AMGLIDIA е показан за лечение на неонатален захарен диабет при новородени, кърмачета и деца.

Сулфoнилурейни средства като AMGLIDIA са показали ефективност при пациенти с мутации в гените, кодиращи бета-клетъчните ATP-чувствителни калиеви канали и свързания с

хромозома 6q24 преходен неонатален захарен диабет.

Терапията със суспензия с глибенкламид трябва да се започне от лекар с опит в лечението на пациенти с много ранен диабет.

Указания при предписване

Необходимо е внимание при предписване и прилагане на AMGLIDIA, за да се избегнат грешки при дозирането в резултат на объркване между милиграм (mg) и милилитър (ml).Трябва да е сигурно, че се обяснява и отпуска подходящата доза и вид опаковка със съответното количество на активното вещество в дозова единица.

Дозировка

За да се избегне превишаването на приемливата дневна доза натриев бензоат, дневната доза AMGLIDIA не трябва да надвишава 1 ml/kg/ден. В резултат на това AMGLIDIA 0,6 mg/ml не трябва да се използва с дозировка, по-висока от 0,6 mg/kg/ден.

За да се ограничи експозицията на натриев бензоат, имайки предвид начина на доставяне (1 ml и 5 ml перорални спринцовки), не се препоръчва употребата на AMGLIDIA с количество на активното вещество в дозова единица 0,6 mg/ml за дозировки, по-високи от описаните по-долу:

Таблица 1 : Максимална препоръчителна доза

Във всички други случаи следва да се предпочита AMGLIDIA 6 mg/ml.

Лечението с AMGLIDIA трябва да започне при 0,2 mg/kg дневно в два разделени приема преди хранене (включително преди хранене с бутилка) и да се повишава с 0,2 mg/kg дневно до постигане на независимост от лечение с инсулин.

Тъй като AMGLIDIA се прилага със спринцовка за перорални форми, градуирана в ml. изчислената днедна доза трябва да бъде изразена в ml от лекаря, който изрично посочва количеството на активното вещество в дозова единица, което трябва да се използва.

Спринцовката ще се избира (1 ml или 5 ml) на базата на обема в ml, който следва да се прилага за всяка доза, както е предписано от лекаря. Спринцовката с обем 5 ml трябва да се използва за обеми, по-големи от 1 ml.

Трябва да се използва най-близкият обем до изчисления.

Пациентите трябва внимателно да се наблюдават от лекуващия лекар по време на фазата на титриране.

Въвеждане при стационарно лечение

AMGLIDIA трябва да се започне с доза от 0,2 mg/kg дневно в два приема. Базалният и болусният инсулин трябва да се приложат на Ден 1. На Ден 2, ако се прилага подкожно, базалният инсулин може да се пропусне. Ако се използва инсулинова помпа базовата скорост на инсулиновата помпа да се намали с 50 % и намали допълнително според измерванията на кръвната захар в капилярната кръв. През периода на преминаване болусният инсулин или болусите чрез инсулиновата помпа трябва да се прилагат с храна, според нуждите, за да се поддържа подходящ гликемичен контрол. От Ден 2 до края на фазата на титриране, ако нивото на кръвната захар в капилярната кръв е по-голямо или равно на 7 mmol/l, дозата на AMGLIDIA трябва да се увеличи с 0,2 mg/kg дневно. Ако нивото на кръвната захар в капилярната кръв е под 7 mmol/l, дозата на AMGLIDIA не трябва да се увеличава и инсулиновите болуси преди хранене трябва да се намалят с 50%.

Преди закуска кръвната захар може да спада много бавно. Стойностите на кръвната захар

преди обед или преди вечеря спадат по-бързо и обикновено са по-добър маркер за отговор към

AMGLIDIA.

Същия протокол трябва да се повтаря ежедневно, докато се постигне лечение без приложние на инсулин. След като спрете приложението на инсулин, дозата на AMGLIDIA се коригира в зависимост от стойностите на кръвната захар в капилярната кръв.

При пациенти, които на ден 6 все още са на инсулин, дозата на AMGLIDIA трябва да се поддържа в продължение на най-малко 4 седмици. Това може да се направи амбулаторно.

Пациентите могат да бъдат изписани, ако вече не се нуждаят от лечение с инсулин, когато са стабилни – на комбинация от AMGLIDIA и инсулин – или когато са стабилни само на инсулин.

