milgamma N 40 mg/90 mg/250 micrograms capsules

Фармакотерапвтична група: Витамин B1, Витамин B6 и Витамин B12 ATC код: A11DB03

Невротропните витамини от групата на витамин В-комплекс имат благоприятно действие при дегенеративни заболявания на нервите, свързани с обмяната на веществата и заболявания на двигателния апарат. Витамините от групата В-комплекс не се прилагат само, за да отстранят състояния на витаминен дефицит. Тъй като витамините от групата на В-комплекса, високодозирани, притежават широка гама фармакологични свойства, чрез милгамма N меки капсули се изявяват желаните аналгетични, антиневралгични и регенеративни действия.

В едно двойно сляпо, контролирано с плацебо проучване беше изпитана ефективността на комбиниран препарат от бенфотиамин, витамин В6 и витамин В12 при пациенти с изявена диабетна полиневропатия. В хода на лечението се постигна сигнификантно подобрение на изразените болкови усещания и нарушенията в сетивността (Ledermann Wiedey, 1989).

Контролирано с плацебо двойно сляпо проучване показа значително подобрение на скоростта на нервната проводимост след приложение на комбинирания препарат от бенфотиамин, витамин В6 и витамин В12 в лечението на диабетната полиневропатия. Проследяването за продължителен период от време, за срок от 9 месеца след края на проучването, също потвърди този положителен ефект (Stracke et. al. 1996).

Бенфотиаминът спада към групата на алитиамините и е мастноразтворим прекурсор на витамин В1. Той се отличава със следните предимства в сравнение с водноразтворимия витамин В1:

1. Бенфотиаминът се резорбира от 3 до 5 пъти по-добре от еквивалентни количества тиаминов хидрохлорид.

2. Процентът на преобразуване в активнодействаща кокарбоксилаза след прием на бенфотиамин е 2 - 5 пъти по-висок, отколкото след прием на същите количества тиамин.

3. Бенфотиаминът е несравнимо по-резистентен към разрушаване от ензима тиаминаза.

4. След орален прием дори на големи количества бенфотиамин, не се наблюдават анафилактични реакции.

5. Докато тиаминовият хлоридхидрохлорид подтиска перисталтиката на червата, бенфотиаминът има леко възбуждащо действие върху гладката мускулатура.

6. Бенфотиаминът е без вкус и мирис. При приема му не се появява познатата неприятна телесна миризма, както при приложението на водноразтворимия витамин В1.

Витамин В6 регулира разграждането на белтъчините, мазнините и въглехидратите. Неговото невротропно действие се използва напр. при лечебни курсове с хидразида на изоникотиновата киселина за предотвратяване на неврити. Екстрапирамидните симптоми се подтискат от неговото въздействие върху мозъчния ствол.

Витамин В12 е незаменим за клетъчния обмен, за нормалното кръвообразуване и функционирането на нервната система. Той катализира биологичния синтез на нуклеиновите киселини, а с това и изграждането на нови клетъчни ядра. Освен това, във висока дозировка витамин В12 проявява аналгетично, антиалергично и стимулиращо кръвооросяването действие.

След орално приложение на бенфотиамин, чрез фосфатази в червата се извършва дефосфорилирането му до мастноразтворим S-бензоилтиамин (SBT). Същият се резорбира по-добре, в сравнение с водноразтворимите тиаминови деривати, и успява от циркулиращата кръв да проникне във вътрешността на клетката. Там се извършва ензимното дебензоилиране до тиамин, който след това чрез тиаминкиназите се превръща в активната коензимна форма (кокарбоксилаза, синоним – тиаминдифосфат). Дневно в организма се разгражда около 1 mg тиамин. Излишъкът от тиамин се отделя с урината.

Кокарбоксилазата е коензим на пируватдехидрогеназата, която заема ключово място в окислителното разграждане на глюкозата. Тъй като добиването на енергия в нервните клетки се извършва основно чрез окислително катаболизиране на глюкоза, то достатъчното снабдяване с тиамин е абсолютно наложително за функционирането на

нервите. При повишаване на нивото на глюкозата се повишава и потребността от тиамин. С бенфотиамин се постигат по-големи вътреклетъчни концентрации на тиамин и на активния коензим, отколкото при орален прием на водоразтворими тиаминови деривати.

Липсата на достатъчни количества кокарбоксилаза в кръвта, води до натрупване на междинни разпадни продукти като пируват, лактат и кетоглутарат в кръвта и тъканите. На подобно натрупване особено чувствително реагират мускулатурата, миокардът и централната нервна система. Бенфотиаминът намалява натрупването на тези токсични вещества. При терапевтично приложение бенфотиаминът показва аналгетичен ефект.

За установяване статуса на витамин В6 е подходящ тестът чрез натоварване с триптофан. След орално приложение на 0,1 g L-триптофан/kg телесно тегло отделянето на ксантуренова киселина възлиза обикновено на по-малко от 30 mg/24 часа. Едно по- голямо отделяне на ксантуренова киселина говори за наличие на дефицит на витамин В6.

