Rezzayo 200 mg - Powder for concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Rezzayo 200 mg
REZZAYO е показан за лечение на инвазивна кандидоза при възрастни.
Трябва да се обърне внимание на официалните препоръки относно подходящата употреба на противогъбични средства.
Лечението с REZZAYO трябва да се започне от лекар с опит в лечението на инвазивни гъбични инфекции.
Дозировка
Единична натоварваща доза 400 mg в ден 1, последвана от 200 mg в ден 8 и веднъж седмично след това.
Продължителността на лечението трябва да се базира на клиничния и микробиологичния отговор на пациента. По принцип противогъбичното лечение трябва да продължи най-малко 14 дни след последната положителна култура. По време на клинични изпитвания пациенти са лекувани с резафунгин за период до 28 дни. Информацията за безопасността на лечението с резафунгин за повече от 4 седмици е ограничена.
Ако е пропусната планирана доза (неприложена в назначения ден), пропуснатата доза трябва да бъде приложена възможно най-скоро.
-
Ако пропуснатата доза е приложена в рамките на 3 дни след назначения ден, следващата седмична доза може да бъде приложена по график.
-
Ако пропуснатата доза е приложена повече от 3 дни след назначения ден, графикът на дозиране трябва да се преразгледа, за да се гарантира интервал от най-малко 4 дни преди следващата доза.
-
Ако приложението бъде възобновено след най-малко 2 седмици след пропусната доза, прилагането трябва да се започне отново с 400 mg натоварваща доза.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст на 65 години и повече (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане. Този лекарствен продукт може да се прилага независимо от времето на извършване на хемодиализа (вж. точка 5.2).
Други популации
Не е необходима корекция на дозата въз основа на теглото на пациента (вж. точка 5.2). Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на REZZAYO при деца на възраст под 18 години все още не са установени.
Липсват данни.
Начин на приложение
Само за интравенозно приложение.
След реконституиране и разреждане (вж. точка 6.6) разтворът трябва да се приложи чрез бавна интравенозна инфузия за период от приблизително 1 час, като времето на инфузията може да бъде увеличено до 180 минути с цел овладяване на развиващи се симптоми на реакция, свързана с инфузията (вж. точка 4.4).
За указания относно реконституирането и разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Свръхчувствителност към други лекарствени продукти от класа на ехинокандините.
Ефикасността на резафунгин е оценена само при ограничен брой неутропенични пациенти (вж. точка 5.1).
Анафилактични реакции
При употребата на резафунгин са съобщавани случаи на анафилактични реакции. Ако възникне анафилактична реакция, приложението на резафунгин трябва да се преустанови и да се приложи подходящо лечение.
Реакции, свързани с инфузията
При резафунгин възникват преходни реакции, свързани с инфузията, които се характеризират със зачервяване, усещане за топлина, гадене и стягане в гърдите.
В клинични изпитвания реакциите, свързани с инфузията, отзвучават в рамките на няколко минути без прекъсване или прекратяване на инфузията. Пациентите трябва да се наблюдават по време на инфузията. Ако инфузията бъде спряна поради реакция, може да ce обмисли повторно започване на инфузията с по-ниска скорост след отзвучаване на симптомите.
Чернодробни ефекти
В клинични изпитвания са наблюдавани повишения на чернодробните ензими при някои пациенти, лекувани с резафунгин. При някои пациенти със сериозни подлежащи заболявания, които получават множество съпътстващи лекарства заедно с резафунгин, възниква клинично значима чернодробна дисфункция; причинно-следствена връзка с резафунгин не е установена. Пациентите, при които чернодробните ензими започнат да се повишават по време на терапия с резафунгин, трябва да се наблюдават и съотношението полза/риск от продължаването на терапия с резафунгин трябва отново да се оцени.
