Levofloxacin Kabi 5mg/ml solution for

Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор е показан при възрастни за лечение на следните инфекции (вж. точки 4.4 и 5.1):

• Остър пиелонефрит и усложнени инфекции на пикочните пътища (вж. точка 4.4)

• Хроничен бактериален простатит

• Инхалационен антракс: профилактика след експозиция и лечение (вж. точка 4.4).

За долупосочените инфекции Левофлоксацин Каби трябва да се използва само, когато се счита за неподходяща употребата на други антибактериални средства, които обичайно се препоръчват за лечение на тези инфекции.

• Придобита в обществото пневмония.

• Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани.

Необходимо е да се вземат предвид официалните препоръки за подходяща употреба на антибактериални средства.

Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор се прилага чрез бавна интравенозна инфузия един или два пъти дневно. Дозировката зависи от типа и тежестта на инфекцията и чувствителността на предполагаемия етиологичен причинител.

Лечението с Левофлоксацин Каби след първоначално приложение на продукт за интравенозно приложение може да се завърши с подходяща перорална форма, както е подходящо за отделния пациент. Въз основа на данните от проучването за биоеквивалентност на парентералните и перорални форми, може да се използва същата дозировка.

Дозировка

Може да се направят следните препоръки за дозиране на Левофлоксацин Каби:

Дозировка при пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс >50ml/min)

¹Продължителността на лечението включва интравенозно плюс перорално лечение. Времето за преминаване от интравенозно към перорално лечение зависи от клиничната ситуация, но обикновено е 2 до 4 дни.

Специални популации

Увредена бъбречна функция (креатининов клирънс ≤50ml/min)

¹ Не са необходими допълнителни дози след хемодиализа или непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (CAPD).

Увредена чернодробна функция

Не е необходима корекция на дозировката, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значителна степен от черния дроб и се екскретира предимно чрез бъбреците.

Пациенти в старческа възраст

Не се налага корекция на дозата при пациентите в старческа възраст, освен при увредена бъбречна функция (вж. точка 4.4 „Тендинит и руптура на сухожилие” и „Удължаване на QT интервала”).

Педиатрична популация

Левофлоксацин Каби е противопоказан при деца и подрастващи юноши (вж. точка 4.3).

Начин на приложение

Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор е предназначен само за бавна интравенозна инфузия; прилага се един или два пъти дневно. Времето за инфузия трябва да бъде минимум 30 минути за 250 mg или 60 минути за 500 mg Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор (вж. точка 4.4).

За несъвместимости вижте точка 6.2 и за съвместимост с други инфузионни разтвори вижте точка 6.6.

Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор не трябва да се използва:

• при пациенти със свръхчувствителност към левофлоксацин или други хинолони или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• при пациенти с епилепсия;

• при пациенти с анамнеза за увреждане на сухожилията след приложение на флуорохинолони;

• при деца или подрастващи юноши;

• по време на бременност;

• по време на кърмене.

Употребата на левофлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при употреба на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с левофлоксацин трябва да се започва само при липса на алтернативни възможности за лечение и след внимателна оценка на съотношението полза/риск (вж, също точка 4.3).

Аневризма и дисекация на аортата и регургитация/недостатьчност на сърдечните клапи

Епидемиологичните проучвания показват повишен риск от аневризма и дисекация на аортата, особено при пациенти в старческа възраст, какго и от регургитация на аортната и митралната клапа след употребана флуорохинолони. Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатьчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).

Затова флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след разглеждане на други терапевтични възможности при пациенти с положителна фамилна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предшестваща аневризма и/или дисекация на аортата или заболяване на сърдечните клапи, или при наличие на други рискови фактори или заболявания, предразполагащи

• както за аневризма, така и за дисекация на аортата и за регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. нарушения на съединителната тъкан, като синдром на Marfan или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония ревматоиден артрит) или допълнително

• при аневризма и дисекация на аортата (напр. съдови нарушения като артериит на Takayasu или гигантоклетъчен артериит, или известна атеросклероза или синдром на Sjogren), или допълнително

• при регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит). Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхното разкъсване може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.

