Nimotop S 30 mg film - coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nimotop 30 mg
За превенция и лечение на исхемични неврологични дефицити поради церебрален вазоспазъм вследствие на аневризмален субарахноидален кравоизлив. Нимотоп S филмирани таблетки са показани след употреба на Нимотоп S инфузионен разтвор.
Специални популации
Безопасността и ефикасността на нимодипин при деца на възраст под 18 години не са установени.
Начин на приложениеПриложението на Нимотоп S филмирани таблетки се препоръчва за период от около 7 дни след края на 5-14 дневна инфузионна терапия с Нимотоп S инфузионен разтвор.
Като цяло, филмираните таблетки трябва да се поглъщат цели и с малко течности, без значение от времето за хранене. Сокът от грейпфрут трябва да се избягва (вж. точка 4.5 „Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие").
Интервалът между последователните дози не трябва да бъде по-кратък от 4 часа.
ДозировкаПрепоръчителната процедура е приложението на Нимотоп S инфузионен разтвор в продължение на 5 -14 дни, последвано от дневна доза от 6 х 2 Нимотоп S филмирани таблетки (6 х 60 mg нимодипин).
При пациенти с изявени нежелани реакции, дозата трябва да бъде намалена или лечението да бъде прекратено.
При пациенти на съпровождащо лечение с лекарствени продукти, инхибитори или индуктори на CYP ЗА4 може да се наложи коригиране на дозата (вж. точка 4.5 взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие ”).
Профилактична употреба:
При приключване на лечението с инфузия е препоръчително пациентът да продължи с перорално приложение на 6 х 60 mg Нимотоп S филмирани таблетки дневно през интервали от 4 часа в продължение на 7 дни.
Терапевтична употреба:
След интравенозно приложение е препоръчително перорално приложение на 6 х 60 mg Нимотоп S филмирани таблетки дневно през интервали от 4 часа в продължение на 7 дни.
Пациенти с чернодробно увреждане
Тежко увредена чернодробна функция, особено с цироза на черния дроб, може да доведе до повишена бионаличност на нимодипин поради намален капацитет на първо преминаване и понижен метаболитен клирънс. Лекарствените реакции и нежеланите лекарствени реакции, напр. понижено кръвно налягане, могат да са по-изразени при такива пациенти.
В подобни случаи, дозата трябва да бъде намалена или при необходимост да се обмисли евентуалното прекратяване на лечението.
Нимотоп S филмирани таблетки не трябва да бъде приеман при известна свръхчувствителност към активното вещество нимодипин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Употребата на нимодипин в комбинация с рифампицин е противопоказана, тъй като ефикасността на Нимотоп S филмирани таблетки може значително да се понижи при едновременно приложение с рифампицин (вж. точка 4.5 „Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие”).
Ендовременната употребата на перорален нимодипин и антиепилептичните лекарства фенобарбитал, фенитоин или карбамазепин е противопоказана, тъй като ефикасността на Нимотоп S филмирани таблетки може значително да се понижи (вж. точка 4.5 „Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие”).
Въпреки че лечението с нимодипин не се свързва с повишено вътречерепно налягане, внимателно наблюдение се препоръчва в тези случаи или в случаи на повишено съдържание на течности в мозъчната тъкан (генерализиран мозъчен оток).
Повишено внимание се препоръчва при пациенти с ниско кръвно налягане (систолично кръвно налягане под 100 mmHg).
При пациенти с нестабилна стенокардия или в рамките на първите 4 седмици след остър инфаркт на миокарда, лекуващият лекар трябва да обмисли потенциалния риск (напр. понижена перфузия на коронарна артерия и исхемия на миокарда) спрямо ползата (напр. подобрение на мозъчната перфузия).
Нимодипин се метаболизира чрез цитохром Р450 ЗА4 система. Други лекарства, за които е известно, че инхибират или индуцират тази ензимна система, могат да повлияят ефектът на първо преминаване или клирънса на нимодипин (вж. точка 4.5 "Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие ”, точка 4,2 “Дозировка и начин на приложение - Пациенти с чернодробно увреждане").
