Trecondi 1 g - Powder for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Trecondi 1 g
Треосулфан в комбинация с флударабин е показан като част от кондициониращо лечение преди трансплантация на алогенни хематопоетични стволови клетки (alloHSCT) при възрастни пациенти и при педиатрични пациенти на възраст над един месец с малигнени и немалигнени заболявания.
Приложението на треосулфан трябва да се наблюдава от лекар с опит в кондициониращо лечение, последвано от alloHSCT.
Дозировка
Възрастни с малигнено заболяване
Треосулфан се прилага в комбинация с флударабин. Препоръчителната доза и схемата на приложение са:
-
Треосулфан 10 g/m² телесна повърхност (bodysurfacearea – BSA) на ден като двучасова интравенозна инфузия, прилаган в три последователни дни (ден -4, -3, -2) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза треосулфан е 30 g/m²;
-
Флударабин 30 mg/m² BSA на ден като половинчасова интравенозна инфузия, прилаган в пет последователни дни (ден -6, -5, -4, -3, -2) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза флударабин е 150 mg/m²;
-
Треосулфан трябва да се прилага преди флударабин в дните -4, -3, -2 (схема FT10).
Възрастни с немалигнено заболяване
Треосулфан се прилага в комбинация с флударабин със или без тиотепа.
Препоръчителната доза и схемата на приложение са:
-
Треосулфан 14 g/m² телесна повърхност (BSA) на ден като двучасова интравенозна инфузия, прилаган в три последователни дни (ден -6, -5, -4) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза треосулфан е 42 g/m²;
-
Флударабин 30 mg/m² BSA на ден като половинчасова интравенозна инфузия, прилаган в пет последователни дни (ден -7, -6, -5, -4, -3) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза флударабин е 150 mg/m²;
-
Треосулфан трябва да се прилага преди флударабин в дните -6, -5, -4 (схема FT14).
-
Тиотепа 5 mg/kg два пъти на ден, прилаган като две интравенозни инфузии в продължение на 2–4 часа в ден -2 преди инфузията на стволови клетки (ден 0).
Специални популации
Педиатрична популация на повече от 1 месец
Треосулфан се прилага в комбинация с флударабин, с тиотепа (интензифицирана схема; схема FT10-14TT) или без тиотепа (схема FT10-14).
Препоръчителната доза и схемата на приложение са:
-
Треосулфан 10-14 g/m² телесна повърхност (BSA) на ден като двучасова интравенозна инфузия, прилаган в три последователни дни (ден -6, -5, -4) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза треосулфан е 30–42 g/m²;
Дозата треосулфан трябва да се адаптира спрямо BSA на пациента както следва (вж. точка 5.2):
Телесна повърхност(m²) Доза треосулфан(g/m²) < 0,4 10,0 ≥ 0,4 до < 0,9 12,0 ≥ 0,9 14,0 -
Флударабин 30 mg/m² BSA на ден като половинчасова интравенозна инфузия, прилаган в пет последователни дни (ден -7, -6, -5, -4, -3) преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общата доза флударабин е 150 mg/m²;
-
Треосулфан трябва да се прилага преди флударабин;
-
Тиотепа (интензифицирана схема 5 mg/kg два пъти на ден), прилаган като две интравенозни инфузии в продължение на 2–4 часа в ден -2 преди инфузията на стволови клетки (ден 0).
Безопасността и ефикасността на треосулфан при деца на възраст под 1 месец все още не са установени.
Старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата в никоя подгрупа на популацията в старческа възраст
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при лека или умерена степен на увреждане, но треосулфан е противопоказан при пациенти с тежка степен на увреждане (вж. точка 4.3).
Начин на приложение
Треосулфан е за интравенозно приложение като двучасова инфузия.
Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа с лекарствения продукт или приложението му
При работа с треосулфан трябва да се избягва вдишване, контакт с кожата или контакт с лигавиците. Не трябва да се допуска бременни жени от персонала да работят с цитотоксични препарати.
Интравенозното приложение трябва да се извършва с използване на безопасна техника, за да се избегне екстравазация (вж. точка 4.4).
За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
-
Свръхчувствителност към активното вещество
-
Активно неконтролирано инфекциозно заболяване
-
Тежка съпътстваща сърдечна, белодробна, чернодробна и бъбречна недостатъчност
-
Анемия на Fanconi и други нарушения, свързани с разкъсване на ДНК веригите
-
Бременност (вж. точка 4.6)
-
Приложение на жива ваксина
Миелосупресия
Изразена миелосупресия с панцитопения е желаният терапевтичен ефект на базираното на треосулфан кондициониращо лечение, възникващ при всички пациенти. Ето защо се препоръчва да се следи често броят на кръвните клетки до възстановяването на хематопоетичната система.
Във фазите на тежка неутропения (медианата на продължителността на периода на неутропения е 14–17,5 дни при възрастни и 20-22 дни при педиатрични пациенти) рискът от инфекция е повишен. Ето защо трябва да се помисли за профилактика или емпирично лечение на инфекциите (бактериални, вирусни, гъбични). Трябва да се прилагат растежни фактори
(G-CSF, GM-CSF) за поддържане на тромбоцитите и/или червените кръвни клетки, както е показано.
Вторични малигнени заболявания
Вторичните малигнени заболявания са добре познати усложнения при дългосрочно преживелите след alloHSCT. Не е известно какво количество треосулфан допринася за възникването им. На пациента трябва да се обясни възможният риск от второ малигнено заболяване. Въз основа на данни при хора треосулфан е класифициран от Международната агенция за изследвания на рака (International Agency for Research on Cancer – IARC) като канцероген при хората.
Мукозит
Орален мукозит (включително с тежест от висока степен) е много честа нежелана реакция след базираното на треосулфан кондициониране, последвано от alloHSCT (вж. точка 4.8).
Препоръчва се приложение на профилактика на мукозита (напр. локални антимикробни средства, бариерни предпазни средства, лед и подходяща орална хигиена).