В случай на внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.

Рискове от резистентност

Много вероятно е метицилин-резистентните S, aureus да притежават едновременно резистентност към флуорохинолони, включително левофлоксацин. Поради това левофлоксацин не се препоръчва за лечение на известни или подозирани MRSA инфекции, освен ако лабораторните резултати не потвърдят чувствителността на микроорганизмите към левофлоксацин (и когато често препоръчваните антибакгериални средства за лечение на MRSA инфекции се считат за неподходящи).

Резистентността към флуорохинолони на Е.coli- най-честият патоген при инфекции на пикочните пътища - варира в Европейския съюз. Предписващите лекари се съветват да вземат предвид местната честота на резистентност на Е.coli към флуорохинолоните.

Инхалационен антракс

Инхалационен антракс: Употребата при хора се основава на данни invitro за чувствителността на Bacillusanthracis и на експериментални данни при животни заедно с ограничени данни при хора. Лекуващите лекари трябва да направят справка с националните и/или международните консенсусни документи за лечението на антракс.

Продължителност на инфузия

Препоръчваната продължителност на инфузия е най-малко 30 min за 250 mg или 60 min за 500 mg Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор и трябва да се спазва. Известно е за офлоксацин, че по време на инфузията може да се появи тахикардия и временно понижаване на кръвното налягане. В редки случаи, вследствие на силно изразеното понижаване на кръвното налягане, може да се появи циркулаторен колапс. В случай на явно понижение на кръвното налягане по време на инфузията на левофлоксацин (I-изомер на офлоксацин), инфузията трябва да се спре незабавно.

Съдържание на натрий

Този лекарствен продукт съдържа 177 mg натрий на 50 ml, които са еквивалентни на 8,85 % от препоръчвания от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.

Продължителни, инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции

Съобщава се за много редки случаи на продължителни (продължаващи месеци или години) инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни, понякога много системи в организма (мускулно-скелетна, нервна система, психика и сетивни органи) при пациенти, получаващи хинолони и флуорохинолони, независимо от тяхната възраст и вече съществуващите рискови фактори. Левофлоксацин трябва да се спре незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция като пациентите трябва да се посъветват да се свържат с техния лекар, предписал лекарството, за съвет.

Тендинит и разкъсване на сухожилие

Тецдинит и разкъсване на сухожилие (по-специално ахилесово сухожилие, но без да се ограничава само до него), понякога двустранно, може да се получи още в рамките на 48 часа от започване на лечението с хинолони и флуорохинолони като има съобщения за такива, развили се дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и разкъсване на сухожилие се повишава при пациенти, получаващи дневни дози по 1 000 mg левофлоксацин, при по-възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантиран солиден орган и такива, лекувани съпътстващо с кортикостероиди. По тази причина съпътстващата употреба на кортикостероиди трябва да се избягва.

При първия признак на тендинит (напр. болезнено подуване, възпаление) лечението трябва да се прекрати и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(те) крайник(ци) трябва да бъде(ат) лекуван(и) по подходящ начин (напр. обездвижване). Не трябва да се използват кортикостероиди, ако се появят признаци на тендинопатия.

Заболяване, свързано сClostridiumdifficile

Диарията, особено ако е тежка, персистираща и/или кървава, по време на или след лечението с Левофлоксацин Каби (включително няколко седмици след лечението), може да представлява симптом на заболяване, свързано с Clostridiumdifficile (CDAD). CDAD може да варира по тежест от лека до животозастрашаваща, като най-тежката форма е псевдомембранозният ентероколит (вж. точка 4.8). Поради това е важно да се има предвид тази диагноза при пациенти, които развият сериозна диария по време на или след лечение с левофлоксацин. Ако се подозира или потвърди CDAD, левофлоксацин трябва да се спре веднага и пациентите трябва без забавяне да започнат подходящо лечение. В тази клинична ситуация лекарствените продукти, инхибиращи перисталтиката, са противопоказани.