Фототоксичност
Резафунгин може да предизвика риск от фототоксичност. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да избягват излагане на слънце и на други източници на UV лъчение без подходяща защита по време на лечението и за 7 дни след последното приложение на резафунгин.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Потенциалът за лекарствени взаимодействия на резафунгин с множество тестови субстрати на цитохром P450 ензими и/или транспортерни протеини е оценен клинично. Счита се, че необходимостта от корекции на дозата е малко вероятна при лекарствени продукти, които са субстрати за CYP2C8, CYP3A4, CYP1A2 и CYP2B6 ензими и P-gp, BCRP, OATP, OCT1, OCT2, MATE1 и MATE2 транспортерни протеини, когато се прилагат с резафунгин.
Потенциалът за лекарствени взаимодействия на резафунгин с множество едновременно прилагани лекарствени продукти също е оценен клинично. Счита се, че необходимостта от корекции на дозата е малко вероятна при приложение на такролимус, циклоспорин, ибрутиниб, микофенолат мофетил и венетоклакс, когато се прилагат с резафунгин.
In vitro резафунгин е метаболитно стабилен и е установено, че не е субстрат на BCRP, P-gp, MRP2, OATP1B1, OATP1B3, OCT1, OCTN1 и OCTN2 транспортерни протеини. Затова, нуждата от корекция на дозата резафунгин се счита за малко вероятна, когато резафунгин се прилага едновременно с други лекарствени продукти.
Бременност
Липсват данни от употребата на резафунгин при бременни жени.
Проучванията при животни не показват репродуктивна токсичност или токсичност за развитието (вж. точка 5.3). Установено е, че резафунгин преминава плацентарната бариера в проучвания при животни. Потенциалният риск за хората не е известен.
Не се препоръчва употреба на резафунгин по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция, освен ако ползата за майката превишава риска за плода.
Кърмене
Липсват данни от употребата на резафунгин при кърмещи жени. Не е известно дали резафунгин или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Наблюдавано е екскретиране на резафунгин в млякото при плъхове (вж. точка 5.3).
Не може да се изключи риск за кърмачето.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с резафунгин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.
Фертилитет
Липсват данни при хората за ефекта на резафунгин върху фертилитета. Резафунгин не оказва ефект върху фертилитета при женски плъхове или репродуктивните способности при мъжки плъхове въпреки обратимите ефекти върху тестисите при мъжки плъхове (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила за безопасност
Въз основа на опита от клинични изпитвания най-често съобщаваните нежелани реакции при резафунгин са хипокалиемия, пирексия, анемия и диария (много чести нежелани реакции).
При употребата на резафунгин възникват преходни реакции, свързани с инфузията, които се характеризират със зачервяване, усещане за топлина, гадене и стягане в гърдите (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблицата по-долу включва нежелани реакции, съобщени от 173 участници, получаващи резафунгин 400/200 mg, представени по системо-органен клас (СОК) и предпочитани термини по MedDRA, и честота, съответстваща на много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1. Таблица на нежеланите реакции
| Системо-органен клас | Много чести≥ 1/10 | Чести≥ 1/100 до < 1/10 | Нечести≥ 1/1 000 до< 1/100 | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия | |||
| Нарушения на имунната система | Анафилактич на реакция* | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалиемия | Хипомагнезиемия, хипофосфатемия | Хиперфосфатемия, хипонатриемия | |
| Съдови нарушения | Хипотония | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Хрипове | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Диария | Повръщане, гадене, коремна болка, запек | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Еритема, обрив | Фототоксичност | Уртикария | |
| Нарушения на мускулно-скелетн ата система и съединителната тъкан | Тремор | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия | |||
| Изследвания | Повишена алкална фосфатаза в кръвта, повишени чернодробни ензими, повишена аланин аминотрансфераза, повишена аспартат аминотрансфераза, повишен билирубин в кръвта | Повишен брой на еозинофилите | ||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Реакции, свързани с инфузията |
*вижте точка 4.4
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В случай на предозиране се препоръчват поддържащи грижи и симптоматично лечение с поддържане на хемостазата и жизнените функции.
