Tremfya 200 mg - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Tremfya 200 mg
Улцерозен колит
Tremfya е показан за лечение на възрастни пациенти с умерен до тежък активен улцерозен колит, които не са се повлияли достатъчно, вече не се повлияват или са проявили непоносимост към стандартната терапия или биологично лечение.
Болест на Crohn
Tremfya е показан за лечение на възрастни пациенти с умерена до тежка активна болест на Crohn, които не са се повлияли достатъчно, вече не се повлияват или са проявили непоносимост към стандартната терапия или към биологично лечение.
Този лекарствен продукт е предназначен за употреба под ръководството и наблюдението на лекар с опит в диагностицирането и лечението на заболяванията, за които е показан.
Гуселкумаб 200 mg концентрат за инфузионен разтвор трябва да се използва само за индукционна доза.
Дозировка
Улцерозен колит
Препоръчителна е една от двете индукционни дози:
-
200 mg, приложени чрез интравенозна инфузия на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8. или
-
400 mg, приложени чрез подкожна инжекция (поставени като две последователни инжекции от 200 mg всяка) на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8. Вижте КХП на Tremfya 200 mg инжекционен разтвор.
След приключване на схемата с индукционната доза препоръчителната поддържаща доза, започваща на Седмица 16, е 100 mg, прилагана чрез подкожна инжекция на всеки 8 седмици (q8w). Алтернативно при пациенти, които не показват достатъчна терапевтична полза от индукционното лечение според клиничната преценка, може да се обмисли поддържаща доза от 200 mg, прилагана чрез подкожна инжекция, като се започне от Седмица 12 и след това на всеки 4 седмици (q4w) (вж. точка 5.1). Вижте КХП на Tremfya 100 mg инжекционен разтвор и 200 mg инжекционен разтвор.
Имуномодулаторите и/или кортикостероидите може да се продължат по време на лечението с гуселкумаб. При пациенти, които са се повлияли от лечението с гуселкумаб, кортикостероидите може да се намалят или да се спрат в съответствие със стандартното лечение.
Трябва да се обмисли преустановяване на лечението при пациенти, които не са показали данни за терапевтична полза след 24-седмично лечение.
Болест на Crohn
Препоръчва се някоя от следните две индукционни дози:
-
200 mg, приложени чрез интравенозна инфузия на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8. или
-
400 mg, приложени чрез подкожна инжекция (приложени като две последователни инжекции от 200 mg всяка) на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8. Вижте КХП на Tremfya 200 mg инжекционен разтвор.
След приключване на схемата с индукционната доза препоръчителната поддържаща доза, започваща на Седмица 16, е 100 mg, прилагана чрез подкожна инжекция на всеки 8 седмици (q8w). Алтернативно, при пациенти, които не показват достатъчна терапевтична полза от индукционното лечение според клиничната преценка, може да се обмисли поддържаща доза от 200 mg, прилагана чрез подкожна инжекция, като се започне от Седмица 12 и след това на всеки 4 седмици (q4w) (вж. точка 5.1). Вижте КХП на Tremfya 100 mg инжекционен разтвор и 200 mg инжекционен разтвор.
Имуномодулаторите и/или кортикостероидите може да се продължат по време на лечението с гуселкумаб. При пациенти, които са се повлияли от лечението с гуселкумаб, кортикостероидите може да се намалят или да се спрат в съответствие със стандартното лечение.
Трябва да се обмисли преустановяване на лечението при пациенти, които не са показали данни за терапевтична полза след 24-седмично лечение.
Пропусната доза
Ако е пропусната доза, тя трябва да бъде приложена възможно най-скоро. След това приложението трябва да се възобнови в редовното планирано време.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Има ограничена информация за лица на възраст ≥ 65 години и много ограничена информация за пациенти на възраст ≥ 75 години (вж. точка 5.2).
Бъбречно или чернодробно увреждане
Tremfya не е проучван при тези популации пациенти. По принцип не се очаква тези заболявания да повлияят значително фармакокинетиката на моноклоналните антитела и корекции на дозата не се считат за необходими. За допълнителна информация относно елиминирането на гуселкумаб вижте точка 5.2.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Tremfya при деца и юноши с улцерозен колит и болест на Crohn на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Tremfya 200 mg концентрат за инфузионен разтвор е предназначен само за интравенозна употреба. Той трябва да се прилага в продължение на най-малко един час. Всеки флакон е предназначен само за еднократна употреба. За указания за разреждане на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Сериозна свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Клинично значими активни инфекции (напр. активна туберкулоза, вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на прилагания продукт трябва ясно да се записват.
Инфекции
Гуселкумаб може да повиши риска от инфекция. Лечението не трябва да се започва при пациенти с клинично значима активна инфекция до отзвучаване на инфекцията или до адекватното й лечение.
Пациентите, лекувани с гуселкумаб, трябва да се инструктират да търсят медицинска помощ при възникване на признаци или симптоми на клинично значима хронична или остра инфекция. Ако пациент развие клинично значима или сериозна инфекция или не се повлиява от стандартната терапия, пациентът трябва да се проследява внимателно и лечението трябва да се преустанови до отзвучаване на инфекцията.
Оценка за туберкулоза преди лечението
Преди започване на лечение пациентите трябва да се изследват за туберкулозна (TB) инфекция. Пациентите, получаващи гуселкумаб, трябва да се проследяват за признаци и симптоми на активна TB по време на лечението и след него. При пациентите с минала анамнеза за латентна или активна TB, при които не може да се потвърди адекватен курс на лечение, трябва да се има предвид анти-TB терапия преди започване на лечение.
Свръхчувствителност
Съобщени са сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, при постмаркетингови условия (вж. точка 4.8). Някои от сериозните реакции на свръхчувствителност възникват няколко дни след лечението с гуселкумаб, включително случаи с уртикария и диспнея. Ако настъпи сериозна реакция на свръхчувствителност, приложението на гуселкумаб трябва да се преустанови и незабавно да се започне подходяща терапия.
Повишени нива на чернодробните трансаминази
В клинични проучвания при псориатичен артрит се наблюдава увеличен брой на случаите на повишени чернодробни ензими при пациенти, лекувани с гуселкумаб q4w в сравнение с пациенти, лекувани с гуселкумаб q8w или на плацебо (вж. точка 4.8).
Когато се предписва гуселкумаб q4w при псориатичен артрит, препоръчва се да се прави оценка на чернодробните ензими на изходно ниво и след това според установеното лечение на пациента. Ако се наблюдават повишени нива на аланин аминотрансферазата [ALAT] или на аспартат аминотрансферазата [ASAT] и има подозрения за чернодробно увреждане, индуцирано от лекарството, лечението трябва временно да се прекъсне, докато тази диагноза не бъде изключена.
Имунизации
Преди започване на терапия, трябва да се помисли за извършване на всички подходящи имунизации в съответствие с актуалния местен имунизационен календар. Живи ваксини не трябва да се прилагат едновременно при пациенти, лекувани с гуселкумаб. Липсват данни относно отговора към живи или инактивирани ваксини.
Преди ваксиниране с живи вирусни или живи бактериални ваксини лечението трябва да се спре за най-малко 12 седмици след последната доза и може да се поднови най-малко 2 седмици след ваксинирането. Предписващите лекари трябва да направят справка с Кратката характеристика на продукта на конкретната ваксина за допълнителна информация и указания относно съпътстваща употреба на имуносупресорни средства след ваксинирането.
Помощни вещества с известно действие
Съдържание на полисорбат 80
Този лекарствен продукт съдържа 10 mg полисорбат 80 (E433) във всеки флакон, които са еквивалентни на 0,5 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически на съдържа натрий.
Взаимодействия със субстрати на CYP450
В едно проучване фаза I при пациенти с умерен до тежък плаков псориазис промените в системните експозиции (Cmax и AUCinf) на мидазолам, S-варфарин, омепразол, декстрометорфан и кофеин след единична доза гуселкумаб не са клинично значими, което показва, че взаимодействия между гуселкумаб и субстрати на различни CYP ензими (CYP3A4, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6 и CYP1A2) са малко вероятни. Не е необходимо коригиране на дозата, когато гуселкумаб се прилага едновременно със субстрати на CYP450.
Едновременна имуносупресивна терапия или фототерапия
В проучвания при псориазис безопасността и ефикасността на гуселкумаб в комбинация с имуносупресори, включително биологични продукти, или фототерапия не са оценявани. В проучвания при псориатичен артрит едновременната употреба на метотрексат (МТХ) не изглежда да повлиява безопасността или ефикасността на гуселкумаб.
В проучвания при улцерозен колит и болест на Crohn едновременната употреба на имуномодулатори (напр. азатиоприн [AZA]), 6-меркаптопурин [6-MP]) или кортикостероиди не изглежда да повлиява безопасността или ефикасността на гуселкумаб.
Жени с детероден потенциал
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективни методи на контрацепция по време на лечение и в продължение на най-малко 12 седмици след лечението.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на гуселкумаб при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Tremfya по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали гуселкумаб се екскретира в кърмата. Известно е, че човешките IgGs се екскретират в кърмата през първите няколко дни след раждането и скоро след това намаляват до ниски концентрации; следователно, рискът за кърмачето през този период не може да бъде изключен.Трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или да не се започва лечение с Tremfya, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.Вижте точка 5.3 за информация относно екскрецията на гуселкумаб в млякото на животни (дългоопашати макаци).
Фертилитет
Ефектът на гуселкумаб върху фертилитета при хора не е оценен. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с фертилитета (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Най-честата нежелана реакция е инфекции на дихателните пътища (приблизително 8% от пациентите в проучванията с улцерозен колит, 11% от пациентите в проучванията с болест на Crohn и 15% от пациентите в клиничните проучвания при псориазис и псориатричен артрит).
Общият профил на безопасност при пациентите, лекувани с Tremfya, е сходен при пациентите с псориазис, псориатричен артрит, улцерозен колит и болест на Crohn.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
В Таблица 1 са изброени нежеланите реакции от клинични проучвания при псориазис, псориатичен артрит, улцерозен колит и болест на Crohn, както и нежеланите реакции, съобщени от постмаркетинговия опит. Нежеланите реакции са класифицирани по системо-органен клас на MedDRA и по честота съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1: Списък на нежеланите реакции| Системо-органен клас | Честота | Нежелани реакции |
| Инфекции и инфестации | Много чести | Инфекции на дихателните пътища |
| Нечести | Инфекции с херпес симплекс | |
| Нечести | Дерматофитоза | |
| Нечести | Гастроентерит | |
| Нарушения на имунната система | Редки | Свръхчувствителност |
| Редки Анафилаксия | ||
| Нарушения на нервната система | Чести | Главоболие |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести | Диария |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Обрив |
| Нечести | Уртикария | |
| Нарушения намускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Чести | Артралгия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести | Реакция на мястото на инжектиране |
| Изследвания | Чести | Повишени нива на трансаминазите |
| Нечести | Понижен брой на неутрофилите | |
Описание на избрани нежелани реакции
Повишени нива на трансаминазите
През плацебо-контролирания период на две клинични проучвания фаза III при псориатичен артрит нежеланите реакции с повишени нива на трансаминазите (включващи повишена ALAT, повишена ASAT, повишени чернодробни ензими, повишени трансаминази, отклонения в чернодробните функционални показатели, хипертрансаминаземия) се съобщават по-често в групите, лекувани с гуселкумаб (8,6% в групата с подкожно приложение на 100 mg q4w и 8,3% в групата с подкожно приложение на 100 mg q8w), отколкото в групата на плацебо (4,6%). За
1 година нежелани реакции с повишени трансаминази (вж. по-горе) се съобщават при 12,9% от пациентите в групата на q4w и при 11,7% от пациентите в групата на q8w.
