Vectibix 20 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Vectibix 20 mg/ml
Vеctibix е показан за лечение на възрастни пациенти с метастатичен колоректален рак с див тип
RAS (mCRC):
-
при първа линия в комбинация с FOLFOX или FOLFIRI.
-
при втора линия в комбинация с FOLFIRI при пациенти, които са получили първа линия флуоропиримидин базирана химиотерапия (с изключение на иринотекан).
-
като монотерапия след неуспех на химиотерапевтична схема, съдържаща флуоропиримидин, оксалиплатин и иринотекан.
Лечението с Vеctibix трябва да се ръководи от лекар с опит в прилагането на противоракова терапия. Изисква се доказване на див тип RAS (KRAS (вирусен онкогенен хомолог на саркома на Kirsten при плъхове 2, Kirsten rat sarcoma 2 viral oncogene homologue) и NRAS (невробластом RAS вирусен онкогенен хомолог, neuroblastoma RAS viral oncogene homologue)) статус преди започване на лечение с Vеctibix. Мутационният статус трябва да бъде определен в опитна лаборатория чрез валидирани методи за изследване за откриване на KRAS (екзони 2, 3 и 4) и NRAS (екзони 2, 3 и 4) мутации.
Дозировка
Препоръчителната доза Vеctibix е 6 mg/kg телесно тегло, прилагана веднъж на всеки две седмици.
Промяна в дозата на Vеctibix може да се наложи в случаи на тежки (≥ степен 3) кожни реакции, както следва:
| Поява на кожни симптоми:≥ степен 31 | Приложение на Vеctibix | Резултат | Регулиране на дозата |
| Начална поява | Пропускане на 1или 2 дози | Подобрен (< степен 3) | Продължаване на инфузията до 100% от първоначалната доза |
| Не е възстановен | Преустановяване | ||
| При втората поява | Пропускане на 1или 2 дози | Подобрен (< степен 3) | Продължаване наинфузията до 80% от първоначалната доза |
| Не е възстановен | Преустановяване | ||
| При третата поява | Пропускане на 1или 2 дози | Подобрен (< степен 3) | Продължаване на инфузията до 60% от първоначалната доза |
| Не е възстановен | Преустановяване | ||
| При четвъртата поява | Преустановяване | - | - |
1 По-голяма от или равна на степен 3 се определя като тежка или животозастрашаваща.
Специални популации
Безопасността и ефикасността на Vеctibix при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане не са проучвани.
Няма клинични данни, които да подкрепят коригирането на дозата в старческа възраст.
Педиатрична популация
Няма съответно приложение на Vеctibix в педиатричната популация за показанието лечение на колоректален рак.
Начин на приложение
Vеctibix трябва да се прилага като интравенозна инфузия чрез инфузионна помпа.
Преди инфузията, Vеctibix трябва да се разреди в натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор до крайна концентрация не по-висока от 10 mg/ml (за указания за приготвяне вж. точка 6.6).
Vеctibix трябва да се прилага, като се използва 0,2 или 0,22 микрометра филтър с ниско протеинно свързване, посредством периферен път или постоянен катетър. Препоръчителното време за инфузия е приблизително 60 минути. Ако първата инфузия се понася добре, следващите инфузии могат да бъдат приложени за 30 до 60 минути. Дози, по-високи от
1 000 mg трябва да се вливат за приблизително 90 минути (за указания за употреба, вж. точка 6.6).
Инфузионният път трябва да бъде промит с разтвор на натриев хлорид преди и след прилагането на Vеctibix, за да се предотврати смесването с други лекарствени продукти или интравенозни разтвори.
Намаляване на скоростта на инфузията с Vеctibix може да се наложи в случаи на свързани с инфузията реакции (вж. точка 4.4).
Vеctibix не трябва да се прилага като интравенозна струйна или болус инжекция.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Пациенти с анамнеза за тежка или животозастрашаваща свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. точка 4.4).
Пациенти с интерстициален пневмонит или белодробна фиброза (вж. точка 4.4).
Комбинацията на Vеctibix с оксалиплатин съдържаща химиотерапия е противопоказана при пациенти с мутирал RAS mCRC, или при които RAS mCRC статуса не е известен (вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Кожни реакции и токсичност на меките тъкани
Реакции, свързани с кожата, фармакологичен ефект, наблюдаван при инхибитори на рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR), са получили почти всички пациенти (приблизително 94%), лекувани с Vеctibix. Тежки (степен 3 според NCI-CTC, като степените са определени в съответствие с общите терминологични критерии за нежелани събития на Националния институт по ракови заболявания (National Cancer Institute Common Terminology Criteria for Adverse Events, NCI CTCAE)) кожни реакции са съобщени при 23%, а животозастрашаващи (степен 4) кожни реакции при < 1% от пациентите, които са получавали Vеctibix като монотерапия и в комбинация с химиотерапия (n = 2 224) (вж. точка 4.8). Ако пациент развие кожни реакции, които са степен 3 (CTCAE v. 5.0) или по-висока, или се считат за непоносими, вижте препоръката за промяна на дозата в точка 4.2.
При клинични изпитвания, в резултат на развитието на тежки кожни реакции (включително стоматит) се съобщават инфекциозни усложнения, включително сепсис и некротизиращ фасциит, в редки случаи водещ до смърт, и локални абсцеси, изискващи инцизия и дренаж. Пациентите, които имат тежки кожни реакции или токсичност на меките тъкани, или при които реакциите се влошават, докато получават Vеctibix, трябва да бъдат проследявани за появата на възпалителни или инфекциозни усложнения (включително целулит и некротизиращ фасциит) и да се започне незабавно подходящо лечение. Наблюдавани са животозастрашаващи и инфекциозни усложнения с летален изход, включително некротизиращ фасциит и сепсис при пациенти, лекувани с Vеctibix. При постмаркетинговата употреба са съобщени редки случаи на синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза при пациенти, лекувани с Vеctibix. Vеctibix не трябва да се прилага, или трябва да се прекрати при поява на кожна токсичност или токсичност на меките тъкани, свързана с тежки или животозастрашаващи възпалителни или инфекциозни усложнения.
