Montelukast Accord 10 mg film-coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Montelukast 10 mg
Монтелукаст Акорд 10mgфилмиранитаблетки са показани като допълнителна терапия при пациенти с лека до умерено тежка персистираща астма, чиито симптоми са недостатъчно добре контролирани с инхалаторни кортикостероиди и при които краткодействащите β-агонисти, прилагани при необходимост, осигуряват незадоволителен клиничен контрол на астмата.При пациентите с астма, при коитоМонтелукаст Акорд 10mgфилмиранитаблетки са показани за лечение на астмата, лекарството може също да осигури облекчение на симптомите на сезонен алергичен ринит.
Монтелукаст Акорд 10mgфилмиранитаблетки също така са показани за профилактика на астма при пациенти, при които преобладаващият компонент е бронхоспазъм, индуциран от физическо усилие.
При възрастни и юноши на и над 15-годишна възраст с астма или с астма и придружаващ сезонен алергичен ринит, препоръчителната доза е една таблетка от 10mgдневно, приета вечер.
Обши препоръки:
Терапевтичният ефект на монтелукаст върху показателите за контрол на астмата се проявява в рамките на един ден. На пациентите трябва да бъде препоръчано да продължат да приемат монтелукаст, дори ако тяхната астма е под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата.
При пациентите с бъбречна недостатъчност или леко до средно тежко чернодробно увреждане, не се налага адаптация на дозата. Няма данни за приложение при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Дозата е еднаква за мъже и жени.
Лечение с Монтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблетки във връзка с други лечения на астма
Монтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблетки може да се добавят към съществуващи схеми за лечение.
Монтелукаст като терапевтична алтернатива на инхалаторните кортикостероиди в нискидози при лека персистираша астма:
Монтелукаст не се препоръчва като монотерапия при пациенти с умерена персистираша астма. Употребата на монтелукаст като терапевтична алтернатива на ниските дози инхалаторни кортикостероиди, при деца с лека персистираша астма, трябва да се обсъжда само при пациенти, които нямат скорошна анамнеза за тежки астматични пристъпи, налагащи прием на перорални кортикостероиди, и за които е установено, че не могат да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.1). Леката персистираша астма се дефинира като симптоми на астма по-често от веднъж седмично, но по-рядко от веднъж дневно, наличие на нощни симптоми по-често от два пъти месечно, но по-рядко от веднъж седмично, нормална белодробна функция между отделните епизоди. Ако при проследяването не се постига задоволителен контрол на астмата (обикновено в рамките на един месец), трябва да се оцени необходимостта от допълнително или различно противовъзпалително лечение, базирано на стъпаловиден подход за лечение на астма. Пациентите трябва периодично да се оценяват по отношение контрола на астмата.
Лечение с монтелукаст във връзка с друго лечение на астма:
Когато лечението с монтелукаст се използва като допълнителна терапия към инхалаторните кортикостероиди, монтелукаст не трябва рязко да замества инхалаторните кортикостероиди (вж. точка 4.4). За възрастни и юноши на 15 години и по-големи, се предлагат монтелукаст филмирани таблетките от 10mg.
Педиатрична популация
Не давайтеМонтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблеткина деца под 15-годишна възраст. Безопасността и ефикасността наМонтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблеткипри деца под 15-годишна възраст не е установена.
За педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години се предлагат таблетки за дъвчене от 5mg.За педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години се предлагат таблетки за дъвчене от 4mg.
Начин на приложениеЗа перорално приложение.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациентите трябва да бъдат съветвани никога да не използват пероралния монтелукаст за лечение на остри пристъпи на астма, както и да имат на разположение подходящи животоспасяващи лекарства. При развитие на остър астматичен пристъп трябва да се използва краткодействащ инхалаторен р-агонист. Пациентите трябва да се обърнат за съвет към лекуващия лекар възможно най-скоро, ако се нуждаят от повече инхалации на краткодействащи 0-агонисти, отколкото обичайно.
