Vimpat 10 mg/ml - Syrup
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Vimpat 10 mg/ml
Vimpat е показан за монотерапия при лечението на парциални пристъпи с или без вторична генерализация при възрастни пациенти, юноши и деца, навършили 2-годишна възраст, с епилепсия.
Vimpat е показан за допълваща терапия
-
при лечението на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца, навършили 2-годишна възраст, с епилепсия.
-
при лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст, с генерализирана идиопатична епилепсия.
Дозировка
Лекарят трябва да предпише най-подходящата лекарствена форма и количество на активното вещество в дозова единица според теглото и дозата.
В следващата таблица е обобщена препоръчителната дозировка за възрастни, юноши и деца, навършили 2-годишна възраст.
Лакозамид трябва да се приема два пъти дневно, приблизително през 12 часа.
Ако бъде пропусната доза, пациентът трябва да е инструктиран веднага да приеме пропуснатата доза и след това да приеме следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Ако пациентът забележи, че е пропуснал дозата в рамките на 6 часа преди следващата, той/тя трябва да е инструктиран да изчака приема на следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Пациентите не трябва да приемат двойна доза.
| Юноши и деца с тегло 50 kg или повече, и възрастни | |||
| Начална доза | Титриране (нарастващи стъпки) | Максимална препоръчителна доза | |
| Монотерапия: 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден) или 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден)Допълваща терапия: 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден) | 50 mg два пъти дневно(100 mg/ден) на седмични интервали | Монотерапия: до 300 mg два пъти дневно (600 mg/ден)Допълваща терапия: до 200 mg два пъти дневно (400 mg/ден) | |
| Алтернативна първоначална дозировка* (Ако е приложимо):200 mg единична натоварваща доза, последвана от 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден) | |||
*Натоварваща доза може да се започне на пациенти в ситуации, при които лекарят определя, че се гарантира бързо постигане на стационарна плазмена концентрация на лакозамид и терапевтичен ефект. Тя трябва да се прилага под медицинско наблюдение при отчитане на вероятността от повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежелани реакции от страна на централната нервна система (вж. точка 4.8). Приложенето на натоварваща доза не е проучено при остри състояния, например при status epilepticus.
| Деца навършили 2-годишна възраст и юноши с тегло под 50 kg* | |||
| Начална доза | Титриране (нарастващи стъпки) | Максимална препоръчителна доза | |
| Монотерапия и допълваща терапия:1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден) | 1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден) на седмични интервали | Монотерапия:(12 mg/kg/ден) при пациенти ≥ 10 kg до < 40 kg(10 mg/kg/ден) при пациенти ≥ 40 kg до < 50 kg | |
| Допълваща терапия:(12 mg/kg/ден) при пациенти ≥ 10 kg до < 20 kg(10 mg/kg/ден) при пациенти ≥ 20 kg до < 30 kg(8 mg/kg/ден) при пациенти ≥ 30 kg до< 50 kg | |||
-
до 6 mg/kg два пъти дневно
-
до 5 mg/kg два пъти дневно
-
до 6 mg/kg два пъти дневно
-
до 5 mg/kg два пъти дневно
-
до 4 mg/kg два пъти дневно
Юноши и деца с тегло 50 kg или повече и възрастни
Монотерапия (при лечението на парциални пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), която след една седмица трябва да се увеличи до първоначална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно
(200 mg/дневно).
Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден) по преценка на лекаря за необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.
В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).
При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg/ден и които се нуждаят от допълващ антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се препоръчва за допълваща терапия.
Допълваща терапия (при лечението на парциални пристъпи или при лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), която след една седмица трябва да бъде повишена до начална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден).
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, поддържащата доза може да бъде допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), до максимална препоръчителна дневна доза от 200 mg два пъти дневно (400 mg/ден).
Деца от 2-годишна възраст и юноши с тегло под 50 kg
Дозата се определя въз основа на телесното тегло. Поради това се препоръчва започване на лечението със сироп и преминаване към таблетки по желание. Когато се предписва сироп, дозата трябва да бъде посочена в единицa за обем (ml), а не за тегло (mg).
Монотерапия (при лечение на парциални пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден) и трябва да бъде увеличена до начална терапевтична доза от 2 mg/kg два пъти дневно (4 mg/kg/ден) след една седмица.
В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително увеличавана с 1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден) всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно до постигане на оптимален отговор. Трябва да се прилага най-ниската ефективна доза. При деца с тегло от 10 kg до по-малко от 40 kg се препоръчва максимална доза до 6 mg/kg два пъти дневно (12 mg/kg/ден). При деца с тегло от 40 до по малко от 50 kg се препоръчва максимална доза 5 mg/kg два пъти дневно (10 mg/kg/ден).
В таблиците по-долу са предоставени примери за това какъв обем от сиропа трябва да се приеме в зависимост от предписаната доза и телесно тегло. Точният обем от сиропа се изчислява според точното телесно тегло на детето. Изчисленият обем трябва да се закръгли до най-близкото градуирано деление на мерителното изделие. Ако изчисленият обем е по средата между две градуирани деления, трябва да се използва по голямото деление (вж. Начин на приложение).
