Jylamvo 2 mg/ml - Oral solution

Jylamvo се използва при следните показания:

При ревматологични и дерматологични заболявания

• Активен ревматоиден артрит при възрастни пациенти

• Полиартритни форми на тежък, активен ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) при юноши и деца на възраст 3 и повече години, когато повлияването от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) е незадоволително

• Тежък, рефрактерен инвалидизиращ псориазис, който не се повлиява задоволително от други форми на лечение, като фототерапия, терапия с псорален и ултравиолетови А лъчи (ПУВА) и ретиноиди, както и тежък псориатичен артрит при възрастни пациенти.

  В онкологията

• Поддържащо лечение на остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ) при възрастни, юноши и деца на възраст 3 и повече години.

Метотрексат трябва да се предписва само от лекари с опит в използването му и пълно разбиране на рисковете от лечението с метотрексат.

Дозировка

Важно предупреждение относно дозировката на Jylamvo (метотрексат)

За лечение на ревматологични или дерматологични заболявания Jylamvo (метотрексат) трябва да се приема само веднъж седмично. Грешки при дозирането на Jylamvo (метотрексат) може

Ревматологични и дерматологични заболявания

да доведат до сериозни нежелани реакции, включително и смърт. Прочетете много внимателно тази точка в кратката характеристика на продукта.

Предписващият лекар трябва да гарантира, че пациентите или лицата, които се грижат за тях, ще могат да спазват режима веднъж седмично.

Предписващият лекар трябва да определи деня на прием в рецептата.

Дозата и продължителността на лечението се определят индивидуално въз основа на клиничната картина при пациента и поносимостта към метотрексат. Лечението на активен ревматоиден артрит, тежък ЮИА, тежък псориазис и тежък псориатичен артрит представлява дългосрочно лечение.

Седмичната доза от 25 mg (12,5 ml) не трябва да се превишава. Дозите над 20 mg/седмично могат да бъдат свързани със значително увеличаване на токсичността, особено потискане на костния мозък.

Показано е допълнително едновременно добавяне на фолиева киселина 5 mg два пъти седмично (с изключение на деня на прилагане).

Дозировка при възрастни пациенти с ревматоиден артрит

Препоръчителната начална доза е 7,5 mg (3,75 ml) метотрексат веднъж седмично.

В зависимост от индивидуалната активност на заболяването и поносимостта на пациента дозата може се увеличава постепенно с 2,5 mg (1,25 ml) на седмица.

След приблизително 4—8 седмици може да се очаква повлияване от лечението.

Когато се постигне желаният терапевтичен резултат, дозата трябва да се намали постепенно до възможно най-ниската ефективна поддържаща доза.

След прекъсване на лечението е възможна повторна поява на симптомите.

Дозировка при деца и юноши с полиартритни форми на ювенилен идиопатичен артрит

Пациентите с ЮИА винаги трябва да бъдат насочвани към ревматологично отделение, специализирано в лечението на деца/юноши.

Препоръчителната доза е 10—15 mg (5—7,5 ml)/m² телесна повърхност (ТП)/седмица. При рефрактерни на лечение случаи седмичната доза може да се увеличи до 20 mg (10 ml)/m² ТП/седмица. При увеличаване на дозата обаче е показана повишена честота на проследяване.

Дозировка при възрастни с тежка форма на псориазис и възрастни пациенти с псориатичен артрит

Препоръчва се преди започване на лечението да се приложи тестова доза от 2,5—5 mg (1,25—2,5 ml) веднъж седмично, за да се открият ранни нежелани реакции. Ако след една седмица съответните лабораторни изследвания са в норма, лечението може да започне.

Препоръчителната начална доза е 7,5 mg (3,75 ml) метотрексат веднъж седмично. Дозата трябва да се увеличи постепенно, но по принцип не трябва да се превишава седмичната доза от 25 mg метотрексат. Обичайната доза е 10 mg–25 mg (5 ml–12,5 ml), приемана веднъж седмично.

Възможно е дози, които надвишават 20 mg (10 ml) на седмица, да са свързани със значително повишаване на токсичността, особено супресия на костния мозък.

Повлияване от лечението обикновено може да се очаква след около 4—8 седмици. Когато се постигне желаният терапевтичен резултат, дозата трябва да се намали постепенно до възможно най-ниската ефективна поддържаща доза.

Онкология

Дозировка при остра лимфобластна левкемия

При поддържащото лечение на ОЛЛ при деца на възраст 3 или повече години, юноши и възрастни в рамките на комплексни протоколи се използва ниска доза метотрексат в комбинация с други цитостатични лекарствени продукти. Лечението трябва да съответства на актуалните терапевтични протоколи.

Най-често приеманите единични дози са в диапазона 20—40 mg (10—20 ml)/m² телесна повърхност.

Ако метотрексат се прилага в комбинация с химиотерапия, при определяне на дозата трябва да отчита всяка припокриваща се токсичност на другите лекарствени продукти.

По-високите дозировки трябва да се прилагат парентерално.

Педиатрична популация

Метотрексат трябва да се използва с повишено внимание при педиатрични пациенти. Лечението трябва да отговаря на публикуваните към момента протоколи за лечение на деца (вж. точка 4.4).

