Lunsumio 30 mg - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Lunsumio 30 mg
Lunsumio като монотерапия е показан за лечение на възрастни пациенти с рецидивирал или рефрактерен фоликуларен лимфом (ФЛ), които са получили най-малко две предходни системни терапии.
Lunsumio трябва да се прилага само под наблюдение на медицински специалист с квалификация в употребата на противоракови средства и при наличие на подходящо медицинско оборудване за овладяване на тежки реакции като синдром на освобождаване на цитокини (CRS) и синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки (immune effector cell-associated neurotoxicity syndrome, ICANS) (вж. по-долу и точка 4.4).
Важно е да се проверяват етикетите на продуктите, за да е сигурно, че на пациента се прилага правилната форма (за интравенозно приложение или фиксирана доза за подкожно приложение), както е предписано. Lunsumio форма за интравенозно приложение не е предназначен за подкожно приложение и трябва да се прилага само чрез интравенозна инфузия.
Дозировка
Профилактика и премедикация
Lunsumio трябва да се прилага при добре хидратирани пациенти.
В Таблица 1 са дадени подробности за препоръчителната премедикация за CRS и реакции, свързани с инфузията.
Таблица 1 Премедикация, която се прилага на пациентите преди инфузия на Lunsumio| Пациенти, нуждаещи се от премедикация | Премедикация | Приложение |
| Цикли 1 и 2: всички пациенти | Интравенозни кортикостероиди: дексаметазон 20 mg (предпочитан) или метилпреднизолон 80 mg | Завършете най-малко1 час преди инфузията сLunsumio |
| Цикли 3 и след това: пациенти, получили при предишна доза някаква степен на тежест на CRS | Антихистамин: 50 – 100 mg дифенхидрамин хидрохлорид или еквивалентен перорален или интравенозен антихистамин | Най-малко 30 минути преди инфузията с Lunsumio |
| Антипиретик: 500 – 1 000 mgпарацетамол |
Препоръчителната доза Lunsumio за всеки 21-дневен цикъл е дадена в Таблица 2.
Таблица 2 Доза Lunsumio при пациенти с рецидивирал или рефрактерен фоликуларен лимфом| Ден на лечение | Доза Lunsumio | Скорост на инфузията | |
| Цикъл 1 | Ден 1 | 1 mg | Инфузиите на Lunsumio в Цикъл 1 трябва да се прилагат в продължение на минимум 4 часа. |
| Ден 8 | 2 mg | ||
| Ден 15 | 60 mg | ||
| Цикъл 2 | Ден 1 | 60 mg | Ако инфузиите се понасят добре в Цикъл 1, последващите инфузии на Lunsumio може да се прилагат в продължение на 2 часа. |
| Цикъл 3 и последващи | Ден 1 | 30 mg | |
Продължителност на лечението
Lunsumio трябва да се прилага за 8 цикъла, освен ако пациентът не получи неприемлива токсичност или прогресия на заболяването.
При пациенти, които постигнат пълен отговор, не е необходимо по-нататъшно лечение след 8 цикъла. При пациенти, които постигнат частичен отговор или имат стабилно заболяване в отговор на лечението с Lunsumio след 8 цикъла, трябва да се приложат допълнително
9 цикъла на лечение (общо 17 цикъла), освен ако пациентът не получи неприемлива токсичност или прогресия на заболяването.
Отложена или пропусната доза
Таблица 3 Препоръки за възобновяване на терапията с Lunsumio интравенозна инфузия след забавяне на дозата| Последна приложена доза | Време от последната приложена доза | Действие за следващата(ите) доза(и) |
| 1 mgЦикъл 1Ден 1 | 1 до 2 седмици | Приложете 2 mg (Цикъл 1 Ден 8), след което възобновете планираната схема на лечение. |
| Повече от 2 седмици | Повторете приложението на 1 mg (Цикъл 1 Ден 1), след това приложете 2 mg (Цикъл 1 Ден 8) и възобновете планираната схема на лечение. | |
| 2 mgЦикъл 1Ден 8 | 1 до 2 седмици | Приложете 60 mg (Цикъл 1 Ден 15), след което възобновете планираната схема на лечение. |
| Повече от 2 седмиции по-малко от 6 седмици | Повторете приложението на 2 mg (Цикъл 1 Ден 8), след това приложете 60 mg (Цикъл 1 Ден 15) и възобновете планираната схема на лечение. | |
| По-голям от или равен на6 седмици | Повторете приложението на 1 mg (Цикъл 1Ден 1) и 2 mg (Цикъл 1 Ден 8), след товаприложете 60 mg (Цикъл 1 Ден 15) и възобновете планираната схема на лечение. | |
| 60 mgЦикъл 1Ден 15 | 1 седмица до по-малко от6 седмици | Приложете 60 mg (Цикъл 2 Ден 1), след което възобновете планираната схема на лечение. |
| По-голям от или равен на6 седмици | Повторете приложението на 1 mg (Цикъл 2Ден 1) и 2 mg (Цикъл 2 Ден 8), след товаприложете 60 mg (Цикъл 2 Ден 15), последвани от 30 mg (Цикъл 3 Ден 1) и след това възобновете планираната схема на лечение. | |
| 60 mgЦикъл 2Ден 1 | 3 седмици до по-малко от6 седмици | Приложете 30 mg (Цикъл 3 Ден 1), след което възобновете планираната схема на лечение. |
| По-голям от или равен на6 седмици | Повторете приложението на 1 mg (Цикъл 3Ден 1) и 2 mg (Цикъл 3 Ден 8), след това приложете 30 mg (Цикъл 3 Ден 15)*, последвани от 30 mg (Цикъл 4 Ден 1) и след това възобновете планираната схема на лечение. | |
| 30 mgЦикъл 3 и след това | 3 седмици до по-малко от6 седмици | Приложете 30 mg, след което възобновете планираната схема на лечение. |
| По-голям от или равен на6 седмици | Повторете приложението на 1 mg на Ден 1 и 2 mg на Ден 8 по време на следващия цикъл, след което приложете 30 mg на Ден 15*, последвани от 30 mg на Ден 1 на следващите цикли. |
*За дозите на Ден 1, Ден 8 и Ден 15 в следващия цикъл прилагайте премедикаменти съгласно таблица 1 при всички пациенти
Следва да се отбележи, че всички препратки към "Цикъл" и "Ден" се отнасят за номиналния "Цикъл" и "Ден".
Изменение на дозата
Пациенти, които получат реакции степен 3 или 4 (напр. сериозна инфекция, активиране на тумора, синдром на туморен разпад), трябва да прекъснат временно лечението до отзвучаване на симптомите (вж. точка 4.4).
Синдром на освобождаване на цитокини
CRS трябва да се установи въз основа на клиничната картина (вж. точка 4.4). Пациентите трябва да се оценят и лекуват за други причини за повишена температура, хипоксия и хипотония, като инфекции/сепсис. Реакции, свързани с инфузията (infusion related reactions, IRR), може да не се различават клинично от прояви на CRS. Ако се подозират CRS или IRR, пациентите трябва да се лекуват според препоръките в Таблица 4.
