуларен лимфом)

В проучване GCT3013-01, CRS от всяка степен се наблюдава при 49% (42/86) от пациентите, лекувани с епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки при фоликуларен лимфом. Честотата на Степен 1 е 40%, на Степен 2 е 9%. Не се

съобщават събития на CRS Степен ≥ 3. Рецидивиращ CRS се наблюдава при 23% от пациентите. Повечето от събитията на CRS настъпват в Цикъл 1, когато при 48% от пациентите настъпва събитие. В Цикъл 1 CRS настъпва при 12% от пациентите след въвеждащата доза (Цикъл 1,

Ден 1), при 5,9% от пациентите – след междинната доза (Цикъл 1, Ден 8), при 15% от пациентите след втората междинна доза (Цикъл 1, Ден 15) и при 37% от пациентите след първата пълна доза (Цикъл 1, Ден 22). Медианата на времето до поява на CRS от последната приложена доза епкоритамаб е 59 часа (диапазон: от 1 до 8 дни). Медианата на времето до появата след първата пълна доза е 61 часа (диапазон: от 1 до 8 дни). CRS отзвучава при 100% от пациентите, а медианата на продължителността на събитията на CRS е 2 дни (диапазон: от 1 до 14 дни).

Сериозни нежелани реакции, дължащи се на CRS, се появяват при 28% от пациентите, които са получили епкоритамаб.

Отлагане на дозата поради CRS се е наложило при 19 % от пациентите, които са получили епкоритамаб.

При 42-мата пациенти, развили CRS при препоръчителната доза, най-честите (≥ 10%) признаци и симптоми на CRS включват пирексия (100%) и хипотония (14%). Освен употребата на кортикостероиди за овладяване на събитие на CRS при 12% от пациентите е използван тоцилизумаб.

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638, CRS от всяка степен се наблюдава при 26% (35/133) от пациентите, лекувани с епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Честотата на CRS Степен 1 е 21% (28/133), на Степен 2 е 5,3% (7/133). Към момента на анализа няма съобщения за събития на CRS Степен ≥3. Рецидивиращ CRS се наблюдава при 10% (13/133) от пациентите. От всички събития на CRS, повечето (88%) настъпват по време на Цикъл 1. На Цикъл 1 CRS се наблюдава при 6% (8/133) от пациентите след въвеждащата доза (Цикъл 1, Ден 1), при 3,8% (5/133) от пациентите след първата междинна доза (Цикъл 1, Ден 8), при 2,3% (3/132) от пациентите след втората междинна доза (Цикъл 1, Ден 15) и при 19% (25/132) от пациентите след първата пълна доза (Цикъл 1,

Ден 22). Медианата на времето до поява на CRS от последната приложена доза епкоритамаб за всички дози е 78 часа (диапазон: от 0,2 до 12 дни). Медианата на времето до поява след първата пълна доза от 48 mg е 41 часа (диапазон: от 0,3 до 12 дни). CRS отзвучава при 100% от пациентите, а медианата на продължителността на CRS е 2 дни (диапазон: от 0,1 до 26 дни).

Синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки

Монотерапия с епкоритамаб

В проучване GCT3013-01 ICANS настъпва при 4,7% (18/382) от пациентите, лекувани с епкоритамаб, 3,1% развиват Степен 1 и 1,3% развиват Степен 2. При един пациент (0,3%) се развива случай на ICANS Степен 5 (летален). Медианата на времето до първата поява на ICANS от началото на лечението с епкоритамаб (Цикъл 1, Ден 1) e 18 дни (диапазон: от 8 до 141 дни). ICANS отзвучава при 94% (17/18) от пациентите с подходящо лечение. Медианата на времето до отшумяване на ICANS е 2 дни (диапазон: от 1 до 9 дни). От 18-те пациенти със ICANS, при 11% той се появява преди CRS, при 44% - едновременно със CRS, при 17% след появата на CRS и при 28% - без наличие на CRS.

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638 ICANS настъпва при 0,8% (1/133) от пациентите с FL, лекувани с епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в комбинация с леналидомид и ритуксимаб, като е съобщено едно събитие Степен 1. Събитието възниква след дозата от 48 mg на Цикъл 1, Ден 22, а ICANS отзвучава за 3 дни.

Сериозни инфекции

Монотерапия с епкоритамаб

В-едроклетъчен лимфом

В проучване GCT3013-01 сериозни инфекции от всяка степен настъпват при 25% (41/167) от пациентите с В-едроклетъчен лимфом, лекувани с епкоритамаб. Най-честите сериозни инфекции включват COVID-19 (6,6%), пневмония, причинена от COVID-19 (4,2%), пневмония с друг произход (3,6%), сепсис (2,4%), инфекция на горните дихателни пътища (1,8%), бактериемия (1,2%) и септичен шок (1,2%). Медианата на времето до настъпване на първата сериозна инфекция от началото на лечението с епкоритамаб (Цикъл 1, Ден 1) е 56 дни (диапазон: от 4 до 631 дни), с медиана на продължителност 15 дни (диапазон: от 4 до 125 дни). Инфекции Степен 5 настъпват при 7 пациенти (4,2%).

Фоликуларен лимфом

В проучване GCT3013-01 сериозни инфекции от всяка степен настъпват при 32% (68/215) от пациентите с фоликуларен лимфом, лекувани с епкоритамаб. Най-честите сериозни инфекции включват COVID-19 (8,8%), пневмония, причинена от COVID-19 (5,6%), пневмония (3,7%), инфекция на уринарния тракт (1,9%) и пневмония, причинена от Pneumocystis jirovecii (1,4%). Медианата на времето до настъпване на първата сериозна инфекция от началото на лечението с епкоритамаб (Цикъл 1, Ден 1) е 81 дни (диапазон: от 1 до 636 дни), с медиана на продължителност 18 дни (диапазон: от 4 до 249 дни). Събития на инфекция Степен 5 настъпват при 8 пациенти (3,7%), 6 (2,8%) от които се приписват на COVID-19 или причинена от COVID-19 пневмония.