Дозите обикновено се базират на ТП на пациента, а поддържащото лечение представлява дългосрочно лечение.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Метотрексат трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция (вж. точка 4.4).

Дозата трябва да се коригира, както следва, за пациенти с ревматоиден артрит, ювенилен артрит, псориазис и псориатичен артрит. За онкологичните показания трябва да се прилагат също и препоръките в публикуваните протоколи.

Чернодробно увреждане

Метотрексат трябва да се прилага само с най-голямо внимание, ако изобщо се прилага, при пациенти със значимо настоящо или предшестващо заболяване на черния дроб, особено ако е причинено от алкохол. Използването на метотрексат е противопоказано, ако стойностите на билирубин са >5 mg/dl (85,5 µmol/l) (вж. точки 4.3 и 4.4).

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата при деца на възраст под 3 години, тъй като липсват достатъчно данни за ефикасността и безопасността при тази група пациенти.

Старческа възраст

Трябва да се обмисли намаляване на дозата при пациенти в старческа възраст (65 и повече години) поради намалена чернодробна и бъбречна функция, както и нисък резерв на фолиева киселина, които се наблюдават с напредване на възрастта. Освен това се препоръчва внимателно проследяване на пациентите за възможни ранни признаци на токсичност (вж. точки 4.4, 4.5, 4.8 и 5.2).

Пациенти с патологично натрупване на течности (плеврален излив, асцит)

Тъй като полуживотът на метотрексат може да се удължи четири пъти при пациенти, които имат патологично натрупване на течности, може да е необходимо намаляване на дозата, а в някои случаи и преустановяване на приложението на метотрексат (вж. точки 4.4 и 5.2).

Количеството, с което да се намали дозата, трябва да се определя за всеки отделен случай. Начин на приложение

Jylamvo е само за перорална употреба.

Лекарственият продукт може да се приема със или без храна.

Разтворът се предоставя готов за употреба и трябва да се погълне с малко вода, за да се отстранят всички остатъци от метотрексат от устната кухина.

За точно измерване на предписаната доза се предоставя перорална спринцовка за перорални форми от 10 ml (вж. листовката).

Ако пероралният път е неефективен, показано е преминаване към парентерална лекарствена форма. Може да се използва метотрексат за мускулно или подкожно приложение и се препоръчва при пациенти, които проявяват недостатъчна абсорбция на пероралната форма на метотрексат или които не понасят добре пероралното приложение.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• Чернодробно увреждане (нивата на билирубин са >5 mg/dl [85,5 µmol/l], вж. точка 4.2)

• Злоупотреба с алкохол

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под от 30 ml/min, вж. точка 4.2)

• Съществуващи нарушения на кръвта, като хипоплазия на костния мозък, левкопения, тромбоцитопения или значима анемия

• Имунна недостатъчност

• Тежки, остри или хронични инфекции като туберкулоза и HIV

• Стоматит, язви в устната кухина и установени активни гастроинтестинални язви

• Кърмене (вж. точка 4.6)

• Едновременно ваксиниране с живи ваксини

  Допълнително, при неонкологични показания

• Бременност (вж. точка 4.6)

  Пероралният разтвор съдържа 2 mg метотрексат във всеки ml от разтвора. Разграфяването на спринцовката за перорални форми е в ml, а не в mg. Трябва да се внимава да се предпише точният обем за прилагане. Пациентите с ревматологични или дерматологични заболявания трябва да бъдат информирани ясно, че лечението трябва да се прилага само веднъж седмично, а не всеки ден. Неправилното приложение на метотрексат може да доведе до тежки, включително и потенциално летални нежелани реакции.

Медицинските специалисти и пациентите трябва да бъдат ясно инструктирани.

Предписващият лекар трябва да определи деня на прием в рецептата.

Предписващият лекар трябва да е сигурен, че пациентите разберат, че Jylamvo (метотрексат) трябва да се приема само веднъж седмично.

Пациентите трябва да бъдат информирани за това колко е важно да се придържат към прием веднъж седмично.

По време на лечението пациентите трябва да бъдат проследявани по подходящ начин, за да може признаците на възможни токсични ефекти или нежелани реакции да бъдат разпознати и оценени без забавяне.

Следователно метотрексат трябва да се прилага от или под ръководството на лекари, чиито знания и опит включват използването на антиметаболити.

Особено стриктно проследяване на пациента е показано след предшестваща лъчетерапия (особено на таза), функционално увреждане на хемопоетичната система (например след предшестваща лъче- или химиотерапия), нарушено общо състояние, както и в напреднала възраст и при много малки деца.

Поради риска от тежки или дори летални токсични реакции пациентите трябва да бъдат изчерпателно информирани от лекарите относно рисковете (включително ранните признаци и симптоми на токсичност) и препоръчителните мерки за безопасност. Те трябва да бъдат информирани относно необходимостта незабавно да съобщят на лекаря, ако се появят симптоми на предозиране, както и относно необходимостта от последяване на симптомите на предозиране (включително редовни лабораторни изследвания).