Таблица 4 Градиране1 и лечение на CRS| Степен на CRS | Лечение на CRS2 | Следваща планирана инфузия на Lunsumio |
| Степен 1Повишена температура ≥ 38ºC | Ако CRS настъпи по време на инфузия:Ако CRS настъпи след инфузията:Ако CRS продължи > 48 часа след симптоматично лечение: | Симптомите трябва да са отзвучали най-малко72 часа преди следващата инфузияПациентът трябва да се наблюдава по-често |
| Степен 2Повишена температура ≥ 38ºC и/или хипотония, която не налага вазопресори, и/или хипоксия, налагаща нископоточна кислородна терапия6 с назална канюла или безконтактно подаване на кислород | Ако CRS настъпи по време на инфузия:Ако CRS настъпи след инфузията:Ако не настъпи подобрение след симптоматично лечение: | Симптомите трябва да са отзвучали най-малко72 часа преди следващата инфузияТрябва да се приложи максимална премедикация, както е подходящо7Трябва да се обмисли приложение на следващата инфузия с 50% скорост, с по-често наблюдение на пациента |
-
Инфузията трябва да се прекъсне и симптомите да се лекуват
-
Инфузията трябва да се поднови със същата скорост след отзвучаване на симптомите
-
Ако симптомите се появят отново при подновяване на приложението, текущата инфузия трябва да се преустанови
-
Симптомите трябва да се лекуват
-
Трябва да се обмисли приложение на дексаметазон3 и/или тоцилизумаб4,5
-
Инфузията трябва да се прекъсне и симптомите да се лекуват
-
Инфузията трябва да се поднови с 50% от скоростта след отзвучаване на симптомите
-
Ако симптомите се появят отново при подновяване на приложението, текущата инфузия трябва да се преустанови
-
Симптомите трябва да се лекуват
-
Трябва да се обмисли приложение на дексаметазон3 и/или тоцилизумаб4,5
| Степен на CRS | Лечение на CRS2 | Следваща планирана инфузия на Lunsumio | |
| Степен 3Повишена температура ≥ 38ºC и/или хипотония, налагаща вазопресор (със или без вазопресин),и/или хипоксия, налагаща високопоточна кислородна терапия8 с назална канюла, маска на лицето, маска без ребризер, или маска Venturi | Ако CRS настъпи по време на инфузия:Ако CRS настъпи след инфузията:Ако CRS е рефрактерен към дексаметазон и тоцилизумаб:1 000 mg/ден интравенозно до клинично подобрение | Симптомите трябва да са отзвучали най-малко72 часа преди следващата инфузияПациентите трябва да се хоспитализират за следващата инфузияТрябва да се приложи максимална премедикация, както е подходящо7Следващата инфузия трябва да се прилага с 50% скорост | |
| Степен 4Повишена температура ≥ 38ºC и/или хипотония, налагаща множество вазопресори(с изключение на вазопресин), и/или хипоксия,налагаща кислород с положително налягане(напр. CPAP, BiPAP,интубация и механична вентилация) | Ако CRS настъпи по време на или след инфузията:Ако CRS е рефрактерен на дексаметазон и тоцилизумаб: | ||
-
Текущата инфузия трябва да се преустанови
-
Симптомите трябва да се лекуват
-
Трябва да се приложат дексаметазон3 и тоцилизумаб4,5
-
Симптомите трябва да се лекуват
-
Трябва да се приложат дексаметазон3 и тоцилизумаб 4.5
-
Трябва да се прилагат алтернативни имуносупресори9 и метилпреднизолон
-
Лечението с Lunsumio трябва окончателно да се преустанови
-
Симптомите трябва да се лекуват
-
Трябва да се приложат дексаметазон3 и тоцилизумаб 4,5
-
Трябва да се прилагат алтернативни имуносупресори9 и метилпреднизолон 1 000 mg/ден интравенозно до клинично подобрение
1 ASTCT = American Society for Transplantation and Cellular Therapy (Американско дружество по трансплантация и клетъчна терапия). Премедикацията може да маскира повишена температура, поради това при клинична картина, съответстваща на CRS, следвайте тези указания за лечение.
2 Ако CRS е рефрактерен на лечение, помислете за други причини, включително хемофагоцитна лимфохистиоцитоза.
3 Дексаметазон трябва да се прилага интравенозно в доза 10 mg през 6 часа (или еквивалент) до клинично подобрение.
4 В проучване GO29781 тоцилизумаб се прилага интравенозно в доза 8 mg/kg (без да се превишават
800 mg на инфузия), както е показано за овладяване на CRS.
5 Ако след първата доза не настъпи подобрение в признаците и симптомите на CRS, може да се приложи втора доза 8 mg/kg интравенозен тоцилизумаб най-малко след 8 часа (до максимум 2 дози за едно събитие на CRS). След всеки 6-седмичен период на лечение с Lunsumio, общият брой на дози тоцилизумаб не трябва да надвишава 3 дози.
6 Нископоточната кислородна терапия се определя като кислород, доставян със скорост < 6 l/минута.
7 Вижте Таблица 1 за допълнителна информация.
8 Високопоточната кислородна терапия се определя като кислород, доставян със скорост ≥ 6 l/минута.
9 Riegler L et al. (2019)
Синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки (ICANS) градиране и лечение
ICANS трябва да се идентифицира въз основа на клиничната картина (вж. т.4.4). Трябва да се изключат други причини за неврологични симптоми. Ако се подозира ICANS, трябва да се лекува, съгласно препоръките в Таблица 5.