Въвеждане при амбулаторно лечение

AMGLIDIA трябва да се въвежда при доза 0,2 mg/kg дневно, разделени в два приема, а дозата трябва да се увеличава постепенно всяка седмица с 0,2 mg/kg дневно.

Докато дозата се увеличава, обикновено е възможно дозата на инсулина да се намали и след това да се спре.

От седмица 2 нататък, ако нивото на кръвната захар в капилярната кръв е по-високо или равно на 7 mmol/l, дозата на AMGLIDIA трябва да се увеличи с 0,2 mg/kg дневно и инсулинът да се намали. Ако кръвната захар в капилярната кръв е под 7 mmol/l, инсулинът трябва да се намали.

Ако стойността на кръвната захар се повиши след намаляване на инсулина, дозата на AMGLIDIA трябва да се увеличи с 0,2 mg/kg дневно. Намаляването на инсулина трябва да се извърши според стойностите на кръвната захар преди хранене.

Същия протокол трябва да се повтаря всяка седмица, докато се постигне лечение без приложение на инсулин. След като се спре приложението на инсулин, дозата на AMGLIDIA се коригира според стойностите на кръвната захар в капилярната кръв.

Ако в края на период от 5 или 6 седмици няма данни за отговор с дозите инсулин, подобни на тези при започването, се опитва прилагането на дози до 2 mg/kg дневно за една седмица. ( редки случаи са били необходими 4 месеца, за да се прекрати напълно приемът на инсулин).

Ако е налице ясно намаление на нуждите от инсулин при тази доза 2 mg/kg дневно (намаляване на инсулина до поне 60 % от дозата преди AMGLIDIA), целесъобразно е да се продължи с по- високата доза AMGLIDIA за продължителен период от време при определени случаи.

Корекции на дозата и дългосрочно лечение

Според данни от литературата и от клинични изпитвания, проведени с глибенкламид, средната дневна доза се очаква да бъде около 0,2 до 0,5 mg/kg дневно при повечето пациенти, страдащи от неонатален диабет. В някои случаи са наблюдавани по-високи дози и дози до 2,8 mg/kg дневно са давани успешно без нежелани реакции, според литературата. В случай на частичен отговор при по-ниски дози, което се вижда от намалените нужди от инсулин, в отделни случаи може да се опита допълнително увеличение на дозата с до 2,8 mg/kg дневно .

При някои деца се постига по-добър гликемичен контрол, когато глибенкламид се прилага 3 пъти или 4 пъти дневно.

Ако не се наблюдава подобрение (липсва промяна на дозата инсулин, гликемичният контрол е сходен и липсва подобрение по отношение на неврологичната симптоматика), приемът на AMGLIDIA трябва да бъде преустановен.

По време на периода на титриране концентрацията на кръвната захар в капилярната кръв на

пациентите трябва да се проследява четири пъти дневно и преди лягане, тъй като нуждите от инсулин могат да продължат да спадат или може да е необходимо да се титрира AMGLIDIA. След като веднъж е постигнато стационарно състояние, вече не е веобходимо кръвната захар в капилярната кръв да се проследява ежедневно, освен при клинични ситуации с риск от нарушен метаболитен баланс (вж. по-долу). Във всички случаи е необходимо проследяване на HbA1c през три месеца.

Понякога концентрацията на кръвната захар ще спада, въпреки че пациентът е на фиксирана доза AMGLIDIA. Ето защо, за да се избегне хипогликемия, трябва да се обмисли намаляване на дозата AMGLIDIA или спиране на лечението.

Лекуващият лекар трябва да планира намаляване на дозата AMGLIDIA, при това задължително, ако стойностите на кръвната захар достигат до по-малко от 4 mmol/l (72 mg/dl).

Може да е необходимо да се коригира дозата на AMGLIDIA при пациенти, страдащи от итеркуренти инфекции, травма, шок или анестезия:

• При голяма хирургическа операция AMGLIDIA трябва да се замени с инсулинова терапия;

• Чернодробна или бъбречна дисфункция може да изисква намаляване на дозата;

• При изключителни ситуации на стрес (напр. травма, хирургическа операция, фебрилни инфекции) регулирането на кръвната захар може да се влоши и може да е необходима временно преминаване към инсулин за поддържане на добър метаболитен контрол.