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638 сериозни инфекции, включително опортюнистични инфекции, се съобщават при 33% (81/243) от пациентите с FL, лекувани с епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб. Най-честите са пневмония (10%), COVID-19 (4,5%) и пневмония, причинена от COVID-19 (3,7%). Медианата на времето до появата на първата сериозна инфекция от началото на лечението с епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб (Цикъл 1, Ден 1) е 91 дни (диапазон: от 2 до 418 дни), като медианата на продължителността е 13 дни (диапазон: от 1 до 123 дни).

Неутропения

Монотерапия с епкоритамаб

В проучване GCT3013-01 неутропения от всяка степен настъпва при 28% (105/382) от пациентите, включително 23% събития Степен 3-4. Медианата на времето до настъпване на първото събитие на неутропения/намален брой на неутрофилите е 65 дни (диапазон: от 2 до

750 дни), с медиана на продължителността 15 дни (диапазон: от 2 до 415 дни). От 105 пациенти, които имат неутропения/намален брой на неутрофилите, 61% получават G-CSF за лечение на състоянието.

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638 неутропения от всяка степен се наблюдава при 74% (180/243) от пациентите, включително 27% (66/243) случаи Степен 3 и 42% (101/243) случаи Степен 4. Медианата до поява на първия случай на неутропения/намаляване на броя на неутрофилите е 57 дни (диапазон: от 2 до 377 дни), с медиана на продължителността 22 дни (диапазон: от 3 до 219 дни). От 167-те пациенти със събития на неутропения/намален брой неутрофили Степен 3-4 87% (146/167) получават G-CSF за лечение на събитията.

Синдром на туморен разпад

Монотерапия с епкоритамаб

В проучване GCT3013-01 TLS настъпва при 1,0% (4/382) от пациентите. Медианата на времето до началото е 18 дни (диапазон: от 8 до 33 дни), а медианата на продължителността е 3 дни (диапазон: от 2 до 4 дни).

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638 лабораторен TLS настъпва при един (1) пациент. Събитието възниква в Цикъл 1, Ден 10 и отзвучава в рамките на 6 дни. Клиничен TLS не се наблюдава при пациенти с FL, лекувани с епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб.

Активизиране на тумора

Монотерапия с епкоритамаб

В проучване GCT3013-01 активизиране на тумора се наблюдава при 1,6% (6/382) от пациентите, като всички са Степен 2. Медианата на времето до появата е 19,5 дни (диапазон: от 9 до 34 дни), а медианата на продължителността е 9 дни (диапазон: от 1 до 50 дни).

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

В проучване M20-638 активиране на тумора настъпва при 1,2% (3/243) от пациентите, като при 0,8% (2/243) то е Степен 2, а при 0,4 % (1/243) е Степен 3. Медианата на времето до поява е 8 дни (диапазон: от 7 до 20 дни), а медианата на продължителността е 7,5 дни (диапазон: от 3 до

12 дни).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Предозиране

В случай на предозиране, пациентът трябва да се наблюдава за признаци или симптоми на нежелани реакции и да се назначи подходящо лечение.

Фармакологични свойства - Tepkinly 48 mg

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, други моноклонални антитела и антитяло лекарствени конюгати, ATC код: L01FX27

Механизъм на действие

Епкоритамаб е хуманизирано биспецифично IgG1 антитяло, което се свързва със специфичен екстрацелуларен епитоп на CD20 върху В-клетките и с CD3 върху Т-клетките. Активността на епкоритамаб зависи от едновременното ангажиране на CD20-експресиращи ракови клетки и

CD3-експресиращи ендогенни Т-клетки от епкоритамаб, който индуцира специфично Т-клетъчно активиране и Т-клетъчно медиирано унищожаване на CD20-експресиращите клетки.

Fc фрагментът на епкоритамаб е заглушен, за да се предотвратят таргет - независими имунни ефекторни механизми, като антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност (antibody-dependent cellular cytotoxicity, ADCC), комплемент-зависима клетъчна цитотоксичност

(complement-dependent cellular cytotoxicity, CDC) и антитяло-зависима клетъчна фагоцитоза (antibody-dependent cellular phagocytosis, ADCP).

В предклинични проучвания комбинацията от епкоритамаб и ритуксимаб не предизвиква функционална интерференция и води до комплементарна NK-клетъчнo медиирана антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност (ADCC) и Т-клетъчнo медиирана цитотоксичност.

Фармакодинамични ефекти

Епкоритамаб индуцира бързо и продължително изчерпване на циркулиращите В-клетки (определено като брой CD19 В-клетки ≤10 клетки/µl) при участниците, които имат откриваеми В-клетки при започване на лечението). При 21% от участниците (n=33) с DLBCL и 50% от участниците (n=56) с FL има откриваеми циркулиращи B-клетки при започване на лечението.

Преходно намаление на циркулиращите Т-клетки се наблюдава непосредствено след всяка доза в Цикъл 1, последвано от експанзия на Т-клетките в последващите цикли.

В проучване GCT3013-01 след подкожно приложение на епкоритамаб при препоръчителната схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки при пациенти с LBCL, се наблюдават преходни и умерени повишения на циркулиращите нива на избрани цитокини (IFN-γ, TNFα, IL-6, IL-2 и IL-10), предимно след първата пълна доза (48 mg), с пикови нива между 1 до 4 дни след приложение на дозата. Нивата на цитокините се връщат към изходното ниво преди следващата пълна доза, но повишаване на цитокините може да се наблюдава също и след Цикъл 1.

