ONELAR 30 mg hard gastro-resistant capsules

Лечение на голямо депресивно разстройство.

Лечение на диабетна периферна невропатна болка.

Лечение на генерализирано тревожно разстройство.

ОНЕЛАР е показан при възрастни.

За допълнителна информация вижте точка 5.1.

Голямо депресивно разстройство

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg веднъж дневно с или без храна. В клинични проучвания са оценявани от гледна точка на безопасността дози над 60 mg веднъж дневно до максимална доза от 120 mg веднъж дневно. Въпреки това, няма клинични доказателства, предполагащи, че пациентите, при които няма отговор на началната препоръчана доза, могат да имат полза от покачващо титриране на дозата.

Обикновено терапевтичен отговор се наблюдава след 2-4 седмици лечение.

За да бъде предотвратен рецидив, след консолидиране на антидепресивния отговор се препоръчва лечението да продължи няколко месеца. При пациенти, които се повлияват от лечение с дулоксетин и имат анамнеза за повторни епизоди на голяма депресия, може да се вземе под внимание по-нататьчно дългосрочно лечение с доза от 60 mg до 120 mg дневно.

Генерализирано тревожно разстройство

Препоръчителната начална доза при пациенти с генерализирано тревожно разстройство е 30 mg веднъж дневно с или без храна. При пациенти с незадоволителен отговор дозата трябва да се повиши до 60 mg, което е обичайната поддържаща доза при повечето пациенти.

При пациенти с коморбидни големи депресивни епизоди началната и поддържащата доза 60 mg веднъж дневно (моля вижте също препоръките за дозиране по-горе).

Дози до 120 mg веднъж дневно са показали ефективност и са оценявани с оглед на безопасността при клинични проучвания. Следователно, при пациенти с незадоволителен отговор до 60 mg, повишение до 90 mg или 120 mg може да се има предвид. Увеличението на дозата трябва да е въз основа на клиничния отговор и поносимост.

След консолидиране на отговора се препоръчва да се продължи лечението за няколко месеца, за да се избегне рецидив.

Диабетна периферна невропатна болка

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg дневно с или без храна. В клинични проучвания от гледна точка на безопасността са оценявани дози над 60 mg веднъж дневно до максимално 120 mg дневно, приложени като разделени приеми. Плазмените концентрации на дулоксетин Проявяват по-голяма интериндивидуална вариабилност (вижте точка 5.2). Следователно, при някои пациенти, при които отговорът на 60 mg е незадоволителен, могат да са полезни по-високи дози.

Отговорът към лечението трябва да бъде оценен след 2 месеца. При пациенти с недостатъчен

първоначален отговор е малко вероятен допълнителен отговор след този период.

Терапевтичната полза трябва да бъде преоценявана регулярно (поне на всеки три месеца) (вижте точка 5.1).

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

Не се препоръчва адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст единствено въз основа на възрастта. Въпреки това, както при всеки лекарствен продукт се изисква внимание, когато се лекуват пациенти в старческа възраст, особено с доза 120 mg дулоксетин дневно при големи депресивни епизоди или генерализирано тревожно разстройство, за което има ограничени данни (вижте точка 4.4 и точка 5.2).

Чернодробно увреждане

ОНЕЛАР не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно заболяване, довело до чернодробна недостатъчност (вижте точка 4.3 и точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна дисфункция (креатининов клирънс 30 до 80 ml/ min). ОНЕЛАР не трябва да се прилага при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min; вижте точка 4.3).

Педиатрична популация

Дулоксетин не трябва да се прилага при деца и юноши под 18-годишна възраст за лечение на голямо депресивно разстройство поради съображения за безопасност и ефикасност (вижте точка 4.4, точка 4.8 и точка 5.1).

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на генерализирано тревожно разстройство при педиатрични пациенти на възраст 7-17 години не са установени. Наличните към момента данни са описани в точки 4.8,5.1 и 5.2.

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на диабетна периферна невропатна болка не са проучени. Няма налични данни.

Преустановяване на лечението

Внезапното преустановяване трябва да се избягва. Когато лечението с ОНЕЛАР се преустановява, дозата трябва да се понижава постепенно за период от поне един до две седмици, за да се намали рискът от реакции на отнемане (вижте точка 4.4 и точка 4.8). Ако след понижаване на дозата или преустановяване на лечението се появят симптоми на непоносимост, трябва да се има предвид подновяване на назначената преди това доза. Впоследствие лекарят може да продължи да намалява дозата, но по-постепенно.