Ваксини
Не се препоръчва съпътстваща употреба на живи атенюирани ваксини.
Фертилитет
Треосулфан може да увреди фертилитета. Затова се препоръчва мъжете, лекувани с треосулфан, да не създават дете по време на лечението и до 6 месеца след него и да потърсят съвет за криоконсервиране на сперма преди лечението поради опасността от необратим инфертилитет, дължащ се на терапията с треосулфан.
При пациентки в пременопауза често възникват овариална супресия и аменорея с менопаузални симптоми (вж. точка 4.6).
Педиатрична популация
Гърчове
Има единични съобщения за гърчове при кърмачета (на възраст ≤ 4 месеца) с първична имунна недостатъчност след кондициониращо лечение с треосулфан в комбинация с флударабин или циклофосфамид. Следователно, кърмачетата на възраст ≤ 4 месеца трябва да се наблюдават за признаци на неврологични нежелани реакции. Въпреки че не може да се докаже, че причината е треосулфан, може да се помисли за приложение на профилактика с клоназепам при деца на възраст под 1 година.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
При педиатричните пациенти, лекувани с базирано на треосулфан кондициониране, има значима връзка между възрастта и респираторната токсичност.
Деца на възраст под една година (с предимно немалигнени заболявания, особено имунна недостатъчност) получават по-често респираторна токсичност степен III/IV, вероятно поради белодробни инфекции, налични още преди началото на кондициониращото лечение.
Дерматит от пелени
Дерматит от пелени може да възникне при малки деца поради отделяне на треосулфан в урината. Ето защо пелените трябва да се сменят често до 6–8 часа след всяка инфузия на треосулфан.
Екстравазация
Треосулфан има дразнещо действие. Интравенозното приложение трябва да се прави с използване на безопасна техника. Ако има подозрения за екстравазация, трябва да се приложат общи мерки за безопасност. Няма конкретна мярка, която да е доказано препоръчителна.
Не е наблюдавано взаимодействие на треосулфан при високодозова химиотерапия.
Подробните проучвания in vitro не изключват напълно потенциални взаимодействия между високи плазмени концентрации на треосулфан и субстрати на CYP3A4, CYP2C19 или
P-гликопротеин (P-gp). Физиологично базираното фармакокинетично моделиране предвижда слабо (AUC коефициент ≥ 1,25 и < 2) до умерено (AUC коефициент ≥ 2 и < 5) взаимодействие по отношение на CYP3A4, слабо взаимодействие по отношение на CYP2C19 и пренебрежимо (AUC коефициент < 1,25) взаимодействие по отношение на P-gp. Затова лекарствени продукти с тесен терапевтичен индекс (напр. такролимус), които са субстрати за CYP3A4 или CYP2C19 не трябва да се прилагат по време на лечение с треосулфан.
Като се има предвид цялостният времеви график за приложение на леченията и съответните фармакокинетични свойства на съпътстващо прилаганите лекарствени продукти (напр. полуживот), потенциалът за взаимодействие може да се понижи до „няма взаимодействие“ (AUC коефициент < 1,25), ако всички съпътстващо прилагани лекарствени продукти се прилагат 2 часа преди или 8 часа след 2-часовата интравенозна инфузия на треосулфан.
Ефектът на треосулфан върху фармакокинетиката на флударабин не е известен.
Жени с детероден потенциал/Контрацепция при мъже и жени
Сексуално активните мъже и жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и до 6 месеца след него.
Бременност
Липсват данни от употребата на треосулфан при бременни жени. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Треосулфан е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3).
Кърмене
Не е известно дали треосулфан се екскретира в кърмата.Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с треосулфан.
Фертилитет
Треосулфан може да увреди фертилитета при мъжете и жените (вж. точка 4.4). Преди лечението мъжете трябва да се консултират за криоконсервиране на сперма поради възможността от необратим инфертилитет.
Както е известно за други алкилиращи средства за кондициониране, треосулфан може да причини овариална супресия и аменорея с менопаузални симптоми при жени в пременопауза.
Треосулфан повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Има вероятност някои нежелани реакции на треосулфан като гадене, повръщане или замайване да повлияят тези функции.
Резюме на профила на безопасност
Изразена миелосупресия/панцитопения е желаният терапевтичен ефект на кондициониращата терапия и възниква при всички пациенти. Броят на кръвните клетки обикновено се възстановява след HSCT.
Най-често наблюдаваните нежелани реакции (възрастни/педиатрични пациенти) след базираното на треосулфан кондициониране, последвано от alloHSCT, включват общо инфекции (10,1%/11,6%), стомашно-чревни разстройства (гадене [38,0%/26,4%], стоматит [36,4%/66,1%], повръщане [22,5%/42,1%], диария [14,4%/33,1%], коремна болка [9,6%/17,4%]), умора (14,4%/1,7%), хепатотоксичност (0,3%/26,4%), фебрилна неутропения (10,1%/1,7%), намален апетит (8,0%/0,8%), макулопапуларен обрив (5,2%/7,4%), пруритус (2,8%/10,7%), алопеция (1,5%/9,9%), пирексия (4,1%/13,2%), едем (6,2%/0,8%), обрив (0,7%/5,8%) и повишения на аланин трансаминазата (ALT [4,9%/10,7%]), аспартат трансаминазата (AST [4,1%/6,6%]) и билирубина (17,1%/6,6%).
Възрастни
Табличен списък на нежеланите реакции
Честотите на съобщените нежелани лекарствени реакции, дадени в таблицата по-долу, са получени от 5 клинични изпитвания (включващи общо 613 пациенти), в които треосулфан в комбинация с флударабин е изследван като кондициониращо лечение преди alloHSCT при възрастни пациенти. Треосулфан е прилаган в дозов диапазон 10–14 g/m² BSA в
3 последователни дни.