В проучване GCT3013-01 след подкожно приложение на епкоритамаб при препоръчителната схема на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки при пациенти с FL медианата на нивата на IL-6, асоциирани с риск от CRS, остават постоянно ниски след всяка доза в Цикъл 1 и след това, особено след първата пълна доза, в сравнение с пациенти, които получават доза при 2-етапното повишение.

Имуногенност

Често се откриват антилекарствени антитела (аnti-drug antibodies, ADA). Честотата на ADA, възникнали в хода на лечението, при схемата на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки (0,16/0,8/48 mg) в комбинираната популация с DLBCL и FL е 3,4% (3,4 % положителни, 93,9% отрицателни и 2,7% неопределени, N=261 оценими пациенти) и 3,3% (3,3% положителни, 95% отрицателни и 1,7% неопределени, N= 60 оценими пациенти), съответно в проучванията GCT3013-01 и GCT3013-04.

Честотата на ADA, възникнали в хода на лечението, при схемата на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки (0,16/0,8/3/48 mg) в кохортата с FL за оптимизиране е 7% (7% положителни, 91,5% отрицателни и 1,4% неопределени, N=71 оценими пациенти) в проучване GCT3013-01. Участник се класифицира като неопределен, ако пациентът на изходно ниво е потвърден като ADA положителен, но няма потвърден положителен резултат по време на лечението или ако потвърдените ADA титри при положителните резултати по време на лечение са равни или

по-ниски от тези от изходното ниво.

Анти-епкоритамаб антитела се развиват при 2,1% от пациентите (5 от 238) с FL, лекувани с епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб в проучване M20-638 (до 12 цикъла).

Не са наблюдавани доказателства за влияние на ADA върху фармакокинетиката, ефикасността или безопасността, но данните все още са ограничени. Неутрализиращи антитела не са оценявани.

Клинична ефикасност и безопасност

Дифузен В-едроклетъчен лимфом

Проучването GCT3013-01 е открито, многокохортно, многоцентрово проучване с едно рамо за оценка на епкоритамаб като монотерапия при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен

В-едроклетъчен лимфом (large B-cell lymphoma, LBCL) след две или повече линии на системна терапия, включително дифузен В-едроклетъчен лимфом (DLBCL). Проучването включва част с повишаване на дозата и част с разширяване на обхвата на дозата. Частта на проучването с разширяване на обхвата на дозата включва кохорта с агресивен неходжкинов лимфом (aggressive non-Hodgkin lymphoma, aNHL), кохорта с индолентен NHL (indolent non-Hodgkin lymphoma, iNHL) и кохорта с мантелноклетъчен лимфом (mantle-cell lymphoma, MCL). Основната кохорта с aNHL се състои от пациенти с LBCL (N = 157), включително пациенти с DLBCL (N = 139, от тях 12 пациенти имат MYC, BCL2 и/или BCL6 мутации, т.е. DH/TH), с високостепенен В-клетъчен лимфом (high-grade B-cell lymphoma, HGBCL) (N = 9), с фоликуларен лимфом степен 3B (follicular lymphoma, FL) (N = 5) и пациенти с първичен медиастинален В-клетъчен лимфом (primary mediastinal B-cell lymphoma, PMBCL) (N = 4). В кохортата DLBCL 29% (40/139) от пациентите имат трансформиран DLBCL, произтичащ от индолентен лимфом. От пациентите, включени в проучването, се изисква да имат документирана CD20+ зряла В-клетъчна неоплазма според класификацията на СЗО 2016 или класификацията на СЗО 2008 на базата на представителен доклад от патологично изследване, които са претърпели неуспешна предшестваща автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки (hematopoietic stem cell transplantation, HSCT) или не отговарят на условията за автоложна HSCT, пациенти с брой лимфоцити < 5×10⁹/l и пациенти с поне една предшестваща терапия, съдържаща анти-CD20 моноклонално антитяло.

Проучването изключва пациенти със засягане на централната нервна система (ЦНС) от лимфом, предшестващо лечение с алогенна HSCT или трансплантация на солиден орган, хронично протичащи инфекциозни заболявания, всички пациенти с известен нарушен Т-клетъчен имунитет, креатининов клирънс по-нисък от 45 ml/min, аланин аминотрансфераза със стойност

3 пъти над горната граница на нормата, сърдечна фракция на изтласкване под 45% и известно клинично значимо сърдечно-съдово заболяване. Ефикасността е оценена при 139 пациенти с DLBCL, които са получили поне една доза епкоритамаб, приложен подкожно в цикли с продължителност 4 седмици, т.е. 28 дни. Монотерапията с епкоритамаб е прилагана по препоръчителната схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки, както следва:
- Цикъл 1: епкоритамаб 0,16 mg на Ден 1; 0,8 mg на Ден 8; 48 mg на Ден 15 и Ден 22
- Цикли 2-3: епкоритамаб 48 mg на Дни 1, 8, 15 и 22
- Цикли 4-9: епкоритамаб 48 mg на Дни 1 и 15
- Цикли 10 и по-нататък: епкоритамаб 48 mg на Ден 1

Пациентите продължават да получават епкоритамаб до прогресия на заболяването или до настъпване на неприемлива токсичност.

Демографските данни и характеристиките на изходно ниво са представени в Таблица 10.