Дозите над 20 mg/седмично могат да бъдат свързани със значително увеличаване на токсичността, особено потискане на костния мозък.

Поради забавената екскреция на метотрексат при пациенти с нарушена бъбречна функция те трябва да бъдат лекувани изключително внимателно и само с ниски дози метотрексат (вж. точка 4.2).

Метотрексат трябва да се прилага с повишено внимание, ако изобщо се прилага, при пациенти със значимо настоящо или предшестващо заболяване на черния дроб, особено ако е или е било причинено от алкохол.

Фертилитет

За метотрексат има съобщения, че причинява увреждане на фертилитета, олигоспермия, менструална дисфункция и аменорея при хора по време на лечението и за кратък период след прекъсването му, засягайки сперматогенезата и оогенезата по време на периода на неговото приложение – ефекти, които изглежда че са обратими при преустановяване на лечението.

Тератогенност – репродуктивен риск

Метотрексат причинява ембриотоксичност, аборт и малформации на плода при хора. По тази причина възможните ефекти върху репродукцията, загуба на бременност и вродени малформации трябва да се обсъдят с пациентите от женски пол с детероден потенциал (вж. точка 4.6).

При неонкологични показания липсата на бременност трябва да бъде потвърдена, преди да се използва Jylamvo. Ако се лекуват жени с детероден потенциал, трябва да се използва ефективна контрацепция по време на лечението и поне шест месеца след това.

За съвет относно контрацепция при мъже вж. точка 4.6. Препоръчителни изследвания и мерки за безопасност

Преди започване на лечението или при подновяване на лечението след период на почивка

Трябва да се направи пълна кръвна картина с диференциално броене и определяне на броя на тромбоцитите, изследване на чернодробните ензими, билирубина, серумния албумин, рентгенова снимка на гръдния кош и изследване на бъбречните функционални показатели. Ако има клинични индикации, да се изключат туберкулоза и хепатит B и C.

По време на лечението

Изследванията по-долу трябва да бъдат извършвани всяка седмица през първите две седмици, след това на всеки две седмици през следващия месец. След този период, в зависимост от броя на левкоцитите и стабилността на пациента, поне веднъж месечно през следващите шест месеца и поне на всеки три месеца впоследствие.

При увеличаване на дозата трябва да се има предвид повишена честота на проследяване. Особено пациентите в старческа възраст трябва да бъдат проследявани за ранни признаци на токсичност през кратки интервали (вж. точка 4.2).

• Преглед на устната кухина и гърлото за промени на лигавицата.

• Пълна кръвна картина с диференциално броене и определяне на броя на тромбоцитите. Супресия на хемопоезата, предизвикана от метотрексат, може да настъпи рязко и при привидно безопасни дози. При сериозно понижение броя на левкоцитите или тромбоцитите лечението трябва да се прекъсне незабавно и да се назначи подходяща поддържаща терапия. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават на своя лекар признаци и симптоми, предполагащи инфекция. При пациенти на съпътстващо лечение с хематотоксични лекарствени продукти (напр. лефлуномид) кръвната картина и броят на тромбоцитите трябва да се проследяват внимателно.

• Изследване на чернодробните функционални показатели

  Лечението не трябва да се започва или трябва да бъде преустановено, ако има персистиращи или значителни отклонения в чернодробните функционални тестове, отклонения в резултатите от други неинвазивни изследвания за чернодробна фиброза или от чернодробни биопсии.

  При пациенти се съобщава за временно повишаване на трансаминазите до два или три пъти над горната граница на нормата с честота от 13-20%. Продължителното повишаване на чернодробните ензими и/или намаляването на серумния албумин може да е показателно за тежка хепатотоксичност. В случай на постоянно повишение на чернодробните ензими, трябва да се обмисли намаляване на дозата или прекратяване на лечението.

  Хистологичните промени, фиброзата и по-рядко чернодробната цироза може да не са предшествани от отклонения в чернодробните функционални тестове. Има случаи на цироза, при които трансаминазите са в норма. Поради това трябва да се обмислят неинвазивни диагностични методи за наблюдение на състоянието на черния дроб в допълнение към чернодробните функционални тестове. Извършването на биопсия на черния дроб трябва да се обмисля за всеки пациент, като се вземат предвид съпътстващите заболявания на пациента, медицинската анамнеза и рисковете, свързани с биопсията. Рисковите фактори за хепатотоксичност включват прекомерна консумация на алкохол в миналото, персистиращо повишаване на чернодробните ензими, анамнеза за чернодробно заболяване, фамилна анамнеза за наследствени чернодробни заболявания, захарен диабет, затлъстяване, предишен контакт с хепатотоксични лекарства или химически вещества и продължително лечение с метотрексат.

  Допълнителни хепатотоксични лекарствени продукти не трябва да се дават по време на лечение с метотрексат, освен ако не е абсолютно необходимо. Консумацията на алкохол трябва да се избягва (вж. точки 4.3 и 4.5). Трябва да се извършва по-внимателно

  проследяване на чернодробните ензими при пациенти, приемащи едновременно други хепатотоксични лекарствени продукти.