Лекарствени продукти, за които е известно, че са инхибитори на цитохром Р450 ЗА4 система и следователно могат да доведат до повишени плазмени концентрации на нимодипин са, напр.:
-
макролидни антибиотици (напр. еритромицин)
-
анти-HIV протеазни инхибитори (напр. ритонавир)
-
Азолови противогъбични препарати (напр. кетоконазол)
-
антидепресанти: нефазодон и флуоксетин
-
хинупристин/далфопристин
-
циметидин
-
валпроева киселина
Ако Нимотоп S филмирани таблетки се приемат едновременно с някой от гореспоменатите лекарствени продукти, кръвното налягане на пациента трябва да бъде мониторирано и ако е необходимо да се обмисли намаляване на дозата нимодипин.
Лекарствени продукти, които влияят върху нимодипин:
Нимодипин се метаболизира чрез цитохром Р450 ЗА4 система, която се намира в чревната лигавица и черния дроб. Следователно, лекарствени продукти, които индуцират или потискат тази система, могат да повлияят ефектът на първо преминаване или клирънсът на нимодипин (вж. точка 4.2 “ Дозировка и начин на приложение - Пациенти с чернодробно увреждане") Обхватът и продължителността на взаимодействията трябва да се имат предвид, ако се планира едновременно приложение на нимодипин със следните лекарствени продукти:
Рифампицин
От опита с други калциеви антагонисти трябва да се очаква, че рифампицин ускорява метаболизма на нимодипин чрез ензимна индукция. Следователно, ефикасността на нимодипин може да е значително намалена когато се прилага едновременно с рифампицин. Употребата на нимодипин в комбинация с рифампицин е противопоказана (вж. точка 4.3 „Противопоказания ”).
Антиепилептични лекарства (напр. Фенобарбитал, Фенитоин, капбамазепин), които индуцират цитохром Р450 ЗА4 система
Бионаличността на перорално прилагания нимодипин е значително понижена от предшестващо продължително лечение с антиепилептичните лекарства фенобарбитал, фенитоин или карбамазепин. Следователно, едновременната употреба на перорално прилаган нимодипин с тези антиепилептични лекарства е противопоказана (вж. точка 4.3 „ Противопоказания
При едновременното приложение със следните инхибитори на цитохром Р450 ЗА4 система кръвното налягане на пациента трябва да бъде мониторирано и ако е необходимо дозировката на нимодипин коригирана (вж. точка 4.2 „Дозировка и начин на приложение ”):
Макролидни антибиотици (напр. еритромицин)
Не са провеждани проучвания за взаимодействието между нимодипин и макролидни антибиотици. Известно е, че определени макролидни антибиотици инхибират цитохром Р450 3А4 системата и потенциалът на лекарствено взаимодействие не може да се определи на този етап. Следователно, макролидни антибиотици не трябва да се прилагат в комбинация с нимодипин (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Азигромицин, въпреки че структурно се отнася към класа на макролидни антибиотизи, не притежава свойството да инхибира СYP3А4.
Анти-HIV протеазни инхибитори (напр. ритонавир)
Не са провеждани официални проучвания за изследване потенциалното взаимодействие между нимодипин и анти-HIV протеазни инхибитори. Докладвано е, че лекарства от този клас са силни инхибитори на цитохром Р450 3А4 системата. Следователно, потенциал за забележимо и клинично значимо повишаване на плазмените концентрации на нимодипин при едновременно приложение с тези протеазни инхибитори не може да се изключи (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Азолови антигъбични препарати (напр. кетоконазол)
Не е провеждано официално проучване за изследване потенциалното лекарствено взаимодействие между нимодипин и кетоконазол. Азоловите антимикотици е известно, че инхибират цитохром Р450 3А4 системата и различни взаимодействия са докладвани за други дихидропиридин калциеви антагонисти. Следователно, когато се прилагат заедно е перорален нимодипин, съществено увеличение на системната бионаличност на нимодипин, поради намален метаболизъм на първо преминаване, не може да се изключи (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Нефазодон
Не са провеждани официални проучвания за изследване потенциалните взаимодействия между нимодипин и нефазодон. Докладвано е, че този антидепресант е силен инхибитор на цитохром Р450 3А4 системата. Следователно, потенциал за повишаване на плазмените концентрации на нимодипин при едновременно приложение с нефазодон не може да се изключи (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Флуоксетин
Едновременното приложение при равновестни концентрации на нимодипин с антидепресанта флуоксетин води до около 50% по-високи плазмени концентрации на нимодипин.
