Dulasolan 30 mg gastro-resistant capsules, hard

Лечение на голямо депресивно разстройство.

Лечение на диабетна периферна невропатна болка.

Лечение на генерализирано тревожно разстройство.

Дуласолан е показан при възрастни.

За допълнителна информация вижте точка 5.1.

Голямо депресивно разстройство

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg веднъж дневно, със или без храна. В клинични проучвания са оценявани от гледна точка на безопасността дози над 60 mg веднъж дневно, до максимална доза от 120 mg веднъж дневно. Въпреки това, няма клинични доказателства предполагащи, че пациентите неотговорили на началната препоръчителна доза могат да имат полза от покачващо титриране на дозата.

Обикновено терапевтичен отговор се наблюдава след 2-4 седмици на лечение.

За да бъде предотвратен рецидив, след консолидиране на антидепресивния отговор се препоръчва лечението да продължи няколко месеца. При пациенти, които се повлияват от лечение с дулоксетин и имат анамнеза за повторни епизоди на голяма депресия, може да се помисли за по-нататъшно дългосрочно лечение с доза от 60 mg до 120 mg/ден.

Генерализирано тревожно разстройство

Препоръчваната начална доза при пациенти с генерализирано тревожно разстройство е 30 mg веднъж дневно, със или без храна. При пациенти с незадоволителен отговор дозата трябва да се увеличи до 60 mg, което е обичайната поддържаща доза при повечето пациенти.

При пациенти с коморбидни големи депресивни епизоди началната и поддържащата доза е 60 mg веднъж дневно (моля, вижте също препоръките за дозиране по-горе).

Дози до 120 mg дневно са показали, че са ефективни и са оценявани с оглед на безопасността при клинични проучвания. Следователно, при пациенти с незадоволителен отговор до 60 mg, може да се има предвид увеличение до 90 mg или 120 mg. Увеличението на дозата трябва да е въз основа на клиничния отговор и поносимостта.

След консолидиране на отговора се препоръчва да се продължи лечението за няколко месеца, за да се избегне рецидив.

Диабетна периферна невропатна болка

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg дневно, със или без храна. В клинични проучвания са оценявани от гледна точка на безопасността дози над 60 mg веднъж дневно, до максимална доза от 120 mg дневно, приложена като равно разделени приеми.

Плазмената концентрация на дулоксетин проявява голяма интериндивидуална вариабилност (вж. точка 5.2). Следователно, при някои пациенти с недостатъчен отговор на 60 mg, по- големите дози могат да са от полза.

Отговорът към лечението трябва да бъде оценяван след 2 месеца. При пациенти с недостатъчен първоначален отговор е малко вероятен допълнителен отговор след този период.

Терапевтичната полза трябва да бъде преоценявана редовно (поне на всеки три месеца) (вж. точка 5.1).

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не се препоръчва адаптиране на дозата само въз основа на възрастта. Въпреки това, както при всяко лекарство, трябва да се внимава, когато се лекуват пациенти в старческа възраст, особено със 120 mg дулоксетин дневно при големи депресивни епизоди или генерализирано тревожно разстройство, за което има ограничени данни (вж. точка 4.4 и точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Дуласолан не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно заболяване, довело до чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.3. и точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна дисфункция (креатининов клирънс 30 до 80 ml/min). Дуласолан не трябва да се прилага при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min; вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Дулоксетин не трябва да се прилага при деца и юноши на възраст под 18 години за лечение на голямо депресивно разстройство, поради съображения за безопасност и ефикасност (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на генерализирано тревожно разстройство при деца на възраст 7 до 17 години не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8,5.1 и 5.2.

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на диабетна периферна невропатна болка не са изследвани. Липсват данни.

Прекъсване на лечението

Трябва да се избягва рязко прекъсване. Когато се прекъсва лечение с Дуласолан, дозата трябва да бъде намалявана постепенно за период от поне една до две седмици, за да се намали риска от реакции на отнемане (вж. точка 4.4. и точка 4.8). Ако след намаляване на дозата или при прекъсване на лечението се появяват симптоми на непоносимост, трябва да се има предвид подновяване на назначената преди това доза. Впоследствие, лекарят може да продължи да намалява дозата, но по-постепенно.