Таблица 10 Демографски данни и характеристики на изходно ниво на пациенти с DLBCL в проучването GCT3013-01

Характеристики	(N = 139)
Възраст
Медиана, години (мин., макс.)	66 (22; 83)
< 65 години, n (%)	66 (47)
65 до < 75 години, n (%)	44 (32)
≥ 75 години, n (%)	29 (21)
Мъже, n (%)	85 (61)
Раса, n (%)
Бели	84 (60)

Характеристики	(N = 139)
Азиатци	27 (19)
Други	5 (4)
Не е съобщено	23 (17)
Функционален статус по ECOG; n (%)
0	67 (48)
1	67 (48)
2	5 (4)
Стадий на заболяването^в при първоначалната диагноза, n (%)
III	16 (12)
IV	86 (62)
Брой предшестващи линии антилимфомна терапия
Медиана (мин., макс.)	3 (2; 11)
2, n (%)	41 (30)
3, n (%)	47 (34)
≥ 4, n (%)	51 (37)
История на заболяването за DLBCL; n (%)
Нововъзникнал DLBCL	97 (70)
DLBCL, трансформиран от индолентен лимфом	40 (29)
FISH анализ на централна лаборатория^г, N = 88
Лимфом с двойна/тройна мутация (double/triple hit), n(%)	12 (14)
Предшестваща автоложна HSCT	26 (19)
Предшестваща терапия; n (%)
Предшестваща CAR-T терапия	53 (38)
Първично рефрактерно заболяване^a	82 (59)
Рефрактерен на ≥ 2 последователни линии на предшестваща антилимфомна терапия^б	104 (75)
Рефрактерен на последната линия на системна антинеопластична терапия^б	114 (82)
Рефрактерен на предшестваща анти-CD20 терапия	117 (84)
Рефрактерен на CAR-T терапия	39 (28)
aПациентът се счита с първично рефрактерно заболяване, ако е рефрактерно на антилимфомна терапия от първа линия.бПациентът се счита с рефрактерно заболяване, ако е налице прогресия на заболяването по време на терапията или прогресия на заболяването в рамките на< 6 месеца след завършване на терапията. Пациентът се счита с рецидив, ако е има рецидив на заболяването ≥ 6 месеца след завършване на терапията. ^вСпоред стадиращата система от Ан Арбър.^г Извършен е post hoc FISH анализ на налични диагностични срезове на туморна тъкан на изходно ниво при 88 пациенти с DLBCL, в централна лаборатория.

Първичната крайна точка за ефикасност е честота на общ отговор (overall response rate, ORR), определен по класификацията от Лугано (2014), както е оценено от Независима комисия за преглед (Independent Review Committee, IRC). Медианата на времето за проследяване е

15,7 месеца (диапазон: от 0,3 до 23,5 месеца). Медианата на продължителността на експозиция е 4,1 месеца (диапазон: от 0 до 23 месеца).

Таблица 11 Резултати за ефикасност в проучването GCT3013-01 при пациенти с DLBCL^a

Крайна точка IRC оценка	Епкоритамаб (N = 139)
ORR^б, n (%)	86 (62)
(95% CI)	(53,3; 70)
CR^б, n (%)	54 (39)
(95% CI)	(30,7; 47,5)
PR, n (%)	32 (23)
(95% CI)	(16,3; 30,9)
DOR^б
Медиана (95% CI), месеци	15,5 (9,7; NR)
DOCR^б
Медиана (95% CI), месеци	NR (12,0; NR)
TTR, медиана (диапазон), месеци	1,4 (1; 8,4)
CI = доверителен интервал; CR = пълен отговор; DOR = продължителност на отговора; DOCR = продължителност на пълния отговор; IRC = Независима комисия за преглед; ORR = честота на общ отговор; PR = частичен отговор; TTR = време до отговор ^aОпределено по класификацията от Лугано (2014), оценено от Независима комисия за преглед (IRC)бВключени пациенти с първоначална PD по класификацията от Лугано или IR по LYRIC, които по-късно са получили PR/CR.

Медианата на времето до CR е 2,6 месеца (диапазон: от 1,2 до 10,2 месеца).

Фоликуларен лимфом

M20-638

Проучване M20-638 е открито, рандомизирано, многоцентрово проучване, което оценява епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен фоликуларен лимфом (FL) след една предшестваща линия на терапия. Пациентите са рандомизирани да получават епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб или само леналидомид и ритуксимаб. В проучването са включени пациенти с хистологично потвърден класически FL (преди това FL Степен 1 до 3а) стадий II, III или IV, без данни за хистологична трансформация в агресивен лимфом и CD20+ заболяване въз основа на последния представителен патологичен доклад, съгласно 5-ото издание на класификацията на СЗО, рецидивиращо или рефрактерно заболяване след проведено лечение с поне една предшестваща антилимфомна схема, която е съдържала анти-CD20 моноклонално антитяло в комбинация с химиотерапия, функционален статус по Източната кооперативна онкологична група (Eastern Cooperative Oncology Group, ECOG) от 0 до 2, липса на документирана рефрактерност към леналидомид, липса на експозиция на леналидомид в рамките на 12 месеца преди рандомизацията и необходимост от започване на лечение по преценка на изследователя въз основа на симптомите и/или тежестта на заболяването (напр. критерии на GELF). От проучването са изключени пациенти със засягане на ЦНС от лимфом, предшестващ алографт, известна активна инфекция, известен нарушен Т-клетъчен имунитет, креатининов клирънс,

по-нисък от 50 ml/min, аланин аминотрансфераза със стойност > 3 пъти горната граница на нормата и клинично значимо сърдечносъдово заболяване. Пациентите са получавали епкоритамаб на 28-дневни цикли за общо 12 цикъла или до прогресия на заболяването или неприемлива токсичност, което от двете настъпи първо.