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и по честота: много чести
(≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/ Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Инфекции и инфестации* | ЧестиИнфекции (бактериални, вирусни, гъбични),сепсисa | ЧестиИнфекции (бактериални, вирусни, гъбични), сепсисa |
| С неизвестна честотаСептичен шокв | С неизвестна честотаСептичен шокв | |
| Неоплазми –доброкачествени,злокачествени и неопределени (вкл. | С неизвестна честота Свързана с лечението вторична малигненост | С неизвестна честота Свързана с лечението вторична малигненост |
| кисти и полипи)* | ||
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема* | Много честиМиелосупресия, панцитопения, фебрилнанеутропения | Много честиМиелосупресия, панцитопения, фебрилнанеутропения |
| Нарушения наимунната система | ЧестиСвръхчувствителност | |
| Нарушения наметаболизма и храненето | ЧестиНамален апетит | ЧестиНамален апетит |
| НечестиНарушена поносимост към глюкоза, включително хипергликемия и хипогликемия | НечестиНарушена поносимост към глюкоза, включително хипергликемия и хипогликемия | |
| С неизвестна честотаАцидозаб | С неизвестна честотаАцидозаб | |
| Психични нарушения | ЧестиБезсъние | С неизвестна честотаСъстояние на обърканост |
| НечестиСъстояние на обърканост |
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/ Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Нарушения на нервната система | ЧестиГлавоболие, замайване | НечестиГлавоболие |
| НечестиВътречерепен кръвоизлив, периферна сензорна невропатия | С неизвестна честота Енцефалопатия, вътречерепен кръвоизлив, синкоп, перифернасензорна невропатия | |
| С неизвестна честота Енцефалопатия, екстрапирамидално нарушение,синкоп, парестезия | ||
| Нарушения на очите | С неизвестна честотаСухота в очите | |
| Нарушения наухото и лабиринта | НечестиСветовъртеж | |
| Сърдечни нарушения* | ЧестиСърдечни аритмии (напр. предсърдно мъждене, синусова аритмия) | НечестиСърдечни аритмии (напр. предсърдно мъждене, синусова аритмия) |
| С неизвестна честотаСърдечен арест, сърдечна недостатъчност, инфаркт намиокарда, перикарден излив | С неизвестна честота Сърдечен арест, инфаркт на миокарда | |
| Съдови нарушения | ЧестиХипертония, хипотония, зачервяване | НечестиХипертония |
| НечестиХематом | С неизвестна честотаЕмболия | |
| С неизвестна честотаЕмболия | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | ЧестиДиспнея, епистаксисНечестиПневмонит, плеврален излив, възпаление на фаринкса или ларинкса, орофарингеална болка, хълцане | НечестиДиспнеяС неизвестна честота Пневмонит, плеврален излив, възпаление на фаринкса, епистаксис |
| С неизвестна честотаЛарингеална болка, кашлица, дисфония |
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/ Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Стомашно-чревни нарушения* | Много честиСтоматит/мукозит, диария, гадене, повръщанеЧестиОрална болка, гастрит, диспепсия, запек, дисфагия, коремна болка, болка в хранопровода или стомашно-чревния трактНечестиКръвоизлив в устната кухина, абдоминална дистензия, сухота в устатаС неизвестна честотаСтомашен кръвоизлив,неутропеничен колит, езофагит, анално възпаление | ЧестиСтоматит/мукозит, диария, гадене, коремна болкаНечестиПовръщане, болезненост в областта на устата, дисфагия, болка в хранопровода или стомашно-чревния трактС неизвестна честота Стомашен кръвоизлив или кръвоизлив в устната кухина, неутропеничен колит |
| Хепатобилиарни нарушения* | НечестиВено-оклузивно чернодробно заболяванеС неизвестна честотаХепатотоксичност, хепатомегалия | С неизвестна честотаВено-оклузивно чернодробно заболяване, хепатотоксичност |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | ЧестиМакулопапуларен обрив, пурпура, еритем, синдром напалмарно-плантарна еритродизестезия, пруритус, алопецияНечестиЕритема мултиформе, акнеиформен дерматит, обрив, суха кожаС неизвестна честотаКожна некроза или язва, дерматит, хиперпигментация на кожатаг | НечестиМакулопапуларен обривС неизвестна честотаКожна некроза, пурпура, еритем |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | ЧестиБолка в крайник, болка в гърба, болка в костите, артралгияНечестиМиалгия | С неизвестна честотаБолка в крайник, болка в костите |
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/ Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | ЧестиОстро бъбречно увреждане, хематурияНечестиБолка в пикочните пътищаС неизвестна честота Бъбречна недостатъчност, хеморагичен циститв, дизурия | НечестиОстро бъбречно уврежданеС неизвестна честотаХематурия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много честиАстенични състояния (умора, астения, летаргия)ЧестиЕдем, пирексияд,студени тръпкиНечестиГръдна болка от извънсърдечен произход, болка | ЧестиУмораС неизвестна честотаГръдна болка от извънсърдечен произход, пирексияд |
| Изследвания | Много честиПовишен билирубин в кръвтаЧестиПовишени трансаминази (ALT/AST), повишена γGT, повишен С-реактивен протеин, намалено тегло, увеличено теглоНечестиПовишена алкална фосфатаза в кръвтаС неизвестна честотаПовишена лактатдехирогеназа (LDH) в кръвта | ЧестиПовишен билирубин в кръвта, повишени трансаминази (ALT/AST), повишена γGTНечестиПовишен С-реактивен протеинС неизвестна честота Повишена алкална фосфатаза в кръвта |
* Вижте подробния текст в точките по-долу
a Клинично или микробиологично документирана инфекция с неутропения степен 3 или 4
(абсолютен брой неутрофили [ANC] < 1,0 x 109/l) и сепсис
б Ацидозата може да бъде последствие от освобождаването на метансулфонова киселина чрез активиране/разцепване на треосулфан в плазмата
в Брой съобщения (> 2) след базираното на треосулфан кондициониране, получени от други източници
г Бронзова пигментация
д Висока температура в отсъствие на неутропения, където неутропенията се дефинира като ANC < 1,0 x 109/l
Описание на избрани нежелани реакции Общо инфекции
Общата честота на инфекциите е 10,1% (62/613). Това включва честотата на бактериални, вирусни и гъбични инфекции (50/613; 8,1%) и общо на сепсис (12/613; 2%). Най-честият вид инфекция е инфекция на белите дробове (10/62 [16,1%]). Патогените включват бактерии (напр. Staphylococcus, Enterococcus, Corynebacterium), вируси (напр. цитомегаловирус ([CMV]),
Epstein-Barr вирус [EBV]), а също и гъбички (напр. кандида). Общо сепсис включва сепсис (9/613; 1,5%), стафилококов сепсис (2/613; 0,3%) и ентерококов сепсис (1/613; 0,2%).