Дози за монотерапия при лечение на парциални пристъпи за прием два пъти дневно при деца, навършили 2-годишна възраст, с тегло от 10 kg до под 40 kg
| Седмица | Седмица 1 | Седмица 2 | Седмица 3 | Седмица 4 | Седмица 5 | Седмица 6 | |
| Предписана доза | 0,1 ml/kg(1 mg/kg) Начална доза | 0,2 ml/kg(2 mg/kg) | 0,3 ml/kg(3 mg/kg) | 0,4 ml/kg(4 mg/kg) | 0,5 ml/kg(5 mg/kg) | 0,6 ml/kg(6 mg/kg) Максимална препоръчителна доза | |
| Препоръчително изделие: | спринцовка от 10 ml за отмерване на обем между 1 ml и 20 ml*мерителна чашка от 30 ml за отмерване на обем, по-голям от 20 ml | ||||||
| Тегло | Обем, който да се приложи | ||||||
| 10 kg | 1 ml(10 mg) | 2 ml(20 mg) | 3 ml(30 mg) | 4 ml(40 mg) | 5 ml(50 mg) | 6 ml(60 mg) | |
| 15 kg | 1,5 ml(15 mg) | 3 ml(30 mg) | 4,5 ml(45 mg) | 6 ml(60 mg) | 7,5 ml(75 mg) | 9 ml(90 mg) | |
| 20 kg | 2 ml(20 mg) | 4 ml(40 mg) | 6 ml(60 mg) | 8 ml(80 mg) | 10 ml(100 mg) | 12 ml(120 mg) | |
| 25 kg | 2,5 ml(25 mg) | 5 ml(50 mg) | 7,5 ml(75 mg) | 10 ml(100 mg) | 12,5 ml(125 mg) | 15 ml(150 mg) | |
| 30 kg | 3 ml(30 mg) | 6 ml(60 mg) | 9 ml(90 mg) | 12 ml(120 mg) | 15 ml(150 mg) | 18 ml(180 mg) | |
| 35 kg | 3,5 ml(35 mg) | 7 ml(70 mg) | 10,5 ml(105 mg) | 14 ml(140 mg) | 17,5 ml(175 mg) | 21 ml*(210 mg) | |
За обем между 1 ml и 20 ml, пациентът трябва да бъде инструктиран да използва спринцовка за перорални форми от 10 ml
* За обем над 20 ml, пациентът трябва да бъде инструктиран да използва мерителната чашка от 30 ml.
Дози за монотерапия при лечение на парциални пристъпи за прием два пъти дневно при деца и юноши с тегло от 40 kg до под 50 kg(1)
| Седмица | Седмица 1 | Седмица 2 | Седмица 3 | Седмица 4 | Седмица 5 |
| Предписана доза | 0,1 ml/kg(1 mg/kg) Начална доза | 0,2 ml/kg(2 mg/kg) | 0,3 ml/kg(3 mg/kg) | 0,4 ml/kg(4 mg/kg) | 0,5 ml/kg(5 mg/kg) Максимална препоръчителна доза |
| Препоръчително мерително Спринцовка от 10 ml за отмерване на обем между 1 ml и 20 ml изделие: *Мерителна чашка от 30 ml за отмерване на обем, по-голям от 20 ml | |||||
| Тегло | Обем, който да се приложи | ||||
| 40 kg | 4 ml(40 mg) | 8 ml(80 mg) | 12 ml(120 mg) | 16 ml(160 mg) | 20 ml(200 mg) |
| 45 kg | 4,5 ml(45 mg) | 9 ml(90 mg) | 13,5 ml(135 mg) | 18 ml(180 mg) | 22,5 ml*(225 mg) |
(1) Дозировката при юноши с тегло 50 kg или повече е същата, както при възрастните.
За обем между 1 ml и 20 ml пациентът трябва да бъде инструктиран да използва спринцовка за перорални форми от 10 ml.
* За обем над 20 ml, пациентът трябва да бъде инструктиран да използва мерителната чашка от 30 ml.
Допълваща терапия (при лечение на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи на навършили 4-годишна възраст или за лечение на парциални пристъпи на навършили 2-годишна възраст)
Препоръчителната начална доза е 1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден), която трябва да се увеличи до начална терапевтична доза от 2 mg/kg два пъти дневно (4 mg/kg/ден) след една седмица.
В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може допълнително да бъде увеличавана с 1 mg/kg два пъти дневно (2 mg/kg/ден) всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно, докато се постигне оптималният отговор. Трябва да се използва най-ниската ефективна доза. Поради повишения клирънс в сравнение с този при възрастни, при деца с тегло от 10 kg до по-малко от 20 kg се препоръчва максимална доза до 6 mg/kg два пъти дневно (12 mg/kg/ден). При деца с тегло от 20 до 30 kg се препоръчва максимална доза 5 mg/kg два пъти дневно (10 mg/kg/ден), а при деца с тегло от 30 до по малко от 50 kg се препоръчва максимална доза 4 mg/kg два пъти дневно (8 mg/kg/ден), въпреки че в отворени проучвания (вижте точки 4.8 и 5.2), при малък брой деца от последната група е използвана доза до 6 mg/kg два пъти дневно (12 mg/kg/ден).
В таблиците по-долу са предоставени примери за обемни единици сироп на прием в зависимост от предписаната доза и телесно тегло. Точният обем от сиропа се изчислява според точното телесно тегло на детето. Изчисленият обем трябва да се закръгли до най-близкото градуирано деление на мерителното изделие. Ако пресметнатият обем е по средата между две градуирани деления, трябва да се използва по голямото деление.