Препоръчителната схемата на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки е:

Цикъл 1: епкоритамаб 0,16 mg на Ден 1, 0,8 mg на Ден 8, 3 mg на Ден 15 и 48 mg на Ден 22
Цикли 2-3: епкоритамаб 48 mg на Дни 1, 8, 15 и 22
Цикли 4-12: епкоритамаб 48 mg на Ден 1

И в двете терапевтични рамена леналидомид се прилага перорално при доза 20 mg веднъж дневно от Ден 1 до 21 за 12 цикъла, а ритуксимаб се прилага интравенозно при доза 375 mg/m² на Ден 1, 8, 15 и 22 на Цикъл 1, последван от приложение на Ден 1 на Цикли 2 до 5.

Демографските данни на изходно ниво и свързаните със заболяването изходни характеристики, представени в Таблица 12, се основават на intent to treat популацията.

Таблица 12 Демографски данни на изходно ниво и свързаните със заболяването изходни характеристики при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен FL в проучване M20-638

Параметър	Епкоритамаб + Леналидомид иритуксимаб (N=243)	Леналидомид и ритуксимаб (N=245)
Възраст, години
Медиана (диапазон)	60 (30; 84)	63 (24; 89)
Разпределение по възраст, n (%)
<65 години	155 (64)	139 (57)
65 до <75 години	68 (28)	71 (29)
≥75 години	20 (8)	35 (14)
Пол, n (%)
Мъже	139 (57)	138 (56)
Раса, n (%)
Бели	168 (71)	184 (76)
Азиатци	63 (27)	54 (22)
Чернокожи или афроамериканци	6 (3)	2 (0,8)
Американски индианци или коренно население на Аляска	0	1 (0,4)
Смесена	1 (0,4)	1 (0,4)
Липсват данни	5	3
Функционално състояние по ECOG, n (%)
0	166 (68)	170 (69)
1	72 (30)	68 (28)
2	5 (2)	7 (3)
Стадий по Ан Арбър, n (%)
II	37 (15)	44 (18)
III	74 (31)	68 (28)
IV	132 (54)	133 (54)
С голям туморен товар^а, n (%)	76 (32)	84 (35)
Оценка по FLIPI (Follicular LymphomaInterntional Prognostic Index) на изходното ниво, n (%)
0-1	63 (26)	56 (23)
2	79 (33)	76 (31)
3-5	100 (41)	113 (46)
Брой линии на предшестваща терапия
Медиана (мин., макс.)	1 (1; 7)	1 (1; 6)
1, n (%)	145 (60)	141 (58)
2, n (%)	58 (24)	61 (25)
≥3, n (%)	40 (17)	43 (18)
Предшестваща SCT, n (%)	23 (10)	18 (7)
Рефрактерен на последната линия на терапия, n (%)	84 (35)	82 (34)
Рефракерен към анти-CD20 терапия и към терапия с алкилиращо средство, n (%)	91 (37)	91 (37)

Параметър	Епкоритамаб + Леналидомид и ритуксимаб(N=243)	Леналидомид и ритуксимаб (N=245)
POD24, n (%)	106 (44)	93 (38)
ECOG = Източна кооперативна онкологична група; FLIPI = международен прогностичен индекс за фоликуларен лимфом (follicular lymphoma international prognostic index); SCT = трансплантация на стволови клетки; POD24 = прогресия на заболяването в рамките на 24 месеца.аНодален или екстранодален >6 cm.

Ефикасността е установена въз основа на две първични крайни точки – преживяемост без прогресия (PFS) и честота на общ отговор (ORR), определени съгласно критериите от Лугано 2014 г., както е оценено от Независима комисия за преглед (IRC). Допълнителните показатели за ефикасността включват пълен отговор (CR) и обща преживяемост (OS). Проучването M20-638 демонстрира статистически значимо подобрение както по отношение PFS, така и по отношение ORR според оценката на IRC за епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб в сравнение само с леналидомид и ритуксимаб. В ITT популацията медианата на продължителност на проследяването в проучването при пациенти, рандомизирани да получават епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб, е 14,8 месеца (диапазон: от 0 до 31). Медианата на продължителност на проследяването в проучването при пациенти, рандомизирани да получават само леналидомид и ритуксимаб, е 14,6 месеца (диапазон: от 0 до 30). Резултатите за ефикасност са обобщени в Таблица 13.

Таблица 13: Резултати за ефикасността от M20-638 при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен FL

Крайна точкаа	Епкоритамаб +Леналидомид и ритуксимаб	Леналидомид и ритуксимаб
	(N=243)	(N=245)
PFS^б
Брой събития, n (%)	23 (9)	75 (31)
Прогресия на заболяването	19 (83)	63 (84)
Смърт	4 (17)	12 (16)
Медиана (95% CI), месеци	NR (21,9; NR)	11,2 (10,5; NR)
Коефициент на риск^в (95% CI)	0,21 (0,13; 0,33)
P-стойност^г	< 0,0001
ORR^б,^д, n (%)	111 (96)	94 (81)
(95% CI)	(90,2; 98,6)	(72,7; 87,7)
P-стойност^е	< 0,0001
CRR^б, n (%)	181 (74)	106 (43)
(95% CI)	(68,5; 79,8)	(37,0; 49,7)
P-стойност^е	< 0,0001
OS
Брой събития, n (%)	10 (4,1)	25 (10,2)
Медиана (95% CI), месеци	NR (NR, NR)	NR (NR, NR)
HR (95% CI)	0,38 (0,18; 0,80)
PFS = преживяемост без прогресия; CI = доверителен интервал; NR = не е достигнато; CRR = честота на пълен отговор; ORR = честота на общ отговор; OR = обща преживяемост. ^аОпределено по класификацията от Лугано с PET-CT (2014), както е оценено от Независима комисия за преглед (IRC).бКъм датата на заключване на данните на 10 януари 2025 г. PFS, ORR и CR демонстрират статистическо превъзходство на епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб, в сравнение с леналидомид и ритуксимаб със средна продължителност на проследяването10,4 месеца.

