Velphoro 500 mg - Chewable tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Velphoro 500 mg
Velphoro е показан за контролиране на серумните нива на фосфор в хода на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при възрастни пациенти, подложени на хемодиализа (ХД) или перитонеална диализа (ПД).
Velphoro е показан за контролиране на серумните нива на фосфор при педиатрични пациенти на възраст 2 години и по-големи с ХБЗ стадии 4–5 (дефинирани чрез скорост на гломерулна филтрация < 30 ml/min/1,73 m²) или с ХБЗ на диализа.
Velphoro трябва да се използва в контекста на многостранен терапевтичен подход, който би могъл да включва добавка на калций, 1,25-дихидроксивитамин D3 или някой от неговите аналози, или калциеви миметици за контролиране на развитието на бъбречна остеодистрофия.
Дозировка
Начална доза за възрастни и юноши (≥ 12 години)
Препоръчителната начална доза е 1 500 mg желязо (3 таблетки) дневно, разделени съобразно храненията за деня.
Титриране и поддръжка за възрастни и юноши (≥ 12 години)
Серумните нива на фосфор трябва да се проследяват и дозата сукрофериоксихидроксид да се титрира (възходящо или низходящо) със стъпки от 500 mg желязо (1 таблетка) дневно на всеки 2–4 седмици до постигане на приемливо серумно ниво на фосфор, с редовно проследяване след това.
В клиничната практика лечението се основава на необходимостта да се контролират серумните нива на фосфор, въпреки че пациентите, които се повлияват от терапията с Velphoro, обикновено постигат оптимални серумни нива на фосфор при дози 1 500–2 000 mg желязо дневно (от 3 до 4 таблетки).
Ако една или повече дози бъдат пропуснати, при следващото хранене трябва да се приеме обичайната доза от лекарствения продукт.
Максимална поносима дневна доза за възрастни и юноши (≥12-годишна възраст)
Максималната препоръчителна доза е 3 000 mg желязо (6 таблетки)
Начална доза, титриране и поддръжка за педиатрични пациенти (2 до <12-годишна възраст) Velphoro се предлага също като 125 mg перорален прах в саше за употреба при педиатрични пациенти на възраст от 2 до < 12 години. Изборът на форма зависи от възрастта, предпочитанията, характеристиките и комплайънса на пациента. При преминаване от едната форма на другата и обратно трябва да се използва същата препоръчителна доза.
Препоръчителните начални дози и титриране на дозите Velphoro за педиатрични пациенти на възраст 2 до <12 години са показани в Таблица 1.
Таблица 1 Препоръчителни начални дози и титриране на дозите за педиатрични пациенти на възраст от 2 до < 12 години
| Възраст на пациента (години) | Начална дневна доза | Увеличения или намаления на дозата | Максимална препоръчителна дневна доза |
| От ≥ 2 до < 6 | 500 mg | 125 mg или 250 mg | 1 250 mg |
| От ≥ 6 до < 9 | 750 mg | 125 mg, 250 mg или 375 mg | 2 500 mg |
| От ≥ 9 до < 12 | 1 000 mg | 250 mg или 500 mg | 3 000 mg |
При пациенти на възраст от 2 до < 6 години трябва да се прилага перорален прах, тъй като формата на таблетките за дъвчене не е подходяща за тази възрастова група.
За пациенти на възраст от 6 до < 12 години могат да се предписват таблетки за дъвчене Velphoro вместо или в комбинация с перорален прах Velphoro, в случай че дневната доза е 1 000 mg желязо (2 таблетки за дъвчене) или повече.
Серумните нива на фосфор трябва да се проследяват и дозата сукрофериоксихидроксид да се титрира възходящо или низходящо на стъпки дневно на всеки 2 – 4 седмици, докато се достигне приемливо серумно ниво на фосфор, с редовно проследяване след това.
Педиатрична популация (на възраст <2 години)
Безопасността и ефикасността на Velphoro при деца под 2 години не са установени. Липсват данни.
Бъбречно увреждане
Velphoro е показан за контролиране на серумните нива на фосфор при възрастни пациенти
с ХБЗ, подложени на ХД или ПД. Няма клинични данни при пациенти с бъбречно увреждане в по-ранни стадии.