Лечението и овладяването на кожните реакции трябва да се основават на тежестта и може да включват овлажнител, слънчева защита (SPF > 15 UVA и UBV) и локален кортикостероиден крем (не повече от 1% хидрокортизон), приложени върху засегнатите повърхности, и/или перорални антибиотици (напр. доксициклин). Препоръчва се също пациентите, които имат обрив/кожна токсичност, да носят слънцезащитно облекло и шапка, и да се ограничи излагането на слънце, тъй като слънчевата светлина може да влоши всяка кожна реакция, която може да се появи. Пациентите може да бъдат посъветвани да прилагат овлажнител и слънчева защита на лицето, ръцете, краката, врата, гърба и гърдите всяка сутрин по време на лечението,
и да прилагат локален кортикостероид на лицето, ръцете, краката, врата, гърба и гърдите всяка вечер по време на лечението.
Белодробни усложнения
Пациенти с анамнеза или данни за интерстициален пневмонит или белодробна фиброза са били изключени от клиничните проучвания. Има съобщения за случаи на интерстициална белодробна болест (ILD), както с летален, така и с нелетален изход, главно при японската популация. В случай на внезапна поява или влошаване на белодробните симптоми, лечението с Vеctibix трябва да бъде прекъснато и да се предприеме своевременно изследване на тези симптоми. Ако се диагностицира ILD, лечението с Vеctibix трябва окончателно да се преустанови и пациентът трябва да бъде подходящо лекуван. При пациенти с анамнеза за интерстициален пневмонит или белодробна фиброза, трябва внимателно да се обмисли ползата от лечението с панитумумаб спрямо риска от белодробни усложнения.
Електролитни нарушения
При някои пациенти са наблюдавани прогресивно намаляващи серумни нива на магнезий, водещи до тежка (степен 4) хипомагнезиемия. Пациентите трябва да бъдат периодично проследявани за хипомагнезиемия и придружаваща хипокалциемия преди започване на лечението с Vectibix и след това периодично до 8 седмици след приключване на лечението (вж. точка 4.8). Препоръчва се насищане с магнезий, ако е подходящо.
Наблюдавани са и други електролитни нарушения, включително хипокалиемия. Препоръчва се проследяване, както е посочено по-горе, и ако е подходящо, насищане с тези електролити.
Реакции, свързани с инфузията
При клинични проучвания с монотерапия и комбинирана терапия на mCRC (n = 2 224), са съобщени реакции, свързани с инфузията (появявящи се до 24 часа след инфузията) при пациентите, лекувани с Vеctibix, включително сериозни реакции, свързани с инфузията (степен 3 и степен 4).
При постмаркетинговата употреба са съобщавани сериозни реакции, свързани с инфузията, включително редки постмаркетингови съобщения с летален изход. Ако се появи тежка или животозастрашаваща реакция по време на инфузията или по което и да е време след инфузията [напр. наличие на бронхоспазъм, ангиоедем, хипотония, необходимост от парентерално лечение или анафилаксия], лечението с Vеctibix трябва да бъде окончателно преустановено (вж. точки 4.3 и 4.8).
Скоростта на инфузията трябва да се намали при пациенти, които получат лека или умерена реакция, свързана с инфузията (степен 1 и степен 2). Препоръчва се тази по-ниска скорост на инфузия да се поддържа при всички последващи инфузии.
Съобщавани са реакции на свръхчувствителност, появяващи се повече от 24 часа след инфузията, включително и случай на ангиоедем с летален изход, появил се повече от 24 часа след инфузията. Пациентите трябва да бъдат информирани за възможността от късна поява на реакцията и инструктирани да се свържат със своя лекар, ако се появят симптоми на реакция на свръхчувствителност.
Остра бъбречна недостатъчност
Наблюдавана е остра бъбречна недостатъчност при пациенти, които са развили тежка диария и дехидратация. Пациентите, които получат тежка диария, трябва да бъдат инструктирани да се посъветват спешно с медицински специалист.
Vеctibix в комбинация с иринотекан, болус 5-флуороурацил и левковорин (IFL) химиотерапия
При пациенти, получаващи Vеctibix в комбинация с IFL схема [болус 5-флуороурацил
(500 mg/m2), левковорин (20 mg/m2) и иринотекан (125 mg/m2)] се наблюдава висока честота на тежка диария (вж. точка 4.8). Поради това прилагането на Vеctibix в комбинация с IFL трябва да се избягва (вж. точка 4.5).
Vеctibix в комбинация с бевацизумаб и химиотерапевтични схеми
При пациенти, получаващи Vеctibix в комбинация с бевацизумаб и химиотерапия се наблюдава скъсяване на периода на преживяемост без прогресия и увеличаване на смъртните случаи. В рамената, лекувани с Vеctibix в комбинация с бевацизумаб и химиотерапия се наблюдава също по-висока честота на белодробна емболия, инфекции (предимно от кожен произход), диария, електролитен дисбаланс, гадене, повръщане и дехидратация. Vеctibix не трябва да се прилага в комбинация с химиотерапия, съдържаща бевацизумаб (вж. точки 4.5 и 5.1).
Vеctibix в комбинация с химиотерапия, базирана на оксалиплатин при пациенти с мутирал RAS
mCRC или при които RAS туморният статус не е известен
Комбинацията на Vеctibix с оксалиплатин съдържаща химиотерапия е противопоказана при пациенти с мутирал RAS mCRC или при които RAS mCRC статуса не е известен (вж. точки 4.3 и 5.1).
Установено е скъсяване на времето на преживяемост без прогресия (PFS) и на времето на обща преживяемост (OS) при пациенти с мутирали KRAS (екзон 2) тумори и допълнителни RAS (KRAS [екзони 3 и 4] или NRAS [екзони 2, 3 и 4]) мутации, които са получавали панитумумаб в комбинация с инфузия на 5-флуороурацил, левковорин и оксалиплатин (FOLFOX), спрямо FOLFOX самостоятелно (вж. точка 5.1).
RAS мутационният статус трябва да се определи чрез валидиран метод за изследване в лаборатория с опит (вж. точка 4.2). Ако Vеctibix ще се използва в комбинация с FOLFOX, се препоръчва мутационният статус да бъде определен в лаборатория, която участва във Външна програма за осигуряване на качеството при определяне на RAS или див тип статусът да бъде потвърден с тестване на двойни проби.
Очна токсичност
Съобщава се за сериозни случаи на кератит и улцерозен кератит, които може да доведат до перфорация на роговицата. Пациентите с признаци и симптоми на кератит като остри или влошаващи се: възпаление на окото, лакримация, чувствителност към светлина, замъглено зрение, болка и/или зачервяване на окото, трябва да бъдат насочени незабавно към офталмолог.