Монтелукаст не трябва рязко да замества инхалаторните или пероралните кортикостероиди.
Няма данни, които да показват, че дозата на пероралните кортикостероиди може да бъде намалена, когато едновременно се дава и монтелукаст.
В редки случаи при пациентите на лечение с антиастматични средства, включително монтелукаст, може да се развие системна еозинофилия, понякога изявяваща се клинично с васкулитни симптоми, съответстващи на синдрома наChurg-Strauss,състояние, което често се лекува със системни кортикостероиди. Понякога тези случаи се свързват с намаляване на дозата или прекратяване на пероралната кортикостероидна терапия. Въпреки че причинната връзка с левкотриеновия рецепторен антагонизъм не е установена, лекарите трябва да бъдат бдителни по отношение на поява на еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, сърдечно-съдови усложнения и/нли невропатия при техните пациенти. Пациентите, които развият подобни симптоми, трябва да бъдат преразгледани и да се преоцени техния терапевтичния режим.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта пациентите с аспирин-чувствителна астма да избягват приема на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти.
Монтелукаст Акорд 5mgтаблетки за дъвчене съдържат аспартам, източник на фенилаланин. Пациентите с фенилкетонурия трябва да имат предвид, че всяка таблетка за дъвчене от 5mgсъдържа фенилаланин в количество, еквивалентно на 0,842 фенилаланин на доза.
Съобщават се невро-психични събития при възрастни, юноши и деца, приемащи монтелукаст 5mgтаблетки за дъвчене (вж. точка 4.8). Пациентите и лекарите трябва да бъдат предупредени за невро-психични събития. Пациентите и/или лицата, полагащи грижи, трябва да бъдат инструктирани да уведомят лекаря си, ако настъпят такива промени. Лекуващите лекари трябва внимателно да преценят съотношението полза/риск от продължителното лечение с монтелукаст 5mgтаблетки за дъвчене, ако възникнат такива събития.
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечения, използвани рутинно в профилактиката и хроничното лечение на астма. В клиничните изпитвания за лекарствени взаимодействия, препоръчителната клинична доза за монтелукаст не е имала клинично значимиефекти върху фармакокинетиката на следните лекарствени продукти: теофилин, преднизон,преднизолон, перорални контрацептиви (етинилестрадиол/норетиндрон 35/l),терфенадин,дигоксин и варфарин.
Площта под кривата плазмена концентрация/време(AUC)за монтелукаст е била намалена приблизително с 40% при едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се мегаболмзира отCYPЗА4, 2С8 и 2С9, когато се прилага едновременно с индуктори наCYPЗА4, 2С8 и 2С9, като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин и особено при деца, е необходимо повишено внимание.
In vitroпроучвания са показали, че монтелукаст е мощен инхибитор наCYP2С8. Въпреки това, данните от клинично проучване за лекарствени взаимодействия, включващо монтелукаст и розиглитазон (пробен субстрат, представителен за лекарствени продукти, които се метаболизират основно отCYP2С8) са показали, че монтелукаст не инхибираCYP2С8in vivo.Следователно не се очаква монтелукаст да промени значимо метаболизма на лекарствените продукти, метаболизирани от този ензим (напр. паклитаксел, розиглитазон и репаглидин).
In vitroпроучвания са показали, че монтелукаст е субстрат наCYP2С8 и в по-малко значима степен на 2С9 и ЗА4. При клинично проучване на лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и гемфиброзил (инхибитор наCYP2С8, както и на 2С9), гемфиброзил повишава системната експозиция на монтелукаст с 4,4 пъти. Не се налага корекция на обичайната доза монтелукаст при едновременно приложение с гемфиброзил или други мощни инхибитори наCYP2С8, но лекарят трябва да е наясно с потенциала за увеличаване на нежеланите реакции.