Таблица 5 Синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки (ICANS)| Степенa | Действия |
| Степен 1ICEb 7-9 или потиснато ниво на съзнание, но се събужда спонтанно | Прекъснете Lunsumio и наблюдавайте симптомите на неврологична токсичност, докато ICANS отзвучи.c,dОсигурете поддържаща терапия и обмислете консултация и оценка на неврологичния статус. Обмислете единична доза дексаметазон 10 mg, ако не се приемат други кортикостероиди.Обмислете за неседативни лекарствени продукти против гърчове (напр. леветирацетам) за профилактика на гърчове. |
| Степен 2ICEb 3-6 или потиснато ниво на съзнание, но се събужда от глас | Прекъснете Lunsumio и наблюдавайте симптомите на неврологична токсичност, докато ICANS отзвучи.c,dОсигурете поддържаща терапия и обмислете консултация и оценка на неврологичния статус. Лекувайте с дексаметазон 10 mg интравенозно на всеки 6 часа, ако не се приемат други кортикостероиди, до подобрение до Степен 1, след това постепенно намалявайте.Обмислете неседативни лекарствени продукти против гърчове (напр. леветирацетам) за профилактика на гърчове. |
| Степенa | Действия |
| Степен 3ICEb 0-2 или потиснато ниво на съзнание, но се събужда от тактилен стимул или всеки клиничен припадък, който отзвучава бързо или фокален/локален оток при образни изследвания за диагностика на заболявания на нервната система | Спрете Lunsumio и наблюдавайте симптомите на неврологична токсичност, докато ICANS отзвучи.d,eОсигурете поддържаща терапия, която може да включва интензивни грижи и обмислете консултация и оценка на неврологичния статус.Лекувайте с дексаметазон 10 mg интравенозно на всеки 6 часа, ако не се приемат други кортикостероиди, до подобрение до Степен 1, след това постепенно намалявайте.Обмислете неседативно лечение против гърчове за профилактика на гърчове до отзвучаване на ICANS. Използвайте лекарства против гърчове за лечение на гърчове, ако е необходимо.За повтаряща се Степен 3 ICANS, помислете за окончателно спиране на Lunsumio. |
| Степен 4ICEb е 0 или пациентът не може да се възбуди или се нуждае от енергични или повтарящи се тактилни стимули, или животозастрашаващ продължителен припадък (>5 минути) или повтарящи се припадъци без връщане към изходното ниво или дълбока фокална двигателна слабост или дифузен мозъчен оток при образни изследвания за диагностика на заболявания на нервната система | Окончателно спиране на Lunsumio.Осигурете поддържаща терапия, която може да включва интензивни грижи и обмислете консултация и оценка на неврологичния статус.Лекувайте с дексаметазон 10 mg интравенозно на всеки 6 часа, ако не се приемат други кортикостероиди, до подобрение до Степен 1, след това постепенно намалявайте.Като алтернатива, обмислете прилагането на метилпреднизолон 1 000 mg на ден интравенозно в продължение на 3 дни, ако симптомите се подобрят, след това действайте, както по-горе.Обмислете неседативно лекарство против гърчове за профилактика на гърчове до отзвучаване на ICANS. Използвайте лекарства против гърчове за лечение на гърчове, ако е необходимо. |
a Консенсусни критерии за класификация на Американското дружество за трансплантация и клетъчна терапия (ASTCT).
b Ако пациентът е възбудим и може да бъде подложен на тест за енцефалопатия, свързана с имунни ефекторни клетки (Immune Effector Cell-Associated Encephalopathy, ICE), оценете: Ориентация (ориентиране за година, месец, град, болница = 4 точки); Наименуване (назовете 3 обекта, напр. сочи часовник, химикалка, бутон = 3 точки); Изпълняване на команди (напр.
„Покажете ми 2 пръста“ или „Затворете очи“ и „Покажете езика си“ = 1 точка); Писане (способност за писане на стандартно изречение = 1 точка; и Внимание (броене назад от 100 по десет = 1 точка). Ако пациентът не е възбудим и не може да бъде подложен на тест за ICE (степен 4 ICANS) = 0 точки.
c Обмислете вида на неврологичната токсичност, преди да решите да спрете приложението на
Lunsumio.
d Вижте Отложена или пропусната доза за насоки относно започнете отново лечението с Lunsumio след забавяне на дозата.
e Оценете ползата/риска, преди да започнете отново лечението с Lunsumio. Специални популации
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата Lunsumio при пациенти ≥ 65-годишна възраст (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Lunsumio не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане. Въз основа на фармакокинетичните данни, корекции на дозата не се считат необходими при пациенти с лека до умерена степен на бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Lunsumio не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане. Въз основа на фармакокинетичните данни, корекции на дозата не се считат необходими (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Lunsumio при деца под 18-годишна възраст все още на са установени.
Начин на приложение
Lunsumio е само за интравенозно приложение.
Lunsumio трябва да се разреди под наблюдение на медицински специалист при използване на асептична техника. Той трябва да се прилага като интравенозна инфузия през отделна инфузионна система. Не използвайте вграден филтър за прилагане на Lunsumio. За прилагане на Lunsumio може да се използва капкова камера с филтър.
Първият цикъл на Lunsumio трябва да се прилага в продължение на минимум 4 часа като интравенозна инфузия. Ако инфузиите се понасят добре в Цикъл 1, в последващите цикли може да се прилага като 2-часова инфузия.
Lunsumio не трябва да се прилага интравенозно струйно или като болус.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Синдром на освобождаване на цитокини (CRS)
CRS, включително животозастрашаващи реакции, възникват при пациенти, получаващи Lunsumio (вж. точка 4,8). Признаците и симптомите включват пирексия, студени тръпки, хипотония, тахикардия, хипоксия и главоболие. Реакциите, свързани с инфузията, може да не се отличават клинично от проявите на CRS. Събития със CRS настъпват предимно в Цикъл 1 и са свързани главно с приложение на дозата в Ден 1 и Ден 15.
Необходима е премедикация на пациентите с кортикостероиди, антипиретици и антихистамини най-малко до края на Цикъл 2. На пациентите трябва да бъде осигурено адекватно хидратиране преди приложението на Lunsumio. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци или симптоми на CRS. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска помощ по всяко време при поява на признаци или симптоми на CRS. Лекарите трябва да започнат поддържащо лечение с тоцилизумаб и/или кортикостероиди, както е показано (вж. точка 4.2).
Сериозни инфекции
Сериозни инфекции като пневмония, бактериемия и сепсис или септичен шок възникват при пациенти, получаващи Lunsumio, като някои от тях са животозастрашаващи или летални събития (вж. точка 4.8). При пациенти след получаване на инфузия с Lunsumio е наблюдавана фебрилна неутропения.
Lunsumio не трябва да се прилага при наличие на активни инфекции. Трябва да се внимава, когато се обмисля употребата на Lunsumio при пациенти с анамнеза за рецидивиращи или хронични инфекции (напр. хронични, активни инфекции с вируса на Epstein-Barr), с подлежащи заболявания, които могат да предразположат към инфекции, или при пациенти, които са получили значително предходно имуносупресивно лечение. На пациентите трябва да бъдат приложени профилактично антибактериални, противовирусни и/или антимикотични лекарствени продукти, както е подходящо. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на инфекция преди и след приложение на Lunsumio, и лекувани по подходящ начин. В случай на фебрилна неутропения, пациентите трябва да бъдат оценени за наличие на инфекция и лекувани с антибиотици, интравенозни течности и друго поддържащо лечение според местните указания.
Синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки (ICANS)
ICANS се наблюдава при пациенти, получаващи Lunsumio, като включва сериозни и животозастрашаващи реакции. Началото на ICANS може да бъде едновременно с CRS, след овладяване на CRS или при липса на CRS. Проявите на ICANS, докладвани в клинични изпитвания, включват състояние на объркване, летаргия, енцефалопатия, потиснато ниво на съзнание и нарушение на паметта. По-голямата част от случаите са настъпили по време на Цикъл 1.
Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на ICANS след приложение на Lunsumio. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска помощ, ако се появят признаци или симптоми по което и да е време (вж. Картата на пациента по-долу).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат внимателни, докато (или избягват, ако са симптоматични) шофират, карат велосипед или използват тежки или потенциално опасни машини (вж. точка 4.7).
При първите признаци или симптоми на ICANS, лекувайте според указанията на ICANS, дадени в Таблица 5. Лечението с Lunsumio трябва да се прекъсне или да се преустанови окончателно, както е препоръчано.
Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза
При пациенти, които получават Lunsumio, се съобщава за хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (Haemophagocytic lymphohistiocytosis, HLH), включително случаи с летален изход. HLH е животозастрашаващ синдром, характеризиращ се с повишена температура, хепатомегалия и цитопении. Трябва да се мисли за HLH, когато клиничната манифестация на CRS е атипична или продължителна. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци и симптоми на HLH (вж. точка 4.2). При съмнение за HLH Lunsumio трябва да се прекъсне и да се започне лечение за HLH.
Активиране на тумора
Активиране на тумора се съобщава при пациенти, лекувани с Lunsumio (вж. точка 4.8). Проявите включват нови или влошаващи се плеврални изливи, локализирана болка и оток в местата на лимфомните лезии и туморно възпаление. В съответствие с механизма на действие на Lunsumio, активирането на тумора вероятно се дължи на притока на T-клетки в местата на тумора след приложение на Lunsumio.
Не са установени специфични рискови фактори за активиране на тумора. Въпреки това съществува повишен риск от компрометиране и заболяване поради масивния ефект вследствие на активиране на тумора при пациенти с масивни тумори, локализирани в тясна близост до дихателните пътища и/или жизнено важен орган. Пациентите, лекувани с Lunsumio, трябва да бъдат наблюдавани и оценени за активиране на тумора в критични анатомични места.
Синдром на туморен разпад (TLS)
TLS се съобщава при пациенти, получаващи Lunsumio (вж. точка 4.8). На пациентите трябва да бъде осигурено адекватно хидратиране преди приложението на Lunsumio. На пациентите трябва да бъде приложена профилактично антихиперуремична терапия (напр. алопуринол, расбуриказа), както е подходящо. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци или симптоми на TLS, особено пациенти с голямо туморно натоварване или бързо пролифериращи тумори и пациенти с намалена бъбречна функция. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за отклонения в кръвните биохимични показатели и лекувани незабавно.
Имунизация
Живи и/или живи атенюирани ваксини не трябва да се прилагат едновременно с Lunsumio. Не са провеждани проучвания при пациенти, които наскоро са получили живи ваксини.
Карта на пациента
Предписващият лекар трябва да обсъди с пациента рисковете от терапията с Lunsumio. Пациентът трябва да получи карта на пациента и да бъде инструктиран да я носи със себе си по всяко време. В картата на пациента са описани честите признаци и симптоми на CRS и ICANS, включително указания кога пациентът трябва да потърси медицинска помощ.
Помощно вещество с известно действие
Този лекарствен продукт съдържа полисорбат 20. Всеки флакон Lunsumio 1 mg концентрат за инфузионен разтвор съдържа 0,6 mg полисорбат 20, а всеки флакон Lunsumio 30 mg концентрат за инфузионен разтвор съдържа 18 mg полисорбат 20, което е еквивалентно на 0,6 mg/ml.
Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Не може да се изключи преходен клинично значим ефект върху субстрати на CYP450 с тесен терапевтичен индекс (напр. варфарин, вориконазол, циклоспорин и др.), тъй като започването на лечение с Lunsumio причинява преходно повишение на нивата на цитокините, което може да предизвика инхибиране на ензимите CYP450. При започване на терапия с Lunsumio при пациенти, лекувани със субстрати на CYP450 с тесен терапевтичен индекс, трябва да се има предвид лекарствено мониториране. Дозата на едновременно прилагания лекарствен продукт трябва да се коригира както е необходимо.
Жени с детероден потенциал/контрацепция
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, докато получават
Lunsumio и в продължение на най-малко 3 месеца след последната инфузия Lunsumio.
Бременност
Липсват данни от употребата на Lunsumio при бременни жени. Проучванията с животни не са достатъчни по отношение на данни за репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Lunsumio не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Не е известно дали мозунетузумаб/неговите метаболити се екскретират в кърмата при хора. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с Lunsumio.
Фертилитет
Липсват данни за фертилитета при хора. Не е наблюдавано увреждане на мъжките или женските репродуктивни органи в 26-седмичните проучвания за токсичност при дългоопашати макаци при експозиции (AUC), подобни на експозицията (AUC) при пациенти, получаващи препоръчителната доза.
Lunsumio повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини. Поради потенциалната възможност за поява на ICANS, пациентите, получаващи Lunsumio, са изложени на риск от потиснато ниво на съзнание (вж. точка 4.4). Поради потенциалната възможност за поява на ICANS, пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат внимателни, докато (или избягват, ако са симптоматични) шофиране, колоездене или работа с тежки или потенциално опасни машини.
Резюме на профила на безопасност
Нежеланите реакции, описани в тази точка, са идентифицирани от основното клинично изпитване GO29781 при пациенти, лекувани при препоръчителната интравенозна доза (n = 218) и препоръчваната подкожна доза (n = 139). Пациентите са имали фоликуларен лимфом (51,8%), дифузен B-едроклетъчен лимфом (26,9%), трансформирани фоликуларен лимфом (9,8%), мантелноклетъчен лимфом (7,3%), трансформация на Richter (3,9%) и друга хистология (0,3%). Медианата на броя на циклите Lunsumio, получени интравенозно, е 8 (диапазон 1 – 17), 37% от пациентите са получили 8 цикъла, а 15% са получили повече от 8 цикъла до 17 цикъла.
В популацията за безопасност са обединени пациентите, които са получавали препоръчваната интравенозна (n = 218) и подкожна (n = 139) доза (n = 357). В сборната популация за безопасност най-честите наблюдавани нежелани реакции (≥ 20%) са синдром на освобождаване на цитокини, неутропения, обрив и инфекция на горните дихателни пътища. Най-честите наблюдавани сериозни нежелани реакции (≥ 2%) включват синдром на освобождаване на цитокини (CRS) (17% според системата за градиране на ASTCT), пирексия (3%), сепсис (3%), инфекция на горните дихателни пътища (3%) и пневмония (5%). Окончателно преустановяване на лечението с Lunsumio поради нежелана реакция се наблюдава при 5,8% (21/357) от пациентите. При пациентите, които получават препоръчваната интравенозна доза (n=218), CRS е единствената нежелана реакция, която води до преустановяване при повече от един пациент (2 пациенти [0,9%]).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас (СОК) по MedDRA и по категории честота. Категориите честота са определени като много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки
(< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяка категория по честота нежеланите лекарствени реакции са представени по реда на намаляваща сериозност.