Ако се потвърди диагнозата улцерозен кератит, лечението с Vеctibix трябва да бъде прекъснато или преустановено. Ако се диагностицира кератит, ползите и рисковете от продължаване на лечението трябва да бъдат внимателно обмислени.
Vectibix трябва да се използва с внимание при пациенти с анамнеза за кератит, улцерозен кератит или тежка сухота в очите. Използването на контактни лещи също е рисков фактор за кератит и улцерация.
Пациенти с функционален статус 2 по ECOG, лекувани с Vеctibix в комбинация с химиотерапия
При пациенти с функционален статус 2 по ECOG (Източна кооперативна онкологична група, Eastern Cooperative Oncology Group) се препоръчва оценка на съотношението полза-риск преди започване на Vеctibix в комбинация с химиотерапия за лечение на mCRC. Не е доказано положително съотношение полза-риск при пациенти с функционален статус 2 по ECOG.
Пациенти в старческа възраст
Не е наблюдавана цялостна разлика в безопасността или ефикасността при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години), лекувани с Vеctibix като монотерапия. При пациенти в старческа възраст, лекувани с Vеctibix в комбинация с химиотерапия с FOLFIRI или FOLFOX, са съобщени по-голям брой сериозни нежелани реакции в сравнение със самостоятелно приложение на химиотерапия (вж. точка 4.8).
Предупреждения за помощните вещества
Този лекарствен продукт съдържа 3,45 mg натрий на ml, които са еквивалентни на 0,17% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО.
Данни от проучване за взаимодействията, включващо Vеctibix и иринотекан при пациенти с mCRC показват, че фармакокинетиката на иринотекан и на активния му метаболит SN-38 не се променя, когато лекарствените продукти се прилагат едновременно. Резултати от сравнително кръстосано проучване показват, че схемите, съдържащи иринотекан (IFL или FOLFIRI), нямат ефект върху фармакокинетиката на панитумумаб.
Vеctibix не трябва да се прилага в комбинация с IFL химиотерапия или с химиотерапия, съдържаща бевацизумаб. Наблюдавана е висока честота на тежка диария, когато панитумумаб е прилаган в комбинация с IFL (вж. точка 4.4) и са наблюдавани повишена токсичност и смъртни случаи, когато панитумумаб е комбиниран с бевацизумаб и химиотерапия (вж. точки 4.4 и 5.1).
Комбинацията на Vеctibix с оксалиплатин съдържаща химиотерапия е противопоказана при пациенти с мутирал RAS mCRC, или при които RAS mCRC статуса не е известен. При клинично изпитване е установено скъсяване на времето на преживяемост без прогресия и на времето на обща преживяемост при пациенти с мутирали RAS тумори, които са получавали панитумумаб и FOLFOX (вж. точки 4.4 и 5.1).
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на Vеctibix при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. EGFR участва в контрола на пренаталното развитие и може би има съществено значение за нормалната органогенеза, пролиферация и диференциация на развиващия се ембрион. Поради това Vеctibix има потенциал да причини увреждане на фетуса, когато се прилага на бременни жени.
Известно е, че човешките IgG преминават плацентарната бариера и поради това панитумумаб може да бъде предаден от майката на развиващия се фетус. Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечение с Vеctibix и до 2 месеца след последната доза. Ако Vеctibix се употребява през бременността или ако пациентката забременее, докато получава този лекарствен продукт, тя трябва да бъде уведомена за потенциалния риск от прекъсване на бременността или потенциалния риск за плода.
Кърмене
Не е известно дали панитумумаб се екскретира в кърмата. Тъй като човешките IgG се отделят в кърмата, възможно е панитумумаб също да се отделя. Потенциалът за абсорбция и увреждане на кърмачето след поглъщане не е известен. Препоръчва се жените да не кърмят по време на лечение с Vеctibix и до 2 месеца след последната доза.
Фертилитет
Проучвания при животни показват обратими ефекти върху менструалния цикъл и намален фертилитет при женски маймуни (вж. точка 5.3). Панитумумаб може да повлияе способността на жената за забременяване.
Vectibix може да има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите получат свързани с лечението симптоми, които повлияват тяхното зрение и/или способността да се концентрират и реагират, се препоръчва те да не шофират и да не работят с машини до отминаване на ефекта.
Обобщение на профила на безопасност
Въз основа на анализ на всички пациенти с mCRC от клинични изпитвания, получаващи монотерапия с Vеctibix и в комбинация с химиотерапия (n = 2 224), най-често съобщаваните нежелани реакции са кожните реакции, появявящи се при приблизително 94% от пациентите. Тези реакции са свързани с фармакологичните ефекти на Vеctibix, и по-голямата част от тях са леки до умерени по характер като 23% са тежки (степен 3) и < 1%-животозастрашаващи (степен 4). За клиничното поведение при кожни реакции, включително препоръки за промяна на дозата, вижте точка 4.4.
Много често съобщавани нежелани реакции, появявящи се при ≥ 20% от пациентите са стомашно-чревни нарушения [диария (46%), гадене (39%), повръщане (26%), запек (23%) и коремна болка (23%)]; общи нарушения [умора (35%), пирексия (21%)]; нарушения на метаболизма и храненето [намален апетит (30%)]; инфекции и инфестации [паронихия (20%)]; и нарушения на кожата и подкожната тъкан [обрив (47%), акнеформен дерматит (39%), пруритус (36%), еритема (33%) и суха кожа (21%)].