В клинично изпитване фаза 1 са прилагани единични дози по 600 mg и 1 400 mg без съобщавана ограничаваща дозата токсичност. Прилагани са дози резафунгин 400 mg веднъж седмично за период до 4 седмици в клинично изпитване фаза 2 без съобщавана ограничаваща дозата токсичност.
Резафунгин се свързва във висока степен с протеините и не се очаква да може да се отстранява чрез диализа (вж. точка 5.2).
Фармакологични свойства - Rezzayo 200 mg
Фармакотерапевтична група: антимикотици за системна употреба, други антимикотици за системна употреба, ATC код: J02AX08
Механизъм на действие
Резафунгин селективно инхибира гъбичната 1,3-β-D-глюкан синтаза. Това води до инхибиране на образуването на 1,3-β-D-глюкан, основен компонент на гъбичната клетъчна стена, който не присъства в клетките при бозайници. Инхибирането на синтезата на 1,3-β-D-глюкан води до бърза и зависима от дозата фунгицидна активност при видовете Candida (spp.).
Активност in vitro
Стойностите на MIC90 на резафунгин (получени с използване на модифицирана методология на EUCAST) са като цяло ≤ 0,016 mg/l при не-parapsilosis Candida spp. (Candida parapsilosis
MIC90 = 2 mg/l).
При тестване спрямо колекция от клинични изолати на Candida spp., обогатена за резистентни на ехинокандин и/или резистентни на азолови производни щамове, активността на резафунгин е сходна с тази на анидулафунгин
Резистентност
Намалената чувствителност към ехинокандини, включително към резафунгин, произтича от мутации в гените, кодиращи каталитичните подединици FKS (FKS1 при повечето Candida spp.; FKS1 и FKS2 за C. glabrata) на глюкан синтазата.
Критерии за интерпретиране на изпитването за антимикробна чувствителност
Установени са критерии за интерпретиране на изпитването за антимикробна чувствителност за MIC (минимална инхибираща концентрация) от Европейският комитет за изпитване на антимикробна чувствителност (European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing, EUCAST) за резафунгин, които са изброени тук:
https://www.ema.europa.eu/documents/other/minimum-inhibitory-concentration-mic-breakpoints_en.x lsx
За определяне на MIC е използвана методологията на EUCAST с микроразреждане на антибиотици в бульон за изпитване на чувствителността на Candida spp. към резафунгин, както и за получаване на съответните гранични стойности за интерпретиране.
Клинична ефикасност
Кандидемия и инвазивна кандидоза при възрастни пациенти
Ефикасността на резафунгин при лечение на пациенти с кандидемия и/или инвазивна кандидоза (К/ИК) е оценена в едно проучване фаза 3.
Проучването фаза 3 е многоцентрово, проспективно, рандомизирано и двойносляпо. Пациентите със септичен артрит в протезна става, остеомиелит, ендокардит или миокардит, менингит, ендофталмит, хориоретинит или инфекция на централната нервна система, хронична дисеминирана кандидоза и кандидоза на пикочните пътища вследствие на обструкция или хирургична интервенция са изключени от проучването. Участниците са рандомизирани в съотношение 1:1 да получават резафунгин като 400 mg натоварваща доза в ден 1, последвана от 200 mg в ден 8, и веднъж седмично след това за общо 2 до 4 седмици или каспофунгин като единична натоварваща интравенозна доза 70 mg в ден 1, последвана от каспофунгин 50 mg интравенозно веднъж дневно за общо лечение от 14 дни до 28 дни.
В групите на резафунгин и каспофунгин съответно 77,0% и 74,2% от пациентите са с диагноза само кандидемия. Повечето от тях имат модифициран скор по APACHE II < 20, което представлява съответно 84,4% и 81,5% от участниците на резафунгин и каспофунгин. В групите на лечение с резафунгин и каспофунгин съответно 88,5% и 91,1% от пациентите са с ANC ≥ 500/mm3 на изходно ниво.