За перорално приложение.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Съвместното приложение на ОНЕЛАР и неселективни, обратими моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ) е противопоказано (вижте точка 4.5).

Чернодробно заболяване, водещо до чернодробно увреждане (вижте точка 5.2).

ОНЕЛАР не трябва да се прилага в комбинация с флувоксамин, ципрофлоксацин или еноксацин (т.е. мощни CYP1A2 инхибитори), тъй като комбинирането води до повишени плазмени концентрации на дулоксетин (вижте точка 4.5).

Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) (вижте точка 4.4).

Започване на лечение с ОНЕЛАР е противопоказано при пациенти с неконтролирана хипертония, тъй като може да изполжи пациентите на потенциален риск от хипертонична криза (вижте точка 4.4 и точка 4.8).

Мания и припадъци

ОНЕЛАР трябва да се прилага с внимание при пациенти с анамнеза за мания или диагноза за биполярно разстройство и/ или припадъци.

Мидриаза

Съобщавана е мидриаза, свързана с дулоксетин, поради това е необходимо внимание, когато ОНЕЛАР е предписван на пациенти с повишено вътреочно налягане или при такива с повишен риск от остра тесноъгълна глаукома.

Кръвно налягане и сърдечна честота

Дулоксетин се асоциира с повишаване на кръвното налягане и клинично значима хипертония при някои пациенти. Това може да се дължи на норадренергичния ефект на дулоксетин. Случаи на хипертонична криза са съобщавани при дулоксетин, особено при пациенти със съществуваща вече хипертония. Поради това, при пациенти с известна хипертония и/ или друго сърдечно заболяване се препоръчва проследяване на кръвното налягане, особено през първия месец от лечението. Дулоксетин трябва да се прилага с внимание при пациенти, чието състояние може да се влоши от повишаване на сърдечната честота или от покачване на артериалното налягане. Необходимо е също внимание, когато дулоксетин се прилага с лекарствени продукти, които могат да повлияят метаболизма му (вижте точка 4.5). При пациенти с персистиращо повишение на кръвното налягане по време на приема на дулоксетин, трябва да се обмисли или понижаване на дозата, или постепенно преустановяване на лечението (вижте точка 4.8). При пациенти с неконтролирана хипертония не трябва да се започва лечение с дулоксетин (вижте точка 4.3).

Бъбречно увреждане

Повишени плазмени концентрации на дулоксетин са наблюдавани при пациенти с тежко бъбречно увреждане на хемодиализа (креатининов клирънс <30 ml/min). За пацинети с тежко бъбречно увреждане вижте точка 4.3. Вижте точка 4.2 за информация за пациенти с лека или умерена бъбречна дисфункция.

Серотонинов синдром

Както при другите серотонинергични агенти, серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние, може да се прояви при лечение с дулоксетин, особено при съвместно приложение на други серотонинергични агенти (включително СИОЗС, СИОЗСН, трициклични антидепресанти или триптани), с агенти, които нарушават метаболизма на серотонин, като МАОИ, или с антипсихотици, или други допаминови антагонисти, които могат да повлияят серотонинергичните невротрансмитерни системи (вижте точка 4.3 и точка 4.5).

Симптомите на серотонинов синдром могат да включват промени в менталния статус (например възбуда, халюцинации, кома), вегетативна нестабилност (например тахикардия, колебания в кръвното налягане, хипертермия), невромускулни нарушения (например хиперрефлексия, липса на координация) и/ или стомашно-чревни симптоми (например гадене, повръщане, диария).

Ако съвместното лечение с дулоксетин и други серотонинергични агенти, които могат да повлияят серотонинергичните и/ или допаминергичните невротрансмитерни системи е клинично необходимо, се препоръчва внимателно проследяване на пациентите, особено при започване на лечението и при повишаване на дозата.

Жълт кантарион

Нежеланите реакции може да са по-чести при съвместно приложение на ОНЕЛАР и растителни лекарствени продукти, които съдържат жълт кантарион (Hypericum perforatum).