Понякога пациентите могат да имат много високи стойности на кръвната захар, т.е. > 20 mmol/l (> 360 mg/dl), като в някои случаи тези високи стойности се овладяват с нормалната доза AMGLIDIA. Независимо от това, във всички случаи е необходимо внимателно проследяване на кръвната захар (направете също справка в препоръките по-долу под заглавието „Пропускане на дозата“) и предприемане на адекватни мерки за възстановяване на еугликемията (напр. прилагане на трета дневна доза AMGLIDIA или инсулин).

Биоеквивалентност с таблетки

AMGLIDIA не е биоеквивалентна на таблетки (разтрошени), съдържащи същото количество глибенкламид. Наличните данни са описани в раздел 5.2.

Пропускане на доза

Ако приемът на дозата бъде пропуснат, съществува риск от хипергликемия. Нивото на кръвната захар трябва да се измери незабавно и AMGLIDIA да се приеме възможно най- скоро. Ако нивото на кръвната захар надхвърля 16,5 mmol/l, трябва да се провери за наличие на кетонурия или кетонемия. Ако са налице кетонни тела, трябва бързо да се инжектира инсулин, за да се възстанови метаболитният статус. След това трябва да се свържете с лекуващия специалист.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Необходимо е коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. При тези пациенти лечението трябва да започне с най-ниската доза и при стриктно спазване, за да се избегнат хипогликемичните реакции (вж. точка 4.4). По отношение на тежко бъбречно увреждане вижте точка 4.3.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се налага адаптиране на дозата. При

тези пациенти лечението трябва да започне с най-ниската доза и при стриктно спазване, за да се избегнат хипогликемичните реакции (вж. точка 4.4). По отношение на тежко чернодробно увреждане вижте точка 4.3.

Старческа възраст

Безопасността и ефикасността на AMGLIDIA при пациенти в старческа възраст не е установена, тъй като лекарственият продукт е показан при педиатричната популация.

Пациенти с риск

При пациенти с недохранване или такива, които проявяват значителна промяна в общото си състояние или чиито прием на калории е нередовен, както и при пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция, лечението трябва да започне с най-ниската доза и при стриктно спазване, за да се избегнат хипогликемичните реакции (вж. точка 4.4).

Начин на приложение

Този лекарствен продукт се прилага перорално като готова за употреба перорална суспензия, като се използва градуирана спринцовка за перорални форми. Прилага се директно в устата на детето. Не е необходимо бутилката да се разклаща преди приложение.

Тъй като не е проведено проучване за взаимодействие между глибенкламид и млякото и въпреки липсата на ефект на храната върху абсорбцията на глибенкламид, се препоръчва суспензията да се приложи 15 минути преди храненето на детето с мляко.

Трябва да се използва само спринцовката за перорални форми, включена във външната картонена опаковка.

В зависимост от обема, който трябва да се приложи перорално, има два вида спринцовки за перорална употреба, градуирани до 1 ml или до 5 ml. Всяка спринцовка е включена в конкретен вид опаковка. Подходящият вид спринцовка (1 ml или 5 ml), включена в конкретния вид опаковка на AMGLIDIA, се предписва от лекаря въз основа на обема, който трябва да се приложи за всяка доза.

Двата вида спринцовки, включени съответно в двата различни вида опаковки за всяко количество на активното вещество в дозова единица, са ясно различими: спринцовката с обем 1 ml за перорални форми е с малък диаметър и къса, а спринцовката с обем 5 ml — с голям диаметър и дълга.

Дозата, която трябва да се приложи, се получава чрез издърпване на буталото назад до отбелязаната доза, определена за всяко дете. Дозата в ml за едно приложение и броят на приложенията за един ден трябва да са стриктно според лекарското предписание.

Трябва да се избягва прилагането през сонда за хранене.

За указания относно лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6

Този лекарствен продукт е противопоказан в следните случаи:

• свръхчувствителност към активното вещество, други сулфонилурейни производни или сулфонамиди, или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• при пациенти с кетоацидоза постоянното интравенозно инжектиране на инсулин и интравенозната инфузия на физиологичен разтвор на натриев хлорид остават стандартно лечение;

• при пациенти с порфирия;

• при пациенти, приемащи бозентан (вж. точка 4.5);

• при пациенти с тежко бъбречно увреждане;

• при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Специално внимание е необходимо, когато се изчислява дозата. Преди всяко приложение трябва да се провери дали се използва опоковката с правилното количество на активното вещество в дозова единица и правилната спринцовка (вж. точка 4.2).