Таблица 6 Нежелани реакции, възникващи при пациенти, лекувани с Lunsumio| Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция | Всички степени19 | Степен 3 – 4 |
| Инфекции и инфестации | ||
| Инфекция на горните дихателни пътища1 | Много чести | Чести |
| Инфекция на пикочните пътища2 | Чести | Чести |
| Пневмония3 | Чести | Чести |
| Инфекция на долните дихателни пътища4 | Чести | Нечести |
| Сепсис5 | Чести | Чести |
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи) | ||
| Активиране на тумора6 | Чести | Нечести |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | ||
| Неутропения7 | Много чести | Много чести |
| Анемия | Много чести | Чести |
| Тромбоцитопения8 | Много чести | Чести |
| Фебрилна неутропения | Чести | Чести |
| Нарушения на имунната система | ||
| Синдром на освобождаване на цитокини10 | Много чести | Чести |
| Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза9,17 | Нечести | Нечести |
| Нарушения на метаболизма и храненето | ||
| Хипофосфатемия11 | Много чести | Много чести |
| Хипокалиемия12 | Много чести | Чести |
| Хипомагнезиемия13 | Чести | Много редки |
| Синдром на туморен разпад | Нечести | Нечести |
| Нарушения на нервната система | ||
| Главоболие14 | Много чести | Нечести |
| Замаяност15 | Чести | Нечести |
| Синдром на невротоксичност, свързана симунни ефекторни клетки16,17 | Чести | Много редки |
| Стомашно-чревни нарушения | ||
| Диария | Много чести | Нечести |
| Гадене | Много чести | Нечести |
| Системо-органен клас/предпочитан термин или нежелана реакция | Всички степени19 | Степен 3 – 4 |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | ||
| Обрив18 | Много чести | Чести |
| Сърбеж | Много чести | Много редки |
| Сухота на кожата | Много чести | Много редки |
| Ексфолиация на кожата | Чести | Много редки |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | ||
| Пирексия | Много чести | Чести |
| Студени тръпки | Много чести | Нечести |
| Изследвания | ||
| Повишена аланин аминотрансфераза | Чести | Чести |
| Повишена аспартат аминотрансфераза | Чести | Чести |
1 Инфекция на горните дихателни пътища включва инфекция на горните дихателни пътища, вирусна инфекция на горните дихателни пътища, назофарингит, синузит, риновирусна инфекция, бактериален синузит, вирусен синузит, инфекция на дихателните пътища, COVID-19 и вирусна инфекция на дихателните пътища
2 Инфекция на пикочните пътища (ИПП) включва ИПП, ИПП, причинена от Escherichia, остър пилеонефрит
3 Пневмония включва пневмония и пневмония, причинена от COVID-19
4 Инфекцията на долните дихателни пътища включва инфекция на долните дихателни пътища и бронхит
5 Сепсис включва сепсис, септичен шок, бактериемия, сепсис, причинен от Candida
6 Активиране на тумора включва активиране на тумора, плеврален излив, туморно възпаление и болка в хълбока
7 Неутропения включва неутропения и намален брой на неутрофилите
8 Тромбоцитопения включва тромбоцитопения и намален брой на тромбоцитите
9 Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (HLH) включва HLH
10 Според Американско дружество за трансплантация и клетъчна терапия
11 Хипофосфатемия включва хипофосфитемия и понижен фосфор в кръвта
12 Хипокалимия включва хипокалимия и понижен калий в кръвта
13 Хипомагнезиемията включва хипомагнезиемия и понижен магнезий в кръвта
14 Главоболие включва главоболие, мигрена и дискомфорт в областта на главата
15 Замаяност включва замаяност и вертиго
16 В съответствие с медицинското понятие ICANS според Американското дружество за трансплантация и клетъчна терапия и включва състояние на обърканост, ICANS, летаргия, енцефалопатия, потиснато ниво на съзнание и увреждане на паметта
17 Изчисляването на честотата се основава на допълнителни клинични проучвания
18 Обрив включва обрив, еритематозен обрив, ексфолиативен обрив, макулозен обрив, макуло-папулозен обрив, пустулозен обрив, еритем, палмарен еритем, дерматит, акнеиформен дерматит, контактен дерматит, палмарно-плантарна еритродисестезия и морбилиформен обрив 19 НС степен 5 настъпват само за термините за НЛР HLH, пневмония, сепсис и инфекция на горните дихателни пътища (т.е. COVID-19) при подкожна инжекция мозунтезумаб (по 1 събитие за всяка) и за термините за НЛР пневмония и сепсис при интравенозна инфузия на мозунетузумаб (по 1 събитие за всяка)
Описание на избрани нежелани реакции
Синдром на освобождаване на цитокини (CRS)
При пациентите, лекувани с Lunsumio интравенозна инфузия, CRS (система на градиране на ASTCT) от всяка степен възниква при 39% (86/218) от пациентите, като степен 2 настъпва при 14%, степен 3 – при 2,3%, а степен 4 – при 0,5% от пациентите, лекувани с Lunsumio.
Единственият пациент със събитие степен 4 е пациент с ФЛ в левкемична фаза, който е получил едновременно и TLS.
CRS от всяка степен възниква при 15% от пациентите след дозата в Цикъл 1, Ден 1; при 5% след дозата в Цикъл 1, Ден 8; при 33% след дозата в Цикъл 1, Ден 15; при 5% настъпва при пациенти след Цикъл 2, а при 1% в Цикъл 3 и след това. Медианата на времето до поява на CRS от началото на приложението в Цикъл 1 Ден 1 е 5 часа (граници: 1 – 73 часа), в Цикъл 1 Ден 8 е
28 часа (граници: 5 – 81 часа), в Цикъл 1 Ден 15 е 25 часа (граници: 0,1 – 391 часа) и в Цикъл 2 Ден 1 е 46 часа (граници: 12 – 82 часа). CRS отзвучава при всички пациенти, а медианата на продължителността на събитията със CRS е 3 дни (граници: 1 – 29 дни).
При 86 пациенти, получили CRS, най-честите признаци и симптоми на CRS включват пирексия (98%), студени тръпки (36%), хипотония (35%), тахикардия (24%), хипоксия (22%) и
главоболие (16%).
Тоцилизумаб и/или кортикостероид са използвани за лечение на събитие с CRS при 16% от пациентите: 6% са получили само тоцилизумаб, 6% са получили само кортикостероиди, а 4% са получили и тоцилизумаб, и кортикостероиди. При 10% от пациентите, получили тоцилизумаб (със или без кортикостероид), 86% са получили само една доза тоцилизумаб, като не повече от две дози тоцилизумаб са прилагани за едно събитие с CRS. При пациентите, получили CRS степен 2, 48% са лекувани със симптоматично лечение без кортикостероиди или тоцилизумаб, 18% са получили само тоцилизумаб, 21% са получили само кортикостероиди, а 12% са получили и кортикостероиди, и тоцилизумаб. Пациенти с CRS степен 3 или степен 4 са получили допълнително тоцилизумаб, кортикостероиди, вазопресори и/или кислород. Три процента от пациентите са получили хипотония и/или хипоксия без повишена температура след приложение на Lunsumio; 2% от пациентите са получили тоцилизумаб и/или кортикостероиди при липса на повишена температура.
Хоспитализации поради CRS са направени при 21% от пациентите и медианата на продължителност на хоспитализацията е 5 дни (граници: 0 – 30 дни).
Неутропения
При пациентите, лекувани с Lunsumio интравенозна инфузия или подкожна инжекция, неутропения от всяка степен възниква при 26,1% (93/357) от пациентите, включително 22,7% събития степен 3 – 4. Медианата на времето до поява на първите събития с неутропения/намален брой неутрофили е 50 дни (граници: 1 – 280 дни), с медиана на продължителност 8 дни (граници: 1 – 487 дни). От 93 пациенти със събития с неутропения/намален брой неутрофили 68% (63/93) са получили лечение с гранулоцит-колониостимулиращ фактор (G-CSF) за лечение на събитията.
