Loratadin Sopharma 10 mg tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Loratadin 10 mg
Възрастни и деца над 12 год. възраст:
Прилага се перорално по 10 мг / една таблетка/ за 24 часа в 1-2 приема.
Деца от 6 до 12 годишна възраст — по 1/2 таблетка за 24 часа в 1-2 приема, максимално 10 мг дневно.
Лечението с лоратадин може да бъде продължително - от 2 до 6 месеца.
Употребата на лоратадин е противопоказана при пациенти със свръхчувствителност към него или други компоненти на таблетката.
При пациенти с чернодробни или бъбречни нарушения / бъбречния клирънс
<30 ml/rnin/ се препоръчва намаляване на дозата в началото на лечението
/ например, 10 мг през ден /.
При необходимост от провеждане на тестове за адергия, лечението с лоратадин трябва да бъде прекратено 4-7 дни преди тестирането, тъй като е възможно получаване на «фалшив отрицателен резултат.
Не се препоръчва назначаването на таблетната лекарствена форма 10 мг поратадин на деца под б год. възраст, тъй като няма специални проучвания относно безопасността и ефективността й в тази възрастова група.
При едновременно приемане с алкохол не се наблюдава потенциране на потискащото му действие върху централната нервна система.
Не се наблюдават клинично значими нежелани реакции при едновременното приложение на лоратадин с еритромицин, циметидин, кетоконазол, въпреки повишаването на плазмените концентрации на препарата и неговия метаболит в тези случаи.
Не се повишава риска от поява на сериозни нежелани реакции при едновременното приложение на лоратадин с перорални контрацептивни средства.
Приемането на лоратадин по време на бременност е възможно само в случаите на сериозни медицински показания за това.
Необходимо е да се избягва приложението му по време на кърмене, тъй като лоратадин се екскретира в кърмата и може -да достигне концентрации, еквивалентни на плазмените.
Лоратадин се отнася към неседативни антихистаминови препарати. Приложението му в препоръчваната дозировка не води до нарушения в активното внимание и психомоторните реакции. В началото на лечението е необходимо да се проследи индвидуалната поносимост на препоръчваната доза и при необходимост тя може да бъде намалена.
Клиничните наблюдения върху голям брой пациенти не показаха наличието на изразено седативно действие или холинолитични ефекти' при възрастни и деца над 12 годишна възраст. В редки случаи / до 2% / могат да се появят следните нежелани реакции: главоболие, сомнолентност, чувство на умора, сухота в устата. Много рядко / в единични случаи / са възможни следните нежелани реакции: от страна на вегетативната нервна система - промени в саливация, лакримация, топли вълни, хипостезия, засилване на потоотделяне;
организъм като цяло - ангионевротичен оток, астения, болки в гърба, гръдния кош, уши, очи, треска и мускулни крампи, зрителни нарушения, промени в телесното тегло;
кардиоваскуларни -хипер- или хипотензия, палпитации, тахикардия, синкоп; от страна на централната и периферна нервна система - блефароспазъм, замайване, дисфония, хипертонус, пристъпи на мигрена, парестезии, тремор, вертиго;
стомащно-чреЕшия тракт - вкусови промени, анорексия, констипация или, диария, диспнея, флатуленция, гастрит, повишен апетит, гадене, стоматит, повръщане;
от страна на скелетно-мускул на система' - миалгия, артралгия; ■ психични нарушения - ажитация, безпокойство, объркване, намалено либидо, намалена спссобностза концентрация, инсомния;
дихателна система - бронхит, бронхоспазъм, кашлица, диспнея, .епистаксис, ларингит, фарингит, сухота на носната лигавица, синузит;
кожа и придатъци - дерматит, суха коса, суха кожа, фоточувствителност, пруритус, обриви, уртикария;
пикочна система - микционни нарушения, инконтиненция или ретенция на урината, просветляване на урина;
репродуктивна система - болки в гърдите, дисменорея, менорагия, вагинит. в изключително редки случаи са възможни отклонения в стойностите на чернодробните ензими, жълтеница, хепатит, чернодробна некроза, алопеция, анафилаксия, еритема мултиформе, периферни отоци, гърчове.
При приемане на високи дози / 40 -180 мг/ лоратадин от възрастни пациенти се наблюдава сомнолентност, тахикардия, главоболие. При деца предозирането с изразява . с екстрапирамидна симптоматика и палпитации. Лечението на предозирането се извършва по следния начин: предизвикване на повръщане на случаите, когато съзнанието не е нарушено. Дава се активиран въглен за абсорбция на останалите нерезорбирани количества от медикамента. В случаите, когато е невъзможно предизвикването на повръщането, се прави стомашна промивка с нормални солеви разтвори. Показани са и осмотични лаксативни средства. Лоратадинът не -може да бъде елиминиран чрез хемодиализа и няма данни за освобождаването му чрез перитониална диализа.
Фармакологични свойства - Loratadin 10 mg
Лоратадин е трицикличен антихистаминов препарат с продължително действие. Той избирателно блокира периферните хистаминови Н1 - рецептори. Свързването му с Н1 рецептори в централната нервна система е незначително, с което се обяснява отсъствието на седативния ефект при приложението на лоратадина. Терапевтичният ефект на препарата започва да се проявява между 1-3 час и достига максимума между 8-12 час, като действието му може да се запази до 24 час.
Лоратадин бързо и пълно се резорбира в стомашно-чревния тракт при приложение на еднократна доза 10 мг. Максимални плазмени концентрации се наблюдават след 60-70 мин. за лоратадина и на 2-3 час на основния му метаболит- дескарбоетоксилоратадин. Фармакокинетичните параметри на лоратадина и основния му метаболит не са доза зависими в границите на дози от 10 до 40 мг. Храната може да повиши системната бионаличност на лоратадина приблизително с 40% , на неговия метаболит - с 15%. Време на плазмения полуживот на лоратадина е в границите от 3 до 20 часа /средно около 8 часа / и около 28 часа за неговия основен метаболит. При многократното приложение постоянни плазмени концентрации се достигат на 5 ден. Екскретира се под формата на метаболити до 80% от приетата доза с урина и фекзлии. Фармакокинетичните параметри не се различават съществено при деца и възрастни. При пациенти в старческа възраст
/ 66 - 78 год./ се наблюдават по - високи плазмени концентрации на лоратадина и неговия метаболит, като съответно се удължава и времето на полуелиминира не при тях. Фармакокинетичните параметри на лоратадина / AUC и С max / се повишават с 73% при пациенти с бъбречни нарушения / клирънс на креатинина < 30 ml / min/. Същото се отнася и до неговия основен метаболит- дезкарбоетоксилоратадин - повишаване на тези параметри с 120%. Същевременно времето на полуелиминиране и на двата - лоратадин и метаболита, не се променят същественно при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. При пациенти с хронично алкохолно чернодробно заболяване параметрите AUC и Сmaxсе удвояват за лоратадина и не се променят съществено за неговия метаболит. При тях се наблюдава удължаване на времето на полуелиминиране на лоратадина и метаболита, като тази промяна е по-съществена при пациенти с по-тежки чернодробни увреждания.