Табличен списък на нежеланите реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежелани реакции, съобщени при клинични изпитвания, при пациенти с mCRC, които са получавали панитумумаб самостоятелно или в комбинация с химиотерапия (n = 2 224) и от спонтанни съобщения. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Нежелани реакции | |||
| Системо- органен клас по MedDRA | Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) |
| Инфекции и инфестации | Конюнктивит Паронихия1 | Пустулозен обрив Целулит1Инфекция на пикочните пътищаФоликулит Локализирана инфекция | Инфекция на окото Инфекция на клепачите |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия | Левкопения | |
| Нежелани реакции | |||
| Системо- органен клас по MedDRA | Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност1 | Анафилактична реакция2 | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалиемия Хипомагнезиемия Намален апетит | Хипокалциемия Дехидратация Хипергликемия Хипофосфатемия | |
| Психиични нарушения | Безсъние | Тревожност | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие Замаяност | ||
| Нарушения на очите | БлефаритРастеж на миглите Увеличена лакримация Очна хиперемияСухо око Сърбеж в очитеДразнене на очите | Улцерозен кератит1,4 Кератит1 Дразнене на клепача | |
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | Цианоза | |
| Съдови нарушения | Дълбока венозна тромбоза ХипотонияХипертония Зачервяване на лицето | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея Кашлица | Белодробна емболия Епистаксис | Интерстициална белодробна болест3 Бронхоспазъм Сухота в носа |
| Стомашно- чревни нарушения | Диария1 Гадене Повръщане Коремна болка Стоматит Запек | Ректално кървене Сухота в устата Диспепсия Афтозна язва Хейлит Гастроезофагеална рефлуксна болест | Напукани устни Сухи устни |
| Нежелани реакции | |||
| Системо- органен клас по MedDRA | Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести (≥ 1/1 000 до< 1/100) |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан1 | Акнеформен дерматит ОбривЕритем Сърбеж Суха кожаКожни фисури Акне Алопеция | Кожни язви Лющене на кожатаЕксфолиативен обрив ДерматитПапулозен обрив Сърбящ обрив Еритематозен обрив Генерализиран обрив Макулозен обрив Макуло-папулозен обрив Кожна лезияКожна токсичност Струпеи Хипертрихоза Чупливост на ноктите Нарушение на ноктите Хиперхидроза Синдром напалмарно-плантарна еритродизестезия | Токсична епидермална некролиза1,4 Синдром на Stevens-Johnson1,4 Кожна некроза1,4 Ангиоедем1 Хирзутизъм Врастване на ноктите Онихолиза |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Болка в гърба | Болка в крайниците | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора Пирексия Астения Възпаление на лигавицата Периферен оток | Болка в гърдите БолкаСтудени тръпки | |
| Изследвания | Понижено тегло | Понижен магнезий в кръвта | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Реакция, свързана с инфузията1 | ||
1 Вижте точка “Описание на избрани нежелани реакции” по-долу
2 Вижте точка 4.4 Реакции, свързани с инфузията
3 Вижте точка 4.4 Белодробни усложнения
4 Кожна некроза, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза и улцерозен кератит са НЛР на панитумумаб, които са съобщени при постмаркетинговата употреба. За тези НЛР максималната категория честота е изчислена от горната граница на 95% доверителен интервал за стойността на оценка, въз основа на регулаторните ръководства за изчисляване на честотата на нежелани реакции от спонтанни съобщения. Максималната честота, изчислена от горната граница на 95% доверителен интервал за стойността на оценка, т.е. 3/2 224 (или 0,13%).
Профилът на безопасност на Vеctibix в комбинация с химиотерапия се състои от съобщените нежелани реакции на Vеctibix (като монотерапия) и токсичните ефекти на основната химиотерапевтична схема. Не са наблюдавани нови или влошаване на вече известни токсични
реакции извън очакваните адитивни ефекти. Кожните реакции са най-често появяващите се нежелани реакции при пациенти, които получават панитумумаб в комбинация с химиотерапия. Други токсични ефекти, които са наблюдавани с по-голяма честота при монотерапия, включват хипомагнезиемия, диария и стоматит. Тези токсични ефекти нечесто водят до преустановяване на лечението с Vеctibix или на химиотерапията.
Описание на избрани нежелани реакции
Стомашно-чревни нарушения
Когато е съобщавана, диарията е била главно лека или умерена по тежест. Тежка диария (степен 3 и 4) е съобщена при 2% от пациентите, лекувани с Vеctibix като монотерапия и при 16% от пациентите, лекувани с Vеctibix в комбинация с химиотерапия.
Има съобщения за остра бъбречна недостатъчност при пациенти, развили диария и дехидратация (вж. точка 4.4).
Реакции, свързани с инфузията
При клинични проучвания с монотерапия и комбинирана терапия на mCRC (n = 2 224), реакции, свързани с инфузията (появявящи се до 24 часа след която и да е инфузия), които могат да включват признаци и симптоми като втрисане, повишена температура или диспнея, са съобщени при приблизително 1% от пациентите, лекувани с Vеctibix, от които 0,3% са били тежки (степен 3 и 4).
Наблюдаван е случай на ангиоедем с летален изход при пациент с рекурентен и метастатичен сквамозно-клетъчен карцином на главата и шията, лекуван с Vеctibix по време на клинично изпитване. Събитие с летален изход е настъпило при повторна експозиция след предходен епизод на ангиоедем; двата епизода са настъпили след повече от 24 часа от приложението (вж. точки 4.3 и 4.4). При постмаркетинговата употреба са съобщени също реакции на свръхчувствителност, настъпили след повече от 24 часа след инфузията.
Относно клиничното поведение при реакции, свързани с инфузията, вижте точка 4.4.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Кожен обрив най-често се появява по лицето, горната част на гръдния кош и гърба, но може да се разпростре и по крайниците. Като последица от развитието на тежки кожни и подкожни реакции се съобщават инфекциозни усложнения, включително сепсис, в редки случаи водещ до смърт, целулит и локални абсцеси, изискващи инцизия и дренаж. Медианата на времето до първия симптом на кожната реакция е 10 дни, а медианата на времето до отзвучаване след последната доза Vеctibix е 31 дни.
Паронихийното възпаление е свързано с оток на латералния ръб на нокътя на пръстите на краката и ръцете.
За кожните реакции (включително ефекти върху ноктите), наблюдавани при пациенти, лекувани с Vectibix или други EGFR инхибитори е известно, че са свързани с фармакологичните ефекти на терапията.
При всички клинични изпитвания, кожни реакции се появяват при приблизително 94% от пациентите, получаващи Vеctibix като монотерапия или в комбинация с химиотерапия
(n = 2 224). Тези реакции включват главно обрив и акнеформен дерматит и в повечето случаи са леки до умерени по тежест. Тежки (степен 3) кожни реакции са съобщени при 23%, а животозастрашаващи (степен 4) кожни реакции при < 1% от пациентите. Наблюдавани са инфекциозни усложнения, които са животозастрашаващи и с летален изход, включително некротизиращ фасциит и сепсис при пациенти, лекувани с Vеctibix (вж. точка 4.4).