Дози при допълваща терапия за прием два пъти дневно при деца, навършили 2 години с тегло от 10 kg до под 20 kg
| Седмица | Седмица 1 | Седмица 2 | Седмица 3 | Седмица 4 | Седмица 5 | Седмица 6 |
| Предписана доза | 0,1 ml/kg(1 mg/kg) Начална доза | 0,2 ml/kg(2 mg/kg) | 0,3 ml/kg(3 mg/kg) | 0,4 ml/kg(4 mg/kg) | 0,5 ml/kg(5 mg/kg) | 0,6 ml/kg(6 mg/kg) Максимална препоръчи-телна доза |
| Препоръчително изделие: | Спринцовка от 10 ml за отмерване на обем между 1 ml и 20 ml | |||||
| Тегло | Обем, който да се приложи | |||||
| 10 kg | 1 ml(10 mg) | 2 ml(20 mg) | 3 ml(30 mg) | 4 ml(40 mg) | 5 ml(50 mg) | 6 ml(60 mg) |
| 12 kg | 1,2 ml(12 mg) | 2,4 ml(24 mg) | 3,6 ml(36 mg) | 4,8 ml(48 mg) | 6 ml(60 mg) | 7,2 ml(72 mg) |
| 14 kg | 1,4 ml(14 mg) | 2,8 ml(28 mg) | 4,2 ml(42 mg) | 5,6 ml(56 mg) | 7 ml(70 mg) | 8,4 ml (84 mg) |
| 15 kg | 1,5 ml(15 mg) | 3 ml(30 mg) | 4,5 ml(45 mg) | 6 ml(60 mg) | 7,5 ml(75 mg) | 9 ml(90 mg) |
| 16 kg | 1,6 ml(16 mg) | 3,2 ml(32 mg) | 4,8 ml(48 mg) | 6,4 ml(64 mg) | 8 ml(80 mg) | 9,6 ml (96 mg) |
| 18 kg | 1,8 ml(18 mg) | 3,6 ml(36 mg) | 5,4 ml(54 mg) | 7,2 ml(72 mg) | 9 ml(90 mg) | 10,8 ml(108 mg) |
Дози при допълваща терапия за прием два пъти дневно при деца с тегло от 20 kg до под 30 kg
| Седмица | Седмица 1 | Седмица 2 | Седмица 3 | Седмица 4 | Седмица 5 |
| Предписана доза | 0,1 ml/kg(1 mg/kg) Начална доза | 0,2 ml/kg(2 mg/kg) | 0,3 ml/kg(3 mg/kg) | 0,4 ml/kg(4 mg/kg) | 0,5 ml/kg(5 mg/kg) Максимална препоръчителн а доза |
| Препоръчително мерително Спринцовка от 10 ml за отмерване на обем между 1 ml и 20 ml изделие: | |||||
| Тегло | Обем, който да се приложи | ||||
| 20 kg | 2 ml(20 mg) | 4 ml(40 mg) | 6 ml(60 mg) | 8 ml(80 mg) | 10 ml(100 mg) |
| 22 kg | 2,2 ml(22 mg) | 4,4 ml (44mg) | 6,6 ml(66 mg) | 8,8 ml(88 mg) | 11 ml(110 mg) |
| 24 kg | 2,4 ml(24 mg) | 4,8 ml(48 mg) | 7,2 ml(72 mg) | 9,6 ml(96 mg) | 12 ml(120 mg) |
| 25 kg | 2,5 ml(25 mg) | 5 ml(50 mg) | 7,5 ml(75 mg) | 10 ml(100 mg) | 12,5 ml(125 mg) |
| 26 kg | 2,6 ml(26 mg) | 5,2 ml(52 mg) | 7,8 ml(78 mg) | 10,4 ml(104 mg) | 13 ml(130 mg) |
| 28 kg | 2,8 ml(28 mg) | 5,6 ml(56 mg) | 8,4 ml(84 mg) | 11,2 ml(112 mg) | 14 ml(140 mg) |
Дози при допълваща терапия за прием два пъти дневно при деца с тегло от 30 kg до под 50 kg
| Седмица | Седмица 1 | Седмица 2 | Седмица 3 | Седмица 4 | ||
| Предписана доза | 0,1 ml/kg(1 mg/kg) Начална доза | 0,2 ml/kg(2 mg/kg) | 0,3 ml/kg(3 mg/kg) | 0,4 ml/kg(4 mg/kg) Максимална препоръчителна доза | ||
| Препоръчително мерително изделие: | Спринцовка от 10 ml за отмерване на обем между 1 ml и 20 ml | |||||
| Тегло | Обем, който да се приложи | |||||
| 30 kg | 3 ml (30 mg) | 6 ml (60 mg) | 9 ml (90 mg) | 12 ml (120 mg) | ||
| 35 kg | 3,5 ml (35 mg) | 7 ml (70 mg) | 10,5 ml (105 mg) | 14 ml (140 mg) | ||
| 40 kg | 4 ml (40 mg) | 8 ml (80 mg) | 12 ml (120 mg) | 16 ml (160 mg) | ||
| 45 kg | 4,5 ml (45 mg) | 9 ml (90 mg) | 13,5 ml (135 mg) | 18 ml (180 mg) | ||
Започване на лечение с лакозамид с натоварваща доза (начална монотерапия или преминаване към монотерапия в лечението на парциални пристъпи или допълваща терапия в лечението на парциални пристъпи, или допълваща терапия в лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи)
При юноши и деца с тегло 50 kg и повече, както и при възрастни, лечение с лакозамид може да се започне също с единична натоварваща доза 200 mg, последвана приблизително 12 часа по-късно от 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден) като поддържаща схема на лечение. Последващи корекции на дозата трябва да се правят съгласно индивидуалния отговор и индивидуалната поносимост, както е описано по-горе. С натоварваща доза може да се започне при пациенти в ситуации, когато лекарят прецени, че бързото достигане на стационарна плазмена концентрация на лакозамид и терапевтичен ефект е основателно. Тя трябва да се прилага под лекарско наблюдение, като се вземе под внимание възможността за повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежеланите реакции от страна на централната нервна система (вж.
точка 4.8). Прилагането на натоварваща доза не е проучено при остри състояния като статус епилептикус.
Спиране на лечението
При необходимост от спиране на лакозамид се препоръчва седмичната доза да бъде постепенно намалявана на стъпки по 4 mg/kg/ден (за пациенти с тегло по-малко от 50 kg) или с 200 mg/ден (за пациенти с тегло 50 kg или повече) за пациенти, които приемат доза лакозамид съответно
≥ 6 mg/kg/ден или ≥ 300 mg/ден. По медицински причини е допустимо и по-бавно понижаване на седмичните дози на стъпки по 2 mg/kg/ден или 100 mg/ден.
При пациенти, които са развили сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на клиничната полза/риск и при необходимост трябва да се прекрати приема на лакозамид.
Специални популации
Старческа възраст (възраст над 65 години)
Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с възрастта понижение на бъбречния клирънс с повишение на нивата на AUC трябва да се има предвид при пациенти в старческа възраст (вж. следващия параграф „бъбречно увреждане” и точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни за пациенти в старческа възраст с епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (CLCR >30 ml/min). При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане, може да се обмисли за прилагане на натоварваща доза 200 mg дневно, но бъдещо титриране на дозата (>200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. При педиатрични с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с тежко бъбречно увреждане (CLCR ≤30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност е препоръчителна максимална доза 250 mg дневно и титриране на дозата трябва да се извършва с повишено внимание. Ако е необходима натоварваща доза, през първата седмица трябва да се използва начална доза 100 mg, последвана от доза 50 mg два пъти дневно. При педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с тежко бъбречно увреждане (CLCR ≤ 30 ml/min) и при тези с терминална бъбречна недостатъчност се препоръчва намаляване на максималната доза с 25%. При всички пациенти, които се нуждаят от хемодиализа, се препоръчва добавяне на до 50% от определената дневна доза, непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на пациенти с терминална бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание поради малкия клиничен опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична активност).
Чернодробно увреждане
Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.
Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание, като се има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. При юноши и възрастни с тегло 50 kg или повече може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо титриране на дозата (> 200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа на данни за възрастни, при педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено тежко чернодробно увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%. Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). Лакозамид трябва да се прилага при възрастни и педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се прецени, че очакваните терапевтични ползи надвишават възможните рискове. Може да се наложи коригиране на дозата, като внимателно се наблюдава активността на заболяването и възможните нежелани реакции на пациента.
Педиатрична популация
Не се препоръчва употреба на лакозамид за лечение на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при деца под 4-годишна възраст и за лечение на парциални пристъпи при
деца под 2-годишна възраст, тъй като данните за безопасност и за ефикасност в тези възрастови групи са ограничени.
Извън разрешените показания лакозамид е проучван при новородени на възраст 0–28 дни с повтарящи се електроенцефалографски установени неонатални пристъпи; резултатите от малкия брой участници в проучването обаче не позволяват да се направи заключение, че ползите от такава употреба надвишават рисковете. Наличните към момента данни са описани в точки 5.1 и 5.2.
Натоварваща доза
Прилагането на натоварваща доза не е проучвано при деца. Използването на натоварваща доза не се препоръчва при юноши и деца с тегло по-малко от 50 kg.
Начин на приложение
Лакозамид сироп се приема перорално.
Бутилката, съдържаща Vimpat сироп, трябва да се разклати добре преди употреба. Лакозамид може да се приема със или без храна.
Лакозамид сироп се предлага с:
-
мерителна чашка с обем 30 ml. Една пълна мерителна чашка (30 ml) отговаря на 300 mg лакозамид. Минималният обем е 5 ml, което отговаря на 50 mg лакозамид. От едно градуирано деление 5 ml до всяко следващо деление се отмерват 5 ml, което се равнява на 50 mg лакозамид;
-
спринцовка от 10 ml за перорални форми (черни градуирани деления) с адаптор. Една пълна спринцовка за перорални форми (10 ml) отговаря на 100 mg лакозамид. Минималният обем за изтегляне е 1 ml, което се равнява на 10 mg лакозамид. От едно градуирано деление 1 ml до всяко следващо деление се отмерват 0,25 ml, което се равнява на 2,5 mg лактозамид.
Лекарят трябва да инструктира пациента относно подходящото за употреба мерително изделие.
Ако необходимата доза е между 10 mg (1 ml) и 100 mg (10 ml), трябва да се използва спринцовката от 10 ml за перорални форми.
Ако необходимата доза е между 100 mg (10 ml) и 200 mg (20 ml), спринцовката от 10 ml за перорални форми трябва да се използва два пъти.
Ако необходимата доза е повече от 200 mg (20 ml), трябва да се използва мерителната чашка от 30 ml.
Дозата трябва да се закръгли до най-близкото градуирано деление. Инструкциите за употреба са предоставени в листовката.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Данни за втора или трета степен на атриовентрикуларен (АV) блок.
Суицидна идеация и поведение
Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептични лекарствени продукти по различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани клинични проучвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при лакозамид.
Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай че се появят признаци на суицидна идеация и поведение (вж. точка 4.8).
Сърдечен ритъм и проводимост
По време на клиничните проучвания е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR-интервала при прилагане на лакозамид. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти, блокиращи натриевите канали (вж. точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.
При тези пациенти трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличение на дозата на лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.
В плацебо-контролираните клинични проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.
В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или по-висока). При пациенти с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия. В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с подлежащи проаритмични състояния.
Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.
Замаяност
Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши случаите на случайно нараняване или падане. Затова на пациентите трябва да се обърне внимание да бъдат особено внимателни, докато разберат потенциалните ефекти на лекарството (вж. точка 4.8).
Потенциал за възобновяване или влошаване на миоклонични пристъпи
Съобщено е възобновяване или влошаване на миоклонични пристъпи както при възрастни, така и при педиатрични пациенти с ПГТКП, по-специално по време на титриране. При пациенти с повече от един тип пристъпи наблюдаваните ползи от контролирането на пристъп от един тип трябва да се съпостави с всички наблюдавани признаци на влошаване по отношение на пристъп от друг тип.
Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична епилепсия
Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани пристъпи, не е установена.
Помощни вещества
Помощни вещества, които могат да причинят непоносимост
Vimpat сироп съдържа натриев метил парахидроксибензоат (E219), който е възможно да причини алергични реакции (вероятно от забавен вид).
Vimpat сироп съдържа сорбитол (E420). Пациенти с редки наследствени заболявания като непоносимост към фруктоза не трябва да приемат това лекарство. Сорбитолът може да причини стомашно-чревен дискомфорт и лек лаксативен ефект.
Vimpat сироп съдържа аспартам (E951), който е източник на фенилаланин, което е възможно да навреди на пациенти с фенилкетонурия. Липсват както клинични така и неклинични данни за употребата на аспартам при кърмачета под 12 седмична възраст.
Vimpat сироп съдържа пропиленгликол (Е1520).
Съдържание на натрий
Vimpat сироп съдържа 1,42 mg натрий на ml, които са еквивалентни на 0,07 % от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Съдържание на калий
Това лекарство съдържа калий, по-малко от 1 mmol (39 mg) на 60 ml, т.e. практически не съдържа калий.
Лакозамид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени продукти, свързани с удължаване на PR-интервала (включително антиепилептични лекарствени продукти, блокиращи натриевите канали) и при пациенти, лекувани с антиаритмични средства. Въпреки това, анализът по подгрупи в клинични проучвания не установява повишено удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотрижин.
In vitro данни
Най-общо, данните предполагат, че лакозамид има нисък потенциал за взаимодействие с други лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и CYP2C9 не се индуцират, а CYP1A1, CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2D6 и
CYP2E1 не се инхибират от лакозамид, при плазмени концентрации, наблюдавани по време на клинични проучвания. In vitro проучванията показват, че лакозамид не се транспортира чрез P-гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.
In vivo данни
Лакозамид не инхибира или индуцира до значима клинична степен ензима CYP2C19 и CYP3A4. Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиращ се от CYP3A4, като лакозамид е прилаган 200 mg два пъти на ден), но Cmax на мидазолам е леко увеличена (30%). Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиращ се от CYP2C19 и CYP3A4, като лакозамид е прилаган 300 mg два пъти на ден).