Въз основа наin vitroданни, клинично значими лекарствени взаимодействия с по-малко мощни инхибитори наCYP2С8 (напр. триметоприм) не се очакват. Едновременното приложение на монтелукаст с итраконазол, мощен инхибитор наCYPЗА4, не е довело до значително увеличаване на системната експозиция на монтелукаст.
Проучванията при животни не са показали вредни ефекти по отношение на бременността или ембрионалното/феталното развитие.
Данните, събрани от публикации за проспективни и ретроспективни кохортни проучвания за оценка на големи вродени дефекти при употреба на монтелукаст при бременни жени, не установяват риск, свързан с лекарствения продукт. Наличните проучвания имат ограничения, свързани с методологията, включително малка изследвана извадка, събиране на ретроспективни данни, в някои случаи, и несъпоставими контролни групи.
Монтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблеткиможе да бъде използван по време на бременност само в случай на категорична необходимост.
КърменеИзпитванията при плъхове са показали, че монтелукаст се екскретира в кърмата (вижте точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст/неговите метаболити се екскретират в човешката кърма.Монтелукаст Акорд 10mgфилмирани таблеткиможе да бъде използван от кърмещи майки само при категорична необходимост.
Монтелукаст не повлиява или повлиява в пренебрежима степен способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, в много редки случаи пациентите съобщават за свстовържеж или сънливост.
Монтелукаст е оценяван в клинични изпитвания при пациенти с персистираща астма, както следва:
-
10mgфилмирани таблетки при приблизително 4 000 възрастни и юноши на възраст на и над 15 години;
-
10mgфилмирани таблетки при приблизително 400 възрастни и юноши с астма и сезонен алергичен ринит, на възраст на и над 15 години.
-
5mgтаблетки за дъвчене при приблизително 1 750 педиатрични пациенти на възраст между 6 и 14 години;
Следните лекарствено-свързани нежелани реакции са съобщавани често (≥1/100 до <1/10) в клинични изпитвания при астматични пациенти, лекувани с монтелукаст, и с по-висока честота при пациентите на плацебо:
| Системо-органен клас | Възрастни и юноши на 15 и повече години (две 12- седмични изпитвания;n=795) | Педиатрични пациенти от 6 до 14 години (едно 8-седмично изпитване;n=201) (две 56-седмични изпитвания;n=615) |
| Нарушения на нервната система | главоболие | главоболие |
| Стомашно-чревни нарушения | коремна болка |
С продължаване на лечението в клиничните изпитвания при ограничен брой пациенти до 2 години за възрастните и до 12 месеца за педиатрични пациенти на възраст между 6 и 14 години, профилът на безопасност не се е променил.
Кумулативно, 502 педиатрични пациенти на възраст между 2 и 5 години са били лекувани с монтелукаст за най-малко 3 месеца, 338 за 6 месеца и 534 пациенти за 12 месеца или повече. С продължаване на лечението профилът на безопасност при тези пациенти също не се е променил.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, съобщени при постмаркетингова употреба, са изброени в таблицата по-долу по системо-органен клас и термин за специфична нежелана реакция. Категориите честота са изчислени на базата на съответните клинични изпитвания.