Според лабораторните оценки повечето повишения на трансаминазите (ALAT и ASAT) са ≤ 3 x горната граница на нормата (ULN). Увеличенията на трансаминазите от > 3 до ≤ 5 x ULN и > 5 x ULN са с ниска честота, кото по-често възникват в групата на гуселкумаб q4w в сравнение с групата с гуселкумаб q8w (Таблица 2). Подобна честота по тежест и по група на лечение е наблюдавана до края на 2-годишното клинично проучване фаза 3 при псориатичен артрит.
Таблица 2: Честота на случаите на пациенти с повишени нива на трансаминазите след изходно ниво в две клинични проучвания фаза III при псориатичен артрит| До Седмица 24a | До Година 1б | ||||
| Плацебо N=370в | гуселкумаб 100 mg q8wN=373в | гуселкумаб 100 mg q4wN=371в | гуселкумаб 100 mg q8wN=373в | гуселкумаб 100 mg q4wN=371в | |
| ALAT | |||||
| >1 до ≤3 x ULN | 30,0% | 28,2% | 35,0% | 33,5% | 41,2% |
| >3 до ≤5 x ULN | 1,4% | 1,1% | 2,7% | 1,6% | 4,6% |
| >5 x ULN | 0,8% | 0,8% | 1,1% | 1,1% | 1,1% |
| ASAT | |||||
| >1 до ≤3 x ULN | 20,0% | 18,8% | 21,6% | 22,8% | 27,8% |
| >3 до ≤5 xULN | 0,5% | 1,6% | 1,6% | 2,9% | 3,8% |
| >5 x ULN | 1,1% | 0,5% | 1,6% | 0,5% | 1,6% |
a плацебо-контролиран период
б пациенти, рандомизирани на плацебо на изходно ниво и преминали след това към гуселкумаб, не са включвани.
в брой пациенти с най-малко една оценка след изходно ниво за конкретното лабораторно изследване в рамките на периода от време.
В клиничните проучвания при псориазис, за една година честотата на случаите на повишаване на трансаминазите (ALAT и ASAT) за гуселкумаб q8w е подобна на наблюдаваната за гуселкумаб q8w в клиничните проучвания при псориатичен артрит. За 5 години, честотата на случаите на повишаване на трансаминазите не се увеличава с всяка година при лечение с гуселкумаб. Повечето повишения на трансаминазите са ≤ 3 x ULN.
В повечето случаи повишаването на трансаминазите е преходно и не води до преустановяване на лечението.
В сборни клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn през плацебо-контролирания индукционен период (Седмица 0-12) нежелани реакции, свързани с повишени трансаминази (включващи повишена ALT, повишена AST, повишени чернодробни ензими, повишени трансаминази и повишени чернодробни функционални тестове), се съобщават по-често в групите, лекувани с гуселкумаб (1,7% от пациентите), отколкото в групата на плацебо (0,6% от пациентите). В сборни клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn през отчетния период от приблизително една година нежелани реакции, свързани с повишени трансаминази (включващи повишена ALT, повишена AST, повишени чернодробни ензими, повишени трансаминази, нарушена чернодробна функция и повишени чернодробни функционални тестове), се съобщават при 3,4% от пациентите в групата на лечение с гуселкумаб 200 mg подкожно q4w и 4,1% от пациентите в групата на лечение с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w в сравнение с 2,4% в групата на плацебо.
Въз основа на лабораторните оценки в сборните клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn честотата на повишаване на ALT или AST е по-ниска от тази, наблюдавана в клиничните проучвания фаза III при псориатичен артрит. В сборните клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn през плацебо-контролирания период (Седмица 12) при пациентите, лекувани с гуселкумаб, се съобщават повишения на ALT (< 1% от пациентите) и AST (< 1% от пациентите) ≥ 3x ULN. В сборните клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn през отчетния период от приблизително една година повишения на ALT и/или AST ≥ 3x ULN се съобщават при 2,7% от пациентите в групата на лечение с гуселкумаб 200 mg подкожно q4w и 2,6% от пациентите в групата на лечение с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w в сравнение с 1,9% в групата на плацебо. В повечето случаи повишаването на трансаминазите е преходно и не води до прекратяване на лечението.
Понижен брой неутрофили
През плацебо-контролирания период на две клинични проучвания фаза III при псориатичен артрит нежеланите реакции с понижен брой неутрофили се съобщават по-често в в групата, лекувана с гуселкумаб (0,9%), отколкото в групата на плацебо (0%). За 1 година нежелани реакции с понижен брой неутрофили се съобщават при 0,9% от пациентите, лекувани с гуселкумаб. В повечето случаи понижаването броя на неутрофилите в кръвта е в лека степен, преходно, не е свързано с инфекция и не води до прекратяване на лечението.
Гастроентерит
През плацебо-контролирания период на две клинични проучвания фаза III при псориазис гастроентерит настъпва по-често в групата, лекувана с гуселкумаб, (1,1%) отколкото в групата на плацебо (0,7%). До Седмица 264, 5,8% от всички пациенти, лекувани с гуселкумаб, съобщават за гастроентерит. Нежеланите реакции на гастроентерит не са сериозни и не водят до преустановяване на гуселкумаб до Седмица 264. Честотата на случаите на гастроентерит, наблюдаван през плацебо-контролирания период на проучвания при псориатичен артрит, е сходен с наблюдаваните в клиничните проучвания при псориазис.
Реакции на мястото на инжектиране
В две клинични проучвания фаза III при псориазис до Седмица 48, 0,7% от инжекциите с гуселкумаб и 0,3% от инжекциите с плацебо са свързани с реакции на мястото на инжектиране. До Седмица 264 0,4% от инжекциите с гуселкумаб са свързани с реакции на мястото на инжектиране. Реакциите на мястото на инжектиране като цяло са леки до умерени по тежест; нито една не е сериозна и една е довела до преустановяване на гуселкумаб.
До Седмица 24 в две клинични проучвания фаза III при псориатичен артрит броят на пациентите, съобщили 1 или повече реакции на мястото на инжектиране, е нисък и малко по-висок в групите на гуселкумаб, отколкото в групата на плацебо – 5 (1,3%) пациента в групата на гуселкумаб q8w, 4 (1,1%) пациента в групата на гуселкумаб q4w и 1 (0,3%) пациент в групата на плацебо. Един пациент е прекратил лечението с гуселкумаб поради реакция на мястото на инжектиране през плацебо-контролирания период на клинични проучвания при псориатичен артрит. За 1 година процентът на пациентите, съобщаващи 1 или повече реакции на мястото на инжектиране, е 1,6% и 2,4% съответно в групите на гуселкумаб q8w и q4w. Като цяло честотата на инжекциите, които са свързани с реакции на мястото на инжектиране, наблюдавани през плацебо-контролирания период на клинични проучвания при псориатичен артрит, е сходен с честотата, наблюдавана в клиничните проучвания при псориазис.
В клиничното проучване с поддържащо лечение при улцерозен колит фаза III до Седмица 44 процентът на пациентите, които съобщават 1 или повече реакции на мястото на инжектиране на гуселкумаб, е 7,9% (2,5% от инжекциите) в групата на гуселкумаб 200 mg подкожно q4w (гуселкумаб 200 mg е прилаган като две инжекции от 100 mg в клиничното проучване с поддържащо лечение при улцерозен колит фаза III) и няма реакции на мястото на инжектиране в групата на гуселкумаб 100 mg подкожно q8w. Повечето реакции на мястото на инжектиране са леки и нито една не е сериозна.
В клинични проучвания фаза II и фаза III при болест на Crohn до Седмица 48 процентът на пациентите, които съобщават 1 или повече реакции на мястото на инжектиране на гуселкумаб, е 4,1% (0,8% от инжекциите) в групата на лечение, получавала интравенозна индукция с гуселкумаб 200 mg, последвана от 200 mg подкожно q4w, и 1,4% (0,6% от инжекциите) от пациентите в групата на интравенозна индукция с гуселкумаб 200 mg, последвана от 100 mg подкожно q8w. Като цяло реакциите на мястото на инжектиране са леки. Нито една не е сериозна.
В клинични проучвания фаза III при болест на Crohn до Седмица 48 процентът на пациентите, които съобщават 1 или повече реакции на мястото на инжектиране на гуселкумаб, е 7% (1,3% от инжекциите) в групата на лечение, получавала 400 mg подкожна индукция, последвана от 200 mg подкожно q4w, и 4,3% (0,7% от инжекциите) от пациентите с подкожна индукция с
гуселкумаб 400 mg, последвана от 100 mg подкожно q8w. Повечето реакции на мястото на инжектиране са леки. Нито една не е сериозна.
Имуногенност
Имуногенността на гуселкумаб е оценявана с чувствителен имунен тест за поносимост към лекарството.
В сборните анализи във фаза II и фаза III при пациенти с псориазис и с псориатичен артрит 5% (n=145) от пациентите, лекувани с гуселкумаб, развиват антитела срещу лекарството до
52 седмици от лечението. Приблизително 8% (n=12) от пациентите, развиващи антитела срещу лекарството, имат антитела, класифицирани като неутрализиращи, което се равнява на 0,4% от всички пациенти, лекувани с гуселкумаб. В сборните анализи фаза III при пациенти с псориазис приблизително 15% от пациентите, лекувани с гуселкумаб, развиват антитела срещу лекарството до 264 седмици от лечението. При приблизително 5% от пациентите, развили антилекарствени антитела, антителата се класифицират като неутрализиращи, което е равно на 0,76% от всички пациенти, лекувани с гуселкумаб. Антителата срещу лекарството не са свързани с по-ниска ефикасност или развитие на реакции на мястото на инжектиране.
В сборните анализи във фаза II и фаза III при пациенти с улцерозен колит, лекувани с интравенозна индукция, последвана от подкожно поддържащо лечение, приблизително 12% (n=58) от пациентите, лекувани с гуселкумаб в продължение на максимум 56 седмици, са развили антилекарствени антитела. От пациентите, развили антилекарствени антитела, приблизително 16% (n=9) имат антитела, които са класифицирани като неутрализиращи, което се равнява на 2% от всички пациенти, лекувани с гуселкумаб. В анализ на данни от фаза III до Седмица 24 при пациенти с улцерозен колит, лекувани с подкожна индукция, последвана от подкожно поддържащо лечение, приблизително 9% (n=24) от пациентите, лекувани с гуселкумаб, са развили антилекарствени антитела. От пациентите, развили антилекарствени антитела, 13% (n=3) са имали антитела, класифицирани като неутрализиращи антитела, което представлява 1% от пациентите, лекувани с гуселкумаб. Антилекарствените антитела не са свързани с по-ниска ефикасност или развитие на реакции на мястото на инжектиране.
В обобщените анализи от Фаза II и Фаза III до Седмица 48 при пациенти с болест на Crohn, които са лекувани с интравенозна индукция, последвана от схема с подкожна поддържаща доза, приблизително 5% (n=30) от пациентите, лекувани с гуселкумаб, са развили антилекарствени антитела. От пациентите, развили антилекарствени антитела, приблизително 7% (n=2) са имали антитела, класифицирани като неутрализиращи антитела, което се равнява на 0,3% от пациентите, лекувани с гуселкумаб.
При анализ във фаза III до Седмица 48 при пациенти с болест на Crohn, лекувани с подкожна индукция, последвана от схема с подкожна поддържаща доза, приблизително 9% (n=24) от пациентите, лекувани с гуселкумаб, са развили антилекарствени антитела. От тези пациенти 13% (n=3) са имали антитела, класифицирани като неутрализиращи антитела, което се равнява на 1% от пациентите, лекувани с гуселкумаб. Антилекарствените антитела не са свързани с по-ниска ефикасност или развитие на реакции на мястото на инжектиране.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В клинични проучвания са прилагани интравенозни дози гуселкумаб до 1 200 mg, както и подкожни дози до 400 mg с еднократно приложение, без дозолимитираща токсичност. В случай на предозиране пациентът трябва да се проследява за признаци или симптоми на нежелани реакции и незабавно трябва да се приложи подходящо симптоматично лечение.