Перорално приложение.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Едновременното приложение на Дуласолан с неселекгивни, необратими инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори) е противопоказано (вж. точка 4.5).

• Чернодробно заболяване, водещо до чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

• Дуласолан не трябва да се прилага в комбинация с флувоксамин, ципрофлоксацин или еноксацин (т.е. мощни CYP1A2 инхибитори), тъй като комбинацията води до повишени плазмени концентрации на дулоксетин (вж. точка 4.5).

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс <30 ml/min) (вж. точка 4.4).

• Започването на лечение със Дуласолан е противопоказано при пациенти с неконтролирана хипертония, което може да изложи пациентите на потенциален риск от хипертонична криза (вж. точка 4.4 и точка 4.8)

Мания и припадъци

Дуласолан трябва да се прилага с внимание при пациенти с анамнеза за мания или с диагноза биполярно разстройство, и/или припадъци.

Мидриаза

Съобщава се за мидриаза, свързана с дулоксетин, затова трябва да се внимава при предписване на дулоксетин на пациенти с повишено вътреочно налягане или тези с повишен риск от остра тясноъгълна глаукома.

Кръвно налягане и сърдечна честота

При някои пациенти дулоксетин се свързва с повишаване на кръвното налягане и клинично значима хипертония. Това може да се дължи на норадренергичния ефект на дулоксетин. Има съобщения за случаи на хипертонични кризи, особено при пациенти с преди съществуваща хипертония. Затова при пациенти с установена хипертония и/или друго сърдечно заболяване се препоръчва проследяване на кръвното налягане, особено по време на първия месец от лечението. Дулоксетин трябва да се използва внимателно при пациенти, чието състояние може да се влоши от повишаване на сърдечната честота или от повишаване на кръвното налягане. Дулоксетин трябва да се прилага внимателно и с лекарствени продукти, които могат да нарушат неговия метаболизъм, (вж. точка 4.5). При пациенти с персистиращо повишение на кръвното налягане по време на приема на дулоксетин трябва да се обсъди понижаване на дозата или постепенно прекратяване на лечението (вж. точка 4.8). При пациенти с неконтролирана хипертония не трябва да се започва лечение с дулоксетин (вж. точка 4.3).

Бъбречно увреждане

Повишени плазмени концентрации на дулоксетин са наблюдавани при пациенти с тежко

бъбречно увреждане, подложени на хемодиализа(креатининов клирънс <30 ml/min). За пациенти с тежко бъбречно увреждане вижте точка 4,3, За информация относно пациентите с лека до умерена бъбречна недостатъчност вижте точка 4.2.

Серотонинов синдром

Както при други серотонинергични .лекарствени средства, така и при лечение с дулоксетин може да се появи серотонинов синдром- едно потенциално животозастрашаващо състояние, особено при едновременна употреба с други серотонинергични лекарствени средства (включително SSRI, SNRI, трициклични антидепресанти или триптани), с лекарствени средства, които нарушават метаболизма на серотонина, като МАО-инхибитори, или с антипсихотични лекарствени средства или други допаминови антагонисти, което може да повлияе на серотонинергичните невротрансмитерни системи (вж. точки 4.3 и 4.5).

Симптомите на серотонинов синдром могат да включват промени в менталния статус (напр., възбуда, халюцинации, кома), вегетативна нестабилност (напр., тахикардия, колебания на кръвното налягане, хипертермия), нервно-мускулни нарушения (напр., хиперрефлексия, липса на координация) и/или стомашно-чревни симптоми (напр., гадене, повръщане, диария). Ако едновременно лечение с дулоксетин и други серотонинергични лекарствени средства, които могат да повлияят на серотонинергичните и/или допаминергичните невротрансмитерни системи, е клинично оправдано, се препоръчва внимателно наблюдение на пациентите, особено при започване на лечението и повишаването на дозата.

Жълт кантарион

По време на едновременното приложение на Дуласолан и растителни препарати, съдържащи жълт кантарион (Hypericumperforatum) нежеланите реакции може да са по-чести.

Самоубийство

Голямо депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство: Депресията се свързва с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Рискът се запазва до настъпване на значима ремисия. Тъй като може да не настъпи подобрение по време на първите няколко седмици или повече от лечението, пациентите трябва да бъдат проследявани внимателно до настъпване на такова подобрение. Общ клиничен опит е, че рискът от самоубийство може да се повиши през ранните етапи на възстановяване.