Чернодробно увреждане
Пациентите с тежко чернодробно увреждане са били изключени от участие в клинични проучвания със сукрофериоксихидроксид. Въпреки това данни за чернодробно увреждане или значима промяна на чернодробните ензими не са наблюдавани в клиничните проучвания със сукрофериоксихидроксид. Вижте допълнителна информация в точка 4.4.
Популация в старческа възраст (≥ 65 години)
Velphoro е прилаган при повече от 248 хора в старческа възраст (на възраст ≥ 65 години) съгласно одобрената схема на прилагане. От общия брой участници в клинични проучвания на
сукрофериоксихидроксид 29,7% са били на възраст 65 и повече години, а 8,7% са били на възраст 75 и повече години. Не са прилагани специални указания за доза и приложение при хората в старческа възраст в тези проучвания и схемите на прилагане не са били свързани
с никакви сериозни опасения. Начин на приложение
Перорално приложение
Velphoro представлява таблетка за дъвчене и трябва да се приема с храна. За да се увеличи до максимум адсорбцията на фосфатите от храната, общата дневна доза трябва да бъде разделена съобразно храненията за деня. От пациентите не се изисква да пият повече течности от обикновено и трябва да се придържат към предписаните си диети. Таблетките трябва да се дъвчат или разтрошават, таблетките не трябва да се поглъщат цели.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Хемохроматоза и всяко друго нарушение, свързано с натрупване на желязо.
Перитонит, стомашни и чернодробни нарушения и стомашно-чревна операция
Пациенти със скорошна анамнеза за перитонит (в рамките на последните 3 месеца), значими стомашни или чернодробни нарушения, както и пациенти с голяма стомашно-чревна хирургична интервенция не са били включвани в клинични проучвания с Velphoro. Лечението с Velphoro трябва да се прилага при тези пациенти само след внимателна оценка на съотношението полза/риск.
Промяна в цвета на изпражненията
Сукрофериоксихидроксид може да предизвика промяна в цвета (почерняване) на изпражненията. Промененият (черният) цвят на изпражненията визуално може да маскира кървене от стомашно-чревния тракт (вж. точка 4.5).
Информация за захароза и нишестета (въглехидрати)
Velphoro съдържа захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захарозо-изомалтазен дефицит не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Може да бъде вредно за зъбите.
Velphoro съдържа картофено нишесте и прежелатинизирано царевично нишесте. Пациенти
с диабет трябва да си отбележат, че една таблетка Velphoro е еквивалентна на приблизително 1,4 g въглехидрати (еквивалентни на 0,116 хлебни единици).
Velphoro почти не се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Въпреки че потенциалът за взаимодействия с лекарствени продукти изглежда малък, при едновременно лечение
с лекарствени продукти с тесен терапевтичен индекс трябва да се наблюдават клиничният ефект и нежеланите събития в началото на лечението или при корекция на дозата както на Velphoro, така и на едновременно прилагания лекарствен продукт, или лекарят трябва да обмисли измерване на нивата в кръвта. Когато се прилага лекарствен продукт, за който вече е известно, че взаимодейства с желязо (например алендронат или доксициклин) или има потенциал за взаимодействие със сукрофериоксихидроксид само на базата на in vitro
проучвания – например левотироксин, този лекарствен продукт трябва да се прилага най-малко един час преди или два часа след Velphoro.
In vitro и in vivo проучвания показват, че бионаличността на вададустат и роксадустат може да е намалена, когато се приемат съпътстващо с фосфат-свързващи вещества, включително Velphoro.
За да се сведат до минимум потенциалните взаимодействия с Velphoro, вададустат и роксадустат трябва да се прилагат поне един час преди или два часа след Velphoro.
In vitro проучвания със следните активни вещества не показват значимо взаимодействие: ацетилсалицилова киселина, цефалексин, синакалцет, ципрофлоксацин, клопидогрел, еналаприл, хидрохлоротиазид, метформин, метопролол, нифедипин, пиоглитазон и хинидин.