Фармакологични свойства - Tremfya 200 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, Инхибитори на интерлевкините; ATC код: L04AC16.
Механизъм на действие
Гуселкумаб е човешко IgG1λ моноклонално антитяло (mAb), което се свързва селективно с протеина интерлевкин 23 (IL-23) с висока специфичност и афинитет чрез мястото на свързване на антигена. IL-23 е цитокин, който участва във възпалението и имунния отговор. Чрез блокиране на свързването на IL-23 с неговия рецептор, гуселкумаб инхибира IL-23-зависимата клетъчна сигнализация и освобождаването на проинфламаторни цитокини.
Нивата на IL-23 са повишени в кожата на пациенти с плаков псориазис. При пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn нивата на IL-23 са повишени в тъканта на дебелото черво. При in vitro модели се установява, че гуселкумаб инхибира биоактивността на IL-23 чрез блокиране на взаимодействието с рецептора IL-23 на клетъчната повърхност, като така прекъсва сигнализирането, активирането и каскадата на цитокините, медиирани от IL-23.
Гуселкумаб оказва клинични ефекти върху плаковия псориазис, псориатичния артрит, улцерозния колит или болестта на Crohn посредством блокиране на пътя на цитокина IL-23.
Доказано е, че миелоидните клетки, експресиращи Fc-гама рецептор 1 (CD64), са преобладаващ източник на IL-23 във възпалената тъкан при псориазис, улцерозен колит и болест на Crohn.
Гуселкумаб е показал in vitro блокиране на IL-23 и свързване с CD64. Тези резултати показват, че гуселкумаб е в състояние да неутрализира IL-23 в клетъчния източник на възпалението.
Фармакодинамични ефекти
В едно проучване фаза I лечението с гуселкумаб води до намалена експресия на гените на пътя IL-23/Th17 и на профилите на експресия на гените, свързани с псориазис, което е доказано чрез анализи на мРНК, получена от биопсии на кожните лезии на пациенти с плаков псориазис на Седмица 12 в сравнение с изходното ниво. В същото проучване фаза I лечението с гуселкумаб води до подобрение на хистологичните показатели на псориазис на Седмица 12, включително намаление на дебелината на епидермиса и на плътността на T-клетките. Освен това са наблюдавани понижени серумни нива на IL-17A, IL-17F и IL-22 в сравнение с плацебо при пациенти, лекувани с гуселкумаб в проучванията фаза II и фаза III при плаков псориазис. Тези резултати съответстват на клиничната полза, наблюдавана при лечение на плаков псориазис с гуселкумаб.
В проучвания фаза III при пациенти с псориатичен артрит серумните нива на острофазовите протеини С-реактивен протеин, серумен амилоид А и IL-6 и ефекторните цитокини на Th17 IL-17A, IL-17F и IL-22 са повишени на изходно ниво. Гуселкумаб понижава нивата на тези протеини в рамките на 4 седмици след започване на лечението. Гуселкумаб понижава допълнително нивата на тези протеини до Седмица 24 в сравнение с изходното ниво, както и с плацебо.
При пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn лечението с гуселкумаб води до понижаване на възпалителните маркери, включително С-реактивния протеин (CRP) и фекалния калпротектин, през индукционната Седмица 12, което се запазва и след една година поддържащо лечение. Нивата на серумните протеини IL-17A, IL-22 и IFNγ намаляват още на Седмица 4 и продължават да намаляват до Седмица 12 от индукцията. Гуселкумаб също така намалява нивата на РНК на IL-17A, IL-22 и IFNγ при биопсия от лигавицата на дебелото черво през Седмица 12.
Клинична ефикасност и безопасност
Улцерозен колит
Ефикасността и безопасността на гуселкумаб са оценени в три многоцентрови, рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания фаза III (проучване с интравенозно индукционно лечение QUASAR, проучване с поддържащо лечение QUASAR и проучване с подкожно индукционно лечение ASTRO) при възрастни пациенти с умерен до тежък активен улцерозен колит, които имат незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към лечение с кортикостероиди, конвенционални имуномодулатори (AZA, 6-MP), биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб), инхибитор на Janus киназата (JAK) и/или модулатори на сфингозин-1-фосфатните рецептори (S1PRM), приложимо само за ASTRO. Освен това ефикасността и безопасността на гуселкумаб са оценени в рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване фаза IIb за определяне на индукционната доза (проучване за определяне на диапазона на индукционната доза QUASAR), в което е включена популация пациенти с улцерозен колит, подобна на тази в проучването с индукционно приложение
фаза III.
Активността на заболяването е оценена чрез модифицирания скор по Mayo (mMS),
3-компонентен скор по Mayo (0-9), който се състои от сумата на следните подскорове (от 0 до 3 за всеки подскор): честота на дефекация (SFS), ректално кървене (RBS) и находки от централно прегледана ендоскопия (ES). Умереният до тежък активен улцерозен колит се дефинира като mMS между 5 и 9, RBS ≥ 1 и ES 2 (дефинирана като изразен еритем, липса на съдов рисунък, ранимост и/или ерозии) или ES 3 (дефинирана като спонтанно кървене и улцерация).
Индукционно проучване: QUASAR IS
В индукционното проучване QUASAR IS пациентите са рандомизирани в съотношение 3:2 за получаване на гуселкумаб 200 mg или плацебо чрез интравенозна инфузия през Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8. Оценени са общо 701 пациенти. На изходно ниво медианата на mMS е 7, като 35,5% от пациентите имат изходна стойност на mMS от 5 до 6, 64,5% - от 7 до 9, а 67,9% от пациентите имат изходна стойност на ES 3. Медианата на възрастта е 39 години (диапазон от 18 до 79 години), 43,1% са жени, а 72,5% се определят като представители на бялата раса, 21,4% като азиатци и 1% като чернокожи.
На включените пациенти се разрешава да използват установени дози перорални аминосалицилати, МТХ, 6-MP, AZA и/или перорални кортикостероиди. На изходно ниво 72,5% от пациентите получават аминосалицилати, 20,8% от пациентите получават имуномодулатори (МТХ, 6-МР или AZA), а 43,1% от пациентите получават кортикостероиди. Не са разрешени съпътстващи биологични терапии или инхибитори на JAK.
При общо 49,1% от пациентите поне една биологична терапия и/или лечение с инхибитор на JAK преди това са били неуспешни. От тези пациенти 87,5%, 54,1% и 18% преди това са имали неуспешно лечение съответно с TNF блокер, ведолизумаб или инхибитор на JAK, а 47,4% са лекувани неуспешно с 2 или повече от тези терапии. Общо 48,4% от пациентите не са лекувани с биологична терапия и инхибитор на JAK, а 2,6% са получавали преди това, но не са се повлияли от биологична терапия или инхибитор на JAK.
Първичната крайна точка е клинична ремисия, определена чрез mMS на Седмица 12. Вторичните крайни точки на Седмица 12 включват симптоматична ремисия, ендоскопско заздравяване, клиничен отговор, хистологично ендоскопско заздравяване на лигавицата, повлияване на умората и ремисия по IBDQ (Таблица 3).
Значително по-голям процент пациенти са в клинична ремисия на Седмица 12 в групата, лекувана с гуселкумаб, в сравнение с групата с плацебо.
Таблица 3: Процент пациенти, постигнали крайните точки за ефикасност на Седмица 12 в QUASAR IS| Крайна точка | Плацебо% | Гуселкумаб200 mg интравенозна индукцияa% | Разлика в лечението (95% CI) |
| Клинична ремисияб | |||
| Обща популация | 8% (N=280) | 23% (N=421) | 15% (10%, 20%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 12% (N=137) | 32% (N=202) | 20% (12%, 28%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологичнатерапия и/или JAK инхибиторд | 4% (N=136) | 13% (N=208) | 9% (3%, 14%) |
| Симптоматична ремисияе | |||
| Обща популация | 21% (N=280) | 50% (N=421) | 29% (23%, 36%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 26% (N=137) | 60% (N=202) | 34% (24%, 44%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторд | 14% (N=136) | 38% (N=208) | 24% (16%, 33%) |
| Ендоскопско заздравяванеж | |||
| Обща популация | 11% (N=280) | 27% (N=421) | 16% (10%, 21%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 17% (N=137) | 38% (N=202) | 21% (12%, 30%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторд | 5% (N=136) | 15% (N=208) | 10% (4%, 16%) |
| Клиничен отговорз | |||
| Обща популация | 28% (N=280) | 62% (N=421) | 34% (27%, 41%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 35% (N=137) | 71% (N=202) | 36% (26%, 46%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторд | 20% (N=136) | 51% (N=208) | 32% (22%, 41%) |
| Хистологично ендоскопско заздравяване на лигавицатаи | |||
| Обща популация | 8% (N=280) | 24% (N=421) | 16% (11%, 21%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 11% (N=137) | 33% (N=202) | 22% (13%, 30%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторд | 4% (N=136) | 13% (N=208) | 9% (3%, 15%) |
| Повлияване на уморатай | |||
| Обща популация | 21% (N=280) | 41% (N=421) | 20% (13%, 26%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 29% (N=137) | 42% (N=202) | 12% (2%, 23%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторд | 13% (N=136) | 38% (N=208) | 25% (17%, 34%) |
| Ремисия според IBDQ к | |||
| Обща популация | 30% (N=280) | 51% (N=421) | 22% (15%, 29%)в |
| Нелекувани с биологичнатерапия и JAK инхибиторг | 34% (N=137) | 62% (N=202) | 28% (18%, 38%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAK инхибиторд | 24% (N=136) | 39% (N=208) | 15% (5%, 25%) |
a Гуселкумаб 200 mg като интравенозна инфузия през Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8.
б Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво, подскор за ректално кървене 0 и подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост.
в p < 0,001, коригирана разлика в лечението (95% CI) въз основа на метода на Cochran-Mantel-Haenszel (коригиран по статификационни фактори: статус по отношение на неуспешна биологична терапия и/или лечение с инхибитор на JAK и съпътстваща употреба на кортикостероиди на изходно ниво).
г Допълнително 7 пациенти в групата на плацебо и 11 пациенти в групата на гуселкумаб имат предходна експозиция на биологична терапия или лечение с инхибитор на JAK, но не са имали неуспех на лечението.
д Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб) и/или инхибитор на Janus киназата (JAK) при улцерозен колит.
е Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с индукционното изходно ниво и подскор за ректално кървене 0.
ж Подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост.
з Намаляване на модифицирания скор по Mayo с ≥ 30% и ≥ 2 точки в сравнение с изходното ниво на индукция, с намаление с ≥ 1 точка от изходното ниво на подскора за ректално кървене или подскор за ректално кървене от 0 или 1.
и Комбинация от хистологично заздравяване [неутрофилна инфилтрация в < 5% от криптите, липса на деструкция на криптите и липса на ерозии, улцерации или гранулационна тъкан според системата за класификация на Geboes] и ендоскопско заздравяване, както е определено по-горе.
й Умората е оценена с помощта на краткия формуляр PROMIS-Fatigue 7a. Повлияването на умората е определено като подобрение с ≥ 7 точки спрямо изходното ниво, което се счита за клинично значимо.
к Общ скор по Въпросника за възпалителни заболявания на червата (Total Inflammatory Bowel Disease Questionnaire score) ≥ 170.
В проучването QUASAR IS и проучването QUASAR за определяне на диапазона на индукционната доза са включени и 48 пациенти с изходна стойност на mMS 4, включително ES 2 или 3 и RBS ≥ 1. При пациентите с изходна стойност на mMS 4 ефикасността на гуселкумаб спрямо плацебо, измерена чрез клинична ремисия, клиничен отговор и ендоскопско заздравяване на Седмица 12, съответства на общата популация с умерен до тежък активен улцерозен колит.