Други психични състояния, за които се предписва Дуласолан, може също да са свързани с повишен риск от събития, свързани със самоубийство. В допълнение, тези състояния може да са коморбидни с голямо депресивно разстройство. Следователно същите предпазни мерки, спазвани при лечение на пациенти с голямо депресивно разстройство, трябва да се спазват и при лечение на пациенти с други психични разстройства.

Известно е, че пациенти с анамнеза за събития, свързани със самоубийство или такива, проявяващи значителна степен на суицидни мисли преди началото на лечението, са с по-висок риск от суицидни мисли или суицидно поведение и трябва да се проследяват внимателно по време на лечението. Един мета-анализ от плацебо контролирани клинични изпитвания с лекарствени продукти - антидепресанти при психични нарушения показва увеличен риск от суицидно поведение при антидепресантите в сравнение с плацебо при пациенти под 25 годишна възраст.

Съобщава се за случаи на суицидни мисли и суицидно поведение по време на лечение с дулоксетин или скоро след прекратяване на лечението (вж. точка 4.8).

Медикаментозното лечение трябва да се съпътства от внимателно наблюдение на пациентите и най-вече тези с висок риск, особено в началото на лечението и след промяна на дозата. Пациентите (и тези, които се грижат за пациенти) трябва да бъдат подготвени за необходимостта от проследяване за поява на някакво клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и за необичайни промени в поведението и, ако има такива симптоми, незабавно да се посъветват с лекар.

Диабетна периферна невропатна болка: Както при други лекарствени продукти с подобно фармакологично действие (антидепресанти) се съобщава за отделни случаи на суицидна идеация и суицидно поведение по време на терапия с дулоксетин или скоро след прекратяване на лечението. Относно рисковите фактори за суицидност при депресия, вижте по-горе.

Лекарите трябва да насърчават пациентите по всяко време да съобщават за всякакви тъжни мисли или чувства.

Употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст

Дуласолан не трябва да се използва за лечение на деца и юноши под 18-годишна възраст. Суицидно поведение (опити за самоубийство и суицидни мисли), и враждебност (предимно агресия, опозиционно поведение и гняв) са наблюдавани в клинични проучвания по-често при деца и юноши лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези лекувани с плацебо. Ако, независимо от това се вземе решение за лечение въз основа на клинична необходимост, пациентите трябва внимателно да бъдат проследявани за поява на суицидни симптоми (вж. точка 5.1). В допълнение, при деца и юноши липсват данни за дългосрочна безопасност по отношение на растежа, съзряването и когнитивното и поведенческо развитие (вж. точка 4.8).

Кръвоизливи

Има съобщения за абнормно кървене, като екхимози, пурпура и стомашно-чревни кръвоизливи при употреба на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (selective serotonin reuptake inhibitors, SSRI) и инхибитори на обратното захващане на серотонина/норадреналина (serotonin/noradrenaline reuptake inhibitors, SNRI), включително дулоксетин. Дулоксетин може да повиши риска от постпартална хеморагия (вижте точка 4.6). Препоръчва се да се внимава при пациенти, приемащи антикоагулаати и/или лекарствени продукти, за които е известно, че повлияват тромбоцитната функция (напр., НСПВС или ацетилсалицилова киселина (АСК)), и при пациенти с известна тенденция към кървене.

Хипонатриемия

При приложение на дулоксетин се съобщава за хипонатриемия, включително случаи със серумен натрий по-нисък от 110 mmol/1. Хипонатриемията може да се дължи на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (СНАДХ). Повечето случаи на хипонатриемия са съобщавани при пациенти в старческа възраст, особено в комбинация със скорошна анамнеза за или наличие на състояние, предразполагащо към промени във водния баланс. Необходимо е внимание при пациенти с повишен риск от хипонатриемия; като такива в старческа възраст, пациенти с цироза, дехидратирани пациенти или пациенти на лечение с диуретици.