Проучвания за взаимодействия са провеждани само при здрави доброволци. Тези проучвания са проведени при здрави мъже и жени с лосартан, фуросемид, дигоксин, варфарин и омепразол.
Едновременното приложение на Velphoro не оказва влияние върху бионаличността на тези лекарствени продукти, измерена чрез площта под кривата (AUC).
Данните от клинични проучвания показват, че сукрофериоксихидроксид не повлиява липид-понижаващите ефекти на инхибитори на HMG-CoA редуктазата (напр. аторвастатин и симвастатин). Освен това post hoc анализи от клиничните проучвания не показват влияние на Velphoro върху iPTH-понижаващия ефект на пероралните аналози на витамин D. Нивата на витамин D и 1,25-дихидроксивитамин D остават непроменени.
Velphoro не повлиява тестовете за окултни кръвоизливи в изпражненията на базата на гуаякол (Haemoccult) или имунобазирани (iColo Rectal и Hexagon Obti).
Бременност
Липсват клинични данни от употребата на сукрофериоксихидроксид при бременни жени с експозиция.
Проучванията за репродуктивна токсичност и токсичност за развитието при животни не показват риск по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Сукрофериоксихидроксид трябва да се използва от бременни жени само при категорична необходимост след внимателна оценка на съотношението полза/риск.
Кърмене
Липсват клинични данни от употребата на Velphoro при кърмещи жени. Тъй като абсорбцията на желязо от този лекарствен продукт е минимална (вж. точка 5.2), екскрецията на желязо от сукрофериоксихидроксид в кърмата е малко вероятна. Трябва да се вземе решение дали да се продължи кърменето или да се продължи терапията със сукрофериоксихидроксид, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с Velphoro за майката.
Фертилитет
Липсват данни за ефекта на Velphoro върху фертилитета при хора. В проучвания при животни не са наблюдавани нежелани ефекти върху копулативните способности, фертилитета и параметрите на потомството след третиране със сукрофериоксихидроксид (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Настоящият профил на безопасност на Velphoro се основава на общо 778 пациенти на хемодиализа и 57 пациенти на перитонеална диализа, които получават лечение със сукрофериоксихидроксид за период до 55 седмици.
В тези клинични проучвания приблизително 43% от пациентите изпитват поне една нежелана реакция по време на лечението с Velphoro, а 0,36% от нежеланите реакции са съобщени като сериозни. По-голямата част от нежеланите реакции, съобщени от проучвания, са стомашно-чревни нарушения, като най-често съобщаваните нежелани реакции са диария и промяна
в цвета на изпражненията (много чести). По-голямата част от тези стомашно-чревни нарушения се появяват рано в хода на лечението и отслабват с течение на времето при продължаване на прилагането. Дозозависими тенденции не са наблюдавани в профила на нежеланите реакции на Velphoro.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, съобщени при употребата на Velphoro при дози от 250 mg желязо дневно до 3 000 mg желязо дневно при тези пациенти (n=835), са посочени в Таблица 2.
По честота на съобщаване са класифицирани като много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до
< 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100).
Таблица 2 Нежелани реакции, установени в клинични проучвания
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хиперкалциемия Хипокалциемия | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Задух | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Диария* Промяна в цвета наизпражненията | Гадене Запек Повръщане ДиспепсияКоремна болка Флатуленция Оцветяване на зъбите | Раздуване на корема ГастритКоремен дискомфорт Дисфагия Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)Оцветяване на езика |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус Обрив | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Необичаен вкус на продукта | Умора |
Описание на избрани нежелани реакции
*Диария
Диария възникна при 11,6% от пациентите в клиничните проучвания. В 55-седмичните дългосрочни проучвания по-голямата част от тези нежелани реакции с диария са преходни, появяват се рано при започване на лечението и водят до прекратяването му при 3,1% от пациентите.
Педиатрична популация
Като цяло профилът на безопасност на Velphoro при педиатрични (от 2 до < 18 години) и възрастни пациенти е съпоставим. Най-често съобщаваните нежелани реакции са стомашно-чревни нарушения, включително диария (много чести, 16,7%), повръщане (чести, 6,1%), гастрит (чести, 3,0%) и промяна в цвета на изпражненията (чести, 3,0%).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена
в Приложение V.