Подскорове за ректално кървене и честота на дефекация
При пациентите, лекувани с гуселкумаб, се наблюдава намаление на подскоровете за ректално кървене и честота на дефекация още на Седмица 2, като продължава да намалява до
Седмица 12.
Поддържащо проучване: QUASAR MS
В проучването QUASAR MS са оценени 568 пациенти, които са постигнали клиничен отговор на 12 седмицa след интравенозното приложение на гуселкумаб в QUASAR IS или в QUASAR – проучването за определяне на диапазона на индукционната доза. В проучването QUASAR MS тези пациенти са рандомизирани да получават поддържащо лечение с подкожно приложение на гуселкумаб по схема 100 mg на всеки 8 седмици, 200 mg на всеки 4 седмици или плацебо в продължение на 44 седмици.
Първичната крайна точка е клинична ремисия, определена чрез mMS на Седмица 44. Вторичните крайни точки на Седмица 44 включват, но не се ограничават до симптоматична ремисия, ендоскопско заздравяване, клинична ремисия без кортикостероиди, хистологично ендоскопско заздравяване на лигавицата, повлияване на умората и ремисия според IBDQ (Таблица 4).
Значително по-голям процент пациенти са в клинична ремисия на Седмица 44 и в двете групи, лекувани с гуселкумаб, в сравнение с плацебо.
Таблица 4: Процент пациенти, постигнали крайните точки за ефикасност на Седмица 44 в QUASAR MS| Крайна точка | Плацебо% | Гуселкумаб 100 mg q8w подкожна инжекцияa% | Гуселкумаб 200 mg q4w подкожна инжекцияб% | Разлика в лечението(95% CI) | |
| Гуселкумаб 100 mg | Гуселкумаб 200 mg | ||||
| Клинична ремисияв | |||||
| Обща популацияг | 19% (N=190) | 45% (N=188) | 50% (N=190) | 25% | 30% |
| (16%, 34%)д | (21%, 38%)д | ||||
| Нелекувани сбиологична терапия и JAK инхибиторе | 26% (N=108) | 50% (N=105) | 58% (N=96) | 24%(12%, 36%) | 29%(17%, 41%) |
| Неуспешно | 8% (N=75) | 40% (N=77) | 40% (N=88) | ||
| предходно лечение с биологичнатерапия и/или JAK | 30%(19%, 42%) | 32%(21%, 44%) | |||
| инхибиторж | |||||
| Симптоматична ремисияз | |||||
| Обща популацияг | 37% (N=190) | 70% (N=188) | 69% (N=190) | 32% | 31% |
| (23%, 41%)д | (21%, 40%)д | ||||
| Нелекувани с биологична терапияи JAK инхибиторе | 46% (N=108) | 74% (N=105) | 76% (N=96) | 28%(15%, 40%) | 28%(15%, 41%) |
| Неуспешно | 24% (N=75) | 65% (N=77) | 60% (N=88) | ||
| предходно лечениес биологична терапия и/или JAK | 39%(26%, 52%) | 37%(23%, 50%) | |||
| инхибиторж | |||||
| Клинична ремисия без кортикостероидии | |||||
| Обща популацияг | 18% (N=190) | 45% (N=188) | 49% (N=190) | 26% | 29% |
| (17%, 34%)д | (20%, 38%)д | ||||
| Нелекувани с биологична терапияи JAK инхибиторе | 26% (N=108) | 50% (N=105) | 56% (N=96) | 24%(12%, 36%) | 27%(14%, 39%) |
| Неуспешно | 7% (N=75) | 40% (N=77) | 40% (N=88) | ||
| предходно лечениес биологична терапия и/или JAK | 32%(21%, 43%) | 34%(23%, 45%) | |||
| инхибиторж | |||||
| Ендоскопско заздравяваней | |||||
| Обща популацияг | 19% (N=190) | 49% (N=188) | 52% (N=190) | 30% | 31% |
| (21%, 38%)д | (22%, 40%)д | ||||
| Нелекувани с биологична терапияи JAK инхибиторе | 26% (N=108) | 53% (N=105) | 59% (N=96) | 27%(15%, 40%) | 30%(18%, 42%) |
| Неуспешно | 8% (N=75) | 45% (N=77) | 42% (N=88) | ||
| предходно лечение с биологичнатерапия и/или JAK | 36%(24%, 48%) | 35%(23%, 46%) | |||
| инхибитор ж | |||||
| Хистологично ендоскопско заздравяване на лигавицатак | |||||
| Обща популацияг | 17% (N=190) | 44% (N=188) | 48% (N=190) | 26% | 30% |
| (17%, 34%)д | (21%, 38%)д | ||||
| Нелекувани сбиологична терапия и JAK инхибиторе | 23% (N=108) | 50% (N=105) | 56% (N=96) | 26%(14%, 38%) | 30%(17%, 42%) |
| Неуспешно | 8% (N=75) | 38% (N=77) | 39% (N=88) | ||
| предходно лечение с биологичнатерапия и/или JAK | 28%(16%, 39%) | 31%(20%, 43%) | |||
| инхибиторж | |||||
| Клиничен отговорл | |||||
| Обща популацияг | 43% (N=190) | 78% (N=188) | 75% (N=190) | 34%(25%, 43%)д | 31%(21%, 40%)д |
| Нелекувани с биологична терапия и JAK инхибиторе | 54% (N=108) | 83% (N=105) | 81% (N=96) | 29%(17%, 41%) | 26%(14%, 39%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторж | 28% (N=75) | 70% (N=77) | 67% (N=88) | 41%(27%, 54%) | 39%(26%, 53%) |
| Поддържане на клинична ремисия на Седмица 44 при пациенти, постигнали клинична ремисия 12 седмици след индукцията | |||||
| Обща популацияр | 34% (N=59) | 61% (N=66) | 72% (N=69) | 26%(9%, 43%)м | 38%(23%, 54%)д |
| Нелекувани с биологична терапия и JAK инхибиторс | 34% (N=41) | 65% (N=43) | 79% (N=48) | 31%(9%, 51%) | 45%(25%, 62%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторж | 27% (N=15) | 60% (N=20) | 56% (N=18) | 33%(-1%, 62%) | 29%(-6%, 59%) |
| Ендоскопско нормализиранен | |||||
| Обща популацияг | 15% (N=190) | 35% (N=188) | 34% (N=190) | 18%(10%, 27%)д | 17%(9%, 25%)д |
| Нелекувани с биологична терапияи JAK инхибиторе | 20% (N=108) | 38% (N=105) | 42% (N=96) | 17%(6%, 29%) | 17%(6%, 29%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAK инхибиторж | 8% (N=75) | 31% (N=77) | 24% (N=88) | 21%(10%, 33%) | 16%(6%, 26%) |
| Повлияване на уморатао | |||||
| Обща популацияг | 29% (N=190) | 51% (N=188) | 43% (N=190) | 20%(11%, 29%)д | 13%(3%, 22%)m |
| Нелекувани с биологична терапия и JAK инхибиторе | 36% (N=108) | 51% (N=105) | 53% (N=96) | 15%(2%, 28%) | 16%(3%, 29%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия и/или JAKинхибиторж | 19% (N=75) | 47% (N=77) | 32% (N=88) | 27%(13%, 40%) | 13%(1%, 26%) |
| Ремисия според IBDQ п | |||||
| Обща популацияг | 37% (N=190) | 64% (N=188) | 64% (N=190) | 26%(17%, 36%)д | 26%(16%, 35%)д |
| Нелекувани с биологична терапия и JAK инхибиторе | 49% (N=108) | 68% (N=105) | 74% (N=96) | 19%(6%, 32%) | 24%(11%, 37%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологичнатерапия и/или JAK инхибиторж | 19% (N=75) | 58% (N=77) | 53% (N=88) | 38%(26%, 50%) | 35%(23%, 48%) |
a Гуселкумаб 100 mg като подкожна инжекция на всеки 8 седмици след индукционната схема.
б Гуселкумаб 200 mg като подкожна инжекция на всеки 4 седмици след индукционната схема.
в Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво, подскор за ректално кървене 0 и подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ронливост.
г Пациенти, постигнали клиничен отговор 12 седмици след интравенозното приложение на гуселкумаб в индукционното проучване QUASAR или в проучването QUASAR за определяне на диапазона на индукционната доза.
д p < 0,001, коригирана разлика в лечението (95% CI) въз основа на метода на Cochran-Mantel-Haenszel, коригиран по статификационни фактори при рандомизирането.
е Още 7 пациенти в групата на плацебо, 6 пациенти в групата на гуселкумаб 100 mg group и 6 пациенти в групата на гуселкумаб 200 mg са експонирани преди това, но биологичната терапия или лечението с инхибитор на JAK са успешни.
ж Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб) и/или инхибитор на Janus киназата (JAK) при улцерозен колит.
з Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво на индукцията и подскор за ректално кървене 0.
и Неизискващи лечение с кортикостероиди за най-малко 8 седмици преди Седмица 44 и отговарящи също на критериите за клинична ремисия на Седмица 44.
й Подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ронливост.
к Комбинация от хистологично оздравяване [неутрофилна инфилтрация в < 5% от криптите, липса на деструкция на криптите и липса на ерозии, улцерации или гранулационна тъкан според системата за класификация на Geboes] и ендоскопско заздравяване, както е определено по-горе.
л Намаляване на модифицирания скор по Mayo с ≥ 30% и ≥ 2 точки в сравнение с изходното ниво на индукция, с намаление с
≥ 1 точка от изходното ниво на подскора за ректално кървене или подскор за ректално кървене от 0 или 1.
м p < 0,001, коригирана разлика в лечението (95% CI) въз основа на метода на Cochran-Mantel-Haenszel, коригиран по статификационни фактори при рандомизирането
н Подскор за ендоскопска находка 0.
o Умората е оценена с помощта на краткия формуляр PROMIS-Fatigue 7a. Повлияването на умората е определено като подобрение от ≥ 7 точки спрямо изходното ниво, което се счита за клинично значимо.
п Общ скор на Въпросника за възпалителни заболявания на червата (Total Inflammatory Bowel Disease Questionnaire score)
≥ 170.
р Участници, постигнали клиничен отговор 12 седмици след интравенозното приложение на гуселкумаб в индукционното проучване QUASAR или в проучването QUASAR за определяне на диапазона на индукционната доза.
с Още 3 пациенти в групата на плацебо, 3 пациенти в групата на гуселкумаб 100 mg и 3 пациенти в групата на гуселкумаб 200 mg са експонирани преди това, но биологичната терапия или лечението с инхибитор на JAK са успешни.
В QUASAR IS и QUASAR MS ефикасността и безопасността на гуселкумаб са доказани консистентно, независимо от възрастта, пола, расата, телесното тегло и предходното лечение с биологична терапия или инхибитор на JAK.
В QUASAR MS пациентите с висока възпалителна активност на заболяването след приключване на индукцията получават допълнителна полза от гуселкумаб 200 mg подкожно q4w в сравнение с приложението на 100 mg подкожно q8w. Клинично значими числови разлики от > 15% между двете групи с гуселкумаб са наблюдавани сред пациентите с ниво на CRP >
3 mg/l след приключване на индукционното лечение за следните крайни точки на Седмица 44: клинична ремисия (48% 200 mg q4w спрямо 30% 100 mg q8w), поддържане на клиничната ремисия (88% 200 mg q4w спрямо 50% 100 mg q8w), клинична ремисия без кортикостероиди (46% 200 mg q4w спрямо 30% 100 mg q8w), ендоскопско заздравяване (52% 200 mg q4w спрямо
35% 100 mg q8w) и хистологично-ендоскопско заздравяване на лигавицата (46% 200 mg q4w
спрямо 29% 100 mg q8w).