Преустановяване на лечението

Симптомите на отнемане при прекъсване на лечението са чести, особено ако прекъсването е рязко (вж. точка 4.8). В клинични проучвания, нежелани реакции, наблюдавани при рязко прекъсване на лечението са се появили при около 45% от пациентите лекувани с дулоксетин и при 23% от пациентите приемали плацебо. Рискът от симптоми на отнемане, наблюдавани при SSRI и SRNI може да зависи от множество фактори, включително продължителността на лечението и дозировката, и от степента на намаляване на дозата. Най-често наблюдаваните реакции са посочени в точка 4.8. Обикновено тези симптомите са леки до умерени, въпреки, че при някои пациенти те могат да бъдат тежки по интензивност. Обикновено възникват в рамките на първите няколко дни от преустановяване на лечението, но има много редки съобщения за такива симптоми при пациенти, пропуснали доза по невнимание. Като цяло, тези симптоми са самоограничаващи се и обикновено отзвучават в рамките на 2 седмици, но при някои индивиди, те могат да са продължителни (2-3 месеца и повече). Ето защо, се препоръчва постепенно намаляване на дозата на дулоксетин при преустановяване на лечението за период не по-малък от 2 седмици, в зависимост от потребностите на пациента (вж. точка 4.2).

Пациенти в старческа възраст

Данните за употреба на 120 mg дулоксетин при пациенти в старческа възраст с голямо

депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство са ограничени. Затова трябва да се внимава при лечение на пациенти в старческа възраст с максимална доза (вж. точка 4.2 и точка 5.2).

Акатизия/психомоторно безпокойство

Употребата на дулоксетин се свързва с развитие на акатизия, характеризираща се със субективно неприятно или изтощително безпокойства и необходимост от често движение, съпроводена от неспособност за седене и стоене на едно място. По-вероятно е това да се прояви в рамките на първите няколко седмици от лечението. При пациенти, развиващи тези симптоми, повишаването на дозата може да е вредно.

Лекарствени продукти, съдържащи дулоксетин

Дулоксетин се използва под различни търговски марки за няколко показания (лечение на диабетна невропатна болка, голямо депресивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство и уринна стрес инконтиненция). Трябва да се избягва употребата на повече от един от тези продукти.

Хепатит/повишени чернодробни ензими

Съобщава се за случаи на чернодробно увреждане, включително тежко повишение на чернодробните ензими (>10 пъти горната граница на нормата), хепатит и жълтеница, с дулоксетин (вж. точка 4.8). Повечето от тях настъпват по време на първите месеци на лечение. Характерът на чернодробното увреждане е предимно хепатоцелуларен. Дулоксетин трябва да се използва внимателно при пациенти, лекувани с други лекарствени продукти, свързвани с чернодробно увреждане.

Сексуална дисфункция

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)/инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRIs) могат да причинят симптоми на сексуална дисфункция (вж. точка 4.8). Има съобщения за продължителна сексуална дисфункция, при която симптомите продължават въпреки прекъсването на приема на SSRIs/SNRI.

Захароза

Дуласолан твърди стомашно-устойчиви капсули съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукраза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

Инхибитори на моноамино оксидазата(MAO-инхибитори): Поради риск от серотонинов синдром, дулоксетин не трябва да се използва в комбинация с неселективни, необратими моноаминооксидазни инхибитори (MAO-инхибитори), или в рамките на поне 14 дни от прекъсване на лечението с MAO-инхибитори. Въз основа на полуживота на дулоксетин, е необходимо да изминат поне 5 дни след спиране на Дуласолан и преди започване на лечение с MAO-инхибитори (вж. точка 4.3).

Не се препоръчва едновременна употреба на Дуласолан със селективни, обратими МАО- инхибитори, като моклобемид (вж. точка 4.4). Антибиотикът линезолид е обратим неселективен МАО-инхибитор и не трябва да се дава на пациенти, лекувани с Дуласолан (вж. точка 4.4).

Инхибитори наCYP1A2: Тъй като CYP1А2 е включен в метаболизма на дулоксетин, има вероятност едновременната употреба на дулоксетин с мощни инхибитори на СYP1А2 да доведе до по-високи концентрации на дулоксетин. Флувоксамин (100 mg веднъж дневно), мощен инхибитор на CYP1A2, намалява привидния плазмен клирънс на дулоксетин с около 77% и повишава AUCo-t 6 пъти. Затова Дуласолан не трябва да се прилага в комбинация с мощни инхибитори на CYP1А2 като флувоксамин (вж. точка 4.3).