Глибенкламид не трябва да се използва при пациенти с инсулинозависим захарен диабет тип 1 с данни за автоимунно разрушаване на бета-клетките.

Пациенти с ензимен дефицит на G6PD

При пациенти с ензимен дефицит на G6PD са съобщавани случаи на остра хемолитична анемия при приема на глибенкламид. Следователно глибенкламид не трябва да се предписва на тези пациенти, като се препоръчва прилагането на алтернативно лечение, ако има такова. Ако няма алтернатива, при взимане на решение за всеки пациент трябва да отчита опасността от хемолиза и потенциалната полза, очаквана от лечението. Ако е необходимо да се предпише този лекарствен продукт, трябва да се направи скрининг за възможна поява на хемолиза.

Кетоацидоза

Неонаталният диабет е животозастрашаващо и хронично инвалидизиращо заболяване, дължащо се на хипергликемия, която включва симптоми като жажда, често уриниране и дехидратация. В тежки случаи това е свързано с кетоацидоза, която може да доведе до смърт. Глибенкламид не трябва да се използва за лечение на това животозастрашаващо състояние. Непрекъснатото интравенозно инжектиране на инсулин и интравенозна инфузия на физиологичен разтвор на натриев хлорид остава основното лечение.

Хипогликемия

При лечение с хипогликемични сулфонамиди може да възникне хипогликемия. Понякога тя може да е тежка и продължителна. Затова може да се наложи хоспитализация и да е нужно да се приема захар в продължение на няколко дни.

Диария, гадене и повръщане

При някои пациенти може да се прояви диария в началото, когато дозата на суспензията с глибенкламид се увеличава, но диарията отшумява, ако дозата се поддържа.

В случай на гадене, изглежда че гликемията се поддържа и няма нужда от повторно въвеждане на инсулин, докато пациентът бъде в състояние да приема суспензията с глибенкламид.

Ако възникне тежко повръщане, за лечение на пациента трябва да се използва бързодействащ инсулин, докато повръщането спре.

Ако се появи леко повръщане, трябва да се приложи лекарствен продукт против повръщане и лечението с AMGLIDIA може да продължи.

Изследване на биологични течности

Кръвната захар трябва да се проследява периодично по време на лечението с глибенкламид. Ако нивото на кръвната захар надхвърля 16,5 mmol/l, трябва да се провери за наличие на кетонурия или кетонемия. Ако са налице кетонни тела, трябва бързо да се инжектира инсулин, за да се възстанови метаболитният статус.

Нивото на гликирания хемоглобин трябва да се измерва на всеки три месеца, за да се оцени метаболитното равновесие на детето.

Бъбречно увреждане

Пациентите с бъбречно увреждане трябва да се наблюдават периодично по време на лечението поради повишения риск от хипогликемия. Необходимо е коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).

Чернодробно увреждане

Пациентите с чернодробно увреждане трябва да се проследяват периодично по време на лечението поради повишения риск от хипогликемия. При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се налага адаптиране на дозата (вж. точка 4.2).

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа 2,8 mg натрий на ml перорална суспензия, еквивалентен на 0,1 % от препоръчвания от СЗО дневен прием на 2 g натрий за възрастен. Трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.

Бензоена киселина и бензоати (натриев бензоат)

Този лекарствен продукт съдържа 5 mg сол на бензоената киселина на всеки ml перорална суспензия.

Увеличаването на билирубинемията вследствие на изместването ѝ от албумин може да увеличи неонаталната жълтеница, която може да се развие в керниктер (неконюгирани билирубинови отлагания в мозъчната тъкан).

Не са провеждани проучвания за взаимодействията на двете перорални суспензии на глибенкламид (0,6 mg/ml и 6 mg/ml).

При приема на други лекарствени продукти може да се появи хипогликемия. Лекарствените продукти, с висока степен на свързване с плазмените протеини, които също могат да усилят хипогликемичното действие на глибенкламид поради изместването на глибенкламид от плазмените протеини, включват перорални антикоагуланти, фенитоин, салицилати и други нестероидни противовъзпалителни средства.