QUASAR MS включва 31 пациенти с mMS 4 на изходно ниво на индукцията, включително ES 2 или 3 и RBS ≥ 1, които са постигнали клиничен отговор 12 седмици след интравенозното приложение на гуселкумаб в проучването QUASAR IS или в проучването QUASAR за определяне на диапазона на индукционната доза. При тези пациенти ефикасността на гуселкумаб в сравнение с плацебо, измерена чрез клинична ремисия, клиничен отговор и ендоскопско заздравяване на Седмица 44, съответства на тази в общата популация.
Симптоматична ремисия с времето
В QUASAR MS симптоматичната ремисия, дефинирана като подскор за честота на дефекацията 0 или 1 и неповишена спрямо изходното ниво на индукцията, както и подскор за ректално кървене 0, се поддържа до Седмица 44 и в двете групи на лечение с гуселкумаб, докато в групата на плацебо се наблюдава спад (Фигура 1):
Фигура 1: Процент пациенти в симптоматична ремисия до Седмица 44 в QUASAR MSПовлияли се от удълженото лечение с гуселкумаб на Седмица 24
Пациентите, лекувани с гуселкумаб, които не са получили клиничен отговор от индукцията на Седмица 12, получават гуселкумаб 200 mg подкожно на Седмици 12, 16 и 20. В QUASAR IS 66/120 (55%) пациенти, лекувани с гуселкумаб, които не са получили клиничен отговор на Седмица 12 от индукцията, са постигнали клиничен отговор на Седмица 24. Участниците, повлияли се от гуселкумаб на Седмица 24, са включени в QUASAR MS и са получавали гуселкумаб 200 mg подкожно на всеки 4 седмици. На Седмица 44 в QUASAR MS 83/123 (67%) от тези пациенти поддържат клиничен отговор, а 37/123 (30%) постигат клинична ремисия.
Възстановяване на ефикасността след загуба на отговор към гуселкумаб
Деветнадесет пациенти, лекувани с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w, които са загубили отговор за първи път (10%) между Седмица 8 и 32 в QUASAR MS, са получили заслепено приложение на 200 mg гуселкумаб подкожно q4w и 11 от тези пациенти (58%) са постигнали симптоматичен отговор, а 5 пациенти (26%) са постигнали симптоматична ремисия след
12 седмици.
Хистологична и ендоскопска оценка
Хистологичната ремисия се дефинира като хистологичен скор по Geboes ≤ 2 B.0 (липса на неутрофили в лигавицата [както в lamina propria, така и в епитела], липса на деструкция на криптите и липса на ерозии, улцерации или гранулационна тъкан според системата за класификация на Geboes). В QUASAR IS хистологична ремисия на Седмица 12 се постига при 40% от пациентите, лекувани с гуселкумаб, и при 19% от пациентите в групата на плацебо. В QUASAR MS хистологична ремисия на Седмица 44 се постига при 59% и 61% от пациентите, лекувани с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w и гуселкумаб 200 mg подкожно q4w, и при 27% от пациентите в групата на плацебо.
Нормализирането на ендоскопския вид на лигавицата се определя като ES 0. В QUASAR IS ендоскопско нормализиране на Седмица 12 се постига при 15% от пациентите, лекувани с гуселкумаб, и при 5% от пациентите в групата на плацебо.
Комбинирани хистологично-ендоскопски резултати по отношение на лигавицата Комбинирана симптоматична ремисия, ендоскопско нормализиране, хистологична ремисия и фекален калпротектин ≤ 250 mg/kg на Седмица 44 се постига при по-голям процент пациенти, лекувани с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w или 200 mg подкожно q4w, в сравнение с плацебо (съответно 22% и 28% спрямо 9%).
Качество на живот, свързано със здравето
На Седмица 12 от QUASAR IS пациентите, получаващи гуселкумаб, показват по-голямо и клинично значимо подобрение спрямо изходното ниво в сравнение с плацебо по отношение на специфичното за възпалителните заболявания на червата (IBD) качество на живот, оценено чрез общия скор IBDQ и скоровете от всички домейни на IBDQ (чревни симптоми, включително коремна болка и неотложност на дефекацията, системна функция, емоционална функция и социална функция). Тези подобрения се запазват при лекуваните с гуселкумаб пациенти в QUASAR MS до Седмица 44.
Хоспитализации, свързани с улцерозен колит
До Седмица 12 на QUASAR IS по-малък процент пациенти в групата на гуселкумаб в сравнение с групата на плацебо са хоспитализирани във връзка с улцерозен колит (1,9%, 8/421 спрямо 5,4%, 15/280).
ASTRO
В проучването ASTRO пациентите са рандомизирани в съотношение 1:1:1 за получаване на подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg в Седмици 0, 4 и 8, последвано от поддържаща доза гуселкумаб 100 mg подкожно на всеки 8 седмици; или подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg в Седмици 0, 4 и 8, последвано от поддържаща доза гуселкумаб 200 mg подкожно на всеки
4 седмици; или плацебо.
Оценени са общо 418 пациенти. Медианата на възрастта на пациентите е 40 години (диапазон от 18 до 80 години), 38,8% са жени, 64,6% са бели, 28,9% са от азиатски произход и 3,1% са чернокожи.
На включените пациенти е разрешено да приемат установени дози перорални аминосалицилати, имуномодулатори (AZA, 6-MP, MTX) и/или перорални кортикостероиди (до 20 mg/ден преднизон или еквивалент). На изходно ниво 77,3% от пациентите приемат аминосалицилати, 20,1% от пациентите приемат имуномодулатори и 32,8% от пациентите приемат кортикостероиди. Не се разрешава съпътстващо приложение на биологични терапии, JAK инхибитори или S1PRM. Общо 40,2% от пациентите преди това са имали неуспешно лечение с поне една биологична терапия, JAK инхибитор и/или S1PRM, 58,1% не са приемали биологична терапия, JAK инхибитор и S1PRM, а 1,7% преди това са лекувани успешно с биологична терапия, JAK инхибитор или S1PRM.
В ASTRO първичната крайна точка е клинична ремисия на Седмица 12, както е дефинирана от mMS. Вторичните крайни точки на Седмица 12 включват симптоматична ремисия, ендоскопско заздравяване, клиничен отговор и хистологично-ендоскопско заздравяване на лигавицата (вж. Таблица 5). Вторичните крайни точки на Седмица 24 включват клинична ремисия и ендоскопско заздравяване (вж. Таблица 6).
Таблица 5: Процент пациенти, постигнали крайни точки за ефикасност на Седмица 12 в ASTRO| Крайна точка | Плацебо% | Гуселкумаб 400 mg подкожна индукцияa% | Разлика в лечението спрямо плацебо(95% CI)б |
| Клинична ремисияв | |||
| Обща популация | 6% (N=139) | 28% (N=279) | 21% (15%, 28%)д |
| Нелекувани с биологична терапия, JAK инхибитор и S1PRMе | 9% (N=79) | 36% (N=164) | 27% (18%, 37%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия, JAK инхибитор и/или S1PRMж | 4% (N=56) | 16% (N=112) | 12% (3%, 20%) |
| Симптоматична ремисияг | |||
| Обща популация | 21% (N=139) | 51% (N=279) | 30% (22%, 39%)д |
| Нелекувани с биологичнатерапия, JAK инхибитор и S1PRMе | 25% (N=79) | 59% (N=164) | 34% (22%, 46%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия, JAK инхибитор и/или S1PRMж | 14% (N=56) | 41% (N=112) | 26% (13%, 39%) |
| Ендоскопско заздравяванез | |||
| Обща популация | 13% (N=139) | 37% (N=279) | 24% (17%, 32%)д |
| Нелекувани с биологична терапия, JAK инхибитор и S1PRMе | 18% (N=79) | 46% (N=164) | 28% (17%, 40%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия, JAKинхибитор и/или S1PRMж | 7% (N=56) | 24% (N=112) | 16% (6%, 26%) |
| Клиничен отговори | |||
| Обща популация | 35% (N=139) | 66% (N=279) | 31% (22%, 40%)д |
| Нелекувани с биологична терапия, JAK инхибитор и S1PRMе | 42% (N=79) | 71% (N=164) | 30% (17%, 43%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия, JAK инхибитор и/или S1PRMж | 25% (N=56) | 57% (N=112) | 31% (17%, 45%) |
| Хистологично-ендоскопско заздравяване на лигавицатай | |||
| Обща популация | 11% (N=139) | 30% (N=279) | 20% (12%, 27%)д |
| Нелекувани с биологична терапия, JAK инхибитор иS1PRMе | 14% (N=79) | 38% (N=164) | 25% (14%, 35%) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапия, JAK инхибитор и/или S1PRMж | 7% (N=56) | 19% (N=112) | 11% (1%, 20%) |
a Подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8
б Коригираната разлика в лечението и CI се основават на общата разлика в риска чрез използване на тегла на стратификацията по Mantel-Haenszel и оценка на дисперсията по Sato. Използваните променливи за стратификация са статус на неуспешно предходно биологично лечение, лечение с JAK инхибитор и/или със S1PRM (Да или Не) и подскор от ендоскопия по Mayo на изходно ниво (умерен [2] или тежък [3]).
в Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво, подскор за ректално кървене 0 и подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост
г Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво и подскор за ректално кървене 0
д p < 0,001
е Допълнително 4 пациенти в групата на плацебо и 3 пациенти в групата на гуселкумаб имат предходна експозиция на биологична терапия, JAK инхибитор или S1PRM, но не са имали неуспех на лечението
ж Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб), JAK инхибитор и/или S1PRM при улцерозен колит
з Подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост
и Намаляване на модифицирания скор по Mayo с ≥ 30% и ≥ 2 точки в сравнение с изходното ниво, с намаление с ≥ 1 точка от изходното ниво на подскора за ректално кървене или подскор за ректално кървене от 0 или 1
й Подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост и скор по Geboes ≤ 3,1 (показваща инфилтрация на неутрофили в
< 5% от криптите, без разрушаване на крипти и без ерозии, язви или гранулационна тъкан)
Таблица 6: Процент пациенти, постигнали крайните точки за ефикасност на Седмица 24 в ASTRO| Крайна точка | Плацебо% | Гуселкумаб 400 mg s.c. индукция → 100 mg подкожна инжекция на всеки 8 седмициa% | Гуселкумаб 400 mg s.c. индукция → 200 mg подкожна инжекция на всеки 4 седмициб% | Разлика в лечението спрямо плацебо(95% CI)в | |
| Гуселкумаб 100 mg | Гуселкумаб 200 mg | ||||
| Клинична ремисияг | |||||
| Обща | 9% (N=139) | 35% (N=139) | 36% (N=140) | 26% | 27% |
| популация | (17%, 35%)д | (18%, 36%)д | |||
| Нелекувани с | 13% (N=79) | 49% (N=81) | 43% (N=83) | 37% | 31% |
| биологична | (24%, 50%) | (18%, 44%) | |||
| терапия, JAK | |||||
| инхибитор и | |||||
| S1PRMе | |||||
| Неуспешно | 5% (N=56) | 16% (N=57) | 27% (N=55) | 10% | 21% |
| предходно | (-1%, 21%) | (9%, 34%) | |||
| лечение с | |||||
| биологична | |||||
| терапия, JAK | |||||
| инхибитор | |||||
| и/или S1PRMж | |||||
| Ендоскопско заздравяванез | |||||
| Обща | 12% | 40% (N=139) | 45% (N=140) | 28% | 33% |
| популация | (N=139) | (18%, 38%)д | (23%, 42%)д | ||
| Нелекувани с | 18% (N=79) | 54% (N=81) | 52% (N=83) | 37% | 34% |
| биологична | (23%, 51%) | (21%, 48%) | |||
| терапия, JAK | |||||
| инхибитор и | |||||
| S1PRMf | |||||
| Неуспешно | 5% (N=56) | 19% (N=57) | 36% (N=55) | 13% | 30% |
| предходно | (1%, 25%) | (17%, 44%) | |||
| лечение с | |||||
| биологична | |||||
| терапия, JAK | |||||
| инхибитор | |||||
| и/или S1PRMg | |||||
a Подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg на Седмици 0, 4 и 8, последвано от s.c. поддържащо лечение с гуселкумаб 100 mg на всеки 8 седмици
б Подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg на Седмици 0, 4 и 8, последвано от s.c. поддържащо лечение с гуселкумаб 200 mg на всеки 4 седмици
в Коригираната разлика в лечението и CI се основават на общата разлика в риска чрез използване на тегла на
стратификацията по Mantel-Haenszel и оценка на дисперсията по Sato. Използваните променливи за стратификация са статус на неуспешно предходно биологично лечение, лечение с JAK инхибитор и/или S1PRM (Да или Не) и подскор от ендоскопия по Mayo на изходно ниво (умерено [2] или тежко [3]).