Пациенти, предразположени към гърчове

Хинолоните може да понижат гьрчовия праг и може да отключат гърчове. Левофлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнестични данни за епилепсия (вж. точка 4.3) и както при другите хинолони, трябва да се използва изключително внимателно при пациенти, предразположени към гърчове, или при съпътстващо лечение с активни вещества, понижаващи мозъчния праг за гърчове, като теофилин (вж. точка 4.5). В случай на конвулсивни припадъци (вж. точка 4.8), лечението с левофлоксацин трябва да бъде прекратено.

Пациенти с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит

Пациенти с латентен или изявен дефект в активността на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата могат да проявят склонност към хемолитични реакции по време на лечение с някои антибактериални агенти. Поради това, ако левофлоксацин трябва да се използва при такива пациенти, трябва да се следи за евентуално възникване на хемолиза.

Пациенти с бъбречно увреждане

Тъй като левофлоксацин се екскретира главно през бъбреците, дозата на Левофлоксацин Каби трябва да бъде коригирана при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).

Реакции на свръхчувствителност

Левофлоксацин може да предизвика тежки, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (напр. ангиоедем до анафилактичен шок), рядко след началната доза (вж.

точка 4.8). Пациентите трябва незабавно да прекратят терапията и да се обадят на лекуващия ги лекар или на лекар от спешна помощ, които да започнат необходимите терапевтични мерки.

Тежки кожни нежелани реакции

Тежки кожни нежелани реакции (SCARs), включващи токсична епидермална некролиза (TEN: известна още като синдром на Lyell), синдром на Stevens Johnson (SJS) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които може да са животозастрашаващи или с летален изход, се съобщават във връзка с употребата на левофлоксацин (вж. точка 4.8). При предписването на лекарствения продукт пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Ако се появят признаци и симптоми, показателни за тези реакции, приложението на левофлоксацин трябва незабавно да се преустанови и да се обмисли алтернативно лечение. Ако пациентът е развил сериозна реакция, като например SJS, TEN или DRESS при употребата на левофлоксацин, лечение с левофлоксацин не трябва да се започва отново при този пациент.

Дисгликемия

Както всички хинолони, обикновено при пациенти със захарен диабет на лечение с перорални

хипогликемизиращи продукти (напр. глибенкламид) или инсулин има съобщения за нарушения на кръвната глюкоза, включително поява на както на хипогликемия, така и на хипергликемия. Съобщават се случаи на хипогликемична кома. При пациенти с диабет е препоръчително внимателно мониториране на кръвната захар (вж. точка 4.8).

Предпазване от фотосенсибилизация

Съобщава се за фотосенсибилизация при лечение с левофлоксацин (вж. точка 4.8). Препоръчва се пациентите да не се излагат, ако не е необходимо, на силна слънчева светлина или на изкуствени UV лъчи (напр. кварцова лампа или солариум) по време на лечение и в продължение на 48 часа след преустановяване на лечението, за да се предпазят от фотосенсибилизация.

Пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К

Поради възможното повишаване на показателите на коагулацията (PT/INR) и/или време на кървене при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин), коагулационните тестове трябва да бъдат мониторирани, когато тези лекарствени продукти се прилагат едновременно (вж. точка 4.5).

Психотични реакции

Психотични реакции са докладвани при пациенти, получаващи хинолони, включително

левофлоксацин. В много редки случаи те са прогресирали до суицидни мисли и самонараняващо поведение - понякога дори след еднократна доза левофлоксацин (вж. точка 4.8). В случай, че пациентът развие такива реакции, левофлоксацин трябва да бъде спрян и да се предприемат съответните мерки. Препоръчва се това да става внимателно, ако левофлоксацин се използва при психотични пациенти или пациенти с анамнеза за психично заболяване.