Експозицията на флуоксетин значително намалява, докато неговия активен метаболит норфлуоксетин остава непроменен (вж. точка 4.4 „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба”).
Хинупристии/далфопристин
Въз основа на опита с калциевия антагонист нифедипин, едновременното приложение с хинупристин/далфопристин може да доведе до повишени плазмени концентрации на нимодипин (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Циметидин
Едновременното приложение на Н2-антигониста циметидин може да доведе до повишени плазмени концентрации на нимодипин (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба ”).
Вал просва киселина
Едновременното приложение на антиконвулсанта валпроева киселина може да доведе до повишени плазмени концентрации на нимодипин (вж. точка 4.4 „ Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба”).
Допълнително лекарствено взаимодействие:
Нортриптнлин
Едновременната употреба на нимодипин и нортриптилин при равновесни плазмени
концентрации води до леко понижение на експозицията на нимодипин, докато плазмената концентрация на нортриптилин остава непроменена.
Ефекти на нимодипин върху други лекарствени продукти:
Антихипертензивнн средства
Нимодипин може да засили ефекта от понижаване на кръвното налягане на едновременно прилагани антихипертензивни продукти, като:
-
диуретици,
-
р-блокери,
-
АСЕ инхибитори,
-
А1- антагонисти,
-
други калциеви антагонисти,
-
α -адренергични блокери,
-
PDE5 инхибитори,
-
α-метилдопа.
Ако едновременното лечение с един от тези лекарствени продукти не може да се избегне, пациентът трябва да се бъде под особено внимателно наблюдение.
Зидовудин
При проучване с маймуни, едновременното интравенозно приложение на анти HIV лекарството зидовудин и нимодипин води до повишени стойности на AUC на зиводувин, докато обемът на разпределение и клирънсът са значително понижени.
Взаимодействия с храни и напитки
Сок от грейпфрут
Сокът от грейпфрут инхибира цитохром Р450 3А4 системата. Приложението на дихидропиридин калциев антагонист заедно със сок от грейпфрут може да доведе до повишени плазмени концентрации и удължено действие на нимодипин, поради забавен метаболизъм на първо преминаване и намален клирънс. Като следствие, ефекта на понижаване на кръвното налягане може да се засили. Този ефект продължава най-малко четири дни след последната консумация на сок от грейпфрут. Следователно консумацията на грейпфрут или пиенето на сок от грейпфрут трябва да се избягва при провеждане на лечение с нимодипин (вж. точка 4.2 „Дозировка и начин на приложение ”).
Взаимодействие, което е доказано, че не
съществува
Халоперидол
Едновременното приложение на нимодипин при равновесни плазмени концентрации при пациенти на индивидуално продължително лечение с халоперидол не показва никакъв потенциал за взаимодействие.
Едновременното приложение на перорални нимодипин и диазепам, дигоксин, глибенкламид, индометацин, ранитидин и варфарин не показва никакъв потенциал за взаимодействие.
Не са провеждани подходящи и контролирани клинични проучвания с бременни жени. Поради това нимодипин трябва да се използва при бременност само след внимателно оценяване на ползите и потенциалните рискове, произтичащи от тежестта на клиничната картина.