Относно клиничното поведение при кожни реакции, включително препоръки за промяна на дозата, вижте точка 4.4.
При постмаркетинговата употреба са съобщени редки случаи на кожна некроза, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза (вж. точка 4.4).
Очна токсичност
Съобщава се за сериозни случаи на кератит и улцерозен кератит, които може да доведат до перфорация на роговицата (вж. точка 4.4).
Други специални популации
Не е наблюдавана цялостна разлика в безопасността или ефикасността при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години), лекувани с Vеctibix като монотерапия. Съобщени са обаче повишен брой сериозни нежелани реакции при пациенти в старческа възраст, лекувани с Vеctibix в комбинация с химиотерапия с FOLFIRI (45% спрямо 32%) или FOLFOX
(52% спрямо 37%), в сравнение със самостоятелно приложение на химиотерапия (вж. точка 4.4). Сериозните нежелани реакции с най-голямо повишение на честотата включват диария при пациенти, лекувани с Vеctibix в комбинация с FOLFOX или FOLFIRI, и
дехидратация и белодробна емболия, когато пациентите са лекувани с Vеctibix в комбинация с FOLFIRI.
Безопасността на Vеctibix при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане не е проучвана.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При клинични проучвания са изпитвани дози до 9 mg/kg. Има съобщения за предозиране при дози приблизително два пъти над препоръчителната терапевтична доза (12 mg/kg).
Наблюдаваните нежелани реакции включват кожна токсичност, диария, дехидратация и умора, и са в съответствие с профила на безопасност при препоръчителната доза.
Фармакологични свойства - Vectibix 20 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, моноклонални антитела и конюгат антитяло-лекарство, ATC код: L01FE02
Механизъм на действие
Панитумумаб е рекомбинантно, изцяло човешко IgG2 моноклонално антитяло, което се свързва с висок афинитет и специфичност към човешкия EGFR. EGFR е трансмембранен гликопротеин, който е част от подсемейството на тип I тирозин-киназни рецептори, включващо EGFR (HER1/c-ErbB-1), HER2, HER3 и HER4. EGFR стимулира клетъчния растеж в нормалните епителни тъкани, включително кожата и космените фоликули и е експресиран върху различни туморни клетки.
Панитумумаб се свързва към лиганд свързващия домейн на EGFR и инхибира рецепторното автофосфорилиране, индуцирано от всички познати EGFR лиганди. Свързването на панитумумаб към EGFR води до интернализация на рецептора, инхибиране на клетъчния растеж, индукция на апоптозата и намаляване на интерлевкин 8 и производството на съдовия ендотелен растежен фактор.
KRAS и NRAS са високо свързани членове на семейството на RAS онкогените. KRAS и NRAS гените кодират малки GTP-свързващи протеини, включени в сигналната трансдукция. Редица стимули, включително тези от EGFR активират KRAS и NRAS, които от своя страна стимулират други интрацелуларни протеини да повишат клетъчната пролиферация, клетъчната преживяемост и ангиогенезата.
Активиращи мутации в RAS гените се появяват често при различни човешки тумори и са включени и в онкогенезата и в туморната прогресия.
Фармакодинамични ефекти
In vitro тестове и in vivo проучвания при животни показват, че панитумумаб инхибира растежа и преживяемостта на туморните клетки, които експресират EGFR. Не е установен антитуморен ефект на панитумумаб при човешки туморни ксенографти, които не експресират EGFR. При проучвания при животни, добавянето на панитумумаб към лъчетерапията, химиотерапията или други таргетни терапевтични средства води до увеличени антитуморни ефекти в сравнение само с лъчетерапия, химиотерапия или терапевтични средства за таргетна терапия.
Известно е, че кожните реакции (включително ефекти върху ноктите), наблюдавани при пациенти, лекувани с Vеctibix или други EGFR инхибитори, са свързани с фармакологичните ефекти на терапията (вж. точки 4.2 и 4.8).
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Данните за развитие на анти-панитумумаб антитела са оценявани чрез използването на два различни скрингови имунологични теста за определяне на свързващи анти-панитумумаб антитела (ELISA, с който се откриват антитела с висок афинитет и Biosensor имунологичен тест, с който се откриват антитела и с висок, и с нисък афинитет). При пациенти, чиито серуми са позитивни при единия или другия скринингов имунологичен тест, е извършен in vitro биологичен тест за определяне на неутрализиращи антитела.
Като монотерапия:
-
Честотата на свързващи антитела (с изключение на пациентите преди прилагане на дозата и преходно положителни) е < 1%, определена чрез тест за киселинна дисоциация ELISA
и 3,8%, определена чрез Biacore тест;
-
Честотата на неутралзиращи антитела (с изключение на пациентите преди прилагане на дозата и преходно положителни) е < 1%;
-
Сравнено с пациенти, които не развиват антитела, не се установява връзка между наличието на анти-панитумумаб антитела и фармакокинетиката, ефикасността и безопасността.
В комбинация с иринотекан- или оксалиплатин-базирана химиотерапия:
-
Честотата на свързващи антитела (с изключение на пациентите, положителни преди прилагане на дозата) е 1%, определена чрез тест за киселинна дисоциация ELISA и < 1%, определена чрез Biacore тест;
-
Честотата на неутралзиращи антитела (с изключение на пациентите, положителни преди прилагане на дозата) е < 1%;
-
Не са установени данни за променен профил на безопасност при пациенти с положителен тест за антитела към Vеctibix.
Откриването на образуването на антитела зависи от чувствителността и специфичността на теста. Наблюдаваната честота на позитивиране на антитела при анализ може да бъде повлияна от редица фактори, включително методология на теста, работа с пробата, време на събиране на пробите, съпътстващи лекарствени продукти и подлежащо заболяване, поради това сравняване на честотата на антитела към други продукти може да бъде подвеждащо.
Клинична ефикасност като монотерапия
Ефикасността на Vеctibix като монотерапия при пациенти с метастатичен колоректален рак (mCRC), които имат прогресия на заболяването по време на или след предшестваща химиотерапия, е проучена при отворени изпитвания с едно рамо (585 пациенти) и в две рандомизирани контролирани изпитвания в сравнение с най-добро поддържащо лечение (463 пациенти) и спрямо цетуксимаб (1 010 пациенти).