Лекарствени продукти, действащи върху ЦНС: Рискът от употреба на дилоксетин в комбинация с други повлияващи ЦНС лекарствени продукти не е системно оценяван освен в случаите, описани в тази точка. Следователно, препоръчва се повишено внимание, когато Дуласолан се приема в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти или вещества, включително алкохол и седативни лекарствени продукти (напр. бензодиазепини, морфиномиметици, антипсихотици, фенобарбитал, седативни антихистамини).

Серотонинергични лекарствени средства: В редки случаи се съобщава за серотонинов синдром при пациенти, употребяващи SSRI/SNRI едновременно със серотонинергични лекарствени средства. Препоръчва се да се внимава при употреба на Дуласолан едновременно със серотонинергични лекарствени средства, като SSRI, SNRI, трициклични антидепресанти, като кломипрамин или амитриптилин, MAO-инхибитори, като моклобемид или линезолид, жълт кантарион (Hypericumperforatum} или триптани, трамадол, петидин и триптофан (вж. точка 4.4).

Ефект на дулоксетин върху други лекарствени продукти

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP1A2: Фармакокинетиката на теофилин, субстрат на CYP1А2 не се повлиява значително от съвместното приложение с дулоксетин (60 mg два пъти дневно).

Лекарствени продукти метаболизирани отCYP2D6: Дулоксетин е умерен инхибитор на CYP2D6. Когато дулоксетин се прилага в доза от 60 mg два пъти дневно с единична доза дезипрамин, който е С YP2D6 субстрат, AUC на дезипрамин се увеличава 3 пъти. Съвместното приложение с дулоксетин (40 mg два пъти дневно) повишава стационарната AUC на толтеродин (2 mg два пъти дневно) със 71%, но не повлиява фармакокинетиката на неговия активен 5-хидроксил метаболит и не се препоръчва адаптиране на дозата. Препоръчва се повишено внимание, ако Дуласолан се прилага едновременно с лекарствени продукти, които се метаболизират главно от CYP2D6 (рисперидон, трициклични антидепресанти [ТЦА] като нортриптилин, амитриптилин и имипрамин) особено, ако те имат тесен терапевтичен индекс (като флекаинид, пропафенон и метопролол).

Перорални контрацептиви и други стероидни лекарствени средства: Резултатите от invitro проучвания показват, че дулоксетин не индуцира каталитичната активност на CYP3А. Специфични invivo проучвания за лекарствени взаимодействия не са провеждани.

Антикоагуланти и антиагреганти: Изисква се повишено внимание, когато дулоксетин се комбинира с перорални антикоагуланти или антиагреганти поради потенциално повишен риск от кървене, което може да се обясни с фармакодинамично взаимодействие. Освен това се съобщава за повишаване на стойностите на INR когато на пациенти, лекувани с варфарин, се прилага едновременно дулоксетин. Все пак, едновременното приложение на дулоксетин и варфарин на здрави доброволци, като част от клинично фармакологично проучване, в условията на стационарно състояние не води до клинично значима промяна в INR спрямо изходното ниво или във фармакокинетиката на R- или S- варфарин

Ефекти на други лекарствени продукти върху дулоксетин

Антиацидни средства и Н2 антагонисти: Съвместното приложение на дулоксетин с антиациди, съдържащи

алуминий и магнезий, или на дулоксетин с фамотидин, няма значим ефект върху скоростта или степента на резорбция на дулоксетин след перорална доза от 40 mg.

Индуктори наCYP1A2: Популационни фармакокинетични анализи показват, че пушачите имат почти 50% по-ниски плазмени концентрации на дулоксетин, в сравнение с непушачите.

Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност при нива на системна експозиция

(AUC) на дулоксетин по-ниски от максималната клинична експозиция (вж. точка 5.3).

Две големи обсервационни проучвания (едно от САЩ, включващо 2500 бременни, с експозиция на дулоксетин през първия триместьр, и едно от ЕС, включващо 1500 бременни, с експозиция на дулоксетин през първия триместьр) не предполагат общ повишен риск от големи вродени малформации. Анализът на конкретни малформации, като сърдечни малформации, показва неубедителни резултати.