  Трябва да се внимава при пациенти с инсулинозависим захарен диабет, тъй като по време на лечение с метотрексат, в изолирани случаи, се развива чернодробна цироза без повишаване на трансаминазите.

• Бъбречната функция трябва да се наблюдава посредством изследване на бъбречните функционални показатели и анализ на урина. Ако серумният креатинин е повишен, дозата трябва да се намали. Ако креатининовият клирънс е под 30 ml/min, не трябва да бъде се прилага лечение с метотрексат (вж. точки 4.2 и 4.3).

  При стойности на рН на урината по-ниски от 7,0 не трябва да се започва лечение с умерено високи и високи дози метотрексат. Алкализирането на урината трябва да се тества чрез многократно проследяване на рН (стойност, по-голяма или равна на 6,8) поне през първите 24 часа след започване на прилагането на метотрексат.

• Изследване на дихателната система — пациентите трябва да се проследяват за симптоми на нарушение на белодробната функция и при необходимост — да се изследват белодробните функционални показатели. Свързани с белия дроб симптоми (особено суха, непродуктивна кашлица) или неспецифичен пневмонит, които се появяват по време на лечението с метотрексат, могат да бъдат признак на потенциално опасно увреждане и изискват прекъсване на лечението и внимателно проследяване. Въпреки че клиничната картина е променлива, пациентите с белодробни заболявания, предизвикани от метотрексат, обикновено страдат от треска, кашлица, задух и хипоксемия. Трябва да се направи рентгенова снимка на гръдния кош, за да се изключи инфекция. Може да се развие остра или хронична интерстициална пневмония, често свързана с еозинофилия, като има съобщени смъртни случаи. Пациентите трябва да бъдат информирани относно риска от пневмония и да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар незабавно, ако развият упорита кашлица или диспнея.

Освен това се съобщава за пулмонална алвеоларна хеморагия, когато метотрексат се използва за ревматологични и други, свързани с тях показания. Това събитие може също да е свързано с васкулит и други коморбидности. Трябва да се обмислят своевременни изследвания при съмнение за пулмонална алвеоларна хеморагия за потвърждаване на диагнозата.

Лечението с метотрексат трябва да се прекъсне при пациенти с пулмонални симптоми и незабавно трябва да се направи преглед (включително рентгенова снимка на гръдния кош), за да се изключат инфекция и тумори. Ако има съмнение за белодробно заболяване, прдизвикано от метотрексат, трябва да се започне лечение с кортикостероиди, а лечението с метотрексат не трябва да се подновява.

Пулмоналните симптоми изискват бързо диагностициране и прекъсване на терапията с метотрексат. Белодробните заболявания, предизвикани от метотрексат, като пневмония, могат да се развият остро и по всяко време на лечението, невинаги са напълно обратими и са наблюдавани вече при всички дози (включително ниски дози от 7,5 mg

(3,75 ml)/седмично).

По време на лечението с метотрексат може да се развият опортюнистични инфекции, включително пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci, която може да доведе до летален изход. Ако при пациента са налични пулмонални симптоми, трябва да се има предвид възможността за пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci.

Специално внимание се изисква при пациенти с нарушена белодробна функция.

Специално внимание трябва да се обърне при наличието на латентни хронични инфекции (напр. херпес зостер, туберкулоза, хепатит B или C) поради възможно активиране.

Бъбречно увреждане и пациенти с риск от бъбречно увреждане

Тъй като метотрексат се елиминира основно чрез бъбреците, трябва да се очакват повишени концентрации при наличие на бъбречно увреждане, което може да доведе до тежки нежелани реакции.

Ако има вероятност за бъбречно увреждане (например пациенти в старческа възраст), трябва да се извършва проследяване на по-кратки интервали от време. Това се отнася по-специално за случаите, когато се прилагат едновременно лекарствени продукти, които повлияват върху елиминирането на метотрексат, или които причиняват увреждане на бъбреците (например НСПВС), или които потенциално могат да доведат до нарушение на хемопоезата.

При наличие на рискови фактори, като нарушения на бъбречната функция, включително леко бъбречно увреждане, не се препоръчва комбинирано прилагане с НСПВС. Дехидратацията също може да усили токсичността на метотрексат.

(Вж. проследяване на бъбречната функция)

Имунна система

Благодарение на ефекта на метотрексат върху имунната система, той може да наруши повлияването от ваксинации и да повлияе на резултатите от имунологични тестове. Не трябва да се извършва едновременно ваксинация с живи ваксини.

Малигнен лимфом

При пациенти, приемащи ниски дози метотрексат, може да се появят малигнени лимфоми; в такъв случай приложението на метотрексат трябва да се прекъсне. Ако лимфомите не регресират спонтанно е необходимо започване на цитотоксична терапия.

Плеврален излив и асцит

Плевралният излив и асцитът трябва да бъдат дренирани преди започване на лечението с метотрексат (вж. точка 4.2).

Състояния, водещи до дехидратация, като повръщане, диария или стоматит

Състояния, водещи до дехидратация, като повръщане, диария или стоматит могат да повишат токсичността на метотрексат поради повишените нива на активното вещество. В такива случаи приложението на метотрексат трябва да се прекъсне до изчезването на симптомите.