Първичният резултат за ефикасност е глобален отговор (потвърден от Независим комитет за преглед [Data Review Committee, DRC]) в ден 14. Глобалният отговор е определен от клиничния отговор, микологичния отговор и рентгенографския отговор (за участниците, отговарящи на критериите, с ИК). Иавод за не по-малка ефикасност (неинфериорност) се прави, ако долната граница на 95 % доверителен интервал (CI) за разликата в процента на излекуване в ден 14 (резафунгин каспофунгин) е > -20 %. Вторичните резултати за ефикасност включват смърт поради всякакви причини в ден 30 [ден 30 ACM] и глобален отговор в ден 5. Резултатите за тези крайни точки са показани в таблица 2 за mITT анализираната група, дефинирана като всички участници с документирана инфекция, причинена от Candida, въз основа на оценката от централна лаборатория на кръвна култура или култура от обичайно стерилно място, получена
≤ 4 дни (96 часа) преди рандомизиране, и които са получили ≥ 1 доза от изпитвания лекарствен продукт.
Таблица 2. Резюме на резултатите от проучването фаза 3 ReSTORE (mITT анализирана група)
| Резафунгин (R) (N = 115)n (%) | Каспофунгин (C) (N = 117)n (%) | Разлика (R-C)(95 % CI) | |
| Глобален отговор (излекуване) [1] | |||
| Ден 5 | 60 (52,2) | 57 (48,7) | 3,5 (-9,4; 16,2) |
| Ден 14 | 65 (56,5) | 67 (57,3) | -1,0 (-13,5; 11,6) |
| Резафунгин (R) (N = 115)n (%) | Каспофунгин (C) (N = 117)n (%) | Разлика (R-C)(95 % CI) | |
| АСМ в ден 30 (при починали) [2, 3] | 29 (25,2) | 29 (24,8) | 0,4 (-10,8; 11,6) |
| ≥ 500 клетки/mm3] при скрининга) с използване на методологията на Miettinen и Nurminen. Теглата при Cochran-Mantel-Haenszel теста са използвани за тегла на стратите. | |||
-
Двустранните 95 % доверителни интервали (CI) за наблюдаваните разлики в процентите на излекуване (резафунгин минус каспофунгин) са изчислени чрез прилагане на некоригираната методология на Miettinen и Nurminen, с изключение на глобално излекуване към ден 14, което е изчислено чрез коригиране за двете рандомизирани страти (диагноза [само кандидемия; инвазивна кандидоза] и скор по APACHE II/ANC [скор по APACHE II ≥ 20 ИЛИ ANC < 500 клетки/mm3; скор по APACHE II < 20 И ANC
-
Двустранният 95 % доверителен интервал (CI) за наблюдаваната разлика в процента на смъртните случаи, терапевтичната група на резафунгин минус каспофунгин, е изчислен с използване на некоригирана методология на Miettinen и Nurminen.
-
Участници, починали във или преди ден 30, или с неизвестен статус по отношение на преживяемостта.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с REZZAYO в една или повече подгрупи на педиатричната популация за лечение на инвазивна кандидоза (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Общи фармакокинетични характеристики
Фармакокинетиката на резафунгин е охарактеризирана при здрави участници, специални популации и пациенти. Резафунгин е с дълъг полуживот, което позволява прилагане веднъж седмично. Стационарно състояние се постига с първата натоварваща доза (два пъти седмичната поддържаща доза).
Разпределение
Резафунгин се разпределя бързо с обем на разпределение приблизително равен на съдържанието на вода в организма (~ 40 l). Свързването на резафунгин с протеини е във висока степен при хората (> 97 %).
Биотрансформация
In vitro резафунгин е стабилен в рамките на видовете след инкубиране с чернодробни и чревни микрозоми и с хепатоцити.