Крайна точкаа	Епкоритамаб +Леналидомид и ритуксимаб	Леналидомид и ритуксимаб
вКоефициент на риск по метода на Cox за пропорционалност на риска, стратифициран според история на заболяването и регион.гp-стойност (едностранна) от Log-rank тест, стратифициран по история на заболяването и регион.дORR, определена като дял от пациентите с CR или PR като най-добър общ отговор (BOR), както е оценено по критериите от Лугано с PET-CT (2014).ер-стойността (едностранна) е изведена от тест на Cochran-Mantel-Haenszel, стратифициран по история на заболяването и регион.жOS анализ не е достигнал статистическа значимост към датата на заключване на даннните 24 май 2025 г и ще бъде направен отново в по-късен етап.

Кривите на Kaplan-Meier за PFS, определена съгласно критериите от Лугано (2014) въз основа на оценката на IRC, са показани на Фигура 1.

Фигура 1: Графика на Kaplan-Meier за PFS (ITT популация) – проучване M20-638

Кривите на Kaplan-Meier за OS са показани на Фигура 2.

Фигура 2: Графика на Kaplan-Meier за OS (ITT популация) в проучване M20-638

GCT3013-01

Проучване GCT3013-01 е открито, многокохортно, многоцентрово изпитване с едно рамо за оценка на епкоритамаб като монотерапия при пациенти с рецидивиращ или рефрактерен фоликуларен лимфом (FL) след две или повече линии на системна терапия. Проучването включва част с повишаване на дозата, част с разширяване на обхвата на дозата и част за оптимизация с 3-етапно повишение на дозата на стъпки. Частта на проучването с разширяване на обхвата на дозата включва кохорта с агресивен неходжкинов лимфом (aggressive non-Hodgkin lymphoma, aNHL), кохорта с индолентен NHL (indolent NHL, iNHL) и кохорта с мантелноклетъчен лимфом (MCL). Основната кохорта с iNHL включва пациенти с FL. От пациентите, включени в проучването, се изисква да имат документирана CD20+ зряла

В-клетъчна неоплазма според класификацията на СЗО 2016 или класификацията на СЗО 2008 на базата на представителен доклад от патологично изследване с хистологично потвърден FL 1-3A при първоначалната диагноза без клинични или патологични данни за трансформация. Всички пациенти имат рецидивиращо или рефрактерно заболяване до последната предходна линия на терапия и са лекувани предварително с най-малко 2 линии на системна антинеопластична терапия, включително поне една предшестваща терапия, съдържаща анти-CD20 моноклонално антитяло и алкилиращо средство или леналидомид. От проучването са изключени пациенти със засягане на ЦНС от лимфом, алогенна HSCT или трансплантация на солиден орган, неовладени активни инфекциозни заболявания, всички пациенти, за които е известно, че са с нарушен

Т-клетъчен имунитет, креатининов клирънс по-нисък от 45 ml/min, аланин аминотрансфераза със стойност > 3 пъти над горната граница на нормата и сърдечна фракция на изтласкване под 45%. Ефикасността е оценена при 128 пациенти, които са получили епкоритамаб подкожно (s.c.) в цикли от 4 седмици, т.е. 28 дни. Епкоритамаб е приложен като монотерапия по схемата на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки както следва:

Цикъл 1: епкоритамаб 0,16 mg на Ден 1; 0,8 mg на Ден 8; 48 mg на Ден 15 и 48 mg на Ден 22
Цикли 2-3: епкоритамаб 48 mg на Дни 1, 8, 15 и 22
Цикли 4-9: епкоритамаб 48 mg на Дни 1 и 15
Цикли 10 и нататък: епкоритамаб 48 mg на Ден 1

Медианата на броя започнати цикли е 8, а 60% получават 6 цикъла.

Демографските данни и характеристиките на изходно ниво са представени в Таблица 14.

Таблица 14 Демографски данни и характеристики на изходно ниво на пациенти с FL в проучването GCT3013-01

Характеристики	(N = 128)
Възраст
Медиана, години (мин., макс.)	65 (39; 84)
< 65 години, n (%)	61 (48)
65 до < 75 години, n (%)	50 (39)
≥ 75 години, n (%)	17 (13)
Мъже, n (%)	79 (62)
Раса, n (%)
Бели	77 (60)
Азиатци	7 (6)
Други	2 (1,6)
Не е съобщено	42 (33)
Функционален статус по ECOG; n (%)
0	70 (55)
1	51 (40)
2	7 (6)
Брой предшестващи линии на терапия, n (%)
Медиана (мин., макс.)	3 (2; 9)
2	47 (37)
3	41 (32)
≥4	40 (31)
Стадираща система от Ан Арбър; (%)
Стадий III/IV	109 (85)
FLIPI (Follicular Lymphoma Interntional Prognostic Index) на изходното ниво, n (%)
2	31(24)
3- 5	78 (61)
С голям туморен товар, n (%)	33 (26)

Предходна терапия; n (%)
Автоложна трансплантация на стволови клетки	24 (19)
Химерен антигенен рецептор (Chimeric antigen receptor, (CAR)-T клетъчна терапия	6 (5)
Терапия с ритуксимаб плюс леналидомид	27 (21)
PI3K инхибитор	29 (23)
Прогресия на заболяването в рамките на 24 месеца от първата системна терапия	67 (52)
Рефрактерни на:
≥ 2 последователни линии на предшестваща антилимфомна терапия	70 (55)
Последната линия на системна антинеопластична терапия	88 (69)
Предшестваща терапия, съдържаща анти-CD20 моноклонално антитяло	101 (79)
И двете: терапия, съдържаща анти-CD20 моноклонално антитяло и терапия с алкилиращосредство	90 (70)

Ефикасността е установена на базата на честота на общ отговор (ORR), определен по класификацията от Лугано (2014), както е оценен от Независима комисия за преглед (IRC).