Важно е да се определи всяко увеличение на нивата на активното вещество в рамките на 48 часа от лечението, в противен случай може да се получи необратима токсичност от метотрексат.

Диарията и улцерозният стоматит могат да бъдат признаци на токсични ефекти и изискват прекратяване на лечението, в противен случай може да възникне хеморагичен ентерит и смърт от перфорация на червата. След поява на хематемеза, оцветени в черно изпражнения или кръв в изпражненията, лечението трябва да бъде преустановено.

Добавяне на фолиева киселина

Ако се появи остра токсичност от метотрексат, може да се наложи пациентите да се лекуват с фолиева киселина. При пациенти с ревматоиден артрит или псориазис, добавки, съдържащи фолиева киселина или добавки с фолинова киселина, могат да намалят токсичността на метотрексат, като стомашно-чревни симптоми, стоматит, алопеция и повишени чернодробни ензими.

Препоръчително е да се проверят нивата на витамин В12, преди да се започне добавяне на фолиева киселина, особено при възрастни над 50 години, тъй като приемът на фолиева киселина може да замаскира недостига на витамин В12.

Продукти, съдържащи витамини

Препарати, съдържащи витамини, или други продукти, съдържащи фолиева киселина, фолинова киселина или техните производни, могат да намалят ефективността на метотрексат (вж. точки 4.2 и 4.5).

Фоточувствителност

При някои индивиди, приемащи метотрексат, е наблюдавана фоточувствителност, проявяваща се чрез реакция под формата на прекомерно слънчево изгаряне (виж точка 4.8). Излагането на интензивна слънчева светлина или UV лъчи трябва да се избягва, освен ако не е медицински показано. Пациентите трябва да използват подходяща слънцезащита, за да се предпазят от интензивна слънчева светлина.

Дерматити, предизвикани от радиация, и слънчеви изгаряния може да се появят отново при терапията с метотрексат (реакция на радиационна памет). Псориазисните лезии могат да се влошат по време на UV-облъчване и едновременно приложение на метотрексат.

Кожна токсичност

Тежки, понякога летални, кожни реакции, включително токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell) или синдром на Stevens-Johnson, са съобщавани след единични или многократни дози метотрексат.

При лечение с метотрексат се съобщава за епидермална некроза, придружена предимно от левкопения, тромбоцитопения и лезии на лигавицата (вж. точка 4.8). Тази кожна реакция може клинично да наподобява синдрома на Stevens-Johnson (SJS) или токсична епидермална некролиза (TEN). Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежките кожни нежелани реакции и трябва незабавно да се консултират със своя лекар, ако забележат каквито и да било показателни признаци или симптоми. Ако се появят признаци и симптоми, предполагащи тези реакции, метотрексат трябва да се спре незабавно и да се започне подходящо лечение. Описана е интервенция с фолинова киселина при епидермална некроза.

Приемът на метотрексат не трябва да се възобновява, освен ако SJS и TEN не са изключени.

Енцефалопатия/левкоенцефалопатия

Тъй като при пациенти с онкологични заболявания, лекувани с метотрексат, са наблюдавани случаи на енцефалопатия/левкоенцефалопатия, това не може да се изключи и при пациентите с неонкологични показания.

Прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ)

Има съобщения за случаи на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ) при пациенти, които получават метотрексат, предимно в комбинация с друго имуносупресивно средство. ПМЛ може да е с летален изход и трябва да се има предвид при диференциалната диагноза при имуносупресирани пациенти с поява на нови или влошаване на неврологичните симптоми.

Предупреждения за помощните вещества

Този лекарствен продукт съдържа натриев метил парахидроксибензоат (E219) и етил парахидроксибензоат (E214). Той може да причини алергични реакции (вероятно от забавен тип).

Рискът от взаимодействие между НСПВС и метотрексат трябва да се има предвид при

пациенти на ниски дози метотрексат, най-вече в случай на нарушена бъбречна функция. Ако е необходимо комбинирано лечение, трябва да се проследява кръвната картина и бъбречната функция. Трябва да се внимава, ако НСПВС и метотрексат се прилагат в рамките на 24 часа, тъй като в този случай плазмените нива на метотрексат може да се повишат и в резултат на това да се увеличи токсичността. Проучвания с животни показват, че приложението на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), включително салицилова киселина, водят до намаляване на тубулната секреция на метотрексат и съответно усилват неговите токсични ефекти. Въпреки това при клиничните изпитвания, в които НСПВС и салицилова киселина се прилагат едновременно при пациенти с ревматоиден артрит, не се наблюдава увеличение на нежеланите реакции. Лечението на ревматоиден артрит с такива лекарствени продукти може да бъде продължено по време на терапия с ниски дози метотрексат, но само под внимателно медицинско наблюдение.

Пациентите, приемащи потенциално хепатотоксични лекарствени продукти по време на терапията с метотрексат (напр. лефлуномид, азатиоприн, сулфасалазин и ретиноиди), трябва да бъдат внимателно проследявани за повишена хепатотоксичност. Употребата на алкохол трябва да се избягва по време на лечение с метотрексат (вж. точка 4.4). Редовната употреба на алкохол и приложението на допълнителни хепатотоксични лекарствени продукти увеличават вероятността за хепатотоксични нежелани реакции на метотрексат.