Сериозни инфекции
При пациентите, лекувани с Lunsumio интравенозна инфузия или подкожна инжекция, сериозни инфекции от всяка степен възникват при 17% (60/357) от пациентите. Пет (1,4%) от пациентите са получили сериозна инфекция едновременно с неутропения степен 3 – 4.
Медианата на времето до поява на първата сериозна инфекция е 92 дни (граници: 1 – 408 дни) с медиана на продължителност 15,5 дни (граници: 2 – 174 дни). Събития степен 5 възникват при 2,5% (9/357) от пациентите, като включват COVID-19 пневмония, COVID-19, пневмония, септичен шок и сепсис.
Синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки
При по-широка популация на клинични изпитвания синдром на невротоксичност, свързана с имунни ефекторни клетки (ICANS) се наблюдава при 2,1% (20/949) от пациентите, 19 пациенти са имали събития от Степен 1-2 и 1 пациент е имал събитие от Степен 3. По-голямата част от събитията са настъпили по време на първия цикъл на лечение. По-голямата част от случаите са овладени. Медианата на времето до настъпване от началната доза е 17 дни (граници: 1 до 48 дни). Медианата на продължителност е 3 дни (граници: 1-20 дни). Оценяване по скалата
Eнцефалопатия, свързана с имунни ефекторни клетки (Effector Cell-Associated Encephalopathy,
ICE не е извършвано систематично в референтната популация на клиничното изпитване.
Активиране на тумора
При пациентите, лекувани с Lunsumio интравенозна инфузия или подкожна инжекция, активиране на тумора (включително плеврален излив и туморно възпаление) възниква при 3,1% (11/357) от пациентите, като включва 1,4% степен 2 и 1,4% събития степен 3. Медианата на времето до появата е 13 дни (граници: 2 – 84 дни), а медианата на продължителност е 36 дни (граници: 15 – 105 дни).
Синдром на туморен разпад (TLS)
При пациентите, лекувани с Lunsumio интравенозна инфузия или подкожна инжекция, TLS възниква при 0,6% (2/357) от пациентите едновременно със CRS. Един пациент с фоликуларен лимфом в левкемична фаза е получил TLS степен 4. Появата на TLS е в дни 2 и 24, като той отзвучава в рамките на съответно 3 и 6 дни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Lunsumio 30 mg
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства; други моноклонални антитела и конюгати антитяло-лекарство, ATC код: L01FX25
Механизъм на действие
Мозунетузумаб е биспецифично ангажиращо T-клетките анти-CD20/CD3 антитяло, таргетиращо CD20-експресиращи B-клетки. Той е условен агонист; унищожаване на таргетните B-клетки се наблюдава само при едновременно свързване с CD20 върху B-клетките и CD3 върху T-клетките. Ангажирането на двете рамена на мозунетузумаб води до образуване на имунологичен синапс между таргетна B-клетка и цитотоксична T-клетка, водещо до T-клетъчно активиране. Последващото насочено освобождаване на перфорин и гранзими при T-клетъчното активиране посредством имунологичния синапс индуцира B-клетъчен лизис, водещ до клетъчна смърт.
Lunsumio причинява изчерпване на B-клетките (определено като брой на CD19 B-клетките
< 5 клетки/µl) след началния цикъл на прилагане (до Цикъл 2, Ден 1) както по интравенозен, така и по подкожен път при по-голямата част от пациентите (съответно 95,2% и 94,1%), като изчерпването се поддържа през цялото време на лечението.
Клинична ефикасност и безопасност
Рецидивирал или рефрактерен B-клетъчен неходжкинов лимфом
Проведено е открито, многоцентрово, многокохортно проучване (GO29781) за оценка на Lunsumio при пациенти с рецидивирал или рефрактерен B-клетъчен неходжкинов лимфом, за които няма налично лечение, което да подобри преживяемостта. В кохортата с фоликуларен лимфом (ФЛ) (n=90) пациентите с рецидивирал или рефрактерен ФЛ (степен 1 – 3A) трябва да са получили най-малко две предходни системни терапии, включващи анти-CD20 моноклонално антитяло и алкилиращо средство. Пациенти с ФЛ степен 3b и пациенти с трансформиран ФЛ при включване в проучването не са подходящи. Пациенти с анамнеза за трансформиран ФЛ, но с ФЛ степен 1 – 3A при включване в проучването, са включвани в кохортата с ФЛ.
От проучването са изключени пациенти с функционален статус според Източната кооперативна онкологична група (Eastern Cooperative Oncology Group, ECOG) ≥ 2, значително сърдечносъдово заболяване (като сърдечно заболяване клас III или IV според Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association), миокарден инфаркт през последните
6 месеца, нестабилни аритмии или нестабилна стенокардия), значително активно белодробно заболяване, увредена бъбречна функция (креатининов клирънс [CrCl] < 60 ml/min с повишено ниво на серумния креатинин), активно автоимунно заболяване, налагащо имуносупресивна терапия, активни инфекции (т.e. хронична активна EBV инфекция, остър или хроничен хепатит C, хепатит B, HIV), прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, налично заболяване или анамнеза за лимфом на ЦНС или заболяване на ЦНС, анамнеза за синдром на активиране на макрофагите/хемофагоцитна лимфохистиоцитоза, предходна алогенна трансплантация на стволови клетки или предходна органна трансплантация.
Пациентите получават Lunsumio интравенозно в 21-дневен цикъл, както следва:
-
Цикъл 1 Ден 1: 1 mg
-
Цикъл 1 Ден 8: 2 mg
-
Цикъл 1 Ден 15: 60 mg
-
Цикъл 2 Ден 1: 60 mg
-
Цикъл 3 и последващи Ден 1: 30 mg
Медианата на броя на циклите е 8, 59% са получили 8 цикъла, а 18% са получили повече от
-
цикъла до 17 цикъла.
Медианата на възрастта е 60 години (граници: 29 до 90 години), като 31% са на
възраст > 65 години, a 7,8% са на възраст ≥ 75 години. Шестдесет и един процента са мъже, 82% са от европеидната раса, 9% са азиатци, 4% са чернокожи, 100% имат функционален статус според ECOG 0 или 1, и 34% от пациентите имат масивно заболяване (най-малко една лезия > 6 cm). Медианата на броя на предходните терапии е 3 (гранци: 2 – 10), като 38% са получавали 2 предходни терапии, 31% – 3 предходни терапии и 31% – повече от 3 предходни терапии.