Отслабване на ефекта на понижаване на кръвната захар, водещо до повишени нива на кръвната захар, може да възникне при прием на други лекарствени продукти.

Под въздействието на симпатолитични лекарствени продукти като бета-блокери, клонидин, гуанетидин и резерпин признаците на адренергична контрарегулация на хипогликемията могат да бъдат намалени или да липсват. Симптомите на хипогликемия също могат да бъдат по-леки или да липсват, когато хипогликемията се развива постепенно или когато е налице автономна невропатия.

В много редки случаи може да възникне непоносимост към алкохол. Острият и хроничен прием на алкохол или прекомерното поглъщане на алкохол от хора, които пият от време на време, може да намали хипогликемичния ефект на глибенкламид или да го усили опасно, като забави неговото метаболитно деактивиране. Дисулфирам-подобни реакции настъпват много рядко след съпътстваща употреба на алкохол и глибенкламид.

Глибенкламид може да повиши плазмената концентрация на циклоспорин и потенциално да доведе до повишаване на токсичността му. Поради това се препоръчва наблюдение и коригиране на дозата на циклоспорин, когато се прилагат едновременно двата лекарствени

продукта.

Колесевелам се свързва с глибенкламид и намалява абсорбцията на глибенкламид от стомашно- чревния тракт. Не са наблюдавани взаимодействия при приема на глибенкламид най-малко

4 часа преди приема на колесевелам. Затова глибенкламид трябва да се прилага най-малко 4 часа преди колесевелам.

Обобщение на взаимодействията

В таблицата по-долу е представено обобщение на описаните по-горе взаимодействия и други взаимодействия.

Таблица 2 : Обобщение на взаимодействията

Общи аспекти

AMGLIDIA е показан за лечение на неонатален диабет при новородени, кърмачета и деца. Жени с детероден потенциал/

Жените с детероден потенциал, които планират бременност, трябва да преминат от перорален глибенкламид на инсулин. Глибенкламид не трябва да се прилага по време на бременност.

Бременност

Въз основа на ограничен брой публикувани данни употребата на глибенкламид по време на първото тримесечие не изглежда да предизвиква увеличаване на вродените малформации. По отношение на 2^-ото и 3^-ото тримесечие в публикуваните данни не се откриват фетотоксични ефекти.

Проучвания при животни не показват тератогенен потенциал.

Глибенкламид преминава в плацентата в повечето случаи в малки количества; въпреки това степента на преминаване силно варира при различните пациенти.

При бременни жени за контрол на кръвната захар се препоръчва инсулин. Кърмене

Публикуваните данни, получени от 11 майки, лекувани с глибенкламид, показват, че глибенкламид не се екскретира в кърмата и при новородени кърмачета не се съобщава за хипогликемия. Кърменето изглежда съвместимо, но като предпазна мярка е препоръчително да се проследява нивото на кръвната захар на кърмачето, което е изцяло на кърма.

Фертилитет

Липсват налични клинични данни.

AMGLIDIA има умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини, тъй като глибенкламид може да повиши риска от хипогликемия. Това може да не е от значение за популацията, за която е предназначено. Въпреки това намалената бдителност може да е от значение и при участие в пътното движение (напр. колоездене) или по време на игра (напр. каране на скейтборд).

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции са хипогликемия, преходна диария и коремна болка. Най- тежката нежелана реакция е хипогликемия (вж. точка 4.4).

Като цяло профилът на безопасност на глибенкламид е в съответствие с профила на безопасност на други сулфонилурейни производни.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции, съобщавани при глибенкламид (перорална суспензия или разтрошени таблетки) при деца за лечение на неонатален диабет, са изброени по-долу по системо-органни класове и категории по честота. Честотите са дефинирани като:

Много чести (≥1/10), Чести (≥1/100 до <1/10),

Нечести (≥1/1 000 до <1/100), Редки (≥1/10 000 до <1/1 000), Много редки (<1/10 000) и

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В рамките на всяка категория по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред на тяхната сериозност.

Таблица 3: Нежелани реакции

Описание на избрани нежелани реакции

Следните нежелани реакции са наблюдавани в клинично проучване (проучването NEOGLI ) и по време на фазата на продължение. Това е едноцентрово, проспективно, открито, нерандомизирано проучване фаза II. След включване в проучването пациентите продължават да приемат обичайните си дози глибенкламид таблетки в продължение на 1 месец. Десет пациенти са преминали към перорална суспензия с глибенкламид, като лечението с перорална суспензия продължава 3 месеца.

