Irbesartan Teva 150 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Irbesartan 150 mg
Дозировка
Обичайната препоръчителна начална и поддържаща доза е 150 mg веднъж дневно с или без храна. Ирбесартан в доза от 150 mg веднъж дневно по принцип осигурява по-добър 24-часов контрол на артериалното налягане отколкото 75 mg. Все пак, започване на терапията със 75 mg
може да се обмисли особено при пациенти на хемодиализа и такива в старческа възраст над
75 години.
При пациенти, при които контролът на артериалното налягане е недостатъчен при 150 mg веднъж дневно, дозата на ирбесартан може да бъде увеличена до 300 mg или може да се добави друг антихипертензивен продукт (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1). В частност, добавянето на диуретик, като хидрохлоротиазид е показало адитивен ефект с този на ирбесартан (вж.
точка 4.5).
При пациенти с хипертония и захарен диабет тип 2 терапията трябва да се започне със 150 mg ирбесартан веднъж дневно и да се титрира до 300 mg веднъж дневно като препоръчителна поддържаща доза за лечение на бъбречно заболяване.
Благоприятният ефект по отношение на бъбреците на ирбесартан при пациенти с хипертония и захарен диабет тип 2 е доказан въз основа на проучване, при което ирбасартан е бил използван като допълнение към други антихипертензивни продукти, поради необходимост от достигане на прицелното артериално налягане (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не е необходима адаптация на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. При пациенти на хемодиализа трябва да се обмисли по-ниска начална доза (75 mg ). (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане няма клиничен опит.
Популация в старческа възраст
Макар, че се препоръчва началната терапия да започне със 75 mg при пациенти над 75-годишна възраст, адаптация на дозата обикновено не е необходима при хора в старческа възраст.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Ирбесартан Teva при деца на възраст от 0 до 18 години не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Начин на приложение
За перорално приложение
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
-
Едновременната употреба на Ирбесартан Teva с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).
Пациенти с намален вътресъдов обем
Симптоматична хипотония особено след първата доза може да се очаква при пациенти с недостатъчен обем и/или недостиг на натрий в резултат на интензивна диуретична терапия, диета с ограничен прием на натрий, диария или повръщане. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди започване на лечението с ирбесартан.
Реноваскуларна хипертония
Съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност в случай, че пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствения функциониращ бъбрек бъдат лекувани с лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Въпреки, че това не е документирано с ирбесартан, подобен ефект трябва да се очаква с ангиотензин-ІІ рецепторните антагонисти.
Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация
Когато ирбесартан се прилага при пациенти с увредена бъбречна функция, се препоръчва периодично проследяване на серумните нива на калий и креатинин. Няма опит с приложението на ирбесартан при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация.
Пациенти с хипертония, захарен диабет тип 2 и бъбречно заболяване
В анализ проведен на проучване с пациенти с напреднало бъбречно заболяване, ефектите на ирбесартан върху бъбречните и сърдечно-съдови събития не е бил еднакъв в отделните подгрупи. В частност, изглежда, че е с по-слабо изразен ефект при жени и пациенти от други раси различни от бялата (вж. точка 5.1).
Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)
Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).
Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Интестинален ангиоедем
За интестинален ангиоедем се съобщава при пациенти, лекувани с ангиотензин II рецепторни антагонисти включително ирбесартан (вж. точка 4.8). Тези пациенти имат коремна болка, гадене, повръщане и диария. Симптомите отшумяват след преустановяване на ангиотензин II рецепторните антагонисти. Ако се диагностицира интестинален ангиоедем, лечението с ирбесартан трябва да се преустанови и да се започне подходящо наблюдение до пълното отшумяване на симптомите.
Хиперкалиемия
Както другите лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, по време на лечението с ирбесартан може да се развие хиперкалиемия особено при наличие на бъбречно увреждане, изявена протеинурия поради диабетна нефропатия и/или сърдечна недостатъчност. При пациенти в риск се препоръчва постоянно мониториране на серумния калий (вж. точка 4.5).
Хипогликемия
Ирбесартан може да предизвика хипогликемия, особено при пациенти с диабет. При пациенти, лекувани с инсулин или антидиабетни средства, трябва да се обмисли подходящо проследяване
на кръвната захар. Когато е показано, може да се наложи коригиране на дозата инсулин или на антидиабетните средства (вж. точка 4.5).