г Подскор за честота на дефекация 0 или 1 и неувеличен в сравнение с изходното ниво, подскор за ректално кървене 0 и подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост
д p < 0,001
е Допълнително 4 пациенти в групата на плацебо, 1 пациент в групата на гуселкумаб 100 mg и 2 пациенти в групата на гуселкумаб 200 mg имат предходна експозиция на биологична терапия, JAK инхибитор или S1PRM, но не са имали неуспех на лечението
ж Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб), JAK инхибитор и/или S1PRM при улцерозен колит
з Подскор за ендоскопска находка 0 или 1 без ранимост
Симптоматична ремисия във времето
В ASTRO симптоматична ремисия, дефинирана като подскор за честотата на дефекация 0 или 1 без увеличение спрямо изходното ниво и подскор за ректално кървене 0, е наблюдавана през Седмица 12, като по-голям процент от пациентите в групите, лекувани с гуселкумаб, постигат симптоматична ремисия в сравнение с групата с плацебо (Фигура 2):
Фигура 2: Процент пациенти в симптоматична ремисия до Седмица 12 в ASTROПодскорове за ректално кървене и честота на дефекацията
Намаляване на подскоровете за ректално кървене и честота на дефекацията е наблюдавано още през Седмица 2 при пациентите, лекувани с гуселкумаб, в сравнение с плацебо.
Хистологична и ендоскопска оценка
Хистологична ремисия през Седмица 12 е постигната при 44% от пациентите, лекувани с подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg, в сравнение с 20% от пациентите на плацебо.
Ендоскопско нормализаране на Седмица 24 е постигнато при 21% и 26% от пациентите, съответно лекувани с подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg, последвана от подкожна инжекция на гуселкумаб 100 mg на Седмица 16 и на всеки 8 седмици след това, или гуселкумаб 200 mg, прилаган чрез подкожна инжекция на Седмица 12 и на всеки 4 седмици след това, в сравнение с 4% от пациентите на плацебо.
Коремна болка и неотложност на дефекацията
При по-голям процент от пациентите, лекувани с подкожна индукция с 400 mg гуселкумаб, в сравнение с плацебо, не са наблюдавани коремни болки (56% спрямо 31%) и неотложна нужда от дефекация (49% спрямо 24%) на Седмица 12.
Качество на живот, свързано със здравето
Специфичното за заболяването, свързано със здравето качество на живот е оценено чрез IBDQ. По-голям процент пациенти в комбинираната група с гуселкумаб 400 mg s.c. (61%) постигат ремисия по IBDQ на Седмица 12 в сравнение с групата на плацебо (34%).
Болест на Crohn
Ефикасността и безопасността на гуселкумаб са оценени в три клинични проучвания фаза III при възрастни пациенти с умерена до тежка активна болест на Crohn, които не са се повлияли достатъчно, вече не се повлияват или са проявили непоносимост към перорални кортикостероиди, конвенционални имуномодулатори (AZA, 6-MP, MTX) и/или биологична терапия (TNF блокер или ведолизумаб): две 48-седмични многоцентрови, рандомизирани, двойно-слепи, плацебо- и активно контролирани (устекинумаб) проучвания с успоредни групи (GALAXI 2 и GALAXI 3) с еднакъв дизайн и едно 24-седмично многоцентрово, рандомизирано,
двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване с успоредни групи (GRAVITI). И трите проучвания са с дизайн „treat-through“: пациентите, рандомизирани за лечение с гуселкумаб (или устекинумаб за GALAXI 2 и GALAXI 3), запазват това назначено лечение през цялата продължителност на проучването.
GALAXI 2 и GALAXI 3
В проучванията фаза III GALAXI 2 и GALAXI 3 умерената до тежка активна болест на Crohn се определя като скор на индекса на активност на болестта на Crohn [CDAI] ≥ 220 и ≤ 450 и опростен ендоскопски скор за болест на Crohn (Simple Endoscopic Score for CD, SES-CD) ≥ 6 (или ≥ 4 при пациенти с изолирано заболяване на илеума). Допълнителните критерии за GALAXI 2/3 включват средна дневна честота на дефекация (SF) > 3 или среден дневен скор за коремна болка (AP) > 1.
В проучванията GALAXI 2 и GALAXI 3 пациентите са рандомизирани в съотношение 2:2:2:1 за получаване на интравенозна индукция с гуселкумаб 200 mg на Седмици 0, 4 и 8, последвана от поддържаща терапия с гуселкумаб 200 mg подкожно q4w, интравенозна индукция с гуселкумаб 200 mg на Седмици 0, 4 и 8, последвана от поддържаща терапия с гуселкумаб 100 mg подкожно q8w, интравенозна индукция с устекинумаб приблизително 6 mg/kg на Седмица 0, последвана от поддържаща терапия с устекинумаб 90 mg подкожно q8w, или плацебо. Участниците, които не се повлияват от плацебо, получават устекинумаб от Седмица 12.
Общо 1021 пациенти са оценени в GALAXI 2 (n=508) и GALAXI 3 (n=513). Медианата на възрастта е 34 години (диапазон от 18 до 83 години), 57,6% са мъже, 74,3% се определят като бели, 21,3% като азиатци и 1,5% като чернокожи.
В GALAXI 2 52,8% от пациентите са лекувани неуспешно с поне една биологична терапия (50,6% са имали непоносимост или неуспешна терапия с поне 1 предишна анти-TNFα терапия, 7,5% са имали непоносимост или неуспешна терапия с ведолизумаб), 41,9% не са лекувани с биологична терапия, а 5,3% са получавали преди това биологична терапия и тя е била успешна. На изходно ниво 37,4% от пациентите са получавали перорални кортикостероиди, а 29,9% са получавали конвенционални имуномодулатори.
В GALAXI 3 51,9% от пациентите преди това са лекувани неуспешно с най-малко една биологична терапия (50,3% са имали непоносимост или неуспешно лечение с поне една предходна анти-TNFα терапия, 9,6% са имали непоносимост или неуспешно лечение с ведолизумаб), 41,5% не са лекувани с биологично лечение, а 6,6% са получавали преди това биологична терапия и тя е била успешна. На изходно ниво 36,1% от пациентите са получавали перорални кортикостероиди, а 30,2% са получавали конвенционални имуномодулатори.
Резултатите от съвместните първични и основните вторични крайни точки в сравнение с плацебо при GALAXI 2 и GALAXI 3 са представени в Таблици 7 (Седмица 12) и 8 (Седмица 48). Резултатите от основните вторични крайни точки на Седмица 48 в сравнение с устекинумаб са представени в Таблици 9 и 10.
Таблица 7: Процент пациенти, постигнали съвместните първични и основните вторични крайни точки за ефикасност с гуселкумаб спрямо плацебо на Седмица 12 в GALAXI 2 и GALAXI 3| GALAXI 2 | GALAXI 3 | |||
| Плацебо% | Гуселкумаб интравенозна индукцияa% | Плацебо% | Гуселкумаб интравенозна индукцияa% | |
| Съвместни първични крайни точки за ефикасност | ||||
| Клинична ремисияб на Седмица 12 | ||||
| Обща популация | 22% (N=76) | 47%и (N=289) | 15% (N=72) | 47%и(N=293) |
| Нелекувани с биологична терапияв | 18% (N=34) | 50% (N=121) | 15% (N=27) | 50% (N=123) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапияг | 23% (N=39) | 45% (N=150) | 15% (N=39) | 47% (N=150) |
| Ендоскопско повлияванед на Седмица 12 | ||||
| Обща популация | 11% (N=76) | 38%и (N=289) | 14% (N=72) | 36%и (N=293) |
| Нелекувани с биологична терапияв | 15% (N=34) | 51% (N=121) | 22% (N=27) | 41% (N=123) |
| Неуспешнопредходно лечение с биологична терапияг | 5% (N=39) | 27% (N=150) | 8% (N=39) | 31% (N=150) |
| Основни вторични крайни точки за ефикасност | ||||
| PRO-2 ремисияе на Седмица 12 | ||||
| Обща популация | 21% (N=76) | 43%и (N=289) | 14% (N=72) | 42%и (N=293) |
| Нелекувани с биологична терапияв | 24% (N=34) | 43% (N=121) | 15% (N=27) | 47% (N=123) |
| Неуспешнопредходно лечение с биологична терапияг | 13% (N=39) | 41% (N=150) | 13% (N=39) | 39% (N=150) |
| Повлияване на уморатаж на Седмица 12 | ||||
| Обща популация | 29% (N=76) | 45%й (N=289) | 18% (N=72) | 43%и (N=293) |
| Нелекувани с биологична терапияв | 32% (N=34) | 48% (N=121) | 19% (N=27) | 46% (N=123) |
| Неуспешно предходно лечение сбиологична терапияг | 26% (N=39) | 41% (N=150) | 18% (N=39) | 43% (N=150) |
| Ендоскопска ремисияз на Седмица 12 | ||||
| Обща популация | 1% (N=76) | 15% (N=289) | 8% (N=72) | 16% (N=293) |
| Нелекувани с биологична терапияв | 3% (N=34) | 22% (N=121) | 19% (N=27) | 25% (N=123) |
| Неуспешнопредходно лечение с биологична терапияг | 0% (N=39) | 9% (N=150) | 0% (N=39) | 9% (N=150) |
a Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8 – В тази колона са обединени две групи на лечение с гуселкумаб, тъй като пациентите получават една и съща схема на интравенозна индукция преди Седмица 12.
б Клиничната ремисия се определя като скор CDAI < 150.
в Още 9 пациенти в групата на плацебо и 38 пациенти в групата на гуселкумаб 200 mg интравенозно са получили предходна биологична терапия и тя е била успешна.
г Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери или ведолизумаб) при болест на Crohn.
д Ендоскопското повлияване се определя като подобрение с ≥ 50% спрямо изходното ниво на скора SES-CD или скор SES-CD ≤ 2.
е PRO-2 ремисия се определя като среден дневен скор AP 1 или по-нисък и среден дневен скор SF 3 или по-нисък и липса на влошаване на AP или SF в сравнение с изходното ниво.
ж Повлияването на умората се определя като подобрение с ≥ 7 точки в краткия формуляр PROMIS Fatigue 7a.
з Ендоскопската ремисия се определя като скор SES-CD ≤ 2.
и p < 0,001
й p < 0,05
Таблица 8: Процент пациенти, постигнали основните вторични крайни точки за ефикасност с гуселкумаб спрямо плацебо на Седмица 48 в GALAXI 2 и GALAXI 3| GALAXI 2 | GALAXI 3 | |||||
| Плацебо | Гуселкумаб интравенозна индукция→ 100 mg q8w подкожна инжекцияa | Гуселкумаб интравенозна индукция→ 200 mg q4w подкожна инжекцияб | Плацебо (N=72) | Гуселкумаб интравенозна индукция→ 100 mg q8w подкожна инжекцияa | Гуселкумаб интравенозна индукция→ 200 mg q4w подкожна инжекцияб | |
| Клинична ремисия без кортикостероидив на Седмица 48е | ||||||
| Обща популация | 12% (N=76) | 45%e (N=143) | 51%д (N=146) | 14% (N=72) | 44%д (N=143) | 48%д (N=150) |
| Ендоскопско повлияванег на Седмица 48е | ||||||
| Обща | 7% | 38 %д | 38%д | 6% | 33%д | 36%д |
| популация | (N=76) | (N=143) | (N=146) | (N=72) | (N=143) | (N=150) |
a Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w в продължение на до 48 седмици.
б Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 200 mg подкожно q4w в продължение на до 48 седмици.
в Клиничната ремисия без кортикостероиди се определя като скор CDAI < 150 на Седмица 48 и без лечение с кортикостероиди на Седмица 48.
г Ендоскопското повлияване се определя като подобрение с ≥ 50% спрямо изходното ниво на скора SES-CD или скор SES-CD ≤ 2.
д p < 0,001
е Участници, отговарящи на критериите за недостатъчно повлияване на Седмица 12, се считат за неповлияли се на Седмица 48, независимо от рамото на лечение.
Таблица 9: Процент пациенти, постигнали основните вторични крайни точки за ефикасност с гуселкумаб спрямо устекинумаб на Седмица 48 в GALAXI 2 и GALAXI 3| GALAXI 2 | GALAXI 3 | |||||
| Устекинумаб 6 mg/kg интравенозна индукция → 90 mg q8w подкожнаинжекцияa | Гуселкумаб интравенозна индукция → 100 mgq8w подкожна инжекцияб | Гуселкумаб интравенозна индукция → 200 mg q4w подкожна инжекцияв | Устекинумаб 6 mg/kg интравенозна индукция → 90 mg q8w подкожнаинжекцияa | Гуселкумаб интравенозна индукция → 100 mgq8w подкожна инжекцияб | Гуселкумаб интравенозна индукция → 200 mg q4w подкожна инжекцияв | |
| Клинична ремисия на Седмица 48 и ендоскопско повлияванег на Седмица 48 | ||||||
| Обща | 39% | 42% | 49% | 28% | 41%к | 45%к |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| Ендоскопско повлияванед на Седмица 48л | ||||||
| Обща | 42% | 49% | 56% | 32% | 47% | 49% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| Ендоскопска ремисияе на Седмица 48 | ||||||
| Обща | 20% | 27% | 24% | 13% | 24%k | 19% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| Клинична ремисияж на Седмица 48 | ||||||
| Обща | 65% | 64% | 75% | 61% | 66% | 66% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| Клинична ремисия без кортикостероидиз на Седмица 48л | ||||||
| Обща | 61% | 63% | 71% | 59% | 64% | 64% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| Продължителна клинична ремисияи на Седмица 48 | ||||||
| Обща | 45% | 46% | 52% | 39% | 50% | 49% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
| PRO-2 ремисияй на Седмица 48 | ||||||
| Обща | 59% | 60% | 69% | 53% | 58% | 56% |
| популация | (N=143) | (N=143) | (N=146) | (N=148) | (N=143) | (N=150) |
a Устекинумаб 6 mg/kg интравенозна индукция на Седмица 0, последвана от устекинумаб 90 mg подкожно q8w в продължение на до 48 седмици.
б Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w в продължение на до 48 седмици.
в Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 200 mg подкожно q4w в продължение на до 48 седмици.
г Комбинация от клинична ремисия и ендоскопско повлияване, както са определени по-долу.
д Ендоскопското повлияване се определя като подобрение с ≥ 50% спрямо изходното ниво на скора SES-CD или скор SES-CD ≤ 2.
е Ендоскопската ремисия се определя като скор SES-CD ≤ 2.
ж Клиничната ремисия се определя като скор CDAI < 150.
з Клиничната ремисия без кортикостероиди се определя като скор CDAI < 150 на Седмица 48 и без лечение с кортикостероиди на Седмица 48.
и Продължителната клинична ремисия се определя като CDAI < 150 при ≥ 80% от всички визити между Седмица 12 и Седмица 48 (най-малко 8 от 10 визити), които трябва да включват Седмица 48.
й PRO-2 ремисия се определя като среден дневен скор AP 1 или по-нисък и среден дневен скор SF 3 или по-нисък и липса на влошаване на AP или SF в сравнение с изходното ниво.
к p < 0,05
л Повлияването на Седмица 48 е оценявано независимо от клиничното повлияване на Седмица 12
Таблица 10: Процент пациенти, постигнали крайните точки за ефикасност с гуселкумаб спрямо устекинумаб на Седмица 48 в сборните данни от GALAXI 2 и GALAXI 3| Устекинумаб 6 mg/kg интравенозна индукция → 90 mg q8w подкожнаинжекцияa | Гуселкумаб интравенозна индукция → 100 mg q8wподкожна инжекцияб | Гуселкумаб интравенозна индукция → 200 mg q4wподкожна инжекцияв | |
| Клинична ремисия на Седмица 48 и ендоскопско повлияванег на Седмица 48 | |||
| Обща популация | 34% (N=291) | 42% (N=286) | 47% (N=296) |
| Нелекувани с биологична терапияд | 43% (N=121) | 51% (N=116) | 55% (N=128) |
| Неуспешна предходнабиологична терапияе | 26% (N=156) | 37% (N=153) | 41% (N=147) |
| Ендоскопско повлияванеж на Седмица 48 | |||
| Обща популация | 37% (N=291) | 48% (N=286) | 53% (N=296) |
| Нелекувани с биологичнатерапияд | 43% (N=121) | 59% (N=116) | 59% (N=128) |
| Неуспешна предходна биологичнатерапияе | 31% (N=156) | 43% (N=153) | 47% (N=147) |
| Ендоскопска ремисияз на Седмица 48 | |||
| Обща популация | 16% (N=291) | 25% (N=286) | 21% (N=296) |
| Нелекувани сбиологична терапияд | 19% (N=121) | 34% (N=116) | 27% (N=128) |
| Неуспешна предходна биологичнатерапияе | 13% (N=156) | 21% (N=153) | 14% (N=147) |
| Клинична ремисияи на Седмица 48 | |||
| Обща популация | 63% (N=291) | 65% (N=286) | 70% (N=296) |
| Нелекувани сбиологична терапияд | 75% (N=121) | 73% (N=116) | 77% (N=128) |
| Неуспешна предходна биологичнатерапияе | 53% (N=156) | 61% (N=153) | 64% (N=147) |
a Устекинумаб 6 mg/kg интравенозна индукция на Седмица 0, последвана от устекинумаб 90 mg подкожно q8w в продължение на до 48 седмици.
б Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w в продължение на до 48 седмици.
в Гуселкумаб 200 mg интравенозна индукция на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8, последвана от гуселкумаб 200 mg подкожно q4w в продължение на до 48 седмици.
г Комбинация от клинична ремисия и ендоскопско повлияване, както са определени по-долу.
д Още 14 пациенти в групата на устекинумаб, 21 пациенти в групата на гуселкумаб 200 mg подкожно q4w и
17 пациенти в групата на гуселкумаб 100 mg подкожно q8w са получили преди това биологична терапия и тя е била успешна.
е Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб) при болест на Crohn.
ж Ендоскопското повлияване се определя като подобрение с ≥ 50% спрямо изходното ниво на скора SES-CD или скор SES-CD ≤ 2.
з Ендоскопската ремисия се определя като скор SES-CD ≤ 2.
и Клиничната ремисия се определя като скор CDAI < 150.
В GALAXI 2 и GALAXI 3 ефикасността и безопасността на гуселкумаб се доказват консистентно, независимо от възрастта, пола, расата и телесното тегло.
В обобщения субпопулационен анализ в проучванията GALAXI фаза III пациентите с висока възпалителна активност след приключване на индукционното приложение получават допълнителна полза от гуселкумаб 200 mg подкожно q4w в сравнение с поддържащите схеми със 100 mg подкожно q8w. Наблюдавана е клинично значима разлика между двете дозови групи на гуселкумаб при пациенти със стойности на CRP > 5 mg/l след приключване на индукцията, по отношение на крайните точки на клинична ремисия на Седмица 48 (100 mg подкожно q8w: 54,1% спрямо 200 mg подкожно q4w: 71,0%), ендоскопския отговор на Седмица 48 (100 mg подкожно q8w: 36,5% спрямо 200 mg подкожно q4w: 50,5%) и PRO-2 ремисията на
Седмица 48 (100 mg подкожно q8w: 51,8% спрямо 200 mg подкожно q4w: 61,7%).
Клинична ремисия във времето
Скоровете CDAI се отбелязват при всяка визита на пациента. Процентът пациенти в клинична ремисия до Седмица 48 е представен на Фигура 3.
Фигура 3: Процент пациенти в клинична ремисия до Седмица 48 в сборните данни от GALAXI 2 и GALAXI 3Качество на живот, свързано със здравето
По-голямо подобрение спрямо изходното ниво се наблюдава на Седмица 12 в групите на лечение с гуселкумаб в сравнение с плацебо по отношение на специфичното за възпалителните заболявания на червата (IBD) качество на живот, оценено чрез общия скор IBDQ. Тези подобрения се запазват до Седмица 48 в двете проучвания.
GRAVITI
В проучването GRAVITI фаза III умерената до тежка активна болест на Crohn се определя като скор CDAI ≥ 220 и ≤ 450 и CD (SES-CD) ≥ 6 (или ≥ 4 при пациенти с изолирано заболяване на илеума) и среден дневен скор SF ≥ 4 или среден дневен скор AP ≥ 2.
В GRAVITI пациентите са рандомизирани в съотношение 1:1:1 да получават гуселкумаб 400 mg подкожна индукция на Седмици 0, 4 и 8, последвана от поддържаща терапия с гуселкумаб 100 mg q8w подкожно, гуселкумаб 400 mg подкожна индукция на Седмици 0, 4 и 8, последвана от поддържаща терапия с гуселкумаб 200 mg q4w подкожно, или плацебо. Всички пациенти в групата на плацебо, които отговарят на критериите за спасителна терапия, получават индукционна доза с гуселкумаб 400 mg подкожно на Седмици 16, 20 и 24, последвана от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w.
Оценени са общо 347 пациенти. Медианата на възрастта на пациентите е 36 години (диапазон от 18 до 83 години), 58,5% от тях са мъже, 66% се определят като бели, 21,9% като азиатци и 2,6% като чернокожи.
В GRAVITI 46,4% от пациентите преди това са получили неуспешно лечение с най-малко една биологична терапия, 46,4% не са получавали биологично лечение, а 7,2% са получавали преди това биологична терапия и тя е била успешна. На изходно ниво 29,7% от пациентите са получавали перорални кортикостероиди, а 28,5% са получавали конвенционални имуномодулатори.
Резултатите от съвместните първични и основните вторични крайни точки за ефикасност в сравнение с плацебо на Седмица 12 са представени в Таблица 11.
Таблица 11: Процент пациенти, постигнали съвместните първични и основните вторични крайни точки за ефикасност с гуселкумаб спрямо плацебо на Седмица 12 в GRAVITI| Плацебо | Гуселкумаб 400 mg подкожна инжекцияa | |
| Съвместни първични крайни точки за ефикасност | ||
| Клинична ремисияб на Седмица 12 | ||
| Обща популация | 21% (N=117) | 56%c (N=230) |
| Нелекувани с биологична терапияг | 25% (N=56) | 50% (N=105) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапияд | 17% (N=53) | 60% (N=108) |
| Ендоскопско повлияванее на Седмица 12 | ||
| Обща популация | 21% (N=117) | 41%c (N=230) |
| Нелекувани с биологична терапияг | 27% (N=56) | 49% (N=105) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапияд | 17% (N=53) | 33% (N=108) |
| Основни вторични крайни точки за ефикасност | ||
| Клинично повлияванеж на Седмица 12 | ||
| Обща популация | 33% (N=117) | 73%c (N=230) |
| Нелекувани с биологична терапияг | 38% (N=56) | 68% (N=105) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапияд | 28% (N=53) | 78% (N=108) |
| PRO-2 ремисияз на Седмица 12 | ||
| Обща популация | 17% (N=117) | 49%c (N=230) |
| Нелекувани с биологична терапияг | 18% (N=56) | 44% (N=105) |
| Неуспешно предходно лечение с биологична терапияд | 17% (N=53) | 52% (N=108) |
a Гуселкумаб 400 mg подкожно на Седмица 0, Седмица 4 и Седмица 8
б Клинична ремисия: скор CDAI < 150
в p< 0,001
г Още 8 пациенти в групата на плацебо и 17 пациенти в групата на гуселкумаб 400 mg подкожно са получили биологична терапия и тя е била успешна.