В проучването от ЕС е направена връзка между експозицията на дулоксетин на майката по време на напреднала бременност (по всяко време от 20-та гестационна седмица до раждането) с повишен риск от преждевременно раждане (по-малко от 2 пъти, което приблизително съответства на 6 допълнителни преждевременни раждания на 100 жени, на терапия с дулоксетин в напреднала бременност). По-голямата част е възникнала между 35 и 36 гестационна седмица. Тази връзка не е наблюдавана в проучването от САЩ.

Американски данни от наблюдения предоставят доказателства за повишен риск (по-малко от 2 пъти) от послеродово кръвотечение след експозиция на дулоксетин в рамките на месец преди раждането.

Епидемиологичните данни предполагат, че употребата на SSRI по време на бременност, особено в напреднала бременност, може да повиши риска от персистираща пулмонална хипертония на новороденото (ППХН). Макар в никакви проучвания да не е изследвана връзката на ППХН с лечението със SNRI, този потенциален риск не може да бъде изключен при дулоксетин, като се има предвид свързания механизъм на действие (инхибиране на обратното захващане на серотонина).

Подобно на другите серотонергични лекарствени продукти, могат да се появят симптоми на отнемане при новородени след употреба на дулоксетин от майката при наближаване на термина. Симптомите на отнемане, наблюдавани при дулоксетин, може да включват хипотония, тремор, нервност, затруднения в храненето, респираторен дистрес и гърчове. Повечето случаи са наблюдавани или при раждането, или в течение на няколко дни след раждането.

Дуласолан трябва да се използва по време на бременност, само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода. Жените трябва да бъдат съветвани да информират техния лекар, ако забременеят, или планират бременност по време на лечението.

Дулоксетин се отделя в много малка степен в кърмата на базата на проучване на 6 пациентки с лактация, които не са кърмили децата си. Измерената дневна доза на бебетата, на база mg/kg, е приблизително 0,14% от дозата на майката (вж. точка 5.2). Тъй като безопасността на дулоксетин при бебета не е установена, употребата на Дуласолан по време на кърмене не се препоръчва.

В проучвания при животни дулоксетин не е показал ефект върху фертилитета при мъже, а ефекти при жени са наблюдавани са само при матерно-токсични дози.

Не са провеждани проучвания върху способността за шофиране и работа с машини. Дуласолан може да бъде свързана със седиране и замаяност. Пациентите трябва да бъдат уведомявани, че ако изпитват седиране или замаяност, трябва да избягват потенциално рискови работи като шофиране или работа с машини.

а.Резюме на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти, лекувани с дулоксетин, са гадене, главоболие, сухота в устата, сомнолентност и замайване. Въпреки това, повечето от честите нежелани реакции са леки до умерени, те обикновено започват рано по време на лченеието, и по-голяма част са с тенденция да отминат, дори при продължаване на терапията.

б.Резюме на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

Таблица 1 показва нежеланите реакции, наблюдавани от спонтанни съобщения и при плацебо- контролирани клинични изпитвания.

Таблица 1: Нежелани реакции

Оценка по честота: Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

¹Случаи на конвулсии и случаи на шум в ушите са съобщавани също след прекъсване на лечението.

²Случаи на ортостатична хипотония и синкоп са съобщавани особено в началото на лечението.

³Вижте точка 4.4.

⁴Случаи на враждебност и гняв са съобщавани особено в началото или след прекъсване на лечението.

⁵Случаи на суицидна идеация и суицидно поведение са съобщавани по време на лечение с

дулоксетин или скоро след прекъсване на лечението (вж. точка 4.4).

⁶Оценена честота на нежелани реакции, съобщени при постмаркетинговото наблюдение, не са наблюдавани в плацебо-контролирани клинични изпитвания.

⁷Не е статистически сигнификантно различна от плацебо.

⁸Припадъците са по-чести при пациенти в старческа възраст (на възраст >65 години).

⁹Прогнозираната честота се базира на всички данни от клиничните изпитвания.

¹⁰Честотата е изчислена въз основа на плацебо-контролирани клинични изпитвания ¹¹ Честотата е изчислена от нежеланите реакции, съобщени при постмаркетинговото наблюдение; не се наблюдава при плацебо-контролирани клинични изпитвания

в.Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Прекратяването на дулоксетин (особено когато е внезапно) често води до симптоми на отнемане. Замайване, сензорни нарушения (включително парестезия или усещания, подобни на преминаване на електрически ток, особено в областта на главата), нарушения в съня (включително безсъние и интензивно сънуване), умора, сомнолентност, възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор, главоболие, миалгия, раздразнителност, диария, хиперхидроза и вертиго са най-често съобщаваните нежелани реакции.