Самоубийство

Голямо депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство: Депресията се асоциира с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (суицидни събития). Този риск се запазва до настъпване на значима ремисия. Тъй като може да не настъпи подобрение през първите няколко или повече седмици от лечението, пациентите трябва да бъдат проследявани отблизо докато не настъпи такова подобрение. Общ клиничен опит е, че рискът от самоубийство може да се повиши в ранните етапи на възстановяване.

Други психични състояния, при които се предписва ОНЕЛАР, могат също да са свързани с повишен риск от суицидни събития. В допълнение, тези състояния може да са коморбидни с голямо депресивно разстройство. Поради това, трябва да се спазват същите предпазни мерки като предпазните мерки, спазвани при лечение на пациенти с голямо депресивно разстройство, когато

са лекувани пациенти с други психични нарушения.

Пациенти с анамнеза за суицидни събития или такива, които са имали значителни суицидни мисли преди започване на лечение са с повишен риск за суицидни мисли или суицидно поведение и трябва да бъдат внимателно проследявани по време на лечението. Мета-анализ на плацебо-контролирани клинични изпитвания с антидепресантни лекарствени продукти при психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение при антидепресантите в сравнение с плацебо при пациенти под 25-годишна възраст.

Случаи на суицидни мисли или суицидно поведение са съобщавани при лечение с дулоксетин или непосредствено след преустановяване на лечението (вижте точка 4.8).

Мониториране отблизо на пациентите и особено на тези с повшен риск трябва да съпътства лечението с лекарствения продукт, особено в началото на терапията и след промянан на дозата. Пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат предупределени за необходимостта от проследяване за клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и необичайни промени в поведението, както и да потърсят медицински съвет незабавно ако такива симптоми се появят.

Диабетна периферна невропатна болка: Както при другите лекарствени продукти със сходно фармакологично действие (антидепресанти), са съобщавани изолирани случаи на суицидни мисли и поведение при лечение с дулоксетин или непосредствено след преустановяване на лечението. Относно рисковите фактори за суицидност при депресия вижте по-горе. Лекарите трябва да насърчават пациентите да съобщават за всякакви тревожни мисли или чувства по всяко време.

Употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст

ОНЕЛАР не трябва да се прилага за лечение при деца и юноши под 18-годишна възраст. Суицидно поведение (суицидни опити и суицидни мисли) и враждебност (основно агресия, опозиционно поведение и гняв) са наблюдавани по-често в клиничните изпитвания при деца и юноши, лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези, лекувани с плацебо. Ако, независимо от това, въз основа на клинична необходимост се вземе решение за лечение, пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за поява на сиуцидни симптоми (вижте точка 5.1). В допълнение, липсват данни за дългосрочна безопасност при деца и юноши по отношение на растежа, съзряването и когнитивното и поведенческо развитие (вижте точка 4.8).

Кръвоизливи

Има съобщения за анормални кръвотечения като екхимози, пурпура и стомашно-чревно кървене при селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС) и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин/ норадреналин (СИОЗСН), включително дулоксетин. Дулоксетин може да увеличи риска от следродилен кръвоизлив (вижте точка 4.6). Препоръчва се внимание при пациенти, които приемат антикоагуланти и/ или лекарствени продукти, за които е известно, че повлияват тромбоцитната функция (например НСПВС или ацетилсалицилова киселина (АСК)), и при пациенти, които за предразположени към кървене.

Хипонатриемия

Хипонатриемия е съобщавана при приложение на дулоксетин, включително случаи със серумен натрий по-нисък от 110 mmol/1. Хипонатриемията може да се дължи на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (СНАДС). Повечето случаи на хипонатриемия са съобщавани при пациенти в старческа възраст, особено в комбинация със скорошна анамнеза за или наличие на състояние, предразполагащо към промени във водния баланс. Необходимо е внимание при пациенти с повишен риск от хипонатриемия, като пациентите в старческа възраст, тези с цироза, дехидратирани пациенти или пациенти, лекувани с диуретици.