Литий
Комбиниране на литий с ирбесартан не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Аортна стеноза и стеноза на митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при останалите вазодилататори, необходимо е повишено внимание при пациентите, страдащи от аортна стеноза или стеноза на митралната клапа или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.
Първичен алдостеронизъм
Пациентите с първичен алдостеронизъм обикновено не отговарят на антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензиновата система. Ето защо не се препоръчва употребата на ирбесартан.
Общи
При пациентите, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка конгестивна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим или ангиотензин-II рецепторни антагонисти, повлияващи тази система са свързани с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.5). Както при останалите анти-хипертензивни продукти, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.
Както е наблюдавано за инхибиторите на ангиотензи-конвертиращия ензим, ирбесартан и други ангиотензинови антагонисти очевидно са по-слабо ефективни при понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса, отколкото при други раси, вероятно поради по-голямата честота на хора с ниско съдържание на ренин в тази популация (вж. точка 5.1).
Бременност
Не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти (АІІРА) по време на бременност. Освен, ако продължаването на терапията с АІІРА не се счита за жизнено необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При потвърждаване на бременност, лечението с АІІРА трябва да бъде незабавно преустановено и, ако е необходимо да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3. и 4.6).
Педиатрична популация
Ирбесартан е бил проучван при пациенти на възраст между 6 и 16 години, но наличните данни са недостатъчни да подкрепят разширената му употреба при деца до натрупване на допълнителна информация (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).
Помощно вещество
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Диуретици и други антихипертензивни продукти
Другите антихипертензивни продукти могат да усилят хипотензивния ефект на ирбесартан; все пак ирбесартан е бил прилаган безопасно заедно с други антихипертензивни лекарства като бета-блокери, дълго-действащи блокери на калциевите канали и тиазидни диуретици.
Предшестващото лечение с висока доза диуретици може да доведе до появата на хиповолемия и риск от хипотония при започване на лечението с ирбесартан (вж. точка 4.4).
Калиеви добавки и калий-съхраняващи диуретици
Въз основа на опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензиновата система, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да повишат серумните нива на калий (напр. хепарин) може да доведе до повишаване на серумния калий и следователно не се препоръчва (вж. точка 4.4).
Литий
При едновременното приложение на литий и инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим е било докладвано обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и литиева токсичност. Подобни ефекти при ирбесартан са докладвани много рядко. Ето защо тази комбинация не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако тази комбинация е доказано необходима, то се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.
Нестероидни противовъзпалителни средства
При едновременната употреба на антагонисти на ангиотензин-II и нестероидни противовъзпалителни средства (като селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/дневно) и не-селективни НПВС), може да настъпи намаляване на антихипертензивният ефект.
Подобно на ACE инхибиторите, едновременното приложение на антагонисти на ангиотензин II и НСПВС може да доведе до повишаване на риска от влошаване на бъбречната функция, включително възможността за поява на остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо нарушение на бъбречната функция.
Комбинирането трябва да става с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани като е необходимо проследяване на бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодично след това.
Репаглинид
Ирбесартан има потенциал да инхибира OATP1B1. В клинично проучване се съобщава, че ирбесартан повишава Cmax и AUC на репаглинид (субстрат на OATP1B1) съответно с 1,8 пъти и 1,3 пъти, когато се прилага 1 час преди репаглинид. В друго проучване не се съобщава за съответно фармакокинетично взаимодействие при едновременно приложение на двете лекарства. Поради това може да се наложи коригиране на дозата на антидиабетното лекарство, като и на репаглинид (вж. точка 4.4).
Допълнителна информация относно взаимодействията на ирбесартан
При клинични изпитвания фармакокинетиката на ирбесартан не е била повлияна от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира основно с помощта на CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкорониране. Не са били наблюдавани значими фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия при едновременното приложение на ирбесартан с варфарин, който се метаболизира с помощта на CYP2C9. Ефектите на индукторите на CYP2C9 като рифампицин върху фармакокинетиката на ирбесартан не са проучени. Фармакокинетиката на дигоксин не се е променила при едновременно приложение с ирбесартан.