Пиридоксин, пиридоксал и пиридоксамин се абсорбират бързо, фосфорилират се и се окисляват до пиридоксал-5-фосфат (PALP) и пиридоксал. Основният отделящ се продукт е 4-пиридоксинова киселина.

Освободеният от храната по време на храносмилателният процес витамин В12 се свързва с Intrinsic Factor (IF). Този гликопротеин се образува от париеталните клетки на стомаха. Витамин В12-IF-комплексът е резистентен към протеолитични ензими и достига дисталния илеум, където го свързват специфични рецептори и по този начин осъществяват резорбцията на витамина. Витамин В12 се трансферира от мукозата в капилярната циркулация, където се свързва с транспортиращия го протеин - транскобаламин. Този комплекс бързо се поема от черния дроб, костния мозък и други пролифериращи клетки.

Абсорбцията е нарушена при пациенти с липсващ Intrinsic Factor, с малабсорбция, или със заболявания, респективно изменения на червата, след гастректомия, или при образуване на автоимунни антитела. В нормалния случай от храната се абсорбират само 1,5-3,5 микрограма витамин В12 .

Витамин В12 се отделя през жлъчката и е включен в ентерохепаталния кръговрат. Витамин В12 прониква през плацентата.

Бионаличност

Сравнителна студия на Bitsch (1990) върху 10 изследвани лица от мъжки пол потвърждава сигнификантно по-висока бионаличност на бенфотиамин в сравнение с водноразтворимия тиаминов мононитрат. Резорбцията на бенфотиамин е пропорционална на дозата, тъй като субстанцията, на базата на нейната мастноразтворимост (за разлика от тиамина), има кинетика на резорбция без фаза на насищане. От друга страна, след орален прием на водоразтворим витамин В1 могат да се резорбират максимум само 10 mg. Освен това бенфотиаминът се задържа по-дълго в тъканите.

Бенфотиаминът явно превъзхожда други също мастноразтворими тиаминови деривати. Bitsch (1992) в едно сравнително изследване с Cross-over-методика показа, че AUC- стойностите (площта под кривата концентрация-време) в плазмата след прием на бенфотиамин надвишават четирикратно съответните стойности за фурсултиамин. Максималната концентрация (c max) в плазма след прием на бенфотиамин е повече от два пъти по-висока в сравнение със стойностите за фурсултиамин.

Подходящи за определяне статуса на витамин В1 са измерванията на тиаминдифосфат- зависимата ензимна активност в еритроцитите, като например тази на транскетолазата

(ЕТК) и степента на нейната способност за реактивиране (коефициент на активиране на α-ЕТК). Концентрациите за ЕТК в плазма са на стойности между 2 и 4 µg/100 ml.

Серумните стойности за PALP възлизат при възрастните средно на 1,2 µg/100 ml.

Концентрацията на витамин В6 в кръвта възлиза средно на 6µmol/100 ml. Хипервитаминози или странични действия не са наблюдавани дори след прием на дневни дози над 1 g в продължение на седмици и месеци.

Плазмените концентрации на витамин В12 възлизат в нормалния случай на 200-900 рg/ml, при недостиг - на 200 pg/ml. Циркулиращият витамин В12 отговаря на 0,1% от общото количество витамини.

Дневната потребност от витамин В12 възлиза на около 1 микрограм. Нециркулиращият в организма витамин В12 се натрупва основно в черният дроб. При един „ body-pool " от 3-5 mg съдържащото се в черния дроб количество представлява 50-90% от общото.

Резорбцията на витамин В12 се подтиска от колхицин, етанол и неомицин (тук е показана парентерална апликация). Антидиабетните средства за орално приложение от бигваниден тип, пара-аминосалициловата киселина, а така също хлорамфениколът и витамин С интерферират с резорбцията на витамин В12.

Плазменият полуживот на цианокобаламина в плазмата е 123 часа.

Tвърди мазнини, соев лецитин , 85 %-ен глицерол, безводен калциев хидрогенфосфат , етилванилин, титанов диоксид (Е 171), червен железен окис (Е172), желатин, карион 83 (манитол Е 421, сорбитол Е 420, хидрогенирано хидролизирано нишесте), рапично масло .

В повечето случаи бенфотиаминът не показва характерните за тиамина несъвместимости. Само в комбинация с аминофилин, с витамин С, и при високи температури, както и при висока влажност на въздуха и в комбинация с витамин В2 , се получиха цветови промени на субстанцията.

Витамин В12 е несъвместим с оксидиращи и редуциращи субстанции и със солите на тежките метали. В съдържащи тиамин разтвори витамин В12, както други фактори на В- комплекса се разрушават бързо от разпадните продукти на тиамина (железни йони в ниски концентрации биха могли да предотвратят това). Рибофлавинът особено при едновременно светлинно въздействие, също оказва разрушителен ефект; никотинамидът ускорява фотолизата, докато антиоксидантите я подтискат.

Милгамма N меки капсули има срок на годност 2 години.

Да се съхранява под 25 °С. Блистерът да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

PVC/PVDC/алуминиеви блистерни ленти опаковани в картонена кутия. Опаковки съдържащи по 20, 50 и 100 меки капсули.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

работа

Няма специални изисквания.