Преустановяване на лечението

Симптомите на отнемане, когато лечението е преустановено, са чести, особено ако преустановяването е внезапно (вижте точка 4.8). В клиничните проучвания нежелани реакции, наблюдавани при преустановяване на лечението са наблюдавани при приблизително 45% от пациентите, лекувани с ОНЕЛАР, и 23% от пациентите, лекувани с плацебо. Рискът от симптоми на отнемане, наблюдавани при СИОЗС и СИОЗСН може би зависи от множество фактори, включително продължителността на лечението и дозировка и степента на понижаване на дозата. Най-често съобщаваните нежелани реакции са описани в точка 4.8. Обичайно тези симптоми са леки до умерени, но въпреки това, при някои пациенти те могат да са тежки по интензитет. Обичайно те се проявяват през първите дни след преустановяване на лечението, но много рядко са съобщавани такива симптоми при пациенти, които са пропуснали доза по невнимание. Обичайно тези симптоми са самоограничаващи се и обикновено изчезват в рамките на 2 седмици, но при някои пациенти могат да бъдат продължителни (2-3 месеца или повече). Поради това се препоръчва постепенно намаляване на дозата дулоксетин при преустановяване на лечението за период не по-малък от 2 седмици, въз основа на нуждите на пациента (вижте точка 4.2).

Пациенти в старческа възраст

Данните за употреба на 120 mg дулоксетин при пациенти в старческа възраст с голямо депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство са ограничени. Поради това се изисква внимание, когато пациенти в старческа възраст са лекувани с максимална доза (вижте точка 4.2 и точка 5.2).

Акатизия/ психомоторно безпокойство

Употребата на дулоксетин се асоциира с развиване на акатизия, която се характеризира със субективно неприятно или изтощително безпокойство и необходимост от движение, често придружени от невъзможност за стоене или седене на едно място. Това е по-вероятно да се прояви през първите няколко седмици от лечението. При пациенти, които развият такива симптоми, повишаването на дозата може да е вредно.

Сексуална дисфункция

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)/инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRls) могат да причинят симптоми на сексуална дисфункция (вж. точка 4.8). Има съобщения за продължителна сексуална дисфункция, при която симптомите продължават въпреки прекъсването на приема на SSRIs/SNRI.

Лекарствени продукти, съдържащи дулоксетин

Дулоксетин е наличен под различни търговски имена при няколко показания (лечение на диабетна невропатна болка, голямо дересивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство и уринна стрес инконтиненция). Едновременната употреба на повече от един от тези продукти трябва да се избягва.

Хепатит/ повишени чернодробни ензими

При употребата на дулоксетин са съобщавани случаи на чернодробно увреждане, включително повишени чернодробни ензими (>10 пъти горната граница от нормата), хепатит и жълтеница (вижте точка 4.8). Повечето от тях са се появили през първите месеци от лечението. Характерът на чернодробното увреждане е предимно хепатоцелуларен. Дулоксетин трябва да се прилага с внимание при пациенти, които се лекуват с други лекарствени продукти, свързани с увреждане на черния дроб.

Захароза

ОНЕЛАР съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захарозо-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Кармоизин

ОНЕЛАР съдържа кармоизин, който може да причини алергични реакции.

Моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ): Поради риска от серотонинов синдром, дулоксетин не трябва да се прилага в комбинация с неселективни необратими моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ), или в рамките на 14 дни след преустановяване на лечение с МАОИ. Въз основа на полуживотът на дулоксетин са необходими поне 5 дни след спиране на лечението с ОНЕЛАР преди започване на МАОИ (вижте точка 4.3).

Съвместното приложение на ОНЕЛАР и селективни, обратими МАОИ, като моклобемид, не се препоръчва (вижте точка 4.4). Антибиотикът линезолид е обратим неселективен МАОИ и не трябва да се прилага при пациенти, лекувани с ОНЕЛАР (вижте точка 4.4).

ИнхибиториCYP1A2: Тъй като CYP1А2 е включен в метаболизма на дулоксетин, съвместното приложение на дулоксетин с мощни инхибитори на CYP1A2 вероятно води до повишени концентрации на дулоксетин. Флувоксамин (100 mg веднъж дневно), амощен инхибитор на CYP1А2, понижава привидния плазмен клирънс на дулоксетин с около 77% и повишава AUC0-t 6 пъти. Затова ОНЕЛАР не трябва да се прилага в комбинация с мощни инхибитори на CYP1А2 като флувоксамин (вижте точка 4.3).