Алискирен-съдържащи продукти или АСЕ инхибитори
Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Бременност
Употребата на АІІРА по време на първия триместър от бременността не се препоръчва (вж. точка 4.4). Употребата на АІІРА по време на втори и трети триместър от бременността е противопоказана (вж. точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните доказателства по отношение риска от тератогенни ефекти след излагане на АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не са категорични, но все пак слабо повишение на риска не може да бъде изключено. Тъй като не са налични контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторните инхибитори (АІІРА), подобни рискове могат да съществуват и за тази група продукти. Освен, ако продължаването на терапията с АІІРА не се счита за жизнено необходима, пациентите планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При потвърждаване на бременност, лечението с АІІРА трябва да бъде незабавно преустановено и ако е необходимо да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че терапията с АІІРА по време на втория и третия триместър на бременността може да доведе до фетотоксичност (понижена бъбречна функция, олигопидрамнион, забавена осификация на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).
Ако се установи експозиция на АІІРА по време на втория и третия триместър от бременността, се препоръчва ехографско изследване на черепа и бъбречната функция.
Новородените, чиито майки са приемали АІІРА, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Тъй като не е налична информация относно употребата на ирбесартан по време на кърмене, ирбесартан не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни терапии с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.
Не е известно дали ирбесартан или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при плъхове, показват екскреция на ирбесартан или неговите метаболити в млякото (за подробности вж. точка 5.3).
Фертилитет
Ирбесартан няма ефект върху фертилитета на третирани плъхове и тяхното потомство, до дозови нива, причиняващи първите симптоми на токсичност при родителите (вж. точка 5.3).
Въз основа на фармакодинамичните си свойства, не се очаква ирбесартан да повлияе на способността за шофиране и работа с машини. В случай на шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид възможността за поява на замаяност или отпадналост по време на лечението.
В плацебо-контрлирани изпитвания при пациенти с хипертония, общата честота на нежеланите реакци не се различава в групите на ирбесартан (56,2%) и плацебо (56,5%). Спирането на лечението поради появата на клинични или лабораторни нежелани реакции е било по-рядко за пациентите лекувани с ирбесартан (3,3%), отколкото за тези приемали плацебо (4,5%).
Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата (в препоръчания дозов интервал), пола, възрастта, расата или продължителността на лечението.
При пациенти със захарен диабет и микроалбуминурия и нормална бъбречна функция са били докладвани ортостатичен световъртеж и ортостатична хипотония в 0,5% от случаите (т.е. нечесто), но в по-голяма степен отколкото при плацебо.
По-долу са представени нежеланите лекарствени реакции, които са били съобщени от плацебо-контролирани изпитвания, при които 1 965 пациенти с хипертония са получавали ирбесартан. Термините маркирани с (*) се отнасят за нежелани реакции, които са били допълнително съобщени при > 2% от пациенти с хипертония и диабет с хронична бъбречна недостатъчност и изявена протеинурия, и в по-голяма степен от плацебо.
Честотата на представените по-долу нежеланите реакции е определена както следва: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1 000); много редки (< 1/10 000). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Изброени са и нежеланите реакции, съобщени допълнително от постмаркетинговия опит. Тези нежелани реакции са получени от спонтанни съобщения.