Всички пациенти са получили предходни анти-CD20 терапии и лечение с алкилиращо средство, 21% са получили автоложна трансплантация на стволови клетки, 19% са получили инхибитори на PI3K, 9% са получили предходна терапия с ритуксимаб плюс леналидомид, а 3% са получили CAR-T терапии. Седемдесет и девет процента от пациентите са рефрактерни на предходна терапия с анти-CD20 моноклонално антитяло и 53% са рефрактерни и на анти-CD20 моноклонално антитяло, и на терапия с алкилиращо средство. Шестдесет и девет процента от пациентите са рефрактерни на последната предходна терапия и 52% имат прогресия на заболяването в рамките на 24 месеца от първата системна терапия.
Първичната крайна точка за ефикасност е пълен отговор (CR), оценен от независима институция за преглед на резултатите (independent review facility, IRF) според стандартните критерии за неходжкинов лимфом (NHL) (Cheson 2007). Резултатите за ефикасност са обобщени в Таблица 7.
Таблица 7 Резюме на ефикасността при пациенти с рецидивирал/рефрактерен ФЛПоказател за ефикасност Lunsumio N=90 Медиана на времето на наблюдение 18,3 месеца (граници: 2 – 27 месеца) Пълен отговор (CR), n (%) (95% CI) 54 (60,0)(49,1, 70,2) Честота на обективен отговор (ORR), n (%) (95% CI) 72 (80,0)(70,3, 87,7) Частичен отговор (PR), n (%) 18 (20,0) (95% CI) (12,3, 29,8) Продължителност на отговора (DOR)1 Пациенти със събитие, n (%) 29 (40,3) Медиана, месеци (95% CI) 22,8 (9,7, NR) Процент без събитие по K-M 12 месеца(95% CI) 61,8(50,0, 73,7) 18 месеца(95% CI) 56,9(44,1, 69,6) Продължителност на пълния отговор (DOCR)2 Пациенти със събитие, n (%) 16 (29,6) Медиана, месеци (95% CI) NR (14,6, NR) Процент без събитие по K-M 12 месеца(95% CI) 71,4(57,9, 84,9) 18 месеца(95% CI) 63,7(48,0, 79,4) CI=доверителен интервал; K-M=Kaplan-Meier; NR=не е достигнато Дата на заключване на клиничните данни: 27 август 2021 г.
Тестване на хипотезата е проведено за първичната крайна точка, честота на CR, оценена от IRF. 1 DOR е определена като времето от първото настъпване на документиран PR или CR, докато пациентът получи събитие (документирана прогресия на заболяването или смърт по каквато и да е причина, което настъпи първо).
2 DOCR е определена като времето от първото настъпване на документиран CR, докато пациентът получи събитие (документирана прогресия на заболяването или смърт по каквато и да е причина, което настъпи първо).
Медианата на проследяване за DOR e 14,9 месеца. Допълнителни резултати за ефикасност от експлораторен анализ включват медиана на времето до първи отговор (1,4 месеца, граници: 1,1 – 8,9) и медиана на времето до първи пълен отговор (3,0 месеца, граници: 1,1 – 18,9).
Имуногенност
Имуногенността на мозунетузумаб е оценена при използване на ензимно свързан имуносорбентен анализ (ELISA). Нито един от пациентите не е положителен за анти-мозунетузумаб антитела при 418 пациенти, оценявани за ADA, които са получили i.v. лечение с Lunsumio като единствено средство в Проучване GO27981. Въз основа на наличната информация клиничното значение на анти-мозунетузумаб антителата не може да бъде оценено.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Lunsumio в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на зрели B-клетъчни неоплазми (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Разрешаване под условие
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този лекарствен продукт се очакват допълнителни данни.
Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.
-
Фармакокинетичната (ФК) експозиция на мозунетузумаб се повишава приблизително пропорционално на дозата в проучвания дозов диапазон от 0,05 до 60 mg. Популационната фармакокинетика след интравенозно приложение на Lunsumio се описва с 2-компартиментен ФК модел със зависим от времето клирънс, който намалява от изходната стойност (CLbase) в началото на лечението до плато в стационарно състояние (CLss) в съответствие с междинен полуживот от 16,3 дни. Наблюдавана е умерена до висока фармакокинетична вариабилност на мозунетузумаб, която се характеризира с интериндивидуална вариабилност (inter-individual variability, IIV), с коефициент на вариация (coefficient of variation, CV) от 18% до 86% за ФК параметри на мозунетузумаб: IIV е изчислена за CLbase (63% CV), централния обем на разпределение (31% CV), периферния обем на разпределение (25% CV), CLss (18% CV) и междинния полуживот (86% CV).
След първите два цикъла (т.e. 42 дни) на приложение на Lunsumio серумната концентрация достига Cmax в края на приложението в Цикъл 2 Ден 1 на интравенозна инфузия Lunsumio със средна максимална концентрация 17,9 µg/ml и %CV – 49,6%. Средната обща експозиция AUC на мозунетузумаб след два цикъла (42 дни) е 126 денmg/ml с %CV – 44,4%.
Абсорбция
Lunsumio се прилага интравенозно. Разпределение
Популационно изчисленият централен обем на разпределение на Lunsumio е 5,49 l при интравенозна инфузия на Lunsumio. Тъй като мозунетузумаб е антитяло, проучвания за свързване с протеините не са провеждани.
Биотрансформация
Метаболитният път на мозунетузумаб не е проучван директно. Както другите терапевтични протеини, мозунетузумаб се очаква да се разгражда до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболни пътища.
Елиминиране
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ изчисленият среден клирънс в стационарно състояние (CLss) и изходен клирънс (CLbaseline) са съответно 1,08 l/ден и
0,584 l/ден. Терминалният полуживот се изчислява на 16,1 дни в стационарно състояние въз основа на популационен фармакокинетичен модел. Резултатите, получени в проучване GO29781, показват, че серумната концентрация на мозунетузумаб достига Cmax в края на интравенозната инфузия и намалява по биекспоненциален начин.
Специални популации
Старческа възраст
Възрастта не оказва ефект върху фармакокинетиката на мозунетузумаб въз основа на популационен фармакокинетичен анализ при пациенти на възраст 19 – 96 години (n=439). Не е наблюдавана клинично значима разлика във фармакокинетиката на мозунетузумаб при пациенти в тази възрастова група.
Телесно тегло
Както при другите терапевтични протеини, телесното тегло е позитивно свързано с изчисления клирънс и обема на разпределение на мозунетузумаб. Въз основа на анализа експозиция-отговор и границите на клиничната експозиция обаче не е необходимо коригиране на дозата поради телесното тегло на пациента, било то ниско (< 50 kg) или високо (≥ 112 kg).
Пол
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ клирънсът на мозунетузумаб в стационарно състояние е пренебрежимо по-нисък при жените (~13%) в сравнение с мъжете. Въз основа на анализа експозиция-отговор не е необходимо коригиране на дозата поради пола.
Раса
Расата (азиатци спрямо неазиатци) не е установена като ковариата, повлияваща фармакокинетиката на мозунетузумаб.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани специални проучвания за определяне на ефекта на бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на мозунетузумаб. Очаква се бъбречното елиминиране на интактен мозунетузумаб, IgG моноклонално антитяло, да бъде ниско и от второстепенно значение.