Инхибиторът на CYP2C19, омепразол (40 mg веднъж дневно) не води до повишение на клинично значима промяна в експозицията на лакозамид. Ето защо умерените инхибитори на CYP2C19 е малко вероятно да повлияят до клинично значима степен системната експозиция на лакозамид. Препоръчва се повишено внимание при съпътстващо лечение с мощни инхибитори на CYP2C9 (напр. флуконазол) и CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир, кларитромицин), което може да доведе до повишаване на системната експозиция на лакозамид. Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основата на in vitro данни.
Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum) могат умерено да намалят системната експозиция на лакозамид. Започването или спирането на лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с внимание.
Антиепилептични лекарствени продукти
По време на проучванията за лекарствени взаимодействия, лакозамид не повлиява значително плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на
лакозамид също не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационният фармакокинетичен анализ на различни възрастови групи установява, че едновременното лечение с други антиепилептични лекарствени продукти, известни като ензимни индуктори (карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал в различни дози), понижава с 25% общата системна експозиция на лакозамид при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.
Перорални контрацептиви
По време на проучване за лекарствени взаимодействия не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместното приложение на лекарствените продукти.
Други
Проучванията върху лекарствените взаимодействия показват, че лакозамид не оказва влияние върху фармакокинетиката на дигоксин Няма клинично значими взаимодействия между лакозамид и метформин.
Едновременното приложение на варфарин с лакозамид не води до клинично значима промяна във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.
Въпреки че няма фармакокинетични данни за взаимодействие на лакозамид с алкохол, не може да се изключи фармакодинамичен ефект.Лакозамид има нисък потенциал на свързване с плазмените протеини (по-малко от 15%). Поради това, не се очакват клинично значими взаимодействия с други лекарствени продукти, по механизма на конкурентно свързване с плазмените протеини.
Жени с детероден потенциал
Лекарят трябва да обсъди въпросите относно семейното планиране и използването на контрацепция при жените с детероден потенциал, които приемат лакозамид (вж. Бременност). Ако жена реши да забременее, употребата на лакозамид трябва да се преоцени внимателно.
Бременност
Риск, свързан с епилепсията и антиепилептичните лекарствени продукти като цяло
При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока честота на малформациите в поколението на жените, лекувани за епилепсия, в сравнение с честота от около 3% за общата популация. Сред лекуваната популация повишена честота на малформации е установена в случаите на лечение с повече от един лекарствен продукт (политерапия), но не е установено доколко това се дължи на самото лечение и/или на заболяването.
Въпреки това, ефективното антиепилептично лечение не трябва да бъде преустановявано, тъй като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.
Риск, свързан с лакозамид
Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията при животни не са показали каквито и да е тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е наблюдавана ембрио-токсичност при плъхове и зайци, при токсични за майката дози (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е установен.
Лакозамид не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите на абсолютна необходимост (ако ползата за майката категорично превишава потенциалния риск за плода). Ако жената реши да забременее, употребата на този продукт трябва да се преоцени внимателно.
Кърмене
Лакозамид се екскретира в човешката кърма. Рискът за новородени/кърмачета не може да бъде изключен. Препоръчва се по време на лечението с лакозамид кърменето да бъде преустановено.
Фертилитет
Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или възпроизвеждане при плъхове в дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до приблизително 2 пъти плазмена AUC при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).
Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Лечението с лакозамид се свързва с поява на замаяност или замъглено зрение.
Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни машини, докато не опознаят напълно ефектите на лакозамид върху способността им за извършването на подобни дейности.
Обобщение на профила на безопасност
На базата на анализ на данните от сборни плацебо контролирани клинични проучвания с допълваща терапия при 1308 пациенти с парциални пристъпи общо 61,9% от пациентите, рандомизирани да приемат лакозамид, и 35,2% от рандомизираните да приемат плацебо съобщават поне за една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са дозозависими и може да бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и стомашно-чревния тракт (СЧТ) обикновено намаляват с времето.
Във всички тези контролирани клинични проучвания честотата на преустановяване на лечението поради нежелани лекарствени реакции е 12,2% при пациентите, рандомизирани за лакозамид, и 1,6% при пациентите, рандомизирани за плацебо. Най-честата нежелана лекарствена реакция, водеща до преустановяване лечението с лакозамид, е появата на замаяност.
Честотата на нежеланите реакции от страна на ЦНС, като замаяност, може да бъде по-висока след натоварваща доза.
Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR), най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лакозамид са били главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции
е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с карбамазепин CR.
Профилът на безопасност на лакозамид, съобщен в проучване, проведено върху пациенти на 4-годишна възраст или по-големи с генерализирана идиопатична епилепсия с първично генерализирани тонично-клонични пристъпи (ПГТКП) съвпада с профила на безопасност, съобщен от сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху парциални пристъпи. Допълнителни нежелани реакции, съобщени при пациенти с ПГТКП са миоклонична епилепсия (2,5% при групата, лекувана с лакозамид и 0% при плацебо групата) и атаксия (3,3% при групата, лекувана с лакозамид и 0% при плацебо групата). Най-честите нежелани лекарствени реакции са замаяност и сънливост. Най-честите нежелани лекарствени реакции, водещи до преустановяване на лечението с лакозамид, са замаяност и суицидна идеация. Честотата на
преустановяване на лечението поради нежелани реакции е 9,1% в групата, лекувана с лакозамид, и 4,1% в плацебо групата.