Лекарствени продукти, действащи върху ЦНС. Рискът от употребата на дулоксетин в комбинация с други лекарствени продукти, влияещи върху ЦНС не е систематично оценяван, освен в случаите, описани в този раздел. Следователно се препоръчва внимание, когато ОНЕЛАР се прилага в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти или вещества, включително алкохол и седативни лекарствети продукти (например бензодиазепини, морфиномиметици, антипсихотици, фенобарбитал, седативни антихистамини).

Серотонинергични агенти: В редки случаи е съобщаван серотонинов синдром при пациенти, приемали СИОЗС/ СИОЗСН съвместно със серотонинергични агенти. Препоръчва се внимание, когато ОНЕЛАР се прилага съвместно със серотонинергични агенти като СИОЗС, СИОЗСН, трициклични антидепресанти като кломипрамин или амитриптилин, МАОИ като моклобемид или линезолид, жълт кантарион (Hypericum perforatum) или триптани, опиоиди като бупренорфин, трамадол или петидин и триптофан (вижте точка 4.4).

Ефекти на дулоксетин върху други лекарствени продукти

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP1A2: Фармакокинетиката на теофилин, CYP1A2 субстрат, не се повлиява значимо от съвместното приложение на дулоксетин (60 mg два пъти дневно).

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP2D6: Дулоксетин е умерен инхибитор на CYP2D6. Когато дулоксетин се прилага в доза 60 mg два пъти дневно с единична доза дезипрамин, CYP2D6 субстрат, the AUC на дезипрамин се повишава 3 пъти. Съвместното приложение на дулоксетин (40 mg два пъти дневно) повишава стационарната AUC на толтеродин (2 mg два пъти дневно) с 71%, но не повлиява фармакокинетиката на неговия активен 5-хидроксил метаболит и не се препоръчва адаптиране на дозата. Необходимо е внимание, ако ОНЕЛАР се прилага съвместно с лекарствени продукти, които предимно се метаболизират от CYP2D6 (рисперидон, трициклични антидепресанти като нортриптилин, амитриптилин и имипрамин), особено ако те има тесен терапевтичен индекс (като флекаинид, пропафенон и метопролол).

Перорални контрацептиви и други стероидни агенти: Резултатите от invitro проучвания показват, че дулоксетин не предизвиква каталитична активност на CYP3A. Специфични invivo проучвания за лекарствени взаимодействия не са провеждани.

Антикоагуланти и антиагреганти: Необходимо е внимание, когато дулоксетин се прилага в комбинация с перорални антикоагуланти или антиагреганти, поради потенциален повишен риск от кървене, дължащ се на фармакодинамично взаимодействие. Освен това са съобщавани повишени стойности на INR, когато дулоксетин е прилаган съвместно при пациенти, лекувани с варфарин. Въпреки това, съвместното приложение на дулоксетин и варфарин при здрави доброволци, като част от клинично фармакологично проучване, не води до клинично значими промени в INR спрямо изходните стойности или във фармакокинетиката на R- или S-варфарин.

Ефекти на други лекарствени продукти върху дулоксетин

Антиациди и Н2антагонисти: Съвместното приложение на дулоксетин и алуминии и магнезий-съдържащи антиациди или дулоксетин и фанотидин няма значим ефект върху скоростта или степента на резорбция на дулоксетин след приложение на доза от 40 mg перорално.

Индуктори наCYP1A2: Популационен фармакокинетичен анализ показва, пушачите имат почти 50% по-ниски плазмени концентрации на дулоктени в сравнение с непушачите.

В проучвания при животни дулоксетин няма ефект върху мъжкия фертилитет, а ефектите при жени са очевидни само при дози, които причиняват токсичност за майката.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност при системни нива на експозиция (AUC) на дулоксетин по-ниски от максималната клинична експозиция (вижте точка 5.3).

Две големи обзсрвационни проучвания не предполагат общ повишен риск от големи вродени малформации (едно от САЩ, включващо 2500, с експозиция на дулоксетин през първия триместър, и едно от ЕС, вклюващо 1500, с експозиция на дулоксетин през първия триместьр). Анализът на специфични малформации като сърдечни малформации показва резултати, от които не може да бъде направено заключение.