Нарушения на кръвта и лимфната система
С неизвестна честота: анемия, тромбоцитопения
Нарушения на имунната система
С неизвестна честота: реакции на свръхчувствителност, като ангиоедем, обрив, уртикария, анафилактична реакция, анафилактичен шок
Нарушения на метаболизма и храненето
С неизвестна честота: хиперкалиемия, хипогликемия
Нарушения на нервната система
Чести: замаяност, замайване при изправяне* С неизвестна честота: световъртеж, главоболие
Нарушения на ухото и лабиринта
С неизвестна честота: шум в ушите
Сърдечни нарушения
Нечести: тахикардия
Съдови нарушения
Чести: ортостатична хипотония*
Нечести: зачервяване
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести: кашлица
Стомашно-чревни нарушения
Чести: гадене/повръщане
Нечести: диария, диспепсия/киселини
Редки: интестинален ангиоедем С неизвестна честота: нарушение във вкуса
Хепатобилиарни нарушения
Нечести: жълтеница
С неизвестна честота: хепатит, нарушена чернодробна функция
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
С неизвестна честота: левкоцитокластен васкулит
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести: мускулно-скелетна болка*
С неизвестна честота: артралгия, миалгия (в някои случаи съпроводена с повишени
плазмени нива на креатин киназата), мускулни крампи
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
С неизвестна честота: нарушена бъбречна функция, включително случаи на бъбречна
недостатъчност при пациентите с риск (вж. точка 4.4)
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Нечести: сексуална дисфункция
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: умора
Нечести: болка в областта на гръдния кош
Изследвания
Много чести: хиперкалиемия* наблюдавана по-често при пациенти с диабет,
лекувани с ирбесартан, отколкото при плацебо. При диабетици с хипертония, с микроалбуминурия и нормална бъбречна функция, хиперкалиемия (≥ 5,5 mEq/L) е била установена при 29,4% от пациентите в групата с ирбесартан 300 mg и при 22% от пациентите в групата получавала плацебо. При диабетици с хипертония и хронична бъбречна недостатъчност и изявена протеинурия, хиперкалиемията (≥ 5,5 mEq/L) е настъпила при 46,3% от пациентите в групата с ирбесартан и при 26,3% от пациентите в групата с плацебо.
Чести: при хората лекувани с ирбесартан често (1,7%) е било наблюдавано значимо повишаване на плазмената креатинкиназа. Нито един от тези случаи не е бил свързан с клинично идентифицирано мускулоскелетно заболяване. При 1,7% от пациентите с хипертония и напреднало бъбречно усложнение на диабета лекувани с ирбесартан, е било наблюдавано клинично незначимо понижение на хемоглобина*
Педиатрична популация
В рандомизирано клинично проучване сред 318 деца и юноши на възраст между 6 и 16 години с хипертония, след 3-седмичната двойно-сляпа фаза са се развили следните нежелани реакции: главоболие (7,9%), хипотония (2,2%), световъртеж (1,9%), кашлица (0,9%). По време на 26-седмичния открит период на това проучване най-честите наблюдавани лабораторни отклонания са били повишаване на креатинина (6,5%) и стойностите на креатинин киназата при 2% от децата.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Опитът при възрастни получавали дози до 900 mg/дневно в продължение на 8 седмици не е показал токсичност. Най-вероятните прояви след предозиране биха били хипотония и тахикардия; вероятна е и повята на брадикардия след предозиране. Не е налична специфична информация за лечение на предозирането с ирбесартан. Пациентът трябва да бъде внимателно мониториран, а лечението трябва да включва симптоматични и поддържащи средства.
Предлаганите мерки включват провокиране на повръщане и/или стомашна промивка. В лечението на предозиране може да е от полза употребата на активен въглен. Ирбесартан не се отделя чрез хемодиализа.
Фармакологични свойства - Irbesartan 150 mg
Фармакотерапевтична група: ангиотензин-II антагонисти, самостоятелно
ATC код: C09С A04.
Механизъм на действие
Ирбесартан е мощен, перорален, селективен ангиотензин-II рецепторен (тип AT1) антагонист. Очаква се блокиране на цялостното действие на ангиотензин-II медиираните от AT1 рецептори, независимо от източника или пътя на синтез на ангиотензин-II. Селективният антагонизъм спрямо ангиотензин-II (AT1) рецепторите води до повишаване на плазмените нива на ренин и ангиотензин-II и понижаване на плазмената концентрация на алдостерон. Серумните нива на калий не се променят значително при самостоятелното приложение на ирбесартан в препоръчаните дози. Ирбесартан не инхибира ACE (кининаза-II), ензим, който генерира ангиотензин-ІІ, а също и разгражда брадикинина до неактивни метаболити. Ирбесартан не изисква метаболитно активиране за осъществяване на ефекта му.
Клинична ефикасност
Хипертония
Ирбесартан е понижил артериалното налягане с минимална промяна в сърдечната честота. Намаляването на кръвнота налягане е дозо-свързано при еднократна дневна доза с тенденция към плато при дози над 300 mg. Дози от 150-300 mg веднъж дневно понижават артериалното
налягане в легнало и седнало положение (24 часа след приема) средно с 8-13/5-8 mmHg
(систолно/диастолно) повече, отколкото при пациенти приемащи плацебо.