Фармакологични свойства - Velphoro 500 mg
Фармакотерапевтична група: Всички други терапевтични продукти; лекарства за лечение на хиперкалиемия и хиперфосфатемия; ATC код: V03AE05
Механизъм на действие
Velphoro съдържа сукрофериоксихидроксид, който се състои от полинуклеарен железен (III)-оксихидроксид (pn-FeOOH), захароза и нишестета. Свързването на фосфати се осъществява чрез обмен на лиганди между хидроксилни групи и/или вода и фосфатни йони в целия физиологичен рН диапазон на стомашно-чревния тракт.
Серумните нива на фосфор намаляват в резултат на намалената абсорбция на фосфати от храната.
Клинична ефикасност
Едно клинично проучване фаза 3 е проведено при пациенти с ХБЗ на диализа за изследване на ефикасността и безопасността на Velphoro в тази популация. Това проучване е отворено, рандомизирано, активно-контролирано (севеламеров карбонат), паралелногрупово проучване с продължителност до 55 седмици. Възрастни пациенти с хиперфосфатемия (серумни нива на фосфор ≥ 1,94 mmol/l) са лекувани със сукрофериоксихидроксид при начална доза 1 000 mg желязо дневно, с последващ 8-седмичен период на титриране на дозата. Не по-малката ефикасност в сравнение със севеламеров карбонат е определена на седмица 12. Участниците продължават приема на своето проучвано лекарство от седмица 12 до седмица 55. От
седмица 12 до седмица 24 е разрешено титриране на дозата от съображения както за
поносимост, така и за ефикасност. Лечение на субпопулации от пациенти от седмица 24 до седмица 27 с поддържаща доза сукрофериоксихидроксид (от 1 000 до 3 000 mg желязо дневно) или ниска доза (250 mg желязо дневно) сукрофериоксихидроксид показва по-голяма ефикасност на поддържащата доза.
В Проучване-05A 1 055 пациенти на хемодиализа (N = 968) или перитонеална диализа (N = 87) със серумен фосфор ≥ 1,94 mmol/l след 2–4-седмичен период на очистване на фосфат-свързващото вещество са рандомизирани и лекувани или със сукрофериоксихидроксид
с начална доза 1 000 mg желязо дневно (N = 707), или с активна контрола (севеламеров карбонат, N = 348) в продължение на 24 седмици. В края на 24-та седмица 93 пациенти на хемодиализа, чиито серумни нива на фосфор са контролирани (< 1,78 mmol/l)
със сукрофериоксихидроксид в първата част на проучването, са рандомизирани да продължат лечението или с тяхната поддържаща доза сукрофериоксихидроксид в 24-та седмица (N = 44), или с неефективна ниска доза като контрола 250 mg желязо дневно (N = 49) за още 3 седмици.
След приключването на Проучване-05A 658 пациенти (597 на хемодиализа и 61 на перитонеална диализа) са лекувани в 28-седмичното разширено проучване (Проучване-05B) или със сукрофериоксихидроксид (N = 391), или със севеламеров карбонат (N = 267) съгласно първоначалната им рандомизация.
Средните серумни нива на фосфор са 2,5 mmol/l на изходно ниво и 1,8 mmol/l на седмица 12 за сукрофериоксихидроксид (намаление с 0,7 mmol/l). Съответните нива за севеламеров карбонат са съответно 2,4 mmol/l на изходно ниво и 1,7 mmol/l на седмица 12 (намаление с 0,7 mmol/l).
Намалението на серумния фосфор е поддържано в продължение на 55 седмици. Серумните нива на фосфор и нивата на калциево-фосфорния продукт са намалели в резултат на намалената абсорбция на фосфати от храната.
Процентите на повлияване, определени като частта от пациентите, постигащи серумни нива на фосфор в препоръчания от Инициатива за качество на резултатите при бъбречни заболявания (Kidney Disease Outcomes Quality Initiative, KDOQI) диапазон, са 45,3% и 59,1% на седмица 12 и 51,9% и 55,2% на седмица 52 съответно за сукрофериоксихидроксид и севеламеров карбонат.