Удължаване наQTинтервала

Необходимо е повишено внимание при приложението на флуорохинолони, включително левофлоксацин, при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT интервала, като например:

• вроден синдром на удължен QT интервал

• едновременна употреба на лекарства, за които е известно, че удължават QT интервала от клас IA и III антиаритмични лекарства, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици),

• некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия(, -

сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадикардия). Пациентите в старческа възраст и жените може да са по-чувствителни към лекарства, удължаващи QTc интервала. Поради това, трябва да се внимава, когато се прилагат флуорохинолони, включително левофлоксацин, при тези популации. (Вж. точка 4.2 Пациенти в старческа възраст, 4.5, 4.8 и 4.9).

Периферна невропатия

Съобщава се за случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезии, хипоестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, които приемат левофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират своя лекар, преди да продължат лечението, ако се появят симптоми на невропатия, като болка, усещане за парене, мравучкане, изтръпване или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо заболяване, (вж. точка 4.8).

Хепатобилиарни нарушения

При пациенти с тежко основно заболяване, като напр. сепсис, на лечение с левофлоксацин са докладвани случаи на чернодробна некроза до фатална чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат предупредени да спрат лечението и да се обърнат към лекуващия ги лекар, ако се появят признаци и симптоми на чернодробно заболяване като анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, пруритус или напрежение в корема.

Обостряне наmyastheniagravis

Флуорохинолоните, включително левофлоксацин, имат нервно-мускулна блокираща активност и може да обострят мускулна слабост при пациенти с myasthenia gravis. Сериозни нежелани реакции, включително смъртни случаи и необходимост от поддържане на дишането, са свързани с постмаркетинговата употреба на флуорохинолони при пациенти с myasthenia gravis. Левофлоксацин не се препоръчва при пациенти с известна анамнеза за myasthenia gravis.

Зрителни нарушения

Ако се увреди зрението или се получат някакви ефекти върху очите, трябва незабавно да се направи консултация с очен специалист (вж. точки 4.7 и 4.8).

Суперинфекция

Употребата на левофлоксацин, особено ако е продължителна, може да доведе до растеж на нечувствителни микроорганизма. Ако възникне суперинфекция по време на терапията, трябва да се вземат подходящи мерки.

Повлияване на лабораторни тестове

При пациенти, лекувани с левофлоксацин, определянето на опиати в урината може да даде лъжливо-положителни резултати. Може да се наложи потвърждаване на положителните резултати при скриниране за опиати чрез по-специфичен метод.

Левофлоксацин може да инхибира растежа на Mycobacteriumtuberculosis и поради това може да даде лъжливо-отрицателни резултати при бактериологична диагноза на туберкулоза.

Ефект на други лекарствени продукти върху Левофлоксацин Каби

Теофилин, фенбуфен или подобни нестероидни противовъзпалителни продукти.

По време на клинично изпитване не са установени фармакокинетични взаимодействия на левофлоксацин с теофилин. Възможно е обаче да се получи изразено понижение на гърчовия праг в главния мозък при едновременно приложение на хинолони и теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарства или други продукти, които понижават гьрчовия праг.

Концентрациите на левофлоксацин са били с около 13% по-високи при наличие на фенбуфен, в сравнение със самостоятелното му прилагане.

Пробенецид и циметидин

Пробенецид и циметидин притежават статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Бъбречният клирънс на левофлоксацин е понижен от циметидин (24%) и пробенецид (34%). Това се дължи на факта, че и двете лекарства могат да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. Все пак при изследваните дози в проучването, статистически значими кинетични различия е малко вероятно да имат клинично значение. Трябва да се обърне внимание, когато левофлоксацин се прилага едновременно с лекарства, които повлияват тубуларната бъбречна секреция, като пробенецид и циметидин, специално при бъбречно увредени пациенти.

Друга важна информация

Клиничните фармакологични изпитвания показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен, когато левофлоксацин се прилага заедно със следните лекарства: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.