КърменеНимодипин и неговите метаболити се откриват в майчиното мляко в концентрация сходни с тези в плазмата на майката. Следователно майките трябва да бъдат посъветвани да прекратят да кърмят, когато приемат това лекарство.
ФертилитетВ единични случаи на invitro оплождане, калциевите антагонисти се свързват с обратими биохимични промени в главата на сперматозоидите, което може да доведе до увреждане на функцията на спермата. Значението на тази находка при краткотрайно лечение не е известно.
По принцип Нимотоп S може да увреди способността да се шофира или работи с машини поради възможност от световъртеж.
Честотите на нежелани лекарствени реакции (НЛР), докладвани с нимодипин и обобщени в таблицата по-долу, са въз основа на клинични проучванияс нимодипин за показанието, представено в точка 4.1 и класифицирани според категориите CIOMS III по честота (плацебо- контролирани проучвания: нимодипин N=703, плацебо N=692; неконтролирани проучвания: нимодипин N= 2496; статус: 31.08.2005). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Честотите са определени като:
много чести (≥ 1/10),
чести (≥ 1/100 до < 1/10),
нечести (≥ 1/1,000 до < 1/100),
редки (≥ 1/10,000 до < 1/1,000),
много редки (< 1/10,000).
Таблица1: НЛР
| Системно-оргапни класове (MedDRA) | Нечести | Редки |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения | |
| Нарушения на имунната система | Алергична реакция Обрив | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | |
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | Брадикардия |
| Съдови нарушения | Хипотония Вазодилатация | |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Илеус (чревна непроходимост) |
| Хепато-билиарни нарушения | Временно повишени стойности на чернодробни ензими |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез
Изпълнителната агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8
1303 София
тел.: +359 2 8903417
уебсайт: www.bda.bg
а) Симптоми на интоксикация
Очаквани симптоми на остро предозиране са изразено понижаване на кръвното налягане, тахикардия или брадикардия, и стомашно-чревни нарушения и гадене.
Б) Лечение на интоксикация
В случай на остро предозиране, лечението с Нимотоп S филмирани таблетки трябва незабавно да се прекрати. Спешните мерки трябва да са в зависимост от симптомите. Спешните терапевтични мерки включват стомашна промивка с допълнителен прием на въглен. Ако има изразено понижаване на кръвното налягане, допамин или норадреналин могат да се приложат интравенозно. Тъй като няма специфичен антидот, последващото лечение на други нежелани реакции трябва да се проведе според най-изявените симптоми.
Фармакологични свойства - Nimotop 30 mg
Фармакотерапевтична група: Селективни блокери на калциевите канали с предимно съдово действие, Дихидропиридинови производни
АТС код: С08С А06
Нимодипин е калциев антагонист, който принадлежи към класа на 1,4-дихидропиридините. Процесите на съкращение на гладките мускулни клетки зависят от калциевите йони, които влизат в тези клетки при деполяризацията като бавни йонни трансмембранни потоци. Нимодипин инхибира преноса на калциевите йони в тези клетки и по този начин потиска гладкомускулните съкращения на съдовете. При опити с животни, нимодипин показва по-голям ефект върху мозъчните артерии, отколкото върху артерии на други места в тялото. Вероятно защото той е силно липофилен, което му позволява да премине кръвно-мозъчната бариера: Концентрации на нимодипин от порядъка на 12,5 ng/mL са били открити в цереброспиналната течност на пациенти със субарахноидална хеморагия лекувани с нимодипин.
Нимодипин притежава предимно церебрална противосъдосвиваща и противоисхемична активност. Вазоконстрикцията предизвикана invitro от различни вазоакгивни вещества (например серотонин, простагландини и хистамин), или от кръвта и продукти от разлагането на кръвта може да бъде предотвратена или елиминирана чрез нимодипин. Нимодипин има също и неврофармакологични и психофармакологични свойства. Изследвания при пациенти с остри нарушения на кръвоснабдяването в мозъка показват, че нимодипин разширява кръвоносните съдове в мозъка и стимулира кръвообръщението в мозъка.