Допълнителното приложение на хематотоксични лекарствени продукти увеличава вероятността от тежки хематотоксични нежелани реакции на метотрексат. Едновременното приложение на метамизол и метотрексат може да увеличи хематотоксичния ефект на метотрексат, особено при пациенти в старческа възраст. Следователно, едновременното приложение трябва да се избягва.

Трябва да се имат предвид фармакокинетичните взаимодействия между метотрексат, антиконвулсантите (намалени серумни нива на метотрексат) и 5-флуороурацил (удължен полуживот на 5-флуороурацил).

Салицилати, фенилбутазон, дифенилхидантоин (= фенитоин), барбитурати, транквиланти, перорални контрацептиви, тетрациклини, производни на амидопирин, сулфонамиди, тиазидни диуретици, перорални хипогликемични средства, доксорубицин и p-аминобензоена киселина изместват метотрексат от свързване със серумните албумини и по този начин увеличават бионаличността, оттук и токсичността (индиректно увеличаване на дозата).

Пробенецид и слабите органични киселини могат също да намалят тубулната секреция на метотрексат и по този начин също да причинят индиректни увеличения на дозата.

Антибиотиците като пеницилин, глюкопептиди, сулфонамиди, ципрофлоксацин и цефалотин могат, в отделни случаи, да намалят бъбречния клирънс на метотрексат и по този начин да се получат повишени концентрации на метотрексат, съпроводени с хематологична и гастроинтестинална токсичност.

Пероралните антибиотици като тетрациклини, хлорамфеникол и неабсорбируеми широкоспектърни антибиотици могат да намалят интестиналната абсорбция на метотрексат или да повлияят на ентерохепаталната циркулация поради инхибиране на интестиналната флора или потискане на бактериалния метаболизъм.

При (предварително) лечение с лекарствени продукти, при които може да има нежелани реакции от страна на костния мозък (напр. сулфонамиди, триметоприм-сулфаметоксазол, хлорамфеникол, пириметамин), трябва да се има предвид възможността за хемопоетични нарушения.

Съпътстващото лечение с на лекарствени продукти, които могат да причинят дефицит на фолиева киселина (напр. сулфонамиди, триметоприм-сулфаметоксазол), може да доведе до повишена токсичност на метотрексат. Следователно е необходимо особено внимание при пациенти със съществуващ дефицит на фолиева киселина.

От друга страна, съпътстващото приложение на лекарствени продукти, съдържащи фолинова киселина, или препарати, съдържащи витамини и фолиева киселина или нейни производни, може да повлияе на ефикасността на метотрексат.

Комбинацията от метотрексат и сулфасалазин може да засили ефекта на метотрексат, тъй като сулфасалазин инхибира синтеза на фолиева киселина. Това може да доведе до повишен риск от нежелани реакции, въпреки че в няколко проучвания това се наблюдава само при отделните пациенти.

Циклоспорин може да засили ефикасността и токсичността на метотрексат. Съществува риск от прекомерна имуносупресия с риск от лимфопролиферация, когато се използва комбинацията.

Използването на азотен оксид потенцира ефекта на метотрексат върху метаболизма на фолиевата киселина, което води до повишена токсичност като тежка, непредсказуема миелосупресия и стоматит и, в случай на интратекално приложение, до повишена тежка, непредвидима невротоксичност. Макар този ефект да може да се намали чрез прилагане на калциев фолинат, съпътстващата употреба на азотен оксид и метотрексат трябва да се избягва.

Съпътстващото приложение на инхибитори на протонната помпа, като омепразол или пантопразол, може да доведе до взаимодействия. Съпътстващото приложение на метотрексат и омепразол води до забавяне на бъбречното елиминиране на метотрексат. При един случай, при който метотрексат е комбиниран с пантопразол, е съобщено инхибиране на бъбречното елиминиране на метаболита 7-хидроксиметотрексат, с проява на миалгия и треперене.

Прилагането на прокарбазин по време на лечение с метотрексат с високи дози увеличава риска от нарушение на бъбречната функция.

Прекомерната консумация на напитки, съдържащи кофеин или теофилин (кафе, безалкохолни напитки, съдържащи кофеин, черен чай), трябва да се избягва по време на терапия с метотрексат, тъй като ефeктът на метотрексат може да бъде намален вследствие на възможното взаимодействие между метотрексат и метилксантини при аденозиновите рецептори.

Комбинираното лечение с метотрексат и лефлуномид може да повиши риска от панцитопения.

Особено в случай на ортопедична операция, когато рискът от инфекция е висок, комбинирано лечение с метотрексат и имуномодулиращи лекарствени продукти трябва да се прилага с повишено внимание.

Колестирамин може да повиши извън бъбречното елиминиране на метотрексат чрез повлияване на ентерохепаталната циркулация.

Възможността за понижен клирънс на метотрексат трябва да се има предвид при комбинация с други цитостатични лекарствени продукти.

Лъчетерапията в периода на използване на метотрексат може да повиши риска от некроза на меките тъкани или на костите.