Ефект на Левофлоксацин Каби върху други лекарствени продукти

Циклоспорин

Полуживотът на циклоспорин е удължен с 33%, когато е приложен с левофлоксацин.

Антагонисти на витамин К

Съобщава се за удължаване на коагулационните тестове (PT/INR) и/или времето на кървене, което може да бъде силно изразено при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин). Поради това, при пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К е необходимо мониториране на показателите на кръвосъсирването (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, удължаващиQT-интервала

Левофлоксацин, подобно на другите флуорохинолони, трябва да бъде използван предпазливо при пациенти, които приемат лекарства, за които е известно, че удължават QT интервала (напр. антиаритмици от клас IA и III, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици). (вж. точка 4.4 „Удължаване на QT интервала”).

Друга важна информация

В едно изследване на фармакокинетичните взаимодействия левофлоксацин не повлиява фармакокинетиката на теофилин (субстрат за изследване на CYP1A2), което показва, че левофлоксацин не е инхибитор на CYP1A2.

Има ограничени данни от употребата на левофлоксацин при бременни жени. Изследванията върху животни не показват преки или непреки вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).

Все пак, при липсата на данни при хора и поради експериментални данни, показващи риск от увреждане на хрущяла на носещите тежестта стави на растящия организъм от флуорохинолоните, Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор не трябва да се използва при бременни жени (вж. точки 4.3 и 5.3).

Левофлоксацин Каби е противопоказан при кърмещи жени. Няма достатъчно информация относно екскрецията на левофлоксацин в кърмата при човека; други флуорохинолони обаче се екскретират в кърмата. При липсата на данни при хора и поради експериментални данни, показващи риск от увреждане на хрущяла на носещите тежестта стави на растящия организъм от флуорохинолоните, Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор не трябва да се използва при кърмещи жени (вж. точки 4.3 и 5.3).

Левофлоксацин не предизвиква увреждане на фертилитета или репродуктивното поведение при плъхове.

Някои нежелани реакции (напр. замайване/световъртеж, сънливост, зрителни нарушения) могат да нарушат способността на пациента да се концентрира и реагира и поради това може да представляват риск в ситуации, в които тези способности са от особено значение (напр. шофиране и работа с машини).

Представената по-долу информация се основава на данни от клинични проучвания при повече от 8 300 пациенти и обширен пост-маркетингов опит.

Честотата в тази таблица е определена, като се използва следната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥1/100 до < 1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В рамките на всяка група по честота, нежеланите лекарствени реакции са представени по реда на намаляваща сериозност.

^аАнафилактични и анафилактоидни реакции понякога може да се появят дори след първата доза.

^ьКожно-лигавичните реакции понякога може да възникнат дори след първата доза

*Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи гладко, понякога много системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, нервопатин свързани с парестезии, депресия, умора, нарушение на паметта, нарушения на съня и увреждане

на слуха, зрението, вкуса и обонянието) във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи, независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).

**При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатьчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).

Други нежелани реакции, които са свързани с приложението на флуорохинолони включват:

• пристъпи на порфирия при пациенти с порфирия

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ)

ул. Дамян Груев № 8,

1303, гр. София, България

тел.: +359 2 8903 417

уебсайт: www.bda.bg

Според изпитванията за токсичност при животни или клинико-фармакологични проучвания, проведени с много високи терапевтични дози най-важните признаци, които трябва да се очакват след остро предозиране с Левофлоксацин Каби инфузионен разтвор, са от страна на централната нервна система като объркване, световъртеж, нарушения на съзнанието, конвулсивни гърчове, удължаване на QT-интервала.

При постмаркетинговото приложение са наблюдавани ефекти от страна на ЦНС, включително състояние на объркване, конвулсии, халюцинации и тремор.

В случай на предозиране трябва да се приложи симптоматична терапия. Поради възможността от удължаване на QT-интервала, трябва се провежда ЕКГ-мониториране. Хемодиализата, включително перитонеалната диализа и CAPD не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.