В проучване на ЕС, експозицията на майката на дулоксетин по време на късна бременност (по всяко време от 20 гестационна възраст до раждането) е свързано с повишен риск от преждевременно раждане (по-малко от 2 пъти, което съответства на приблизително 6 допълнителни преждевременни раждания на 100 жени, лекувани с дулоксетин в края на бременността). По-голямата част са настъпили между 35-та и 36-та гестационна седмица. Тази връзка не се вижда в американското проучване.

Данните от наблюденията в САЩ предоставят доказателства за повишен риск (по-малък от 2 пъти) от следродилен кръвоизлив след експозиция на дулоксетин в рамките на месеца преди раждането.

Епидемиологичните данни подсказват, че употребата на СИОЗС при бременност, особено в късните стадии, може да повиши риска от персистираща белодробна хипертония при новороденото (ПБХН). Въпреки че няма проучвания, изследвали връзката между ПБХН и СИОЗС, този потенциален риск не може да бъде изключен при дулоксетин, като се има предвид сходния механизъм на действие (инхибиране на обратното захващане на серотонин).

Както при другите серотонинергични лекарствени продукти, ако майката е приемала дулоксетин близко до термина, при новороденото могат да се появят симптоми на отнемане. Симптомите на отнемане, наблюдавани при дулоксетин, могат да включват хипотония, тремор, нервност, трудности при хранене, респираторен дистрес и гърчове. Повечето от тези случаи са наблюдавани или при раждането, или в рамките на няколко дни след раждането.

ОНЕЛАР трябва да се прилага по време на бременност, само ако потенциалните ползи оправдават потенциалния риск за плода. Жените трябва да бъдат посъветвани да уведомят техния лекар, ако забременеят или планират бременност по време на лечението.

Дулоксетин се екскретира в кърмата в много малки количества на база на изследване при 6 пациентки, които не са кърмили своите деца. Приблизителната детска дневна доза на база mg/kg е приблизително 0,14% от дозата на майката (вижте точка 5.2). Тъй като безопасността на дулоксетин при новородени не е известна, употребата на ОНЕЛАР по време на кърмене не се препоръчва.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. ОНЕЛАР може да се асоциира със седация или замаяност. Пациентите трябва да бъдат предупредени, че ако изпитат седация или замаяност, трябва да избягват потенциално опасни дейности като шофирането и работата с машини.

А.Резюме на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти, лекувани с ОНЕЛАР са гадене, главоболие, сухота в устата, сънливост и замаяност. Ввъпреки това, при повечето пациенти нежеланите реакции са леки до умерени, обичайно започват в началото на лечението и по- голямата част имат тенденция да отминат, дори когато лечението продължи.

Б.Резюме на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

В Таблица 1 са представени нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при спонтанно съобщаване и при плацебо контролираните клинични изпитвания (включващи общо 9454 пациенти, 5703 на дулоксетин и 3751 на плацебо) при депресия, генерализирано тревожно разстройство и дибетна невропатна болка.

Таблица 1: Нежелани реакции

Оценка на честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100, но <1/10), нечести (≥1/1 000, но <1/100), редки (≥1/10 000, но <1/1 000), много редки (<1/10 000).

Във всяка от групите по честота нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

¹Случаи на конвулсии и случаи на тинитус са дъкладвани също след преустановяване на лечението.

²Случаи на ортостатична хипотония и синкоп са докладвани предимно при започване на лечението.

³Вижте точка 4.4.

⁴Случаи на агресия и гняв са докладвани особено в ранните етапи на лечение или след преустановяване на лечението.

⁵Случаи на суицидна идеация и суицидно поведение са докладвани при лечение с дулоксетин или скоро след преустановяване на лечението (вижте точка 4.4).

⁶Оценена честота при съобщенията за нежелани реакции в постмаркетинговия опит; не са наблюдавани при плацебо контролираните клинични изпитвания.

⁷Не е статистически значимо различна от плацебо.

⁸Паданията са били по-чести при пациенти в старческа възраст (≥65 години).

⁹Честотата е изчислена въз основа на данни от всички клинични изпитвания.

¹⁰Честотата е изчислена въз основа на плацебо-контролирани клинични изпитвания.