Проведено е многонационално, рандомизирано, контролирано изпитване при 463 пациенти с EGFR експресиращ метастатичен карцином на колона или ректума след потвърден неуспех на схеми, съдържащи оксалиплатин и иринотекан. Пациентите са рандомизирани 1:1 да получават Vеctibix в доза 6 mg/kg, прилагана веднъж на всеки две седмици, плюс най-доброто поддържащо лечение (без химиотерапия) (BSC) или само BSC. Пациентите са лекувани до прогресия на заболяването или до поява на неприемлива токсичност. Пациентите само на BSC при прогресия на заболяването са подходящи за преминаване към съпътстващо проучване и получават Vеctibix в доза 6 mg/kg, прилагана веднъж на всеки две седмици.
Първичната крайна точка е PFS. Проучването е анализирано ретроспективно по див тип KRAS (екзон 2) статус спрямо мутирал KRAS (екзон 2) статус. Туморни проби, получени при първична резекция на колоректален карцином са анализирани за наличието на седем най-чести активиращи мутации в кодон 12 и 13 на KRAS гена. Пациентите (427 (92%)) са били оценяеми за KRAS статус, от които 184 са с мутации. Резултатите за ефикасност от анализ, коригиран за възможни отклонения като резултат на оценка извън схемата, са показани в таблицата по-долу. Нe е наблюдавана разлика по отношение на общата преживяемост (OS) в която и да е от групите.
| Популация с див тип KRAS(екзон 2) | Популация с мутирал KRAS(екзон 2) | |||
| Vectibix плюс BSC (n = 124) | BSC (n = 119) | Vectibix плюс BSC (n = 84) | BSC (n = 100) | |
| ORR n (%) | 17% | 0% | 0% | 0% |
| Честота на повлияване (оценена от изследователя)a (95% CI) | 22%(14, 32) | 0%(0, 4) | ||
| Стабилно заболяване | 34% | 12% | 12% | 8% |
| PFS | ||||
| Коефициент на риск (95% CI) | 0,49 (0,37, 0,65), p < 0,0001 | 1,07 (0,77, 1,48), p = 0,6880 | ||
| Медиана (седмици) | 16,0 | 8,0 | 8,0 | 8,0 |
BSC = най‑добро поддържащо лечение CI = доверителен интервал
ORR = честота на обективен отговор PFS = преживяемост без прогресия
a При пациенти, които са преминали на панитумумаб след прогресия само на BSC (95% CI)
При експлораторен анализ на банка от туморни проби от това проучване, 11 от 72 пациенти (15%) с див тип RAS тумори, получаващи панитумумаб, са имали обективно повлияване, в сравнение със само 1 от 95 пациенти (1%) с мутирал RAS туморен статус. Освен това,
лечението с панитумумаб е свързано с подобрена PFS в сравнение с BSC при пациенти с див тип RAS тумори (HR = 0,38 [95% CI: 0,27, 0,56]), но не и при пациенти с тумори, носещи RAS мутация (HR = 0,98 [95% CI: 0,73, 1,31]).
Ефикасността на Vectibix е оценена също в едно отворено изпитване при пациенти с див тип KRAS (екзон 2) mCRC. Общо 1 010 пациенти, рефрактерни на химиотерапия, са рандомизирани 1:1 да получават Vectibix или цетуксимаб, за да се изследва дали Vectibix е с не по-малка ефикасност от цетуксимаб. Първичната крайна точка е OS. Вторичните крайни точки включват PFS и честота на обективен отговор (ORR).
Резултатите за ефикасност от изпитването са представени в таблицата по-долу.
| Популация с див тип KRAS(екзон 2) | Vectibix(n = 499) | Цетуксимаб(n = 500) |
| OS | ||
| Медиана (месеци) (95% CI) | 10,4 (9,4; 11,6) | 10,0 (9,3; 11,0) |
| Коефициент на риск (95% CI) | 0,97 (0,84; 1,11) | |
| PFS | ||
| Медиана (месеци) (95% CI) | 4,1 (3,2; 4,8) | 4,4 (3,2; 4,8) |
| Коефициент на риск (95% CI) | 1,00 (0,88; 1,14) | |
| ORR | ||
| n (%) (95% CI) | 22% (18%; 26%) | 20% (16%; 24%) |
| Съотношение на шансовете (95% CI) | 1,15 (0,83; 1,58) | |
ORR = честота на обективен отговор CI = доверителен интервал
OS = обща преживяемост
PFS = преживяемост без прогресия
Като цяло, профилът на безопасност на панитумумаб е подобен на този на цетуксимаб,
по-специално по отношение на кожна токсичност. Реакциите, свързани с инфузията обаче са по-чести при цетуксимаб (13% спрямо 3%), но електролитните нарушения са по-чести при панитумумаб, особено хипомагнезиемия (29% спрямо 19%).
Клинична ефикасност в комбинация с химиотерапия
Сред пациентите с див тип RAS mCRC, PFS, OS и ORR са подобрени при участниците, получаващи панитумумаб плюс химиотерапия (FOLFOX или FOLFIRI), в сравнение с тези, получаващи само химиотерапия. Пациентите с допълнителни мутации в RAS извън KRAS екзон 2 е малко вероятно да имат полза от добавянето на панитумумаб към FOLFIRI и е наблюдаван вреден ефект при добавянето на панитумумаб към FOLFOX при тези пациенти. Установено е, че BRAF мутациите в екзон 15 са прогностични за по-лош резултат. BRAF мутациите не са прогностични по отношение на изхода от лечението с панитумумаб в комбинация с FOLFOX или FOLFIRI.
Първа линия в комбинация с FOLFOX
Ефикасността на Vеctibix в комбинация с оксалиплатин, 5-флуороурацил (5-FU) и левковорин (FOLFOX) е оценена в рандомизирано, контролирано изпитване при 1 183 пациенти с mCRC с първична крайна точка PFS. Другите ключови крайни точки включват OS, ORR, време до повлияване, време до прогресия (TTP) и продължителност на повлияване. Проучването е анализирано проспективно по туморен KRAS (екзон 2) статус, който е бил оценяем при 93% от пациентите.