Процентът на инфекция е най-нисък при пациенти, лекувани с дозовата схема 10 g/m²
треосулфан на ден от ден -4 до -2 (8,1%).
Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)
Една пациентка от 613 възрастни пациенти (0,2%) развива вторично малигнено заболяване (рак на гърдата). Други изследователи съобщават още няколко случая на вторични малигнености след базирано на треосулфан кондициониране. След продължително лечение на пациенти със солидни тумори с конвенционални дози перорален треосулфан, при 1,4% от 553 пациенти се наблюдава остра миелоидна левкемия.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нарушения на кръвта се наблюдават при 62 от 613 възрастни пациенти (10,1%). Най-честата нежелана реакция е фебрилна неутропения (10,1%). Най-ниската честота е отбелязана при дозовата схема 10 g/m²/ден, ден -4 до -2 (4,4%).
Медианата (25%/75% персентили) на продължителността на неутропенията е 14 (12, 20) дни при дозата 10 g/m² треосулфан и 17,5 (14, 21) дни при дозата 14 g/m² треосулфан.
Сърдечни нарушения
Сърдечни нарушения са наблюдавани при 21 пациенти (3,4%). Най-честите нежелани реакции са сърдечни аритмии, напр. предсърдно мъждене (1,0%), синусова тахикардия (0,8%), суправентрикуларна тахикардия (0,3%) и вентрикуларна екстрасистула (0,3%). Има отделни случаи на сърдечен арест, сърдечна недостатъчност и инфаркт на миокарда. Най-ниската честота на сърдечни нарушения се наблюдава при дозовата схема 10 g/m²/ден, ден -4 до -2 (2,6%).
Стомашно-чревни нарушения
Стомашно-чревни нарушения са наблюдавани при 379 пациенти (61,8%). Най-честите съобщавани нежелани реакции са гадене (38,0%), стоматит (36,4%), повръщане (22,5%), диария (14,4%) и коремна болка (9,6%). Най-ниските честоти на тези нежелани реакции се наблюдават при дозовата схема 10 g/m² на ден, ден -4 до -2 (съответно 21,5%, 32,2%, 14,8%, 5,9% и 6,7%).
Хепатобилиарни нарушения
Общата честота на вено-оклузивно чернодробно заболяване (veno-occlusive liver disease – VOD) е 0,8% (5/613). VOD възниква само при дозовата схема 14 g/m²/ден треосулфан. Никой от тези случаи не е с летален изход или животозастрашаващ.
Педиатрична популация
Табличен списък на нежеланите реакции
Съобщените нежелани реакции, дадени в таблицата по-долу, са получени при две клинични изпитвания (включващи общо 121 пациенти; медиана на възрастта 7 години [диапазон
0-17 години]), където треосулфан в комбинация с флударабин (и предимно с добавка на тиотепа) е прилаган като кондициониращо лечение преди alloHSCT при педиатрични пациенти с малигнени или немалигнени заболявания. Треосулфан е прилаган в дозов диапазон 10-14 g/m² BSA в три последователни дни.
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и по честота: много чести
(≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде
направена оценка). При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Инфекции и инфестации* | Много честиИнфекции (бактериални, вирусни, гъбични) | ЧестиИнфекции (бактериални, вирусни, гъбични) |
| Неоплазми – | С неизвестна честота | С неизвестна честота |
| доброкачествени, | Свързана с лечението | Свързана с лечението |
| злокачествени и | вторична малигненостa | вторична малигненостa |
| неопределени (вкл. кисти и | ||
| полипи)* | ||
| Нарушения на кръвта и лимфната система* | Много чести Миелосупресия, панцитопения | Много чести Миелосупресия, панцитопения |
| С неизвестна честотаФебрилна неутропения | С неизвестна честотаФебрилна неутропения | |
| Нарушения на метаболизма | С неизвестна честота | С неизвестна честота |
| и храненето | Алкалоза, електролитен | Алкалоза |
| дисбаланс, хипомагнезиемия, | ||
| намален апетит | ||
| Нарушения на нервната система* | ЧестиГлавоболие | С неизвестна честотаПарестезия |
| С неизвестна честотаГърч, парестезия | ||
| Нарушения на очите | С неизвестна честотаКонюнктивален кръвоизлив, сухота в очите | |
| Съдови нарушения | С неизвестна честота Синдром на нарушена капилярна пропускливост,хипертония, хипотония | С неизвестна честота Синдром на нарушена капилярна пропускливост,хипертония, хипотония |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести Орофарингеална болка, епистаксис | С неизвестна честотаХипоксия |
| С неизвестна честотаХипоксия, кашлица | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести Стоматит/мукозит, диария, гадене, повръщане, коремна болкаЧестиДисфагия, анално възпаление, орална болкаС неизвестна честота Неутропеничен колит, диспепсия, проктит, болка въввенците, болка в хранопровода, запек | Много честиСтоматит/мукозитЧестиДисфагия, диария, гадене, повръщанеС неизвестна честота Неутропеничен колит, коремна болка, болка в хранопровода |
| Системо-органен клас (SOC) | Всички нежелани реакции/Честота | Нежелани реакции степен 3-4/Честота |
| Хепатобилиарни нарушения | Много честиХепатотоксичностС неизвестна честотаВено-оклузивно чернодробно заболяване, хепатомегалия | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Много честиПруритус, алопецияЧестиЕксфолиативен дерматит, макулопапуларен обрив, обрив, еритем, уртикария, болезненост на кожата, хиперпигментация на кожатабС неизвестна честота Кожна язва, еритема мултиформе, булозен дерматит, акнеиформен дерматит, синдром на палмарно-плантарнаеритродизестезия, дерматит от пелениa | ЧестиЕксфолиативен дерматит, макулопапуларен обривС неизвестна честотаЕритем |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | С неизвестна честотаБолка в крайник | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | С неизвестна честота Остро бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност, неинфекциозен цистит,хематурия | С неизвестна честота Остро бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност, неинфекциозен цистит |