Метотрексат може да понижи клирънса на теофилин. Поради това серумните нива на теофилин трябва да се проследяват при съпътстваща терапия с метотрексат.

Комбинираното прилагане на меркаптопурин и метотрексат може да увеличи бионаличността на меркаптопурин, вероятно в резултат на инхибирането на метаболизма на меркаптопурин.

Поради възможния ефект върху имунната система метотрексат може да компрометира

ваксинален отговор или да доведе до фалшиви резултати от имунологични тестове (имунологични процедури за оценка на имунната реакция). По време на терапия с метотрексат не трябва да се прави едновременно ваксинация с живи ваксини (вж. точки 4.3 и 4.4).

Жени с детероден потенциал/контрацепция при жени

Жените не трябва да забременяват по време на терапия с метотрексат и трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с метотрексат и поне шест месеца след това (вж. точка 4.4). Преди започване на лечение жените с детероден потенциал трябва да бъдат информирани за риска от малформации, свързани с метотрексат, и бременност трябва да се изключи със сигурност, като се вземат подходящи мерки, напр. чрез тест за бременност. По време на лечението тестовете за бременност трябва да се повторят, както е клинично необходимо (например при всяко пропускане на контрацепция). Пациентките с репродуктивен потенциал трябва да бъдат съветвани относно предотвратяване и планиране на бременност.

Контрацепция при мъже

Не е известно дали метотрексат се съдържа в семенната течност. Показано е, че метотрексат е генотоксичен при проучвания при животни, така че рискът от генотоксични ефекти върху клетките в спермата не може напълно да бъде изключен. Ограничените клинични данни не показват повишен риск от малформации или спонтанен аборт след експозиция на бащата на метотрексат в ниска доза (по-малко от 30 mg [15 ml] седмично). При по-високи дози липсват достатъчно данни за оценка на риска от малформации или спонтанен аборт след експозиция на бащата.

При сексуално активните пациенти мъже или техните партньорки от женски пол, като предпазни мерки се препоръчва да използват надеждна контрацепция по време на лечението на мъжа и поне 3 месеца след спиране на приема на метотрексат. Мъжете не трябва да даряват семенна течност по време на лечението или в продължение на 3 месеца след преустановяване на лечението с метотрексат.

Бременност

Метотрексат е противопоказан по време на бременност при неонкологични показания (вж. точка 4.3). Ако настъпи бременност по време на лечение с метотрексат и до шест месеца след това, трябва да се дадат медицински съвети относно риска от вредни ефекти върху детето, свързани с лечението, и трябва да се правят ултразвукови изследвания, за да се потвърди нормалното развитие на фетуса.При проучвания при животни метотрексат показа репродуктивна токсичност, особено през първия триместър (вж. точка 5.3). Доказано е, че метотрексат има тератогенен ефект при хора; съобщава се, че причинява смърт на плода, спонтанни аборти и/или конгенитални аномалии (напр. краниофациални, кардиоваскуларни и свързани с централната нервна система и крайниците).

Метотрексат е мощен тератоген при хората, като при него има повишен риск от спонтанен аборт, ограничение на вътрематочния растеж и вродени малформации в случай на експозиция по време на бременност.

• Спонтанни аборти са съобщени при 42,5% от бременните жени с експозиция на нискодозова терапия с метотрексат (по-малко от 30 mg [15 ml] седмично), в сравнение със съобщавана честота 22,5% при пациентки, лекувани за същото заболяване с лекарства, различни от метотрексат.

• При жени, които по време на бременност са с експозиция на нискодозова терапия с метотрексат (по-малко от 30 mg [15 ml] седмично), се наблюдават значими вродени дефекти при 6,6% от живородените деца, в сравнение с приблизително при 4% от живородените от пациентки, лекувани за същото заболяване с лекарства, различни от

метотрексат.

Наличните данни за експозиция на метотрексат по време на бременност, по-висока от

30 mg [15 ml] седмично са недостатъчни, но се очакват по-високи нива на спонтанни аборти и вродени малформации, особено при дози, често използвани при онкологични показания.

Когато приложението на метотрексат е прекъснато преди зачеване, се съобщава за нормална бременност.

Когато се използва при онкологични показания, метотрексат не трябва да се прилага по време на бременност, особено през първия триместър на бременността. При всеки отделен случай ползата от лечението трябва да се преценява спрямо възможния риск за плода. Ако лекарството се използва по време на бременност или ако пациентката забременее, докато приема метотрексат, тя трябва да бъде информирана за потенциалния риск за плода.

Кърмене

Тъй като метотрексат преминава в кърмата и може да причини токсичност при кърмените деца, лечението е противопоказно по време на кърмене (вж. точка 4.3). В случай че използването на метотрексат е необходимо в периода на кърмене, кърменето трябва да се прекрати преди лечението.

Фертилитет

Метотрексат засяга сперматогенезата и оогенезата и може да намали фертилитета. Съобщава се, че при хора метотрексат причинява олигоспермия, менструална дисфункция и аменорея. В повечето случаи тези ефекти изглежда че са обратими след преустановяване на лечението. При онкологични показания жени, които желаят да забременеят, трябва да се обърнат към център за генетични консултации, по възможност — преди терапията, а мъжете трябва да потърсят съвет относно възможността за замразяване на сперма преди започване на терапията, тъй като метотрексат е генотоксичен при по-високи дози (вж. точка 4.4).