Хипогликемия

Наблюдавани са два случая на тежка хипогликемия, които се считат за свързани с лекарствения продукт. Предприети са симптоматични мерки и ситуацията е отшумяла в двата случая.

Преходна диария, повръщане, коремна болка и диспепсия

Две деца имат коремна болка (една с преходна диария и повръщане по време на същия епизод), считани за свързани с лекарствения продукт. Предприети са симптоматични мерки и лекарственият продукт е продължен, като симптомите са отшумели и в двата случая.

Едно дете има диспепсия, която се счита за свързана с лекарствения продукт. Предприети са симптоматични мерки и симптомите са отшумели.

Неутропения и преходно повишени трансаминази

Едно дете има ниско ниво на левкоцити, но близо до нормалните граници (неутрофили 1.3х10³/микролитър за по-ниската граница на нормата от1.5х10³/микролитър).

Същото дете има преходни и минимални ASAT 73 IU/l, а ALAT 42 IU/l е увеличен (нормален диапазон под 60 и съответно 40). Впоследствие те отшумяват.

Кожни заболявания

При едно дете се наблюдава изолиран кожен обрив.

Следните други нежелани реакции са събрани от постмаркетингови източници. Нарушения на очите

Едно дете е имало замъглено зрение: Зрителните смущения могат да се дължат на движението на течност във и извън окото поради високите нива на кръвната захар.

Следните нежелани реакции са наблюдавани при възрастни пациенти, лекувани с други продукти съдържащи глибенкламид. Тези нежелани ефекти не са наблюдавани при AMGLIDIA, но е възможно да възникнат.

Нарушения на очите

Съобщени са преходни нарушения на зрението (замъглено зрение или нарушение на акомодацията), особено в началото на лечението, без гликемична вариация.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

В отделни случаи може да възникне фоточувствителност.

При възрастни се съобщава за кожен обрив, сърбеж, уртикария, алергична кожна реакция, булозни ерупции, ексфолиативен дерматит и мултиформен еритем.

Нарушения на имунната система

Има съобщения за анафилактична реакция, включваща диспнея, хипотония и шок.

Нарушения на кръвта

Наблюдавани са нарушения на кръвта, които обикновено са обратими при спиране на лечението. Има съобщения за хипереозинофилия, левкопения, лека или тежка тромбоцитопения, която може да доведе до пурпура. Също има съобщения за редки случаи на агранулоцитоза, хемолитична анемия, аплазия на костния мозък и панцитопения.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение- V.

Предозирането със сулфонамиди може да доведе до хипогликемия.

Симптомите на умерена хипогликемия, които протичат без загуба на съзнание или неврологични признаци, трябва да бъдат напълно коригирани чрез прием на захар, адаптиране на дозата и/или промяна на хранителните навици. Строгото наблюдение на кръвната захар от семейството на пациента трябва да продължи, докато семейството и лекарят (в случай че е необходимо семейството да се свърже с него) се уверят, че пациентът е извън опасност.

Тежки хипогликемични реакции с кома, гърчове или други неврологични нарушения са възможни и са медицински спешни случаи, изискващи незабавно лечение, веднага щом

причината е диагностицирана или подозирана, преди пациентът незабавно да бъде приет в болница.

Ако се диагностицира или възникне съмнение за хипогликемична кома, на пациента трябва незабавно да се приложи концентриран разтвор на кръвна захар (0,5 g/kg телесно тегло като 30 % разтвор на кръвна захар) чрез интравенозно инжектиране. То трябва да бъде последвано от непрекъсната инфузия на по-разреден разтвор на кръвна захар (10 %) със скорост,

осигуряваща поддържане на кръвната захар над 100 mg/dl (100 mg/dl = 5,5 mmol/l). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно в течение най-малко на 48 часа и в зависимост от състоянието им през това време лекарят ще прецени дали е необходимо допълнително наблюдение.

Плазменият клирънс на глибенкламид може да бъде удължен при пациенти с чернодробно заболяване.

Поради високата степен на свързване на глибенкламид с плазмените протеини диализата не е от полза за пациента.