Максималното понижаване на артериалното налягане се достига 3-6 часа след приема и антихипертензивното действие продължава поне 24 часа. На 24-я час понижението на стойностите на кръвното налягане възлиза на 60-70% от съответния максимален отговор на диастолното и систолното налягане при употреба на препоръчаните дози. Еднократният дневен прием на 150 mg води до отчитане на най-ниски стойности и средна стойност на отговора за
24 часа, подобни на същата доза разделена на два приема.
Понижаващият кръвното налягане ефект на ирбесартан се проявява след 1-2 седмици, а максималният му ефект настъпва 4-6 седмици след началото на терапията.
Антихипертензивният ефект се поддържа при продължително лечние. След преустановяване на терапията, кръвното налягане постепенно се възръща към предишните си стойности. Не се наблюдава rebound хипертония.
Ефикасността на ирбесартан не се повлиява от възрастта или пола. Както и при другите лекарствени продукти, които действат върху ренин-ангиотензиновата система, пациентите от черната раса се повлияват в по-ниска степен от монотерапия с ирбесартан. Не са отчетени клинично значими ефекти върху серумната концентрация на пикочната киселина или секрецията на пикочна киселина в урината.
Педиатрична популация
Понижаването на артериалното налягане с 0,5 mg/kg (ниска), 1,5 mg/kg (средна) и 4,5 mg/kg (висока) титрирани прицелни дози на ирбесартан е било оценено при 318 пациенти с хипертония или с риск (диабетици, фамилно обременени), деца и юноши между 6 и 16-годишна възраст в продължение на три седмици. В края на трите седмици средното понижение спрямо изходните стойности в първичната променлива за ефикасност с най-ниско систолно кръвно налягане в седнало положение (SeSBP) е било 11,7 mmHg (при ниската доза), 9,3 mmHg (при средната доза) и 13,2 mmHg (за високата доза). Между дозите не са били намерени значителни разлики. Адаптираната средна промяна на най-ниското диастолно кръвно налягане в седнало положение (SeDBP) е била както следва: 3,8 mmHg (ниска доза), 3,2 mmHg (средна доза),
5,6 mmHg (висока доза). През последващия двуседмичен период, когато пациентите са били повторно рандомизирани да получават активен лекарствен продукт или плацебо, пациентите с плацебо са имали повишаване от 2,4 и 2,0 mmHg при SeSBP и SeDBP сравнени с +0,1
и -0,3 mmHg по отношение на тези при всички дози на ирбесартан (вж. точка 4.2).
Хипертония и захарен диабет тип 2 с бъбречно заболяване (диабетна нефропатия)
Проучването “Irbesartan Diabetic Nephropathy Trial (IDNT)” е показало, че ирбесартан забавя развитието на бъбречно заболяване при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и клинично значима протеинурия. IDNT е било двойно-сляпо контролирано проучване за изследване на заболеваемостта и смъртността при сравняване на ирбесартан, амлодипин и плацебо. При 1 715 пациенти с хипертония и захарен диабет тип 2, протеинурия
900 ≥ mg/дневно и серумен креатинин с нива от 1,0-3,0 mg/dl е бил изследван продължителния ефект на ирбесартан (средно 2,6 години) по отношение прогресията на бъбречното заболяване и смъртните случаи. Пациентите са били титрирани с дози от 75 mg до поддържаща доза от
300 mg ирбесартан, от 2,5 mg до 10 mg амлодипин или плацебо. Пациентите във всички терапевтични групи са получавали между 2 и 4 антихипертензивни продукта (напр. диуретици, бета-блокери, алфа-блокери) за достигане на артериално налягане ≤ 135/85 mmHg или намаляване на систолното налягане с 10 mmHg при изходни стойности > 160 mmHg. Шестдесет процента (60%) от пациентите в групата с плацебо са постигнали това прицелно артериално налягане, докато тези цифри са били 76% и 78% за групите на ирбесартан и амлодипин.