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Категория честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекция на горните дихателни пътища† | Много чести |
| Нарушения на кръвта илимфната система | Повишена склонност къмкървене | Редки |
| Тромбоцитопения | Много редки | |
| Нарушения на имунната система | Реакции насвръхчувствителност, включително анафилаксия | Нечести |
| Чернодробна еозинофилна инфилтрация | Много редки | |
| Психични нарушения | Нарушения на съня, включително кошмари, безсъние, сомнамбулизъм, безпокойство, възбуда, включително агресивно поведение или враждебност, депресия, психомоторна хиперактивност (включително раздразнителност, тревожност, тремор₰) | Нечести |
| Нарушения на вниманието, нарушения на паметта, тик | Редки | |
| Халюцинации, дезориентация, мисли за самоубийство и суицидно поведение (склонност към самоубийство), обсесивно- компулсивни симптоми, заекване | Много редки | |
| Нарушения на нервната система | Световъртеж, сънливост, парестезия/хипоестезия, гърчове | Нечести |
| Сърдечни нарушения | Палпитации | Редки |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Епистаксис | Нечести |
| Синдром наChurg-Strauss (CSS)(вижте точка 4.4) | Много ред ки | |
| Белодробна еозинофилия | Много редки | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария†, Гадене†, Повръщане† | Чести |
| Сухота в устата, диспепсия | Нечести | |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишени нива на серумните трансаминази(ALT, AST) | Чести |
| Хепатит (включително холестатичен, хепатоцелуларен, и смесен тип чернодробно увреждане) | Много редки | |
| Нарушения на кожата иподкожната тъкан | Обрив* | Чести |
| Кръвонасядания, уртикария, пруритус | Нечести | |
| Ангиоедем | Редки | |
| Еритема нодозум, еритема мултиформе | Много редки | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система исъединителната тъкан | Артралгия, миалгня, включително мускулни крампи | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Енуреза при деца | Нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия† | Чести |
| Астения/изтощение, физическо неразположение, оток | Нечести |
*Категория честота: определена за всяка нежелана реакция от честотата, съобщена в базата данни на клиничните изпитвания: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1 /100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).
†Тази нежелана реакция, съобщена като много честа при пациенти, приемали монтелукаст, е
съобщена и като много честа при пациенти, приемали плацебо в клиничните изпитвания.
†Тази нежелана реакция, съобщена като честа при пациенти, приемали монтелукаст, е съобщена икато честа при пациенти, приемали плацебо в клиничните изпитвания.
Категория честота: редки
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:
Изпълнителна агенция по лекарствата
ул.,,Дамян Груев“ № 8
1303 София
Тел.:+35 928903417
уебсайт:www.bda.bg
При изпитвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200mg/дневно в продължение на 22 седмици и в краткосрочни изпитвания - до 900mgдневно на пациенти за приблизително една седмица без клинично значими нежелани реакции.
От постмаркетинговия опит и клиничните изпитвания има съобщения за остро предозиране с монтелукаст. Те включват съобщения при възрастни и деца с дози от 1 000mgи по-високи (приблизително 61mg/kgпри 42-месечно дете). Наблюдаваните клинична картина и лабораторни резултати са в съответствие с профила на безопасност при възрастни и педиатрични пациенти. В по-голямата част от съобщенията за предозиране не е имало нежелани събития.
Симптоми на предозиранеНай-често наблюдаваните нежелани събития са в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и включват коремна болка, сомнолентност, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперреактивност.
Лечение на предозиранетоНяма специфична информация за лечението при предозиране на монтелукаст. Не е известно дали монтелукаст се диализира посредством перитонеална или хемодиализа.
Фармакологични свойства - Montelukast 10 mg
Фармакотерапевтична група: Левкотриенови рецепторни антагонисти
АТС код:RO3DСОЗ
Механизъм на действие
Цистенил-левкотриените(LTC4, LTD4, LTE4)са мощни възпалителни ейкозаноиди, които се освобождават от различни клетки, включително мастоцитите и еозинофилни гранулоцити, Тези важни про-астматични медиатори се свързват с цистенил-левкотриенови рецептори(CysLT),разположени в дихателните пътища при човека и причиняват реакции, включително бронхоконстрикция, слузна секреция, васкуларен пермеабилитет и струпване на еозинофили.