Средната дневна доза Velphoro в продължение на 55-седмичното лечение е 1 650 mg желязо, а средната дневна доза севеламеров карбонат е 6 960 mg.
Постмаркетингови данни
Проведено е проспективно, неинтервенционално, постмаркетингово проучване за безопасност (VERIFIE), оценяващо краткосрочната и дългосрочната (до 36 месеца) безопасност и ефективност на Velphoro при възрастни пациенти на хемодиализа (N = 1 198) или перитонеална диализа (N = 160), които са проследявани в рутинна клинична практика в продължение на 12 до 36 месеца (анализирана група за безопасност, N = 1 365). По време на проучването 45%
(N = 618) от тези пациенти са лекувани съпътстващо с фосфат-свързващо(и) вещество(а), различно(ни) от Velphoro.
В анализираната група за безопасност най-честите НЛР са диария и промяна в цвета на фецеса, съобщавани съответно при 14% (N = 194) и 9% (N = 128) от пациентите. Честотата на диарията е била най-висока през първата седмица и е намалявала с продължаването на употребата.
Диарията е била с лек до умерен интензитет при повечето пациенти и при по-голямата част от пациентите е отшумяла в рамките на 2 седмици. Промяната в цвета на фецеса (черен) е очаквана при перорален прием на съединения на базата на желязо и това може визуално да маскира кървене от стомашно-чревния тракт. При 4 от 40-те документирани съпътстващи събития на кървене от стомашно-чревния тракт е съобщено, че промяна в цвета на фецеса, свързана с Velphoro, води до незначително забавяне при поставяне на диагнозата кървене от стомашно-чревния тракт, без това да повлияе здравето на пациента. В останалите случаи не е съобщено забавяне при поставяне на диагнозата кървене от стомашно-чревния тракт.
Резултатите от това проучване показват, че ефективността на Velphoro в реални условия (включително съпътстваща употреба на други фосфат-свързващи вещества при 45% от пациентите) съответства на наблюдаваната в клиничното проучване фаза 3.
Педиатрична популация
Открито клинично проучване изследва ефикасността и безопасността на Velphoro при педиатрични пациенти на възраст 2 години и повече с ХБЗ и хиперфосфатемия (стадии 4-5 на на ХБЗ (дефинирани чрез скорост на гломерулна филтрация <30 ml/min/l ,73 m²) или с ХБЗ на диализа). Осемдесет и пет участници са рандомизирани в рамо на Velphoro (N = 66) или активна контрола калциев ацетат (N = 19) за 10-седмично титриране на дозата (Етап 1), последвано от 24-седмично продължение за безопасност (Етап 2). Повечето пациенти са на възраст
≥ 12 години (66%). Осемдесет процента от пациентите са пациенти с ХБЗ на диализа (67% на хемодиализа и 13% на перитонеална диализа), а 20% са пациенти с ХБЗ, които не са на диализа.
Ограничената разлика в понижението на средното серумно ниво на фосфор от изходно ниво до края на Етап 1 в групата на Velphoro (N = 65) не е статистически значима с -0,120 (0,081) mmol/l (95% CI: −0,282, 0,043) на базата на изчисленията на смесен модел с реални данни, показващи средна стойност 2,08 mmol/l на изходно ниво и 1,91 mmol/l в края на Етап 1 (понижение
с 0,17 mmol/l). Ефектът се поддържа по време на Етап 2, въпреки че се забелязват някои колебания в средните стойности на ефекта във времето 0,099 (0,198) mmol/l (95% CI: −0,306, 0,504).
Процентът на участниците със серумни нива на фосфор в границите на нормата се увеличава от 37% на изходно ниво до 61% в края на Етап 1 и е 58% в края на Етап 2, което показва устойчивия ефект на понижаване на фосфора от сукрофериоксихидроксид. Сред участниците, чийто серумен фосфор е над границите на нормата за възрастта на изходно ниво (N = 40), нивата на серумния фосфор показват статистически значимо понижение от изходно ниво до края на Етап 1, като промяната в средните стойности на най-малките квадрати (SE) е -0,87 (0,30) mg/dl (95% CI: -1,47, -0,27; p = 0,006).