Медианата на времето за проследяване на продължителност на отговора (DOR) е 16,2 месеца. Резултатите за ефикасност са обобщени в Таблица 15.

Таблица 15 Резултати за ефикасност в проучването GCT3013-01 при пациенти с FL

Крайна точка aОценка на IRC	Епкоритамаб(N = 128)
ORR^б, n (%)	106 (83)
(95% CI)	(75,1; 88,9)
CR^б, n (%)	81 (63)
(95% CI)	(54,3; 71,6)
PR, n (%)	25 (20)
(95% CI)	(13,1; 27,5)
DOR^б
Медиана (95% CI), месеци	21,4 (13,7; NR)
DOCR^б
Медиана (95% CI), месеци	NR (21,4; NR)
12-месечна оценка, % (95% CI)	78,6 (67,3; 86,4)
TTR, медиана (диапазон), месеци	1,4 (1; 3)
CI = доверителен интервал; CR = пълен отговор; DOR = продължителност на отговора; DOCR = продължителност на пълния отговор; IRC = независима комисия за преглед; ORR = честота на общ отговор; PFS = преживяемост без прогресия; TTR = време до отговорa определено по класификацията от Лугано (2014), както е оценено от Независима комисия за преглед (IRC)б Включени пациенти с PD по класификацията от Лугано или IR по LYRIC,които по-късно са получили PR/CR

Медианата на времето до CR е 1,5 месеца (диапазон: от 1,2 до 11,1 месеца). Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с епкоритамаб в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на зрели В-клетъчни злокачествени заболявания, съгласно решение на Плана за педиатрично изследване (Paediatric Investigation Plan, PIP), за разрешеното показание (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Разрешаване под условие

Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т.нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този лекарствен продукт се очакват допълнителни данни. Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.

Фармакокинетични свойства

Монотерапия с епкоритамаб

Популационната фармакокинетика след подкожно приложение на епкоритамаб е описана чрез двукомпартиментен модел с абсорбция от първи порядък и таргет-медиирано елиминиране на лекарството. Наблюдава се умерена до висока фармакокинетична вариабилност при епкоритамаб, характеризираща се с интериндивидуална вариабилност (inter-individual variability, IIV) с 25,7% до 137,5% коефициент на вариация (coefficient of variation, CV) за фармакокинетичните параметри на епкоритамаб.

При пациенти с LBCL в проучване GCT3013-01, въз основа на индивидуално оценени експозиции с помощта на популационно фармакокинетично моделиране, след препоръчителната схема на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки подкожно приложена доза на епкоритамаб от 48 mg, геометричната средна стойност на (% CV) Cmax на епкоритамаб е 10,8 µg/ml (41,7%) и AUC0-7d е 68,9 ден*µg/ml (45,1%) в края на седмичната схема на прилагане. Стойността на Ctrough на Седмица 12 е 8,4 (53,3%) µg/ml. Геометричната средна стойност на (% CV) Cmax на епкоритамаб е 7,52 µg/ml (41,1%) и AUC0-14d е 82,6 ден*µg/ml (49,3%) в края на схемата q2w.

Стойността на Ctrough за схемата q2W е 4,1 (73,9%) µg/ml. Геометричната средна стойност на (% CV) Cmax на епкоритамаб е 4,76 µg/ml (51,6%) и AUC0-28d е 74,3 ден*µg/ml (69,5%) в стационарно състояние по време на схемата q4w. Стойността на Ctrough за схемата q4W е 1,2 (130%) µg/ml.

Параметрите на експозиция на епкоритамаб при пациенти с FL съответстват на параметрите на експозиция, наблюдавани при пациентите с LBCL. Експозициите на епкоритамаб са подобни между пациентите с FL, които получават схемата на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки и схемата на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки, с изключение на преходно по-ниските концентрации в края на дозовия интервал, както се очаква, в Цикъл 1, Ден 15 след втората междинна доза (3 mg), при схемата на 3-етапно повишаване на дозата на стъпки в сравнение с първата пълна доза от 48 mg при схемата на 2-етапно повишаване на дозата на стъпки.

Абсорбция

Пиковите концентрации се достигат за около 3-4 дни (Tmax) при пациенти с LBCL, получаващи пълната доза 48 mg.

Разпределение

Геометричната средна стойност на (% CV) централния обем на разпределение е 8,27 l (27,5%), а привидният обем на разпределение в стационарно състояние е 25,6 l (81,8%) на базата на популационно фармакокинетичнo моделиране.

Биотрансформация

Метаболитният път на епкоритамаб не е директно проучен. Подобно на други терапевтични протеини, епкоритамаб се очаква да се разгради до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболитни пътища.

Елиминиране

Очаква се епкоритамаб да претърпи насищаем таргет медииран клирънс. Средният геометричен (% CV) клирънс (l/ден) е 0,441 (27,8%). Полуживотът на епкоритамаб зависи от концентрацията. Средният геометричен полуживот на пълната доза епкоритамаб (48 mg), получен от популационен фармакокинетичен модел, варира от 22 до 25 дни въз основа на честотата на прилагане.