д Включва незадоволителен отговор, загуба на отговор или непоносимост към биологична терапия (TNF блокери, ведолизумаб) при болест на Crohn.
е Ендоскопско повлияване: ≥ 50% подобрение спрямо изходното ниво на скора SES-CD.
ж Клинично повлияване: ≥ 100 пункта намаление спрямо изходното ниво на скора CDAI или скор CDAI < 150.
з PRO-2 ремисия: среден дневен скор AP 1 или по-нисък и среден дневен скор SF 3 или по-нисък и липса на влошаване на AP или SF в сравнение с изходното ниво.
Клинична ремисия на Седмица 24 се постига при значимо по-голям процент от пациентите, лекувани с подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg, последвана от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w или 200 mg подкожно q4w, в сравнение с плацебо (съответно 60,9% и 58,3% спрямо 21,4%, двете р-стойности < 0,001). Клинична ремисия на Седмица 48 се постига (от 60% и 66,1% от пациентите, лекувани с подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg, последвана съответно от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w или 200 mg подкожно q4w (и двете р-стойности
< 0,001 в сравнение с плацебо).
Ендоскопско повлияване на Седмица 48 се постига при 44,3% и 51,3% от пациентите, лекувани с подкожна индукция с гуселкумаб 400 mg, последвана съответно от гуселкумаб 100 mg подкожно q8w или 200 mg подкожно q4w (и двете р-стойности < 0,001 в сравнение с плацебо).
Качество на живот, свързано със здравето
В GRAVITI клинично значимо подобрение се наблюдава по отношение на специфичното за възпалителните заболявания на червата (IBD) качество на живот, оценено чрез общия скор IBDQ на Седмица 12 и Седмица 24 в сравнение с плацебо.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с гуселкумаб в една или повече подгрупи на педиатричната популация при улцерозен колит и болест на Crohn (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
След еднократно подкожно инжектиране на 100 mg на здрави лица гуселкумаб достига средна (± SD) максимална серумна концентрация (Cmax) 8,09 ± 3,68 µg/ml приблизително 5,5 дни след приложението. Абсолютната бионаличност на гуселкумаб след еднократно подкожно инжектиране на 100 mg е оценена на приблизително 49% при здрави участници.
При пациенти с плаков псориазис след подкожно приложение на гуселкумаб 100 mg на Седмици 0 и 4 и на всеки 8 седмици след това стационарни серумни концентрации на гуселкумаб се постигат към Седмица 20 след подкожно приложение на 100 mg гуселкумаб на Седмици 0 и 4 и през 8 седмици след това. Средните (± SD) най-ниски равновесни серумни концентрации на гуселкумаб в две проучвания фаза III при пациенти с плаков псориазис са 1,15 ± 0,73 µg/ml и 1,23 ± 0,84 µg/ml.
Фармакокинетиката на гуселкумаб при пациенти с псориатичен артрит е сходна с тази при пациенти с псориазис. След подкожно приложение на гуселкумаб 100 mg на седмици 0, 4 и на всеки 8 седмици след това средната най-ниска серумна концентрация на гуселкумаб в стационарно състояние също е приблизително 1,2 µg/ml. След подкожно приложение на гуселкумаб 100 mg на всеки 4 седмици, средната най-ниска серумна концентрация на гуселкумаб в стационарно състояние е приблизително 3,8 µg/ml.
Фармакокинетиката на гуселкумаб е сходна при пациенти с улцерозен колит и болест на Crohn. След препоръчителната схема на интравенозна индукционна доза гуселкумаб 200 mg на Седмици 0, 4 и 8 средната максимална серумна концентрация на гуселкумаб на Седмица 8 е 68,27 µg/ml при пациенти с улцерозен колит и 70,5 µg/ml при пациенти с болест на Crohn.
След препоръчителната схема с подкожна индукционна доза 400 mg гуселкумаб на Седмици 0, 4 и 8 е изчислена средна максимална серумна концентрация на гуселкумаб 28,8 µg/ml на Седмица 8 при пациенти с улцерозен колит и 27,7 µg/ml при пациенти с болестта на Crohn.
Общата системна експозиция (AUC) след препоръчителната индукционна схема е сходна след подкожна и интравенозна индукция.
След подкожно поддържащо приложение на гуселкумаб 100 mg на всеки 8 седмици или гуселкумаб 200 mg на всеки 4 седмици при пациенти с улцерозен колит средните серумни концентрации на гуселкумаб в стационарно състояние са съответно приблизително 1,4 µg/ml и 10,7 µg/ml.
След подкожно поддържащо приложение на гуселкумаб 100 mg на всеки 8 седмици или гуселкумаб 200 mg на всеки 4 седмици при пациенти с болестта на Crohn средните серумни концентрации на гуселкумаб в стационарно състояние са съответно приблизително 1,2 µg/ml и 10,1 µg/ml.
Разпределение
Средният обем на разпределение по време на терминалната фаза (Vz) след еднократно интравенозно приложение на здрави лица варира приблизително от 7 до 10 l в проучванията.
Биотрансформация
Точният път, по който гуселкумаб се метаболизира не е определен. Като човешко IgG mAb,очаква се гуселкумаб да се разгради до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболитните пътища по същия начин като ендогенните IgG.
Елиминиране
Средният системен клирънс (CL) след еднократно интравенозно приложение на здрави лица варира от 0,288 до 0,479 l/ден в проучванията. Средният полуживот (T1/2) на гуселкумаб е приблизително 17 дни при здрави лица, и приблизително 15 до 18 дни при пациенти с плаков псориазис в проучванията и приблизително 17 дни при пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn.
Популационните фармакокинетични анализи показват, че съпътстващата употреба на НСПВС, AZA, 6-MP, перорални кортикостероиди и csDMARD като МТХ не повлиява клирънса на гуселкумаб.
Линейност/нелинейност
Системната експозиция на гуселкумаб (Cmax и AUC) се повишава по приблизително пропорционален на дозата начин след еднократно подкожно инжектиране в дози, вариращи от 10 mg до 300 mg при здрави лица или пациенти с плаков псориазис. Серумните концентрации на гуселкумаб са приблизително пропорционални на дозата след интравенозно приложение при пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на гуселкумаб при педиатрични пациенти с улцерозен колит и болест на Crohn не е установена.
Пациенти в старческа възраст
Не са провеждани специални проучвания при пациенти в старческа възраст. От 1384 пациенти с плаков псориазис, с експозиция на гуселкумаб в клинични проучвания фаза III и включени в популационния фармакокинетичен анализ, 70 пациенти са на възраст 65 или повече години, включително 4 пациенти на възраст 75 или повече години. От 746 пациенти с псориатичен артрит, с експозиция на гуселкумаб в клинични проучвания фаза III, общо 38 пациента са на възраст 65 или повече години и нито един пациент не е нa възраст 75 или повече години. От 859 пациенти с улцерозен колит, с експозиция на гуселкумаб в клинични проучвания фаза II/III, включени в популационния фармакокинетичен анализ, общо 52 пациенти са на възраст 65 или повече години, а 9 пациенти са на възраст 75 или повече години. От 1 009 пациенти с болест на Crohn, с експозиция на гуселкумаб в клинични проучвания фаза III и включени в популационния фармакокинетичен анализ, общо 39 пациенти са на възраст 65 или повече години, а 5 пациенти са на възраст 75 или повече години.
Популационните фармакокинетични анализи при пациенти с плаков псориазис, псориатичен артрит, улцерозен колит и болест на Crohn не показват очевидни промени на изчисления CL/F при пациенти ≥ 65-годишна възраст в сравнение с пациенти < 65- годишна възраст, което показва, че не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.
Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
Не е провеждано специално проучване за определяне на ефекта на бъбречно или чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на гуселкумаб. Очаква се бъбречното елиминиране на интактния гуселкумаб, IgG mAb, да бъде ниско и от минимално значение. Подобно, не се очаква чернодробно увреждане да повлияе клирънса на гуселкумаб, тъй като IgG mAbs се елиминират предимно чрез вътреклетъчен катаболизъм. Въз основа на популационните фармакокинетични анализи креатининовият клирънс или чернодробната функция не оказват значимо влияние върху клирънса на гуселкумаб.
Телесно тегло
Клирънсът и обемът на разпределение на гуселкумаб се увеличават с повишаване на телесното тегло, но наблюдаваните данни от клинични изпитвания показват, че не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от телесното тегло.
Фармацевтични данни - Tremfya 200 mg
Динатриев едетат дихидрат Хистидин
Хистидинов монохидрохлорид монохидрат Метионин
Полисорбат 80 (E433) Захароза
Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти с изключение на посочените в точка 6.6. Tremfya трябва да се
разрежда само с 0,9% разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Tremfya не трябва да се прилага едновременно в една и съща интравенозна линия с други лекарствени продукти.
2 години
Разреден инфузионен разтвор
Разреденият инфузионен разтвор може да се съхранява при стайна температура до 25°С за не повече от 10 часа. Времето на съхранение при стайна температура започва след приготвянето на разредения разтвор. Инфузията трябва да завърши в рамките на 10 часа след разреждането в инфузионния сак.
Да не се замразява.
Изхвърлете неизползваната част от инфузионния разтвор.
Неотворен флакон
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
200 mg концентрат за инфузионен разтвор във флакон от безцветно стъкло тип I със запушалка от бутилова гума, алуминиева обкатка и полипропиленово отчупващо се капаче.
Tremfya се предлага в опаковка от 1 флакон.
Tremfya разтвор за интравенозна инфузия трябва да се разрежда, приготвя и влива от медицински специалист, като се използва асептична техника. Всеки флакон е предназначен само за еднократна употреба.
Преди приложение прегледайте Tremfya визуално за наличие на частици и промяна на цвета. Tremfya е бистър и безцветен до светложълт разтвор, който може да съдържа малки полупрозрачни частици. Не използвайте, ако течността съдържа големи частици, има промяна на цвета или е мътна.
Указания за разреждане и приложение
Добавете Tremfya към 250 ml сак за интравенозна инфузия с натриев хлорид 0,9% инжекционен разтвор, както следва:
-
Изтеглете и след това изхвърлете 20 ml от инжеционния разтвор на натриев хлорид 0,9% от инфузионния сак, което е равно на обема на Tremfya, който трябва да се добави.
-
Изтеглете 20 ml Tremfya от флакона и ги добавете в инфузионния сак с натриев хлорид 0,9% инжекционен разтвор за получаване на крайна концентрация 0,8 mg/ml. Внимателно смесете разредения разтвор. Изхвърлете флакона с останалия разтвор.
-
Визуално проверете разредения разтвор за наличие на частици и промяна на цвета преди инфузия. Вливайте разредения разтвор в продължение на най-малко един час.
-
Използвайте само инфузионен комплект с вграден стерилен, апирогенен филтър с ниско свързване на протеините (размер на порите 0,2 микрометра).
-
Не вливайте Tremfya едновременно в една и съща интравенозна линия с други лекарствени продукти.
-
Изхвърляйте неизползвания лекарствен продукт в съответствие с местните изисквания.