Фармакодннамични ефекти
Монтелукаст е активно вещество, което, приложено перорално, се свързва с висок афинитет и селективност къмCysLT1 рецептора. В клинични изпитвания монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията, дължаща се на инхалиранLTD4в дози от 5mg.В рамките на два часа след перорално приложение се наблюдава бронходилатация. Бронходилатиращият ефект, предизвикан от β-агонистите е адитивен на този, предизвикан от монтелукаст. Лечението с монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията, предизвикана от антигенна провокация, като в ранната, така и в късната фаза. Монтелукаст, в сравнение с плацебо, намалява броя на еозинофилите в периферната кръв при възрастни и педиатрични пациенти. В отделно изпитване, лечението с монтелукаст е довело до значимо понижение на броя на еозинофилите в дихателните пътища (определено в храчка). При възрастни и педиатрични пациенти от 2 до 14 годишна възраст, монтекуласт, в сравнение с плацебо, намалява еозинофилите в периферната кръв, като подобрява контрола на астмата.
Клинична ефикасност и безопасност
В изпитвания при възрастни, 10mgмонтелукаст веднъж дневно, в сравнение с плацебо, е показал значително подобрение в сутрешните стойности на форсирания експираторен обем за минута(FEV1)(10,4% спрямо 2,7% промяна от изходните стойности), сутрешната скорост на пиковия експираторен дебит(AM PEFR)(24,5l/minспрямо 3,3l/minпромяна спрямо изходните стойности), както и значимо намаляване на общата употреба на β-агонисти (-26,1% спрямо -4,6% промяна от изходните стойности). Подобрението в съобщаваните от пациентите симптоми през деня и нощта е било значително по-добро отколкото при плацебо.
Изпитванията при възрастни са показали способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалаторния кортикостероид (% промяна от изходните показатели за инхалаторен беклометазон плюс монтелукаст спрямо беклометазон по отношение наFEV1:5,43% срещу 1,04%; употреба на β-агонисг: -8,70% срещу 2,64%). Сравнен с инхалаторен беклометазон (200 микрограма два пъти дневно с небулизатор), монтелукаст е демонстрирал по-бърз начален отговор, въпреки че за 12-седмично изпитване беклометазон осигурява по-добър среден терапевтичен ефект (% промяна от изходните показатели за монтелукаст спрямо беклометазон съответно заFEV1:7,49% срещу 13,3%; употреба на β-агонисти: -28,28% срещу 43,89%). Въпреки това, в сравнение с беклометазон, висок процент от пациентите, лекувани с монтелукаст, са постигнали подобни клинични отговори (напр. 50% от пациентите лекувани с беклометазон постигат подобрение въвFEV1от приблизително 11% или повече над изходните стойности, докато приблизително 42% от пациентите третирани с монтелукаст са постигнали същия отговор).
В 12-седмично плацебо-контролирано изпитване при педиатрични пациенти на възраст между 2 и 5 години, монтелукаст 4mgведнъж дневно е подобрил показателите за контрол на астмата в сравнение с плацебо, независимо от съпътстващата контролна терапия (инхалаторни/ небулизирани кортикостероиди или натриев кромогликат). Шестдесет процента от пациентите не са били на друга контролна терапия. Монтелукаст е подобрил дневните симптоми (включително кашлица, хрипове, проблеми с дишането и ограничения на физическата активност) и нощните симптоми, в сравнение с плацебо. Освен това монтелукаст е намалил употребата на β-агонисти "при нужда" и приложението на кортикостероиди при влошаваща се астма, в сравнение с плацебо. Пациентите на лечение с монтелукаст са имали повече дни без астматични симптоми, в сравнение с тези, получавали плацебо. Терапевтичен ефект е бил постигнат още с първата доза.
В 12-месечно плацебо-контролирано изпитване при педиатрични пациенти на възраст между 2 и 5 години с лека астма и епизодични екзацербации, монтелукаст веднъж дневно 4mgзначимо (р≤ 0,001) е редуцирал годишната честота на епизодите на екзацербация на астмата (ЕЕ), в сравнение с плацебо (1,60 ЕЕ спрямо 2,34 ЕЕ, съответно), [ЕЕ се определя като ≥ 3 последователни дни с дневни симптоми, изискващи приложение на р-агонист, или кортикостероиди (перорални или инхалаторни), или хоспитализация за астма]. Процентът на намаляване в годишната ЕЕ честота е бил 31,9% с 95% доверителен интервал (СГ) от 16,9; 44,1.