Повишението в перфузията е като правило по-голямо в предварително повредени или неоросявани участъци в мозъка, отколкото в здравите области.
Поради това, употребата на нимодипин значително намалява исхемичното неврологично увреждане при пациенти със субарахноидален кръвоизлив и смъртността е значително намалена от нимодипин.
Активното вещество нимодипин се абсорбира практически напълно, когато се приема перорално. Непромененото активно вещество и неговите ‘ранни’ метаболити на първо преминаване могат да се открият в плазмата до 10-15 минути след поглъщане на таблетката.
След многократно перорално приложение (3 х 30 mg дневно) пиковите плазмени концентрации (Сmax) са 7,3-43,2 ng/ml при пациенти в старческа възраст, като тези концентрации се постигат след 0,6-1,6 часа (tmax). При млади хора, след прием на еднократна доза от 30 mg или 60 mg са измерени средни пикови плазмени концентрации съоветно от 16±8 ng/ml и 31±12 ng/ml. Пиковата плазмена концентрация и площта под кривата (AUC) се повишават пропорционално на дозата до най-високата тествана доза (90 mg).
Непрекъснати инфузии от 0,03 mg/kg/h водят до средни плазмени концентрации в условия на устойчиво равновесие от 17,6 - 26,6 ng/ml. След интравенозни болусни инжекции, плазмените концентрации на нимодипин се понижават двуфазно с елиминационен полуживот съответно от 5-10 min и около 60 min. Обемът на разпределение (Vss, според модела с два отдела) при интравенозно приложение е изчислен 0,9 - 1,6 I/kg телесно тегло. Общият (системен) клирънс е 0,6 -1,9 1/h/kg.
Свързване с протеини и разпределение
Нимодипин е свързан до 97-99% с плазмените протеини. Доказано е, че нимодипин преминава през плацентарната бариера при изпитвания с животни с радиоактивно маркиран [14С]- нимодипин. Въпреки липсата на данни от проучвания при хора в това отношение, може да се предположи, че нимодипин ще премине и през човешката плацента. При изпитвания с плъхове се наблюдават значително по-високи концентрации на нимодипин и/или неговите метаболити в кърмата на женските индивиди отколкото в плазмата на майките. При хора концентрациите на нимодипин установени в кърмата са със същите стойности, както в плазмата на майките. След перорално и интравенозно приложение нимодипин може да бъде открит в цереброспиналната течност в концентрации, съответстващи приблизително на 0,5% от измерените плазмени концентрации. Те съответстват приблизително на свободната концентрация в плазмата.
Метаболизъм, отделяне и екскреция
Нимодипин се отделя метаболитно чрез цитохром Р450 ЗА4 система, главно чрез дехидрогениране на дихидропиридиновия пръстен и окислително естерно разграждане. Следващи важни метаболитни етапи са окислителното естерното разграждане, хидроксилиране на 2- и 6-метилови групи и глюкурониране като конюгатна реакция. Трите основни метаболита в плазмата имат или само терапевтично незначителна остатъчна активност, или никаква такава.
Ефекти върху чернодробните ензими чрез индукция или инхибиране не са известни. При хора, приблизително 50% от метаболитите се екскретират през бъбреците и 30% през жлъчката. Кинетиката на елиминиране е линейна.
Елиминационният полуживот на нимодипин варира между 1,1-1,7 часа. Крайният елиминационен полуживот от 5-10 часа няма връзка с установяването на интервала на дозиране.
Криви на средни плазмени концентрации на нимодипин след перорално приложение на 30 mg под формата на таблетка и след интравенозна инфузия на 0,015 mg/kg за 1 час (n=24, доброволци в старческа възраст).
БионаличностПоради продължителния метаболизъм на първо преминаване (около 85-95%), абсолютната бионаличност е 5-15%.