| Нарушения навъзпроизводителната система и гърдата | С неизвестна честотаСкротален еритем, болка в пениса | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много честиПирексияcЧестиСтудени тръпкиС неизвестна честотаПодуване на лицето, умора, болка | |
| Изследвания | Много честиПовишена ALTЧестиПовишена AST, повишен билирубин в кръвта, повишен С-реактивен протеинС неизвестна честотаПовишена γGT | ЧестиПовишена ALT, повишен билирубин в кръвтаС неизвестна честота Повишена AST, повишена γGT, повишен С-реактивен протеин |
* Вижте подробния текст в точките по-долу
a Съобщения за случаи (> 1) след базирано на треосулфан кондициониране, получени от други източници
б Бронзова пигментация
в Висока температура в отсъствие на неутропения, където неутропенията се дефинира като ANC < 1,0 x 109/l
Описание на избрани нежелани реакции Инфекции
Общата честота на инфекции при 121 педиатрични пациенти е 11,6% (14/121) и по този начин е сравнима с тази при възрастните. Честотата е по-висока в педиатричната възрастова група 12–17 години (6/39 [15,4%]) в сравнение с по-малките деца (7/59 [11,9%]).
Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)
Един случай на вторично малигнено заболяване (миелодиспластичен синдром) се съобщава при едно дете около 12 месеца след базирано на треосулфан кондициониране при сърповидно-клетъчна болест.
Шест случая на вторично малигнено заболяване се съобщават от други изследователи след базирано на треосулфан кондициониране. Пет педиатрични пациенти са получили alloHSCT за първична имунна недостатъчност, т.е. заболявания сами по себе си с повишен риск от неоплазии. Те са развили миелодиспластичен синдром, остра лимфобластна левкемия, сарком на Ewing. Един пациент с хемофагоцитна лимфохистиоцитоза е развил вторична ювенилна хронична миелоидна левкемия.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Медианата (25%/75% персентили) на продължителността на неутропенията е 22 (17, 26) дни при педиатрични пациенти с малигнени заболявания и 20 (15, 25) дни при пациенти с немалигнени нарушения.
Нарушения на нервната система
Гърч в контекста на енцефалитна инфекция се съобщава при един от 121 педиатрични пациенти. Доклад от инициирано от изследователите изпитване при деца с първична имунна недостатъчност описва пет случая на гърчове, възникнали след кондициониране с други схеми, базирани на треосулфан (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Основният токсичен ефект на треосулфан е изявена миелоаблация и панцитопения. Освен това могат да възникнат ацидоза, кожна токсичност, гадене, повръщане и гастрит. В отсъствие на трансплантация на хематопоетични стволови клетки препоръчителната доза треосулфан би представлявала предозиране. Не е известен специфичен антидот на предозирането с треосулфан. Хематологичният статус трябва да се наблюдава внимателно и да се предприемат енергични поддържащи мерки в съответствие с медицинските показания.
Фармакологични свойства - Trecondi 1 g
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, алкилиращи средства, ATC код: L01AB02
Механизъм на действие
Треосулфан е предлекарство на бифункционално алкилиращо средство с цитотоксична активност по отношение на хематопоетичните прекурсорни клетки. Активността на треосулфан се дължи на спонтанното преобразуване в междинен продукт моноепоксид и L-диепоксибутан (вж. точка 5.2).
Епоксидите образуват алкилни нуклеофилни центрове на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и могат да индуцират ДНК кръстосани връзки, които се считат за отговорни за изчерпването на стволовите клетки и антинеопластичните ефекти.
Фармакодинамични ефекти
Треосулфан има широк диапазон на антинеопластична и антилевкемична активност. Това е демонстрирано спрямо трансплантирани при мишки и плъхове лимфоми/левкемии, саркоми и хепатоми, човешки туморни ксенографти, човешки туморни биопсии и клетъчни линии.
Имуносупресивните ефекти на треосулфан се приписват на неговата токсичност спрямо примитивни и ангажирани прогениторни клетки, T и NK клетки, редуциране на броя на клетките в първичните и вторичните лимфни органи и предотвратяване на „цитокиновата буря“, която предшества развитието на реакция на присадката срещу приемателя (Graft-versus-Host-Disease – GvHD) и участва в патогенезата на венооклузивното заболяване.
Клинична ефикасност и безопасност
В основното клинично изпитване фаза III възрастни пациенти с остра миелоидна левкемия (acute myeloid leukaemia – AML) или миелодиспластичен синдром (myelodysplastic syndrome – MDS) и повишен риск при стандартни терапии на кондициониране поради по-напреднала възраст (≥ 50 години) или коморбидности (скор за индекса на коморбидност при трансплантация на хематопоетични клетки [HCT-CI] > 2) са рандомизирани да получават схема на кондициониране с 3 × 10 g/m² треосулфан в комбинация с флударабин (FT10; n = 268) или схема на интравенозен бусулфан (обща доза 6,4 mg/kg) в комбинация с флударабин (FB2;
n = 283), последвани от alloHSCT. 64% от пациентите имат AML, а 36% MDS. Медианата на възрастта на пациентите е 60 години (диапазон 31–70 години); 25% от пациентите са
по-възрастни от 65 години.