В плацебо-контролирано проучване при педиатрични пациенти между 6 месеца и 5-годишна възраст, с интермитентна астма, но без персистираща астма, лечението с монтелукаст е проведено в продължение на 12-месечен период, или като схема от 4mgведнъж дневно, или като поредица от 12-дневни курсове, като всеки един от тях започва в началото на епизод на интермитентни симптоми. Не е наблюдавана значима разлика между пациентите, лекувани с монтелукаст 4mgили плацебо при броя на астматичните епизоди, завършващи с астматичен пристъп, определен като епизод на астма, изискващ използване на здравни ресурси, като например непланирано посещение в лекарски кабинет, спешна помощ или болница, или лечение с кортикостероид перорално, интравенозно или интрамускулно.
В 8-седмично изпитване при педиатрични пациенти на възраст между 6 и 14 години, монтелукаст 5mgведнъж дневно, в сравнение с плацебо, значително подобрява респираторната функция(FEV18,71% спрямо 4,16% промяна от изходните стойности;AM PEFR27,9l/minспрямо 17,81/minпромяна от изходните стойности) и намаление употребата на β-агонист при необходимост (- 11,7% спрямо +8,2% промяна от изходната).
В 12-месечно изпитване, сравняващо ефикасността на монтелукаст спрямо инхалаторен флутиказон по отношение контрола на астмата при педиатрични пациенти на възраст между 6 и 14 години с лека персистираща астма, монтелукаст е бил не по-малко ефикасен от флутиказон по отношение на повишаването на процента дни без лекарства за астма(RFDs),първичната крайна точка. Средно за 12-месечния терапевтичен период, процентът наRFDsсе е повишил от 61,6 на 84,0 в групата за монтелукаст и от 60,9 на 86,7 в групата с флутиказон. Разликата между двете групи в ЛС незначително повишава процентът наRFDs- 2,8 с 95%CIот -4,7; -0,9, но в границите на предварително определения диапазон на неинфериорност. И монтелукаст, и флутиказон са подобрили вариабилните за контрола върху астмата, оценени след 12-месечен терапевтичен период:
-
FEV1 се е повишил от 1,83 1 на 2,091 в групата с групата с монтелукаст и от1,851 на 2,141в групата с флутиказон. Междугруповата разликата в средното повишение на стойностите наFEV1по метода на най-малките квадрати(LS)е била -0,02 1 с 95%CIот - 0,06, 0,02. Предвиденото незначително нарастване от изходните стойности в % заFEV1е било 0,6%в групата за монтелукаст и 2,7% в групата, лекувана с флутиказон. Разликата в среднитеLSстойности за промяна спрямо изходното ниво в процента, предвиден заFEV1,е била значима: -2,2% с 95%CIот -3,6; -0,7.
-
Процентът на дните с употреба на β-агонист е намалял от 38,0 до 15,4 в групата с монтелукаст и от 38,5 на 12,8 в групата с флутиказон. Междогруповата разлика в среднитеLSстойности за процента дни с β-агонист е била значима: 2,7 с 95%CIот 0,9; 4,5.
-
Процентът на пациентите с астматичен пристъп (дефиниран като период на влошаване на астмата, който изисква лечение с перорални стероиди, непредвидено посещение при лекар, посещение на спешен център или хоспитализация) е бил 32,2 в групата на лечение с монтелукаст и 25,6 в групата на лечение с флутиказон; разликата в съотношението на вероятностите (95%CI)е била значима: равна на 1,38 (1,04; 1,84).
-
Процентът на пациентите със системна употреба на кортикостероиди (главно перорални) по време на изпитвания период е бил 17,8% в групата с монтелукаст и 10,5% за групата на флутиказон. Разликата между групите в среднитеLSстойности е била значима: 7,3% с 95%CIот 2,9; 11,7.