Извършен е предварително определен ретроспективен подгрупов анализ на 641 пациенти от 656-те пациенти с див тип KRAS (екзон 2) mCRC. Туморните проби на пациентите с див тип KRAS екзон 2 (кодони 12/13) статус са изследвани за допълнителни RAS мутации в KRAS
екзон 3 (кодон 61) и екзон 4 (кодони 117/146) и NRAS екзон 2 (кодони 12/13), екзон 3 (кодон 61) и екзон 4 (кодони 117/146) и BRAF екзон 15 (кодон 600). Честотата на тези допълнителни RAS мутации в популацията с див тип KRAS екзон 2 е приблизително 16%.
Резултатите при пациенти с див тип RAS mCRC и мутирал RAS mCRC са представени в таблицата по-долу.
| Vectibix плюс FOLFOX(месеци) Медиана (95% CI) | FOLFOX(месеци) Медиана (95% CI) | Разлика (месеци) | Коефициент на риска(95% CI) | |
| Популация с див тип RAS | ||||
| PFS | 10,1 | 7,9 | 2,2 | 0,72 |
| (9,3, 12,0) | (7,2, 9,3) | (0,58, 0,90) | ||
| OS | 26,0 | 20,2 | 5,8 | 0,78 |
| (21,7, 30,4) | (17,7, 23,1) | (0,62, 0,99) | ||
| Популация с мутирал RAS | ||||
| PFS | 7,3 | 8,7 | -1,4 | 1,31 |
| (6,3, 7,9) | (7,6, 9,4) | (1,07, 1,60) | ||
| OS | 15,6 | 19,2 | -3,6 | 1,25 |
| (13,4, 17,9) | (16,7, 21,8) | (1,02, 1,55) | ||
CI = доверителен интервал OS = обща преживяемост
PFS = преживяемост без прогресия
Впоследствие са установени допълнителни мутации в KRAS и NRAS в екзон 3 (кодон 59) (n = 7). Експлораторен анализ показва сходни резултати с тези в предишната таблица.
Комбинация с FOLFIRI
Ефикасността на Vеctibix при втора линия в комбинация с иринотекан, 5-флуороурацил (5-FU) и левковорин (FOLFIRI) е оценена в рандомизирано, контролирано изпитване при
1 186 пациенти с mCRC с първични крайни точки на OS и PFS. Другите ключови крайни точки включват ORR, време до повлияване, TTP и продължителност на повлияване. Проучването е анализирано проспективно по туморен KRAS (екзон 2) статус, който е бил оценяем при 91% от пациентите.
Извършен е предварително определен ретроспективен подгрупов анализ на 586 пациенти от 597-те пациенти с див тип KRAS (екзон 2) mCRC, при който туморни проби от тези пациенти са изследвани за допълнителни RAS и BRAF мутации както е описано по-горе. Установяването на RAS/BRAF е 85% (1 014 от 1 186 рандомизирани пациенти). Честотата на тези допълнителни RAS мутации (KRAS екзони 3, 4 и NRAS екзони 2, 3 и 4) при популацията с див тип KRAS
(екзон 2) е приблизително 19%. Честотата на BRAF мутация в екзон 15 при популацията с див тип KRAS (екзон 2) е приблизително 8%. Резултатите за ефикасност при пациенти с див тип RAS mCRC и мутирал RAS mCRC са показани в таблицата по-долу.
| Vectibix плюс FOLFIRI(месеци) Медиана (95% CI) | FOLFIRI(месеци) Медиана (95% CI) | Коефициент на риска (95% CI) | |
| Популация с див тип RAS | |||
| PFS | 6,4 | 4,6 | 0,70 |
| (5,5, 7,4) | (3,7, 5,6) | (0,54, 0,91) | |
| OS | 16,2 | 13,9 | 0,81 |
| (14,5, 19,7) | (11,9, 16,0) | (0,63, 1,02) | |
| Популация с мутирал RAS | |||
| PFS | 4,8 | 4,0 | 0,86 |
| (3,7, 5,5) | (3,6, 5,5) | (0,70, 1,05) | |
| OS | 11,8 | 11,1 | 0,91 |
| (10,4, 13,1) | (10,2, 12,4) | (0,76, 1,10) | |
CI = доверителен интервал OS = обща преживяемост
PFS = преживяемост без прогресия
Ефикасността на Vectibix при първа линия в комбинация с FOLFIRI е оценена в проучване с едно рамо при 154 пациенти с първична крайна точка честота на обективен отговор (ORR). Другите ключови крайни точки включват PFS, време до повлияване, TTP и продължителност на повлияване.
Извършен е предварително определен ретроспективен подгрупов анализ на 143 пациенти от 154-те пациенти с див тип KRAS (екзон 2) mCRC, при който туморни проби от тези пациенти са изследвани за допълнителни RAS мутации. Честотата на тези допълнителни RAS мутации (KRAS екзони 3, 4 и NRAS екзони 2, 3 и 4) при популацията с див тип KRAS (екзон 2) е приблизително 10%.
Резултатите при пациенти с див тип RAS mCRC и мутирал RAS mCRC от първичния анализ са показани в таблицата по-долу.
| Панитумумаб + FOLFIRI | ||
| Див тип RAS(n = 69) | Мутирал RAS(n = 74) | |
| ORR (%) (95% CI) | 59(46, 71) | 41(30, 53) |
| Медиана на PFS (месеци) (95% CI) | 11,2(7,6, 14,8) | 7,3(5,8, 7,5) |
| Медиана на продължителност на повлияване (месеци) (95% CI) | 13,0(9,3, 15,7) | 5,8(3,9, 7,8) |
| Медиана на TTP (месеци) (95% CI) | 13,2(7,8, 17,0) | 7,3(6,1, 7,6) |
CI = доверителен интервал
ORR = честота на обективен отговор PFS = преживяемост без прогресия TTP = време до прогресия
Първа линия - комбинация с бевацизумаб и химиотерапия, базирана на оксалиплатин или иринотекан
При рандомизирано, отворено, контролирано клинично изпитване, химиотерапия (FOLFOX или FOLFIRI) и бевацизумаб са прилагани със или без панитумумаб като първа линия лечение при пациенти с метастатичен колоректален рак (n = 1 053 [n = 823 кохорта с оксалиплатин,
n = 230 кохорта с иринотекан]). Лечението с панитумумаб е прекратено поради статистически
значимо намаляване на PFS при пациенти, получаващи панитумумаб, установено по време на междинен анализ.