Популационният ФК анализ на мозунетузумаб показва, че креатининовият клирънс (CrCl) не повлиява фармакокинетиката му. Фармакокинетиката на мозунетузумаб при пациенти с лека (CrCl 60 до 89 ml/min, n=178) или умерена (CrCl 30 до 59 ml/min, n=53) степен на бъбречно увреждане е подобна на тази при пациенти с нормална бъбречна функция (CrCl ≥ 90 ml/min, n=200). Фармакокинетичните данни при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (CrCl 15 до 29 ml/min) са ограничени (n=1), поради това не може да се направят препоръки за дозиране. Lunsumio не е проучван при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност и/или пациенти на диализа.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специални проучвания за определяне на ефекта на чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на мозунетузумаб. IgG се елиминират главно чрез вътреклетъчен катаболизъм и не се очаква чернодробното увреждане да повлияе клирънса на мозунетузумаб.
Популационният ФК анализ на мозунетузумаб показва, че чернодробното увреждане не повлиява фармакокинетиката му. Фармакокинетиката на мозунетузумаб при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане (общ билирубин > ГГН до 1,5 x ГГН или AST > ГГН, n=53) е подобна на тази при пациенти с нормална чернодробна функция (n=384). Броят на пациентите с умерена степен на чернодробно увреждане е ограничен (общ билирубин > 1,5 – 3 x ГГН, всяка стойност на AST, n=2) и не са проучвани пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Не са провеждани проучвания за изследване на фармакокинетиката на мозунетузумаб в педиатричната популация (< 18 години).
Фармацевтични данни - Lunsumio 30 mg
L-хистидин L-метионин
Оцетна киселина (за корекция на рН) Захароза
Полисорбат 20 (E 432)
Вода за инжекции
-
Не смесвайте Lunsumio с други лекарствени продукти и не ги прилагайте заедно през една и съща инфузионна система.
-
Не използвайте други разтворители освен натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или натриев хлорид 4,5 mg/ml (0,45%) инжекционен разтвор за разреждане на Lunsumio, тъй като тяхната употреба не е изследвана.
-
Не са наблюдавани несъвместимости между Lunsumio и сакове за интравенозна инфузия, при които материалите, които влизат в контакт с продукта, са поливинил хлорид (PVC) или полиолефини (PO) като полиетилен (PE) и полипропилен (PP). Освен това, не са наблюдавани несъвместимости с инфузионни системи или инфузионни помощни средства от материали в контакт с продукта от PVC, PE, полиуретан (PUR), полибутадиен (PBD), силикон, акрилонитрил бутадиен стирол (ABS), поликарбонат (PC), полиетеруретан (PEU), флуориран етилен пропилен (FEP) или политетрафлуоретилен (PTFE) или с капкова камера с мембранен филтър от полиамид (PA).
-
Да не се употребява вграден филтър.
Неотворен флакон
3 години Разреден разтвор
Химична и физична стабилност в периода на използване е доказана в продължение на 24 часа при 2°C – 8°C и 24 часа при 9°C – 30°C.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се употреби незабавно. Ако не се употреби незабавно, времето и условията за съхранение в периода на използване са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2°C до 8°C, освен ако разреждането не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Съхранявайте флакона във външната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
1 mg концентрат за инфузионен разтвор
Флакон от стъкло тип I с гумена запушалка с покритие от флуорополимер бутилова и алуминиева обкатка с пластмасово тъмносиво отчупващо се капаче, съдържащ 1 mg концентрат за инфузионен разтвор.
Опаковка по един флакон.
30 mg концентрат за инфузионен разтвор
Флакон от стъкло тип I с гумена запушалка с покритие с флуорополимер бутилова и алуминиева обкатка с пластмасово светлосиньо отчупващо се капаче, съдържащ 30 mg концентрат за инфузионен разтвор.
Опаковка от един флакон.
Общи предпазни мерки
За да се предотвратят лекарствени грешки, проверете етикета на флакона, за да е сигурно, че лекарството, което се приготвя и прилага е Lusumio за интравенозна инфузия, а не Lusumio за подкожна инжекция.
Lunsumio не съдържа консерванти и е предназначен само за еднократно приложение. Трябва да се спазва правилна асептична техника по време на работа с този лекарствен продукт. Да не се разклаща.
Указания за разреждане
Преди приложение Lunsumio трябва да се разреди от медицински специалист в инфузионен сак от PVC или от полиолефин (PO) като полиетилен (PE) и полипропилен, съдържащ натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или натриев хлорид 4,5 mg/ml (0,45%) инжекционен разтвор, при използване на асептична техника.
Използвайте стерилна игла и спринцовка за приготвяне на Lunsumio. Изхвърлете неизползваното количество.
По време на интравенозно приложение трябва да се използва отделна инфузионна система.
Да не се употребява вграден филтър за прилагане на Lunsumio.
За прилагане на Lunsumio може да се използва капкова камера с филтър.
Подготовка за инфузия
-
Изтеглете от инфузионния сак и изхвърлете обем натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или натриев хлорид 4,5 mg/ml (0,45%) инжекционен разтвор, равен на обема на Lunsumio, необходим за дозата на пациента според Таблица 8 по-долу.
-
Изтеглете необходимия обем Lunsumio от флакона при използване на стерилна спринцовка и разредете в инфузионния сак. Изхвърлете неизползваното количество, останало във флакона.
Таблица 8 Разреждане на Lunsumio
Ден на лечение Доза Lunsumio Обем на Lunsumio в натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или 4,5 mg/ml(0,45%) инжекционен разтвор Обем на инфузионния сак Цикъл 1 Ден 1 1 mg 1 ml 50 ml или 100 ml Ден 8 2 mg 2 ml 50 ml или 100 ml Ден 15 60 mg 60 ml 100 ml или 250 ml Цикъл 2 Ден 1 60 mg 60 ml 100 ml или 250 ml Цикъл 3 и последващи Ден 1 30 mg 30 ml 100 ml или 250 ml -
Внимателно размесете, като обръщате бавно инфузионния сак. Не разклащайте.
-
Прегледайте инфузионния сак за видими частици и го изхвърлете при наличието им.
-
Сложете отлепващия се етикет от приложената листовка на инфузионния сак.
За условията на съхранение на инфузионните сакове вижте точка 6.3.
Изхвърляне
Изхвърлянето на лекарствени продукти в околната среда трябва да се сведе до минимум. Лекарствените продукти не трябва да се изхвърлят в канализацията, а изхвърлянето с домашните отпадъци трябва да се избягва.
Следните правила относно употребата и изхвърлянето на спринцовки и други медицински остри предмети трябва стриктно да се спазват:
-
Иглите и спринцовките не трябва никога да се използват повторно.
-
Сложете всички използвани игли и спринцовки в контейнер за остри предмети (непробиваем контейнер за еднократна употреба).
-
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
C82.1: Смесен, дребноклетъчен с назъбени ядра и едроклетъчен, фоликуларен,
C82.2: Едроклетъчен, фоликуларен,
C82.7: Други видове на фоликуларен нехочкинов лимфом,
C82.9: Фоликуларен нехочкинов лимфом, неуточнен