В 12-седмично изпитване при възрастни (максимално понижение наFEV122,33%в групата на монтелукаст спрямо 32,40% за плацебо; време за възстановяване в рамките на 5% от изходните стойности наFEV144,22 минути спрямо 60,64 минути) е било демонстрирано значимо понижение в бронхоконстрикцията при усилие (Е1В). Този ефект е бил постоянен през целия 12- седмичен период на изпитването. Понижение вEIBе било демонстрирано и при краткосрочно изпитване на педиатрични пациенти между 6 и 14 години (максимално понижение наFEV118,27% спрямо 26,11% за плацебо; време за възстановяване в рамките на 5% от изходните стойности наFEV117,76 мин. спрямо 27,98 мин.). Ефектът и при двете изпитвания е бил демонстриран в края на интервала на дозиране веднъж дневно.
При аспирин-чувствителни пациенти с астма, получаващи едновременно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст, в сравнение с плацебо е довело до значимо подобрение в контрола на астмата(FEV18,55% срещу -1,74% промяна от изходните стойности и намаление в общата употреба на β-агонисти -27,78% срещу 2,09% промяна от изходните стойности).
След перорално приложение монтелукаст се абсорбира бързо. За филмираните таблетки от 10mgсредната пикова плазмена концентрация (Сmах) се достига три часа (Тmах) след приложението при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 64%. Пероралната бионаличност и Стах не се повлияват от прием на стандартизирана порция храна. Безопасността и ефикасността са били доказани в клинични изпитвания, при които филмираните таблетки от 10mgса прилагани независимо от времето на хранене.
За таблетките за дъвчене от 5mgСтах се достига за два часа след прилагането при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 73% и намалява до 63% от стандартизирана порция храна.
Разпределение:Монтелукаст се свързва повече от 99% с плазмените протеини. Обемът на разпределение в стационарно състояние(steady-state)достига 8-11 литра. Изпитванията, проведени при плъхове с радиомаркиран монтелукаст, са показали минимално преминаване на кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиомаркираното вещество на 24-ия час след дозата саминимални и във всички други тъкани.
Биотрансформация:Монтелукаст се метаболизира в голяма степен. В изпитвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст не са измерими в стационарно състояние при възрастни и деца.
Цитохром Р450 2С8 е основният ензим в метаболизма на монтелукаст. Освен товаCYPЗА4 и 2С9 могат да имат минимален принос, въпреки че за итраконазол, инхибитор наCYP3А4, е доказано, че не променя фармакокинетичните стойности на монтелукаст при здрави пациенти, които са приемали 10mgмонтелукаст дневно. Въз основа наin vitroрезултати в човешки чернодробни микрозоми е установено, че терапевтичната плазмена концентрация на монтелукаст не инхибира цитохроми Р450 ЗА4,2С9, 1А2, 2А6, 2С19 или2D6.Приносът на метаболитите за терапевтичния ефект на монтелукаст е минимален.
Елиминиране:При здрави възрастни, плазмения клирънс на монтелукаст е средно 45ml/min.След перорална доза на радиомаркиран монтелукаст, 86% от радиоактивността се открива в изпражненията на 5-я ден и <0,2% - в урината. Това, заедно с определената перорална бионаличност показва, че монтелукаст и метаболитите му се екскретират основно през жлъчката.
Специални групи пациенти:
Не се налага корекция на дозата при пациенти в старческа възраст или лека до умерено тежка чернодробна недостатъчност. Не са провеждани изпитвания при пациенти с бъбречно увреждане. Тъй като монтелукаст и метаболитите му се елиминират през жлъчката, не се очаква да е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбречни увреждания. Няма данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност(Child- Pughстепен >9).
При високи дози монтелукаст (20- и 60 пъти над препоръчаната доза за възрастни), е наблюдавано понижение на плазмената концентрация на теофилин. Този ефект не е наблюдаван при препоръчителната доза от 10mgведнъж дневно.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
J45.1: Неалергична астма
