Lecalpin 20 mg film-coated tablets

Лекалпин филмирани таблетки е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония.

Дозировка

Начин на приложение: за перорално приложение

Препоръчваната доза е 10 mg перорално веднъж дневно най-малко 15 минути преди хранене; дозата може да бъде повишена до 20 mg в зависимост от индивидуалния отговор на пациента.

Титрирането на дозата трябва да се извършва постепенно, тъй като може да изминат около 2 седмици преди да се прояви максималният антихипертензивен ефект.

Някои пациенти, при които не се постига достатъчен контрол с едно антихипертензивно средство, могат да се повлияят благоприятно от добавянето на лерканидипин към терапия с бета-адренорецепторен блокер, диуретик (хидрохлоротиазид) или инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим.

Тъй като кривата доза-отговор е стръмна, с плато при дози между 20-30 mg, е малко вероятно ефикасността да се подобри от приложението на по-високи дози, докато същевременно нежеланите лекарствени реакции могат да се увеличат.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст е необходимо специално внимание в началото на лечението, въпреки че фармакокинетичните данни и клиничният опит показват, че не се налага корекция на дозата.

Педиатрична популация

Лерканидипин не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18 години, поради липса на клиничен опит.

Бъбречна или чернодробна недостатъчност

При пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция в лека до умерена степен в началото на терапията е необходимо повишено внимание. Въпреки че обичайната препоръчителна доза може да се понася добре от тази подгрупа пациенти, повишаването на дозата до 20 mg дневно трябва да се извършва предпазливо. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с чернодробно увреждане, поради което трябва да се обмисли коригиране на дозата.

Лерканидипин не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min).

Начин на приложение

Таблетките трябва да се приемат с вода най-малко 15 минути преди хранене.

• Свръхчувствителност към активното вещество, към някой дихидропиридин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Обструкция на изхода на лявата камера

• Нелекувана застойна сърдечна недостатъчност

• Нестабилна ангина пекторис

• До 1 месец след инфаркт на миокарда

• Тежко бъбречно или чернодробно увреждане

• Едновременен прием с:

  • мощни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.5)

  • циклоспорин (вж. точка 4.5)

  • сок от грейпфрут (вж. точка 4.6)

• Бременност и кърмене (вж. точка 4.6)

• Жени в детеродна възраст, освен ако не се използва ефективна контрацепция.

Синдром на болния синусов възел

Необходимо е специално внимание при употребата на лерканидипин при пациенти със синдром на болния синусов възел (ако не им е поставен пейсмейкър). При пациенти с дисфункция на лявата камера също е необходимо внимание, въпреки че хемодинамични контролирани проучвания не показват увреждане на камерната функция. Предполага се, че някои краткодействащи дихидропиридини са свързани с повишен сърдечно-съдов риск при пациенти с исхемична болест на сърцето. Въпреки че лерканидипин е дългодействащ, при тези пациенти е необходимо повишено внимание.

Ангина пекторис

Някои дихидропиридини в редки случаи могат да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациентите с предшестваща ангина пекторис се наблюдава увеличена честота, продължителност или тежест на тези пристъпи.

Могат да се наблюдават и изолирани случаи на инфаркт на миокарда (вж. точка 4.8).

Употреба при нарушена бъбречна или чернодробна функция

При пациенти с лека до умерена бъбречна или чернодробна дисфункция се изисква специално внимание в началото на лечението. Въпреки че обичайната препоръчителна доза може да се понася добре от тези подгрупи пациенти, повишаването на дозата до 20 mg дневно трябва да се извършва внимателно. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с чернодробно увреждане и следователно трябва да се обмисли коригиране на дозата.

Лерканидипин не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко чернодробно увреждане или с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.2).

Консумацията на алкохол трябва да се избягва, тъй като може да потенцира ефекта на вазодилатиращите антихипертензивни средства (вж. точка 4.5).

CYP3A4 индуктори

Индукторите на CYP3A4, като антиконвулсанти (например фенитоин, карбамазепин) и рифампицин, могат да понижат плазмените концентрации на лерканидипин, поради което ефикасността на лерканидипин може да бъде по-слаба от очакваната (виж точка 4.5).

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат..Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Метаболитни взаимодействия

Известно е, че лерканидипин се метаболизира от CYP3A4 ензим, поради което едновременно прилаганите инхибитори и индуктори на CYP3A4 могат да окажат влияние върху метаболизма и елиминирането на лерканидипин.

Инхибитори на CYP3A4

Трябва да се избягва едновременното приложение на лерканидипин и инхибитори на CYP3A4 (кетоконазол, итраконазол, ритонавир, еритромицин, тролеандомицин).

В проучване за взаимодействия със силния CYP3A4 инхибитор кетоконазол се наблюдава значително повишение на плазмените концентрации на лерканидипин (15-кратно повишение на AUC и 8-кратно повишение на C^max за енантиомера S-лерканидипин).

След едновременно приложение на лерканидипин с циклоспорин се наблюдават повишени плазмени концентрации и на двете активни вещества. В проучване, проведено при млади здрави доброволци е установено, че когато циклоспорин се прилага 3 часа след прием на лерканидипин, плазмените концентрации на лерканидипин не се променят, докато AUC на циклоспорин се повишава с 27%. При едновременното приложение на лерканидипин и

циклоспорин, обаче, плазмените концентрации на лерканидипин се повишават 3-кратно и AUC на циклоспорин се повишава с 21%. Циклоспорин и лерканидипин не трябва да се прилагат едновременно.