В клинично изпитване с единична доза, радиоизотопно маркиран (14C) резафунгин (приблизително 400 mg/200 µCi радиоактивност) се прилага на здрави доброволци. Основната циркулираща молекула е основното съединение, резафунгин; плазмената AUC на резафунгин представлява ~ 77 % от AUC на общия радиовъглерод, като отделните метаболити представляват по-малко от 10 % всеки.
Елиминиране
След единични дози (интравенозна инфузия в продължение на 1 час; 50, 100, 200 и 400 mg) средният общ телесен клирънс на резафунгин е нисък (приблизително 0,2 l/h) в рамките на
дозовите нива със среден терминален полуживот от 127 до 146 часа. Фракцията на дозата, екскретирана в урината като непроменен резафунгин, е < 1 % при всички дозови нива, което сочи малък принос на бъбречния клирънс в екскретирането на резафунгин.
В клинично изпитване с единична доза радиоизотопно маркиран (14C) резафунгин (приблизително 400 mg/200 µCi радиоактивност) се прилага на здрави доброволци. Изчисленото общо възстановяване на радиоактивността е 88,3 % в ден 60 въз основа на интерполирани данни (от визити на връщане в клиничното звено в ден 29 и ден 60).
Приблизително 74 % от възстановената радиоактивна доза е във фецеса (предимно като непроменен резафунгин) и 26 % в урината (главно като метаболити), което сочи, че елиминирането на резафунгин е предимно чрез екскреция с фецеса като непроменен резафунгин.
Линейност
След интравенозна инфузия на единична доза фармакокинетиката на резафунгин е линейна в дозовия диапазон от 50 до 1 400 mg. Времето за достигане на максималната плазмена концентрация (Tmax) е наблюдавано в края на инфузията, както се очаква, за всички дози и AUC се повишава пропорционално на дозата.
Специални популации
Чернодробно увреждане
ФК на резафунгин е изследвана при участници с умерена (Child-Pugh B, n = 8) и тежка
(Child-Pugh C, n = 8) степен на чернодробно увреждане. Средната експозиция на резафунгин е намалена с приблизително 30 % при участниците с умерена или тежка степен на чернодробно увреждане в сравнение със съответстващи участници с нормална чернодробна функция. ФК на резафунгин е сходна при участници с умерена и тежка степен на чернодробно увреждане и експозицията на резафунгин не се променя с повишаване на степента на чернодробно увреждане. Чернодробното увреждане няма клинично значим ефект върху ФК на резафунгин.
Бъбречно увреждане
Популационен ФК анализ, включително данни от проучвания фаза 1, фаза 2 и фаза 3, показват, че креатининовият клирънс не е значима ковариата във ФК на резафунгин.
Старческа възраст
Популационен ФК анализ, включително данни от проучвания фаза 1, фаза 2 и фаза 3, показват, че възрастта не е значима ковариата във ФК на резафунгин.
Тегло
Популационен ФК анализ, включително данни от проучвания фаза 1, фаза 2 и фаза 3, показват, че площта на телесната повърхност не е значима ковариата във ФК на резафунгин.
Симулирането на експозиция при пациенти с клинично затлъстяване (индекс на телесна маса (BMI) ≥ 30) показва, че експозицията е намалена при тези участници, като намалението не се счита за клинично значимо.
Пол/етническа принадлежност
Популационен ФК анализ, включително данни от проучвания фаза 1, фаза 2 и фаза 3, показват, че полът и етническата принадлежност не са значими ковариати във ФК на резафунгин.
Фармацевтични данни - Rezzayo 200 mg
Манитол Хистидин Полисорбат 80
Хлороводородна киселина (за корекция на pH) Натриев хидроксид (за корекция на pH)
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон
4 години
Стабилност на реконституирания разтвор във флакона и разредения инфузионен разтвор
Химичната и физична стабилност по време на употреба, когато е реконституиран с вода за инжекции е демонстрирана за период до 24 часа при 25 °C и 2 до 8 °C.
Химичната и физична стабилност на разредения инфузионен разтвор (незабавно след реконституиране) е демонстрирана за 48 часа при 25 °C и 2 до 8 °C.