Първичната крайна точка в това проучване е преживяемост без събития (event-free survival – EFS) след 2 години. Събитията се дефинират като рецидив на заболяването, отхвърляне на присадката или смърт (което от тях възникне първо). Неинфериорността на FT10спрямо референта FB2 е доказана статистически. P-стойността 0,0005787 показва превъзходство на треосулфан в сравнение с бусулфан (Фигура 1).
Брой пациенти Събития Отстранени
283
137 (48,4%)
146 (51,6%)
Процент на 24 месеца [%] 51,2
95% CI
Коефициент на риск [a] 95% CI
p-стойност [a][б]
p-стойност [a][в]
(45,0; 57,0)
268
97 (36,2%)
171 (63,8%)
65,7
(59,5; 71,2)
0,64
(0,49; 0,84)
0,0000001
0,0005787
Бисулфан
Треосулфан
Пациенти в риск
Бисулфан Треосулфан
Време [месеци]
1,0
0,8
0,6
0,4
0,2
0,0
Процент на преживяемост без събития
Фигура 1: Оценки на преживяемост без събития по Kaplan-Meier (група за пълен анализ)
aКоригирано за вид на донора като фактор и рискова група и център като страти с използване на регресионния модел на Cox.
бЗа проверка на неинфериорността на треосулфан в сравнение с бусулфан.
вЗа проверка на превъзходството на треосулфан в сравнение с бусулфан.
Анализите на EFS след 2 години за различни предварително определени подгрупи (вид на донора, рискова група, заболяване, възрастова група, HCT-CI скор, статус на ремисия при влизане в проучването и различни комбинации на тези параметри) винаги са в полза на схемата с треосулфан (коефициент на риск [HR] от FT10спр. FB2 < 1), само с едно изключение (рискова група II от пациенти със съвместим фамилен донор (matched related donor [MRD]; HR 1,18 [95% CI 0,61; 2,26]).
Допълнителни резултати са дадени в Таблица 1.
Таблица 1: Резултати от лечението след 24 месеца (група за пълен анализ)
| Параметър | Треосулфан | Бусулфан | Коефициент на рискб(95% CI) | P стойностб |
| Брой пациенти | 268 | 283 | ||
| Обща преживяемостa; % (95% CI) | 72,7 (66,8; 77,8) | 60,2 (54,0; 65,8) | 0,64 (0,48; 0,87) | 0,0037 |
| Кумулативна честота на рецидиви/прогресия; % (95%CI) | 22,0 (16,9; 27,1) | 25,2 (20,0; 30,3) | 0,82 (0,59; 1,16) | 0,2631 |
| Кумулативна честота на свързана с трансплантациятасмъртност; % (95% CI) | 12,8 (9,2; 17,7) | 24,1 (19,1; 30,2) | 0,52 (0,34; 0,82) | 0,0043 |
| a На базата на оценки по Kaplan-Meier; б коригирано за вид на донора, рискова група и център с използване на регресионния модел на Cox | ||||
Резултатите от GvHD са дадени в Таблица 2.
Таблица 2: Кумулативна честота на GvHD (група за пълен анализ)
| Параметър | Треосулфан | Бусулфан | P стойност |
| Брой пациенти | 268 | 283 | |
| Остра GvHD, всички степени; % (95% CI) | 52,8 (46,8; 58,8) | 57,2 (51,5; 63,0) | 0,2038 |
| ОстраGvHD, степени III/IV; % (95% CI) | 6,4 (3,4; 9,3) | 8,1 (4,9; 11,3) | 0,4267 |
| Хронична GvHDa; % (95% CI) | 61,7 (55,1; 68,3 | 60,3 (53,8; 66,7) | 0,9964 |
| Екстензивна хронична GvHDa; % (95% CI) | 19,8 (14,5; 25,1) | 28,6 (22,5; 34,7) | 0,0750 |
| a До 2 години след alloHSCT | |||
Съществува ограничена информация за базираното на треосулфан кондициониране
(схема FT14 ± тиотепа; вж. точка 4.2) при възрастни пациенти с немалигнени нарушения(НМН). Основните показания за alloHSCTс кондициониране с треосулфан при възрастни пациенти с НМН са хемоглобинопатии (напр.сърповидно-клетъчна болест, таласемия майор [TM]), първична имунна недостатъчност, фагоцитен синдром, имунна дисрегулация и костномозъчна недостатъчност).
В едно проучване 31 пациенти с НМН са лекувани по схемата FT14плюс антитимоцитен глобулин. Възрастта на пациентите варира от 0,4 до 30,5 години и 29% имат HCT-CI
скорове> 2.Всички пациенти са трансплантирани, с медиана на времето до трансплантацията на неутрофили от 21 дни (диапазон, 12–46). Двугодишната прогнозна обща преживяемост е 90%. Пълен отговор на заболяването се наблюдава при 28 пациенти (90%), измерен чрез клинични симптоми и лабораторни изследвания (Burroughs LM et al., Biology of Blood and Marrow Transplantation 2014; 20(12):1996-2003).
Един италиански екип е лекувал 60 пациенти с ТМ (възрастов диапазон 1-37 години,в т.ч. 12 възрастни) по схемата FT14 плюс тиотепа. Всички пациенти са трансплантирани,с изключение на един, който почива в ден +11.Медианата на времето до възстановяване на
неутрофилите и тромбоцитите е 20 дни. С медиана на проследяването от 36 месеца (диапазон, 4-73) 5-годишната вероятност за преживяемост е 93% (95% CI 83–97%). Не се наблюдава разлика по отношение на резултата между деца и възрастни (Bernardo ME et al.; Blood 2012; 120(2):473-6).