Подобно на другите дихидропиридини, сокът от грейпфрут потиска метаболизма на лерканидипин, вследствие на което системната му бионаличност се повишава и хипотензивният ефект се усилва. Лерканидипин не трябва да се приема едновременно със сок от грейпфрут.

Когато се прилага в доза от 20 mg едновременно с мидазолам перорално на доброволци в старческа възраст, абсорбцията на лерканидипин се повишава (с около 40%), а скоростта на абсорбцията се забавя ((t^max се удължава от 1,75 до 3 часа). Концентрациите на мидазолам не се променят.

Индуктори на CYP3A4

Едновременното приложение на лерканидипин с индуктори на CYP3A4, като антиконвулсанти (например фенитоин, карбамазепин) и рифампицин, изисква повишено внимание, тъй като антихипертензивният ефект може да се отслаби, и артериалното налягане трябва да се мониторира по-често от обикновено.

Субстрати на CYP3A4

При едновременното приложение на 20 mg лерканидипин на пациенти, лекувани продължително с b-метилдигоксин няма данни за фармакокинетични взаимодействия. При здрави доброволци, лекувани с дигоксин след приложение на 20 mg лерканидипин на гладно се наблюдава средно повишаване на C^max на дигоксин с 33%, докато AUC и бъбречният клирънс не се променят статистически значимо. Пациенти, които провеждат едновременно лечение с дигоксин, трябва да бъдат внимателно проследявани за клинични признаци на дигоксинова токсичност.

Едновременното приложение на циметидин 800 mg дневно не води до значителни промени в плазмените концентрации на лерканидипин, но при прилагане на по-високи дози е необходимо повишено внимание, тъй като бионаличността и хипотензивният ефект на лерканидипин могат да се повишат.

В проучване за взаимодействия с флуоксетин (инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4), проведено при доброволци на възраст 65 ± 7 години (средно ± стандартно отклонение) не се установяват клинично значими промени във фармакокинетиката на лерканидипин.

Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин и варфарин на здрави доброволци на гладно не оказва влияние върху фармакокинетиката на варфарин.

Необходимо е повишено внимание, когато лерканидипин се предписва едновременно с други субстрати на CYP3A4, като терфенадин, астемизол, антиаритмични лекарства клас ІІІ, като амиодарон, хинидин.

Алкохол

Консумацията на алкохол трябва да се избягва, тъй като може да потенцира ефекта на вазодилатиращите антихипертензивни лекарства.

Други взаимодействия

Когато лерканидипин се прилага едновременно с метопролол – бета-блокер, който се елиминира главно през черния дроб бионаличността на метопролол не се променя, докато тази на лерканидипин се понижава с 50%. Този ефект може да се дължи на намаляването на чернодробното кръвоснабдяване, причинено от бета-блокерите, поради което може да се наблюдава и при други лекарства от този клас. Следователно лерканидипин може безопасно да

се прилага едновременно с бета-адренорецепторни блокери, но може да е необходимо дозата да се коригира.

Когато доза от 20 mg лерканидипин се прилага многократно с 40 mg симвастатин, AUC на лерканидипин не се променя значително, докато AUC на симвастатин се повишава с 50%, а на активния му метаболит β-хидроксиацид с 28%. Малко вероятно е тези промени да са от клинично значение. Не се очаква взаимодействие, когато лерканидипин се прилага сутрин, а симвастатин – вечер, както е показано за този вид лекарства.

Лерканидипин се прилага безопасно с диуретици и АСЕ-инхибитори.

Бременност

Данните от употребата на лерканидипин при бременни жени са недостатъчни. В проучванията върху животни няма доказателства за тератогенен ефект при плъхове и зайци, репродуктивната способност на плъховете не се уврежда. Тъй като има данни, че други дихидропиридинови съединения са тератогенни при животни, лерканидипин не трябва да се прилага по време на бременност или при жени в детеродна възраст, освен в случаите, когато използват ефективна контрацепция.

Кърмене

Поради високата липофилност на лерканидипин, може да се очаква разпределение в млякото. По тази причина не трябва да се прилага при кърмачки.

Лекалпин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това е необходимо повишено внимание, тъй като могат да настъпят замайване, астения, умора и в редки случаи сънливост.

В клинични проучвания и от постмаркетинговия период се съобщава за следните нежелани лекарствени реакции:

Честотата им се класифицира по следния начин: Много чести: ≥ 1/10

Чести: ≥ 1/100 дo < 1/10

Нечести: ≥ 1/1 000 дo < 1/100

Редки: ≥ 1/10 000 дo < 1/1 000

Много редки: < 1/10 000

С неизвестна честота

от наличните данни не може да бъде направена оценка

Лерканидипин не оказва неблагоприятно влияние върху стойностите на кръвната захар или серумните липиди.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”

№ 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

В постмаркетинговия период се съобщава за три случая на предозиране (съответно 150 mg, 280 mg и 800 mg лерканидипин, погълнати в опит за самоубийство)

Може да се очаква предозирането да доведе до прекомерна периферна вазодилатация с тежка хипотония и рефлекторна тахикардия. При тежка хипотония, брадикардия и загуба на съзнание се провежда поддържаща сърдечно-съдова терапия и се прилага атропин интравенозно за овладяване на брадикардията.

Поради продължителния фармакологичен ефект на лерканидипин е много важно сърдечно- съдовия статус на пациентите с предозиране да се проследява не по-малко от 24 часа. Няма

информация за степента на диализиране. Тъй като активното вещество е с висока липофилност е по-вероятно плазмените концентрации да не са показателни за продължителността на рисковия период и диализата може да не бъде ефективна.