От микробиологична гледна точка реконституираният и разреден инфузионен разтвор трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, условията на съхранение по време на употреба са отговорност на потребителя и нормално не трябва да превишават 24 часа при 2 до 8 °C от отварянето за първи път, освен ако реконституирането и разреждането не са извършени при контролирани и валидирани асептични условия.
Да не се съхранява над 25 °C.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след реконституиране и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Стъклен флакон с хлорбутилова гумена запушалка и алуминиева обкатка с пластмасова отчупваща се капачка.
Вид опаковка: 1 флакон.
REZZAYO трябва да се прилага като самостоятелно средство чрез интравенозна инфузия, разреден с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор, натриев хлорид 4,5 mg/ml (0,45 %) инжекционен разтвор или глюкоза 5 %.
УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА ПРИ ВЪЗРАСТНИ
Преди приложение REZZAYO трябва да се реконституира и разреди.
От микробиологична гледна точка реконституираният и разреден инфузионен разтвор трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, условията на съхранение по време на употребата са отговорност на потребителя и нормално не трябва да превишават 24 часа при 2 до 8 °C от отварянето за първи път, освен ако реконституирането и разреждането не са извършени при контролирани и валидирани асептични условия.
Като използвате асептична техника, реконституирайте всеки флакон с 9,5 ml вода за инжекции. Концентрацията на реконституирания флакон ще бъде 20 mg/ml. За реконституиране на флакона не използвайте стерилен натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор; използвайте само вода за инжекции.
За да се сведе до минимум образуването на пяна не разклащайте и не смесвайте енергично. Белият до бледожълт прах ще се разтвори напълно. Смесете с леки въртеливи движения в продължение на до 5 минути, докато реконституираният разтвор стане бистър, безцветен до бледожълт. Реконституираният разтвор трябва да се провери визуално за видими частици или промяна на цвета. Ако установите нещо необичайно, не използвайте флакона.
Флаконът е само за еднократна употреба. Поради това неизползваният реконституиран концентрат трябва да се изхвърли незабавно.
За натоварващата доза 400 mg стъпката за реконституиране трябва да бъде повторена за допълнителния флакон REZZAYO (вж. таблицата за дозиране).
Общият инфузионен обем трябва да е 250 ml, затова обемът на интравенозния инфузионен сак (или бутилка) трябва да се коригира съответно, както е показано в таблицата за дозиране.
Прехвърлете, като спазвате асептична техника, 10 ml от всеки от реконституираните флакони в интравенозния инфузионен сак (или бутилка), съдържащ натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор, натриев хлорид 4,5 mg/ml (0,45 %) инжекционен разтвор или глюкоза
5 %. Общият реконституиран обем, който да се добави към интравенозния сак или бутилка, е показан в таблицата за дозиране. Смесете разтвора чрез внимателно обръщане нагоре и надолу на интравенозния сак (или бутилка). Избягвайте прекомерно разклащане.
След разреждане разтворът трябва да се изхвърли, ако бъдат забелязани частици или промяна на цвета.
ТАБЛИЦА ЗА ДОЗИРАНЕ – ПРИГОТВЯНЕ НА ИНФУЗИОННИЯ РАЗТВОР ЗА ВЪЗРАСТНИ
| Доза (mg) | Брой флако ни | Обем (ml), който да бъде отстранен от съдържащите се 250 ml разтвор винтравенозни я сак/бутилка | Обем вода за инжекции, който да се добави към всеки флакон (ml) | Общ реконституира н обем, който да се добави към интравенозенсак/бутилка (ml) | Общ инфузион ен обем (ml) | Концентрация на готовия инфузионен разтвор (mg/ml) |
| 400 | 2 | 20 | 9,5 | 20* | 250 | 1,6 |
| 200 | 1 | 10 | 9,5 | 10 | 250 | 0,8 |
* 10 ml от всеки от двата флакона, общо 20 ml.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.