Едно ретроспективно сравнение на кондициониране, базирано на треосулфан (n = 16) спрямо базираното на бусулфан(n = 81), при възрастни пациенти показва до голяма степен сравними проценти на преживяемост(70,3 ± 15,1% спр. 69,3 ± 5,5%), като рискът от остра GvHD е
по-малък в групата на треосулфан (съотношение на вероятностите 0,28; 95% CI 0,12–0,67;
P = 0,004) (Caocci G et al.; American Journal of Hematology 2017; 92(12):1303-1310). Педиатрична популация
Ефикасността и безопасността на базираното на треосулфан кондициониране са оценени при 70 пациенти с остра лимфобластна левкемия (acute lymphoblastic leukaemia – ALL), AML, MDS или детска миеломоноцитна левкемия (JMML), които са получавали схема на кондициониране с треосулфан и флударабин с (n = 65) или без (n = 5) тиотепа. Дозата треосулфан е адаптирана спрямо телесната повърхност (BSA) на пациента и са прилагани 10, 12 или 14 g/m² телесна повърхност на ден като двучасова интравенозна инфузия в ден -6, -5, и -4 преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Общо 37 пациенти (52,9%) са на възраст под 12 години.
Нито един пациент не е получил първично отхвърляне на присадката, но един пациент с ALL получава вторично отхвърляне на присадката. Честотата на пълен донорен химеризъм е 94,2% (90% CI 87,2–98,0%) при визитата на ден +28, 91,3% (90% CI 83,6–96,1%) при визитата на
ден +100 и 91,2% (90% CI 82,4–96,5%) при визитата на месец 12.
Общата преживяемост на 24 месеца е 85,7% (90% CI 77,1–91,2%). Общо 12 от 70-те пациенти (17,1%) умират, 8 пациенти поради рецидив/прогресия и 4 пациенти във връзка с трансплантата. Отсъствието на свързана с присадката смъртност до ден +100 след HSCT (първична крайна точка) е 98,6% (90% CI 93,4–99,9%). Отбелязан е един смъртен случай поради причина, свързана с трансплантата/лечението до ден +100 след HSCT. Свързаната с трансплантата смъртност на 24 месеца е 4,6% (90% CI 1,8–11,4%). Шестнадесет пациенти са с рецидив/прогресия. Кумулативната честота на рецидив/прогресия е 23,0% (90% CI 14,7–31,3%) на месец +24.
Ефикасността и безопасността на базираното на треосулфан/флударабин ± тиотепа кондициониране са оценени допълнително при 51 пациенти с немалигнени заболявания (синдроми на първичен имунодефицит, хемоглобинопатия, вродена грешка в метаболизма и костномозъчна недостатъчност). Дозата треосулфан е адаптирана спрямо телесната повърхност (BSA) на пациента и са прилагани 10, 12 или 14 g/m² телесна повърхност на ден като двучасова интравенозна инфузия в ден -6, -5, и -4 преди инфузията на стволови клетки (ден 0). Схемата на прилагане е адаптирана по време на изпитването съобразно категориите BSA, приложими за различните дози, като следствие 2 пациенти са получили по-висока доза в сравнение с първоначалната схема на прилагане. Петнадесет оценими пациенти, лекувани с референтната схема на кондициониране бусулфан/флударабин ± тиотепа, служат като контролна група, лекувана с активно вещество. Дозата бусулфан е адаптирана спрямо телесното тегло на пациента като са прилагани 3,2 до 4,8 mg/kg/ден в дни -7, -6, -5 и -4. Повечето участници в изпитването (84% и в двете рамена) получават интензифицираната схема с тиотепа, прилаган в 2 единични дози 5 mg/kg/телесно тегло в ден -2. Повечето пациенти са на възраст 28 дни до
11 години (88,2% в рамото на треосулфан и 80% в рамото на бусулфан). Алфа тестването не е контролирано за множество тестове при това изпитване. Честотата на липса на смъртност поради трансплантацията (лечението) до ден +100 (първична крайна точка) е 100,0% (90% CI 94,3%–100,0%) в рамото на треосулфан и 90,0% (90% CI 80,1%–96,0%) в рамото на бусулфан. Общата преживяемост на 1 година е 96,1% (90% CI 88,0%–98,8%) в рамото на лечение с треосулфан и 88,0% в рамото на лечение с бусулфан (90% CI 77,9%–93,7%). Общо
2-ма пациенти (3,9%) в рамото на треосулфан и 2-ма пациенти (4,0%) в рамото на бусулфан са получили първично отхвърляне на присадката, а вторично отхвърляне на присадката се съобщава при 9 пациенти (18,4%), получаващи базирано на треосулфан кондициониране.
Честотата на пълен донорен химеризъм е подобна между групите.
Треосулфан е предлекарство, което спонтанно се преобразува при физиологични условия (pH 7,4; 37 °C) в междинен продукт моноепоксид и L-диепоксибутан с полуживот 2,2 часа.
Абсорбция
След интравенозното приложение пиковите плазмени нива се достигат в края на времето за инфузията. Максималните плазмени нива (средно ± SD) при възрастни пациенти след 2-часова интравенозна инфузия на 10, 12 или 14 g/m² треосулфан са съответно 306 ± 94 µg/ml,
461 ± 102 µg/ml и 494 ± 126 µg/ml. Разпределение
Треосулфан се разпределя бързо в тялото; преминаването му през кръвно-мозъчната бариера обаче е доста ограничено (вж. точка 5.3). Обемът на разпределение при възрастни пациенти е около 20–30 литра. Не се наблюдава кумулиране при препоръчителното дневно лечение в три последователни дни.
Треосулфан не се свързва с плазмените протеини.
Биотрансформация
При физиологични условия (pH 7,4; температура 37 °C) фармакологично неактивният треосулфан се преобразува спонтанно (не-ензимно) в активния междинен продукт моноепоксид (S,S-EBDM = (2S,3S)-1,2-епоксибутан-3,4-диол-4-метансулфонат) и накрая в L-диепоксибутан (S,S-DEB = (2S,3S)-1,2:3,4-диепоксибутан).
Треосулфан не инхибира CYP1A2, 2B6, 2C8, 2C9, 2D6 или CYP3A4 при използване на тестостерон като субстрат. Обаче треосулфан е обратим инхибитор на CYP2C19, както и на CYP3A4 при използване на мидазолам като субстрат. Треосулфан не инхибира транспортирането на субстратите чрез различни транспортни протеини, с изключение на P-gp и MATE2 при много високи концентрации.