Ирбесартан значително е понижил относителния риск в първичната комбинирана крайна точка по отношение на удвояване на серумния креатинин, бъбречно заболяване в краен стадий или общата смъртност. Приблизително 33% от пациентите в групата с ирбесартан са постигнали по-
горе споменатите показатели, сравнено с 39% и 41% за групите с плацебо и амлодипин [20% намаление на относителния риск спрямо плацебо (p = 0,024) и 23% намаление на относителния риск спрямо амлодипин (p = 00,6)]. При направения анализ на отделните компоненти не било установено влияние върху смъртните случаи, но е била наблюдавана позитивна насока в намаляването на терминалната бъбречна недостатъчност и значително намаляване на риска при пациенти с повишен серумен креатинин.
Подгрупите групирани по пол, раса, възраст, давност на диабета, изходно артериално налягане, серумен креатинин и степен на екскреция на албумин са били оценени за терапевтичен ефект. При подгрупите с жени и пациенти от черната раса, които представляват 32% и 26% от цялата изследвана популация не е бил наблюдаван благоприятен ефект по отношение на бъбреците въпреки, че интервалът на доверителност не го изключва. По отношение на вторичната крайна точка за фатални и нефатални сърдечно-съдови инциденти, не е била установена разлика между трите групи от общата популация въпреки, че при жени е било наблюдавано повишаване на случаите на нефатален инфаркт на миокарда и намаляване честотата на нефаталния ИМ и инсулт при мъже в групата на ирбесартан спрямо групата получавала плацебо. Увеличена честота на нефаталния ИМ и инсулт е била наблюдаваа при жени в групата с ирбесартан спрямо групата с амлодипин, докато хоспитализацията вследствие на сърдечна недостатъчност като цяло е била намалена. Не са намерени научни обяснения на тези резултати при жените.
Проучването IRMA2 (Effects of Irbesartan on Microalbuminuria in Hypertensive Patients with type 2 Diabetes Mellitus) е показало, че ирбесартан в доза от 300 mg забавя прогресията към клинично значима протеинурия при пациенти с микроалбуминурия. IRMA 2 е било плацебо-контролирано двойно-сляпо проучване за заболеваемостта при 590 пациенти с диабет тип 2, микроалбуминурия (30-300 mg/дневно) и нормална бъбречна функция (серумен креатинин
≤ 1,5 mg/dl при мъже и < 1,1 mg/dl при жени). Проучването изследвало продължителния ефект (2 години) на ирбесартан върху прогресията към клинично значима протеинурия (степен на екскреция на албумин чрез урината(UAER) > 300 mg/дневно и увеличаване на UAER най-малко с 30% от изходните стойности). Измерените стойности на кръвното налягане са били
≤ 135/85 mmHg. Прибавени са били и антихипертензивни продукти (без АСЕ инхибитори, ангиотензин-ІІ рецепторни антагонисти и дипидропиридинови калциеви блокери) за достигане на необходимото кръвно налягане. Тъй като при всички групи са били постигнати сходни стойности на артериалното налягане, по-малко пациенти с 300 mg ирбесартан (5,2%) отколкото с плацебо (14,9%) или със 150 mg (9,7%) са достигнали крайната точка за клинично значима протеинурия, демонстрирайки 70% намаление на относителния риск спрямо плацебо (p
= 0,0004) за по-високата доза. През първите три месеца от лечението не е било наблюдавано придружаващо подобрение скоростта на гломерулната филтрация. Забавянето на прогресията на клинично значимата протеинурия е било доказано не по-късно от три месеца от началото на лечението и е продължило през 2-годишния период. В групата с 300 mg ирбесартан (34%) регресията до нормоалбуминурия (< 30 mg/dl) е била по-честа отколкото в групата с плацебо (21%).
Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)
Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial – текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.
ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.
Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от
хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.
АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.
Абсорбция
След перорално приложение ирбесартан се абсорбира добре: проучванията за абсолютна бионаличност дават стойности от приблизително 60-80%. Едновременният прием с храна не повлиява значително бионаличността на ирбесартан.
Разпределение
Свързването с плазмените протеини е приблизително 96%, с незначително свързване с клетъчните компоненти на кръвта. Обемът на разпределение е 53-93 литра.