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
На таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите реакции, наблюдавани по време на клинични проучвания и постмаркетинговия опит. Тази честота е определена както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Агранулоцитоза(1) | |||
| Нарушения на имунната система | Лекарствена свръхчувствителн ост(1) | Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)(1,2) | ||
| Психични нарушения | Депресия Състояние на обърканост Безсъние(1) | Агресия Възбуда(1) Еуфорично настроение(1) Психотично разстройство(1) Опит за самоубийство(1) Суицидна идеация Халюцинация(1) | ||
| Нарушения на нервната система | Замаяност Главоболие | Миоклонични пристъпи(3) Атаксия Нарушение на равновесието Увреждане на паметта Когнитивни нарушения Сомнолентност Тремор Нистагъм Хипоестезия Дизартрия Нарушения на вниманието Парестезия | Синкоп(2) Нарушение на координацията Дискинезия | Конвулсии |
| Нарушения на очите | Диплопия | Замъглено зрение | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго Тинитус |
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Сърдечни нарушения | Атриовентрикула рен блок(1,2) Брадикардия(1,2) Предсърдно мъждене(1,2) Предсърдно трептене(1,2) | Вентрикуларна тахиаритмия(1) | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Повръщане Запек Метеоризъм Диспепсия Сухота в устата Диария | ||
| Хепато-билиарни нарушения | абнормни резултати при чернодробни функционални тестове(2) Повишени чернодробни ензими (> 2х ГГН)(1) | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Сърбеж Обрив(1) | Ангиоедем(1) Уртикария(1) | Синдром на Стивънс-Джонсън(1) Токсична епидермална некролиза(1) | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни спазми | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нарушение на походката Астения УмораРаздразнителност Чувство за опиянение | |||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Падане Нараняване на кожата Контузия |
(1) Нежелани реакции съобщавани при постмаркетинговия опит.
(2) Вижте Описание на избрани нежелани реакции.
(3) Съобщени в проучвания на ПГТКП.
Описание на избрани нежелани реакции
Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок, синкоп, брадикардия).
В допълващи клинични проучвания при пациентите с епилепсия честотата на поява на първа степен AV-блок е нечеста и съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% при прилагането на
лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg или плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван втора
или по-висока степен на AV-блок. Въпреки това, случаи с втора и трета степен AV-блок, свързани с лечението с лакозамид, са съобщавани по време на постмаркетинговия опит. В клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на удължаване на PR-интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.
Появата на синкоп, която се съобщава от сборни клинични проучвания за допълваща терапия се наблюдава нечесто, при което няма разлика между групата на пациентите с епилепсия (n=944), лекувани с лакозамид (0,1 %) и пациентите (n=364) от групата на плацебо (0,3%). В клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се съобщава
при 7/444 (1,6%) пациенти на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин CR. Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани в краткосрочни клинични проучвания, но са съобщени в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.
Отклонения в лабораторните показатели
Абнормни резултати при чернодробни функционални тестове са били наблюдавани в плацебо-контролирани клинични проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са приемали едновременно от 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти.
Повишавания на АLТ до ≥ 3х ГГН са настъпили при 0,7% (7 / 935) от пациентите на Vimpat и 0% (0 / 356) от пациентите на плацебо.
Мултиорганни реакции на свръхчувствителност
Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (позната също и като лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщени при пациенти, лекувани с някои антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции се проявяват различно, но обикновено са съпроводени с треска и обрив и могат да бъдат свързани с включването на различни системи от органи. Ако се заподозре реакция на мултиорганна свръхчувствителност, приемът на лакозамид трябва да се прекрати.
Педиатрична популация
Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (255 пациенти на възраст от 1 месец до под 4 години и 343 пациенти на възраст от 4 години до под 17 години) и в открити проучвания (847 пациенти на възраст от 1 месец до 18 години) на допълваща терапия при педиатрични пациенти с парциални пристъпи е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни. Тъй като данните за педиатрични пациенти под 2-годишна възраст са ограничени, лакозамид не е показан за този възрастов диапазон.
Допълнително наблюдаваните нежелани реакции в педиатричната популация са пирексия, назофарингит, фарингит, намален апетит, абнормно поведение и летаргия. Сомнолентност се съобщава по-често при педиатричната популация (≥ 1/10) в сравнение с възрастната популация (≥ 1/100 до < 1/10).
Старческа популация
В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, профилът на безопасност на лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този, наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика
≥5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по-млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа възраст спрямо по-млада популация от възрастни е AV блок първа степен. Тя се съобщава
в 4,8% (3/62) от пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади възрастни пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с лакозамид е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-младите възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.
-
Видовете нежелани реакции, наблюдавани при пациенти, приели дози над 400 mg до 800 mg, не са били клинично различни от тези при пациенти, приемали препоръчителните дози лакозамид.
-
Реакции, съобщени след прием на над 800 mg са замаяност, гадене, повръщане, припадъци (генерализирани тонично-клонични припадъци, статус епилептикус). Нарушения на сърдечната проводимост, шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама лакозамид.
Мерки при предозиране
Няма специфичен антидот в случай на предозиране с лакозамид. Лечението при предозиране с лакозамид включва предприемането на общоприетите поддържащи мерки, като при необходимост може да включва хемодиализа (вж. точка 5.2).
Фармакологични свойства - Vimpat 10 mg/ml
Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, ATC код: N03AX18 Механизъм на действие
Активното вещество, лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид) представлява функционализирана аминокиселина.
Точният механизъм на антиепилептичния ефект на лакозамид при хора все още не е напълно изяснен.
In vitro електрофизиологичните проучвания показват, че лакозамид селективно повишава бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до стабилизиране на свръхвъзбудимите невронни мембрани.
Фармакодинамични ефекти
Лакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на свръхвъзбудимост.
По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с леветирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.
Клинична ефикасност и безопасност (парциални пристъпи) Популация на възрастни
Монотерапия
Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелногрупово, сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира
между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и 200-600 mg /ден за лакозамид. Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.
Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютна разлика между леченията е -1,3% (95% CI: -5,5, 2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за
периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите, лекувани с карбамазепин CR.
Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години (62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете
групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти (88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден
при 1 пациент (1,6%).
Преминаване към монотерапия
Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия са били оценени в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучванe с историческа контрола. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години с неконтролирани парциални пристъпи, приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид (или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3: 1). При лекуваните пациенти, преминали през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99), е поддържана монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в целевия период на наблюдение 70 дни.
Допълващо лечение
Ефикасността на лакозамид като допълващо лечение (200 mg дневно, 400 mg дневно) е оценена в 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания с 12-седмична продължителност. Лакозамид 600 mg дневно показва също и ефективност в контролирани проучвания за допълващо лечение, въпреки че ефикасността е близка до тази при 400 mg дневно, но поносимостта за пациентите е по-малка поради нежеланите лекарствени реакции от страна на ЦНС и стомашно-чревния тракт. Затова доза 600 mg дневно не се препоръчва.