Метотрексат повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини, тъй като по време на лечението могат да се появят симптоми от страна на централната нервна система, като умора, замайване или сънливост.

Резюме на профила на безопасност

Като цяло честотата и тежестта на нежеланите реакции се считат за свързани с дозата.

При антинеопластично лечение миелосупресията и мукозитът са преобладаващите дозолимитиращи токсични ефекти на метотрексат. Тежестта на тези реакции зависи от дозата, начина и продължителността на прилагане на метотрексат. Мукозит обикновено се появява около 3 до 7 дни след прилагане на метотрексат, левкопения и тромбоцитопения следват няколко дни по-късно. При пациенти с незасегнати механизми на елиминиране миелосупресията и мукозитът обикновено са обратими в рамките на 14 до 28 дни.

Най-сериозните нежелани реакции от метотрексат включват потискане на костния мозък, белодробна токсичност, хепатотоксичност, бъбречна токсичност, невротоксичност, тромбоемболични събития, анафилактичен шок и синдром на Stevens-Johnson.

Най-често наблюдаваните (много чести) нежелани реакции на метотрексат включват гастроинтестинални нарушения (напр. стоматит, диспепсия, абдоминална болка, гадене, загуба на апетит) и отклонения в чернодробните функционални показатели (напр. повишени аланин

аминотрасфераза (ALAT), аспартат аминотрасфераза (ASAT), билирубин, алкална фосфатаза). Други често появяващи се (чести) нежелани реакции са левкопения, анемия, тромбоцитопения, главоболие, умора, сънливост, пневмония, интерстициален алвеолит/пневмонит, често свързвани с еозинофилия, орални язви, диария, екзантем, еритема и сърбеж.

Появата и степента на тежест на нежеланите реакции зависят от нивото на дозата и честотата на приложение на метотрексат. Въпреки това, понеже тежки нежелани реакции могат да се появят дори при ниски дози, за лекуващия лекар е от съществено значение непосредствено да проследява пациентите (вж. точка 4.4).

Повечето нежелани реакции са обратими, ако се открият рано. Ако се появят такива нежелани лекарствени реакции, дозата трябва да бъде намалена или лечението да се преустанови и да се вземат подходящи мерки за противодействие (вж. точка 4.9). Лечението с метотрексат трябва да се поднови само с особено внимание, след внимателна преценка на необходимостта от лечение и с повишена бдителност за възможна повторна проява на токсичност.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Честотите в таблицата са определени съгласно конвенцията на MedDRA:

Много чести (≥1/10) Чести (≥ 1/100 до <1/10)

Нечести (≥1/1,000 до < 1/100) Редки (≥1/10,000 до <1/1,000) Много редки (<1/10,000)

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

В рамките на всяка група по честота нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на сериозността им.

1 Може да бъде обратим — вж. точка 4.4

2 Лимфом/лимфопролиферативни нарушения: има съобщения за отделни случаи на лимфом и други лимфопролиферативни нарушения, които са намалели в редица случаи, след като лечението с метотрексат е преустановено.

3 съобщена, когато метотрексат се използва за ревматологични и свързани с тях показания

4 Вж. забележките относно чернодробна биопсия в точка 4.4

Педиатрична популация

Честота, видът и тежестта на нежеланите реакции при деца и юноши се очаква да бъде същата като при възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптоми на предозиране

Симптомите след перорално предозиране засягат предимно хематопоетичната и гастроинтестиналната система.

Симптомите включват левкоцитопения, тромбоцитопения, анемия, панцитопения, неутропения, костномозъчна супресия, мукозит, стоматит, орална улцерация, гадене, повръщане, гастроинтестинална улцерация и гастроинтестинално кървене.

Съобщавани са случаи на предозиране, понякога с летален изход, поради погрешен ежедневен прием вместо седмичен прием на перорален метотрексат. В тези случаи симптомите, които обичайно са били съобщавани, са хематологични и стомашно-чревни реакции.

Съобщават се смъртни случаи вследствие на сепсис, септичен шок, бъбречна недостатъчност и апластична анемия.

Лечение при предозиране

Калциевият фолинат е специфичният антидот за неутрализиране на нежеланите токсични ефекти на метотрексат. При случайно предозиране трябва да се приложи доза калциев фолинат, равна на или по-висока от приетата доза метотрексат, интравенозно или интрамускулно в рамките на 1 час и приложението да продължи, докато серумното ниво на метотрексат спадне под 10^-7 mol/l.

В случай на масивно предозиране може да се наложи хидратиране на пациента и алкализиране на урината, за да се избегне преципитация на метотрексат и/или неговите метаболити в реналните тубули. Не е доказано, че хемодиализата или перитонеалната диализа подобряват елиминирането на метотрексат. Съобщава се ефективно очистване на метотрексат чрез остра интермитентна хемодиализа с използване на високопоточен диализатор.