Общо, за SSRI и SNRI, тези събития са леки до умерени и самоограничаващи се, въпреки че при някои пациенти те може да са тежки и/или продължителни. Затова се препоръчва, когато повече не се налага лечение с дулоксетин, да се направи постепенно спиране на лекарството чрез намаляване на дозата (вж. точки 4.2 и 4.4).

През 12-седмичната остра фаза на три клинични проучвания с дулоксетин при пациенти с диабетна невропатна болка е наблюдавано малко, но статистически значимо повишение в кръвната глюкоза на гладно при пациентите на лечение с дулоксетин. HbAlc е стабилен и при пациентите лекувани с дулоксетин, и при пациентите лекувани с плацебо. През фазата на продължение на тези проучвания с продължителност до 52 седмици, е имало повишение на HbAlc и в групата на дулоксетин и в трупата на рутинна терапия, но средното повишение е 0,3% по-голямо в групата на лечение с дулоксетин. Имало е и леко повишение в кръвната глюкоза на гладно и на общия холестерол при пациентите лекувани с дулоксетин, докато тези лабораторни изследвания показват леко намаление в групата на рутинна терапия.

Коригираният спрямо сърдечната честота QT интервал при пациентите, лекувани с дулоксетин, не се различава от този, наблюдаван при пациентите, лекувани с плацебо. Не са наблюдавани клинично значими разлики за QT, PR, QRS или QTcB измерванията между пациентите, лекуваните с дулоксетин и тези лекуваните с плацебо.

г.Педиатрична популация

Общо 509 педиатрични пациенти на възраст от 7 до 17 години с голямо депресивно разстройство и 241 педиатрични пациенти на възраст от 7 до 17 години с генерализирано тревожно разстройство са лекувани с дулоксетин в клинични проучвания. Като цяло профилът на нежеланите лекарствени реакции на дулоксетин при деца и юноши е подобен на този, наблюдаван при възрастни.

Общо 467 педиатрични пациенти, първоначално рандомизирани да получават дулоксетин в клинични проучвания, са имали средно намаление на теглото 0,1 kg към 10-та седмица в сравнение със средно увеличение 0,9 kg при 353 пациенти, получавали плацебо. След това, в течение на четири- до шест-месечен период на продължение, пациентите средно са имали склонност към възстановяване на очакваното си изходно тегло в перцентила на базата на популационните данни от връстниците, съответни по възраст и пол.

В проучвания с продължителност до 9 месеца при педиатрични пациенти, лекувани с дулоксетин, се наблюдава общо средно намаление от 1 % на перцентила за ръст (намаление от 2% при деца (7-11 години) и увеличение с 0,3% при юноши (12-17 години)) (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да се продължи наблюдението на съотношение полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителната агенция по лекарствата, ул."Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Съобщавани са случая на предозиране, самостоятелно или в комбинация с други лекарствени продукти, с дози дулоксетин от 5 400 mg. Има няколко смъртни случаи, основно при смесено предозиране, но също така с дулоксетин самостоятелно в доза от приблизително 1 000 mg. Белезите и симптомите на предозиране (дулоксетин самостоятелно или в комбинация с други лекарствени продукти) включват сомнолентност, кома, серотонинов синдром, припадъци, повръщане и тахикардая.

Не е известен специфичен антидот на дулоксетин, но ако настъпи серотонинов синдром може да се има предвид специфично лечение (като с ципрохептадин и/или температурен контрол), Трябва да се поддържат свободни дихателните пътища. Препоръчва се проследяване на сърдечните и жизнени показатели, заедно с подходящи симптоматични и поддържащи мерки. Стомашна промивка може да е показана, ако се направи възможно най-скоро след поглъщането или при пациенти със симптоми. Активният въглен може да е от полза за ограничаване на резорбцията. Дулоксетин има голям обем на разпределение и форсираната диуреза, хемоперфузията и обменната перфузия е малко вероятно да са от полза.