Биотрансформация
След перорално или интравенозно приложение на 14С-ирбесартан, 80-85% от циркулиращата в плазмата радиоактивност се дължи на непроменен ирбесартан. Ирбесартан се метаболизира от черния дроб посредством глюкуронидация и оксидация. Основният циркулиращ метаболит е ирбесартан глюкуронид (приблизително 6%). In vitro проучванията показват, че ирбесартан се оксидира главно от цитохром Р450 ензим CYP2C9; изоензим CYP3A4 има незначителен ефект.
Линейност/нелинейност
Ирбесартан показва линейна и пропорционална на дозата фармакокинетика при дози от 10 до 600 mg. При перорално приложение на доза превишаваща 600 mg (два пъти по-висока от максималната препоръчана доза) е била наблюдавана по-малка от пропорционалната абсорбция; механизмът на това не е изяснен. Максималните плазмени концентрации са били постигани на 1,5-2 часа след пероралното приложение. Общият телесен и бъбречен клирънс е бил съответно 157-176 и 3,0-3,5 ml/min. Терминалният елиминационен полуживот на ирбесартан е 11-15 часа. Стационарни плазмени концентрации се постигат в рамките на 3 дни след започване на лечението с еднократен дневен прием. При многократно приложение на дози приемани веднъж дневно е било наблюдавано ограничено акумулиране на ирбесартан (< 20%). В проучване са били наблюдавани в известна степен по-високи плазмени концентрации на ирбесартан при жени с хипертония. Въпреки това, не са били наблюдавани различия по отношение на елиминационният полуживот и акумулирането на ирбесартан. Не е необходима промяна на дозата при пациентите от женски пол. Стойностите на AUC и Cmax на ирбесартан също са били по-високи до известна степен при хора в старческа възраст (≥ 65 години), в сравнение с младите индивиди (18-40 години). Въпреки това, терминалният елиминационен полуживот не е бил променен значително. Не е необходима промяна на дозата при хора в старческа възраст.
Елиминиране
Ирбесартан и метаболитите му се елиминират чрез жлъчката и бъбреците. След перорално или интравенозно приложение на 14C ирбесартан, около 20% от радиоактивността се открива в урината, а останалата част - във фекалиите. По-малко от 2% от дозата се екскретира в урината като непроменен ирбесартан.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на ирбесартан е била оценена при 23 деца с хипертония след прилагане на единична или многократни дневни дози ирбесартан (2 mg/kg) до максимална дневна доза от 150 mg в продължение на четири седмици. От тях 21 са били оценими за сравнение с фармакокинетиката при възрастни (дванадесет деца над 12-годишна възраст, девет деца между 6 и 12 години). Резултатите са показали, че Cmax, AUC и скоростта на очистване са били сравними с тези наблюдавани при възрастни пациенти, получаващи 150 mg ирбесартан дневно. При многократно дозиране е било наблюдавано ограничено натрупване на ирбесартан (18%) в плазмата.
Бъбречно увреждане
При пациенти с бъбречно увреждане или такива на хемодиализа, фармакокинетичните параметри на ирбесартан не са променени значително. Ирбесартан не се отстранява чрез хемодиализа.
Чернодробно увреждане
При пациентите с лека до умерена цироза, фармакокинетичните параметри на ирбесартан не са променени значително. Не са провеждани проучвания при пациенти с тежко чернодробно нарушение.
Фармацевтични данни - Irbesartan 150 mg
Ядро на таблетката:
Повидон
Прежелатинизирано нишесте (царевично) Полоксамер 188
Микрокристална целулоза Кроскармелоза натрий
Силициев диоксид, колоиден, хидриран Магнезиев стеарат
Филмово покритие:
Полидекстроза (E1200) Титанов диоксид (Е171) Хипромелоза (Е464) Макрогол 4000
Бели непрозрачни PVC/PVdC-алуминиеви блистери.
Видове опаковки от 7, 14, 28, 30, 56, 60, 80, 84, 90, 98, 100 филмирани таблетки в неперфорирани блистери.
Опаковки от 50 х 1 и 56 х 1 филмирани таблетки в еднодозови блистери. Опаковки от 28 филмирани таблетки в неперфорирани календарни блистери.
Не всички видове опаковки може да бъдат пуснати в продажба.