Максималната препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания,
включващи 1308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи от порядъка на 23 години, са проведени за оценка на ефикасността и безопасността на лакозамид при едновременното му приложение с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти при пациенти с неконтролирани парциални пристъпи с или без вторично генерализиране. Общото съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40%, съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.
Фармакокинетиката и безопасността на единична натоварваща доза от интравенозен лакозамид са определени в многоцентрово, отворено проучване, планирано да оцени безопасността и поносимостта на бързото въвеждане на лакозамид чрез единична натоварваща интравенозна доза (състояща се от 200 mg), последвана от два пъти дневно перорално приложение (еквивалентно на интравенозната доза) като съпътстваща терапия при възрастни пациенти
от 16 до 60 години с припадъци с парциално начало.
Педиатрична популация
Припадъците с парциално начало имат подобна патофизиология и клинична изява при деца, навършили 2-годишна възраст, и при възрастни. Ефикасността на лакозамид при деца, навършили 2-годишна възраст, е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптирането на педиатричната доза е установено (вж. точка 4.2) и безопасността е демонстрирана (вж.
точка 4.8).
Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване. Проучването включва 8-седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза, свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171). Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден при участници с тегло 50 kg или повече в 2 разделени дози. По време на периода на титриране, дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържане.
Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно тегло за последните 3 дни от периода на титруване, за да бъдат допуснати за влизане в 10-седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна доза лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и въведени в заслепения период на намаляване на дозата.
Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р
= 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало
за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342, 44,277).
Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение е бил 52,9% в групата на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.
Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.
Клинична ефикасност и безопасност (първично генерализирани тонично-клонични пристъпи)
Ефикасността на лакозамид като допълваща терапия при пациенти на 4-годишна възраст или по-големи, с генерализирана идиопатична епилепсия, с прояви на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи (ПГТКП) е установена в 24-седмично двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано, паралелно-групово, многоцентрово клинично проучване. Проучването се е състояло от 12-седмичен период на историческо изходно ниво, 4-седмичен период на проспективно изходно ниво и 24-седмичен период на лечение (който е включвал титриране в продължение на 6-седмичен период на и 18-седмичен поддържащ период). Отговарящите на условията пациенти, с назначена установена доза от 1 до 3 антиепилептични лекарства, получаващи поне 3 документирани ПГТКП по време на 16-седмичния изходен период на титриране, са рандомизирани в съотношение 1 към 1 да получават лакозамид или плацебо (пациенти в набора за пълен анализ: лакозамид n=118, плацебо n=121: от тях 8 пациенти в групата на ≥ 4 до <12-годишна възраст и 16 пациенти в групата на ≥ 12 до <18-годишна възраст са лекувани с LCM, а 9 и 16 пациенти – съответно с плацебо).
Пациентите са титрирани до целевата доза за поддържащия период от 12 mg/kg/ден при пациенти с тегло под 30 kg, 8 mg/kg/ден при пациенти с тегло от 30 до по-малко от 50 kg или 400 mg/ден при пациенти с тегло 50 kg или повече.
| Променлива за ефикасност Параметър | Плацебо N=121 | Лакозамид N=118 |
| Време до втори ПГТКП | ||
| Медиана (дни) | 77,0 | - |
| 95 % CI | 49,0, 128,0 | - |
| Лакозамид – Плацебо | ||
| Съотношение на риск | 0,540 | |
| 95 % CI | 0,377, 0,774 | |
| p-стойност | < 0,001 | |
| Отсъствие на пристъпи | ||
| Оценка по метода на Kaplan-Meier (%) | 17,2 | 31,3 |
| 95 % CI | 10,4, 24,0 | 22,8, 39,9 |
| Лакозамид – Плацебо | 14,1 | |
| 95 % CI | 3,2, 25,1 | |
| p-стойност | 0,011 | |
Забележка: За групата, лекувана с лакозамид, средното време до появата на втори ПГТКП не може да бъде изчислено по методите на Kaplan-Meier, тъй като >50% от пациентите не са получили втори ПГТКП до ден 166.
Находките в педиатричната подгрупа съответстват на резултатите от цялостната популация за първичните, вторичните и други крайни показатели на ефикасността.
Остро лечение на новородени с повтарящи се електроенцефалографски неонатални пристъпи
Ефикасността на лакозамид като допълваща терапия при острото лечение на новородени (0–28 дни) с повтарящи се електроенцефалографски неонатални пристъпи е оценена в открито проучване с активен сравнителен продукт. Първичната крайна точка е намаляването на тежестта на пристъпите, измерено чрез оценъчно видео-ЕЕГ, спрямо изходното видео-ЕЕГ. Двадесет и девет пациенти са рандомизирани в съотношение 1:1 да получават лакозамид или активен сравнителен продукт, избран и дозиран въз основа на местните стандарти за лечение; 26 пациенти са лекувани с поне една доза от проучваното лекарство; в групата на лакозамид са включени 14 участници, а в групата на активния сравнителен продукт – 12 участници.
Новородените в групата на лакозамид са получили доза от 15 mg/kg/ден, приложена в три разделени дози (5 mg/kg три пъти дневно без титриране) чрез 30-минутни интравенозни инфузии.
Средната продължителност (SD) на експозиция на лакозамид при интравенозно приложение е 5,9 (2,6) дни. По време на периода на оценка (1–3 часа след първата доза) участниците в проучването, рандомизирани на лакозамид и активен сравнителен продукт, показват отговор с честота съответно 9 от 15 и 6 от 9. Средната (SD) абсолютна редукция на тежестта на пристъпите е 6,64 (6,55) min/h в групата на лакозамид (N=15) и 2,45 (14,83) min/h в групата на активния сравнителен продукт (N=9).
Значимостта на резултатите за ефикасността е ограничена от малкия брой включени участници в проучването. Като цяло 14 участници в проучването (53,8 %) съобщават 42 TEAE: 9 участници (64,3 %) в групата на лакозамид (21 TEAE) и 5 участници (41,7 %) в групата на активния сравнителен продукт (21 TEAE). Не са наблюдавани значими разлики в честотите на повечето TEAE между двете групи. Не са установени нови съображения, свързани с безопасността, въпреки че интерпретацията на данните за безопасност е ограничена от малкия размер на извадката.