в. Описание на избрани нежелани реакции

Преустановяването на дулоксетин (особено ако е внезапно) често води до симптоми на отнемане. Най-често съобщаваните реакции са замаяност, сензорни нарушения (включително парестезия или усещания от електрически шок, особено в областта на главата), нарушения на съня (включително безсъние и ярки сънища), умора, сънливост, възбуда или тревожност, гадене и/ или повръщане, тремор, главоболие, миалгия, раздразнителност, диария, хиперхидроза и вертиго.

Общо, и за СИОЗС, и за СИОЗСН, тези реакции са леки до умерени и самоограничаващи се. Въпреки това, при някои пациенти те могат да бъдат тежки и/ или продължителни. Поради това се препоръчва, когато лечението с дулоксетин вече не е необходимо, дозата да се понижава бавно и постепенно до преустановяване на лечението (вижте точка 4.2 и точка 4.4).

През 12-седмичната остра фаза на три клинични изпитвания на дулоксетин при пациенти с диабетна невропатна болка е наблюдавано малко, но статистически значимо повишение в кръвната глюкоза на гладно при пациентите на дулоксетин. HbA1c е стабилен и при пациентите, лекувани с дулоксетин, и притези на плацебо. През фазата на удължаване ан тези изпитвания, продължила до 52 седмици, е наблюдавано повишение на HbA1c и в групата на дулоксетин, и в групата на рутинна терапия, но средното повишение е 0,3% по-голямо в групата на дулоксетин. Налично е и леко повишение в кръвната глюкоза на гладно и на общия холестерол при пациентите на дулоксетин, докато тези лабораторни изследвания показват леко намаление в групата на рутинна терапия.

Коригираният спрямо сърдечната честота QT интервал при пациентите, лекувани с дулоксетин, не се различава от този, наблюдаван при пациентите на плацебо. Не са наблюдавани клинично значими разлики за QT, PR, QRS или QTcB измерванията между пациентите на дулоксетин и плацебо.

г. Педиатрична популация

общо 509 пациента деца на възраст от 7 до 17 години с голямо депресивно разстройство и 241 пациента деца на възраст от 7 до 17 години с генерализирано тревожно разстройство са лекувани с дулоксетин по време на клиничните проучвания. Като цяло профилът на нежеланите лекарствени реакции на дулоксетин при деца и юноши е сходен с този, наблюдаван при възрастни.

Общо 467 педиатрични пациента, които първоначално са рандомизирани да получават дулоксетин при клинични проучвания, изпитват средно понижение на теглото 0,1 кг към 10- седмица в сравнение с 0,9 кг средно увеличение при 353 пациента, получаващи плацебо. След това в течение на 4 до 6-месечен период на продължение, пациентите средно имат склонност към възстановяване на очакваното си изходно тегло в парцентила на базата на популационните данни от връстниците, съответни по възраст и пол.

В проучвания с продължителност до 9 месеца при пациентите от педиатричната популация, лекувани с дулоксетин, се наблюдава общо средно намаление от 1% на перцентила за ръст (намаление от 2% при деца (7-11 години) и увеличение с 0,3% при юноши (12-17 години)) (вижте точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул., Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:4-359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Съобщавани са случаи на предозиране, самостоятелно и в комбинация с други лекарствени продукти, с дози дулоксетин от 5400 mg. има няколко смъртни случая, основно при смесено предозиране, но също така с дулоксетин самостоятелно в доза приблизително 1000 mg. Признаците и симптомите на предозиране (дулоксетин самостоятелно или в комбинация с други лекарствени продукти) включват сънливост, кома, серотонинов синдром, гърчове, повръщане и тахикардия.

Не е известен специфичен антидот на дулоксетин, но ако настъпи серотонинов синдром, може да се има предвид специфично лечение (като с ципрохептадин и/ или температурен контрол). Трябва да се поддържат свободни дихателни пътища. Препоръчва се проследяване на сърдечните и жизнените показатели, заедно с подходящи симптоматични и поддържащи мерки. Стомашният лаваж може да е от полза, ако се извърши възможно най-скоро след поглъщане или при пациенти със симптоми. Активният въглен може да е от полза за ограничаване на абсорбцията. Дулоксетин има голям обем на разпределение и форсираната диуреза, хемоперфузията и обменната перфузия не се очаква да са от полза.