Профилът на безопасност на Velphoro при педиатрични пациенти като цяло е съпоставим с този, наблюдаван преди това при възрастни пациенти.
Velphoro действа чрез свързване на фосфатите в стомашно-чревния тракт, като по този начин серумната концентрация не е от значение за неговата ефикасност. Поради неразтворимостта и характеристиките на разграждане на Velphoro не е възможно провеждането на класически фармакокинетични проучвания, напр. определяне на обема на разпределение, площта под кривата, средното време на престой и др.
В 2 проучвания фаза 1 е направено заключението, че потенциалът за претоварване с желязо е минимален, като не са наблюдавани зависими от дозата ефекти при здрави доброволци.
Абсорбция
Активната съставка на Velphoro – рn-FeOOH – е практически неразтворима и поради това не се абсорбира. Продуктът на разграждането му – мононуклеарно желязо – може обаче да бъде освободен от повърхността на pn-FeOOH и да се абсорбира.
Проучвания на абсолютната абсорбция при хора не са провеждани. Неклинични проучвания при няколко вида животни (плъхове и кучета) показват, че системната абсорбция е много ниска (≤ 1% от приложената доза).
Ъптейкът на желязото от радиоизотопно маркираното активно вещество на Velphoro – 2 000 mg желязо в 1 ден – е изследван при 16 пациенти с ХБЗ (8 пациенти преди диализа и 8 пациенти на диализа) и 8 здрави доброволци с ниско съдържание на желязо в депата (серумен феритин
< 100 µg/l). При здрави участници усредненият ъптейк на радиоизотопно маркирано желязо в кръвта се оценява на 0,43% (диапазон 0,16–1,25%) на ден 21, при пациенти преди диализа 0,06% (диапазон 0,008–0.44%) и при пациенти на хемодиализа 0,02% (диапазон 0–0,04%). Кръвните нива на радиоизотопно маркираното желязо са много ниски и се ограничават до еритроцитите.
Разпределение
Проучвания на разпределението при хора не са провеждани. Неклинични проучвания при няколко вида животни (плъхове и кучета) показват, че pn-FeOOH се разпределя от плазмата в черния дроб, слезката и костния мозък, и се оползотворява чрез включване в еритроцитите.
При пациенти се очаква абсорбираното желязо също да се разпредели в таргетните органи, т.е. в черния дроб, слезката и костния мозък, и да се оползотвори чрез включване в еритроцитите.
Биотрансформация
Активната съставка на Velphoro – pn-FeOOH – не се метаболизира. Продуктът на разграждането на Velphoro – мононуклеарно желязо – може обаче да бъде освободен от повърхността на полинуклеарния железен (III)-оксихидроксид и да се абсорбира. Клинични проучвания са показали, че системната абсорбция на желязо от Velphoro е ниска.
In vitro данни предполагат, че захарозният и нишестеният компонент на активното вещество могат да се разпадат до глюкоза и фруктоза, и съответно до малтоза и глюкоза. Тези съединения могат да бъдат абсорбирани в кръвта.
Елиминиране
В проучвания при животни (плъхове и кучета), на които е приложено перорално белязаното с 59Fe активно вещество на Velphoro, радиоизотопно маркираното желязо се открива
в изпражненията, но не и в урината.
Фармацевтични данни - Velphoro 500 mg
Аромат на горски плодове Неохесперидин-дихидрохалкон Магнезиев стеарат
Силициев диоксид, колоиден безводен
Бутилка от полиетилен с висока плътност (HDPE) със защитена от деца полипропиленова запушалка и индукционно запечатване с фолио, съдържаща сушител молекулярно сито и памук. Опаковки с 30 или 90 таблетки за дъвчене.
Защитен от деца перфориран блистер с единични дози от алуминий/алуминий; всеки блистер съдържа 6 таблетки за дъвчене. Опаковки по 30 × 1 или групова опаковка от 90 (3 опаковки от 30 × 1) таблетки за дъвчене.
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.