Абсорбция
След перорално приложение лакозамид се абсорбира бързо и напълно. Пероралната бионаличност на съдържащия се в таблетките лакозамид е почти 100%. При перорално приложение плазмената концентрация на непроменен лакозамид се повишава бързо, като Cmax
се достига около 0,5 до 4 часа след приема на дозата. Таблетките Vimpat и пероралният сироп са биоеквивалентни. Храната не повлиява скоростта и степента на абсорбция.
Разпределение
Обемът на разпределение е около 0,6 l/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини в по-малко от 15%.
Биотрансформация
95% от дозата се екскретират с урината като лакозамид и метаболити. Метаболизмът на лакозамид не е напълно изяснен.
Основните вещества, отделени с урината, са непроменен лакозамид (около 40% от дозата) и неговия O-дезметил метаболит (по малко от 30%).
Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни, в урината възлиза на около 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои индивиди. В урината са открити и малки количества (0,5-2%) от други метаболити.
In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита, но основния участващ изоензим не е потвърден in vivo. Не са наблюдавани клинично значими различия в експозицията на лакозамид при сравнявaне на фармакокинетиката при индивидите с екстензивен метаболизъм (ЕМ с функционален CYP2C19) и тази при индивидите с бавен матаболизъм (БМ, липса на функционален CYP2C19). Освен това, проучването за взаимодействие с омепразол (CYP2C19 инхибитор) не разкрива клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид което показва, че значението на този път е незначително. Плазмената концентрация на O-дезметил-лакозамид е около 15% от концентрацията на лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма позната фармакологична активност.
Eлиминиране
Лакозамид се елиминира от системното кръвообращение, предимно чрез бъбречна екскреция и биотрансформация. След перорално и интравенозно приложение на радиоактивно белязан лакозамид около 95% от радиоактивността се установява в урината, а по-малко от 0,5% – в изпражненията. Елиминационният полуживот на лакозамид е около 13 часа.
Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и постоянна във времето, с малка интра- и интериндивидуална променливост. След приемане на дозата два пъти дневно стационарни плазмени концентрации се достигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация нараства при акумулационен фактор от около 2.
Концентрациията в стационарно състояние на единична натоварваща доза 200 mg е приблизително еднаква на тази при перорално приложение на 100 mg два пъти дневно.
Фармакокинетика при специални групи пациенти
Пол
Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените концентрации на лакозамид.
Бъбречно увреждане
AUC на лакозамид е повишена с около 30% при пациентите с леко и умерено бъбречно увреждане и с около 60% при тези с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна недостатъчност, изискващи хемодиализа, в сравнение със здравите индивиди, като Cmax остава непроменена.
Лакозамид се отделя ефективно от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC на лакозамид намалява с около 50%. Ето защо се препоръчва допълнителното прилагане на доза след хемодиализа (вж. точка 4.2). Количеството на O-дезметил метаболита е повишено няколко пъти при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане. При неизвършване на хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и продължително
растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишеното количество на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е възможно да повишат нежеланите реакции, но не е установена фармакологична активност на метаболита.
Чернодробно увреждане
При пациентите с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B) са наблюдавани по-високи плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUCnorm). По-високата експозиция се дължи в известна степен на понижената бъбречна функция на проучваните пациенти. Понижението на небъбречния клирънс при участващите в проучването пациенти води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).
Старческа възраст (възраст над 65 години)
В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включващи 4 пациенти на възраст
над 75 години, AUC е повишена с около 30 и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано основно с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23%.
Наблюдава се също и увеличена вариабилност в експозицията. В това проучване бъбречният клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст.
Обикновено не се налага редуциране на дозата, освен ако това не показано поради понижена бъбречна функция (вж. точка 4.2).
Педиатрична популация
Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация, получени в шест плацебо-контролирани рандомизирани клинични проучвания и пет отворени проучвания при 1655 възрастни и педиатрични пациенти с епилепсия на възраст от 1 месец до 17 години. Три от тези проучвания са проведени с възрастни, 7 с педиатрични пациенти и 1 със смесена популация. Прилаганите дози лакозамид варират от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, без да надвишават 600 mg/ден.
Типичният плазмен клирънс е оценен на 0,46 l/h, 0,81 l/h, 1,03 l/h и 1,34 l/h за педиатрични пациенти съответно с тегло 10 kg, 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс при възрастни (70 kg телесно тегло) е оценен на 1,74 l/h.
Популационен фармакокинетичен анализ, използващ редки фармакокинетични проби от проучване на ПГТКП, показва подобна експозиция при пациенти с ПГТКП и при пациенти с парциални пристъпи. В проучване при новородени, лекувани с лакозамид, прилаган интравенозно в доза 5 mg/kg три пъти дневно, средната експозиция в стационарно състояние изглежда е била по-висока, но диапазонът на експозицията частично се е припокривал с експозицията при възрастни, получаващи лакозамид, прилаган перорално в доза 200 mg два пъти дневно.
Фармацевтични данни - Vimpat 10 mg/ml
глицерол (E422) кармелоза натрий
сорбитол, течен (кристализиращ) (E420) полиетиленгликол 4000
натриев хлорид
лимонена киселина, безводна ацесулфам калий (E950)
натриев метилпарахидроксибензоат (E219)
аромат на ягода (съдържащ пропиленгликол (Е1520), малтол)
маскиращ аромат (съдържащ пропиленгликол (Е1520), аспартам (E951), ацесулфам калий (E950), малтол, дейонизирана вода)
пречистена вода
Бутилка 200 ml от тъмно стъкло с бяла полипропиленова капачка на винт, полипропиленова мерителна чашка от 30 ml и спринцовка за перорални форми от полиетилен/полипропилен от 10 ml (черни градуирани деления) с полиетиленов адаптер.
Една пълна мерителна чашка от 30 ml съответства на 300 mg лакозамид. Минималният обем е 5 ml, което съответства на 50 mg лакозамид. От едно градуирано деление 5 ml до всяко
следващо градуирано деление се отмерват 5 ml, което се равнява на 50 mg лакозамид (например
2 градуирани деления съответстват на 100 mg).
Една пълна спринцовка за перорални форми от 10 ml отговаря на 100 mg лакозамид. Минималният обем за изтегляне е 1 ml, което съответства на 10 mg лакозамид. След градуираното деление за 1 ml, всяко градуирано деление отговаря на 0,25 ml, което се равнява на 2,5 mg лакозамид.