Основната цел на проучването е сравнение на PFS в кохортата с оксалиплатин. В окончателния анализ коефициентът на риск за PFS е 1,27 (95% CI: 1,06, 1,52). Медианата на PFS е 10,0
(95% CI: 8,9, 11,0) и 11,4 (95% CI: 10,5, 11,9) месеца, съответно за рамото на панитумумаб и за рамото без панитумумаб. Наблюдавано е увеличение на смъртността в рамото на панитумумаб. Коефициентът на риск за обща преживяемост е 1,43 (95% CI: 1,11, 1,83). Медианата на обща преживяемост е 19,4 (95% CI: 18,4, 20,8) и 24,5 (95% CI: 20,4, 24,5) за рамото с панитумумаб и за рамото без панитумумаб.
Допълнителният анализ на данните за ефикасност по KRAS (екзон 2) статус не установява подгрупа пациенти, които са се повлияли благоприятно от панитумумаб в комбинация с химиотерапия на базата на оксалиплатин или иринотекан и бевацизумаб. За подгрупата пациенти с див тип KRAS от кохортата с оксалиплатин, коефициентът на риск за PFS е 1,36 с 95% CI: 1,04-1,77. За подгрупата с мутирал KRAS, коефициентът на риск за PFS е 1,25 с
95% CI: 0,91-1,71. Наблюдава се тенденция за обща преживяемост в полза на контролното рамо при подгрупата пациенти с див тип KRAS от кохортата с оксалиплатин (коефициент на
риск = 1,89; 95% CI: 1,30, 2,75). Наблюдава се също тенденция за по-лоша преживяемост при панитумумаб за кохортата с иринотекан (коефициент на риск = 1,42; 95% CI: 0,77; 2,62), независимо от KRAS мутационния статус. Като цяло, лечението с панитумумаб, комбинирано с химиотерапия и бевацизумаб е свързано с неблагоприятен профил полза/риск независимо от KRAS мутационния статус на тумора.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучвания с Vеctibix във всички подгрупи на педиатричната популация за показанието колоректален рак (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Vеctibix, приложен като монотерапия или в комбинация с химиотерапия, показва нелинейна фармакокинетика.
След прилагане на единична доза панитумумаб като 1-часова инфузия, площта под кривата концентрация-време (AUC) се увеличава в по-висока степен, отколкото при доза- пропорционален модел и клирънсът (CL) на панитумумаб намалява от 30,6 на 4,6 ml/kg/дeн, при повишаване на дозата от 0,75 на 9 mg/kg. Обаче, при дози над 2 mg/kg, AUC на панитумумаб се увеличава приблизително доза-пропорционално.
След препоръчителната схема на прилагане (6 mg/kg, прилаган веднъж на всеки 2 седмици като 1-часова инфузия), концентрациите на панитумумаб достигат стационарно състояние при третата инфузия, със средни (± Стандартно отклонение [SD]) пикова и най-ниска концентрации, съответно, 213 ± 59 и 39 ± 14 µg/ml. Средните стойности (± SD) на AUC0-tau и CL са, съответно, 1 306 ± 374 µg•дeн/ml и 4,9 ± 1,4 ml/kg/ден. Елиминационният полуживот е
приблизително 7,5 дни (диапазон от 3,6 до 10,9 дни).
Проведен е популационен фармакокинетичен анализ за изследване на потенциалните ефекти на определени ковариати върху фармакокинетиката на панитумумаб. Резултатите подсказват, че възрастта (21-88), полът, расата, чернодробната функция, бъбречната функция, химиотерапевтичните средства и интензивността на оцветяване на мембраната (1+, 2+, 3+) на EGFR върху туморните клетки нямат видимо влияние върху фармакокинетиката на панитумумаб.
Не са провеждани клинични проучвания за изследване на фармакокинетиката на панитумумаб при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.
Фармацевтични данни - Vectibix 20 mg/ml
Натриев хлорид
Натриев ацетат трихидрат
Ледена оцетна киселина (за корекция на pH) Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.
Флакон
3 години.
Разреден разтвор
Vectibix не съдържа антимикробен консервант или бактериостатично средство. Продуктът трябва да се използва веднага след разреждане. В случай, че не се използва веднага, периодът на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и не трябва да бъдат повече от 24 часа при температура от 2°C - 8°C. Разреденият разтвор не трябва да се замразява.
Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната картонена опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Флакон от стъкло тип I със запушалка от еластомер, алуминиева обкатка и пластмасово отчупващо се капаче.
Един флакон съдържа или 100 mg панитумумаб в 5 ml, или 400 mg панитумумаб в 20 ml концентрат за инфузионен разтвор.
Опаковка с 1 флакон.
Vеctibix е предназначен само за еднократна употреба. Vеctibix трябва да се разрежда в натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор от медицински специалист при спазване на асептична техника. Не разклащайте и не размесвайте енергично флакона. Vectibix трябва да се провери визуално преди приложение. Разтворът трябва да е безцветен и може да съдържа видими, полупрозрачни до бели, аморфни, протеинови частици (които ще бъдат отстранени чрез филтрация през системата). Не прилагайте Vectibix, ако видът му не е като описания
по-горе. Използвайте само игла за подкожно приложение с диаметър 21 или по-малък, за да изтеглите необходимото количество Vеctibix за доза от 6 mg/kg. Не използвайте устройства без игла (например адаптори за флакон), за да изтеглите съдържанието на флакона. Разредете в общ обем 100 ml. Крайната концентрация не трябва да надвишава 10 mg/ml. Дози, по-високи от 1 000 mg, трябва да се разреждат в 150 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор (вж. точка 4.2). Разреденият разтвор трябва да се разбърква чрез внимателно обръщане, да не се разклаща.
Vеctibix трябва да се прилага, като се използва 0,2 или 0,22 микрометра филтър с ниско протеинно свързване, посредством периферен път или постоянен катетър.
Не е установена несъвместимост между Vеctibix и натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор в сакове от поливинилхлорид или полиолефин.
Изхвърлете флакона и всяка останала във флакона течност след еднократната употреба.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
C18.1: Апендикс,
C18.2: Колон асценденс,
C18.3: Флексура хепатика,
C18.4: Колон трансверзум,
C18.5: Флексура лиеналис,
C18.6: Колон десценденс,
C18.7: Колон сигмоидеум,
C18.8: Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на дебелото черво,
C18.9: Дебело черво, неуточнена част,
C19: Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област,
C20: Злокачествено новообразувание на правото черво (ректум)