Елиминиране
Плазмените концентрации на треосулфан намаляват експоненциално и се описват най-добре чрез процес на елиминиране от първи порядък, представен чрез двукомпартиментен модел. Терминалният полуживот (T1/2ß) на интравенозно приложения треосулфан (до 47 g/m²) е приблизително 2 часа. Приблизително 25–40% от дозата треосулфан се екскретира непроменена с урината в рамките на 24 часа, близо 90% от която в рамките на първите 6 часа след приложението.
Линейност/нелинейност
Регресионният анализ на площта под кривата концентрация-време (AUC0-∞) спрямо дозата треосулфан показва линейно съотношение.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не са провеждани фармакокинетични проучвания с треосулфан при пациенти с тежко бъбречно или чернодробно увреждане, тъй като тези пациенти обикновено са изключени от alloHSCT. Около 25–40% от треосулфана се екскретира в урината; не се наблюдава обаче влияние на бъбречната функция върху бъбречния клирънс на треосулфан.
Педиатрична популация
Конвенционалното изчисляване на дозата въз основа само на резултатите за BSA при значително по-висока експозиция (AUC) на по-малките деца и кърмачетата с малка BSA е сравнимо с юношите или възрастните. Ето защо приложението на треосулфан при педиатрични пациенти трябва да се адаптира спрямо BSA (вж. точка 4.2), което води до подобна експозиция на треосулфан при деца от всички възрастови групи, която съответства на експозиция при доза 3 x 14 g/m² при възрастни.
Средният привиден терминален полуживот на треосулфан е сравним сред различните възрастови групи и варира между 1,3 и 1,6 часа.
Оценката на ФК/ФД не показва значима промяна на времето до трансплантацията като функция на AUC.
Фармацевтични данни - Trecondi 1 g
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Неотворен флакон
5 години
Реконституиран инфузионен разтвор
След реконституиране с 4,5 mg/ml (0,45%) разтвор на натриев хлорид химична и физична стабилност е демонстрирана за 3 дни при 25 °C.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно, освен ако методът на реконституиране изключва риска от микробно замърсяване. Ако не се използва незабавно, времето и условията на съхранение в периода на използване са отговорност на потребителя.
Да не се съхранява в хладилник (2 °C–8 °C), тъй като това може да причини утаяване.
Специални предпазни мерки при съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
За условията на съхранение след реконституиране на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Trecondi 1 g прах за инфузионен разтвор
Безцветен флакон от стъкло тип I с гумена запушалка и алуминиева обкатка, съдържащ 1 g
треосулфан.
Trecondi 5 g прах за инфузионен разтвор
Безцветен флакон от стъкло тип I с гумена запушалка и алуминиева обкатка, съдържащ 5 g
треосулфан.
Trecondi се предлага в опаковки от 1 или 5 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Както с всички цитотоксични вещества, трябва да се вземат подходящи предпазни мерки, когато се работи с треосулфан.
Лекарственият продукт трябва да се реконституира от обучен персонал. При работа с треосулфан трябва да се избягва вдишване, контакт с кожата или контакт с лигавиците (препоръчва се използване на подходящи предпазни ръкавици за еднократна употреба, очила, престилка и маска). Замърсените части на тялото трябва да се измият внимателно с вода и сапун, очите трябва да се промият с 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид. При възможност се препоръчва да се работи върху специална обезопасена работна маса, оборудвана с ламинарен поток, с непромокаемо, абсорбиращо покритие за еднократна употреба. При изхвърляне на използваните материали (спринцовки, игли и пр.), с които се реконституират цитотоксични лекарствени продукти, трябва да се полагат подходящи грижи и да се прилагат предпазни мерки. Използвайте накрайници Luer-lock за всички спринцовки и комплекти. Препоръчват се игли с голям диаметър на лумена, за да се сведе до минимум налягането и евентуалното образуване на аерозоли. Последните могат да бъдат намалени и като се използва вентилираща игла.
Не трябва да се допуска бременни жени от персонала да работят с цитотоксични средства.
Указания за реконституиране на треосулфан:
-
Треосулфан се реконституира в оригиналния му стъклен контейнер. Реконституираните разтвори на треосулфан могат да се комбинират в по-голям стъклен флакон, PVC сак или PE сак.
-
За да се избегнат проблеми с разтворимостта, затоплете разтворителя, 4,5 mg/ml (0,45%) разтвор на натриев хлорид, до 25 °C – 30 °C (не повече), например на водна баня.
-
Отстранете внимателно праха треосулфан от вътрешната повърхност на флакона чрез разклащане. Тази процедура е много важна, тъй като овлажняването на праха, който полепва по повърхността, води до образуване на утайка. Ако се случи това, енергично разклатете флакона, за да се разтвори отново утайката.
-
Реконституирайте чрез разклащане всеки флакон Trecondi, съдържащ 1 g треосулфан, в 20 ml предварително затоплен (максимум 30 °C) 4,5 mg/ml (0,45%) разтвор на натриев хлорид.
Реконституирайте чрез разклащане всеки флакон Trecondi, съдържащ 5 g треосулфан, в 100 ml предварително затоплен (максимум 30 °C) 4,5 mg/ml (0,45%) разтвор на натриев хлорид.
За приготвяне на 4,5 mg/ml (0,45%) разтвор на натриев хлорид могат да се смесят равни обеми от 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид и вода за инжекции.
Реконституираният разтвор съдържа 50 mg треосулфан на ml и представлява бистър, безцветен разтвор. Не трябва да се използват разтвори с признаци на утаяване.
Треосулфан има мутагенен и канцерогенен потенциал. Остатъците от лекарствения продукт, както и всички материали, използвани за реконституиране и приложение, трябва да бъдат унищожени в съответствие със стандартните процедури, приложими за антинеопластичните средства, като се спазва действащото законодателство за изхвърляне на опасни отпадъци.