Епкоритамаб в комбинация с леналидомид и ритуксимаб

Не са установени клинично значими разлики във фармакокинетиката на епкоритамаб (AUC в Цикъл 1 и Cavg в Цикъл 1-3 със средна разлика съответно 2% и 23,7%) при прилагането му в комбинация с леналидомид и ритуксимаб в сравнение с епкоритамаб, прилаган като монотерапия.

Специални популации

Не са наблюдавани клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на епкоритамаб (AUC в Цикъл 1 в рамките на приблизително 36%) въз основа на възраст (20 до 89 години), пол или раса/етническа принадлежност (бели, азиатци и други), лека до умерена степен на бъбречно увреждане креатининов клирънс (CLcr ≥ 30 ml/min до CLcr < 90 ml/min) и лека степен на

чернодробно увреждане (общ билирубин ≤ ULN и AST > ULN или общ билирубин 1 до 1,5 пъти ULN при каквато и да е стойност на AST) след отчитане на разликите в телесното тегло. Не са проучвани пациенти с тежка до терминален стадии на бъбречна болест (CLcr < 30 ml/min) или тежка степен на чернодробно увреждане (общ билирубин > 3 пъти ULN при каквато и да е стойност на AST). Налице са много ограничени данни при умерена степен на чернодробно увреждане (общ билирубин > 1,5 до 3 пъти ULN при каквато и да е стойност на AST, N = 1).

Поради това фармакокинетиката на епкоритамаб е неизвестна при тези популации.

Подобно на други терапевтични протеини, телесното тегло (39 до 172 kg) има статистически значим ефект върху фармакокинетиката на епкоритамаб. Въз основа на анализ на

експозиция-отговор и клинични данни, като се вземат предвид експозициите при пациенти или с ниско телесно тегло (напр. 46 kg), или с високо телесно тегло (напр. 105 kg) и при различните категории на телесното тегло (< 65 kg, 65-< 85, ≥ 85), ефектът върху експозициите не е клинично значим.

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на епкоритамаб при деца не е установена.

Фармацевтични данни - Tepkinly 48 mg

Списък на помощните вещества

Натриев ацетат трихидрат Оцетна киселина Сорбитол (E420)

Полисорбат 80 Вода за инжекции

Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти и/или разредители, с изключение на посочените в точка 6.6.

Срок на годност

Неотворен флакон

2 години

Приготвен епкоритамаб

Доказана е химична и физична стабилност в периода на използване за 24 часа при 2°C до 8°C, включително до 12 часа при стайна температура (20-25°C).

От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията на съхранение в периода на използване са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2°C до 8°C, освен ако приготвянето не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.

Излагането на дневна светлина трябва да се сведе до минимум. Преди приложение разтворът епкоритамаб трябва да се остави да се темперира до стайна температура. Изхвърлете неизползвания разтвор епкоритамаб след допустимото време за съхранение.

Специални условия на съхранение

Да се съхранява и транспортира в хладилник (2°C - 8°C). Да не се замразява.

Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

За условията на съхранение след първо отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

Вид и съдържание на опаковката

Флакон от стъкло тип I с бромобутилова гумена запушалка, покрита с флуорополимер на контактното място, и алуминиева обкатка с пластмасово оранжево отчупващо се капаче, съдържащ 48 mg на 0,8 ml инжекционен разтвор.

Всяка картонена опаковка съдържа един флакон.

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Епкоритамаб трябва да се приготви и приложи от медицинско лице като подкожна инжекция. Всеки флакон епкоритамаб е предназначен само за еднократна употреба.

Всеки флакон съдържа излишък от лекарствения продукт, което позволява изтегляне на обозначеното количество.

Приложението на епкоритамаб се извършва в рамките на 28-дневни цикли, като се следва схемата на прилагане в точка 4.2.

Преди приложение епкоритамаб трябва да се провери визуално за наличие на видими частици и промяна на цвета. Инжекционният разтвор трябва да е безцветен до бледожълт. Разтворът не трябва да се използва, ако е с променен цвят, мътен или ако в него има чужди частици.

Указания за приготвяне на пълната доза 48 mg - Не е необходимо разреждане

Флаконът Tepkinly 48 mg се предоставя като готов за употреба разтвор, който не се нуждае от разреждане преди прилагане.

Епкоритамаб трябва да се приготви като се използва асептична техника. Не е необходимо филтриране на разтвора.

1) Подготвяне на флакона с епкоритамаба) Извадете от хладилника един флакон епкоритамаб 48 mg с оранжева капачка. б) Оставете флакона да се темперира до стайна температура за не повече от 1 час. в) Внимателно завъртете флакона епкоритамаб.НЕ разбърквайте и не разклащайте енергично флакона.

2) Изтегляне на дозаИзтеглете 0,8 ml епкоритамаб в спринцовка.

3) Обозначаване на спринцовкатаОбозначете спринцовката с името на продукта, количеството на активното вещество в дозова единица (48 mg), датата и часа от деня. За информация относно съхранението на приготвения епкоритамаб вижте точка 6.3.

4) Изхвърлете флакона и неизползваното количество епкоритамаб в съответствие с местните изисквания.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

Документи в PDF формат

Кратка характеристика на продукта

Опаковка и цена

0.8 ml (60 mg/ml) 1 vial

Цена

6822,31 лв.

Доплащане

0,00 лв.

Лекарствен списък

П2 - ПЛС Приложение 2

ДДД

МКБ:

C82.0: Дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен,
C82.1: Смесен, дребноклетъчен с назъбени ядра и едроклетъчен, фоликуларен,
C82.2: Едроклетъчен, фоликуларен,
C82.7: Други видове на фоликуларен нехочкинов лимфом,
C82.9: Фоликуларен нехочкинов лимфом, неуточнен,
C83.3: Едроклетъчен (дифузен)